Зитко

Неизвестна досега двукрила порта откриха на Трапезица Неизвестна досега двукрила порта на Трапезица, до която е водел път от подножието до хълма, разкрити археологът ст.н.с. д-р Константин Дочев. Специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН проучва участък от южната крепостна стена. Портата е с широчина 3,5 м, като повече от 650 г. се е запазила почти в перфектно състояние настилката и стълбите, които нашите предци са издълбали като подход към входа. В този участък крепостната стена е запазена в най-голямата си височина – 6 м от вътрешната страна и 8-10 м отвън. Стената е широка 2,70 м, но към крепостната стена има стабилно уширение, което достига до 4 м. Археологът вече разполага с неопровержими доказателства, че крепостната стена на Трепазица е построена през втората половина на XII век по времето на ромейския император Мануил I Комнин. В една от нишите на новата порта д-р Дочев се натъкнал на колективна находка от 30 корубести монети. 20 от тях са сечени по времето на Мануил I Комнин от 1143 до 1180 г., две са на Андроник I Комнин, който управлява до 1183 г. и 8 монети – на Исак II Ангел. Тази находка показва, че стената вече е била построена през 1187-1190 г., твърди археологът. Така че можем да погледнем със съмнение на сведенията на византийските хронисти от това време, най-вече на хрониката на Никита Хониат, който дава подробни данни за въстанието на Асен и Петър. По време на отлично подготвения поход на Исак II Ангел с многобройна войска той не минава през удобните проходи в Бургаско и Варненско, а през Централния Балкан. Но тогава, както споменава хронистът, императорът много се ядосал като видял, че тогавашните градчета, селца и паланки на българите вече са укрепени с дебели и яки крепостни стени, а кулите им достигали до облаците. По-късно, когато Хониат описва убийството на цар Асен от племенника му Иванко, за първи път споменава Търново като казва, че това е най-укрепеният град отвъд Хемус, заобиколен от яка крепостна стена, около него тече бистра река, а крепостта е горе на билото. Това отново потвърждава онова, което императорът е видят през 1190 г. Моето предположение е, че тази крепост е била новоукрепена, не скри хипотезите си откривателят. Според него удебелението на крепостните стени от близо 4 м е направено именно в този период между 1187 и 1190 г. Една от хипотезите на специалиста от търновския филиал на НИАМ при БАН е, че двукрилата порта е била съобразена и с нуждите на най-голямата църква на Трапезица – № 8, където са били положени мощите на св. Иван Рилски. Портата и крепостната стена са изградени с изключително майсторство, като при строителството са използвани прозорливи архитектурни и инженерни решения. Участъкът около новата порта е най-ниската част на целия хълм. Той се простира на площ от 67 декара с обиколка около 1,3 км. Преди столетия строителите са измерили много точно котите, като най-високата се намира на 215 м надморска височина, а участъкът, проучван от Константин Дочев, се намира на 164 м. Изградени са водосборни канавки от цялата вътрешна част на стената, а водата се е стичала в събирателни шахти, разположени през 30 метра една от друга. До двукрилата порта е направен и специален покрит канал, който да извежда валежната вода навън. Всички си мислим, че стръмните скатове на крепостите са били трудно достъпни, но по скалата ясно личат стълбите и мостчетата по подобие на съвременна екопътека. Според Дочев това е първият старателен градеж, който има сериозни разлики с тези на Царевец, но е категоричен, че двете крепости са построени в архитектурен синхрон. Трапезица е била военната крепост до времето на Калоян и Борил, а владетелите са обитавали удобните големи помещения на Царевец, който по-късно по времето на Иван Асен Втори е укрепен. Учудвам се, че нито в стените, нито в портата няма вложена нито една тухла, сподели археологът. Така че този обект в бъдеще може да се превърне в образец не за бутафорни реставрации, а за добросъвестно и оригинално възстановяване, каквито са изискванията на Венецианската харта. Затова трябва да отдадем заслуженото на нашите предци, които са положили изключителни усилия при градежа. Според д-р Дочев са използвани около 25 кубика камъни, които е трябвало да бъдат нацепени, обработен и да се качат на хълма на ръка. По същия начин са доставяни пясък, хоросан и другите строителни материали. Така е било не само на Трапезица, но и на Царевец, Момина крепост, Раховец и другите крепости наоколо. Този усилен труд е бил съсредоточен само в рамките на 3-4 г. Представете си каква организация е била необходима, за да се построи всичко това. За строителните работи не е използван робски труд, а работници, на които се е плащало, обясни археологът. Заедно с монетите в стенната ниша Константин Дочев открил и сребърна монета на Боязид Първи, управлявал от 1389 до 1402 г. Това означава, че в края на XIV, началото на XV век портата е била отворена. Но за съжаление през втората половина на XIII век, т.е. в края на управлението на Константин Асен и най-вече след гражданската война, Трапезица, както и другите крепости постепенно губят функциите си на укрепителни съоръжения. В края на XIV век те са изоставени и около крепостните стени се разполага голям некропол. След падането на града под турско робство – от населението на Търново е било изселено, а Трапезица се превръща в градски некропол. Освен монети, при разкопките около портата са открити много шпори, стрели, части от съдове и украшения, както и един интересен предмет, който би могъл да се определи като фигура от игра, наподобяваща шах. Публикувано на 18.09.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/neizvestna-dosega-dvu.html

Археолозите вкараха говорещи металотърсачи на Трапезица В края на тазгодишния археологически сезон археологът Мирко Робов обяви, че ще използва металотърсач за по-точно локализиране на находките. Ако преди две години, когато копаех около църква № 4, за два месеца събрах около 30 монети, то сега с помощта на съвременните технологии сме в състояние да изровим по 30 метални находки дневно, каза в защита на уреда археологът. Според него модерните дигитални уреди ще се налагат в теренната работа на археолозите, за да оптимизират труда им. Мирко Робов каза, че съоръжението, което му помага в тазгодишната експедиция, му е отстъпено за сезона от местен бизнесмен. Скъпата техника има възможност да открива метал на дълбочина 1.20 м, като при това обявява находката на глас. Мирко Робов и колегите му, които работят върху 6 обекта в рамките на тази археологическа експедиция на Трапезица, приключват работата в края на седмицата. Общият бюджет на разкопките, отпуснати от министерството на културата, е 150 хил. лв. Предстои да бъде свалено скелето на възстановената южна порта на Трапезица и да се конструира възстановката на силуета на южната крепостна стена, като на места тя ще включва реалната височина, на места ще останат зъберите, като това ще допринесе за по-добрата експонация на обекта, уточни Робов. Публикувано на 03.09.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/arheolozite-vkaraha-g.html

