Зитко

На надпис 1 имаме следния текст: ΤΡΟΥΦΙΛΗΠΟΕΠΙ ΟΡΟΥΒΑCΙΛ(ΕΙΟΥ)Κ(ΑΙ)ΚωΝ ΤΡΑΤΙΓΕΥΟΝ(ΤΟC) ΡωΜΑ ΕΠΙCΤΑΛΕωΤΟΥΡΜΑΡΧ На първата картинка е показана реконструкцията на надписа, а на втората има повече подробности, надявам се някой от колегите, който разбира немски, да ни преведе текста, сигурно има интересни неща

Май не трябваше да чета инфото тук, понеже пиех кола най-вече заради мистерията, свързана със загадъчните й съставки, а сега вече ми изглежда твърде прозаична и тръпката,че пия нещо наистина тайнствено, вече изчезна А дали е верен този слух от времето на соц-а, че някой бил поставил бръснарско ножче в шише с Кока Кола и се било разтворило напълно?

Принципно си прав, аз може би съм твърде краен към навлизането на чужди празници, които са далечни на нашия бит и култура, но някак си нещата у нас стават все по-бутафорни - народът, например, изпада в еуфория на Нова година, вместо на 3-ти март, който е несравнимо по-важен празник за нас.

Аналогията, струва ми се, не е удачна, защото на 24 май ние символично честваме създаването на славянската писменост, а не нейната употреба.

Така и не можах никога да схвана защо трябва да има ден на влюбените, нима любовта трябва да се изразява и доказва само веднъж годишно?

Този надпис съдържа безразборно изписани букви, няма смислен текст, според мен е декоративна плоча, съвременно производство, спокойно може да го изхвърлиш

Предстявям на Вашето внимание интересни епиграфски паметници от атничният град Филипи, надявам се специалистите да помогнат за тяхното разчитане

Аз също съм на мнение,че не е сериозно да говорим за тракийско изкуство въз основа на т.нар. "тракийски съкровища", защото засега никой не е успял да докаже, доколкото знам, че са тракийско производство.

Този надпис може да е със славянски руни и ако се окаже така,то ще бъдем свидетели на най-великото откритие за славистиката,защото ще се потвърдят думите на Черноризец Храбър, че "Прѣжде ѹбо словѣне не имѣахѫ книгъ. нѫ чрътами и рѣзами чьтѣахѫ и гатаахѫ погани сѫще..."

Според румънски реконструктори, така е изглеждал Траяновият мост.

Може и на медальонче да си я направиш, все пак е нещо старо

Ето още една готина инскрипцийка от Троя

Физиката е твърде сериозна наука и когато я учим, или правим някакви справки, винаги трябва да използваме официални и авторитетни учебници - аз поне не мога да се доверявам безрезервно на всичко,качено в нета. Прикачвам ти извадка от още един популярен учебник, този на Савельев (Курс общей физики,т.II. Електричество).Ти би ли могла да посочиш някое авторитетно издание, в което е представен друг аналитичен подход към опита на Стюарт-Толмен? Енергетичният подход, представен във въпросната лекция 12, просто не е коректен, защото не отчита енергийните загуби, дължащи се на електромагнитното излъчване на движещите се електроните.

Да,така си е,някои неща във физиката не може да се обяснят само с умножение и деление, така че трябва да се чете яко в свободното време

За съжаление не е - принципната грешка е в в равенството -dWк = dWQ, според което излиза, че цялата кинетична енергия на електроните се превръща в топлинна.Но от електродинамиката знаем, че всеки заряд, който се движи с ускорение, излъчва електромагнитни вълни, така че една част от кинетичната енергия на електроните се превръща и в енергия на създаваното от тях електромагнитно поле.Между другото, точно това е аргументът, с който се отхвърля планетарния модел на атома, предложен от Ръдърфорд, защото електроните, ако наистина обикалят около ядрото, ще излъчват електромагнитни вълни, в резултат на което кинетичната им енергия ще намалява и накрая ще "паднат" върху ядрото.

