П. Теодосиев

TEDxBG 2013 не е просто конференция. За нас е празненство на идеите, които си заслужава да се споделят. Събрали сме най-вълнуващите ни запознанства през последната година и сме се опитали да извадим истинските истории и големите идеи от тях. Извън сцената сме създали идеалната обстановка за попиване на идеи – изненадваща кулинария, работилници, изложби и възможности за нови контакти. А след събитието – постановка на “Мадам Бътерфлай” и афтърпарти. Лектори » Темата ни тази година е “Посоки”. Лекторите ще ни водят назад, за да разберем миналото си, ще ни покажат какво следва напред, ще ни помогнат да погледнем навътре в нас и да сверим часовниците си с това, което се случва навън. Градове » Събитието ще се проведе в Софийска опера и балет и ще се излъчва на живо в най-големите български градове. Партньори » TEDxBG 2013 с помощта на генералните ни партньори Vivacom и Superhosting.bg. Билети » Билети за София ще се продават от 10-ти декември на цена от 35 лв. до 50 лв. Приемаме PayPal, ePay, кредитни и дебитни карти. Билетът включва торбичка с подаръци, закуска, обяд, постановка на “Мадам Бътерфлай” и вход в афтърпартито ни. Входът за събитията из страната е безплатен. Резервации ще се приемат от 10-ти декември. Какво е TEDxBG? » TEDxBG е първият български TEDx и се провежда за четвърта година. TEDx е мрежа от световни независими конференции, организирани по лиценз на TED.

http://science-girl-thing.eu/bg Сайт на Европейската комисия за стимулиране на момичета да се занимават с наука. Неотдавна Европейската комисия започна кампания за насърчаване на повече млади жени да изберат науката в бъдещата им кариера. По този случай се организира конкурс "Science: it's your thing!" (Науката - това е за теб). Тук може да видите трите най-добри участници: http://www.gender-su...p/video-contest

Вие също може да подкрепите писмото: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ, Миналата седмица българските медии разпространиха новината, че за поредна година, Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани, за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции. И макар че пари за НАО Рожен все пак се намериха, бих искала да използвам момента, докато случаят е свеж в паметта ни, за да поставя по-общия въпрос за финансирането на природните науки в България. За съжаление, липсата на средства за научни институции не е уникална за астрономията и не е характерна само за това правителство. Липсата на адекватно финансиране е хронична и широко разпостранена в областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, “понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза”. Тази мантра, изречена многократно, както от политици, така и (за съжаление) от някои учени, е не само грешна, но и вредна. С това писмо искам да Ви убедя, че финансирането на научни изследвания има директна възвръщаемост и полезни непряки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на 21ви век не е “Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?”. Въпросът е: “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?” Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото ни развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от брутния вътрешен продукт). При това положение не е изненадващо, че Лисабонския доклад на ЕС (2010 г.) ни класира на последно място по иновации, научни изследвания и развитие и че сме на последно място по износ на високо-технологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвръщаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската Космическа Агенция (ESA), всяко 1 Евро похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми създава 3 Евро икономическа полза. Непряката възвръщаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии, сътрудничество между научни организации и частни предприятия, нови патенти, и т.н., също биха допринесли към българската икономика. Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс - човешкия ни потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, то трябва да инвестираме в обучаването на високо квалифицирана работна ръка със знания и умения в тези области. Не четенето на учебници, а научната работа дава на студентите и докторантите безценните знания и умения за работа в индустрията. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище. Само по този начин българските учени ще могат равностойно да сътрудничат cъс световните си колеги, нашите университети и БАН ще могат да привлекат обратно бившите си сътрудници, принудени днес да работят в чужбина, и най-сетне - ще бъдат в състояние да предложат добри условия за чуждестранни специалисти. Само така българските деца ще придобият знания и умения равносилни на тези на европейските си връстници. Нереално е да очакваме, че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. За успешното финансиране на научни изследваня е необходима дългосрочнa и стабилна подркепа. Болшинството от представителите на българския частен бизнес са малки и средни предприятия (<250 работници), които нямат достатъчно капитал за инвестиции без бърза възвръщаемост. България има по-малко от 1000 големи частни фирми, като нищожна част от тях работи в области, директно свързани с науката и технологиите. Дори и те да инвестират в развитието на нови продукти и технологии, този модел е приложим спрямо изключително малък брой тясно специализирани отрасли. Единствено финансиране на държавно равнище може да има необходимия размах и продължителност и единствено по този начин може да се постигне съществено развитие и привличане на нови инвестиции в ключови индустрии. В края на това писмо искам да се върна на темата за астрономията. Аз съм възпитаничка на Физическия Факултет на СУ (2002 г.). През 2009 г. защитих докторантура по астрономия в Университета на Аризона и в момента съм асистент във Факултета по Астрономия в Университета Йейл, един от най-старите и престижни университети в САЩ. Всекидневната ми работа се състои от програмиране и софтуерен дизайн, създаване и мениджмънт на бази данни, обработка на астрономически цифрови изображения от космическия телескоп Хъбъл и големи наземни обсерватории. В същото време аз съм изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Работата ми изисква задълбочени познания по физика, математика, програмиране, както и уменията да извършвам нови научни изследвания, да ръководя екип от хора с разностранни умения и да обучавам студенти и докторанти. Тези знания и умения не са нещо специално за мен или астрономията. Такава е подготовката, която получава всеки един студент или докторант, преминал през научна лаборатория. Мои колеги астрономи намират изява в биотехнологични, финансови, и софтуерни компании, във фирми които изпълняват договори за министерството на отбраната и в редица високо-технологични индустрии. В по-общ план, астрономията днес е наука, която чрез международни проекти като космическия телескоп Хъбъл, радио-обсерваториите в Антарктида и измерванията необходими за откритиването на нови планети, е не само на ръба на човешкото знание, но и на ръба на развитието на нови технологии, материали и инструменти. С този пример, уважаеми дами и господа, Ви каня да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху Вашия живот и живота на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и, в крайна сметка, “оттласкването” на България от дъното на таблиците на европейските статистики - важни цели зад които всички можем да се обединим. Как ще постигнем тези цели? Как, най-после, ще ги стигнем американците? Аз ще се радвам да участвам в този разговор. С уважение, д-р Ивелина Момчева Асистент, Университет Йейл http://www.astro.yale.edu/iva/ Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ 22, Ноември, 2012 Вие също може да подкрепите писмото: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html

