Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Станислав Янков

Потребител
  • Брой отговори

    2423
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

Станислав Янков last won the day on Септември 20 2024

Станислав Янков има най-харесвано съдържание!

1 Последовател

Всичко за Станислав Янков

  • Рожден ден 23.06.1976

Contact Methods

  • Website URL
    http://polit-analizi.blogspot.com/

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Кюстендил

Последни посетители

6344 прегледа на профила

Станислав Янков's Achievements

Veteran

Veteran (13/14)

  • Posting Machine Rare
  • Very Popular Rare
  • Dedicated Rare
  • Reacting Well Rare
  • First Post Rare

Recent Badges

470

Репутация

  1. Ето една спекулация, която се доближава много-много близо до моята лаическа спекулация за четири реални пространствени измерения вместо само три или пространство-време (три пространствени и едно времево измерение). (PDF) Ockham's Razor Principle: a new framework for defining symmetries and asymmetries in Nature?
  2. Някъде го дават като Логос (Слово) и значи различни неща. В класическата Гръцка философия се отнася за универсалната божествена логика. Логосът е една вечна и непроменлива истина, съществуваща от времето на творението. Логос също означава „Логика“, „План“ или „Идея“, които създаваме с разсъжденията си. Чрез Словото всичко стана… Значи всичко е станало според принципите, планът и идеите на Бог, когато имаме предвид библейските текстове. Света не е съществувал, а е бил само в идеите и мислите на Бог. Бог започва да разсъждава, създава „Логически План“ според неговите абсолютни Принципи и Закони. След това отнема милиарди години докато този план, „Логос“, постепенно се развие и стане реалност. Такива са някои от тълкуванията. На всичко отгоре на български често превеждат Логос като „Наука“. Хераклит я използвал в тази насока, но по-скоро, като „Принципи“ (Научни принципи и закони) - „Принципите“ в божията логика и план (Словото). Тоест - няма никакъв проблем тълкуванията да достигнат до науката (гърците всичко свързвали с философията, основата и първообраза на днешната науката), а и представата за самия Голям взрив като начало на Всичко (на Вселената) е вдъхновена от религиозни съображения. Разбира се някакъв невъобразим "взрив" трябва да е имало, реликтовото лъчение няма от какво друго да дойде, но нещата с началото може да са много по-нееднозначни (проблемите със сведенията от телескопа "Джеймс Уеб").
  3. Не разбирам достатъчно, за да съм категоричен, но всички решения, които не започват с анализ на разликите между галактиките със и без тъмна материя са по-скоро интересни и екзотични и едва ли са категоричното, работещо решение, което се търси. Дори да има своето място в общите вселенски закономерности, по-вероятно е решението на въпроса с тъмната материя да се крие някъде в рамките на самите галактики. Това от статията сякаш се мъчи да подкрепи суперструнния подход.
  4. Според мен съм отговорил на някои от забележките към предположенията ми, но щом не го забелязваш - резултатът няма да се различава от разговорите досега. Накратко - когато определяме пространствен интервал в 3D, посредством питагоровото уравнение, но с три параметъра на квадрат (за всяко от трите пространствени измерения), резултатът е само в метри, точно както и пространствено-времевия интервал при пространство-времето. В 3D-определянето на пространствения интервал резултатът само в метри не значи, че няма скорост и време, което участва в определянето на параметъра скорост, по същия начин и резултатът на пространствено-времевият интервал в метри не би трябвало да значи, че не можем да разглеждаме тълкуването на срезовете и ъглите на общото пространствено-времево многообразие и като скорост и време - два различни, но напълно равностойни и верни подхода (времешафтът, за който припомня Шпага, със срезове и ъгли и стандартният пространствено-времеви подход със скорости и време). В момента във физиката се счита, че има шест степени на свобода (минимален брой параметри, с които може да се опише еднозначно някаква, например механична, физическа система) - три транслационни (произхождащи от трите пространствени измерения) и три ротационни (завъртанията около всяко от трите пространствени измерения). Не е ли по-логично степените на свобода да са само четири, произхождащи от четири пространствени измерения, три от които да са транслационни, четвъртата да е ротационна, това да е фундаментална асиметрия за познатата ни Вселена и всичко останало да произтича от различни геометрични съотношения на движението на материята в рамките на тези четири степени на свобода? Различните геометрични съотношения във връзка с четирите степени на свобода/пространствени измерения да са свързани с привидно различни скорости на движение на материята в пространство-времето, но всъщност всичко да протича само с един-единствен, универсален материален темп, най-често определян като "скорост на светлината във вакуум".
