emilia_n

Пшеницата е едно от първите зърнено-житни растения, които са били култивирани от хората. Способността за самоопрашване допълнително е улеснила селекционирането на редица сортове в определени региони на света. Археологическите находки сочат, че първоначално пшеницата е отглеждана в областта на Плодородния полумесец и около делтата на река Нил. Това включва югоизточните части на Турция, Сирия, Левант, Израел и Египет. Сравнително нови изследвания сочат, че първоначалното култивиране е станало в малка област в югоизточна Турция , като за одомашняването на еднозърнестия лимец (T. monococcum) се сочи областта около Невалъ чори, разположен на 64 km от Гьобекли тепе в Турция . Тъй като съществуват доказатества за употербата на ечемик от хората, датирани от 23 хилядолетие пр.н.е., съществуват хипотези, че и пшеницата е била използвана за храна преди куливирането си . Целият процес на нейното производство от засаждането до прибирането са залегнали в обредните действия на древните и не толкова древните общества. Затова отглеждането на пшеницата и приготвянето на хляба заемат важно място в живота на земеделските народи. Българите не правят изключение. В българската обредна традиция има различни видове хляб. Те се приготвят спрямо празника.

Ако се поразровим в събраното песенно творчество на българите може и да се намерят. Народните песни са толкова много.

Доколкото знам, че и тя е починала от това.

А смъртта на царица Ана-Мария и някои от децата и?

На 10.ІІ. се празнува Св. Харалампи. Този ден се нарича още и чуминден. Самият светец е покровител на тази болест. Според народната психология не се назовават истинските ивена болестите. По този начин хората са вярвали, че ще ги омилостивят. Затова няма да намериш много писмени сведения за тези епидемии. Но наличието на такъв светец покровител и такъв празник говори за наличието на чумни епидемии в миналото.

Досега четох дискусията по темата. До докато четох постовете се сетих за нещо. Веднъш гледах по историческият канал филм за голямата чумна епидемия в Западна Европа. В този филм се акцентира върху приносителят и разпространителя на болеста. Както предполагам всеки знае, че плъховете са разпространители на доста зарази в това число и на чумата. Те просто разнасят бактериите, които причиняват болестта. В същият филм се спомена и за конете.Оказа се, че за разлика от хората конете не биват засегнати от тази болест. По този повод си мисля, след като турците идват от Изток и все още не са оседнали, техният номадски живот ги спасява от тези епидемии. А може и да греша.

Етнографското изследване никак не е лесно. Специалистите етнографи не са много.

Аз ще повторя един от въпросите на В. Павлов. Какво всъщност знаем за обичая? В България има много забравени обичайни практики, чийто произход се губи назад във времето. Много от тези практики са се запазили само в определени райони на страната. Поради това те са непонятни за много хора. Вместо да се критикува този обичай, той трябва да се проучи. Аз се сещам за един такъв забравен обичай от Еленският край, който сигурно на мнозина нищо няма да говори. Ето и снимки.

Тази тема не e за категория Етнография.

Найден Геров в своите сборници сигурно е дал подробно описание на думата армаса.

Аз си го изтеглих. Има интересни публикации.

На мен страшно много ми прилича на крилатият бик от Дур-Шарукин ( дн. Хорсабад, Ирак ).

Честита баба Марта на всички!

В Гугъл може да има много информация. Но понякога това, което ние търсим го няма там или е труднооткриваемо. Така, че не разчитайте напълно на Гугъл.

Предполагам, че е фрагмент от плащеница, а може и да греша.

Това се казва информация от първа ръка.

В руският език има още няколко букви, които ги няма в българският. А съвременната руска граматика е повлияна много от старобългарският. Но както старобългарският повлиява на руският, така и руският повлиява на българският. Просто това влияние е двустранно.

За сметка на нашите медици, които се превърнаха в изкупителна жертва. Възможно е още тайни да излязат наяве. Дано не е прекалено късно.

Тези жертви в Либия може да струват главата на полковника. Навремето Чеушеско тръгна срещу народа и видяхме какво стана с него.

Вълненията в Северна Африка и на мен ми напомнят за събитията преди 21 години в Източна и Югоизточна Европа. Но какво ще стане там един господ знае.

Но индианци има и в Южна Америка. Това, че ние ги отричаме не означава, че не съществуват.

Възможно е. Мисля, че бяха южноамерикански индианци. Предполагам, че са от Чили или Перу, защото свиреха на инструменти характерни за Андите.

На мен също ми направиха впечатление котешките портрети. Все пак аз обичам котки. Освен тези два портрета на мен ми хареса и пейзажа.

Във Варна съм виждала американци от индиански произход.

Този път ги видях снимките. Много са хубави. Но ми направи впечатление, че липсват представиители на коренното население на Америка на тази сбирка.