Руши се владетелската резиденция на Трапезица Руши се владетелската резиденция на хълма Трапезица, която беше разкрита от екип археолози под ръководството на ст.н.с. д-р Константин Тотев. Вече втори сезон липсват средства за консервация и реставрация на грандиозните защитни съоръжения на крепостта. Тъй като има сериозна опасност разкритите до момента зидове да се съборят, археолозите не могат да продължат проучванията на царския комплекс, разположен непосредствено до разкритата триетажна кула на Северната порта. През юни стана ясно, че субсидията от Министерството на културата за консервация и реставрация е отрязана с 1/3. За Трапезица т.г. трябваше да бъдат отпуснати 1,5 млн. лв., но средствата бяха намалени на 1 млн. лв. Сега се оказва, че са преведени авансово едва 150 хил. лв. за археологическите проучвания и още 90 хил. за летните археологически семинари. Това е накарало фирмата – изпълнител на обекта “Реставрация” ЕАД, да уволни 40 от своите майстори. Все още не е завършена Южната кула на крепостната стена. Вече месец и половина д-р Тотев извършва локални проучвания от южния край на северния комплекс и първите резултати са вече налице. Сигурно е, че сграда № 2 има конструктивна връзка в северна посока с неразкрит архитектурен ансамбъл, който ние наричаме комплекс с военно-административни функции, твърди археологът. Продължават разкопките и около разкритата през миналия сезон църква № 19, която е построена в североизточния край на централния градски площад, до главната улица, идваща от Северната порта на крепостта. На този етап от проучванията археолозите все още нямат ясно становище за предназначението на храма. Едно от предположенията е, че първоначално църквата е имала гробничен характер и е свързана с фамилията на ктитора, обяснява Косьо Тотев. След средата на XIII и през целия XIV век храмът явно добива квартален характер. От старта на разкопките т.г. са разкрити нови 20 гроба от некропола на църквата, с които проучените погребения стават общо 50. Някои от тях са със златосърмен текстил, накити, копчета и др. В гроб № 46 е открит меден медальон с позлата, върху който е изобразен орел, а в № 49 – чифт детски сребърни обеци. Окаяно е състоянието на запазената архитектура от църква № 19, която също чака за консервация. Д-р Тотев проучва и участък от Източната крепостна стена, точно срещу църква № 19. Целта е да се изясни съществувал ли е на това място жилищен квартал. Засега са разкрити повече от 15 м от Източната крепостна стена. Откритите многобройни фрагменти сграфито и кухненска керамика, кости от едри и дребни домашни животни, позволяват да допуснем, че става въпрос за жилищни постройки, уточнява археологът. Публикувано на 31.07.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/rushi-se-vladetelskata.html

Реставрират новооткритата църква № 19 на Трапезица Архитектурна възстановка на новооткритата църква № 19 на Трапезица е изработил арх. Пламен Цанев. Предстои проектът да бъде утвърден от Министерството на културата, за да започне реставрацията на храма. Светинята с малък некропол около нея бе открита от екип археолози под ръководството на ст.н.с. д-р Константин Тотев през лятото на 2008 г. при разкопки в североизточния край на хълма. Църквата е с размери 11 на 5,40 м. Изградена е от ломен камък на калова спойка. Наосът има правоъгълна форма с вътрешни размери 4 на 5 м, а притворът е квадратен с вътрешна дължина на стените 4 м. Археолозите откриха 2 входа, разположени на необичайно място – на южната стена, от двете страни на разделителната стена между наоса и притвора. Най-вероятно църквата е била покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора. Подобни еднокорабни, едноабсидни църкви с притвор и полуцилиндричен свод са запазени в много от средновековните български градове от ХII-ХIV век. Според стратиграфските наблюдения, археологическите материали, монетите и данните от некропола, църква № 19 е построена най-рано в началото на XIII век. Функционирала е до края на XIV век, след което е била изоставена и постепенно се е разрушавала, сподели Тотев. Успяхме да разграничим три живописни слоя и в църковния интериор. Първият се отличава с почти акварелно нанасяне на боите и линеарно очертаване на форми и украса. Живописта от втория слой се характеризира с меки, пастелни преходи между сянката и светлината и ярка орнаментална украса. От този период са запазени фрагменти с изображение на лице, ръка, свещ, ризница и пр. Декоративните елементи – дрехи, корнизи и др. на много от тези фрагменти са идентични с Боянските фрески, които датират от 1259 г. От третия живописен слой са запазени части от дрехи с характерни дипли и запазени части от природни пейзажи, изграждани в маниера на Палеологавата живопис от ХIV век. При разчистване на стенописите в пространството пред апсидата археолозите открили неголям брой свободно разпилени мозаечни кубчета с малки размери. Те са в сравнително правилни квадратни и правоъгълни очертания на повърхността. Оцветени са в злато, синьо, кафяво, зелено и червено. Предвид малките им размери и количество предполагаме, че те не са от стенно мозаечно пано, а най-вероятно са изпадали от портативна мозаечна икона, принадлежала на църквата, обясни Косьо Тотев. В абсидата на новооткритата църква археолозите попаднаха на фундамент от олтарната маса, иззидан с хоросан. Изключително интересно се оказа откритието на специална камера, изградена в дебелината на източната стена на абсидата, където бяха открити изцяло запазена стъклена чаша от литургичен съд (кандило или потир) и желязна дръжка от процесиен кръст. Според специалистите тези реликви са били вградени при строителството на църквата. Сред паметниците на църковната архитектура в България от ХII-ХIV век това е първият такъв случай. Новоразкритата църква № 19 е издигната в североизточния край на централния градски площад, а край нея е преминавала главната улица, идваща от Северната порта на крепостта “Трапезица”. На този етап от проучванията археолозите все още не могат да очертаят конкретно картината на архитектурното застрояване около храма и неговото предназначение не е съвсем сигурно. Засега те предполагат, че първоначално църквата е имала гробничен характер. За това подсказват големият притвор, особеното разположение на нейните входове (ориентирани към градския площад) и трите гроба на възрастни индивиди, вкопани в скалата и разположени в един ред край западната стена на притвора, които могат да се свържат с фамилията на ктитора, твърди Тотев. След средата на XIII век и през целия XIV век храмът явно добива квартален характер. Възможно е в него първоначално да са пазени мощите на някой неизвестен светец – лечител или самата църква да е посветена на него. В известен смисъл наблюденията за многослойната живописна украса разширяват представата за живота на църквата. Публикувано на 11.05.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/restavrirat-novootkrt.html

