Станислав Янков

Установено ли е безспорно съществуване на бели дупки, за да им търсим аналогия в микросвета?! Аналог са по много параметри (много подобия, без идентичност) - точка на сингулярността в центъра на черна дупка/точково местоположение на частица при колапс на функцията, хоризонтът на събитията на черна дупка/радиуса на Комптън при заредените частици, гравитацията на черните дупки, която се простира далече извън техния хоризонт на събитията/електромагнитното въздействие на заредените частици, което се простира далече отвъд радиуса на Комптън... Твърде много подобия, без идентичност (но и микроскопични черни дупки досега не са регистрирани и според мен и няма да бъдат регистрирани, защото не съществуват квантови прояви на ОТО, които да предизвикат съществуването им, за да могат скоро след това такива микроскопични черни дупки по макроскопични правила да се изпарят).

Относно фотоните и електроните (безмасови и масивни елементарни частици, бозони и фермиони) може да се приложи друга сравнително точна (не идентична, но твърде подобна) аналогия - както в космическите мащаби имаме и черни дупки, и масивни обекти, различни от черни дупки (звезди, планети и т.н.), така и на квантово равнище имаме фермиони и бозони. Освен това и характера на атома е изключително близък до планетарния модел на Слънчевата система, без да е идентичен. Това аз си го представям като споменаваната по-горе w-асиметрия, при която отстоянията по направлението на координатата, асоциирана с четвърто пространствено измерение w, остава винаги едно и също (константно, с дължината на Планк и с времето на Планк) докато отстоянията по направленията (координатите) на останалите три пространствени измерения х, у и z нарастват все повече с разширението на Вселената и по този начин w-асиметрията става все по-изразена, по множество начини, с увеличаването на мащабите по трите обичайни пространствени измерения. Затова на квантово равнище имаме едни закони и форми на прояви на материята (квантовото естество на елементарните частици и атомите), на макроскопично и космическо ниво имаме други закони и материални прояви (много подобни, но не идентични - Слънчевите системи, планетарния модел, много подобни на атомите в много отношения, но едновременно и много различни във всички подробности), а ако съществува някакво трето, още по-мащабно и гигантско ниво, много отвъд наблюдаемата от нас част от Вселената - то ще има трети, различни от квантовите и космическите закономерности, но които са и много подобни на споменатите две в много отношения. Такава логика се опитвам да изградя около така наречената от мен w-асиметрия - най-фундаменталната асиметрия във Вселената, която е причина за ентропията и Стрелата на времето, за установените научни симетрии и асиметрии от по-високите мащаби (транслационни, ротационни, изотропии, групи на Лоренц и т.н.), за масите и формите и т.н.

Аз казвам нещо друго: Елементарните частици са микроскопичния аналог на черните дупки, защото микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на ОТО не може да има. На квантово равнище не може да се намери нищо по-близо до черна дупка от елементарните частици (особено - онези с маса в покой).

Започва да ми се струва, че примковата квантова гравитация, както и спиновите мрежи сами по себе си, ще последват съдбата на суперструнната теория и не просто, защото ако това бяха правилните подходи за обединяването на квантовата механика с общата теория на относителността, те вече щяха да са започнали да дават някакви обещаващи резултати след толкова години работа по тях (вярно, не толкова интензивна работа като по суперструнната теория, но все пак). И при примковите променливи, и при спиновите мрежи (при суперструните проблемите са различни) се търсят възможности за дефиниране на дискретна структура на така нареченото "празно пространство". Да, обаче започва да ми изглежда все по-вероятно съвместното, равностойно значение както на дискретната, така и на безграничната (може да е и безкрайно, но не е задължително) форма и дискретните елементи са основно-свързани не с пространството, а най-конкретно с елементарните частици. Елементарните частици са микроскопичните, квантови черни дупки, които неизвестно защо продължават да бъдат търсени и днес, при условие, че са отдавна намерени! Микроскопични черни дупки по макроскопичните правила на общата теория на относителността никога няма да бъдат открити, защото за всичко микроскопично, включително и за микроскопичните черни дупки (елементарните частици), важат на първо място квантовите правила, а те безспорно се различават от макроскопичните закономерности. Точно като при макроскопичните, гигантски черни дупки, чиито ефекти (преди всичко гравитационните) се простират много по-далече от точките на сингулярност в центровете им, че и много отвъд хоризонтите им на събитията, точно по същия начин електромагнитните ефекти на електрически заредените елементарни частици се простират много отвъд техните точкови местоположения при регистриране (незаредените частици играят други роли, много повече свързани със стабилността на атомните ядра). Електромагнитното взаимодействие води до струпване на елементарни частици по-близо една до друга, а струпването на елементарни частици по-близо една до друга води до гравитационните ефекти на космологично ниво. Освен това да не забравяме, че и при електромагнетизма, и при гравитацията става дума за напълно сродни регистрируеми прояви - електромагнитно привличане и отблъскване при електромагнетизма и гравитационно привличане и разширение на пространството при гравитацията.

