astrologa

Биологията е дял от науката, който изучава живота. Ангажирана е с характеристиката, класификацията и поведението на организмите, колко вида са застрашени и взаимодействието на организмите помежду си и със средата. Биологията обхваща широк спектър от академични области, които представляват отделни научни дисциплини. Както и да е, заедно те адресират феномени, свързани с живота на организмите (биологични феномени) на широкият обхват на науки от биохимията до екологията. На ниво организъм, биологията обяснява явления като раждането, пълнолетието, смъртта и разлагането на плътта, подобни през поколенията и така разгадават човешката природа от дълбока древност. Други явления, като лактацията, метаморфозата, яйцеснасянето, лечението и тропизмите са вече описани. На широката скала на времето, биолозите са отбелязали одомашняването на животни и растения, многообразието на живите организми (биоразнообразие), промените в живота на организмите през времето (еволюция), изчезването, спецификацията, социалното поведение на животните и пр. Докато ботаниката изучава растенията, зоологията като дял от науката, ангажиран с изучаване на животните и антропологията изучава и човешкото поведение. Погледнато през погледа на молекулите, живота се изучава от дисциплините молекулярна биология, биохимия и молекулярна генетика. На следващото ниво е клетката, която се изучава от клетъчната биология. Тя служи за изследвания в областта на философията, анатомията и хистологията. Еволюционната биология изучава нивото на индивидуалност при развитието на организмите или отонгенията. Придвижвайки се по скалата, откриваме сходства при повече от един организъм, генетиците обясняват това с наследствеността, която се предава от родителите на потомството. Етолозите определят групи от поведения за повече от един индивид. Популационната генетика гледа от гледната точка на цялата популация и систематиката обмисля мулти видовите от произхода им. Взаимозависими популации и техните навици са изследвани от екологията и еволюционната биология. Принципи на биологията За разлика от физиката, биологията обикновено не описва системите като сбор от предмети които се подчиняват на неизменни физични закони, описани от математиката. Въпреки това, биологичните науки се характеризират и уеднаквяват от няколко основни принципа и концепции: универсалност, еволюция, многообразие, приемственост, генетика, хомеостаза и взаимодействие. Универсалност: Биохимия, клетка и генетичен код Схематичното представяне на молекулата на ДНК, първичен генетичен материал Най-очевидният пример за биологичната универсалност е това, че всички живи организми имат общ въглероден биохимичен скелет, изграден от нуклеинови киселини като ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), които използват еднакви генетични кодове, различаващ се съвсем малко при различните организми. Друг универсален принцип е този, че всички организми (всички форми на живот с изключение на вирусите) са изградени от клетки. По същият начин, във всички организми се извършват сходни процеси. Например в повечето многоклетъчни организми началното ниво от тяхното ембрионално развитие имат сходни морфологични характеристики и сходни гени. Еволюция: Централният принцип на биологията Централната концепция в биологията изказва схващането, че всички живи организми имат сходен произход и са се развивали и променяли в процеса на еволюцията. Тези процеси имат забележително подобие във всяка единица жива материя и във всеки процес в природата. Чарлз Дарвин доказал, че еволюцията приложима теория която спомага движещата сила, естественият подбор. Генетичният дрейф обхваща допълнителен механизъм от еволюционни стадий във модерната синтеза на еволюционната теория. Еволюционната история е записана във видовете – тя описва характеристиките на многообразните организми от които произхождат – заедно тези генеалогични връзки с всички останали видове се нарича филогенеза. Това включва сравнение на ДНК последователности ръководени от вътрешната молекулярна биология и сравняване на фосили или други древни остатъци от организми, обект на палеонтологията. Биолозите систематизират и анализират еволюционните връзки между редица методи, в това число филогенеза, phenetics и cladistics. Биоразнообразие – разнообразието от форми на живот Филогенетичното дърво на живите същества, базирано на рРНК гени, показва обособяването на три царства: бактерии, прокариоти и еукариоти описани първоначално от Карл Восе. Дървото се изгражда с помощта на други гени, които в повечето случай са сходни, въпреки че те могат да заемат мястото на по-ранни клонове много различни като може да се предполага че се дължи на бързата еволюция на рРНК. Точната връзка на трите царства все още не е разяснена. Въпреки подчертаните единства, живота проявява удивително голямо многообразие в морфологията, поведението и историята на живота. Въпреки голямото многообразие, биолозите се опитват да класифицират всички форми на живот. Научните класификации отразяват еволюционното дърво (филогенетично дърво) на съществуващите организми. Класификацията в този дял на науката се нарича систематика или таксономия. Таксономията систематизира организмите в групи, наречени таксони, в които учените се опитват да открият връзките между тях. Тази класификация технически произтичат следствия, които намират отражение в генетиката, променяйки фокуса на физически подобните и типични за филогенезата дялове. Традиционно, живите същества се поделят на следните царства: Monera -- Protista -- Fungi -- Plantae -- Animalia (Монера, Първаци, Гъби, Растения и Животни) Обаче много учени днес констатират, че пет-царствената система е остаряла. Модерната алтернативна класификационна система общо взето е с три царства: Archaea (по начало с Архебактериите) - Bacteria (Еубактерии) - Eukaryota Тези царства отразяват наличието или липсата на ядро и произлизащите от това различия в устройството на клетката. Живите организми се класифицират по следната система: 1) Царство, 2) Отдел, 3) Клас, 4) Семейство, 5) Род, 7) Вид Научното име на видовете е съставено от името на рода и видово име. На пример името на човека е Homo sapien. Homo е името на рода, а sapiens на вида. Има и някои особености при писането на имената. Родовото име се записва с главна буква, а видовото – с малка; терминът, които се използва за класификацията се нарича таксономия. Има и някои междуклетъчни вируси, които прогресивно са живи в определени моменти от метаболизма си: Вируси – Вируиди – Приони Цялост: общият произход на живота През 19 век, обикновено се вярваше че формите не могат да се появят спонтанно при обикновени условия. Това погрешно мнение беше премахнато от думите на Уилям Харви – "Omne vivum ex ovo" (Живота е произлязъл от яйце), фундаментална концепция на модерната биология. Простичко казано това значи, че има устойчива цялост в произхода на видовете в далечни времена. Група от организми които имат общ произход имат и общ прародител. Всички организми на Земята са произлезли от общ прародител или от общо море от гени. Този общ универсален прародител на всички организми се появил преди 3, 5 билиона години. Биолозите обикновено гледат на универсалния генетичен код като на окончателно доказателство за благосклонността на теорията за универсалният общ прародител (УОП) за всички бактерии, прокариотни и еукариотни организми. Хомеостаза: приспособяване към промените Хомеостазата е способност на една отворена система да регулира нейното вътрешно състояние и запазва стабилно състояние, което значи съставено от много части динамично равновесие пригодено да контролира взаимодействията в механизма. Всички живи организми, било то едноклетъчни или многоклетъчни, имат хомеостаза. Хомеостазата доказва на клетъчно ниво чрез подържането на постоянна вътрешна киселинност (pH); на организмово ниво, топлокръвните животни поддържат постоянна вътрешна температура; и на ниво екосистема когато в атмосферата нивото на въглеродния диоксид се повиши и растенията теоритично могат да растат здрави и да използват повече газ от атмосферата. Тъканите и организмите винаги могат поддържат хомеостазата. Взаимодействия: групи и околна среда. Взаимната симбиоза е съжителството между рибата клоун (Amphiprion percula) от род Amphiprion които живеят сред пипалата на морската анемона. Рибата предпазва анемоната от враговете й, а парливите пипала на анемоната защитават рибата клоун от хищници. Всяко живо същество взаимодейства с останалите организми в околната среда. Има една причина биологичната система да бъде трудна за изучаване – твърде много взаимодействия между останалите организми и околната среда са възможни, дори на най-ниските равнища. Микроскопичните бактерии, отговорни за образуването на лактоза са от такова значение за околната среда, както и лъва за територията на която ловува в Африканската савана. За всеки вид поведението може да бъде кооперация, агресивно или симбиоза. Материята е по-сложна когато два или повече различни вида взаимодействат в една екосистема. Науката която изучава тези взаимодействия е екологията. Сферата на биологията Биологията представлява обширно научно изследване, което не се разглежда като единична дисциплина а като комплекс от суб-дисциплини. Този предмет обмисля четири широки групи. Първата група обхваща тези дисциплини които се занимават с изучаването на структурата и живота на най-малката жива система – клетката; втората група включва действията на тези структури на ниво тъкани, органи и организъм; третата група се занимава с организмите и тяхната история; последната група от научни дисциплини фокусира заниманията си в областта на техните взаимодействия. Добре е да отбележим, че тази групировка няма ясни граници и отделните дисциплини силно си влияят. Например еволюционната биология се обляга на техническите похвати на молекулярната биология за установяването на ДНК секвенции, което помага за разбирането на генетичните вариации на една популация; и физиологията заема важно място в клетъчната биология за описване на функциите на организма. Структурата на живота Схема на типична животинска клетка. Органели: (1) Ядро (2) ядро (3) рибозома (4) vesicle, (5) гранулиран ER, (6) апарат на Голджи, (7) цитоскелет, (8) гладък ER, (9) митохондрий, (10) вакуола, (11) цитоплазма, (12) лизозома, (13) центриола Молекулярната биология изучава биологията на молекулярно ниво. Тази наука се застъпва с други науки, като например генетиката и биохимията. Преди всичко, молекулярната биология засяга проучването на връзките между системите в клетката, включително и взаимородството между ДНК, РНК и протеини, и изучаването на регулацията на тези системи. Клетъчната биология изучава физиологичните елементи на клетката, като например тяхното поведение, взаимодействие и околна среда. Това се извършва на микроскопско и молекулярно ниво. Клетъчната биология проучва и единичните клетки, като бактериите и специализираните клетки в многоклетъчните организми като човека например. Разбирането на характера на клетките и това как те функционират е фундаментално за всички биологични науки. Оценяването на сходствата и разликите между различните типове клетки е от голямо значение за областта на клетъчната биология и молекулярната биологията. Тези фундаментални прилики и разлики дава възможност една клетка да бъде причислена или обобщена към останали типове клетки. Генетиката е науката за гените, наследствеността и вариациите при организмите. В съвременната научно изследователска работа, генетиката заема важно място в проучването на функциите на специфичните гени или генетичните взаимодействия. В организмите, генетичната информация е съхранена в хромозоми, където тя е записан под формата на ДНК молекули. Генетичният код съхранява важна информация за синтезата на белтъците, която се реализира от дълги реализира последователности, които не са напълно определени за да се реализира накрая фенотипа на организмите. Еволюционната биология изучава процесите чрез които организмите растат и се изменят. За модерните биологични проучвания се използват кръгли червей Caenorhabditis elegans, плодовата мушица Drosophila melanogaster, рибата зебра Brachydanio rerio,, мишката Mus musculus, синап Arabidopsis thaliana. Физиология на организмите Физиологията изучава механичните, физичните и биохимичните процеси на живите организми, опитвайки се да разбере как всички структури функционират заедно.Заглавието “структура на функцията” е водещо за биологията. Физиологичните учения традиционно разделени на физиология на растенията и физиология на животните и човека, но принципите на физиологията са универсални за всички организми. Например всичко, което се знае за клетката на квасните бактерии може да се приложи и за човешката клетка. Наученото за физиологията при животнитеможе да се приложи и при човека, и обратното, физиологията на човека важи и за нечовешки видове. Физиологията на растенията заема съвсем друго място. Анатомията е много важен дял от физиологията, който констатира разположението на органите и системите от органи в организма, като например нервната, имунната, ендокринната, дихателната и кръвоносно-съдовата система, техните функции и взаимодействия. Изучаването на тези системи е дело на медицински дисциплини като неврология и имунология например. Разнообразие и еволюция на организмите Еволюционната биология е ангажирана с произхода на видовете, така както те се променят във времето, и включва много таксономични дисциплини. Например, тя се усложнява допълнително с учения, които имат опит в конкретни организмови групи, като например мамалиология, орнитология, херпетология, но използва тези групи от организми като отговор на големи въпроси за еволюцията на организмите. Еволюционната биология е базирана на палеонтологията, която използва фосилните остатъци като отговор на въпросите за начина и темпото на еволюцията, така както в някой развитието в някой райони използва популационната генетика и теорията за еволюцията. През 90-те години на 20 век, биологията на развитието възродила еволюционната биология, налагайки модерни методи. Близко области на еволюционната биология са филогенезата, систематиката и таксономоията. Двете основни таксономически ориентирани дисциплини в биологията са ботаниката и зоологията. Ботаниката обхваща широк обхват от научни дисциплини, които изучават растежа, репродукцията, метаболизма, развитието, заболяванията и еволюцията. Зоологията се усложнява с изучаването на физиология, в това число и анатомия и ембриология на животните. Общата генетика и механизмите на развитието на животните и растенията се изучават още от мелекулярната биология, молекулярната генетика и еволюционната генетика. Екологията на животните включва поведенческа еколгия и други области. Класификация на живота Водещата класификационна система се нарича Таксономия на Линей, която включва редове и биномни номенклатури. Как организмите са наречени се определя от властите в Националния Кодекс на Ботаническата Номенклатура (ICBN), Националния Кодекс на Зоологическата Номенклатура (ICZN), Националния Кодекс на Номенклатурата на Бактериите (ICNB). Четвърти Биологически кодекс беше публикуван през 1997 година с опит за уеднаквяване на наименованията в тези три сфери, но той не беше приет. Националният кодекс за класификацията и номенклатурата на вирусите (ICVCN) пази следите на Биокодекса. Взаимодействия на организмите Хранителната верига, обобщено показва хранителните връзки, обрисувайки комплексите връзки между организмите в екосистемата. Екологията изучава разпределението и изобилието от живи форми и взаимодействията на организмите със средата Околната среда включва различна хабитати (местообитания), които могат да бъдат описани като комплекс от местни абиотични фактори като климат и геология.Екологичните системи се изучават на няколко различни нива от индивидуалност и популация до екосистема и биосферата. Ако бъде сумирана, екологията обхваща наука от различна области. Етологията изучава поведението на животните (особено на социалните животни като приматите и кучетата) и се числи към зоологията. Етолозите са запознати с еволюцията на поведението и разбирането на поведението в периодите от теорията за естественият подбор. Може да се смята, че първият съвременен етолог е бил Чарлз Дарвин, чийто труд “Изразяването на емоциите при животните и човека” служи на много етлози. Биогеографията изучава пространственото разпределение на организмите на планетата, фокусирайки се върху теми като климатични промени, миграции и разселвания и други. История на думата “биология” Думата биология е съставено от гръцката дума βίος (bios), което значи “живот” и λόγος (logos) – наука, в наше време се смята, че думата е въведена от Готифред Райнхолд Тревиранус (Biologie oder Philosophie der lebenden Natur, 1802) и Жан Батис Ламарк ((Hydrogéologie, 1802). Смята се, че думата е била въведена през 1800 година от Карл Фридрих Бурдах, но се появява на заглавната страница на три томната книга на Майкъл Кристоф Ханой “Philosophiae naturalis sive physicae dogmaticae: Geologia, biologia, phytologia generalis et dendrologia”, излязла през 1766 г.

