Eньо

Ето каква е гледната точка на нашите "специалисти": Гдѣто може да има и най-малко сѫмнѣние, какъ да се чете известно съкращение, ние туряме въ скоби нашето четенье. Спомагателниятъ глаголъ ѥстъ винѫги се пише или , и понеже той се е челъ и като іе ...

Погледнете внимателно колега. Касае се за класическа руска редакция - вместо Ѥ и iA се използва Ѧ. Въведено е в началото на 13в. в Русия и точно тя се използва при печатането на Евангелията от румънците през 15 и 16 век и по-късно. Тук ще видиш Евангелието на Матей в руска редакция използвана от румънците.

Има си сайтове, на които с няколко кликвания си правиш игричка. Ето една флаш онлайн в която можеш да стреляш до насита по бате Бойко, която направих пробно. Като зареди натискаш Play. Survival и стреляш... http://www.pictogame.com/en/play/game/eH0mexTeoFAp_sniper

Я покажи с алчното си пръстче, къде на север от Дунав българските царе са имали територии.

Няма никакво българско влияние фрате. По времето, когато румънците са си печатали тези библии, България не съществува вече втори век. Модата на славонския каноничен език е наложена на отчаяно търсещите постоянно начин да бъдат по-различни от силните на деня - унгарци и поляци валахски княжества през Молдова и с предвидливостта на Портата, използваща старото изпитано оръжие на източноправославието да властва на Балканите - основаващо се на славонския език. Както виждаш вече няколко пъти приканвам някой от колегите да издири и покаже поне един требник в който румънците да са написали, че ползват български език или български букви. Навсякъде пише едно и също - лимба славона ...

Palia de la Orăştie 1582 Palia / [tipărită de] diaconul Şerban, şi Marien diacul. КУ БУНА ВОЕ ШИ ДЕСТОННII МИЛА ЛУ ДУМНЕЗЕУ АЧЕСТЕ КЪРЦИ КРЕЩИНЕЩИ А СЪ УРЪИДИТЕ ДУПА ВОЯ ЛУ ДУМНЕЗЕУ КУ ЩИРЕ МЪРIЕИ ЛУИ КАТЪРЪ ЖИГМУНЪ ВОИВОДЪЛЪ АРДЕЛОУЛУИ ШИ А ЦЪРIЕИ ОУНГУРЕЩИ ШИ КУ ЩИРЕ ШИ КУ ВОЯ А ТОЦИ ДОМНИЛОР МАРИ ШИ СФЕТИНУИ АЛ АРДЯЛУЛУИ ПЕНТРУ ИНТРЪМЪТУРА БИСЕРИЧЕИ СФИНТЕ А РУМЪНИЛОР ПОФТИНДЪ ТУ БИНЕР НУМЪИ ДЕЛА ТИНЕ ДОАМНЕ ЧЕРЕМЪ ПРИНТРУ СИНГУРЪ СФИНТЪ ФIЮЛЪ ICXO...

ЕВАНГЕЛИЕ - гръцка ПРЕЛУМИНАТУЛУИ - лат. ТИПАРИТЪ -лат. от гр.