Показаха как е изглеждала резиденцията на управителя на хълма Трапезица Дигитална възстановка на сграда № 2, разположена в Северната част на хълма Трапезица, е разработил арх. Пламен Цанев. Обектът е проучен по време на първите разкопки на крепостта преди 130 г. Според повечето изследователи постройката е църква, тъй като при разкопките са намерени фрагменти от стенописи. Но интересният застроителен план повдига редица въпроси, свързани с предназначението на постройката, твърди археологът ст.н.с. д-р Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Тя е пряко свързана с главната порта и с основната улична комуникация на крепостта. Според археолога откритите фрески при първоначалните проучвания не са достатъчен аргумент за нейното култово предназначение. Правоъгълният план на сградата насочва по-скоро за нейния светски характер, твърди Тотев. Някои от съображенията на изследователите са привлекли вниманието и на главния проектант на Трапезица арх. Цанев, за да предложи своя самостоятелна хипотетична възстановка на сградата. Тя е имала 2 изцяло каменни етажа. Източната част на първия етаж е била разделена на различни по размер помещения, с широко преддверие и параден вход от запад. В преддверието е разположено стълбище за втория етаж, който е оформен като голяма приемна зала и най-вероятно е имал балкон (лоджия). Той е бил обърнат към главната улица на града, която започва от Северната порта. Предложената реконструкция показва, че сградата вероятно е имала конкретни представителни функции. Може да се предположи, че е служила за резиденция на гражданския управител на крепостта, коментира археологът. Изглежда той я е използвал както за граждански и административни нужди, така и за лични цели. Неслучайно постройката се свързва със Северната кула, Главната северна порта и изградената по-късно източна напречна крепостна стена на подградието, които образуват мощния фортификационен комплекс, отбраняващ целия северен сектор на средновековния град на хълма Трапезица. Той очертава неговото разширяване в южна посока и позволява да се допусне прерастването му в ансамбъл с по-широки представителни функции, свързани с гражданското и военно управление на града, обясни Тотев. Според него все още е твърде рано да се правят подобни предположения, тъй като на север и на юг от сграда № 2 теренът не е проучен. Именно там ще бъдат насочени усилията на археолозите през настоящия археологически сезон. По този начин ще можем да затворим военно-административния ансамбъл, разположен при Главната порта на крепостта и да разгадаем дали той е бил свързан с резиденция, дворец, обществена постройка или представителен храм, каза Константин Тотев. Археологическите проучвания през 2007 и 2008 г. в северната част на Трапезица вече дават конкретни резултати по отношение градоустройството и фортификацията на втората по значимост крепост на столично Търново. Преди началото на разкопките в тази част на хълма се очертаваха само някои от стените на северната кула и консервираните зидове на сграда № 2, а цялата площ на обекта беше обрасла с дървета и храсти, припомни археологът. Новите проучвания бяха ситуирани на голяма площ, над 3 дка от вътрешността пред Северната порта на крепостта. Те се ръководят от най-голям екип археолози, като заедно със ст.н.с. д-р Константин Тотев работят Евгени Дерменджиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново и Пламен Караилиев от Археологическия музей в Раднево. В екипа им са включени и специализанти от университетите в София, Велико Търново и Шумен. Вече са разкрити 50 м от Западната крепостна стена, Северната порта, Северната кула, 20 м от Източната крепостна стена, военна сграда със седем помещения до Северната порта, работилница за металообработка, голям некропол със 110 гроба, неизвестна до сега църква № 19 и 45 гроба от некропола около нея. През последния сезон изцяло беше проучена Северната кула на крепостта. Тя има неправилно издължена Т-образна форма и е фундирана по ръба на скалния нос, с който завършва хълмът от север. Стените й са запазени до 5,50 м. Най-голямата дължина на кулата е 41,5 м, а максималната широчина достига 26,5 м. Общата й застроена площ е 583 кв. м. Състои се от три големи помещения, а във височина може да се реконструира най-малко на три или четири етажа, споделя Тотев. Свързана е с отбраната на главната Северна порта на крепостта. Тук са резидирали части от столичния гарнизон, имало е административни и канцеларски помещения. Дори не е изключено на един от етажите да е пребивавал военният комендант на крепостта. В момента се подготвя проект за цялостна консервация и реставрация на това грандиозно съоръжение, за което Министерството на културата е осигурило и средства. Очаква се работата да започне още през този сезон. Бяха завършени разкопките и на военната сграда до Северната порта на крепостта. Постройката има четириъгълен план с обща дължина 31,80 м и ширина от 3,20 до 6,40 м с площ 102 кв. м. Състои се от седем помещения, а в годините, когато е била използвана, е била на два етажа. Сградата била долепена до Западната крепостна стена, а източната й фасада гледа към улицата, която отвежда към централния площад на крепостта, обяснява Константин Тотев. Там са живеели войниците, свързани с охраната на Северната порта, които са поддържали реда на територията на града и режима на влизане и излизане в тази част на града, не крие предположенията си археологът. Най-вероятно големите помещения на първия етаж са били използвани за конюшни, а спалните помещения са били разположени на втория етаж. Може да се допусне, че там е бил настанен и началникът на този отряд. В тази връзка сградата придобива определени представителни функции, свързани с гражданското и военното управление на крепостта през ХIII-ХIV век. Южно от сградата е построена голяма ковачница, която е служила за изработка и ремонт на оръжието и снаряжението. Подобни военни сгради са открити и в други градове от Второто българско царство – Шумен, Ловеч, Червен и др. Публикувано на 18.03.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/pokazaha-kak-e-izglezhdv.html