Ето това куче очевидно сънува...това възможно ли е и има ли някакви изследвания по въпроса? Какво мислите сънува кучето? Бяга от нещо? http://www.youtube.com/watch?v=6QrGDmJdaeI&feature=channel

Как ще коментирате следното: През 1915 г. Айнщайн публикувал предположението си, че гравитацията може да изкривява пространството, а светлината на звездите следва тези извивки. Ако на небето има звезда в близост до Слънцето, светлината й ще бъде огъната от слънчевата гравитация. Единственият начин да се провери твърдението на Айнщайн по онова време е било по време на слънчево затъмнение, когато Слънцето е скрито. През 1919 г. астрономът Артър Едингтън наблюдавал пълно слънчево затъмнение, за да провери правилността на Общата теория на относителността. Едингтън знаел точното положение на звездата. Ако слънчевата гравитация изкривява светлината й, както твърдял Айнщайн, тя трябва да изглежда изместена. Едингтън видял това изместване и за пръв път потвърдил предположението от Общата теория на относителността.

Затъмнение се случва, когато един обект преминава между нас и друг обект блокирайки светлината му. На всеки 16 месеца някъде на земята се вижда слънчево затъмнение. В момента всяко едно слънчево затъмнение може да се определи до секундата. По време нза пълно слънчево затъмнение температурата може да падне с 190C градуса. Но в открития космос е доста студено: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10336 Причината за разстоянието във ремето от едно слънчево затъмнение към друго е че Луната е много малка (1/4 от диаметъра на Земята) и достатъчно растояние от Земята (приблизително 386 км) и е доста трудно да застанат така, че да се получи затъмнение. Пълното затъмнение се пада в така наречената "сянка", където слънцето се скрива изцяло. Приблизително 160 км покрива от земната повърхност... Из цялата вселена това е нещо нормално и се случва навсякъде... Снимката е правена през 1999 година от Мир. Така наречената "сянка"

До самото слънце се усеща и използва топлината му, но в откритата вселена, температурата е 30C над абсолютната нула*. Това е така, защото вселената е като разширяващ се газ. Разширява се и се охлажда в продължение на 14 млрд. години. *Абсолютната нула е най-ниската температура, която може да съществува. При нея спира движението на атомите и молекулите и не се излъчва никаква топлина. Абсолютната нула отговаря на 0 градуса от скалата на Келвин или на минус 273.16 градуса по Целзий.

Това е мнооого яко! Браво!

Инжинерно, защото всичко, което ще бъде засегнато е от техническа гледна точка, и за да се възстанови ще трябва огромна инжинерна мисъл и сила... А в съвремения свят...просто е невъзможно да си го представим без всички сателити, интернет, а да не говорим за електричество...това би било катастрофално за човечеството...

В няколко документални филма съм гледал за това...всички казват, че не се знае точно как става това, но се знае, че това са датите...и се набляга как са изминали много повече от предното обръщане и не се знае кога ще стане това... Лично аз нямам идея как става...

Точно..., ако започне да се върти на другата посока ядрото на Земята, какво би довело това? А ако спре да се върти...и това също е някаква такава хипотеза...за някакви бъдещи планове на вселената Ей тук описах някои неща... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10075

През 2009 година излиза доклад на Националната Академия на Науките на САЩ за това, какво би станало, ако Земята бъде ударена от Магнитна буря от Слънцето Слънцето изхвърля постоянно материя: от радиацията до рентгеновите лъчи, слънчевите изригвания и короналните изхвърляния на маса. По принцип тези неща не влияят на Земята, защото тя е защитена от огромно магнитно поле и ако има слънчево изригване или СМЕ, то магнитното поле защитава Земята. На всеки няколко дни Слънцето изстрелва можен взрив към Земята, но магнитното поле предпазва Земята от тези катастрофални за земята маси...Магнитното поле се нарича Магнитосфера - огромно магнитно поле създадено от въртящото се ядро. То се простира на 70 000 км. Земната магнитосфера отблъсква намагнитизираната плазма от Слънцето. Милиарди тона супер нагорещена и електрически заредена плазма удря планетата ни - заредените частици се опитват да проникнат, но биват пренасочени от магнитното поле на Земята. Само малка част от магнитната буря остава в плен на отворите по полюсите - Така ние виждаме северното сиание...Земного магнитно поле пренасочва заредените частици към полюсите - Частиците взаимодействат със земната атмосфера и я принуждават да свети. Без магнитосферата радиоактивните частици ще убият всички форми на живот. Оказва се че на всеки 11 години има пиков момент в броя на слънчевите петна, СМЕ, слънчевите изригвания и свързаната с тях активност. Може да се предскаже кога ще настъпи този момент, но не може да се предвиди кога ще се случи конкретно събитие. Ето тук има за магнитното поле: http://nauka.bg/foru...showtopic=10074 Магнитните бури са едни от най-мощните стихии в Слънчевата система. Но науката ги бе пренебрегнала... Тези бури вече са увреждали планетата ни...През 1989 г. Северна Америка бе ударена от слънчево изригване, което повреди електрозахранването в град Квебек и областта. Шест млн. души останаха без ток насред студената канадска зима. Електричеството е било възстановено след ден, което предотвратило по-големи бедствия, но това е била малка буря... През 1859 г. е била описана далеч по-силна буря. Северното сияние се виждало чак до Куба. Телеграфните линии в Америка хвърляли искри, защото мощният електрически поток ги пренатоварил. Това може да е била една от най-големите геомагнетични бури, които са се вихрели някога. Какво ще стане, ако буря като онази от 1859-та година удари Земята днес? Бедствието ще започне с появата на слънчево петно - то ще изстреля милиарди тонове материя директно към Земята. След 8 минути, гама и рентгеновите лъчи ще повредят повечето сателити. Технологичното ни общество ще ослепее. Без GPS, без самолетна навигация, без сателитна или кабелна телевизия... Имаме стотици сателити в орбита, всеки от които струва средно по 0,5 млрд. долара. Всички тези стотици млрд. долари ще изчезнат... След 8 до 16 часа, изхвърлената от Слънцето материя ще удари магнитосферата ще мине през нея и ще достигне до повърхността. Електрическата мрежа ще бъде натоварена с огромно напрежение. Всички трансорматори може би биха гръмнали...когато трансформаторите гръмнат, с тях си отива и електричеството. Електроснабдяването е ключова инфраструктора, ако тя е извън строя, всички други инфраструктори ще замрат моментално или след няколко дни. Чешмяната вода се нуждае от електрически помпи, така, че водата ше спре...светлината изчезва, горивото ще изчезне, защото колонките в безинонстанцията няма да работят. Трансформаторите ще бъдат прекалено повредени, за да се поправят, ще трябва да бъдат изцяло подменени, а това не е лесно. Нужни са поне шест месеца за поставянето на един трансформатор. Това означава, че в продължение на шест месеца няма да има електричество, вода, гориво, банките и банкоматите няма да работят...за малките градове периодът без електричество ще е по-дълъг. За възстановяването на цялата мрежа може да отнеме повече от десетилетие. Според някой изчисления тази катастрофа може да доведе до смъртта на 1/3 до 1/2 от населението на Земята. Това са 100 млн. смъртни случая в САЩ, 200 млн. в Европа и 1 милр. в Азия.