В Лондон разговаряме с новия православен християнин, който днес се кръсти и прие името Данило. Данило не е мюсюлманско име и много рядко се среща. Въпреки, че информацията за неговото обръщане е вече известна на мюсюлманите в Лондон, поради съображения за сигурност, няма да изнесем подробности около темата, заради зачестилите случаи на заплахи и насилия, а понякога дори и на убийства от страна на фанатици. -Данило, разкажете нещо за себе си. -Много години бях ревностен мюсюлманин, както и съпругата и децата ми. Роден съм във Великобритания, но пътувах в много мюсюлмански държави и познавам добре британската и мюсюлманската култура. Живях в Саудитска Арабия, където следвах специалността “Теология” и работих за мюсюлманската мисия. Бях известно време и в Афганистан по времето на талибаните, както и в Пакистан, в пакистанската част на Кашмир. Бях в Босна по време на войната. Сега живея в Лондон със семейството си, където доскоро бях мюсюлмански представител на известна междурелигиозна организация за мир. Две години бях съветник по въпросите на исляма на Кентърбърийския архиепископ (Англиканската църква). Преди два дни му съобщих, че се кръстих и станах православен християнин в Руската задгранична църква. -Как реагира той? -Архиепископът беше много щастлив. Веднъж ми каза, че неотдавна двама работещи в един от отделите на Англиканската църква също са станали православни. Той уважил техния избор и те продължават работата си в администрацията там. -Какво Ви доведе при Христос? -Отначало пожелах да се запозная с Новия Завет, когато бях в храма Кааба в Мека, тъй като известно време живях в Мека. Християнската литература е строго забранена в Саудитска Арабия и дори много сайтове са блокирани, но при развоя на съвременната комуникация не е трудно за тези, които желаят, да намерят Божието слово. След време направих опит да убедя един американец, който работеше в Саудитска Арабия, да приеме исляма. Когато разговарях с него, той ми отговаряше много убедително и със силна вяра. Бях изненаден от неговата смелост, тъй като в Саудитска Арабия, който проповядва християнството, лесно може да бъде убит. Разговорите с християните в тази страна бяха за мен много важни. И понеже бях свързан с ислямската мисия в Саудитска Арабия, контактувах с много чужденци. Винаги забелязвах, че в повечето случаи хората се обръщат към исляма не само заради своя свободен избор, а за да останат да работят в Саудитска Арабия, както и за да се освободят от данъка, наложен на немюсюлманите. Факт е, че заплатите на “немюсюлманите” са по-ниски от тези на мюсюлманите, тъй като трябва да се плаща специален данък, който Мохамед е установил. Възнагражденията на християните в Саудитска Арабия са много ниски, затова някои стават мюсюлмани с цел да спечелят повече пари. Повечето филипинци например, връщайки се вкъщи, веднага се отрича от исляма. Започнах да изследвам християнството още повече, когато постепенно почувствах надмощието му над исляма. Първата съзнателна моя среща с Православието бе в Сараево, столицата на Босна. За съжаление, свещениците в Сараево не говореха английски и не можех тогава да изразя своето желание. Изчаках групата имами да си отиде и влязох в една сръбска църква. Бях смаян от външния вид на сръбските свещеници, когато по православен начин се прекръстих и се поклоних. Разбрах, че Православието ми е най-близко, за разлика от другите християнски вероизповедания. Учех се на християнство и православие, а също и четях книги и гледах филми. Много ми хареса филма “Остров”. Реших да се кръстя в Руската православна църква. -Чухме много неща за разпространението на християнските мисии в мюсюлманските държави. Дали са важни тези мисии за тези страни? -Има много християни в Саудитска Арабия, които се крият. Няколко пъти съм попадал на хора, които вероятно са християни. Трябва да имаме предвид, че в Саудитска Арабия и други подобни държави може би мнозинството мюсюлмани влиза в джамията не заради вярата си, която да ги окуражава, а защото са длъжни да го правят, за да не попаднат под ударите на законите и заради спазването на обичаите. Отиването в джамията представлява бреме за мнозина. Днес мюсюлманите са по-малко религиозни от християните. В мюсюлманските държави има много джамии и мюсюлманите казват, че се молят пет пъти дневно, но никой не ходи в джамията, освен в петък. Тогава, по време на молитви, в която и да е джамия няма да видите повече от петима мъже, въпреки че има много домове на живеещи мюсюлмани около нея. Болшинството мюсюлмани не посещават джамията дори и в петък. Някои ходят по време на Рамазана, но след поста не идват - и така до следващата година. Веднъж седмично, по време на Рамазана, в джамията идват около стотина души, въпреки че би могло да бъдат хиляди. След Рамазана там няма да се видят повече от петима мъже. В мюсюлманските държави много хора търсят истината и поради това християнската мисия ще се умножава. Вече има и телевизионни програми, както и много интернет