loxley

Вероятно и в двата случая Иван Шишман се е намирал в Търново, но е имал достатъчно време да напусне Търново и да се укрие в Никопол. Отправна точка на първия поход (1388) е Одрин, където Мурат премества резиденцията си. Макар и да не става ясно откъде турците преминават Стара планина, Нешри посочва, че те превзели Провадия, Шумен и Мадара, но били отблъснати край Венчан. По това време Иван Шишман заминал с приближените си за Ямбол, където се срещнал със султана и (отново според Нешри) се "проснал ничком" пред него, обещавайки Силистра. В последствие обаче Шишман се отметнал, в отговор на което Али паша, предприел нов опустошителен поход и в крайна сметка се озовал пред Търново. Ясно е, че този поход нямало как да изненада Иван Шишман и последният е имал достатъчно време на разположение за да се евакуира в Никопол. Всъщност и това не му помогнало особено: „Сосманоз се уплашил, овесил на шията си мъртвешки саван, излязъл и наедно със сина си дошъл и паднал в краката на пашата. Поради своята доброта пашата пак му простил греховете. После измолил от Повелителя позволение да му го прати за среща“ (Нешри). През 1393 година събитията не са кой знае колко по-различни. Григорий Цамблак описва мащабна подготовка от страна на Баязид, която едва ли ще да е останала незабелязана в Търново: „Варварският цар, възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местонахождение — извънредно труден за превземане, защото освен стени притежаваше достатъчно и естествени крепости, а освен това — големи богатства и многобройно население с велика слава както в църковните, така и в царските дела, пожела доброненавистният да го разори. Затова, като вдигна всичките си източни войски, започвайки от тракийските предели, от Ликаония и Асия, премина Хелеспонт и завари западните си войски, както беше заповядал; събрани всички заедно, те превъзхождаха не само войските на Дарий, царя на персите и мидийците, но и тези на Александър Македонски. С тях пристигна и ненадейно нападна града — не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение“ Видно е, че и в този случай, както и пет години по-рано Шишман е имал време да напусне столицата.

На картите територията на днешна Унгария влиза в тази на Великоморавия, а освен това е ясно, че именно маджарите я ликвидират през 906 г. Знаем, обаче, че маджарите отвоюват от българите първоначалните си поселения около Тиса, т.е. така погледнато територии на България и Великоморавия се препокриват. Знаем ли къде точно е минавала границата между двете държави и има ли сведения за военни действия за тези "спорни" земи?

В низходящ ред - от най-тежкото към най-лекото Iron Maiden, Deep purple, Rainbow, Whitesnake и пр. За капак диско от края на '80. Последното пък защо ?!?! Романтични времена бяха...

Хубава статия, която завършва с един много еретичен въпрос... Какво би станало? Вероятно България щеше да граничи с Италия. Освен ако не приемем, че т.нар. "славяни от българската група" са били по близки с "пра"българите отколкото със сърбите и хърватите... Кой знае как точно е било?!

Вероятно се насочвам към алтернативното, ала едва ли щяхме да сме единствената католическа държава на Балканите. Най-малкото Румъния щеше да е такава, заедно с Македония и много вероятно Сърбия.

Теорията че Левски е бил заловен поради съобразителностт на Али Чауш ми изгледа малко вероятна. 1.Левски е заловен 10 - 11 часа след дрещата с Али Чауш.Това означава че Али чауш се сетил и е докладвал на каймакама към 10 - 11 часа вечерта за нещо станало5 -6 часа порано.Малко вероятно.Има прекалено продължителен период от време между срещата на Али Чауш и залаявено на Левски. Теорията че Левски е бил заловен поради съобразителностт на Али Чауш ми изгледа малко вероятна.- След като, както се разбра, Левски сериозно е усъмнил заптиетата с мнимото си пътуване до лозето си, би било логично да пренощува някъде с оглед на настъпващата вечер. А като, че ли Къкринското ханче е най-подходящото за тази цел място. Подходящо за изненада на един толкова важен престъпник(макар и турците да не са били убедени, че е той) е и времето: два часа след полунощ, когато и кучетата спят. 2.Съмнителен е и големият брой - запитета 14 -15 пратени посред нощ в Къкринското ханче.Каймакама ще да е имал по сигулна информация от подозренията на едно заптие.- Когато ловешките власти са толкова близо до един от най-търсените хора в империята е нормално да се подсигурят с 14 - 15 заптиета(вероятно и по-малко, което не е от особено значение). Не бива да се пренебрегва и това, че Али чауш е имал и други подозрения към Апостола освен неподходящото време за ходене до лозето.