Още снимки от Добрич Ето снимки и от прожекцията в Русе:

Пускам част от интервюто в "Монитор" http://www.monitor.bg/article?id=365132 Още: http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0079&n=001386&g= http://www.mediapool.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-news200242.html http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/12/03/1960363_akademik_stefan_vodenicharov_e_noviiat_predsedatel_na/ Programa_za_upravlenie_Stefan_Vodenicharov.pdf

Топографска карта на Луната. Създадена е от Аризонския Щатски Университет. Картата показва повърхността на почти цялата луна. Повече - http://1.usa.gov/TBcjxo

Снимки от прожекцията във Велико Търново (ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", 321 аудитория, в Ректората) Снимки: http://www.facebook.com/univt

Чети онлайн: http://issuu.com/bgn.../docs/bgnauka52 Наука - 6 - Филм по случай 100 г. от Балканската война - Конкурс за ЕСЕ “Ние в Космоса” - Сдружение „Форум Наука” в Турция. - ВИДЕО НАУКА - Предаването „Рибен буквар - SOS ЗА HOMO OBESUS - Война и надежда в Диарбекир - Галерия от Диарбекир - Книги - Доктрината “Махан”: САЩ, Китай, другите и… ние Биология - 77 - Кафява мечка - Звуци на животни! История - 86 - сп.„Военна История“ - Тиберий Плавций Силван Eлиан и походът му в Крим - Римската армия през периода 180 - 280 г. - КЪСНОАНТИЧНИЯТ FOEDUS: Същност и особености - Възпитание, обучение и образование в Средновековна България според някои житиеписни творби Физика - 142 - Разпространение и развитие на физико-математическите знания на Балканите - НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ПО ФИЗИКА 2008 Хуманитаристика - 159 - Фотография на път - Колективната памет и ролята на индивида Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) Ако списанието Ви харесва, моля, помогнете!

Още един интересен материал по темата... - http://www.segabg.com/article.php?id=625034 --------- Това е мнение на много уважаван от мен български учен.

Целият материал може да видите тук - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1643925 Струва си да се прочете!