Трапезица става втори Царевец Хълмът Трапезица във В. Търново се превръща във втори Царевец. Министерството на културата разработи мащабна програма за поетапно проучване, консервиране и реставриране археологическите останки от Второто българско царство на Трапезица. Така старата столица ще стане единственият град в страната, който ще привлича посетители със забележителности на две крепости. През лятото на 2008 започна строителството на 60-метров участък от крепостната стена. В центъра на внушителния каменен зид е кулата на Югоизточната порта, която ще се издига на 15 метра височина. По външен вид тя ще е идентична с Малката порта на съседната крепост “Царевец”. Прилежащите крепостни стени към портата ще се извисят на 8-10 м височина отвън, а от вътрешната страна на крепостта те ще достигат до 3,5 м. Тъй като стените са стъпили върху скали, силуетът им ще се издига до 18-20 м. Крепостният зид е с широчина около 2 м, а върху него ще бъде оформена пътека, върху която ще могат да се разхождат туристите. Южната порта и крепостната стена към нея се възстановяват по проект на арх. Пламен Цанев, който е главен проектант на хълма. За градежа на портата и крепостната стена от МК бяха заделили около 600 хил. лв., които трябва да бъдат усвоени до края на 2008 г. За Трапезица през т.г. културното ведомство отпусна целеви средства в размер на 1,4 млн. лв. Близо 600 хил. лв. бяха похарчени и за завършване на археологическата база на билото на хълма. Само преди две седмици обектът беше официално открит на министър Стефан Данаилов. Сградата се простира на площ от 320 кв. м и завършва с тераса, от която се разкрива уникална гледка към Царевец, цяло Търново и околностите. Паралелно с възстановителните работи на историческия хълм се провеждаха и интензивни археологически проучвания. Годината беше изключително успешна за екипа на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. В Северната част на Трапезица, върху отвесен скален език археологът ст.н.с. Константин Тотев разкри резиденцията на първите Асеневци. Царете Асен, Петър и Калоян обитавали комплекс от 3000 кв. м, а дворецът на Царевец се простира на площ от 5000 кв. м. Уникалният военен комплекс датира от края на XII и началото на XIII век. Стените му са необичайно дебели, като в западната част широчината им достига 4,5 м, при традиционна за Средновековието от 2,2 м. Според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров става дума за най-дебелата крепостна стена в България. След това екипът на Косьо Тотев разкри поредната 18-а църква на хълма Трапезица. Неизвестният досега средновековен храм е единственият открит през последните 100 г. Новият обект беше обозначен под името “Църква № 19”. Там археолозите попаднаха на стъклена чаша от литургичен съд и желязна дръжка от голям процесиен кръст. Реликвите са запазени напълно и бяха намерени в храмовата абсида във вградена правоъгълна камера с размери 10/25/20 см и дълбочина 30 см. Находката е изключително рядка и е единствена в страната за периода на Второто българско царство. Твърде вероятно е кандилото да е съдържало елей от кандилницата, горяла в гробницата на някои прочут светец или в църквата на Светия Гроб – Господен в Йерусалим. Друга сензационна новина тръгна от Трапезица в края на септември. Кости от над 50 човешки скелета откри ст.н.с. д-р Йордан Алексиев при проучвания на приземието на игуменарната в манастирския комплекс “Свети Иван Рилски”. Находката е изключително необичайна, защото останки не са положени в анатомичен порядък. Не можем да говорим за погребения или масов гроб, тъй като не бяха открити никакви следи, доказващи извършен християнски ритуал, категоричен беше специалистът. Екип от Института по експериментална морфология и антропология при БАН веднага започна антропологическо изследване на костите. Има идея човешките кости да останат в положението, в което са намерени, за да бъдат експонирани. Дали това ще бъде направено, ще решава съвместна комисия от археолози, антрополози, реставратори и представители на МК. Археолозите на Трапезица влязоха в открита конкуренция със своя колега от Кърджали проф. Николай Овчаров, който заедно със ст.н.с. д-р Хитко Вачев през юни попадна на останките от храма “Св. Иван Рилски” в Асенова махала. По време на едномесечните проучвания, финансирани от Общината, археолозите разкриха очертанията на средновековната църква и много реликви. Сред тях са златен пръстен с двуглав орел, вероятно принадлежал на севастократор или деспот, 380 български, западноевропейски, византийски и османо-турски монети, златотъкани тъкани, принадлежали на местни боляри и др. През есента Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна служба над останки, за които се предполага, че са принадлежали на български боляри и граждани на средновековния Търновград. 30-те погребения също бяха разкрити при разкопките. Публикувано на 11.12.2008 тук: http://dnesbg.com/kultura/trapezitsa-stava-vtori.html

