Зитко

Седя и си мисля,че този Мавър,въпреки провала на коварния план,все пак е могъл да направи нещо с колосално значение,а именно да напише гръцко-български,латинско-български и славянско-български речници - едва ли е имало по-подходящ от него за това дело,а като бонус е могъл да допълни и с гръцко-аварски речник,примерно,просто нямаше да има по-велик от него,жалко,че завалията е изпуснал такъв шанс

По повод превземането на арменската столица Артаксата през 163г. и получаването на прозвището "Armeniacus",Луций Вер сече юбилейни монети,на които е изписано това прозвище - както забелязваме от прикачените картинки,на тия монети той е изобразяван и без лавров венец,което на мен ми говори,че лавровият венец на тези и другите му монети(вкл. и тези от Августа Траяна) не е свързано конкретно с това събитие.Вероятно монетите с лавровия венец са отсечени след края на кампанията срещу Партия и символизира триумфът,с който е удостоен при завръщането си в Рим.Ако това е така,значи строежът на крепостната стена на Августа Траяня дрябва да приключил не по-късно от 166/167г.

Сега ми направи впечатление,че Луций Вер е изобразен с лавров венец на монетата с градската порта - вероятно тази монета е била отсечена през 165г.,след успешната му военна кампания срещу Партия -ако е така,то монетата с градската порта може би е по-късна от тази с речния бог,а завършването на крепостната стена трябва да е станало не по-късно от 165г.

Ето и една монета на Луций Вер само с градската порта,на втората картинка съм монтирал двете лица за сравнение,според мен гравьорът на тия монети не е един и същ човек-ако беше един и същ,той просто нямаше да прави нова матрица за лице на другия тип монети.

Все пак би могло да се допусне,че през първата година на легата крепостта все още не е била готова - ако въпросната монета на Луций Вер е била сечена през 163г.,то няма как на монетата да присъства и крепостта.След това може да предположим,че през 164г. крепостната стена е била завършена напълно и тогава да е била издадена юбилейна монета само с крепостта,а пък последната година (165 или 166) от управлението на легата Максим да е издадена и въпросната монета с крепостта и речния бог

Този речен бог го има и на монета от времето на Луций Вер,странно защо обаче я няма крепостта,дали по времето,когато са сечени тези монети,крепостната стена все още не е била изградена ?

Значи успях да локализирам местността "Мечи кладенец",известна и със старото си име "Айбунар" или "Аирбунар", благодарение на една руска военна карта На първата картинка в центъра е "Айбунар",а втората картинка се вижда къде точно е т.3 от предишната ми схема - значи там,където първоначално мислех,че са рудниците,всъщност е Карасиврийско дере,по което аз ще стигна до т.З,тоест ще изляза на шосето за Минералните бани,там е базата на "Диони"ООД,адресът на фирмата е именно "Местност Мечи кладенец",така оттам,в посока обратна на Минералните бани ще тръгна и ще търся тази спирка "Паметника" и някаква пътека за рудниците,предполагам лесно ще ги намеря.

Нека имаме и предвид,че в ромейските текстове името на този български предводител е изписвано като Кoυβερ,а не като Кυβερ,тоест разликата не е маловажна,освен това не знаем доколко точно съответните български фонеми са били транскрибирани на гръцки-на бъргарски името може да е звучало доста по-различно.Странното за мен е и друго-защо името не е било изписвано като Кoυβερоς,както обикновено се изписват имената на гръцки

В района на древния Берое изглежда колесниците са били много популярни : Линк към статията: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=18525 Скоро мисля да посетя това място,за да видя каква е картинката там,ще кача и снимки. Но преди това мисля да посетя местността "Мечи кладенец",където са прословутите медни рудници,най-старите в Европа.Та изхождайки от близоста на мините до Августа Граяна,бихме могли да допуснем и такава хипотеза,че Берое е възникнал като миньорско селище,след като траките са се заселили в този регион - въпросните мини,които са датирани от V хил.пр.Хр,тоест от предтракийско време,едва ли са били изчезнали безследно и забравени,вероятно са били експлоатирани и в тракийско време. И като си помисля,че иманярите там вероятно често копаят,струва си да порадгледам внимателно мястото,може и да попадна на някакъв изровен камък или керамично парче с надпис "Берое",това ще е направо находка на годината За съжаление все още не мога да локализирам точното място,разчитайки на статии в нета.На картинката съм означил точките 1,2 и 3,тоест първо ще се добера до т.1,там има нещо като кръстопът,след това ще стигна до т.2 и оттам по пътеката до т.3 ще търся въпросния обект "Халколитни медни рудници"