  5. Това е решение, което е повсеместно, отнася се за цялата Вселена, а съществуват галактики, при които отсъства тъмна материя. Ако ставаше дума за решение извън галактиките, което да се отнася за цялата Вселена - нямаше да има галактики без тъмна материя.
  6. Прибързах с оценката на горния клип. В него са дадени обясненията на Скенер, а не това, което ми се струва на мен. И в клипа се говори за условно измерение, а не за възможност верния пространствено-времеви подход да бъде представен вярно и чрез алтернативен верен четиримерен изцяло пространствен подход. Набързо защо трябва да може: Когато измерваме пространствено отстояние, пространствен интервал в обикновеното 3D-пространство, ние ползваме подхода от питагоровата теорема, но за 3D, вместо за 2D-ситуация. В такъв случай може да става дума просто за отстояние, интервал между две точки в пространството, но също така може да става дума за отстояние, интервал в пространството, който някакъв обект обект е изминал за някакво време с някаква скорост (да речем - средна скорост). Във втория случай стойността на интервала се намира, като се умножи скоростта (приемаме за удобство, че тя е по направлението само на една от трите координати, посоката на движение х) по разглежданото време: Vx x T = S. Скоростта се оценява в метри/секунда и времето в секунди, при умножаването на скоростта по направлението х с времето секундите на Vx и T се съкращават и така интервалът S се представя в метри. Това е в съвсем обичайната триизмерна пространствено ситуация, в 3D-пространството. При пространствено-времевия интервал трябва да е същото. Тук единият от членовете вдясно на равенството включва скоростта на светлината във вакуум С. Получава се точно същото като в обичайния 3D-случай, но тук вече в 4D. При умножаването на скоростта на светлината във вакуум с времето секундите се съкращават, членът с^2dt^2 се измерва в светлинни метри и следователно и резултатът ds^2 отляво на равенството се получава в метри. Най-важното тук е, че за определянето на интервала S и в обичайната 3D-ситуация, и в 4D-ситуацията тук секундите се съкращават и резултата е в метри, но нито в обичайната 3D-ситуация, нито в 4D-ситуацията скоростта не се съкращава и никъде не изчезва. Както резултатът S в 3D-пространство се получава чрез скоростта Vx и тази скорост никъде не изчезва като причина, така и резултатът в 4D-пространство се получава чрез скоростта на светлината във вакуум С и тази скорост също никъде не изчезва в пространствено-времевите уравнения (тя не се съкращава като секундите, за да твърдим, че вече я няма и че няма смисъл да я отчитаме като реален физически параметър). Да кажем тук, че времето е фундаментална, философска същност във физиката и въобще и затова не може да се приравнява по никакъв начин на пространството, при никакви обстоятелства, а релативистките операции във връзка с него могат да само условни (значи такъв условен трябва да е и пространствено-времевия интервал S) е предпоставяне на ограничения, които може и да не се ползват и така да се изгради и алтернативна вярна картина на пространствено-времевата парадигма. Всичко от пространствено-времевия подход може да се разтълкува и като напълно пространствен четиримерен подход при това - изцяло въз основа на утвърдените релативистки уравнения. Когато умножението на скоростта на светлината във вакуум с времето се приложи към покоящата ситуация - тогава лесно може да се поучи наличието на четвърто пространствено измерение W, което да се крие в планковите размерности, а макроскопичното време Т в покояща ситуация да е резултат от наслагването на огромен брой планкови отстояния по направлението на четвъртото пространствено измерение W. Така наблюдател в покой (и всички останали обекти, намиращи се в покой спрямо този наблюдател) се движи спрямо някаква част от Вселената със скоростта на светлината във вакуум С и някаква част от вселенската материя се движи спрямо този наблюдател в покой (и спрямо другите обекти в покой спрямо него) със скоростта на светлината във вакуум С (когато ползваме пространствено-времевия подход - с материален темп С или още с темп на материалните промени С) по направлението на четвъртото пространствено измерение w, без да взаимодейства по никакъв начин, но се отчита като планков интервал отстояние на максималния часовников темп в покой. Няма никакви тафтологии "времевият ефект произлиза от времето" и кръгови обяснения "движението на пространството се определя чрез времето, а времето се определя чрез движението в пространството", защото времевите особености си имат пълен аналог в 4D-пространствената логика - ъгли между координати, скоростта на светлината във вакуум С като ъгловата скорост, бързина и т.