в сайта има информация за компаса, но интересното е че компаса не сочи на север, а най-голямото магнитно поле. Компасите сочат към парче скала западно от о-в Елскир, Канада. Това е магнитният северен полюс. Магнитното поле е създадено от сили във вътрешността на планетата. Магнитните полета се създават от движещите се потоци, а Земята е един голям движещ се потоп, Земята се върти, а вътрешността й е разтопена. Разтопеното желязо в ядрото се върти и генерира магнитното поле. Посоката на компаса зависи от вътренето на земното ядро, ако то смени посоката си на двужение, вместо на север, компаса ще сочи на юг, това се е случило преди 780 000 години, а 50 000 години преди това са щели да сочат на север. Информация в БГ Наука за компаса: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11492

ООН избира посланик за преговори с извънземни ООН е готова да избере специален посланик, който ще трябва да приветства извънземните, когато те влязат в контакт с човечеството. Съдейки по всичко, тази завидна длъжност ще се падне на Мазлан Отман, 58-годишен астрофизик от Малайзия, директор на Управлението на ООН по въпросите за космическото пространство. Впрочем, научно-консултативните комитети на ООН и Генералната Асамблея засега не са си казали крайната дума. Мазлан Отман Преди да работи за ООН, г-жа Отман е ръководила Националната космическа агенция на Малайзия. През тази седмица Отман ще изнесе доклад през Кралското общество за възможните последствия от контакт с „чуждите“ и за необходимостта от политически действия, които трябва да се извършат преди срещата със зелените човечета на високо ниво. „Продължаващото търсене на извънземни сигнали поддържа надеждата, че това все някога ще се случи, - цитира астрофизика изданието Australian. - Логично е да предприемем редица координирани мерки по този въпрос. ООН представлява готов механизъм за такава координация“. В рамките на Договора за Космоса от 1967 г., членовете на ООН са се съгласили да защитават Земята от извънземно замърсяване. Г-жа Отман счита, че е време да се приложи „по-толерантен подход“, даже ако повечето учени са уверени, че извънземният живот ще се окажат микроби или дребни животни. Макар контактът с пришелците едва ли ще се случи тия дни, неотдавнашното откриване на редица потенциално земеподобни планети и земни форми на живот, съществуващи при крайно сурови условия, принуждават научния свят да преразгледа мнението си. В интервю пред Time знаменитият астрофизик Стивън Хокинг заяви, че е настанало време да се заемем с екзополитика: „От гледна точка на моя математически разум, наличните данни сочат, че наличието на извънземен живот е много вероятен. Главният проблем е да разберем какви са те. И как с тях да разговаряме. А пък за да разберем с кой разумен живот не бихме искали да се срещнем, достатъчно е да погледнем самите себе си“. Източник: PC World

Църкви, обитавани от духове Всеки ден по целия свят стотици починали хора биват погребвани в гробищата на църковни дворове и затова едва ли е изненадващо, че за редица църкви има сведения, че са обитавани от призрачни същества, ненамерили покой. Всяка година се появяват стотици данни за призрачни видения по тези свещени места, като някои от тях са уловени от фотоапарати и не подлежат на обяснение. Една от най-известните снимки е направена в живописното селце Нюби, Къмбрия, през 1963 г. Денят бил тих и преподобният Кенет Лорд решил да се възползва от идеалната възможност да снима олтара, тъй като няколко дни преди това обещал да предостави снимка на местното селско списание. Той заредил старомодния си черно-бял фотоапарат, нагласил кадъра и снимал. Всичко изглеждало нормално до момента, в който проявил снимката. Вдясно от олтара съвсем ясно се виждала висока прозрачна фигура с качулка. Свещеникът не можел да обясни аномалията и категорично отричал да е подправил образа по някакъв начин. Снимката от 1963 г. Специалистите подлагат фотографията на анализ, за да проверят за евентуална манипулация. Но дори и след най-щателните тестове учените остават изумени. Скорошните изследвания, основани на модерни технологии, още повече задълбочават загадката, разкривайки, че дори най-съвременните компютърни програми не могат да възпроизведат същия фотографски образ. Какъв е отговорът на тази мистерия? Дали преподобният Лорд е имал технологични умения, които превъзхождат нашите днес? И дали тази снимка може да служи като доказателство за свят на духове, невидим за невъоръженото око? Подобна озадачаваща снимка е направена в ранните дни от развитието на фотографията през 1891 г. в абатството Комбърмер, Шропшир. Абатството се слави с бурна история. В началото, през XII век, е цистерциански манастир. През XVI век, след като крал Хенри VIII разпуска манастирите, от него остава само абатската къща и приемният салон. В началото на XIX век този изключително апетитен имот, разположен върху 22 000 акра хълмиста земя, ведно с титлата виконт Комбърмер е предаден в ръцете на сър Стейпълтън Котън като награда за заслугите му към държавата. Този прочут офицер от кавалерията има блестяща кариера и през 1817 г. е издигнат в управител на Барбадос. Докато заема поста, той нарежда да бъде направено разследване на прочутата мистерия на движещите се ковчези. Но въпреки сериозните си усилия в крайна сметка той никога не успява да установи как няколко ковчега в една запечатана подземна гробница могат постоянно да се местят из криптата. Седемдесет и четири години по-късно виконтът намира своя нещастен край - той е прегазен от неуправлявана от никого карета в родното си село. На погребението му в една студена декемврийска сутрин госпожица Сибил Корбет решава да се сбогува с имението на виконта и фотографира за спомен салона за приеми. Това някога изпълнено с живот място изглежда зловещо тихо и спокойно и тя съобщава, че се е чувствала необяснимо неловко. След проявяването на снимката действително се оказва, че шестото й чувство не я е подвело - тя наистина запечатва върху лентата не само духа на мястото. Говори се, че ако фотографията бъде разгледана внимателно, съвсем ясно могат да се видят очертанията на прозиращата глава и гръдния кош на фигура, която седи в едно кресло с отпусната на облегалката ръка. Твърди се, че призракът прилича на починалия виконт Комбърмер, който вероятно също като фотографката решил да каже последно сбогом на салона. Снимката на салона с дух седнал на креслото. Но подобни призрачни образи не се срещат само в пределите на Обединеното кралство. От другата страна на Атлантическия океан, в Съединените щати, има сведения за много странни видения, най-известните от които се появяват в гробището на Уестминстърската презвитерианска църква в Балтимор. През 1786 г. членовете на църковното настоятелство решават да бъде изградено военно гробище върху земите на бивша прасковена градина в покрайнините на града. Скоро след това започва да се говори за спокойствието и красотата на мястото и не след дълго всички по-заможни граждани започват да строят претенциозни гробници, които да приютят починалите им близки. Сред тези видни жители, между които има 24 генерали и 4 конгресмени, не на последно място се нареждат Едгар Алан По и семейството му. През първата половина на XIX век в Балтимор се наблюдава голям прираст на населението и настъпват някои радикални промени. Има нужда от много нови сгради и земите около Уестминстърската църква скоро биват застроени. До 1850 г. търсенето на земя толкова се увеличава, че градските управници решават всички гробищни паркове, които не са пряко свързани с църквата, да бъдат изместени по-далеч извън града. За да избегне изпълнението на това постановление, уестминстърското настоятелство взема решение да свърже гробището с църквата, като бъдат построени поддържащи арки към издигащите се стени около съществуващите алеи. Така на роднините бил осигурен лесен достъп до гробовете на обичаните им близки в катакомбите под сградата. Но с течение на времето градът се разширява и презвитерианците се местят на друго място. Накрая гробището бива занемарено и изложено на посегателствата на вандали, скитници и крадци на трупове. Деца, които го възприемат като площадка за игра, са видени да разкопават гробове и да тичат из гробищните земи с черепи, окачени върху дръжките на метли. Възможно ли е множеството видения и свръхестествени преживявания, свързвани с това старо гробище, да се дължат на изключителното неуважение, засвидетелствано към погребаните там? Сред най-честите посетители на гробищния парк е духът на Лусия Уотсън Тейлър, която е погребана през 1816 г. на крехката шестнадесетгодишна възраст. Има редица разкази на очевидци, които описват как светлият призрак на момичето коленичи до собствения й гроб и се моли. В продължение на доста години е забелязвана и призрачната мистериозна фигура на мъж, облечен от глава до пети в черно. Очевидно той винаги носи едни и същи дрехи - главата и лицето му са покрити от мека шапка и шал, а в ръцете му има пръчка. Интересен е фактът, че се появява всяка година на 19 януари - рождения ден на Едгар Алан По. Възможно ли е това да е духът на починалия писател? Такива са призрачните явления в този гробищен парк, който е посещаван често от медиуми и ловци на духове. Всички говорят за присъствието на духове и това е подкрепено от изследванията, при които е използван и електронен гласов феномен - технология, която успява да долови и запише странни шепоти. Възможно ли е да става въпрос за послания от „оня свят"?