Да,май точно за тия три могили става въпрос,ето на каква статия попаднах: ================================================ Майстор възстановява уникална тракийска колесница Тя ще бъде показана в новата експозиция на старозагорския музей Казанлъшки майстор изработва оригиналната украса по тракийска колесница. Това е един от уникалните експонати в българската археология - първата възстановена у нас тракийска кола от този вид. Колесницата била поставена в специално защитно стъклено съоръжение в лапидариума на старозагорския музей. Дори то не спряло крадците, които задигнали някои от бронзовите апликации. Благодарение на отложения в музея снимков материал, днес се прави възстановка на откраднатите украси. В новата експозиция посетителите ще могат да видят тракийската колесница в напълно завършен вид. На нея специалистите попадат в края на 50-те години, когато започва строителството на Азотноторовия завод край Стара Загора. Предвиждало се голям водопровод да мине в близост до Трите могили. Местността получила това име заради намиращите се там три огромни могили. Те били част от некропол на селище, разположено малко по на север в полите на Средна гора. Макар че около 1888-1881 година Стоил Патанов е извършил безрезултатни разкопки на две от могилите, археолозите предполагали, че пространството около тях може да съдържа важни артефакти. През януари 1960 година били открити няколко железни предмета, които се оказали части от колесници Започнали разкопки под ръководството на директора на старозагорския музей Димитър Николов. Още първите находки показали, че проучванията ще бъдат много интересни. Археолозите обаче не предполагали, че намереното далеч ще надхвърли техните очаквания. За първи път те успели да разкрият заровени на едно място пет колесници – четири четириколки и една двуколка. Двуколката вероятно била използвана за спортни цели. В близост до тях били заровени скелетите на 11 коня, части от конското снаряжение, множество глинени, стъклени и бронзови съдове, железен меч, железен сгъваем стол, украшения и др. Всички колесници били запрягани с по два коня, защото били открити общо пет ярема. Единадесетият кон бил ездитен. Запазени били корпусите на три от колесниците, заровени в разглобено състояние. Бавното и методическо проучване дало възможност на учените да направят точно описание на всички части на колесниците, което по-късно им послужило за възстановяване на едната от тях. Добре запазените на място метални части позволили не само прецизна реконструкция, но благодарение на направените замервания, били внесени поправки в дотогавашните предположения за външния вид на т. нар. пътническа кола. Интересното откритие веднага се разчуло. На място пристигнал Иван Венедиков от Археологическия институт при БАН заедно с кинорежисьора Захари Жендов. Те заснели по-голяма част от разкопките и находките. Кинолентата им послужила при изготвянето на документалния филм “Тракийската колесница” по сценарий на Иван Венедиков. Копие от този филм се пази днес в Регионалния исторически музей в Стара Загора. За ученици и граждани от Стара Загора ежедневно се организирали групови посещения. Дори във френския вестник “Юманите” се появил материал за сензационните проучвания край Стара Загора. Най-добре запазените части от четириколките са използвани за пълна реконструкция на пътническа кола. Майстори изработили дървената конструкция и напаснали запазените металните колела и детайли, както и великолепните бронзови и сребърни украси. Имало 20 статуетки и 20 сребърни релефи на трако-римски божества. Н.с. д-р Светла Димитрова Публикувано от Новината(novinata.bg) на 2008/11/14 20:16:00 ================================================ статията я копнах оттук: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=2536

В събота правих поредния си проучвателен обход из околностите на Стара Загора и забелязах три доста внушителни тракийски могили,прикачвам тук три картинки,на първата се вижда къде са разполовени могилите(с означения 1,2 и 3),на втората снимка са по-отблизо,а третата снимка е моя от един хълм. Това ме наведе на едни размишления,че щом в такава близост до античния римски град имаме могили,значи е твърде възможно да е имало тракийско селище наблизо,а римският град или е бил постороен върху това селище или в непосредствена близост до него...

