Зитко

Ето каква е ситуацията на ред ❶, според мен: - според реконструкцията от пост#1: O Є K Θ Є ୪ A P X O N O K P ୪ M O C O П А П О С М ୪ М Є Т А Η - според мен: O Є K Θ Є ୪ A [?] XON O K P ୪ M O C O П А [?] [*] [*] М ୪ [?] [*] Т А Η

Вече сме готови да умуваме какво има на всеки ред.Предлагам следните означения за буквите от реконструкцията, показана в пост #1: - спорна буква: [?] - буква, която в надписа не се вижда или липсва: буквата с чертичка отдолу - буква, на която в надписа съответства някаква странна драскулка: [*]

Разграфих надписа, за да правим по-лесна ориентация при бъдещия анализ и реконструкция.

Eто и реконструкцията, представена от Francis Dvornik в "Deux inscriptions gréco-bulgares de Philippes"(Bulletin de Correspondance Hellénique, 52, 1928). ПП. Линк към статията: http://cefael.efa.gr/detail.php?site_id=1&actionID=page&serie_id=BCH&volume_number=52&max_image_size=1&page_number=125&page_type=1

Надписът се вижда на първата картинка, за съжаление не можах да намеря по-качествена снимка в нета. Направих лека дигитална обработка, за да се виждат по-ясно буквите, доколкото това изобщо е възможно. Другият проблем е, че снимката не показва цялата площ на надписа, но това е налично към момента.За този епиграфски паметник Бешевлиев пише: " От по-късно време са последните известни два летописни надписа, които са и най-късните. Първият от тях е от времето на Омуртаговия наследник Маламир. Той е издълбан или по-скоро надраскан върху твърда гранитна колона, което прави четенето много мъчно и на места несигурно. Особено началото и краят на редовете не са ясно четливи, може би полузаличени от времето. Някои букви са повторени от неука ръка в по-ново време или върху тях са издълбани нови букви. Всичко това затруднява извънредно много четенето. Поради това надписът прави впечатление на несполучлив опит да се издълбае надпис. Така биха се обяснили някои неясни места в началото и небрежното му издълбаване. В превод надписът гласи: (Кан сюбиги Маламир) „от бога архонт: дядо ми Крум намери заедно с нас тези произведения (?). Баща ми архонтът, като сключи 30-годишен мир, добре живя с гърците и отначало и аз добре живеех, но гърците опустошиха нашите земи и архонтът Маламир, който управляваше заедно с капхан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол и гърците избягаха и тогава кап- хан Исбул заедно с преславния архонт направи среща с филипополийците.” В началото на надписа заграденото със скоби не е издълбано или е заличено. Но това допълване се налага както от личното местоимение „ми” след думите дядо и баща, както и от израза „от бога архонт”, а също от цялото съдържание на надписа. Думите по-нататък „намери заедно с нас тези творби” будят съмнение и не могат да се свържат със следващия текст. Тук бихме очаквали по-скоро изречение като „Дядо ми Крум воюва с гърците”. В случая се касае може би за някаква каменоделска грешка или за смесване с друг надпис. Бележитият белгийски византолог А. Грегоар свърза издълбания текст със следното съобщение на Теофан: „Разгневен от това злосторникът изпратил един отред за грабеж в св. Мамант, изгорил тамошния дворец и като натоварил на коли медния лъв от хиподрома заедно с мечката и змея на водохранилището и избрани мраморни статуи, завърнал се.” В приведения текст става дума за Крум, който след несполучливия и коварен опит да бъде убит от византийците пред Цариград, изпратил войска да задигне за отмъщение споменатите художествени творби и може би за бъдеща украса на изгорената от Никифор Плиска. Затова би могло да се допусне също, че надписът е стоял при тези мраморни творби. За споменатия в надписа тридесетгодишен мир ще говорим при надписите с мирни договори. И в разглеждания надпис имаме смяна на първо с трето лице при глаголните форми за по-голяма яснота. Забележително е също така посочването, че Маламир управлявал заедно с капхан Исбул, което се изтъква и в пожеланието за дългоденствие в приведения по-горе строителен надпис на Маламир. По-нататък надписът съобщава, че българите опустошили, т. е. превзели крепостите Бурдизон и Проватон. За първата крепост (дн. Баба Ески) ще говорим при триумфалните надписи. Втората крепост е играла важна роля във войните между българи и византийци. Нейните развалини се намират на около 20 км североизточно от Одрин на скала над левия бряг на р. Св. Георги (дн. Правади дереси) южно от днешното село Правади. Крепостта е лежала на византийския военен път Одрин — Маркели. Епитетът на Маламир — преславният — отговаря на inclytos и endoxos в титулатурата