Станислав Янков

Евклидово (диаграма на Епщайн, но протича надясно, вместо наляво) и хиперболично (диаграма на Минковски) въртене. Удължаването (промяната на мащаба) на пространствения интервал по направлението на координатата на измерението w (координатата на w съвпада с координатите у и ct на двете изображения, но не е същата, защото те са времеви) и паралелното с него съкращаване на пространствения интервал по направлението на координата на измерението х при увеличаване на скоростта на наблюдаван обект спрямо покоящ „наблюдател“ води до, така да се каже, „изтласкване на пространството“ на подвижния обект и от там и „завъртането“ (евклидово при диаграмата на Епщайн или хиперболично при диаграмата на Минковски) на времевата и на пространствената му координата спрямо същите координати на покоящия „наблюдател“. Това е начина на действие на релативистките (относителните) ефекти, когато игнорираме философските съображения във връзка с пространствено-времевия интервал и следваме само математиката на неговата формула (правилата за боравене с размерностите, в случая - метри и секунди). Тогава пространствено-времевият интервал е просто 4D-пространствен интервал в метри и е идентичен на всеки обичаен 3D-пространствен интервал, а Вселената е асиметрично в геометрично отношение 4D-пространствено многообразие с универсална (абсолютна) скорост на вселенската материя (темп на материалните промени) 1с и време, което не е измерение, ами е един от множеството обичайни физически параметри като температура, налягане и т.н. Ако се запитаме, коя е тоталната, не просто 3D-пространствената симетрия - това е сингулярността в центъра на черните дупки, независимо дали тя съществува реално или не. Сингулярността в центъра на черните дупки представлява НУЛА-измерна точка, което в случая доста добре се асоциира с ТОТАЛНОТО НИЩО (не просто празно пространство с нищо в него, а дори и липсата на самото пространство). Развитие на тази предварителна база на полу-класически разсъждения може да даде само по-детайлното изучаване (от мен - признавам, че всички останали знаят всичко, за разлика от мен или поне много повече в сравнение с мен) на Общата теория на относителността. И накрая, за какво е нужно всичко това? За да може зиг-заг движението на елементарните частици в Zitterbewegung (дадено без участието на квантово-механичните флуктуации, които пораждат неопределеността) да се представи като протичащо не в 3D-пространство, а в 4D-пространство:

Върти ли се Вселената? | Космос В горният линк пък се казва, че Вселената не се върти. Наличието на ускорение на вселенското разширение (тъмната енергия, напрежението на Хъбъл) може и да е свързано с въртене, но то да се търси не там, където е в действителност, в смисъл - онези, на чиито изследвания се базира цитираната от мен тук статия да не са търсили където/както трябва, а другите от статията, цитирана от Скенер, да са попаднали на правилния подход.

Едно от ключовите неща на собственото време е, че и то е инвариант, подобно на пространствено-времевия интервал. Координатното време не е.

Собственото време се ползва за "завъртяно" представяне на диаграмата на Минковски като така наречената кръгова геометрия в Евклидовата относителност: Евклидова теория на относителността Друг начин на "завъртане" (промяна на знака) е чрез употребата на имагинерната единица i в ротацията на Уик: Wick rotation - Wikipedia Преди месеци застъпвах Евклидовата относителност (част от нея са обясненията на СТО и ОТО от Епщайн, но и доста други различни неща - насоки има в линка, който дадох), обаче всичко това изглежда като частични (непълни, незавършени) алтернативи на пространство-времето на Минковски. В момента се убеждавам, че ако искам пълноценна алтернатива, еквивалентна на пространство-времето на Минковски - не мога да ползвам пространствено-времеви подход. Всички пространствено-времеви подходи, дори когато се прилагат по отношение на Аристотел, Галилей и Нютон, представят времето като вид измерение (затова е и пространство-време), а доказано коректния пространствено-времеви подход засега е само тоя на Минковски. За пълноценна алтернатива на Минковски (която задължително трябва да представя точните резултати от Лоренцовите трансформации и Минковски) времето трябва да не е измерение, а просто физически параметър, произхождащ от сложно движение на материята в рамките на геометрия с четири пространствени измерения. Това значи, че не става дума за пространство-време, но не е и класическо представяне, което е изцяло евклидово и с абсолютни пространство и време (може да се определи като полу-класическо ) - многообразието на търсената от мен алтернатива може да е само риманово.