Омагьосаните къщи Къщи, обитавани от духове, от край време вдъхновяват писатели, художници и режисьори и завладяват въображението на хора от всички възрасти по всички краища на света. Проследявайки историята на тези свръхестествени домове, ще имаме възможност да проникнем в „самоличността" на духовете, които ги обитават. Темпъл Нюсъм в Лийдс, Уест Йоркшир, е внушителна къща в стил „Тюдор - Джеймс I", разположена върху 1200 акра тучна хълмиста земя. Заселвания по тези места са споменати в „Книгата на страшния съд" от 1086 г. и през XII век къщата става собственост на тамплиерите. През XV век тя преминава в ръцете на семейството на лорд Томас Дарси, приятел на кардинал Улзи, който става първият от редицата собственици, построили части от къщата, останали и до днес. След жестокото обезглавяване на Дарси заради участието му в бунта „Пилгримидж ъф Грейс" Хенри VIII взема къщата и я дава на племенницата си - графинята на Ленъкс. Именно в тази пищна историческа атмосфера е роден лорд Хенри Дарили, чието име носи най-известната зала в съществуващата къща. Дарили израства заобиколен от политически интриги и кулминационна точка в съдбата му е бурният фатален брак с Мария, кралицата на Шотландия, който завършва с мистериозното му убийство. След това къщата е иззета от кралица Елизабет I и от този момент нататък преминава през много кралски ръце, като междувременно претърпява различни преобразования. Тя остава център на политически спорове и убийството на Дарили не е единственото, станало зад стените й. Може би не е изненадващо, че този „Хамптън Корт на севера", изглежда, е дом на повече скитащи души, отколкото са живите. През вековете тук витаят множество духове, най-вече в залата „Дарнли", която се намира в югозападното крило на една от най-старите части на къщата в стил „Тюдор". Често е забелязван и духът на един тамплиер, който след 900 години все още стои на стража, както и смущаващият призрак на малко момче, за което се говори, че излиза от един шкаф и пресича стаята, пищейки от болка и страдание. Друг „постоянен обитател" на този дом е Синята лейди - духът на Мери Инграм, която живее тук през XVII век. Неин портрет е окачен в залата „Зелена дамаска". Една вечер, докато се връща вкъщи с каляската си, нещастната жена е нападната и ограбена от разбойници. Въпреки че физически остава невредима, инцидентът явно я опустошава психически, тъй като от този момент нататък тя е обсебена от идеята да крие вещите си. И до днес тя обикаля къщата, облечена в дълга синя рокля и дантелен шал, и търси отдавна изгубените си съкровища. Друга бивша кралска резиденция, която става свидетел на повече скандали и интриги от обикновено, е Къмнър Хаус в Оксфорд-шър. През XVI век тя е дом на лорд Робърт Дъдли и съпругата му Ейми Робсарт. Дъдли е близък приятел на кралица Елизабет I и почти не се отделя от младата владетелка през първите години от управлението й. Носят се слухове за предстояща кралска сватба, която очевидно е възпрепятствана от факта, че Дъдли вече е женен. В преследване на властта и на кралското благоразположение Дъдли изоставя Ейми, която без съмнение съзнава, че е единствената останала пречка пред издигането на съпруга й като съпруг на кралицата. Страхувайки се за живота си, тя се оттегля в Къмнър с няколко верни прислужници за компания. Става параноичка, обръща специално внимание на храната си от страх да не бъде отровена и дори не смее да излезе из красивите околности, които обича от цялото си сърце. Но въпреки тези извънредни предпазни мерки Ейми не успява да измами съдбата си. Един ден, когато персоналът й я оставя сама, за да отиде на годишния панаир, трагедията й я настига. Когато прислужниците се връщат, намират съсипаното й тяло в подножието на стълбите. Следват клевети и злословия, в които основните заподозрени са кралица Елизабет и лорд Дъдли. Скандалът принуждава кралицата да изостави плановете си за брак с Дъдли, защото това би потвърдило слуховете. Вместо това тя го прави граф на Лестър и те остават близки приятели до смъртта му през 1564 г. Истината за мистерията около смъртта на Ейми Робсарт никога не е установена. Вероятно затова неспокойната й душа многократно е забелязвана на стълбите, където я застига злополучният й край. Впоследствие, през 1810 г., собствениците решават да разрушат стълбището. Това не дава кой знае какъв резултат, защото печалният й дух просто премества самотните си странствания из градините и парковете около къщата. Въпреки по-нататъшните опити на някои свещеници да прогонят духа местните хора и до днес твърдят, че виждат Ейми из околностите. Друга населявана от духове къща е Рейнам Хол в Норфолк. Този наследствен дом на маркизата на Таунзенд е обитаван от неспокойния й дух, наречен Кафявата лейди, чието присъствие през последните 170 години е усетено, видяно и дори фотографирано. къщата Рейнам Хол в Норфолк Кафявата лейди Смята се, че този известен дух е на Дороти Уолпол, сестра на Робърт Уолпол - първия министър-председател, живял на „Даунинг Стрийт" 10. Дороти, също като Ейми Робсарт, страда от отношението на жесток съпруг, който взима попечителството над децата им, когато у нея започват да се проявяват симптомите на психическо заболяване. Нещастната жена е затворена в една спалня на първия етаж и също като Ейми Робсарт умира мистериозно, след като пада презгла-ва по стълбище. Присъствието на злощастната й душа е добре документирано, при това в голяма част от случаите от хора, които дотогава са били скептични по отношение на подобна свръхестествена активност. Един от най-известните случаи е записан през 1835 г. от Фредерик Мариат, офицер от кралския военен флот и син на политик, който по онова време отсяда в къщата, при това в самата стая, служила като затвор на Дороти през последните й дни. Въпреки че отхвърля твърденията за наличието на дух, Мариат проявява предпазливост, докато се намира в къщата, като носи у себе си зареден пистолет. Първите две нощи от посещението му минават без инциденти, но на третата едно събитие, чиито свидетели стават други двама души, разклаща неверие-то му из основи. Една вечер тримата приятели отиват към стаите си и с изненада виждат жена да влиза в стаята на Мариат. Офицерът предизвиква натрапницата, която въпреки насочения срещу нея пистолет не обръща внимание на настойчивата му заповед. Тогава Мариат стреля. Когато пушекът се разсейва, тримата мъже с удивление установяват, че няма и следа от тяло. Единственото доказателство, че е бил изстрелян куршум, е дупката в стената. Почти век по-късно тази къща става обект на една от най-известните фотографии на свръхестествено същество. Докато снима имота за статия в списанието „Кънтри Лайф", фотограф прави изумително откритие - на една от снимките ясно личат очертанията на жена, която слиза по главното стълбище, където Дороти среща смъртта си. Въпреки щателните научни изследвания скептиците не могат да окачествят снимката като подправена. Точно обратното - тя очевидно доказва съществуването на духа на изтерзана душа, която продължава да обитава бившия си дом в неспирно търсене на справедливост. Още доказателства за призрачна активност могат да бъдат намерени на хиляди мили - от другата страна на земното кълбо, в Австралия. През 1884 г. в Джуни, Ню Саут Уелс, Кристофър Кроли построява фермата „Монте Кристо", която днес е известна като къщата с най-много духове. Кроли е интелигентен мъж, който изключително предвидливо, докато строи собствената си къща, построява и хотел „Рейлуей". След като Голямата южна железопътна линия стига в района през 1878 г., той вижда възможност да се възползва от внезапното разрастване на града и по този начин осигурява бъдещето си. Кроли живее със съпругата и семейството си във фермата „Монте Кристо" в продължение на много години, през които прави подобрения на и без това внушителната постройка. Но през 1910 г. трагедия сполетява щастливия дом - Кроли умира от инфекция. Съпругата му прекарва останалите 23 години от живота си в скръб. Говори се, че тя била толкова съкрушена от смъртта на мъжа си, че след погребението излязла от дома си само два пъти. През 1948 г. последният член на семейството напуска къщата и тя остава празна и запустяла, докато в началото на 60-те години на XX век е купена и реставрирана. Оттогава многобройните й обитатели стават свидетели на извънредна свръхестествена активност. Някои виждат духа на малко момче да си играе в градините, а други - жена, облечена в стилен костюм, да се разхожда по балкона. Но най-често са забелязвани членовете на семейство Кроли, най-вече скърбящата дълго време госпожа Кроли. Според сведенията тя обикаля около бившия си дом и забранява на отделни лица да влизат в имота. Забелязвана е и в параклиса, облечена в траурната си рокля и с голям сребърен кръст в ръце. По-голямата част от посетителите на къщата през годините твърдят, че са усетили мистериозно присъствие в имението. Хората споделят, че са се почувствали неловко или така сякаш някой ги наблюдава. Разказват за необясним спад на температурата на определени места в постройката. Настоящите обитатели казват, че странните случки, като например затръшването на врати или шум от стъпки по килимите в празни стаи, са толкова чести, че те вече не ги намират за странни. Броят и сходството на тези разкази им придават правдоподобност. В резултат на всичко това къщата наскоро става обект на паранормално изследване и е заснета за документален филм. Даването на гласност на изследването и последвалата широка популярност на имението правят тази стара къща известна из цяла Австралия.

Зловещи замъци През вековете замъците стават свидетели на човешко страдание - множество случаи на затваряне, болести, самоубийства и убийства. Вероятно затова не е изненада високата честота на призрачни видения зад стените им. В продължение на стотици години се получават сведения за странни привидения в Лондонската кула - най-стария замък, затвор и крепост от този род в Европа. Кулата е построена от Уилям Завоевателя върху земя, която хиляда години по-рано служи за основа на римско укрепление, построено от император Клавдий. Днес монументът привлича огромен брой посетители, много от които са притеглени от надеждата да видят някой от многото духове, за които се носи слух, че обитават мястото. Като затвор кулата има много известни обитатели, включително кралица Ана Болейн, Гай Фокс, Томас Мор, принцеса Елизабет, лейди Джейн Грей и Уолтър Рали. Много от тези нещастни затворници понасят мъчителни изтезания, преди да бъдат екзекутирани по най-варварския начин — те често са обезглавявани, обесвани, удавяни или разсичани на четири. След това главите им са набивани на кол по крепостните стени, за да служат като зловещо предупреждение. Има множество свидетелства за духове, които обитават кулата. Първите от тях датират от средата на XIII век. Работниците, които строят вътрешната преградна стена, твърдят, че пред тях се появил духът на разгневения Томас Бекет и разрушил стената с кръста, който носел. Духът на 70-годишната графиня на Солсбъри също скита около мястото на екзекуциите, където е застигната от наистина зловещ край. Хенри VIII нарежда да бъде обезглавена, но в последния момент тя побягва от ешафода, опитвайки се да избяга от смъртта. Екзекуторът тръгва след нея, размахвайки брадвата си, и накрая я насича до смърт. Някои казват, че с очите си са видели повторно екзекуцията, а други - сянката на пагубната брадва по околните стени. От всички тъжни души, за които се твърди, че още бродят из кулата, фигурата на Ана Болейн е най-често срещаната. Тази трагична личност е осъдена и екзекутирана за изневяра и измяна, след като помята наследника на трона. Има сведения, че обезглавеното й тяло, разпознато по роклята, с която е облечена в деня на екзекуцията, се носи от Замъка на кралицата към църквата „Сейнт Питър Ад Винкула". Следвала го призрачна процесия от сановници по пътеката към мястото, където Ана Болейн е погребана - под олтара. Солт Тауър е най-страховитата и затова най-отбягваната част на Лондонската кула. Стражите избягват да доближават там през нощта, след като един от тях е мистериозно удушен. Кучетата, които както много други животни имат „шесто чувство" за свръхестествените същества, също отказват да се приближат до тази част на кулата и това подхранва интригата и суеверието. Присъствието на призрачни видения в кулата е уловено през 2003 г., когато фотограф съобщава за странни случки, докато се опитва да направи фотосесия. Осветителните крушки гърмели и неочаквано хвърчали искри. Най-мистериозно от всичко е, че когато проявява лентата, сред многото празни снимки открива една, в центъра на която се вижда загадъчно кълбо светлина. Друга известна британска туристическа атракция - замъкът Уиндзор - е дом на кралското семейство от XI век и днес все още е кралска резиденция. През вековете става свидетел на безброй раждания и случаи на смърт и е свързан с много легенди за магьосничество и предателство. От всички призраци, за които се носи слух, че витаят в замъка, своето присъствие са оповестили духовете най-вече на трима крале. Посетители твърдят, че са чули стъпките и стенанията на крал Хенри VIII, а духът на крал Чарлс I, който е обезглавен през 1649 г. в Уайтхол, бил забелязан в библиотеката и параклиса, но с глава на раменете. Има сведения и за духа на лудия крал Джордж III, затворен в замъка преди смъртта му. Подобна е и славата на Единбургския дворец в Шотландия - величествен и неприветлив замък. Построена върху мястото на някога активен вулкан, тази почти 1000-годишна постройка е място на необичайно много случаи на насилие и смърт - станали причина за многобройните призрачни видения в околността. Най-известни са обезглавени барабанчик и гайдар, за които се говори, че обикалят около бойниците на замъка и все още свирят на инструментите си. През последните години се разпространяват разкази за срещи с духове, свързани с едно смайващо откритие в града в началото на 90-те години на XX век. По време на ремонтни дейности се натъкнали на останки от сгради под съществуващия град. През 1665 г. Единбург е поразен от ужасна чума (Черната смърт), покосила по-голямата част от населението. Когато болестта утихва, оцелелите чиновници решават, че е най-добре да се строи върху стария опустошен град, като засегнатите постройки и всички останали живи болни бъдат заровени под новите сгради. Откакто този забравен свят излиза наяве, много хора чуват призрачни гласове и виждат красиви мигащи светлини, идващи откъм подземния град. Друга шотландска крепост - замъкът „Гламис" - е отлично познат от трагедията „Макбет" на Шекспир. Мистериозните случки обаче не се ограничават единствено до царството на театралната сцена. Между древните стени се случват загадъчни неща и инциденти с духове. Легендите разказват за злодеянията на втория господар на „Гламис", чието заиграване с дявола според слуховете оставило следа в последвалите жестоки действия и насилие. Граф Биърди или Злия господар, както е прозвището му, очевидно бил страстен почитател на хазарта и алкохола. Смята се, че една вечер, след като не успява да си намери партньор за комар, той обявява, че ще играе със самия дявол. Миг по-късно на вратата се почуква и висок мъж с брада, облечен в черно, пита лорда дали все още търси някого, с когото да играе. Когато прислужниците чуват викове и шум от хвърляне на мебели из стаята, един от тях се промъква до ключалката и се опитва да надзърне какво става, но господарят му го хваща. Когато лорд Гламис се връща в стаята, тайнственият непознат бил изчезнал, отнасяйки със себе си душата на отдадения на хазарт аристократ, който умира пет години по-късно. Носят се слухове, че пияният му, изтормозен дух все още се скита из замъка в очакване да се върне в стаята и да играе с дявола. Замъкът е дом и на Джанет Дъглас -съпруга на шестия господар на „Гламис". Веднага след внезапната му смърт тя е обвинена в убийство и магьосничество, макар че липсват каквито и да било доказателства. Води се процес, на който тя е обявена за виновна в организиране на заговор за убийството на краля на Шотландия, след което незабавно е екзекутирана в Единбург през 1537 г. Говори се, че сега духът й се скита из залите на „Гламис" и често се моли в малкия параклис, където напразно търси спасение вече почти 500 години. Възможно ли е тя, както и многото други духове, които населяват някои от най-старите британски замъци, все още да търсят справедливост? Каквито и да са мотивите на тези призрачни същества, те вероятно ще продължат да витаят из нашите най-древни паметници и ще останат траен източник на удивление от страна на човечеството днес. First place: The ghost in the castle (39%): The photograph was taken in May 2008 at Tantallon Castle (Scotland). The photographer was unaware of anyone in the opening, and says there were no manikins or staff in period costume at the venue. Skeptics argue that the figure might be an unnoticed visitor, an odd reflection of light against the wall, or digital manipulation.