Тук има доста ценни речници : http://slovarus.info/_dix.php

А как би коментирал една такава хипотеза: има местна легенда, че местността, където сега е центърът на града, някога е била дъбова гора - оттук може да допуснем, че въпросната местност е наречена като нещо от рода на "донбиница,дъбиница,дабиница", така транслитерацията "Тобиница" на немския рицар изглежда твърде точна.Впоследствие обаче, турското "Дупниче,Дупнидже" се налага и измества българското "Дабиница" и се появявя българска "транслитерация" на турското "Дупниче",а именно "Дупница", под влияние и на българската дума "дупка", като по този начин се заличава и изопачава оригиналното название

Етимологията на този ойконим продължава да изглежда твърде спорна,поради наличието на две доста вероятни тези.Едната теза е представена на втората картинка - името се извежда от старобългарското ДОУПИNA(дупка).Другата теза е по-скоро неофициална,но доста популярна сред жителите на Дупница - според тази теза,името на града произхожда от старобългарската дума ДѪБЪ(дъб)- справка на третата картинка. Нека сега се обърнем към изворите.Предполага се, че най-ранното сведение за града идва от рицаря Арнолд фон Харф, който през 1499г. минава през града и в своя пътепис го отбелязва като Tobinitza (първата картинка,абзац 30). Следващото сведение идва от 1519г., където градът е отбелязан като Дупниче.Имаме и друг турски вариант от 1576 г. - Дупнидже. Българските варианти на изписване са представени на втората картинка. Въпросът ми към лингвистите: можем ли на базата на тези факти да определим категорично от коя старобългарска дума произхожда ойконимът Дупница?

Дорис, опитвам се да разбера как от равенството -nSlmdu=enuSRdq се получава dq=-(lR/eR)du Аз, съкращавайки nS от двете страни на първото равенство, получавам -lmdu = euRdq , откъдето с прости преобразования се получава dq=-(lm/eR)(1/u)du С други думи, в (lR/eR) по невнимание си написала R в числителя, вместо m, но къде изчезва u? Наличието на това u доста променя нещата,защото вече имаме интерграл от du/u,а функцията 1/u има точка напрекъсване при u=0 и съответо интегралът от du/u в интервала [u,0] се явява несобствен интеграл от втори род,който е разходящ,тоест клони към безкрайност Явно си се предоверила на тази лекция 12, която си прикачила, авторът й е допуснал шокираща принципна грешка, ще ми е интересно дали някой тук ще се сети коя е тази грешка, аз засега ще мълча и ше гледам сеир Междувременно прикачвам извадка от реномиран учебник с правилната теоретична постановка на опита А целият учебник може да се свали тук: http://rapidshare.com/files/444030686/Matveev_Elektricgestvo_i_magnetizm.djvu

Никаква ирония, просто съм поразен колко много египтяните от 1-3 век приличат на нас, дори сега ми хрумна нова теория за произхода на българите - египетска или по-точно египетско-семитска

Съгласен, ето този на снимката е досущ като един изключително сексапилен и талантлив нашенец, с когото много нашенки, особено във възрастта 16-20, мечтаят да си правят свалката