Над 50 човешки скелета откриха в игуменарната на манастира “Св. Иван Рилски” на Трапезица Предполагат, че това са жертви на унищожително земетресение през Средновековието Кости от над 50 човешки скелета бяха открити при проучвания на приземието на игуменарната в манастирския комплекс “Свети Иван Рилски” на хълма Трапезица. Находката е изключително необичайна, защото останки не са положени в анатомичен порядък. Не можем да говорим за погребения или масов гроб, тъй като не бяха открити никакви следи, доказващи извършен християнски ритуал, категоричен е археологът ст.н.с. д-р Йордан Алексиев, който ръководи проучванията в този сектор на историческия хълм. В края на миналата седмица екип от специалисти от Института по експериментална морфология и антропология при БАН започна антропологическо изследване на костите. До момента сме се натъкнали на скелети, които не са пълни, и на отделни фрагменти от човешки тела и черепи, обясни д-р Бранимира Димитрова, която ръководи екипа. Тепърва ще определяме колко общо са индивидите, както и техните пол и възраст, но вече знаем, че сред тях има мъже, жени, деца и юноши. Все още не знаем причината за тяхната смърт, но следи от насилствени въздействия по тях няма. Ще трябва да се консултираме с археолозите, за да може с помощта на съвместните ни знания да изградим обща хипотеза, допълни антропологът. По черепите на два от индивидите са намерени следи от т.нар двулентова изкуствена деформация. Този обичай е характерен за прабългарите, когато идват по нашите земи, а след покръстването той престава да се практикува масово, обяснява Алексиев. Има вълна и на т.нар. късни номади от ранното Средновековие, свързано главно с прабългарската етническа общност. Нищо чудно през Второто българско царство обичаят също да е бил практикуван, а тъй като един от черепите е на женски индивид, може да става дума за брак или други родствени връзки. При досегашните проучвания на манастирския комплекс са открити следи от силно земетресение, при което са били сринати основните сгради. Човешките останки са открити под близо 3-метров слой строителни материали. По скоро се касае за полуразпаднали се тела, които са пострадали вследствие на земетресението и са се свлекли от горния етаж, споделя една от хипотезите си археологът. Той е решил да влезе във връзка и с представители на Института по геофизика и сеизмология при БАН, които да му предоставят данни за земетресенията в района на Търново през Средновековието. Има идея костите да останат в положението, в което са намерени, за да бъдат експонирани. Дали това ще бъде направено, ще решава съвместна комисия от археолози, антрополози, реставратори и представители на Министерството на културата. Дотогава, за да бъдат спасени находките, на мястото ще бъде монтирано защитно покритие. В петък екипът на Алексиев се натъкна на още един човешки скелет, като главата на индивида беше положена до тялото, а по костите на дясната ръка имаше следи от посичане. Останките бяха открити на необичайно място – между зидовете на две сгради, разположени извън манастирския комплекс. Игуменарната е една от монументалните сгради в ансамбъла. Седалището на игумена се намира недалеч от храма, а входът є е в линия с този на църквата. Отличава се с керамопластична украса, използвана при фасадите. Забелязва се и членене на фасадите, посредством псевдоконструктивни ниши и декоративни тухлени редове с широка хоросанова фуга. Вътре има широка стенописна украса с много високо качество, богата в колоритно отношение, с много точен и сигурен рисунък при изпълнението. Манастирът е построен в средата на XIII век, но все още не може да се каже категорично до кога е съществувал. В резултат на разкриването на трапезарията, игуменарната и другите постройки имаме данни за голямо разрушително земетресение, което е станало след падането на Търново през 1393 г., тъй като никъде няма следи от разчиствания или ремонтни работи, заяви ст.н.с. д-р Йордан Алексиев. Намериха стъклена ампула за миро от XII ­ XIV век Стъклена ампула за съхранение на благовонно миро от XII ­ XIV век откри археологът ст.н.с. д-р Йордан Алексиев при разкопките на манастирския комплекс “Свети Иван Рилски” на хълма Трапезица. Находката е изключително рядка, защото в досегашните проучвания на столично Търново са намерени само две такива ампули, които обаче са изработени от олово. Първата от тях е открита при проучванията на Царевец, а втората беше разкрита това лято също на Трапезица. Ампулата има византийски произход и вероятно е била доставена от Солун, ако съдим по близките контакти на града със столично Търново, дори и заради култа към св. Димитър, обяснява археологът. От мироточивото му тяло в оловни или стъклени ампули в столицата е било доставяно миро. Реликвата е изработена от много плътно стъкло с форма на пресечен конус към дъното, а отгоре с малка цилиндрична шийка, която не е запазена напълно. Тя е с височина 13 см, а в диаметър достига 5,5­6 см. Публикувано на 06.10.2008 тук: http://dnesbg.com/kultura/nad-50-tchoveshki-skeleta-otd.html

Уникален литургичен съд откриха в новата църква №19 Неизвестен досега средновековен храм откриха на Трапезица археолозите ст.н.с. д-р Константин Тотев и Пламен Караилиев по време на археологическите проучвания през това лято. Това е 18-ата църква на историческия хълм, но единствено тя е разкрита през последните 100 г. Новият обект беше обозначен под името “Църква № 19”. Съседната църква № 2 е намерена при първите разкопки на Марин Дринов през 1879 г. Другите 16 храма на историческия хълм са открити при проучванията, извършени от французина Жорж Сьор през 1900 г. По външни контури на новооткрития храм ясно личи, че е бил еднокорабен, твърди Тотев. От постройката, изградена на калова спойка, са запазени преди всичко основите, а североизточната част от абсидата е унищожена от иманярски изкоп. Храмът има размери 11 на 5 м, като наоса и притвора са почти еднакви. На място в югоизточния ъгъл на абсидата е запазена малка част от стенописната украса. Многобройни фрескови фрагменти открихме от юг и изток на църквата направо свлечени върху пръстта. Намерените материали и наблюденията на археолозите сочат, че църквата датира от XIII-XIV век. В градежа на абсидата археолозите попаднаха на изключително интересно откритие. Във вградена в зида правоъгълна камера с размери 15 на 20 см, дълбока 30 см, те намериха изцяло запазена стъклена чаша от литургичен съд, вероятно кандило и желязна дръжка от процесиен кръст. Несъмнено се касае за реликви, вградени в абсидата при строителството на църквата. Находката е изключително рядка и е единствена в страната за периода на Второто българско царство, твърди Константин Тотев. Стъкленицата е изработена от цветно византийско стъкло, а стените є са с релефна украса тип “таралеж”. Твърде вероятно е кандилото да е съдържало елей от кандилницата, горяла в гробницата на някои прочут светец или в църквата на Светия гроб Господен в Йерусалим, обяснява търновският археологът. Ако в процеса на археолозите не открият нови данни, има вероятност тези реликви да останат анонимни, допълва той. Обичаят да се поставят реликви в основите на християнските храмове е свързан с освещаването на всяка църква, разказва д-р Тотев. Според правилата на светите апостоли от III век задължително се изисква да бъдат поставяни реликви в основите и под престола на църквите. Съществуват сведения и за реликви, поставяни в стени, до абсиди, в колони и основи на храмове. Тази традиция е била особено разпространена в големите поклоннически центрове, което ги обособява като духовни средища. Събирането на мощи и реликви се превръща във важна политическа доктрина за българските царе в началото на XIII век, каза археологът. Без съмнение тя е свързана с утвърждаването на репутацията на новата столица Търново като място, където са съсредоточени мощите на редица популярни в източноправославния свят светци като св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин, св. Филотея, св. Йоан Поливотски, св. Петка Търновска и др. Присъствието на мощи и реликви в църковните храмове определят сакралната топография на столиците в средновековните държави, било то Константинопол или Търново и ги правят притегателни поклоннически центрове. Пренасянето на реликви от светите земи се активизира по време на кръстоносните походи. Това “движение” на свещени предмети способства наред с обикновените поклоннически евлогии (ампули, кръстове, икони), да бъдат донесени или закупени и по-значителни реликви. За съществуването на реликви, вградени в стени, колони и основи научаваме от записките на поклонниците от латинския Запад, Русия и др., които се отнасят главно за големите центрове, като Йерусалим, Константинопол, Синай, Кипър, Солун и др. главно през Средно и Късновизантийския период, обяснява археологът. Подобен род реликвиарийни камери са известни още от VI-VII век, главно в многобройните църкви на Източното Средиземноморие, в близост до Йерусалим, както и в самия град. Такива реликвиарии от XIII век на Балканите са открити под олтара на църквата “Св. Йоан Кръстител” в манастира Константин Липс в Константинопол и храма в Сопочани, Сърбия. В България е известна само една такава ниша, която е с кръстовидна форма и е вдълбана върху мраморна колона в Кръглата църква в Симеоновата столица Велики Преслав. Публикувано на 29.10.2008 тук: http://dnesbg.com/kultura/unikalen-liturgitchen-sr.html