Епохата на фараоните Едва ли има други монументи, по-пряко свързани с представата за тайнственост, от великите пирамиди на Египет. Въпреки че подобни структури има по целия свят, египетските са не само древни, но и абсолютно величествени, поради което грабват въображението ни с неудържима сила. Най-въздействаща е най-голямата пирамида - гробницата на фараона Хуфу (Хеопс) в Гиза, Египет. Хуфу - син на Снеферу и царица Хетеферес I - е вторият фараон от четвъртата династия. Въпреки че наследява трона едва двайсетинагодишен, той веднага се заема с планирането и строителството на своята гробница. Става първият фараон, който строи пирамида в Гиза, и по този начин поставя началото на период на монументално строителство, продължил векове наред. Великата пирамида предлага любопитен поглед към точната цел на този вид структура. За довършването й са нужни повече от 20 години. Използвани са около 2,3 милиона каменни блока, всеки от които тежи до 2,5 тона. Самите размери на гробницата отразяват голямата власт и уважение, с които се ползва този фараон. Целият процес на мумификация, построяването на монумента и ритуалното погребване са направени с цел да осигурят на фараона преселване в задгробния живот. В подготовката за това в самата гробница са построени големи помещения, пълни с всякакви богатства. При по-подробно изследване на пирамидата редица фактори карат мнозина да подозират, че в структурата може да има скрито послание. Първо, личната погребална камера на Хуфу е по-голяма от подобните помещения в другите пирамиди по света и изпълнението й е безупречно. Изработката й е изключително сложна, като от нея тръгва вертикална шахта, която извежда чак до върха на пирамидата в съвършен отвес. Прецизността на линията навежда някои египтолози на предположението, че вероятно е замислена като канал за Ка - духа на фараона. Също така има предположения, че към момента на погребението шахтата от погребалната зала се е намирала в една линия със съзвездието Орион, както и че тази пирамида, заедно с останалите две в Гиза, може би проектират това съзвездие на Земята. В подкрепа на тази теория идва фактът, че Орион е от особена важност за египтяните, що се отнася до задгробния живот. Подробно е обсъждан и въпросът за съвършените математически пропорции и позицията на пирамидата. Предвид религиозната важност на тези фактори за египтяните това заслужава да бъде взето под внимание. Всяка от четирите страни на пирамидата е ориентирана съвсем точно към една от четирите посоки на света. Вместо магнитния север египтяните се съобразяват с точната географска посока север, която съвпада с оста, около която се върти Земята. Този факт демонстрира напредничавото разбиране на египтяните за света и предполага, че те са знаели, че Земята е сфера, която се върти. Голямата пирамида е разположена точно върху трийсетия паралел, точно на една трета от разстоянието между Северния полюс и екватора. Подобно на прецизното позициониране на пирамидата в Гиза, храмът на Амон Ра в Карнак също е любопитно ориентиран. Дългата почти километър поредица от врати чертае перфектна права линия, която върви от двайсет и шестия градус южно от изтока към двайсет и шестия градус северно от запада. Това съвпада съвсем точно с позицията на изгряващото слънце в дните на лятното и зимното слънцестоене. Възможно е всичко това да е случайно, но в своята съвкупност то води до предположението, че в Древен Египет всяка конструкция има дълбок смисъл. Освен това нарочните огромни мащаби на пирамидите биха гарантирали, че те ще издържат на опустошителното действие на времето и така ще пренесат посланието си в следващите хилядолетия. Разбира се, много египетски монументи демонстрират важността, която този древен народ е отдавал на определени моменти от годината, като например слънцестоенето. Също така египетският календар следва вид цикличен зодиак, който придава особено космично значение на всеки един определен ден. Това по своята същност много прилича на изразените днес идеи в областта на астрологията в различни култури по целия свят. Пирамидите са могъщ символ на тайнствеността и предизвикват голямо любопитство по целия свят. Само може да се гадае за истинското им значение и за целите им и вероятно никога няма да узнаем отговорите. Въпреки това може би най-важното е, че пирамидите ни подтикват да задаваме правилните въпроси, въпроси за мощта и мъдростта на древните хора, за същността на цивилизацията и за загадките на вселената.

В древните тибетски религиозни текстове скритото царство Шамбала е описано като тайнствено място. Въпреки че географски би трябвало да се намира някъде между тибетските планини и обширната пустиня Гоби, според твърденията то е отделено от останалия свят от духовна граница. Това означава, че само предопределените да го намерят ще стигнат до него. От векове тибетските лами търсят царството и много от тях посвещават години от живота си на предана духовна подготовка. Тибетските ръкописи съдържат подробни описания на това недостъпно царство. Някои географски карти оприличават формата му с осемлистен лотос, в чийто център се намира дворецът Капала. Илюстрации показват, че жителите на Шамбала са благословени с модерни транспортни средства като самолети и совалки. Също така те притежават сложни научни уреди, с които изучават звездите. В текстовете се съдържат предсказания за управниците и жителите на това загадъчно царство. Дадена е точна информация за 32 царе на Шамбала и подробно са изброени датите на управление на различните приемници на трона. Предсказано е още, че с течение на времето мощта и просветеността на жителите ще нарасне и те ще се сдобият например с телепатични способности и умение да пропътуват огромни разстояния с голяма скорост. Докато те се развиват, външният свят ще се изроди - ще стане войнствено настроен и ще изпита глад за власт, пренебрегвайки духовния живот за сметка на материалното богатство. Същото пророчество обяснява, че след около четири века ще настъпи денят на разплатата. В този момент светът до такава степен ще е пропаднал, че ще бъде управляван от зъл цар, който, вярвайки, че е всемогъщ, ще открие Шамбала и ще я нападне. В тази битка 32-рият цар на скритото царство - Рудра Какрин - ще поведе огромна армия от чистите и просветените към победа и ще възвести настъпването на епохата на съвършенството. Тези, които вярват в съществуването на Шамбала, разглеждат фактори като материализма, разпрострял се по целия свят, и бурната история през последните сто години като доказателство за точността на предсказанията, съдържащи се в древните текстове. Но тъй като предвиденият ден на Страшния съд е чак през 2425 г., има доста време, докато разберем със сигурност дали пророците са познали какво ще е бъдещето.

ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА. УСТРОЙСТВО НА КОСТИ, СТАВИ. ЧЕРЕП. Движението е основен начин на поведение при живите организми. Опорно-двигателната система осъществява движението на човека, като променя положението на главата, туловището и крайниците в пространството. Тя се състои от костите, свързванията между тях и мускулите. Опорно-двигателната система определя като цяло външната форма и размерите на тялото: глава, шия, горни и долни крайници. Тя има пасивна и активна част. Пасивната се изгражда от костите на скелета и свързванията между тях – стави и сраствания, а активната част са мускулите. Пасивната част освен че представлява опора за активната част, образува кухини: черепна кухина, в която се намира главния мозък; в очницата – окото; в гръбначния канал – гръбначния мозък; в гръдния кош – белите дробове и сърцето; в таза – редица органи на половата, отделителната и храносмилателната система. Мускулите, които са активната част на опорно-двигателната система, получават посредством нервите информация от главния и гръбначния мозък и със своето съкращаване и разпускане осъществяват движението на тялото. Костите на 206 ба брой и са групирани и осев и добавъчен скелет. Осевият скелет дава централна опора на тялото и включва черепа, гръбначния стълб и гръдния кош/ Добавъчния скелет включва костите на тазовия и раменния пояс и костите на свободния долен и горен крайник. Поясите свързват крайниците към осевия скелет и осигуряват стабилност и широк размах на движенията. Костите са изградени от плътна и гъбеста костна тъкан. Пластинките на плътната са наредени една до друга, а пластинките на гъбестата заграждат малки кухини, откъдето произлиза името им. Съществува строга закономерност в тяхното подреждане в зависимост от силите на натиск и опъване, които действат на костта. В състава на костите влизат минерално соли, органични вещества и вода. Съотношението на минерализираните соли (калциев фосфат, калциев карбонат и др.) и органичните вещества зависи от възрастта. С напредването на възрастта количеството на минералните соли в организма нараства, затова костите на възрастния човек са по-твърди от тези на детето. Процесът, при който се отлагат минерални соли се регулира от витамин Д. Органичните вещества от своя страна придават еластичност на костите. При малките индивиди поради по-голямото количество на органични вещества костите са по-малко чупливи в сравнение с възрастните хора. Отвън костите са покрити с надкостница, в която се намират множество кръвоносни съдове, навлизащи в костта. При удар надкостницата е силно болезнена. Тя спомага за заздравяването на счупените кости. Повърхността на костите, които вземат участие в образуването на ставите, са покрити с хрущял. В костите се намира два вида костен мозък: червен и жълт. В червения костен мозък се образуват кръвните клетки. При новороденото костния мозък е червен и с напредване на възрастта от него се превръща в жълт, който е неактивен – не произвежда кръвни клетки. Според формата си костите се делят на къси, дълги и плоски кости и кости с неправилна форма. Дългите кости се намират в крайниците. Те имат два края, които са изградени от гъбесто костно вещество, и средна част с цилиндрична форма, съставена от плътно костно вещество, обграждащо канал. В него и в гъбестото вещество на краищата на дългите кости има костен мозък. Късите кости се намират в ръката, ходилото и в гръбначния стълб. Повърхността им е изградена от плътно, а вътрешността от гъбесто костно вещество. В тях има също костен мозък. Плоските кости са костите на черепа, лопатките, ребрата, гръдната кост и част от тазовите кости. Те са съставени от тънки външни пластинки от пътно костно вещество, а вътрешността им представлява гъбесто костно вещество. С неправилна форма са някои от костите в основата на черепа, както и част от тазовите кости. Растежът на костите се регулира от някои хормони и витамини. По време на вътреутробното развитие повечето от костите са изградени от хрущял (хрущялен скелет), а някои от тях – от влакнеста съединителна тъкан. В черепния покрив на новороденото между костите има широки ивици от съединителна тъкан, които в последствие се заместват с костна тъкан. Това позволява известна подвижност на черепните кости по време на раждането. Още преди раждането в тях се появяват ядки на вкостяване, от които се образува костното вещество, постепенно заместващо хрущялната тъкан, докато достигне окончателния си ръст тялото на човека между средната част на дългите кости и техните краища остават хрущялни пластинки, от които костите нарастват на дължина. След сместването на тези пластинки с костна тъкан растежът престава. С помощта на надкостницата костите нарастват и на ширина. Тя образува надкостно вещество, отлагащо се на повърхността на костта,

Френологията е модна през почти целия XIX в. наука за връзката между психическите особености на човека и устройството на черепа му. Неин основател е немският медик Франц Йосиф Гал (1758-1828). Френологията е теория, която твърди, че може да определи характера, личностните особености, и склонността към престъпления на човек, изследвайки формата на главата. Ето един интересен източник на български: http://www.beinsadou...hp?showtopic=86 И един на английски: http://faculty.plattsburgh.edu/peter.friesen/default.asp?go=239 Какво мислите за тази наука?