Така е-няма я, но Епир и най-вече Никея ги има все пак, факт компенсираш липсата й, макар и отчасти.

Не мисля,че този "преврат" зависи от Живков,Младенов,Луканов,или пък от който и да било у нас.Все едно да кажем,че след ВСВ сами сме си избрали да се присъединим към соцблока.Така,че дори Живков да беше арестувал превратаджиите,това щеше да е кратко възпрепятстване на плана начертан от съвременните Велики сили :!!!:

Факт,че в определен момент ордата е влияела кой да стои на българкия престол(напр.оттеглянето на Георги Тертер и последвалата му замяна със Смилец).

Съгласен съм сказаното до тук,но как би се отразил католицизма на българската култура като цяло.Знаем,че в разглеждания период тя е в разцвет.

С възцаряването на българския престол на цар Теодор Светослав през 1300г.,на практика била ликвидирана татарската хегемония,тегнеща десетилетия над страната ни.Най-успешния български владетел от времето на Иван Асен Втори насам,успял да се справи с опозицията и предоставил на своите наследници на търновския трон една благоприятна почва за просперитет. По сетнешния ход на събитията за съжаление поел по един по-друг път на развитие:Обещаващия и решителен Михаил III Шишман погинал нещастно край Велбъжд и в последвалите междуособици изпъкнал ловешкия велможа Иван Александър,който в края на краищата заменил на трона сръбското протеже Иван Стефан.Знае се,че новия цар започнал своето царуване решително,но за жалост не бил така последователен до края му.Като,че ли в тези съдбоносни дни бившия ловешки деспот не бил достатъчно респектиращ към васалите си.Загубата на Долната и Карвунската земи били последвани от недалновидното присъждане на Видин като наследствено владение на Иван Срацимир.С този акт Иван Александър сам спомогнал териториалната раздробеност и по-късния упадък на България.Постепенно авторитетът на българския цар спадал.Властта му била силно децентрализирана и всеки способен да въоръжи своя войска болярин започвал да оспорва властта на царя.При тези обстоятелства от Югоизток надвиснала заплахата на османските турци. Ще спра до тук с изложението на събитията,защото присъствието на темата в този си вид в раздела ще е недоразумение Нека сега да предположим,че османската инвазия просто няма да се е състои.Османовото племе Кайъ все още обитава земите около Сърдаря и Амударя,а селджуките са доволни от статуквото в Анатолия и не смятат да го променят с действията си. Та...Докъде би достигнала феодалната раздробеност в България?Щеше ли тя да заприлича на западноевропейските държави от онази епоха?Колко далече би достигнал този процес у нас и можел ли е той да доведе до края на държавата?На коя европейска страна би приличала България по този показател? И не на последно място,разбира се,как би се развил културния и духовен възход на българите от XIV в.и колко далеч би стигнал? Вие сте на ход...

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=11719

Кое е общото между тези двама български владетели,освен,че са царували най-дълго съответно през ПБЦ и ВБЦ.Случаен ли е факта,че след края на техните властвания събитията в държавата се развиват по изумително сходен сценарий?При приемниците и на двамата,агонизирайки в продължение на няколко десетилетия, България представа да същестува.Подготвят ли гибелта на царствата си,чрез своето управление Петър I и Иван Александър или са предопределени да бъдат заложници на съществувашата действителност?Истина ли е,че и двамата подценяват външнополитическата обстановка?Безспорен факт е процъфтяването на книжовния и духовния живот през тези периоди,но не е ли пренебрегната външната политика?Няма ли една странна обреченост в действието и на двамата царе пред руско-ромейската заплаха в единия случай и османската във другия.

А как точно са се самонаричали "сърбите"през въпросната епоха тогава?