Сребърен кръст от XII – XIII век, отриха в църква № 19 на Трапезица Сребърен реликвиариен кръст, който е изработен в ювелирните ателиета на византийската столица Константинопол във втората половина на ХII – началото на ХIII век, откриха на Трапезица. На уникалната творба на приложното изкуство се натъкна Галя Тодорова. Тя е част от екипа археолози, ръководен от ст.н.с. д-р Константин Тотев, който разкрива откритата през миналото лято църква № 19 в северната част на хълма. Находката, макар и не изцяло почистена, д-р Тотев представи на министъра на културата Вежди Рашидов при неговото посещение на средновековната крепост в петък. Кръстът е бил намерен до южния вход на наоса на храма. Изработен е от висококачествено сребро, но липсват части от хоризонталното му рамо. Върху вертикалното рамо е представен св. Георги в цял ръст като мъченик с кръст пред гърдите, означен с гръцки надпис, обяснява д-р Тотев. Прави впечатление, че името на светеца е в дателен падеж, при положение, че думата “свети” пред него изисква използването на именителен падеж. Тези наблюдения позволяват да изкажем някои предположения, свързани с цялостната реконструкция на кръста. Както изглежда по неговите страници или върху задната му страна е имало молитвен или благодарствен текст към светеца от името на собственика на кръста, който вероятно е носел същото име Георги, допълва археологът. Търновският Индиана Джоунс е категоричен, че тази рядка творба на торевтиката е свързана с ателиетата на Константинопол. Изображението на св. Георги е изпълнено във висок релеф чрез изчукване върху матрица на кръстовидно оформена сребърна пластина, а детайлите и орнаментите са доработвани чрез гравиране, обяснява тънкостите по технологията Константин Тотев. Впечатлява изящната изработка на фигурата, прецизната точност, вкус и умение на художника, който е изпълнил поръчката. Обикновено такива кръстове съдържат реликва от Христовия кръст, което многократно увеличава стойността му за неговия собственик. Той по някакъв начин е бил свързан с тази църква на Трапезица. Възможно е да е бил духовно лице или ктитор на разкрития храм, не крие предположенията си археологът. Подобни творби на византийското приложно изкуство най-често попадат в средновековна България по пътя на търговския импорт, като подаръци при дипломатически мисии и династични бракове или като военни трофеи. Тази находка показва, че новоразкритият храм, който стана факт след 100-годишно прекъсване на разкопките на Трапезица, не е случаен. За това подсказва и неговото място на главния площад. Църквата се отличава и с интересна стенописна украса, изписвана на три пъти и откритите м.г. в абсидата реликви – стъклена чаша-потир и част от процесиен кръст. Публикувано на 10.08.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/srebaren-krast-ot-xii-xiii-vek-v.html ПП Прикачената снимка е от друг сайт