н. The Speed of Light is Infinite... Kind Of. Има всички условия реалността да се опише като реално 4D-пространствено многообразие, равно-вярно на пространствено-времевия подход, който, естествено, също е верен. Въпросът не е в ползата или в безполезността от подобно усилие, аз не обсъждам това в момента, а само факта, че това може да се направи по верен и коректен начин, стига да се откажем от ограничението, че не може да съществува абсолютно никаква възможност времето да е движение в пространство, понеже времевия параметър е заложен като фундаментално различен от пространството още от зората на физиката. И даже няма отричане на разликата между Т и W, само се постулира, че Т произхожда от определен вид материално движение в реално пространствено 4D-многообразие.
  7. Това за реалност с четири пространствени измерения вече не го твърдя само аз...
  8. Не само чета, ами съм си извадил всички ваши (не само твоите) коментари от 181-ва страница (включително) - насам (този ти коментар също ще си го копирам) и съм ги сложил в един Word-документ, където махам излишните неща (като оценките за слабите ми физически познания, които свои слабости никъде не крия) и си систематизирам останалото. Обаче ще ви оставя тука на мира за някой и друг месец, да си починете от мен, както и аз да извлека всичко, което може да ми влезе в работа (не е малко, за разлика от свободното ми време, което е МНОГО МАЛКО) и след това ще видим... Благодаря за всички пространни обяснения, независимо че за момента не ги приемам - ясни са и са достатъчно разбираеми. Весели празници и приятно изкарване на новата година!
  9. Допуснал съм редица грешки в бързането (имам си много работа в момента и нямам никакво време), но тази е твърде голяма, за да я оставя без корекция: Ако реалността е четиримерна форма, която, заради начина, по който мозъка ни обработва сетивните дразнения (постъпления), ни изглежда като тримерна сянка с време, то тя би могла да бъде и пълноценна 4D-пространствена форма от друга перспектива (друг начин на разсъждение). Весели празници на всички и много здраве и успехи за новата година!
  10. Обмислил съм ги, просто вие си тълкувате написаното от мен по разни ваши си начини, аз си го тълкувам по мои си. Постоянно повтарям, че време си има, само неговото естество може да се представи чрез четвърто пространствено измерение от реално 4D-асиметрично многообразие. Основата е четиримерното многообразие (пространство-времето при стандартната интерпретация и 4D-пространството при моята интерпретация), не пространството и времето, които били фундамента на физиката още от класическите времена и чрез константата С това четиримерно многообразие може да се преобразува и само метри (светлинните секунди от масовите тълкувания), и в секунди (светлинни метри, като от споделената от Шпага статия). Аз следвам психо-физичен подход. Мозъкът работи с психичното време, което е безусловно неточно (в практиката това се коригира донякъде с употребата на часовници), затова се налага дефинирането на идеализираните абстракции и очевидно има равнище на реалността, което налага именно употребата на споменатите абстракции за получаването на точните, потвърдими резултати. Въпреки това именно мозъкът е часовника, който налага принципното отчитане ПРЕДИ-СЕГА-ПОСЛЕ, налично при всяко човешко съзнание. Има две базови отправни системи (ОС) – регистрируемата (познатата) част от Вселената и човешкото съзнание (неговите органични носители – мозъка и сетивата). Мозъкът и сетивата са наблюдателя в покой (никой не може да избяга от биологията си, от органичното, био-химично естество на човешките сетивни и мисловни процеси), а Вселената е наблюдаваната (регистрираната) отправна система в движение спрямо наблюдателя (част от Вселената са и различните подвижни обекти вътре в нея, както и самият наблюдател). Ние, хората, единствени способни да комуникираме пълноценно помежду си и да обсъждаме заобикалящата реалност, нямаме нищо друго под ръка, освен нашия сетивен и мисловен опит (никой не може да избяга от биологията си), затова всичките ни модели са са повлияни от този опит. Затова и координатни системи с часовници и всичко останало от сорта, независимо колко идеализирано и абстрактно е, в същността си се основава на този човешки сетивен и мисловен опит – единственото, с което разполагаме. От тук идва и философското и физическо приравняване на покоя с движението, макар реално движението в пространство да е вездесъщо, а покоят да е условен (резултат от несъвършенствата, ограниченията и неспособността на сетивните и мозъчни процеси да регистрират всички налични движения без изключение). От тук идва и тази