Eньо

Канас се използва само в надписите на гръцки език. Виж тук как се изписва предхристиянската титла на българския владетел кан Борис на латински: Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant, quod in lingua nostra resonat imperator, sub quo erant VIIII principes, qui regnabant et iustificabant populum, quoniam multus erat nimis

Относно използването в новобългарския език на транскрипция на титлата "khan", първоначално се използва хан, а в последствие се налага все по-масово транскрибирането 'кан'. Така, че проблем с предхристиянската владетелска титла "khan" не съществува. Гръцките хроности старателно си изписват в надписите на гръцки КАNАС и BOYЛГАРОI. Проблем има в поредиците реформи при съставянето на новобългарския език и постоянните поправки в писмеността. Относно летоброенето в превода - преизчислението на годината в българския превод се прави за улеснение на читателя. Иначе българските преводи биха изглеждали приблизително така: ...по български шегор (2), месец елем (10) по гръцки индикт 15 християнска успоредица - 821 г. от СС по български 6326 г. или по гръцки 6329 г.

Как ще преведеш от авестийски (пащунски) език предхристиянските ни български титли и санове: Кан, Каган, Канас Ювиги (властващ, управляващ) - най-големия господар и вожд. Заместници на хана: КАВХАН – заместник на хана в ежедневните му дела (помощник хан) КАНАРТИКИН - заместник на хана при по-дълго отсъствие (тази длъжност се изпълнявала от един от престолонаследниците или роднините на хана). БОИЛА КАВХАН - замества хана при военните дела, военни походи и бойни действия. Държавна структура - БОИЛИ, БАГАИНИ, ПОДАННИЦИ. ТАРКАНИ - официални държавни съветници, наместници, пратеници и пълномощници на хана при управлението на държавата. KАНА ТАРКАН - хански таркан, съветник на хана. ВУЛИА ТАРКАН – велик таркан ЗЕРА ТАРКАН – първи таркан. ЖУАПАН ТАРКАН – главен таркан (главен съветник) БОИЛ ТАРКАН – военен таркан, съдия, по-малкият син на хана. БОРИТАРКАН – наместник на хана в аул (стан) ОЛГУТАРКАН – дворцов комендант, управител на двореца. КАЛУТАРКАН – пратеник по сватосването на хана. Изпълнявал и дипломатически мисии. БОИЛИ - благородниците в обществото. СЪВЕТ НА ВЕЛИКИТЕ БОИЛИ Вътрешни и външни. Вътрешните боили са от обкръжението на хана, сътрапезниците му, роднини и приятели. Често те изпълняват негови лични задачи. (БАГАИНИ) ВЪНШНИ БОИЛИ - богатите управители на райони, назначавани и възнаграждавани от хана. Това са местните велможи, които участват в общи събрания провеждани в двореца. Нещо като районни и областни управители. БАГАТУР – вътрешен боил. БАГАИН – външен боил Военни длъжности . ЧЕРГУБОИЛ – военен стратег, военоначалник, водач на орда. ЮКБОИЛ – военен по охраната, командир по охраната. ТОРТУНА ПИЛЕ ЖУАПАН – главен, челник. БАГАТУР БОИЛ – военен командир от аристокрацията. В качеството си на благородници и приближени на кана, вътрешните и външните боили са имали и военни командирски функции по време на военни действия, а някои от тях са били военни и през останалото време. ЧИТКОЙ МИТРОС - армейски военнослужащи, войници. КОЛОБРОС - жрец, лекар, бръснар (оформящ ритуално характерната прическа). Поради всеизвестния религиозен обряд на прабългарите да си бръснат главите, длъжността на колобрите е била много отговорна. Те са изпълнявали и жречески, както и лекарски функции на всички нива на предхристиянската българската държавна йерархия – от хана и неговите приближени, до войниците в ордата. Във всяка орда има назначен по един колобър. ИЧИРГУ КОЛОБРОС – стратег на колобрите, висш жрец, който обслужвал самия кан. KАНА БОИЛА КОЛОБРОС – жрец, лекар обскужващ военните командири на орди подчинени пряко на на хана. БАГАТУР БОИЛА КОЛОБРОС – жрец, лекар и ритуален бръснар на военните вътрешни багатури.

zitko iitzirgu bule humshi kpe yne' tulshi fm' estrogin kpe ykz' tulshi ond' turtuna pila zopan estrgin kpe k'tulshi m' alhasi kpe a' hlubrin a'. „Зитко ичиргу боил (има) меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854, жупанът заедно с хората си има: люспести ризници 30, шлемове 40, верижни ризници 1, шлем 1.”