Скенер, ако говорим за 4D+1D пространство-време (тип Калуца-Клайн), не би ли трябвало формулата за пространствено-времевия интервал да се състои от пет, вместо от четири елемента по диагонал? Например, нещо от сорта: s^2 = (ct)^2 - w^2 - x^2 - y^2 - z^2 (тоест - формула, както и матрица на метричния тензор, съвсем различни от 3D+1D пространство-време).

Има и при това са няколко (само една от тях е ротацията на Уик). Всичко, което дава верните резултати (онова, което в крайна сметка би било отчетено реално по пространствените и времевата координата) не може да се пренебрегне просто така, без никакво усилие, дали не би успяло да доведе и по-далеч. В случая - аз просто следвам последователността, без да предпоставям ограничения. Започвам първо от координатните показатели, които се регистрират. Това са физическите факти и тука няма какво повече да се направи, различни от регистрираните стойности не можем да си измисляме. Следват Лоренцовите трансформации - непосредствената математика, произтичаща от анализа на физическите замервания. Тук бихме могли да пренапишем времето и разстоянието в така наречените еквивалентни единици и тогава скоростите няма да бъдат в км/ч, а в безразмерните единици между 0 и 1 (с = 1), но бихме могли и да не пристъпваме към такова пренаписване и ще си получим съвсем верните резултати и с обичайните размерности (метър и секунда обикновено). И тука няма какво повече да се направи и извлече. Тогава стигаме до приеманата за по-условна част - съвсем обичайната формула за намирането на пространствено-времевия интервал s^2 = (ct)^2 - x^2 - y^2 - z^2 (въобще няма да се занимаваме с никакви алтернативни сметки в този момент). И тук у мен се пораждат някои въпроси! В 3D-пространството пространствения интервал се намира чрез доста подобни формули, включително се съкращават по същия начин секундите, когато се търси изминатия с някаква скорост път за някакво време, а 3D-пространствения интервал се оразмерява в метри. При пространствено-времевия интервал имаме съвсем подобни сметки като при обичайния 3D-интервал, включително имаме и скорост (Ct), както и съвсем стандартното съкращаване на секундите, за да бъде цялата дясна част на уравнението в метри. Параметрите отдясно са съвсем обичайните параметри от физическата реалност, математическото действие с размерностите е съвсем същото като от обичайната физическа реалност, формулата и всички нейни компоненти работят доказано правилно, дават точни резултати. Защо в този случай да не можем да определяме пространствено-времевия интервал вляво в метри, както спокойно си се случва с обичайния 3D-пространствен интервал, макар да няма никакво математическо ограничение за това, що те отнася до работата с размерностите (метри и секунди в случая)?!!! Кое забранява пространствено-времевия интервал s да се приема в метри, въпреки всички налични математически условия това да се случи (ваденето вместо събирането отляво на равенството математически не се отразява по никакъв начин на работата с размерностите)?!!!

Поунесох се! Да не е времето измерение въобще не означа да е абсолютно - доказано не е абсолютно! Само не е задължително точно времето да е четвъртото измерение, макар и да е относително. Дори времето да не е измерение, то може да бъде представяно като пространство-време - обясненията на Пенроуз за представянето на Аристотелевата, Галилеевата и Нютоновата физика като пространство-време, макар там времето да е абсолютно. По-назад вече съм слагал изображения от книгата на Пенроуз в тази връзка, ще ги припомня отново (това са същите изображения от мой по-стар коментар някога - вече качени файлове): Така че - имаш право (макар да имаше предвид нещо по-друго)! Реалност с четири пространствени измерения пак може да бъде представена чрез пространствено-времеви подход, макар и не точно тоя на Минковски, защото при мен времето не е измерение, а си има четвърто пространствено измерение. Но не е и точно Калуца-Клайн подхода 4D+1D, както и пространство-времената на Аристотел, Галилей и Нютон не са пространство-времето на Минковски. Само трябва да внимавам много в детайлите (няма нужда да се повтаря смешния ми опит да възстановявам абсолютния статут на времето), защото макар и да не става дума за пространствено-времево многообразие на Минковски (базис М и разслоение, чиито слоеве представляват срезовете), то не става дума и за четиримерно Евклидово многообразие Е4. Трябва да е някакво Риманово многообразие Р4. Така ще може да се състави и еквивалентната на Минковски интерпретация, при която пространствено-времевия интервал вляво на формулата S^2 = (ct)^2 - x^2 - y^2 - z^2 е в метри (не безразмерен), понеже и всичките елементи вдясно на равенството са в метри (тоест - S да си е обичаен пространствен интервал, по подобие на 3D-интервалите, само че 4D и със съответните разлики, свързани с предела на скоростта на светлината във вакуум).