сайтове, посветени на мисиите сред мюсюлманите. По принцип доста мюсюлмани се дистанцират от исляма, което е характерно, особено за западноевропейските страни. Във Великобритания много мюсюлмани се обръщат към християнството. В Англиканската църква мюсюлманите, които са преминали към християнството, са около сто хиляди души. Много от тях са пакистанци. Те имат своя християнска църква и са принудени да се крият, заради опасност от отмъщение на мюсюлманите. Тук има и араби, и бенгалци, обърнали се към християнството. Много от тях преминават към християнството заради сключените смесени бракове. -Неотдавна в пресата съобщиха за значителен ръст на исляма в западноевропейските държави; дори се твърди, че броят на вярващите мюсюлмани ще достигне броя на енориашите в християнските църкви. Странно е, че печатът споменава за броя на вярващите мюсюлмани, посетили джамията, което не отговаря на капацитета на самата джамия. Но това не се посочва в пресата. Каква е истината? -Присъствието на вярващи в английските джамии е много слабо. Мнозинството мюсюлмани никога няма да посети джамията. Младите са се отказали от исляма, дори и да казват, че са още мюсюлмани. В джамиите те нямат общ език с имамите от Пакистан или Бангладеш. Младите хора слабо говорят урду или бенгалски и ползват само английски език. Много от тях се срамуват от исляма заради тероризма. Наш религиозен комитет проучи посещенията на джамиите и познаваме действителната картина. Тя е тревожна за исляма като цяло, но отделни хора имат изгода да представят исляма като огромна сила. Например, според публикация на мюсюлмански вестник, в западната част на Лондон има двадесет джамии и много свободни помещения във всяка от тези джамии. Ако броят на мюсюлманите в Лондон се увеличи, може би трябва да има още джамии. В голямата джамия в Лондон има не повече от триста души за петъчните молитви. Много джамии представляват малки зали, които се ползват само в петък. По принцип вярващите много рядко идват в джамията, а най-често идват деца с родителите си. Когато пораснат и те изчезват. Християнството предлага свобода на избора, така че то е много по-добре приспособено за живота в духа на толерантността, докато ислямът не е в състояние да покрие този тест. Медиите представят приемането на исляма от много англичани. В действителност, броят на британските мюсюлмани е доста малък, само около 1200 души. -Как да разбираме това противоречие? -Това не е обикновен въпрос. Бях част от ислямската мисия във Великобритания и мога да кажа, че броят на приелите исляма е минимален. На молитви в петък в центъра на Лондон броят на британските мюсюлмани в джамията е може би 1%. А извън Лондон дори такава посещаемост не се постига. Всички мюсюлмани знаят истинския брой на обърналите се в исляма. Има много, които са приели исляма заради сключен брак с мюсюлманин. Англичаните никога няма да отидат в джамията; тяхното приемане на исляма е формалност. Те много често в действителност са християни. Мнозинството, което приема исляма, са жени, поради сключен брак. Заради това много потомци на мюсюлмани имигранти във Великобритания се считат за англичани, а не “британски мюсюлмани” в точния смисъл на думата. Разговарях с много разведени жени, чиито мъже са мюсюлмани. Доколкото си спомням, в Лондон има може би 25 британски жени, които са останали мюсюлманки след развода си. Известно е, че смесените бракове водят до отчуждаване от исляма. Ислямската мисия на Запад не беше успешна. В Лондон има мисионерска организация, насочена предимно към проповеди на исляма. В нея работят предимно младежи. Те схващат своята мисия между мюсюлманските имигранти за много плодотворна, тъй като англичаните не приемат исляма. Когато някои мюсюлмани кажат, че ислямът е най-разпространената религия в света, в Лондон имамът ще изтъкне, че разпространението е предимно заради увеличаване на раждаемостта, но реална мисия няма. Не се съмнявам, че християнството е много по-широко разпространената религия. -Има ли във Великобритания мюсюлмани, които са приели християнството? -Има такива случаи, но това става без каквато и да е гласност. Според мнозинството мюссюлмани, вероотстъпникът на исляма трябва да бъде погубен, въпреки че главният имам на Лондонската джамия казва, че това не бива да се случва. От друга страна, можем да кажем, че те са много малко, тъй като доста мюсюлмани са изоставили вярата си и са станали неверници. На всички е известно, че неверието е обща болест. Някои мюсюлмани се опитват да представят атеизма и отсъствието на вяра като характерен белег на християнската цивилизация. Но и самите мюсюлмани повече от християните губят вярата си на Запад. Впрочем, има много добри примери от Русия и другите православни държави, където Църквата повишава авторитета си, дори когато изборът е свободен. Надявам се да посетя Русия скоро, но междувременно трябва да изградя своя живот като православен християнин. http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE

Отец Боян Саръев призова всички българи да се включат в подписката!

Термина "старобългарски" е изкуствено създаден термин по патриотични подбуди според мен. Би ли ми дал пример със съответни текстове по какво се различава езика, който аз наричам "църковен славянски кирилометодиевски език" (езика, който е донесен от Великоморавия, езика който е съставен от простонародни думи в манастира Св. Полохрон" въз основа на моравския славянски диалект за мисията на византийските мисионери Кирил и Методий във Великоморавия) и наричаният от теб "старобългарски"?

Букурещ е много по-древен, отколкото пише в нашите книжки, драгул меу КГ125. Градът крепост Букурещ през 1459г. е резиденция на владетеля на Валахиа Влад III така, че не се стрескай, когато четеш канонични книги на румънски език от този период.

Обясних ти вече няколко пъти и пак ме принуждаваш да ти повтарям - сравнявни каноничните глаголически образци на "кирилометодиевския славянски църковен писмен език с глаголическа писменост" със езика използван след покръстване на Великата Русь през 11в. и сам да се убедиш че става въпрос за един и същ език ( в последствие възниква отпадане на слабите еровите гласни (дъва - два), което се възприема и от новобългарския език а при силните ъ мигрира към о или у и ь към е: сътвори/сотвори вьшьдъ/вшедъ. Това е цялата "разлика" продиктувана естествено от обстоятелствата че кирилиметодиевия църковен славянски изчезва от българските земи в края на 14 век заедно със ликвидирането на българската държавност за няколко века и се връща в средата на 18 век от Русия ставайки основа за формиране на новобългарския език. Пример за църковен славянски кирилометодиевски писмен език: оригинал: ⱁⱄⱅⰰⰲⰻ ⱅⱆ ⰴⰰⱃⱏ ⱅⰲⱁⰻ ⱂⱃⱑⰴⱏ ⱁⰾⱏⱅⰰⱃⰵⰿⱏ ⰺ ⱎⰵⰴⱏ ⱂⱃⱑⰶⰴⰵ ⱄⱏⰿⰻⱃⰻ ⱄⱔ транскриибиран на кирилица: остави тоу даръ твои прѣдъ олътаремъ і шедъ прѣжде съмири сѧ Пример за църковен славянски кирилометодиевски писмен език: оригинал: Ⱄⰾⱏⰹⱎⰰⱄⱅⰵ ⱑⰽⱁ ⱃⰵⱍⰵⱀⱁ ⰱⱏⰹ҃ⱄ ⰴⱃⰵⰲⱏⱀⰻⰿⱏ · ⱀⰵ ⱂⱃⱑⰾⱓⰱⱏⰹ ⱄⱏⱅⰲⱁⱃⰻⱎⰻ транскриибиран на кирилица: Слышасте ѣко речено бы҃с древънимъ · не прѣлюбы сътвориши.

На много погрешна позиция сте, колега. Ето сега береш плодовете на заблудите, налагани от нашата историография. Както "Сфинта ши думнезеиаска Евангелие" от 1723г. така и в показания по-долу "Апостол' от 1683Г. се упоменава, че мястото на печатане е БУКУРЕЩ: Apostolul cu Dumnezău Svântul : care întru aceasta chip tocmită depre orânduiala grecescului Apostol. – Acum întâiu sau Tipărit. – Bucureşti : În scaunul Mitropoliei Bucureşcilor, 1683).

Власите никога не са наричали славонския език "български". Ето ти пример: Евангелие от 1642г. в което се обяснява че превода е ДЕ ПЕ ЛИМБЪ РУСЕАСКЪ ПЕ ЛИМБЪ РУМЪНЕСКЪ (от език РУСКИ на език румънски).