Тези глупотевини за "авестийски славянски" не ги разправяй вече, че и децата ще ти се смеят. Ето това е славянски език: А любимия ти "авестийски" е всъщност езика пущу който се говори в Афганистан и западен Пакистан. Дай да пуснем тема с уроци по езика пущу. Щом е наш език да го учим! Ммм?

МОЗЪК <- МОЗГЪ (чиста славянска дума) БРАН <- БРАНЬ (чиста славянска дума) ЗЕМЯ <-ЗЕМЛIА (чиста славянска дума) БИВА <- БИВАТИ (чиста славянска дума) БОГ/БАГАтур <- БОГЪ (чиста славянска дума) ВИР <- ВИРЪСАВЕIA от Bersabee евангелско име от Юдея. Съставна дума от църковнославянския езикизмислена във връзка със превода на Библията на църковнославянския език ВИРЪСАВЕIA (вир в който Иоан Кръстител кръщавал с вода) КЪДЕ <- ГДЕ (чиста славянска дума) ЖИВ <- ЖИВЪ (чиста славянска дума) и така нататък... и така нататък...

Също така 8 000 българи, болни от множествена склероза гаснат бавно от това коварно прогресиращо заболяване пренебрегнати по престъпен начин от българските правителства. На местните невролози касата забранява да преглеждат болни от МС, защото ако го прегледат, ще трябва да им изпишат поддържащо лечение, което навсякъде в Европа е безлатно. А относно децата, на кликата от Дондуков е по-изгодно да платят на Нова телевизия и БТВ да събират подаяния от есемеси, отклонявайки вниманието на обществото от престъпното си бездействие спрямо нуждаещите се болни българчета.

На кои българи? Оногури, кутургури или кутигури? Аспарух - основателят на Дунавска България е от народността оногури (уногондури), които живеели на североизток от Азовско море.

Мдаа! След 811 г. Крум е всевластен господар на Балканите... 1. Опустошил околностите на Константинопол. 2. Изгорил и обърнал в развалини всички големи църкви и манастири, дворци, къщи и предградия, които се намирали вън от градските стени. 3. Нападнал върху двореца Св. Мамант и го изгорил с всичките му отделения, след като го ограбил и откарал на кола статуите от дворцовия хиподром: меден лъв с мечка и дракон идрийски и много изящни мраморни стълбове, а всички пленници и добитък изклал. 4. Като преминал по цялото крайбрежие на Стенон (Златния рог) и вътрешния му край, изгорил там всички магазини със стоки и с голяма плячка се върнал към мястото на своя лагер, откъдето се спуснал към Златните врати и достигнали до Регион, като предавали всичко на огън. 5. Кан Крум потеглил с войската си по северния бряг на Пропонтида и най-напред разрушил крепостта Атира при река със същото име и знаменития по своето устройство и у крепление мост на нея след това се спрял при Силиврия, чиято крепост сринал наравно със земята, а църквите с къщите изгорил. 6. Също така сринал и прибрежната крепост Даонис, отдето дошъл до Ираклея (днеш. Ерекли), в която и достигнал до срещу Абидос но оттука той се върнал назад към долното течение на Хебър (Марица), после се вдигнал нагоре по тая река, като разрушавал всички крепости от малка до голяма, и се спрял под Одрин, който бил обсаждан от неговия брат. Прав си!!! Тотална хегемония на канство България на Балканите!

Тези извадки относно борбата срещу християнството на кан Крум са преводи от извори. Аз съм посочил кои са изворите, може да ги четеш на гръцки, ако се съмняваш в коректността на превода. Ако не ти харесват, и си елинист, преведи ги ти наново но ... само да не направиш като много български преводачи, които прескачат думи и цели изречения, които не им уйдисват.