Би било интересно да проследим какво става последните няколко години на Трапезица. Да започнем с тези статии: На хълма Трапезица разкриват двореца на първите Асеневци Двореца на първите Асеневци в северната част на хълма Трапезица разкрива екип от археолози под ръководството на ст.н.с. д-р Константин Тотев. Монументалната представителна сграда е построена в края на XII началото на XIII век и е разположена на разстояние 2,80 до 3,40 м от Източната крепостна стена. Новооткритите помещения са в конструктивна връзка с проучената през 1896 г. сграда №2. На този етап останките от двореца на царете Асен, Теодор и Калоян са изключително добре запазени. Това откритие до известна степен потвърждава версиите на историците, че животът в Търново е започнал не на Царевец, а на Трапезица, където първоначално са били и палатите на българските царе. На този етап може да се предполага, че “царското гнездо” е с параметри 35 м на 18 м. Дебелината на зида, който очертава източната фасада на сградата е с дебелина 2,30-2,40 м, обяснява д-р Тотев. До него се опира монументална сграда най-малко на три етажа с голямо членение и коридор. Вътрешните помещения са с размери 12 на 6 м и 12 на 8 м. Дворецът е отделен от крепостната стена с улица. Това е позната практика в Средновековното, пък и в ранновизантийското строителство, а такива очертани трасета има и на крепостта Царевец. Сграда №2 е била разкрита по време на първите разкопки на крепостта. Според повечето изследователи постройката е църква, тъй като при разкопките са намерени фрагменти от стенописи. Но интересният застроителен план още тогава повдига редица въпроси, свързани с предназначението на постройката. Сега археолозите са категорични, че става дума за част от дворцов комплекс, който е пряко свързан с главната порта и с основната улична комуникация на крепостта. Едва на по-късен етап сградата придобива култов характер. Преди време главният проектант на обекта арх. Пламен Цанев предложи дигитална реконструкция на сграда №2, като заложи на нейните представителни функции. Може да се предположи, че тя е служила за резиденция на гражданския управител на крепостта, коментира археологът. Изглежда той я е използвал както за граждански и административни нужди, така и за лични цели. Неслучайно постройката се свързва със Северната кула, Главната северна порта и изградената по-късно източна напречна крепостна стена на подградието, които образуват мощния фортификационен комплекс, отбраняващ целия северен сектор на средновековния град на хълма Трапезица. Той очертава неговото разширяване в южна посока и позволява да се допусне прерастването му в цялостен ансамбъл с широки представителни функции, свързани с гражданското и военно управление на града, обясни Тотев. Вече са разкрити 50 м от Западната крепостна стена, Северната порта, Северната кула, голям участък от Източната крепостна стена, военна сграда със седем помещения до Северната порта, работилница за металообработка, голям некропол със 110 гроба, неизвестна до сега църква № 19 и над 60 гроба от некропола около нея. През м.г. изцяло беше проучена Северната кула на крепостта. Тя има неправилно издължена Т-образна форма и е фундирана по ръба на скалния нос, с който завършва хълмът от север. Стените й са запазени до 5,50 м. Най-голямата дължина на кулата е 41,5 м., а максималната широчина достига 26,5 м. Общата й застроена площ е 583 кв.м. Бяха завършени разкопките и на военната сграда до Северната порта на крепостта. Постройката има четириъгълен план с обща дължина 31,80 м и ширина от 3,20 до 6,40 м с площ 102 кв. м. Състои се от седем помещения, а в годините, когато е била използвана, е била на два етажа. Сградата била долепена до Западната крепостна стена, а източната й фасада гледа към улицата, която отвежда към централния площад на крепостта, обяснява Константин Тотев. Там са живеели войниците, свързани с охраната на Северната порта, които са поддържали реда на територията на града и режима на влизане и излизане в тази част на града, не крие предположенията си археологът. Публикувано на 12.08.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/na-halma-trapezitsa-razv.html Откриха двореца на Асеневци на Трапезица Вече е сигурно, че сграда № 2 на Трапезица е царският дворец на първите Асеневци. Това заяви археологът Константин Тотев. По думите му след финализирането на работата по църква № 19 вече е ясно, че става дума за монументален представителен ансамбъл, където се е помещавала резиденцията на царете. Имах подобни предположения, но сега вече съм убеден, че сме на прав път, подчерта Тотев. Той заедно с колегите си Евгени Дерменджиев и Пламен Караилиев са приключили работата в некропола на църква № 19, която се прочу с множество нови находки през сезона – кръст на св. Георги, находки, свързани с църковния ритуал. Сред тях предстои установяването със сигурност на един новооткрит кръст с лика на Св. Прокопий, което ще стане ясно след приключването на реставрационните дейности, поясни археологът. В некропола учените са открили остатъци от 60 погребенеия, повечето на деца. Това насочило усилията на учените на изток от църквата, разположена на централния площад на средновековния град. Църквата е строена в края на ХII – началото на ХIII век и е съществувала през целия период на Второто българско царство. Неизвестната постройка на изток от нея е с много керамичен материал. Проучванията върху нея хората от екипа на Тотев са провели съвместно със студенти от програмата “ Българско наследство” в продължение на 25 работни дни. Приключилата стратиграфия на обекта показва, че целият материал е от 13 и 14 век и на това място не е имало живот от предстоличния период на средновековната история. Това според Константин Тотев означава, че църквата от края на ХIV век е попадала в градска среда и е била част от един развит квартал. В заключителния етап от археологическите проучвания ще се включат представители от археологическия музей в Раднево, които съвместно с търновските си колеги ще приключат трите етапа и ще концентрират усилия в подготовката за същинската работа по проучванията на първия дворец на Асеневци. Публикувано на 20.08.2009 тук: http://dnesbg.com/kultura/otkriha-dvoretsa-na-asev.html

Един ценен латинско-руски речник във формат djvu Линкченце за сваляне: http://rapidshare.com/files/443270672/Latino-russkij_slovar.djvu

Попаднах на едно книжленце, което донякъде може би е по темата, надявам се да Ви свърши някаква работа Ето линкченце за сваляне : http://rapidshare.com/files/443174891/Post-RomanTowns.pdf

Иринополският надпис от 784г., изложен на 2-ри етаж в РИМ Стара Загора

Ето и от мен някои интересни карти и схеми, за да обогатим базата с данни

Е според мен поне на по чаша вино са седели чат-пат, дори вицове може да са си разказвали, не виждам проблем в това

Масивният златен пръстен с антична римска гема, открит от екипа на археолозите проф.Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев през юли 2009г., при разкопки във великотърновската църква „Св.Иван Рилски". Уникалният 25-грамов пръстен е майсторски изработен от 23-каратово злато, а върху монтирана гема има изображение вероятно на бог Юпитер с щит и копие.

Ами качи снимки де, за да видим, тъкмо тази инициятива ще се подеме и от другите, вярващи в прераждането и ще се представят още подобни доказателства, нека натрупаме доказателствен материал

Можеш ли да докажеш тезата си?

Прави впечатление, че тракийските украшения от римско време са доста по-недодялани и грубовати, в сравнение с предримския период, което ме навежда на мисълта, че траките по начало не са владеели златарството на особено високо ниво, а това подкрепя хипотезата, че траките са внасяли по-изкусно изработени златни съдове от чуждоземни златарски ателиета, както се предполага за съдовете от Панагюрското съкровище, например.

Още една снимка на глиненото ритонче.

Статията от списание "Будител",окт-дек 2009г.