на византийските и западните владетели. Сведенията за управлението на Омуртаговия наследник Маламир са извънредно оскъдни. Като се изключи съобщението на Теофилакт, архиепископ Охридски, че Омуртаг имал трима сина, от които по-старият се наричал Енравота, а също и Боин (навярно Боян), вторият Звинич или Звиница, а най-малкият Маламир, който наследил баща си, но починал „безвременно” (т. е. млад) три години след заповяданото от него посичане на брат му Енравота, горният надпис заедно с други 2 надписа са единствените извори за управлението и дейността на кан Маламир. Поради това някои учени (напр. Бъри) приеха съвършено погрешно, че Маламир е един и същ с неговия наследник Персиан. Все поради липса на по-подробни сведения точната дата на властта от Маламир, както и защо са били пренебрегнати първите двама Омуртагови синове, остават неизвестни. В. Н. Златарски прие, че Маламир е управлявал от 831 до 836 г., а първият син Енравота е бил отстранен от престолонаследието поради симпатиите му към християнството, които довели до неговото посичане. За втория син Звинич може да се предположи, че е бил болнав и наскоро починал, в полза на което говори обстоятелството, че след смъртта на Маламир властта заел не той, а неговият син Персиан. Обаче не е изключена възможността Омуртаг да е пожелал сам приживе най-малкият син да заеме престола. Така или иначе Маламир станал български владетел доста млад. Що се касае за точната дата на неговото възкачване, трябва може би да се отмести с една-две години по-назад от тази, която приема В. Златарски. Около същото време станали промени и в управлението на Византия. Императорът Михаил II, с когото Омуртаг поддържал мирни отношения, починал в 829 г. и бил наследен от сина му Теофил. От нашия надпис трябва да се заключи, че новият византийски император, наскоро след като заел престола и преди да се заплете във войни с арабите в Мала Азия, се опитал да възвърне част от отстъпените на българите земи съгласно 30-годишния мирен договор и нахлул в пределите на България, надявайки се на лесен успех поради младостта и неопитността на новия български владетел Маламир. Обаче бил принуден да се завърне обратно било понеже срещнал силен отпор от страна на българите, било че в Мала Азия арабският халиф Мамун бил започнал вече военни действия срещу Византия. Отглас от тези събития в изопачен вид, изглежда, съдържа хрониката на Михаил Сирийски, според която българите били се подчинили на императора Теофил. По-късно или веднага след това българите нахлули в почти оголената от византийските войски Тракия, завзели крепостта Проват и достигнали навътре чак до крепостта Бурдизон, т. е. до Баба Ески, която също завладели. След това те или срещнали съпротива, или се отказали да продължат похода към Цариград. Обаче те свърнали и се насочили към Пловдив под началството на Маламир и Исбул. Гръцкият гарнизон на града изглежда, че избягал при наближаването на българските войски. Тогава Исбул и Маламир влезли в преговори с населението на града, което вероятно предало града, както това може да се реши от следващия летописен надпис, в който се говори за български поход в Беломорието, който едва ли би могъл да бъде предприет, без да бъде Пловдив в български ръце. Забележително е, че и тук военните действия на българите се явяват като последица от византийската агресия. Горните събития не са отбелязани от византийските хронисти, което не е рядко явление у тях. Това показва още веднъж голямото значение на прабългарските надписи като исторически извор. " Така, това беше цитатът. На втората картинка се вижда и пълната реконструкция на надписа, по която е направен и преводът по-горе. Неубедително ми се вижда обяснението на Бешевлиев за смяната на първо с трето лице при глаголните форми - според мен е доста по-логично да допуснем, че надписът е направен по заповед на някой от братята на Маламир, така смяната на първо с трето лице е напълно закономерна. При това положение отпада и заглавнаа част от надписа "Канасювиги Маламир, от Бога архонт", още повече, че на първия ред горе-долу ясно личи само "Ο ΚР୪МОС О ПА..", а преди това имаме само "АН", като това "Н" би могло да е и "Р", ако допуснем, че дясната вертикална чертичка е направена по-късно от някоя неука ръка, както казва Бешевлиев. Но дори да имаме "Р", пак е съмнително, че имаме съкратено изписване на "АРХОΝ", твърде много неопределеност има. Имам съмнения и по реконструкцията на другите редове, но нека дам думата и на Вас, уважаеми съфорумци, надявам се да се получи интересна дискусия