За българските канове е било рутинно занимание методичното опожаряване и изравняване със земята на християнските храмове във всяко завладяно селище. "Това било в 809 г. Кан Крум превзел гр. Сердика, разрушил до основи старинния храм Св. София“ и осъдил на посичане с меч около 6000 военни лица, както и много други мирни граждани-християни. Упоен от военните си успехи, той стигнал до град Дебелт (недалеч от днешния гр. Бургас), пленил всичките му благочестиви жители християни заедно с епископите и ги отвел в плен в 812 г. Следната година той обсадил град Адрианопол (днешен Одрин), три месеца го държал в тежка обсада и след като го опожарил откарал в България много пленници. Между тях били Одринският митрополит Мануил, гръцките епископи Георги Дебелтски, Лъв Никийски, някои свещеници и ученият Кинамон Жестоко страдали тези християни-пленници..." (архиепископ Теофилакт Охридски) "Кан Крум изпълнил заплахата си. През първата половина на месец октомври той обсадил Месемврия с машини и други оръдия, с постройката на които българите били научени от един твърде опитен механик-арабин, който още при Никифор I бил избягал в България поради скъперничеството и лошите обноски на императора с него." Theophanes (ibid., p. 498,7–13) [43] "Българите намерили в Месемврия в изобилие много злато и сребро, а също и 36 медни сифона - оръдия и немалко количество морски огън." Theophanes, ibid., p. 498,13–14; 499,10–15. [44] "Кан Крум решил жестоко да отмъсти на ромеите. Той почнал с това, че опустошил околностите на Цариград: той изгорил и обърнал в развалини всички големи църкви и манастири, дворци, къщи и предградия, които се намирали вън от градските стени. Така един български отред нападнал върху двореца Св. Мамант и го изгорил с всичките му отделения, след като го ограбил и откарал на кола статуите от дворцовия хиподром: меден лъв с мечка и дракон идрийски и много изящни мраморни стълбове, а всички пленници и добитък изклали." (Theophanes, ibid., p. 503,21–24. — Georg. Hamart., ibid., p. 680,22–26;) "Като преминали по цялото крайбрежие на Стенон (Златния рог) и вътрешния му край, изгорили там всички магазини със стоки и с голяма плячка се върнали към мястото на своя лагер, откъдето се спуснали към Златните врати и достигнали до Регион, като предавали всичко на огън." (Jireek, Die Heerstrasse, S. 55. — Tomaschek, Idrs, S.-Ab., S. 48.) "Оттука Кан Крум потеглил с войската си по северния бряг на Пропонтида: най-напред разрушил крепостта Атира при река със същото име и знаменития по своето устройство и у крепление мост на нея след това българите се спрели при Силиврия, чиято крепост те сринали наравно със земята, а църквите с къщите изгорили; също така била срината и прибрежната крепост Даонис, отдето те дошли до Ираклея (днеш. Ерекли), в която и достигнали до срещу Абидос но оттука българите се върнали назад към долното течение на Хебър (Марица), после се вдигнали нагоре по тая река, като разрушавали всички крепости от малка до голяма, и се спрели под Одрин, който бил обсаждан от Крумовия брат. " (Jireek, Die Heerstrasse, S. 53 и 102; Scriptor incer., ibid., p. 345,13–14 , Jireek, ibid., p. 101 [74] "Кан Крум сега усилил обсадата, като поставил машини и почнал бомбардировката на крепостта; обаче падането на Одрин се дължало главно на страшния глад, който измъчвал оставените без всяха помощ жители. "(Scriptor incer., ibid., p. 344,4—345,23) "След превземането на Одрин Кан Крум откарал в плен голямо количество хора от жителите на града и околностите му, което възлизало до 10 хиляди души освен жените, в числото на които били одринският митрополит Мануил, родителите на бъдещия византийски император Василий Македонец заедно с него, който тогава бил още дете-годиначе и някой си Кинам, „мъж великолепен и хубав по вънкашния вид, а по душевната си лепота по-славен и по-божествен от своите съвременници”. (Theophylactus archiep. Bulgar., у Migne, Patrologia gr., t. 126, p. 192. Leo Gramm., ed. Bon., p. 231,12: Theoph. contin., ibid., p. 216,16 et sq.) "Тия пленници били отведени със семействата и цялата им покъщнина и били компактно поселени от Кан Крум в българските владения на север от Дунав, и то близо до устието на тая река, защото по-сетне в края на 837 г., когато тия пленници намислили да се върнат в отечеството си, те се покачили на изпратената от Константинопол флота нейде при устието на Дунав, дето последната ги чакала, следователно пленниците били настанени нейде в Южна Бесарабия между р. Серет и Днестър." ( Scriptor incert., ibid., p. 345,22–23) "Тая преселническа политика на Кан Крум несъмнено се е намирала във връзка с желанието му да ослаби ромейското население в двете съседни византийски теми — Тракийска и Македонска, за присъединението на които към държавата си, както и за окончателното съкрушение на Византия той почнал да се готви веднага след завръщането си от похода през 813 г. " ( Генесий ed. Bon., 12—13) "За да не даде възможност на ромеите да използуват неговото оттегляне от столицата и да се приготвят за отпор, Кан Крум в края на есента или в началото на зимата 813 г., „когато реките нямали много вода”, изпратил една 30-хилядна армия „цяла в желязо” на юг във византийските владения. Българите без пречки достигнали тоя път до Аркадиопол (Люле Бургас), преминали р. Еркене, дето настигнали голямо население, което е бягало вероятно пред българското нашествие, и го пленили. Заедно с пленниците българите откарали на кола голяма плячка: големи арменски разноцветни килими, покривки, много дрехи и медни изделия, а също и цели стада волове и овце. (Scriptor incertus, ibid., p. 346,15: вм. Erginos. — У Symeon Magister, ibid., p. 616,14) Това е само малка част от сведенията за неуморната борба на Кан Крум срещу опасността от християнска експанзия, чиито носители били на първо място романизираните траки и естествено приелите християнството като ромейски воини славяни.