Една интересна статия по темата: Гроб на знатна тракийка от римската епоха разкриват археолози край сливенското село Крушаре Археологът Диана Димитрова пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-жо Димитрова, какво открихте в Китова могила край сливенското село Крушаре? Диана Димитрова: Разкопаваме гроб номер шест в момента и довършваме почистването му. Той е копан под слоя хумус. Погребението е трупополагане в яма. От южната страна има зид от ломени камъни и кална спойка. Вероятно гробът е женски, в него има доста накити. Един от тях е златен венец, вероятно правен за самото погребение, листенцата от венеца са разпилени. Вероятно е сложен в областта на краката на скелета, по целите кости на долните крайници има листенца от венеца. Около левия глезен има хубава златна пластина с две женски изображения на нея, еднакви са. Не сме ги разгледали много добре, защото все още нещата са на място. По прическата на жената на изображенията– гробът може да се датира до края на ІІ – началото на ІІІ век сл.Хр. Това е гроб на знатна тракийка от римската епоха. Има още една златна огърлица, с прозрачен камък, вграден в нея, още не сме го вдигнали. Има две златни обици, различни. Едната е близо до черепа, където трябва да бъде, втората е в областта на таза – между краката, тя е различна. Има две златни гривни, виждат се поне три сребърни гривни, но среброто е доста лоша проба и е задържало влага. Така че сребърните накити определено ще имат нужда от реставрация. Нещо, което е доста ценно - намерен е един бронзов канделабър – много рядка вещ, която, за да я открием, означава, че погребаната е била наистина много знатна тракийка. Намерени са две големи, много елегантни шишета, прилични на колби, с прозрачна бистра течност, която се е запазила през вековете до сега. Гърлата и шийките на шишенцата са много тесни, там е навлязла почва, която е изиграла ролята на тапа и течността е запазена. Възможно е, разбира се, да има и восък по средата на шийките, сложен съзнателно, не сме сигурни, защото още не сме ги вдигнали. Почвата е изиграла ролята на тапа и течността се е запазила. Има едно по-малко стъклено лакримарийче, много елегантно и грациозно, още не сме го почистили добре, не мога да кажа има или няма течност в него. Намерен е и стъклен ритон – поне на мен не ми е известно досега в България да има стъклен ритон. Ритоните са рядка вещ, а пък стъклен просто е нещо уникално. Той е около 15-ина сантиметра. Общо взето – това е досега, което сме намерили. Над гроба, на около 2,5 м от насипа, има релефна мраморна плочка с изображение на права жена, която в дясната си ръка държи два диска, не може да ги определим какви са. Били са боядисани с червена боя, но сега само по ръбовете се е запазил част от пигмента. Лявата й ръка опира главата на малко момиченце. Двете фигури са с дълги дрехи, жената е с хитон, момиченцето също е с дълга дреха до земята. Имаме подозрения, че тази плочка е свързана с погребението. Двете изображения, които са на златната пластина, намерена при крака на скелета, много наподобяват прическата на жената – високата голяма фигура от плочката. Могилата е уникална. В некропола край с. Крушаре миналата година проучихме другите две могили, направо не знам как да го определя – не се вписва никъде. В съседната могила има 13 ритуални ями от опечена глина, две огнища и една пещ. В най-източната могила намерихме този богат гроб – от третата четвърт на V в.пр.Хр. Така че некрополът просто не може да се определи. Фокус: Кои са първите изводи, които правите от находките? Диана Димитрова: И през римската епоха, дори и в такова късно време – ІІІ в. сл. Хр., местното население – траките - е било достатъчно силно икономически, за да си позволи подобно пищно погребение. Дори и под римска власт – да продължат да следват своите обичаи, които включват и тези пищни погребения. Може и да реабилитираме функциите на жената в античността. Може би това е най-важното засега – да реабилитираме функциите на жената в тракийското общество. Проучванията са част от експедицията ТЕМП – Траколожка експедиция за могилни проучвания, започнати от проф. Георги Китов. Денка КАЦАРСКА 17 август 2009, Агенция „Фокус”

Глинен ритон с необичайна форма от Китова могила

Тази могила край с. Крушаре , една от десетките в равнините около Сливен, е била без име. Проучванията са започнали на 1 август, 2009. Преди да започнат разкопките, археолозите я нарекли Китова, в памет на археолога започнал проучванията край Сливен. Още през 2008г. доктор Китов много искал да я отворят, но времето не стигнало... Разкопките са извършени от екипа на археоложката Диана Димитрова, съпруга на покойния знаменит учен д-р Георги Китов, по време на археологическо лято "Сливен 2009". Разкрит е гроб на знатна тракийка на възраст между 18 и 20 години. Мястото е било обозначено с релефна мраморна плоча, разположена на около 2,5 метра над могилния насип.На стелата е изобразена права жена, която в дясната си ръка държи два диска.Остатъците от скелета са изследвани от чл. кор. проф. Йордан Йорданов. Златните накити са много интересни: огърлица с лунула, 2 гривни, 3 обеци и венец, направен специално за погребалната церемония – бил е поставен не върху главата, а в областта на краката. Сред находките са и 2 златни пластини с изображения на Великата богиня майка: едната е била увита около левия глезен, а другата – около шията. Забележителни са и 3 златни пръстена с корнеол. Върху два от полускъпоценните камъни са гравирани женски изображения – правата фигура държи житен клас (вероятно това е Деметра), а върху другото изображение личи профил на жена с воал, с вълниста коса и висока диадема (може би е Хера или Деметра). Открити са още бронзов канделабър и лампа с много красиво листо от бръшлян, 2 огърлици от кехлибар, които са украсявали шията на починалата тракийска аристократка. Има множество стъклени лакримарии, глинени балсамарии, 2 бронзови кани, бронзов леген, отпечатъци от 2 тоалетни кутии – в едната има игли за коса от кост със стилизирани изображения на богиня, а в другата вероятно е имало органична материя, от която не са намерени остатъци, както и стъклен ритон с форма на рог. Бронзовите съдове са свързани с хигиената, миенето и красотата на жената. От голямото количество ритуално натрошени около гроба съдове засега е възстановен глинен ритон с протоме на овен – отворът за наливане е върху главата, а отворът за изливане е от устата на животното. В гроба са открити и 7 сребърни римски монети, някой от тях са били в кожена кесийка до лявата ръка на знатната тракийка. Повечето от монетите са републикански, а най-късната е от времето на император Август (14 г. сл. Хр.). По тях има много контрамарки и следи от деноминации. Изследвани са от ст.н.с. д-р Бистра Божкова, която е на мнение, че такива монети в колективни находки се срещат чак до средата на III век. Затова гробът не може да се датира по монетите. Датирането е направено по накитите и другите дарове, които сумарно предполагат датировка от втората четвърт на II век. Всички открити вещи са собственост на Регионален исторически музей в Сливен и са част от неговата експозиция.