вманиаченост по разграничаването на пространство и време, че и те да са независими едно от друго и абсолютни, както се мъчиш да запазиш ти позицията на Нютон от сблъсъка между Нютон и Лайбниц по тяхното време Пространственото отстояние може да е макроскопично натрупване, коренуващо в принципа за забраната на Паули на квантово ниво, който не позволява два различни фермиона да заемат едно и също място в пространството по едно и също време (по-точно – да имат едно и също квантово състояние) и този ефект да се натрупва с мащабирането на масивните обекти на макрониво. Значителна роля играят и полетата, чиито квантови състояния се явяват всички кванти без изключение – както фермиони, така и бозони. Ако реалността е 3D-сянка с време четиримерна форма, която, заради начина, по който мозъка ни обработва сетивните дразнения (постъпления), ни изглежда като тримерна сянка с време – кое е проявяващия тази сянка лъч и кое е плоскостта (екрана), върху която се случва проявата на сянката? то тя би могла да бъде и пълноценна 4D-пространствена форма от друга перспектива (друг начин на разсъждение). Няма никаква пречка в един и същи момент ние, като неподвижни наблюдатели, да наблюдаваме/регистрираме движението на множество инерциални отправни системи с най-различни скорости, включително и една в друга (тогава се прилага релативисткото събиране на скорости и възниква въпросът, дали то има някакво отношение към забавянето на часовниковите темпове в подвижните системи). Няма никакъв проблем да наблюдаваме, как три състезателни автомобила върху писта, в един и същи времеви момент, се движат един покрай друг с три различни постоянни скорости, вътре в тях могат да летят три мухи (по една във всеки от трита автомобила) с още по-различни скорости спрямо нас, бидейки ние неподвижни наблюдатели покрай пистата, а всички тези коли и мухи са вътре във Вселената, която самата представлява инерциална отправна система с определени движения (формиращи времето в покой и космическото пространствено отстояние) спрямо нашите органични сетивни и мисловни процеси, от които не можем да избягаме по друг начин, освен чрез смъртта (така едни аспекти на Вселената са в движение, а други аспекти на Вселената са в покой спрямо нашите органични сетивни и мисловни процеси, които пък са инерциалната отправна система/наблюдател в покой). Онези неща в други неща, които са се движели с някакъв темп, докато другите неща са били неподвижни спрямо наблюдателя, ще се движат със забавен темп спрямо същия този наблюдател, когато другите неща, в които се движат те, започнат да се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдателя – релативистко събиране на скоростите, което би могло да обясни забавянето на часовниковия темп в подвижните системи?! Защо лоренцовто събиране на скоростите се отразява и на времевия темп в подвижната ИОС? Защото времевия темп също протича в пространство, както и всички останали не неподвижни спрямо подвижната ИОС пространствени движения вътре в нея, които подлежат на лоренцово събиране на скоростите спрямо неподвижния наблюдател. Лоренцовото събиране на скоростите се прилага към всички часовникови устройства с подвижни части, свързани с движещата се (наблюдаваната от неподвижния наблюдател) ИОС. Такова часовниково устройство с подвижни части е и човешкия мозък, заедно с човешките сетива – спрямо тях също се прилага лоренцовото събиране на скоростите, а от всичко това идва и лоренцовото коригиране на времевия параметър на подвижната ИОС, регистриран от неподвижния наблюдател. Въобще - всичко е представна, мисловна, въображаема конструкция, осъществявана от мозъка въз основа на сетивните дразнения и на подсъзнателните психични особености и това дава възможност за множество различни, но равностойни тълкувания на реалността, само трябва да се представени правилно всички регистрирани практически зависимости. Така макроскопичните обекти или се движат с някакви постоянни скорости едни спрямо други (промяната на степента на свобода с една и съща скорост и посока), или се привличат или отблъскват един-друг (влиянието между обекти с близки стойности на степените на свобода – когато са близко пространствено един спрямо друг). Пространствените отстояния х, у и z са три такива степени на свобода, когато държим да ги представим като вътрешни свойства на обектите, без реални пространствени параметри (размер и местоположение), а самите пространствени отстояния се дефинират от връзките (взаимодействията) между степените на свобода на различните обекти. Всичко това значи, че и пространственото измерение w е такава степен на свобода и от разликата между скоростта на „въртене“ във връзка с w от една страна и с х, у и z от друга страна произлизат времето, масата, ограничените в пространството форми и т.н. Весели празници и на теб (определено считам, че си заслужих почивката след толкова страници писане, независимо за колко нищожни са считани моите писания ).