Дано някой тук ти отговори, но ако е спешно най-добре попитай в - http://www.androidbg.com/

Една галерия от едно много различно място. Миналия месец имах възможност да отида с част от Сдружението "Форум Наука", което и представлява самото списание "Българска Наука" в Диарбекир. Причината да отидем седем българи там е проекта „От минало към настояще“ - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14250 Снимките са заснети от Bogdan Budoiu, който мога да кажа, че е мой приятел и също участва в проекта. Всички снимки: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.4837224051395.2191416.1320541713&type=1 За по заинтересованите - http://ruslantrad.com/2012/10/29/voyna-i-nadezhda-v-diarbekir/ Оставам снимките сами да говорят за мястото... Фотографа!

Едно видео заснето преди самата премиера, но се излъчи доста по-късно в предаването Неделя х3

Вижте Сикстинската капела отблизо! Студенти от Villanova University - Pennsylvania (САЩ) са работили 2 години, за да направят дигитален модел на този шедьовър на ренесансовото изкуство. Използвали са моторизирана авангардна камера с висока триизмерна резолюция. Резултатът е тук: http://www.vatican.va/various/cappelle/sistina_vr/index.html

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-11-13&article=431100 Вижте видеото тук - http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-20285981

Каним Ви на прожекция на филма в Хасково, която ще се състои на 20 ноември от 17.00 в Читалня № 1, Регионална библиотека “Христо Смирненски” Хасково. - http://www.facebook.com/events/462621727114808/?fref=ts

Снимка от прожекцията във Враца на 8-ми (четвъртък) в училище Христо Ботев в Разлог ще има прожекция на 21-ви ноември в читалището. Велико Търново на 26-ти ноември 17.00ч. във Великотърновският университет, Ректорат Русе на 3-ти декември в Регионалния исторически музей от 18:00 ч.

Мисля, че за сега ще сме администраторите и Радо, ще видим утре Ти покани твои познати на прожекцията

Местността е доста интересна. Живеят главно кюрди и цялата област е едно източно място, което всякаш не се е променило по култура от столетия.

http://www.facebook.com/events/444139098979630/

Започваме с Пловдив! Каним Ви на прожекция на филма в Пловдив, която ще се състои на 6 ноември (вторник) от 18.00 в зала Съединение на Регионален исторически музей Пловдив. Музеят се намира на адрес пл. Съединение, № 1. http://www.historymu...ndex.php?lng=bg Преди 100 години България влиза във войната, на тази дата ние искаме да покажем нашето уважение и да почетем спомена за всички, взели участие и дали живота си в тази епична война.

Антологията „100 години Балкански войни“ съдържа сто стихотворения, писани по време на войните от Иван Вазов, Кирил Христов, Любомир Бобевски, Теодор Траянов и др. Започва със стихотворението „Сине мой” на Стамен Панчев и завършва със „Завета на дедите” от Иван П. Йончев. Изданието е във връзка с изложбата „Лицата на войната“, организирана от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, под патронажа на г-н Цветан Цветанов – Вицепремиер и Министър на вътрешните работи на Република България. РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО.>>> http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0016&n=233&g= Снимки от оригиналните стихосбирки, чиито стихотворения влизат в антологията.

Изложба "Лицата на войната. 100 години от Балканската война" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий " Ви кани на изложба "Лицата на войната", посветена на 100-годишнината от Балканската война. Изложбата е под патронажа на г-н Цветан Цветанов, Вицепремиер и Министър на вътрешните работи на Република България. Откриването на изложбата ще се състои на 18 октомври (четвъртък) 2012 г. от 11.00 часа в Централното фоайе на Националната библиотека. Изложбата „Лицата на войната. 100 години от Балканската война” чрез снимки и документи пресъздава различни моменти от случващото се на бойното поле. В отделните табла и витрини хронологично се проследяват събитията около дипломатическата подготовка, мобилизацията и обявяването на войната. Изложени са документи за офицерския и войнишки състав на Българската армия, въоръжените сили на съюзниците и тези на Турция. Военният подвиг на българите е отразен с победите край Лозенград и Одрин. В изложбата е отделено внимание и на войнишкия бит, санитарното дело и тежките последици от изтощителните битки. Снимките на загинали войници, на преселнически лагер край Одрин, ужасът от падащите бомби обрисува зловещата страна на войната. Разказът в картини завършва с моменти от примирието от ноември 1912 г. и подписването на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Ето и снимки от днес събитието: https://plus.google.com/photos/112864946921421497935/albums/5800642900482584161?authkey=CPyQo9Cc-7rWTA