Ами нашенските археолози по традиция не се отнасят много уважително към костите,особенно царските,да си спомним какво се случва с костите на цар Иван Александър,а също и с предполагаемите кости на Асеневци...

Да прав е,но нека Овчаров си прави внушителни бутафории на голо поле някъде - нима на обикновените хора им пука дали "реставрираният" Перперикон,например,е на същото място или на съседния хълм?С какво право ще Овчаров ще опропастява автентичните паметници?

Значи на мястото,където е намерен,са били извършвани погребални ритуали през Vв пр.н.е,затова и пръстенът е датиран в този период,а защо въпросният ареал е датиран така може би някой от пишещите тук археолози ще даде повече подробности.

Царевец е наистина много болезнена тема,защото и малкото автентични останки,които са били изровени миналия век,после са безвъзвратно опропастени с железобетонните безумия,като например това на снимката - кажете ми чий "гениален" мозък може да измисли подобна бутафорна кула?

Светослав няма човешки ресурс и техника да превземе и задържи 80 крепости,това сведение от ПВЛ е някаква измишльотина - дайте да сметнем само колко време е необходимо да се обходят 80 крепости,а какво да кажем за обсаждането им една по една,ще са нужни години, ще се правърне в епопея като при Самуил-Василий II

Е как ше е фалшификат,пръстенът е напълно автентичен,а разчитането на инскрипцията е най-голямото предизвикателство за родната наука,пък и не само за нея :!!!:

тая тема се очертава да стане хит на форума

Не съм съгласен,погледни античната карта на Азия Минор и просто преброй колко антични държави и уникални градове е имало там,после ми дай за сравнение Гърция и Италия какво може да предложат в този туристически сектор

Лично моето мнение за Турция е,че тази държава се крепи основно на туризма - в това отношение тяхната политика е много по-ефикасна от тази на Гърция,където приходите от туризъм са твърде недостатъчни,за да покриват огромните им разходи и затова се стигна до този грандиозен бюджетен дефицит там.Докато Турция умело запазва и увеличава приходите си от туризъм,независимо от кризата - това е не само поради наистина високото качество на обслужването там,ниските цени и не на последно място факта,че в Турция има несравнимо повече историчести обекти за посещение от една Гърция,Италия или която и да е друга средиземноморска страна.

Значи може да допълня с още разсъждения - ако приемем за достоверно сведението от "Чудесата" за това,че Мавър е бил назначен за ипат и архонт,а оттук да приемем за вярна и хипотезата,че след това Мавър е получил и титлата патриций,то при това положение на печатът му трябваже да пише "На патриция Мавър,ипат и архонт на сермесианите и българите" ,тоест на печата щеше да бъде отбелязана и длъжността "ипат",подобно на печатите,които съм прикачил. Следователно е твърде вероятно ипатът Мавър и патрицият Мавър да са две различни лица,ако,разбира се,сведенията за Мавър от "Чудесата" са абсолютно коректни. Може би е интересно да посочим и мнението на Бешевлиев за този печат : Прабългарски епиграфски паметници 13. Надписи върху метални предмети Най-старият български оловен печат, с който започваме тази глава, има гръцки надпис от двете страни, ограден със зрънчест кръг. Неговият произход е неизвестен. Днес частно притежание. Надписът гласи: лице: (Печат на) Мавр, патриция опако: и архонта на сермесианите и българите. Печатът принадлежи на Мавър, сподвижник на Аспаруховия брат Кубер. За Мавър съобщава т. нар. „Чудеса на св. Димитър Солунски”, които приведохме вече на стр. 60. Според „Чудесата” Мавър бил провъзгласен от императора за консул, т. е. exconsul, което е било само титла. От надписа на печата се вижда, че той е бил провъзгласен всъщност за патриций. Тази титла е била най-високата, която се давала на чужденец по онова време. От печата се вижда още, че Мавър бил архонт. Тази титла не означава тук държавен глава, владетел, както в надписите, а вожд. Той бил предводител на сермесианите и българите. Сермесиани, на гръцки Sermesianos, е произведено от името на града Срем, на гръцки Sermion покрай Sirmion (дн. Сремска Митровица) в Югославия. „Чудесата” съобщават още, че пленените от аварите населения от Балканския полуостров на византийската империя „те завлекоха цялото това население в отвъдната земя към Панония .до р. Дунав. Главен град на тази провинция беше някога така нареченият Сирмиум. И тъй, там, споменатият хаган настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха извънредно голям народ.” Забележително е, че в печата на първо място стоят сермесианите, а на второ българите, ако и Мавър да е бил българин. Причината за това е може би, че първите са били ромеи. В Сремската област се споменават българи още в края на V в. преди създаването на българската държава в 681 г. Това са т. нар. панонски българи, които са имали там нещо като държава. Те се споменават често в изворите. По-късно, когато аварите завладяват Панония, те стават техни поданици. Българите на Кубер, както изглежда, са се присъединили към тях.