Това е Светото Евангелие на чист румънски (влашки) език със славонски букви: СФИНТА (свято) ШИ (и) ДУМНЕЗЕИАСКА (божествено) ЕВАНГЕЛИЕ ПРЕЛУМИНАТУЛУИ (на пресветлия) ШИ ИНАЛЦАТУЛУИ (и височайшия) ДОМН (владетел) ШИ УБЛЪДУТОРИУ (господар) АТОАТА (на цялата) ЦАРА (земя) РУМЪНЕСКЪ (румънска) НИКОЛАЕ АЛЕКСАНДРУ ВОИВОД МАВРОКОРДАТ КУ БЛГВЕНIА ШИ КУ ТОТЪ КIЕЛТУИАЛА ПУТЪТОРЮЛУ ПРАВОСЛАВИЕИ ПРЕ СФИНЦИТЪ МИТРОПОЛИТУЛ АТОАТЪ ЦАРА РУМЪНЕСКЪ ШИ ЕКЗАРХУ ПЛАЮРИЛОРЪ АКУМЪ ИНТРАЧЕСТА КИПЪ ТИПАРИТЪ ШИ ДИОРДОСИТЪ СКАУНУЛ ДОМНИЕИ БУКУРЕЩ ...

Ето ти малко латинска лексика на чист влашки език:

Стига андрешковщина. Бъди сериозен и недей така лекомислено да твърдиш че "българин, който не е учил друг славянски език не разбира другите славянски езици". Я ти, като си българин виж какъв е езика, който наричаш български и който език всяка трета или четвърта дума е "пипната" (чрез сливане на две прости думи или вмъкване на приставки) за да може да се превежда на славянски език каноничния литургиер (требник) във връзката със миисията във Великомравия на византийските мисионери Кирил и Методий: Мыихъ бо отъ бога эсвѣ твоэи бо доуши погыбѣль прѣодолѣ дожи и до съмрьти не добрѣ мѫдровати на цѣломѫдрованиэ къ богоу много бо бѣсованиэ эже отъ тебе томьэниэ въвръже тѧ въ хоулѫ агге̑а бо эгоже посъла ҃гь ҃їс ҃хс ῾и ҃бъ ӡагради оу̑ста плѣжѫштиїхъ эгоже ты своимъ прѣӡорьствомъ прѣложи въ аполона и раӡгнѣвавъ сѧ аурилиянъ повелѣ съвалъмы оловѣны битi я по челюстьма глагољѧ эмоу не ѫродьно и прѣӡорьно отъвѣштаваи вѣды яко прѣдъ цѣсаремь стоиши и отъведъ паула свѣње сѫдиїшта прiӡъвавъ иоу̑лияни̑ѭ рече къ њеи владычице моэѧ ҃дшѧ иоу̑лияниэ оу̑мољена бывьши отъ мене не прѣљьштаи сѧ боуэсти̑ѭ пав᾽ьла брата своэго виждѫ бо тѧ дѣвицѫ мѫдрѫ сѫштѫ и мьногѫ прѣмѫдрость имѫштѫ да оу̑тѣшивъши сѧ послоушаи мене и бѫдеши владычица моэи ҃дши и обраӡы ӡлаты поставь̑ѭ ти по вьсѧ грады вьсеѧ вьсељеныѧ отъвѣштавъши же иоу̑лияни рече не отъвръгѫ сѧ аурилияне томителю и непрѣподобьне не прѣльстиши рабы бога вышьняаго не примышляи ми съмрьти вѣчьныѧ лишити мѧ хотѧ Славы ҃хсовы и цѣсарьства небесънааго эгоже ты штоуждъ ῾эси и отъвед ̑ѭ повелѣ прити паулоу и рече эмоу павьле иоу̑лияни сестра твоя обѣшта сѧ пожрьти богомъ и быти эи женѣ ми и госпожди цѣсарьствоу моэмоу въсхошти оу̑бо и ты тожде мѫдроватi и пристѫпивъ пожьри богомъ паулъ рече правь сълъга ничесоже штоужда сътвори наоу̑чения от᾽ьца твоэго диявола не можеши бо никогоже отътръгнѫти раӡвѣ лъже̑ѭ насъ же не имаши въсхытити аште и цѣсарьств҃о намъ обѣштава῾эши эгоже ты лихъ эси аурилиянъ рече доколѣ досаждаэши не срамьяѧ сѧ ѫроде и беӡоумьлю тако ми богы аӡъ ва имамъ мѫчити да никтоже въӡможетъ помошти вама и повелѣ принести огњь и полицѧ желѣӡны и въложити ѧ въ огњь и паулоу съвѧӡати рѫцѣ и ноӡѣ и колъ желѣӡнъ въврѣти междоу рѫкама и ногама и вънъӡнѫти вь ӡемь̑ѭ и двѣма митѣ палицама нама битi ᾽и и ҃їоу̑ли῾яни̑ѭ повелѣ поставити на блѫдилишти · рекше на цѧтоимьствѣ и мноӡи отъ стоѧштааго тоу народа бѣахѫ текѫште и рьвъноу̑ѭште кѹ ьно кто прьвоэ вьнидеть къ њеи бѣахѫ бо яко коњи ръжѫште о добротѣ Зѧ ставши же эи на мѣстѣ на њемже повелѣ ῾аурилиянъ и абиэ ᾽агге̑лъ ҃гнь прѣдъста прѣдъ ње̑ѭ глагољѧ не оу̑бои сѧ иоули῾яни ҃гь бо ҃їс ҃хс эмоуже ты слоужиши посъла мѧ покрыти тѧ и покаӡати свѧтоэ имѧ эго вьсѣмъ боѧштиїмъ сѧ эго и яко отъ желания къ и̑юлияниї течаахѫ народи вьси агге̑лъ же отътрѧсъ прахъ яко отъ ногъ ихъ ослѣпи ѧ и не вѣдѣахѫ камо идѫтъ и не можаахѫ приближити сѧ эи и вьпияхѫ вьси народи коупно глагољѫште великъ богъ пауљь и їоу̑лиянинъ иже вьсьде съпасъ и покровитељь боѧштиїхъ сѧ эго и прѣбывахѫ эште слѣпи пришьдъше же покланя᾽ахѫ сѧ эи вьпи̑ѭште и глагољѫште иоу̑лияниэ рабо ҃ба вышьняго съгрѣшихомъ прѣдъ тобо̑ѭ ѫродъскы нъ простивъши ны ῾яко блага бога слоужитељьница помоли сѧ ҃хсоу да подастъ намъ видѣния