Ние съдим за великите западни цивилизации по паметниците от миналото, които ги символизират.Египетските пирамиди, Вавилонските зикурати, Партенона в Атина, Колизеума в Рим. Средните векове от своя страна ще бъдат представени от готическата катедрала — вероятно "Нотър Дам" в Париж, френската "Шартър" или английската "Солсбъри". Изборът ни е богат, но която и да предпочетем, тя ще се намира някъде на север от Алпите (на територията на някогашната Римската империя). Най-важният фактор за Средновековието е центърът на европейската цивилизация - премества там, където са били северните граници на римския свят. Средиземно море, което векове наред обединява земите около бреговете си, се превръща в гранична зона. (Географският поглед на Европа трябва да се разгланичава от и в периоди. В един период от време едно и също нещо изглежда по различен начин.) През 323 г. от сл. Хр. Константин Велики взел решение да премести столицата на Римската империя в гръцкия град Византион, по-късно известен като Константинопол, а днес познатия ни Истанбул. Шест години по-късно, след грандиозна строителна кампания, преместването официално приключило. Новата столица освен това символизирала новата християнска основа на римската държава, тъй като била в сърцето на най-християнизираната част от империята. Под владичеството на Юстиниан (упр. 527-565 г.), Източната (или Византийската) империя добила нова власт и стабилност. Латинският запад, от друга страна, скоро станал жертва на нахлуващите германски народи: вестготи, вандали, франки, остготи и ломбарди. До края на шести век и последната следа от централизираната власт изчезнала, въпреки че императорите на Константинопол не се отказвали от претенциите си към западните провинции. Все пак обаче, след като нашествениците се установили в новите си земи, те възприели модела на късната римска, християнска цивилизация, макар и не в идеалния и вид. Местните кралства, които създали — вандалите в Северна Африка, вестготите в Испания, франките в Галия, остготите и ломбардите в Италия — били провинциални държави в периферията на Византийската империя, всички с излаз към Средиземно море и зависими от имперската военна, търговска и културна власт. Чак през 630 г., след като византийските армии си възвърнали Сирия, Палестина и Египет от сасанидските перси, връщането на западните провинции също се превърнало в сериозна възможност. Десет години по-късно тази възможност престанала да съществува, тъй като една непредвидена нова сила — ислямът — се появила на изток. Под знамето на исляма арабите завзели африканските и близкоизточните части на империята. До 732 г., век след смъртта на Мохамед, те завладели Испания и заплашвали да завоюват Западна Франция. През единайсети век турците окупирали голяма част от Мала Азия. Междувременно последните византийски земи на запад (в Южна Италия) били завзети от норманите, дошли от Северозападна Франция. Източната империя, чиито територии се свили до Балканския полуостров, включително и Гърция, удържала до 1453 г., когато турците превзели Константинопол. На изток ислямът създал нова цивилизация, простираща се чак до Индуската долина (сега Пакистан). Тази цивилизация достигнала разцвета си много по-бързо, отколкото западната през Средните векове. Багдад на река Тигър бил най-важният ислямски град през осми век. Неговият блясък превъзхождал този на Византион. Ислямското изкуство, наука и занаяти оказали голямо влияние върху Европа през Средновековието — като се започне от арабските орнаменти, производството на хартия, арабските цифри, и се стигне до разпространението на гръцката философия и наука чрез съчиненията на арабски учени. (Западните езици пазят в наследство думи като algebra) Трудно бихме преувеличили влиянието на бързото развитие на исляма. Византийската империя, лишена от западните си провинции в Средиземноморието, с всички сили се опитвала да държи исляма на разстояние далеч на изток. На запад империята имала слаби и незначителни позиции в италианските земи. Европейските брегове в западната част на Средиземно море, от Пиренеите до Неапол, били изложени на арабски набези от Северна Африка и Испания. Така западна Европа била принудена да развива своите собствени ресурси — политически, икономически и духовни. Процесът обаче бил бавен и труден. Ранният средновековен свят е в състояние на непрестанен смут и представлява постоянно променяща се картина. Дори и кралството на франките, управлявано от династията на Меровингите от 500 г. до 751 г., а след това от тази на Каролингите, започващи от крал Пипин III, не успяло да установи по-продължителен ред. Като единствена по рода си международна организация християнството изиграло ключова роля за налагането на стабилност. Въпреки това и то се разделило между папската власт, чието влияние било ограничено на монашеските ордени, които бързо се разпространили из Европа и останали до голяма степен независими от римската църква. Бързото разпространение на християнството, както и на исляма, не може да се обясни лесно от институционална гледна точка, тъй като църквата не е съвършено въплъщение на християнските идеали. Освен това успехът на християнството не бил гарантиран. Християнството, изглежда, имало изключително влияние от духовна и морална гледна точка над тълпите, които чували посланията му. Няма как иначе да си обясним бързото покръстване на Северна Европа. Църквата и държавата постепенно стигнали до извода, че не могат една без друга. Необходим бил здрав съюз между една силна светска власт и една обединена църква. Този съюз станал реалност, когато католическата църква, спечелила вече доверието на религиозните ордени, прекъснала последните си отношения с Изтока и потърсила подкрепа от Германските народи на север. Там през втората половина на осми век, при управлението на сина на Пипин III — Карл Велики, и неговите потомци от династията на Каролингите, кралството на франките се превърнало във водеща сила. Карл Велики заграбил земите на брат си Карломан от неговите наследници. След това завладял по-голямата част от Европа — от Северно море до Испания и на юг чак до Ломбардия. Когато през 799 г. папа Лъв III се обърнал към него за помощ, Карл Велики отишъл в Рим. На Коледа през 800 г. папата го дарил с титлата император — нещо, което Карл Велики нито търсил, нито искал. Терминът готически първоначално е въведен за архитектурата и именно в нея този стил е най-ярко изявен, макар че говорим също и за готическа скулптура и живопис. В продължение на век — от около 1150 г. до 1250 г., времето на Великите катедрали — архитектурата имала доминираща роля. Първоначално готическата скулптура била строго архитектурна по характер, но след 1200 г. станала по-независима. Най-великите й постижения са между годините 1220 и 1420. Живописта от своя страна достига своята кулминация между 1300 г. и 1350 г. в Централна Италия. След около 1400 г. тя става водеща художествена форма на север от Алпите. Наблюдаваме постепенно изместването на акцента от архитектурата към живописта. Ранната готическа скулптура и живопис отразяват строгия ред, който определял величествената им архитектурна рамка, а късната готическа архитектура и скулптура се впускат в живописни ефекти. Над този модел се разполага още един: международното разпространение, противопоставено на местната независимост. Готическото изкуство, което от Ил дьо Франс било пренесено в останалата част на Франция, а после и в цяла Европа, е известно като opus modernum или opus francigenum (модерно или френско творчество). През тринадесети век новият стил започнал постепенно да губи характера си на нещо привнесено отвън и започнали да се проявяват местните разновидности. Към средата на четиринадесети век се наблюдава нарастваща тенденция на влияние между тези регионални стилове, докато накрая се установил един "интернационален готически" стил, който към 1400 г. преобладавал почти навсякъде. Скоро след това единството се разпаднало. Италия, с Флоренция начело, създала напълно новото изкуство на Ранния ренесанс. На север от Алпите Фландрия поела лидерството в развиването на късната готическа живопис и скулптура. И накрая, един век по-късно, Италианският ренесанс станал основата за друг интернационален стил. Подпомогнати от постоянно променящи се съюзи с папството, кралете на Франция и Англия, за сметка на Германия, се утвърдили като водещи сили в началото на тринадесети век, който бил предимно време на мир и благоденствие. При тези благоприятни условия били създадени Францисканският и Доминиканският орден, а католицизмът открил св. Тома Аквински, своя най-блестящ ум след св. Августин и св. Джером от около 850 години по-рано. След 1290 г. обаче равновесието между силите било нарушено. А през 1305 г. френският папа Клемент V преместил папството в Авиньон, Франция, където то останало повече от 70 години. Библиография: Йонов, М. Николов, М. Христоматия по история на средните векове: Първа част. Наука и изкуство, София 1975 Жорж Люби. Времето на катедралите, Изкуство и общество 980-1420. Агата-а, София 2002 The Oxford Doctionnary of Byzantium V. 1-3 Historical dictionnary of Byzantium http://www.newyorkcarver.com/museum.htm http://www.artlex.com/ http://witcombe.sbc.edu

ИЗ ЖИТИЕТО НА 15-ТЕ ТИВЕРИУПОЛСКИ МЪЧЕНИЦИ И когато някой си български княз Крув (Крум) плячкосвал ромейски градове и превзел и чутовния град Одрин и обитателите му заробил и преместил в други по-далечни градове, тогава между преместените имало един мъж на име Кинамон, великолепен и хубав по вънкашния си вид, а по душевната си лепота по-славен и по-божествен от своите съвременници. При подялбата на пленниците той по жребие се паднал на Крувовия син Обритаг (Омуртаг). Обикнат от своя господар, той с едно само причинявал скръб на господаря си, че не бил съгласен с тях по религия. Затова варваринът полагал всякакво усилие да го отстрани от Христа. С тази цел първом направил следния опит. След като извършил една тържествена жертва и по тоя случай приготвил богата трапеза, заповядал на доблестния Кинамон да седне на трапезата и да се нахрани заедно с другите началници. Но той, научен от Павел или по-добре да кажа, като запомнил, че не може вярващите в Христа да пият господня и бесовска чаша, отказал да седне на трапезата. Но понеже варваринът настоявал да го принуждава да кусне от идоложертвените, човекът, обзет от божествено дръзновение, велегласно изповядал, че той като християнин служи на истинския бог, който сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо... А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони... И ако ми изтъкваш слънцето и луната и ме принуждаваш да се чудя на велелепието им, слушай – и аз им се чудя, но ги имам за творения и слуги и подвластни не само на бога, но и на нас, човеците. Обритаг не можал да понесе всичко това спокойно, но разгневен (какво друго може да се очаква от една варварска и кръвожадна душа), заповядал да го бият без милост. „Не унижавай, казвал, нашите богове. Че тяхната сила е голяма за доказателство служи това, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоя Христос беше истински бог, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, защото му служите и му се кланяте”. Това като казал, заповядал да го предадат на железен затвор. И тъй Христовият раб бил запрян до смъртта на Обритаг. Коментирайте антихристиянската нагласа на владетеля Омуртаг. Мотивировката му за силата на държавата в тясна връзка с божественото покровителство. При наличието на този извор може ли да твърдим, че хан Омуртаг е правил опити да се покръсти, както погрешно се тълкуват християнските символи от златопечатника с неговия образ.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПОКУПКА НА СЛУЖБА ЖРЕЦ-ПРЕДСКАЗАТЕЛ В СВЕТИЛИЩЕТО НА КРОНОС В СЕЛО ТЕБТИНИС Искам да купя службата жрец-предсказател в споменатото светилище, съгласно изложеното още отдавна предложение за купуване при условие да получа правото да нося палмовото клонче и да извършвам други задължения, свързани с предсказването, и да получавам една пета част от всеки припадащ се на светилището приход, съгласно нарежданията. Предлагам за това вместо цената 640 драхми, които беше вече предложил преди Марсисух, син на Пакебкий, за същото, 2200 драхми, които ще заплатя на местната държавна каса, след като бъда утвърден в обичайните срокове, за да остане правото за притежаване и притежаването на тази служба на мене и на потомците ми и наследниците ми по право при същите почести и всички права за вечни времена, като заплащат 200 драхми такса. И тъй, ако решиш, господарю, потвърди ми там в града моите права и пиши на стратега на областта за това, за да се извършат и дължимите свещенодействия на боговете, които те обичат. А припадащата ми се част – една пета от доходите, както е редно, с направените пожертвувания е: 50 артаби жито, 9 артаби и полвин третинка леща и 60 сребърни драхми. Живей в щастие. Година 10 на император Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август благочестивий... Каква е досегашната ви представа за жрец-прорицател. Допускали ли сте, че тя е обвързана само с наддаване на пари - нещо като търг? Какво мислите за наследяването на "прорицателската дарба" от баща на деца и то за вечни времена? От това, което съдържа текста, може ли да се направи извод, какъв характер има жреческото съсловие в Египет - затворена каста, висша управленска класа или симония (продаване на религиозни служби).