Ето и гръцкия текст на споменатия по-горе надпис за водоскока. За надписа Бешевлиев пише: "Този надпис, който е бил издълбан на мраморна колона, е сега загубен. В 1831 г. той е бил преписан от някой си Бланкенбург в Шумен.Надписът е стоял до водоскок, както личи от израза „този водоскок”. Разкопките в Плиска разкриха множество пръстени тръби от водопроводна мрежа. Прабългарската столица е била, както се вижда, добре снабдена с вода. Водоскокът е представял навярно голямо техническо постижение, което е заслужавало да се ознаменува с даване на подаръци и угощения." Странното е, че името "Исбул" първо е написано с "Н",а след това - с "I". За съжаление, не можем да сме сигурни доколко преписът на Блакенбург е коректен, но се надявам тази колона да бъде намерена някой ден.

В надписа от Филипи имаме ICB୪ΛΟN, а не B୪ΛΟN, просто горната лява част на плочата е очукана и липсват буквите IC, за щастие остатъкът от следващата буква категорично може да се разпознае като Β и оттук да се възстанови думата ICB୪ΛΟN, което е името ICB୪ΛΟС във винителен падеж, тоест "ΙCB୪ΛΟC O KAVXANOC"(кавхан Исбул) във винителен падеж е "ΙCB୪ΛΟN TON KAVXANON"

Асо се загледаш, преди ୪ се забелязва част от предходната буква, която по всяка вероятност е В, като пълната реконструкция на реда е ICB୪ΛΟN TON KAVXANON, базирана на твърде вероятното предположение, че става въпрос за същия кавхан Исбул(Ησβουλος), който е споменат и в строителния надпис на канасюбиги Маламир: „Канасюбиги Маламир, от бога архонт: Неговият стар боил кавхан Исбул на- прави този водоскок и го даде на ар- хонта. А архонтът даде на българите много пъти ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръ- ци. Нека бог удостои от бога архонта да преживее заедно с кавхан Исбул сто години.” Прикачил съм една картинка с дигитална възстановка на повредената буква В:

Гогов, а как ще коментираш надписа на архонт Пресиян Ι от Филипи: "На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила, и кана боил колобъра. И кавханът срещу смоляните...." За военен поход ли става въпрос в този надпис и какви функции, според теб, са били възложени на ичиргу боила в този поход?

В тоя случай прозирам една дълбока комплексираност, която може да се усети у много руснаци, осъзнали историческия факт, че руският литературен език е създаден въз основа на старобългарския. В руската научна литература терминът "старобългарски" се замества със "старославянски", а в редките случаи, когато все пак се споменава за старобългарски, се уточнява, че това е термин, използван само от българските лингвисти и по същество е неправилен, понеже прабългарите по начало били тюркоговорящи. А относно развитостта на руския език - що за развитост е това, ако езикът има само три глаголни времена(минало, сегашно и бъдеще време)? В тази връзка ще дам и пример, да речем имаме следните три прости изречения на български : 1.Вчера валя дъжд. 2.Вчера е валял дъжд. 3.Вчера валеше дъжд. Тези три изречения се превеждат на руски по един и същ начин - "Вчера шёл дождь"

Принципно не е проблем да се конструират български думи за повечето чуждици с латински и гръцки корен, като това се отнася и за научните термини. Веднага се сещам за такива примери в матиматика. По-рано в темата стана въпрос за градиент (gradient), този термин идва от обикновената латинска дума "gradiens" : http://ru.wikipedia.org/wiki/%C3%F0%E0%E4%E8%E5%ED%F2 http://en.wiktionary.org/wiki/gradiens#Latin Както виждате, "gradiens" означава "стъпвам,ходя,напредвам, вървя" - какъв е проблемът да се конструира и български термин въз основа на съответните български думи? За диференциалния оператор rot руските математици използват названията "ротор" и "вихрь": http://ru.wikipedia.org/wiki/Ротор_(математика) У нас този оператор се нарича "ротация", като по подобие на руснаците и ние може да го наричаме "вихър", има ли проблем?? В комплексия анализ пък се сещам за понятието Res, което у нас се нарича "резидуум", от простата латинска дума "residuum", която в превод означава "остатък". Руските математици използват названието "Вычет" : http://ru.wikipedia.org/wiki/Вычет_(комплексный_анализ) Ако се замислим, сигурно можем да посочим още хиляди такива примери, така че всичко у нас е въпрос на желание и иституционализиране на проблема - тоест нужна ни е специална държавна институция, която да разработва български думи за съответните чуждици и да ги налага официално.