Няма държава в Европа, която да не се е покръстила. Но няма и такъв случай в средновековната европейска история, процеса на покръстване да е комбиниран със тотално лишаване от народностната идентичност, в която по етнически признак българското начало да е заменено със славянско и то в рамките на две десетилетия. Един достоен българин архонт Расате Владимир дръзна да се противопостави на провизантийската политика за славянизиране на българите на архонт Борис Михаил, но беше детрониран и ослепен за назидание по време на преврата в Плиска, наричан днес по грешка "събора в Преслав" (за сведение през 893 г. Преслав все още не е бил построен).

Аз лично бе бих позволил да ми подвикват така. Езика, който говоря е славянски, имената на дедите и прадедите ми са славянски и хич няма да ми хареса някой да ме нарече "прабългарин".

На нас, българите от прабългарите ни е останало само името "българи", потомци на славяни сме, говорим славянски език и се срамуваме, когато ни нарекат прабългари. Докато власите нямат този комплекс ...

Майката на Влад Дракула Кнеажна е дъщеря на Александру чел Бун - владетелят на Молдова родена от брака му със принцеса Римгала (с християнско име Елизабета) - дъщерята на Кестутис владетелят на Литва и Бируте.

И аз това питам. Това, дето ни го рисуват в учебниците като граници на българските канства на север от Дунав всъщност по онова време са били ничии земи и българите се явяват в случая като приемниици на аварите.

То и гърците са били господари на земите в които Аспарух ни направи държава, но какво от това? Ако имаш точни данни кога и как сме спечелили земи в битка на север от Дунав сподели ги.

Нали знаеш, че в предсъединителните кастинги се появяват периодично комисари или министри на някой от държавите членки със програмни изказвания, чиято цел е обикновено за вътрешна употреба на страната членка. Колкото са по-лоши условията, които ще е принуден да подпише преговарящия, толкова по чести са тези подхвърляни мнения...