  11. Времевата координата t (по-точно ct) е проявлението на макрониво на движението на материята по четвъртото пространствено измерение w. Имам време пред себе си и не бързам за никъде. Весели празници!
  12. Това е свързано с онова предложение за промяна на метричния тензор, което толкова нервира теб и Скенер (наясно съм, че така, както го бях дал е предварителна, недовършена версия). Но това е работа за по-натанък. През тези празници ще се съсредоточа над Евклидовата специална относителност и твоите забележки относно пространствено-времевия инвариант във връзка с нея (макар отдавна да се бяхме разбрали тук, че нито подхода на Епщайн, нито Евклидовата относителност са с пространствено-времево естество). Засега пределът на разсъжденията ми е, че когато се фрагментира координатата t до планкови отстояния при покой - така се извлича движението със С по координатата w на четвъртото пространствено измерение. На този етап нямам повече.
  13. Всичко си е точно така, само имаме предвид, че преди космонавта да напусне ракетата, когато той и ракетата са неподвижни един спрямо друг, времето им t се състои от множество планкови отрязъци w - няма движение между тях в 3D, цялото движение на материята във връзка и с космонавта, и с ракетата е с С в 4D и поради това и пространственото отстояние по w-направлението е съкратено до планков отрязък (а съответното количество планкови отрязъци формират една секунда от t, когато ползваме секунди). Когато космонавтът започва да се ускорява спрямо ракетата, все по-голям дял от движението в 4D започва да преминава в 3D (областта на х,у,z), отстоянието на х се съкращава, а това на w се удължава в зависимост от гледните точки, като при движение на светлината спрямо всичко останало движението е изцяло в 3D, без никаква компонента по направлението на w и съответно и без времева компонента t за светлината (времевият интервал и съответно и w-интервалът е удължен до безкрайност). Обаче космонавтът не може да избяга от своята биология (органичните сетивни и мозъчни процеси) - както и да се движи тялото му спрямо всичко останало, неговите мозъчни и сетивни процеси си остават едни и същи и затова той счита себе си за винаги в покой. От тук вероятно идва и приравняването на покоя с движението във философски и физически план, макар принципно покоят да е условен (липсва движение в 3D, по координатите х, у и z, но тогава движението на материята е изцяло в 4D, по направлението на координата w). Всичко си се изчислява така, както и досега (за Евклидовата относителност ще видя по-нататък), само се има предвид, че при покой времевата координата не е монолитно измерение, а е фрагментация, която се състои от огромен брой завършени w-цикли с планково отстояние.
  14. Няма никаква съществена разлика и от тук е голямото ми учудване заради това драматично противопоставяне, което се случва! Единствената разлика е, че постулирам фрагментираност на t, съставянето и' от множество фрагменти отстояния по координатата на w с околопланкова протяжност, което произтича от това, че при покой не е ds^2=dt^2, а е ds^2=(cdt)^2. Нищо чак толкова драматично не се променя, само интерпретацията не е чрез пространство-време, а чрез чeтиримерно пространство с асиметрична геометрия. Благодарение на тази асиметрична геометрия може да се обясни скоростта на светлината С (онова, което някога наричах "пренос на движението между w/t и посоката на движение х"), вместо да се постулира, както е сега, а постулирането се измества към четиримерната пространствено, асиметрична геометрия. Нищо драматично!
  15. Въобще не обсъждаме микронивото, там е друго и бях започнал да мисля над тези неща (за целта са ми нужни по-задълбочени познания около квантовата механика), но се отклоних заради голямото противопоставяне още във връзка с макронивото и философските направления. И на макрониво пространството си е четиримерно, но секунда от t е съставена от огромен брой планкови отстояния по направлението на четвъртото пространствено измерение w (заради движението със скоростта на светлината сt по това направление), докато заради нулевата скорост отстоянието по х, у и z е безкрайно или граничи с безкрайност (космическото 3D-пространство). Всеки отделен обект в пространството е отделно многообразие, отделна система със специфични, собствени параметри по четирите пространствени измерения w/t, x, y, z и Вселената също е отделно многообразие, отделна ОС спрямо мозъка и сетивата с четири параметъра във връзка с измеренията, различни от четирита параметъра на всеки отделен обект, който регистрираме "вътре във Вселената".

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.