Би било интересно едно сравнение между староанглийски и старобългарски - не бих заложил, че староанглийският е с по-богат лексикален фонд Колкото до съвременния английски, предполагам повечето му думи са с латински корен, така че може би е по-замърсен дори от съвременния български

Доколкото знам, надписът е върху двуметрова колона, така че и на мен не ми изглежда логично това да е инвентарен надпис, освен това и числата в надписа са някакви странни, едва ли изразяват числеността на някакви стандартни военни корпуси. По-логично ми се вижда това да е някакъв възпоменателен надпис, в който да се посочват жертвите, които конкретен военен корпус е дал в някоя важно битка. Струва ми се, че ZHTKᗯH и ΤᗯYPTᗯYNA изразяват лични имена - ичиргу боил Зиткой(Житкой,Житко,Зитко), пиле зопан(жопан) Туртуна(Туртун) - може би те са най-знатните измежду жертвите и са упоменати поименно.

Това би могло да се приеме като логично обяснение, ако ставаше въпрос за два надписа, правени по различно време и от различни каменоделци, но тук имаме един надпис, в който на четвъртия ред имаме "ЄСТРᗯ", а четири реда по-долу имаме "ЄCTPY" - съмнявам се, че надписът е писан толкова бавно, че междувременно са се получили такива езикови промени По-логично ми се струва, че става въпрос за грешка, вероятно думата е "ЄСТРᗯYГНΝ", но първоначално каменоделецът е написал "ЄСТРᗯГНΝ", след това се е усетил за грешката и си е казал "Сега пък ше напиша ЄСТРYГНΝ, така ще се подразбира, че става въпрос за ЄСТРᗯYГНΝ"

За да стане още по-интересно, нека да качим автентичния надпис. Като за начало ми е много любопитно има ли обяснение защо първо имаме ЄСТРᗯГНΝ, а след това ЄCTPYГНN ?

Струва ми се, че тези руснаци не са много добре запознати и с руския, понеже в руската разговорна лексика има дума "кака" със значение: http://v-dal.ru/word_s-37911.html Има и глагол "какать" със значение: http://ru.wiktionary.org/wiki/какать У нас в някои диалектни говори има глагол "какам, кака - аз какам, той кака" със същото значение.

Не виждам причина, поради която да смятаме, че славянският език е бил по-съвършен, по-изразителен, по-богат и прочее от българския език.Но в определен момент и конкретна историческа ситуация, славянският получава изключителен шанс да стане един от водещите европейски езици, наред с гръцки и латински. Мястото, където се появява този шанс, е Моравия Магна по времето на княз Ростислав. Точно неговата идея да се проповядва на славянски и да се създаде славянска писменост, реализирана благодарение на Византия, а освен това и признаването на славянския език като един от богослужебните езици, превръща славянския език в актуален и перспективен. Ако Борис Ι беше решил да покръсти България по-рано, примерно през първите 10 години на управлението си, то вероятно щеше да усети проблема, свързан с проповедите на гръцки или латински, и съответно щеше да помоли Византия за създаването на българска азбука, литература на български и проповеди на български. За съжаление, именно това мудно развитие в мисленето и политическата визия на Борис се оказва впоследствие фатално и за българския език - когато вече Борис покръства държавата и разбира проблема с проповедите на чужд език, вече има друг преди него, решил този проблем, а Борис, търде безотговорно, приема наготово славянската литература и налага като официален славянския език, вместо да възложи разработването на азбука и литература именно за българския език. Предполагам по това време все още доста хора са говорели български и не е било проблем да се преведе библията от славянски на български, че дори директно от гръцки, но защо на никой не му хрумва тогава да направи това? В крайна сметка държавата Великоморавия изчезва, а славянската писменост оцелява Благодарение на България, която пък предава щафетата на Киевска Русь. На практика се получава, че цялата историчеса роля на България е била да спаси и доразвие славянската култура, а не да съхранява и развива българската.

Ромб с V отгоре или пък О с V отгоре са варианти на ୪(୪ може да се срещне и като Ʉ), а това пък от своя страна е съкратено записване на "ΟΥ" или "ΟV", с които се изразява звукът "у", но двете букви O и Y може да участват и поотделно, такива примери има много, ако разгледаш книката, за която съм ти дал линк. Относно пръстена на Кубрат, аз предпочитам разчитането Χ୪ΒPAT୪, тоест Χουβρατου, което е най-близко до варианта Κουβρατος от хрониките.