Има огромно значение, защото само вярна математика може да даде верни резултати от замерванията по пространствените и времевата координата. Това (верните или неверни резултати) определя и наличието или липсата на физически смисъл. И когато става дума за тълкуване на понятия, както в моя случай - тук вече идва и взаимосвързаността с всичко останало (затова и ми е толкова трудно - трябва да познавам детайлно едва ли не цялата физика, широк спектър от физически области, за да мога да кажа какъв е смисъла от усилията ми, даже и те да се окажат верни и да не противоречат на нищо от всичко останало, защото въпросите, свързани с пространството и времето са фундаментални не просто физически, но и философски).

Добре! А каква е математиката, която аз имам предвид?

Това е свързано със суперструнната теория, а аз нямам предвид 10, 11, 12 или пък 26 измерения. Относно суперструнната теория отговорът е верен, за моята интерпретация няма как да е верен, защото аз дори не съм я развил в окончателен вид, за да можеш ти да зададеш на Джемини-то конкретни въпроси. Да не говорим, че "към момента няма преки и категорични експериментални доказателства" не означава "доказано не съществуват"...

Постановките на СТО са отдавна и многократно потвърдени експериментално, само нямат интуитивно обяснение (едното обяснение са двата постулата на Айнщайн, а другото обяснение е пространствено-времевата геометрия, която ползва пространствени и непространствено измерение - не напълно еднородни неща). Аз само се опитвам да дам вярно алтернативно обяснение (интерпретация), доказателствата са налични отдавна.

Това не е моята интерпретация (някога, преди месеци, беше, но вече не е). Интерпретацията ми е, че има четвърто пространствено измерение w и движенията на вселенската материя по сложна четириизмерна пространствено геометрия водят до пространствено-времевите ефекти на СТО (или до Лоренцовите трансформации, когато не ползваме пространствено-времевата интерпретация на Минковски).

Как да не може ефектите да са доказателството?! Ефектите са практическите регистрации, проверката на предположенията, те са крайния съдник! Всяко обяснение, което дава в резултат регистрируемите (реално потвърдените) ефекти и не противоречи на нищо друго доказано, е съвсем легитимно обяснение. Волята на Бог така, както се приема в момента, противоречи на множество доказани положения във физиката и не може да се ползва за логично-следствени заключения и предсказания. Затова и Ватикана днес признава науката и "отмества" Бог в недостъпните за науката области (нещо като историята със суперструнната теория). Моята интерпретация също има проблеми за решаване (например акцентът на Скенер за възможността и абсолютното време да се представя като пространствено-времеви срезове, макар да не е измерение - нещо, над което ще трябва да помисля по-внимателно), но е съвсем логична и последователна (в смисъл поддава се на проверка, оттам и на развитие на проблемните моменти или пък въобще на опровергаване), неслучайно среща и аргументирана мощна критика (контрааргументите имат на какво да стъпят).

С абсолютни пространство и време не можеш да ги обясниш. Също не можеш и да ги отречеш, защото са доказани експериментално. Как ще ги обясниш? Едното обяснение е пространствено-времевото на Минковски (то прави възможна употребата на диференциалната геометрия спрямо ефектите, идентифицирани чрез постулатите на Айнщайн и Лоренцовите трансформации). Ако искаш алтернативен начин на представяне, който да не включва условности (тълкувание без условното времево измерение, което значи, че времето трябва да е абсолютно, независимо от движенията в рамките на пространствените координати) - кой е той?

Имаш основание, това ще трябва да го обмисля по-добре!