Гроб на знатна болярка откриха на Трапезица Нов богат гроб на столична аристократка откри ст.н.с. д-р Константин Тотев при разкопки на некропола на църква № 2 на хълма Трапезица. Най-ефектната находка е изящен златен пръстен, който е истинско произведение на изкуството. Върху него е гравирана лилия, която е символ на френския царски двор. Главата на знатната болярка е украсена със сребърни и златни игли, гарнирани с перли и скъпоценни камъни. Погребението с пореден № 135 датира от ХIV век и е разчистено от археолозите Пламен Караилиев, който е директор на Историческия музей в Раднево, Росица Петрова и Николай Тодоров. Те са част от екипа, с който д-р Тотев проучва северната част на хълма Трапезица. Скелетът е в нормален анатомичен ред, но правят впечатление тънките нежни кости на женски индивид с височина около 1,60 м. Ръцете са скръстени на корема. От ляво на главата разкрихме широка златосърмена лента, долната част от която е леко застъпена от черепа, разказа Константин Тотев. Тя е преминавала през челото и се е захващала на тила, като е придържала воал, който е покривал главата и се е спускал към раменете. От двете страни в областта на слепоочията се откриха дълги сребърни игли, завършващи с малки сребърни перли. Чрез тях лентата е прикрепвана към воала. Горният край на златосърмената лента е бил придържан от златни игли, от които е намерена само едната. Тя завършва ефектно с едра златна перла, към която е припоена цилиндрична златна касетка. В нея е вграден скъпоценен камък със син цвят. Самата лента представлява дълга ивица златосърмен текстил с редуващи се златосърмени и червенообагрени полета, обяснява археологът. Горният и долният й край са завършвали със сърмовезани кантове, украсени с фризове от дребни перли. Подобен перлен фриз е бил пришит и посредата на лентата. За съжаление дребните перлички се разлагат твърде бързо при досега с кислород. На лявата ръка на знатната дама археолозите са открили три едри сребърни сферични копчета, а на дясната – пет. Явно ръкавите на дрехата са били украсени с по 4 копчета в областта на долната част на лъчевите кости, твърди д-р Тотев. При деколтето беше намерено едно по-едро, също сребърно, сферично копче, което е закопчавало и украсявало дрехата в долната част на шията. Златният пръстен е открит върху малкия пръст на дясната ръка на погребаната дама. Бижуто е с кръгла плочка и широки рамене, които постепенно се стесняват и в долната част плавно преминават в халка. В центъра на плочката е гравирана лилията, а периферията е контурирана със съвършено очертан кръг. Той е изпълнен чрез насечки с V-образно длето, заточено под тъп ъгъл. Острието на резеца се е движило плавно, с равномерен натиск, което прави гравираната линия еднаква, без засечки и повторения. Рисунката на лилията впечатлява с точната си линия и симетрично композиране, точно в центъра на кръглото поле, описва находката археологът. Пръстенът впечатлява и с възхитителната украса по рамената. Тя е разположена в трапецовидно очертано поле, което плътно запълва. Композицията представлява повлеков орнамент, разпределен на три спускащи се отгоре надолу кръгли и полукръгли извивки. В кръга най-горе е поместен едър цвят от карамфил. Средният и долният полукръгове са запълнени с едри двойни полупалмети, които преминават в малки изящни листовидни очертания, с които композицията завършва. Прави впечатление съвършената симетрия и изключителния усет за декорация, технологическите умения и сръчността на майстора-ювелир, изпълнил това изключително бижу, не крие възхищението си търновският Индиана Джоунс. Важно е да отбележим, че в случая е отнет фонът около изображенията и впоследствие е запълнен с ниело (живачна сплав с черен цвят). По този начин флоралната композиция се откроява със сияйния си блясък върху този черен фон, впечатлявайки с изящната “златна” рисунка и пищните извивки на клонки, листа и цветове. Публикувано на 08.10.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/grob-na-znatna-bolyarka.html

Откриха скъпи накити и одежди в некропол на църква № 2 на Трапезица Различни златни и сребърни накити, както и останки от скъпи текстилни одежди с бродирани златосърмени украси бяха разкрити от археолога ст.н.с. Константин Тотев при проучвания на некропола на църква № 2 в северната част на хълма Трапезица. Разкопките там приключиха в петък, а проучваните гробове са на мъже, жени, подрастващи индивиди и деца. В този периметър на некропола са полагани останките на родственици, които са заемали висок граждански статус в търновското общество. За това говори и фактът, че гробовете са разположени в непосредствена близост до северната стена на храма. В некропола са намерени и вторични погребения, при които липсва какъвто и да е инвентар. Това е така, тъй като костните останки са пренесени от друго място, а в храма са препогребани в по-малки дървени сандъчета, обковани с множество пирони, обясни д-р Тотев. Досега са открити девет такива гроба, разположени между останалите първични погребения със скъпи накити и различни по вид и материя дрехи. В гроб № 112 на некропола са намерени останки на младо момиче на възраст около 12 години. Индивидът е с дължина около 1,20 м, а костите му са в анатомичен порядък, с ръце сключени на таза, разказа археологът. На дясната лопатка и от двете страни на гърдите намерихме златосърмен текстил, а в областта на главата златосърмена лента с широчина 2 см, която опасваше целия череп и се кръстосваше при темето. В областта на ушите бяха открити и 2 златни обеци с биконична форма и гранулирана украса. Подобни обеци бяха намерени през 1993 г. при разкопките на гроб № 28 в некропола на църквата “Свети 40 мъченици” и през този сезон в гроб при църквата “Св. ап. Петър и Павел”. При реконструкцията е важно да се обърне внимание на начина, по който златосърмените ленти обвиват челото и се кръстосват при темето, за да прикрепват тънък воал, който обхваща главата и се спуска свободно падащ върху раменете, отбеляза д-р Тотев. По този начин ефектно се открояват златните обеци, с които са украсени ушите. В случаите, когато воалът плътно обвива главата на жената, какъвто е примерът със стенописното изображение на Десислава от Боянската църква, точно на мястото където той покрива ушите, към него се прикрепват златни наушници. Находката дава интересна информация за някои части от костюма на младите столични аристократки и същевременно разкрива определени страни от погребалния ритуал в средновековното българско общество. Църква №2 , заедно с № 8, е сред най-голямата на крепостта “Трапезица”. Този храм по нищо не отстъпва на некропола около “Свети 40 мъченици”, категоричен е археологът. Публикувано на 06.10.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/otkriha-skapi-nakiti-i.html