В коментарите към този печат е написано "...Един ипат Маурос,архонт на керамисийските гърци и подчинен на български вожд,е засвидетелстван в края на 7-ми век;твърде е възможно той да е собственик на печата,особено след като знаем,че той по-късно се представя на византийския император и може да е бил въздигнат в патриций..." - тук се има предвид сведенията за Кубер и Мавър от "Деянията на св.Димитър Солунски"(на картинката),където четем,че императорът бил изпратил заповед за назначаването на Мавър за консул и началник на избягалите от Кубер керамисийци.Както знаем обаче,впоследствие заговорът е бил разкрит и Мавър е бил поставен под домашен арест извън града,като едва ли е бил награден за това със сан патриций,както предполагат от Думбартон Оакс Лично аз предпочитам да вярвам на печата,където е написано "На патриция Мавър,архонт на сермесияни и българи",вместо на сведението от "Деянията",според което Мавър е бил назначен за ипат и архонт на керамисийците.

Не е бил ипат,бил е патриций и архонт - това научаваме от печата му

Печатът на Тарасий,заедно с още няколко други,го бях постнал в темата за Кубер: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3243&view=findpost&p=114000 Но за удобство прикачвам картинките и тук. Всички тези печати се предполага,че касаят ромейската област в Мала Азия,която е била наречена първо Θέμα ναυτικόν Καραβησιάνων,а след 735г. е преименувана на Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν На печатът на Тарасий имаме конструкцията KVBEPIOTωN,същото имаме и на печатът от първата картинка-тези форми не може категорично да се отнесат към Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν. На другите печати имаме вече други конструкции:KIRVPEOTωN, KIRIPAIOTωN - тук R e графичен вариант на гръцкото "В",тоест на тия печати имаме KIBVPEOTωN, KIBIPAIOTωN-тези форми явно съответстват на Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν,така че съмнения тук нямаме. Печатът на Тарасий,обаче,не може категорично да се свърже и с някаква хипотетична област,кръстена на Кубер,или пък някакъв анклав,заселен с "куберийци",тоест куберови българи - причината е,че в ромейските хроники Кубер е бил изписван като Koυβερ и ако е имало такъв анклав,то на евентуалните печати вероятно щеше да пише KOVBEPIOTωN. В крайна сметка ми се струва по-вероятно всичките тези печати да са свързани с Θέμα ναυτικόν Κιβυρραιωτῶν,като различните форми свидетелстват за леки фонетични изменения на името през различни времеви периоди.

Да,грешката е моя,неточно съм се изразил-неолитните жилища не са в самия център на Стара Загора,но е твърде вероятно неолитното поселище да се е разпростирало на цялата площ,където е била построена и Августа Траяна.За съжаление неолитният пласт сигурно е бил разрушен от строежите през римско време,но все пак може би някакви неолитни предмети са намирани при археологически разкопки в пространството,оградено от крепостните стени,докато тракийски артефакти май никакви не са намирани-това е основание да се търси тракийският Берое на друго място.