Интервю на Иван Костов - в. Марица, 27.04.2010 - Вие кръстен ли сте? При комунизма това беше забранено? - Кръстен съм в първите 40 дни от раждането си, защото съм бил много болнаво дете. Кръстили са ме през зимата на 1950-та година. След войната времената бяха много тежки, имаше купонна система, всичко беше ужасно. Детската смъртност беше висока, някои деца не оцеляваха. Аз също не съм бил добре. И баба ми, майката на баща ми, е казала, че трябва да бъда кръстен, защото само с божията помощ ще се оправя. Аз съм от семейство на вярващи хора. - Още през 2000 г като премиер в интервю казвате : "Върша грехове и дано Господ ми прости"? - Както разбирате, тук има тежко противоречие. Защото да управляваш, по принцип означава да поемаш смъртния грях да бъдеш горд в степен да имаш самочувствието да покажеш на обществото, че знаеш правилния път, по който да го водиш. Според християнството това е греховно. Самата идея, че можеш да наложиш на обществото решения отвън на неговите въпроси, се счита за висша степен на горделивост. Още оттам започват греховете. Участието в управлението на страната не е богоугодно дело. Християнството предполага други, много по-висши ценности - смирение, способност да простиш на врага си, да обърнеш другата буза, когато те ударят. А в политиката, ако си обърнеш бузата, ще ти забият всички възможни ножове. Политиката е битка. - Проф. Кръстьо Петков тия дни каза, че спасението на България е в кабинет Бойко Борисов-Иван Костов. Специално за БЛИЦ професорът се аргументира така : Костов може да овладее финансовата криза, да стабилизира бюджета и да наложи волята си над сенчестата икономика, защото вече е вадил България от криза! - Нека първо демонтираме от това твърдение елемента на дразнене спрямо ГЕРБ. Защото проф. Петков е човек с леви възгледи. Той е политически противник на десницата и няма никаква причина да не провокира едно управление, което претендира да е дясно. Ако демонтираме тази част от твърдението на проф. Петков, стигаме до една основа в него, която е вярна. Аз съм бил в три екипа, които са вадили страната от криза. Това е по време на проф. Димитър Попов- първият шок в края на 1990-та и в началото на 1991-ва – Лукановата зима; след това при Филип Димитров; после през 1997 г. Забележителното при всички тези случаи е, че ние, правейки реформи и поставяйки правилните цели, за много кратко време вадехме страната от кризата. Примерно 90-та година при правителството на Димитър Попов стабилизирахме страната буквално до летните месеци. Цялата дандания в цените започна да затихва. С мерките при правителството на Филип Димитров успяхме да излезем на траекторията на растежа и то в онези ужасни години. Затвърдихме финансовата стабилност до такава степен, че аз започнах да си мисля, че тя е необратима. Но премиерът Жан Виденов и финансовият му министър Димитър Костов ни показаха, че не е така. Изводът от този урок е, че винаги може да се даде заден ход - дори на най-успешните реформи. Но днес кабинет Борисов-Костов е политическа конструкция, която не отговаря на правилата на политиката. Защото те изискват хората да ти дадат доверие да участваш в кабинет, където да правиш реформи. Хората да поискат това, а не някой да сглоби този кабинет, следвайки съветите на уважавания от мен проф. Петков. Не става по този начин. Защото хората не приемат такива инжинерингови проекти. В момента хората виждат правителство на ГЕРБ, което е беззаветно и безкритично подкрепяно от "Атака", и критично подкрепяно от Синята коалиция. Тази конструкция е замислена още при създаването на ГЕРБ. Тя е формирана като популистка националистическа формация върху територия, близка до тази на "Атака". И никога създателите на ГЕРБ, сред които е и Божидар Димитров, не са си и представяли коалиране на тази формация в политическия център с десницата, за да прави реформи. Напротив - преди изборите президентът каза, че най-естественият съюзник на ГЕРБ е БСП! Така че ГЕРБ стартира в политическото пространство с тези намерения. След това избирателите трябва да кажат какво искат, а не Бойко Борисов. Но той самият каза какво искат избирателите – не щат Синята коалиция, не щат десницата, искат само той да управлява. И той така ще управлява. - Като човек, който вече е провеждал успешни реформи, коя е най-характерната черта за тях? - Характерната черта и ясният признак на реформите е БЪРЗО постигане на резултати! Истинска смела борба срещу мафията и корупцията води министър Цветан Цветанов и резултатите са светкавични. Виe виждате как бързо замира престъпността. Къде са сега поръчковите убийства?! Макар че още няма осъдителни присъди, ефект има. Но в другите сфери, където трябва да се правят реформи в истинския смисъл на думата, няма напредък. - Вие знаете в детайли реалното състояние на бюджета. Знаете дори кога Симеон Дянков прикрива съществени факти за финансовото състояние на страната? - Ако бъдем честни, трябва да кажем, че министър Дянков знае състоянието на нещата, но не последва съветите, които му давахме – аз и други много авторитетни и сериозни хора, разбиращи от бюджетна политика. Съветвахме го да прояви целия дефицит, такъв какъвто той е, като изплати и върне задълженията, които има държавата по безусловни и изискуеми плащания. Да върне ДДС, да се разплати с фирмите, за да влезе на чисто в годината. Той не го направи, очевидно защото е знаел, че би влязъл в дефицит над 3%. Опита се да получи решение за влизане в еврозоната, в чакалнята, както казват. И като не получи такова, като видя, че е невъзможно да получи покана за влизане в чакалнята на европейския валутен механизъм, тогава със задна дата реши да каже каква е истината. Той имаше сериозен мотив. Едни ще кажат – да, прав е. Други - че не е. - Още през януари предрекохте, че няма да влезем в еврозоната и за съжаление се оказахте прав?! - Да, казах това, защото знаех как стоят нещата. Това е професионална информация. Доста хора разбираха, че шансовете за успех са много малки. Но тогава никой друг не го каза. - Според вас какви са последиците за България от това, че не влезе в еврозоната?! Анализатори твърдят, че това влияе зле на политическия имидж на България. Чуждестранните инвеститори започват да се оттеглят от нас - смятат, че правителството няма воля за реформи и прави хаотични движения относно финансовата си политика? - Точно така. Изводът е, че България се разколебава в политиката си да реформира така себе си, че да стане приемлива за член на клуба на страните на Европа. В момента България изглежда като страна, която не знае накъде е тръгнала. Доверието в нея става все по-малко, следва снижаване на рейтинга и отказ на инвеститорите да идват тук. Но има и друго. Забелязва се една нездравословна тенденция, прокарвана от млади колеги, макроикономически наблюдатели. Те сега се учат да коментират и анализират нещата и въпреки това техните мнения излизат на предни позиции. Това не е полезно нито за обществото, нито за тях самите. Защото в нито едно западно общество човек на 30 години не може да коментира тези неща. Трябва да имаш изстрадан личен опит, за да говориш за тези неща. Но тези хора веднага прибързаха да кажат, че отказът от влизане в еврозоната едва ли не е нова монетарна политика и евентуално дори събаряне на валутния борд. Така не се говори! Да се правиш на интересен, като разпалваш страховете на хората, е безотговорно. Аз съм абсолютно убеден, а това е записано и в предизборната програма на ГЕРБ, че запазването на стабилността и валутния борд е нещо, което няма изобщо да се коментира. - Когато обаче вие казвате, че реформите са наложителни, Бойко отговаря : "Аз съм най-големият реформатор в България. Ако Костов иска да ми каже нещо, да ми се обади по телефона"?! - Високо самочувствие има министър-председателят. Само че дали е голям реформатор и дали прави реформи, ще се разбере до края на годината. Ако се правят реформи, те трябва да дадат ефект дотогава. Ако през септември, октомври, ноември си говорим само за зима и оцеляване, се връщаме на едни разговори, които се водеха 90-та, 96 –та година и просто влизаме в едно кризисно мислене. Моето желание е премиерът да успява. А не да се оказва, че ние не сме били достатъчно настъпателни, че носим част от отговорността. Ние сме тези хора, които никога няма да кажат на бялото черно. Когато нещо се постигне, ние ще го подкрепяме. - Кризата у нас се задълбочава. Българинът е парализиран от страхове. Възможно ли е да ни сполети гръцкият сценарий?! - Гръцки вариант в България няма да има. Защо? Защото Гърция е страна с много богати граждани и фирми и с много бедно правителство. Бедно в буквалния смисъл на думата – няма пари, с огромни дългове е. Но гърците имат много мощни фирми, банки, транспортни, логистични центрове, флотът им е гигантски. Ситуацията в България е съвсем различна. - Шокиращ е фактът, че трябва да се уволнят висококвалифицирани кадри?! - Само те могат да отговорят на очакванията на кризата. Само те – висококвалифицираните, с огромен опит, със специална подготовка. Само те могат да организират живота си. Един пенсионер няма какво да направи по време на криза. Какво пък ще направи един току-що постъпил стажант, ако го изгоните на улицата?! Когато се освободи висококвалифицираният, се сваля една заплата, с която се издържат поне 10-15 нискоквалифицирани. Така е в целия свят. Аз им съчувствам, но това, което им говоря, трябва да им вдъхва кураж. Защото кой да е отговорен, ако не те?! Друг отговор на кризата го дава дребният и средният бизнес, семейните фирми. Това е най-устойчивото нещо. Отговора на кризата го дава точно този бизнес, не "Лукойл"! Един часовникар, примерно, е самонает. Той може буквално в два квадрата да практикува професията си. Той може много дълго време да издържи на кризата, защото неговата квалификация не се губи. А моят часовник със сигурност ще се развали и ще има нужда от поддръжка. Няма как да не отида при часовникаря! Нали?! Ще отложа, но ще отида. Не е така с фирмите за високи технологии, енергетиката, консултантския бизнес. Особено с могъщите браншове като инвестиционния, строителния, офисмениджмънта, продажбата на недвижими имоти. Няма клиенти – фалираш. Нямаш продажби – банката ти взима хотела, взима ти апартамента, продава го за каквато цена намери и загиваш безусловно, нямаш съпротивителна сила. Защото това са много пари, това са рисковани начинания, това са големи бизнеси. Тях кризата ги поразява ужасно. А под тях стоят строителни работници, индустрии за строителни материали, индустрии за обзавеждане, фаянс, порцелан, канализации, пречиствателни станции…. Какво ли не. И те загиват. Това е страшно. Затова ние казваме – трябва да се помогне на тези, на които кризата не влияе по този унищожителен начин, трябва да се помогне на дребния, средния бизнес, трябва да се либерализират режимите. Ако аз съм висококвалифициран директор, който го освобождават от работа, аз трябва да имам възможност спешно да направя свой бизнес. А не да ми се пречи, да ми пили нервите администрацията и да не ме пускат да се проявя в бизнессредата, както се случва в момента. Условията за почване и за излизане от бизнес в България са кошмарни. Кошмарни! - Каква друга реформа ще има бърз ефект за излизане от кризата? - Реформиране на фирмите с преобладаващо държавно участие! И то по начина, по който го правят на Запад. Независимо че тези фирми са държавни, те трябва да бъдат реформирани по правилата на бизнеса. Правилна крачка е затварянето на Българския енергиен холдинг. Но не трябва да се отварят два нови холдинга, защото ще е много глупаво - махаш една администрация и създаваш две... - Покрай закриването на БЕХ отново се повдигна темата за енергийната мафия? - Тази тема е наша! Сигналите бяха разработени и внесени от ДСБ и от мен. Последният сигнал внесох, когато бях председател на комисията за контрол на ДАНС… - Оказва се, че всички енергийни министри са участници в една престъпна схема, те са в далаверата… - Да, до Румен Овчаров включително. Още не знаем какво точно е правил Петър Димитров. Едно интервю на Мария Друмева

Моче Племето моче формира първата голяма цивилизация на Перу и предшества инките и народа чиму. Макар да се знае, че моче просъществуват около 1000 години - от около 100 г. пр. Хр. до около 900 г., - техният произход е спорен. Дади са коренните жители на Южна Америка, или има доза истина в местните легенди, според които племето пристига със сал, предвождано от героична фигура, наречена „Наимлпа"? Също толкова мистериозен е залезът на културата моче. Според една теория причината е война - оцелелите артефакти като керамика и предмети на изкуството, датиращи от по-късен етап на тяхното съществуване, отразяват нарастващ интерес към военното дело. Моче са доста напредничав за времето си народ, особено в областта на архитектурата и строителството. Техните просторни и устойчиви сгради, някои от които са запазени и до днес, са построени от кирпичени тухли, направени от кал и изсушени на слънцето. Удивително е, че според изчисленията някои от тези сгради съдържат 100 милиона тухли. Едно от забележителните им постижения е построяването на Чан Чан - най-големия предколумбов град в Америка. Той, както и всички други техни градове, има предимно религиозна функция. Повечето от постройките и пирамидите са използвани за богослужения и занимания с астрономия. Две от най-големите оцелели пирамиди са известни като „Храмовете на Слънцето и Луната". Моче не е единствената древна култура, която демонстрира религиозен интерес към звездите. Все пак много от тези ранни цивилизации намират особен смисъл в движението на небесните тела. Друг знак за прогреса на моче може да бъде видян в единствените по рода си напоителни системи, използвани по онова време от местните земеделци. Моче създават стотици километри напоителни канали, които се пълнят с вода от височините на Андите. В разцвета на тази култура регионът е много по-плодороден, отколкото днес. За съжаление моче нямат писменост, затова сведенията от и за тях са ограничени. Голяма част от събраната информация е извлечена от оцелелите културни артефакти, но за жалост много от тях са присвоени от следващите цивилизации. Това означава, че повечето въпроси, свързани с племето моче - тези изключително напреднали предшественици на перуанската култура, - ще останат без отговор.