Днес 21.11.2009 г. е един исторически ден за българската посттоталитарна история! Българската власт в лицето на на началника на РДНСК гр. Бургас Милен Ненчев разруши паметника издигнат в "чест на жертвите на така наречения възродителен процес” при който бяха насилствено сменени имената на турското население по време на едноличния комунистически режим на Тодор Живков 1984-1988 г. и отказали да сътрудничат на ДС етнически турци бяха разстреляни по скалъпени обвинение в тероризъм. С разрушаването на този паметник най-после се слага край на продължилата две десетилетия манипулация за тъй-наречения „етнически модел” и заплашителното размахване на пръст от представителите на турската партия ДПС. Правителството на Бойко Борисов доказа, че има намерение да управлява с твърда ръка, както беше обещал на избирателите си.

Объркал си хронологията пич!

Но може и да не се сезира.

Та за това питам, препис от кой стар документ е Именника, ако изобщо е препис?

Препис от какво? Никой не може да даде отговор относно този фалшификат.

Не се подигравай с името българи и не ги наричай "бул гур"!

Напротив. Накърняването на основни човешки права и то чрез медии за масово осведомяване е престъпление срещу личността, и всеки гражданин може да внесе жалба в софийската прокуратура придружена със изискан по реда на Закона за радио и телевизия запис на репортажа, в който циганин маха заплашително с пръст и св заканва ще "ше нападат къщи български и ще стане мазало" веднага поставя началото на следствие и прокурора ще не ще е длъжен да възложи на следовател да издири и разпита лицето отправило заплахи за етническа саморазправа. След един месец максимум получавате отговор от прокурора и въз основа на прокурорското решение се пише от адвокат жалба до софийски съд като се прилага решението на прокуратурата и се изисква от съда присъда по членове на всички останали закони по които може да се накаже лицето. Така със сигурност ще има присъда. Много български граждани мислят прокуратурата за последна инстанция но не е така. Жалбата до прокурор е само началото, всичко се решава в съда. (Едновремено със подаване на жалбата в прокуратурата се иска по Закона за радио и телевизия с препоръчано писмо от БНТ записа на репортажа, защото срока за това е 45 дни от излъчването. Само запис предоставен от медията която го е излъчила може да скужи като доказателство пред съда.)

Това е добре като даденост, но някой българин трябва да се осмели, и да даде 80 лв. на адвокат който да му изготви жалбата до съответната районна прокуратура.

Така наречения "Именник Болгарских Ханов' не е надежден източник, не е документ от 7, 8, 9 или дори 10в. а е писан в края на 15 и началото на 16 в. в Русия, на руски език.

Покажи цялото изречение, да видим за какво иде реч.

Етнонима "бул гар" се е появил след втората четвърт на 7в. в пряка връзка с обединението на родствените племена оногур, утигур и кутургур от Тукъи хан (Моходу Хеу споменаван и като Органа) По-точно след 632г, се е зародил етнонома "булгар" (съставен, смесен народ) на племенното обединение на родствените номадски племена оногундури, утигури и кутургури. През 628 г. оногундурите и утигурите заедно с кутригурите предвождани от Моходу Хеу (Органа) въстават срещу кагана и Моходу Хеу седнал на каганския престол под името Шибир (Сибир) хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на хунобългарски език, че е роден или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на съюза на клановете оногундури, утигури и кутургури в западните краища на каганата е издигнат Куртбат (наричан още Кубрат) , когото историческите източници сочат като братовчед (или племенник) на Шибир хан. След издигането му като управител на западната част на каганата през 628 г. Кубрат подкрепя Шибир хан в разразилата се гражданска война. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Тогава Куртбат (Кубрат) успавя да отцепи от каганата трите родствени племена , поставяйки началото на каганат наречен по-късно от византийски хронисти Велика България с новозародилият се етноним "бул-гар" носещ характеристиката на новото племенно обединение (съставен, смесен народ) вседствие на обединение на родствените номадски племена оногундури, утигури и кутургури.

При прилагане на закон не трябва да се вземат предвид никакви критерии. Иначе няма да бъде закон, а произвол.

Никъде няма такова правило - всеки език на своя азбука. Не е задължително да се съставя нова азбука за всеки език. Обикновено гърците, когато са покръствали езичници са им измисляли специални азбуки не за друго, а за да затруднят общуването им със Рим в последствие.

Етнонима "булгар" се появява едва слвд втората четвърт на 6 в. след обединяването на сродните кланове - оно гунгур, кутур гур и ути гур.