Сребърен пръстен с двуглав орел откри Константин Тотев на Трапезица Сребърен пръстен с изображение на двуглав орел откри археологът ст.н.с. Константин Тотев при разкопки на хълма Трапезица. Накитът бе намерен в гроб, който е част от некропола на църква № 2, разкрита миналото лято. С живота на този църковен ансамбъл се свързват и проучените 40 гроба, някои от които са с различни видове накити и скъпи одежди. До момента са разкрити 168 гроба от некропола. На обекта работи екип от Археологическия музей в гр. Раднево, начело с неговия директор Пламен Караилиев. Вече трети сезон той работи на Трапезица, заедно с Косьо Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. В северната част на крепостта “Трапезица” разкопките продължават четвърти месец. Работи се на комплекс от няколко представителни сгради, свързани с живота на първите представители на Асеневата династия, обитавали града на Трапезица в края на XII и началото на XIII в. Предполага се, че една от сградите е тронна палата, а другата от север до нея е с жилищен характер, обясни Тотев. Откриват се основите и на трета сграда, в южна посока. Цялата площ на постройките е над 300 кв.м, допълни той. Всички тези постройки с дворцов характер се включват в рамките на голям военен ансамбъл, в който влизат проучените вече Северна кула, военна сграда, участъци от Западната и Източна крепостни стени, както и главната Северна порта на крепостта. Подготовка за консервационни работи на Северната кула започнаха през м.г., но бяха прекратени поради липса на средства. Има опасност запазените близо 5-6 м във височина оригинални стени на кулата да се съборят през есенно-зимния сезон. Както “Янтра ДНЕС” писа, правителството реши да отпусне 400 хил. лв. за укрепване и консервация на застрашените от срутване Северна кула и разкритите край нея стени на двореца на първите Асеневци. Публикувано на 01.10.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/srebaren-prasten-s-dvuv.html