Стопанството на големите европейски държави и САЩ след индустриалния преврат до 70-те години на 19 век В някои Италиански републики в края на 16 век възниква Манифактурен капитализъм . Индустриалния преврат (индустриалната революция) означава процес на изнамиране и внедряване на машините в производството , т.е. манифактуризиране производството при използване на ръчен труд се заменя от фабричното производство . В разглежданите държави този процес протича през разглежданите исторически периоди . Една същност – най-рано започва в Великобритания приблизително към (1785-90г.) и приключва към 1830г. В САЩ и Франция индустриалния преврат започва по-късно (1790-1800г.) и приключва към средата на 19 век (САЩ-1840г.) В Балканските страни е с началото на 19 век и приключва до първата Световна война . Според някои Европа започва да става по привлекателна след индустриалната революция . Дотогава по-развитите страни са Китай и Османската Империя . 1.Стопанството на Англия в (1785-1870г.) Предпоставките тук да започне индустриален преврат са : * Типичната за Англия аграрна революция , която спомага за завършване процеса на „огражденията” (в началото на 17 век). „огражденията” – аристокрацията освобождават от зависимост селяните , част от продукцията е за замевладелците . Те получават откуп и ограждат своите имения и се занимават с живодновъдство , отделни селяни остават безработни . Отиват в града и има евтина работа ръка . * натрупване на капитали – от екплотация (Англия , Испания) Други важни технологически открития са : откриване на процес на топене на желязо в специални пещи . Откриване на метод за получаване на стомане чрез смесване на каменни въглища и стъкло . Машини за очистване на памука и други . СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ Промени в селското стопанство . От една страна Англия продължава да бъде държава на едрия земевладелец . 1870г. – само около 250 аристократи владеят половината от обработваемата земя , докато дребните земепроизводители разполагат само с 5% от нея . Броят на стредните фермери намалява за сметна на едрите собственици . Едрите земевладелци за дълъг период до 40-те на 19 век налагат политика на аграрен протекционизъм чрез високи вносни мита (житни закони). Висока доходност. Поради многото причини от този момент започва прехпод на либерализация на външната търговия т.е. постепенно занижаване на вносните мита. Това предизвиква промяна във вътрешноотрасловата структура на селското стопанство. Едрите земевладелци се ориентират интензивно към животновъдство за вътрешния пазар. Независимо от продължителните промени в отрасъла във Англия селското стопанство намаляма своя дял в брутния вътрешен продукт(БВП). РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА Общата мощност на исталираните парни двигатели в Англия само през първата половина на 19 век нараства 120 пъти , а към 1870г. около 800 пъти . Само от 1830 до 1850г. в производството се въвеждат редица нови механизми , с които се поставя началото на машиностроенето (механични чукове , стругове , фрес-машини) . В резултат промишленост а се развива с бързи темпове . През 1850 вече съществувам около 2000 фабрики за производството на памучни изделия . Първо се индустриализира памуко-текстилната , а по-късно се индустриализира и вълно-текстилната. Работят около 2000 фабрики, но в вълно-текстилната има двойно по-малко фабрични работни места от памуко-текстилната. ТРАНСПОРТ В областта на транспорта твърде важно откритие е на Джордж Стивънсън , който конструира първия в света парен локотов през 1814г. През 1825г. е пусната първата в света железница която свързва два английски града (Дармингтъни и ) . През 1826г. се свързват Манчестър и Ливъпул. За кратко време размерите на железопътната линия нарастват до 1870г. Тя вече достига до 25000км . ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ Във външната търговия се очертават два етапа : до 40-те години на 19 век , когато се води стопанска политика на протекционизъм , тоест закрила на местните производители чрез високи вносни мита . през 1860г. е сключен договор между Англия и Франция , наречен „обдеров” договор , с който се ликвидират високите вносни мита и се слага край на политиката на протекционизъм , ликвидирайки се привилегийте за местните производители.Скоро Англия сключва подбни договори и с други европейски държави . 2. Стопанството на Франция (1800-1870г.) След буржоазната революция (1789-1794г.) започва период на бързо развитие и утвърждаване на капитализма . За разлика от Англия , където този процес се осъществевя по пътя на компромисите , то във Франция неколкократно се сменя формата на държавно управление ( република – монархия ) и за това този процес е по-продължителен . Характерното е , че при всички политически режими се води стопанска политика в интерес на буржоазията или на някои от нейните прослойки . След ИП Френското селското стопанство остава основен острасъл . Само за Франция е характерно , че по време на революцията се извъшва национализация на земята в резултат милиони селяни стават собственици на малки парчета земя. До 1872г. по пътя на наследствените делби земята още повече се раздробява и през 60-те години ¾ от всички собственици притежават по-малко от 20дка . Тази преобладаваща дребна собственост не дава възможност да се въвеждат в практиката машини , затова по основни показатели френското земеделие значително изостава от това на останалите развити страни в света . ИНДУСТРИЯ Причините , които задържат промишленото развитие се запазват и след революцията. Селяните запазват връзката си със земята , като малка част от тях се разоряват и се преместват в града . Това от една страна ограничава броят на работната сила , а от друга страна селяните употребяват ограничено количество промошлени стоки , тъй като селското стопанство преди всичко е натурално – заменяа се стока срещу стока . Необходимостта от облекло , обувки се осигурява от занаятчиите , а не от фабричните производители . Франция се специализира в произдоството на модни , луксозни стоки , а при тях не е възможно механизирането на производството и това забавя индустриализацията . Освен това пречка са и особенностите на френския капитализъм , който още през този период се оформя като лихварско-банкерски . Поради тези причини индустриализацията във франция протича бавно . Първо се индустриализира памуко-текстилната след това вълно-текстилната , а след 1860г. се индустриализира и машиностроенето . Особеност на Франция е подчертано ниската степен на концентрация на производството ( осигуреност на производството с персонал и машини). Към 1870 г. – в промишленото предприятие ( работилница) работят средно около два човека. ЗНАЧИМИ ОТКРИТИЯ СА: Мартен – Откритие в областта на металургията (мартенови пещи за стомана). За около 40 г. период от 1812 - 1850г. обемът на продукцията нараства два пъти, а през следващите 50г. още три пъти. Тези сравнително ниски темпове на индустриализация довеждат до изместване на Франция от 2 до 4 място по обем на промишлената продукция през 1870г., като съответно Англия е на първо място с 32%, САЩ – 20%, Германия-17%, Франция - 7%. ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА ФРАНЦИЯ: Тук се очертават два периода: До 40-те години – период на меркантилизъм /стопанска политика на държавата за закрила на местната индустрия. / През 50-те години се снижават вносните мита след сключването на “обдеровия “ договор. Франция сключва редица подобни договори с другите европейски страни, включително и Турция. 3.Стопанството на Германия (1800-1870): След Виенския конгрес (1815, така наречения “Танцуващ конгрес”) след управлението на Наполеон се създава Германския съюз, в който влизат 34 монархии и 4 свободни града (части от Австрия и малки германски държави). Той представлява слабо свързана конфедерация на самостоятелни държави, без обща армия, без общи финанси, дипломатически представители, липсват обща парична система. Отделно от тях съществува Прусия, която е една от най–развитите в Европа държави. Като цяло Германия си остава типично аграрна земя. Развитието на капитал в селското стопанство се извършва по еволюционен начин. В действително до 50-те години на века селяните получават свобода срещу високи ренти (откупи), но същественото е, че феодалите (юнкерите) сами осъществяват прехода от феодализъм към капитализъм в селското стопанство. Това се осъществява в няколко направления: - Използва се наемния труд на селяните срещу заплащане с пари; - Постепенното въвеждане на машините в обработването на земята. Началото на 19 век ИП в Германия още не е започнал. Чак през 20 – те години започва частично оживление в производителността. Същинското начало е към 30-те години на 19 век, но досега ИП засяга само текстилната промишленост. До средата на века преврата не е излязъл още от първоначалния си стадии, т.е. преобладава занаятчийското производство. Причини за забавяне на ИП: Териториална и политическа раздробеност; Германия остава встрани от световните търговски пътища; Все пак през 30-те години настъпват някои важни промени. През 1833 се създава Митнически съюз, към който постепенно се присъединяват всички германски държави. Митата са ликвидирани. Митническия съюз става първа стъпка към обединяване на германските държави. Темповете на индустриализация се ускоряват през 50-60г. и приключват през 90-те г. Налице са някои особености в индустрията. Докато в други страни този процес започва в леката промишленост, то В Германия той започва в тежката промишленост - военно производство, въгледобив, машиностроене. Обяснението е, че главните стимули за развитието на промишлеността са строителство на железопътни линии и военни потребности (цел е обединението на германските държави). Германия е страна на т.н. “млад капитализъм” и оборудването (машините) е най-съвременното поради настъпването на по-късна индустриализация. ЗНАЧИМИ ОТКРИТИЯ СА: Германските учени стават откриватели в сферите на: Машиностроенето; Химията (метод за получаване на изкуствени анилинови бои, в резултат на тези предпоставки германската продукция е по-евтина и качествена в сравнение с английската. Значителна част от необходимите за развитието й капитали са в ръцете на юнкерите, а не в буржоазията. При мобилизирането на тези капитали в Германия започва засилено образуване на Акционерни дружества /АД/. Новосъздадените промишлени предприятия и банки се образуват точно под тази форма, при което голяма част от акциите се придобиват от юнкерите, така те заемат силни позиции не само в селското стопанство, но и в индустрията и банковото дело. 4. Стопанството на САЩ (1800 - 1870). ИП започва в края на 18 век, но се осъществява в особени условия свързани с постоянния приток на емигранти от Европа. Ако това обстоятелство не беше на лице, в американската промишленост би се чувствал остър недостиг на работна ръка, т. к. селяните не се обезземляват като в Англия. От друга страна емигрантите пренасят в САЩ техническия опит от своите страни. Същевременно много машини като на пример: памуко-чистачната машина, парахода, шевната машина са открити в САЩ. И тук ИП започва в текстилната промишленост. САЩ вече се нарежда на второ място в света след Англия. Машините навлизат във вълно - текстилната и обувна промишленост. САЩ остава предимно аграрна страна. Памукът представлява повече от половината от експорта, а промишлените стоки са едва 13% - 14 % от експорта. Селското стопанство продължава да е основен отрасъл като по време на войната между Севера и Югът е приет важния закон за Хоумстетите (закон за земята), според който всеки американски гражданин може да закупи до 640 декара земя при цена от 31 цента за декар. Това стимулира усвояването на централните и западните райони. Фермерските стопанства се развиват бързо, тъй като те не плащат рента на собствениците, а спестените пари се използват за закупуване на машинна техника.