На тази монета имаме "Θ(ЄOΤΟ)ΚЄ ΒΟΗΘЄΙ Κ⟒ΝCTANTIN⟒ ΔЄCПΟΤH Τ⟒ ΔɄΚΑ" *. Целият този надпис трудно може да се помести на кръста, но може да използваме четирите квадранта на полето, както и на Тервеловия монограм. За основа може да вземем два монограма с името Константин: На кръста можем да монтираме "Κ⟒ΝCTANTIN⟒" и "Τ⟒", а в четирите квадранда да разпределим останалите четири думи, някои ще запишем в съкратен вид, така окончателно монограмът добива следния вид: ____________________________ * В надписа на монетата са използвани символите "R" и "Ʉ" като графични варианти съотно за "Β" и "୪"

На самия кръст не може да се съберат твърде много букви и съответно твърде дълъг текст, обикновено на кръста се съдържа било само името, било някаква стандартна инвокация, било инвокация + име, прикачвам ти картинки с подобни монограми. Има една много ценна немска книга за византийските монограми, отдавна я търся да си я сваля, но засега може да се преглежда само онлайн, за съжаление не всички страници се отварят, но и така върши добра работа, има доста монограми: http://books.google.bg/books?id=fLosYH3RN9EC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

Южняк, темата е чудесна, дано само пак не се отплеснем в посока "класификация на прабългарския език", но май това е обречена кауза . Сега по темата - дори да са дошли от Сибир, с оскъден лексикален фонд, българите са пребивавали поне 3-4 века в един доста пъстър в етно-културно отношение регион, Причерноморието, така че със сигурност езикът им е бил богат на заемки от всякакви местни езици, в това число дори латински и гръцки. Примерно, сещам се за имена като Есперих, Телериг, Маламир, които ми звучат доста готски. Сред титлите и длъжностите откриваме тюркско влияние, най-вероятно е получено по време на Аварския каганат, в който българите са били един от основните компоненти заедно със славяни и господстващите авари, разбира се. Така че, според мен, в Дунавска България езикът на българите няма как да е бил по-беден и непълноценен от славянския. Веднага се сещам и за едно друго евразийско племе, маджарите, чийто език едва ли е бил по-богат от българския, но въпреки това оцелява през вековете, въпреки християнизацията. При нас явно нещата са по-сложни и се надявам в тази тема да хвърлим поне малко яснота по въпроса.

За съжаление няма как да имаме разчитане от типа "XPICTE BOHΘΕΙ", защото нямаме "Θ", "Η", "C", "E" - прикачил съм картинка с различни варианти на подобно възвание(инвокация). Както забелязваш, винаги присъства съвсем явно поне "Θ", а такава буква нямаме във въпросния пръстен, но пък имаме "୪", тоест "ΟΥ", така че няма никакъв проблем да търсим име, съдържащо "Ο" и "Y". Като се изхожда от цялостния анализ и датировка на съкровището, наистина най-убедително изглежда разчитане от типа "ΧΟΒPATOY", "ΧΟΒPAT୪", "ΧΟYΒPATOY", Χ୪ΒPAT୪".

Този проблем е подробно изследван в "Добруджанското деспотство" на Г. Атанасов, добре е да си свалиш и прочетеш тази книга, има много сведения и картинки, книгата е качена в pdf-формат на сайта на РИМ-Силистра : http://www.museumsilistra.net1.cc/images/stories/Kniga.pdf

Преглеждайки "Добруджанското деспотство" на Г.Атанасов, ми хрумна и една итересна хипотеза за монетите с монограм ΙωΤ - Атанасов приема, че въпросният монограм вероятно трябва да се чете като Ιωαν Tομπροτίτζα, а не като Ιωαν Τερτερ,като основание за тове и фактът, че в гръцките извори името Добротица е изписвано като Tομπροτίτζα. Освен това Атанасов приема, че това са монети на деспот Добротица. Според мен, обаче, това са монети на Иванко Добротица, който наследява деспотската титла от баща си Добротица - на лицето на монетата четем ΔЄСПОТ. Неговият брат Тертер явно не е имал такава титла и се титулува "αφέντης" - това именно четем на дискутираната монета (АΦΝΤΟΥ ΤΕΡΤΕΡΙ) от пост 1 и 2. Според Атанасов: "Вероятно Тертер започва да използва прозвището αφέντης около 1376 г. – годината, в която убива шурея си деспот Михаил и се обявява за самостоятелен господар на Дръстър."

Намерен и печат с двуглав орел при разкопки на митрополитската резиденция в Дръстър. _______________________ Картинките са взети от "Добруджанското деспотство", Георги Атанасов - автор, Издателство “Фабер”, 2009.