Крепостната стена на Трапезица разкрива тайни от живота на града Възстановената южна порта несъмнено ще се превърне в един от символите на Велико Търново, смята археологът Мирко Робов Крепостната стена на историческия хълм Трапезица, която великотърновци и гостите на града ще виждат след възстановката, разкрива своите тайни. Находките от южната крепостна стена на крепостта “Трапезица” показват в голяма степен историята и бита на средновековния Търновград. Стената е изградена непосредствено след въстанието на Асеневци, категоричен е археологът Мирко Робов. Поредица от доказателства илюстрират бурния социален живот на Трапезица по онова време. Това, което разкрихме, показва не само царския и болярския живот, но и бита на хората от периферията, което е още по-любопитно, коментира археологът. Маргиналното пространство в покрайнините на средновековния град показва истинския живот на хората извън дворците. Хората в това време са достигали средна възраст от 35 години, тогава това са били старците. Млади хора, жени и деца са открити в общ гроб – доказателство за чумната епидемия от 13 век, описана надлежно от летописците. Открихме 21 скелета, които са положени в близост до стената. По тях няма следи от класическо погребение, нито от ужас, заради бедствие, като регистрираното от летописците земетресение от този период. Фактът, че са заровени в покрайнините на средновековния град, означава, че това е резултат от стратегията за борба с епидемиите на властите по онова време. Над крепостната стена има улица, след нея църква и едва след това започва жилищният квартал. Следователно, труповете на хората, болни от чума, са извеждани непосредствено до крепостните стени, където са били погребвани, за да се спаси населението от бедствието. Всъщност, обобщава Мирко Робов, друго доказателство за тази хипотеза е липсата на погребален инвентар. Затова и на мястото няма открити нито накити, нито тъкани. Интересно е обаче разглеждането на строителството от онзи период, уточнява археологът. Това, което хората от неговата експедиция са открили, илюстрира системата и процеса на изграждане на крепостната стена. Стената е висока 2,60 м, казва Робов. Строили са я през зимата, защото навсякъде около стената откриваме огнища, чиято цел е била да топлят работниците. За да решат въпроса с отводняването, строителите от онова време са изработили специален канал, където подземните води са се изливали по ската. Тъй като една крепостна стена е изключително важна в живота на средновековния град, то и край нея е кипял усилен социален живот. Доказателство за това са множеството железарски работилници в близост до стените. Открихме парчета стомана, руда и елементи от занаята на ковачите. Това значи, че тук са изработвани всички необходими детайли, както за нуждите на войската, така и за живота на хората от населеното място. Според Мирко Робов изграждането на крепостната стена на Трапезица е вървяло успоредно с развитието на младия град. Доказателство за това е пласт от глинеста пръст, която е трамбована в строителството на стената, точно срещу църква номер 14, която е една от знаковите култови постройки. В църквата открихме царски изображения, уточнява Робов и изяснява, че съвпадението на почвените артефакти показва синхрон в строителните дейности. Близо 400 от откритите находки притежават експозиционна стойност, разказва Робов. Това, което буди интерес, са множеството пособия за писане, което означава, че към църквата е имало училище, което е използвало известните в онзи период писала. Това са метални уреди, заострени от едната страна и сплескани от другата. С тях се е пишело на специални восъчни плочки, уточнява Робов. Остатъци от тези своеобразни тетрадки археолозите отриват заедно с множество бижута, монети и други елементи от бита. Интерес буди дръжка от кост, върху която са изографисани думи на поне три езика. Находката е предадена на проф. Казимир Попконстантинов, който като епиграф ще анализира и преведе написаното. Показателен е фактът, че сред откритията намираме и еленови рога. Елени тук не би могло да има, значи ловът на тези животни е бил привилегия на богатите боляри, които са ги преследвали в ловни полета наблизо. Това при всички положения говори за сана на ловците и за стандарта на средновековната Трапезица, подчертава археологът. В онези времена точно покрайнините на града са играели съществена роля в средновековния живот. Тук са били стражите, от една страна, но и това е било мястото, където са се навъртали ъндърграунд елементите, затова събирателността на находките в този район показва истинския стандарт на живота по онова време. Факт е, че крепостта “Трапезица” се е предала доброволно на турците, когато Търновград е падал под турско робство. Тази теза се обяснява с липсата на опожарени постройки, освен това на хълма никога не са живели турци. Колкото и да е странно, доказателство за липсата на турски нашественици са множеството оловни куршуми. По всяка вероятност турците са пробвали дължината на своя изстрел, след като са стреляли от Царевец към Трапезица. Така старата българска крепост е била своеобразна мишена от разстояние, но никога не е била обект на фактически набези. Когато градът е бил поразен от земетресението през 1274 г., крепостната стена вече е факт. Вижда се как камъните, паднали върху изкопа, са на еднакво разстояние, което показва, че градската инфраструктура е била изградена. Всъщност с формата на зида, която вече разкрихме, се потвърдиха маркерите на Шкорпил от 19 век, регистрирани в труда му “Средновековният Търновград”, уточнява Мирко Робов. Находките от южната стена на комплекса са важни за археолозите, тъй като тъкмо от там започва експонирането на сградата в историческия римейк на Велико Търново. След като вече издигнахме южната порта, която несъмнено ще се превърне в един от символите на В. Търново, наред с Царевец и Балдуиновата кула, предстои финансирането за консервация и експониране на самата стена. Според решенията на арх. Цанев тя ще запази автентичното си звучене от разкопките, но и ще представи изгледа от преди няколко века. Публикувано на 04.09.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/krepostnata-stena-na-t.html