А погледна ли Сабине какво казва за Теорията на относителността, че и за тази за Големия взрив изобщо? Погледни и - ще се изненадаш много неприятно (реликтовото излъчване може да има доста ограничен брой разумни обяснения, които да съвпадат с всички наблюдения)...

Да, много полезно! Едно от свойствата на възприемането на процеси от по-малко измерения (например три) през повече измерения (например четири) е, че по-маломерните феномени стават прозрачни (нещо като при рентгеновата снимка - може да се "вижда" и "вътре"). Когато намаляваме мащабите на разглежданите обекти, събития и процеси, асиметрията между отстоянията по направлението на четвъртото и на останалите три (обичайните) пространствени измерения намалява, те стават все по-близки помежду си, все по-равностойни и все повече започва да се проявява четиримерната прозрачност - минало, настояще и бъдеще се сливат и всички различни версии на разглежданите събития в миналото, настоящето и бъдещето на микрониво се проявяват едновременно (квантовата неопределеност и множеството пътища на фотон през процеп, които интерферират помежду си, всички възможности наведнъж или суперпозицията, както се дава и в клипа).

Това е твърде глупаво, за да си губи човек времето да му отговаря (за двегодишно дете става, ама ти се водиш пълнолетен, да се надяваме!), но ще направя последен компромис и след това те оставям да си плаваш сам по вълните на устойчивото невежество. Доказало го е математическото доказателство. Когато имаш срещу себе си двама човека и знаеш, че всеки е с по две ръце, математическото доказателство 2+2=4 доказва, че пред себе си имаш четири човешки ръце и ако ти не си способен да осъзнаеш това, даже и след хиляди повторения и разяснения - никой няма как да ти помогне, положението е неспасяемо! Трисферата си е триизмерна и се разширява точно така, както се регистрира, че се разширява Вселената в реалността, когато си вътре в нея (трисферата е триизмерен обем, в който преспокойно можеш да се намираш точно така, както е в реалността). Щом ти е толкова сложно по-простото представяне със сферата, оправяй се с по-сложното, но изцяло съвпадащо с реалността - с трисферата!

Трисферата е правилния модел, затова работи с разширяваща се трисфера, в която се намираш и ти. Това е съвсем точния аналог на наблюдаваното.

Джереми, ти учил ли си между 4-ти и 9-ти клас, какво в математиката означава ДОКАЗАТЕЛСТВО?! Ясно е написано - ДОКАЗАТЕЛСТВО! Изглежда още нищо не си чел, нямаш време от много писане и затова хабер си нямаш, колко сложни и многобройни са формулите-следствия от ОТО, които ДОКАЗВАТ всеки наблюдаван в реалността аспект, за който се казва, че ОТО обяснява точно (онези, които все още не са обяснени, също са споменати)! Много ясно, че това кратко материалче на друга тема (суперструнната теория и нейните алтернативи) не може да ти извади неща, които се описват в томове математически подробности. Трябва да си потърсиш сам и да положиш труд (мисловен) да разбереш написаното. Иначе и аз мога като теб - ти не си реален коментатор, а някакъв изкуствен интелект, защото не те виждам и не можеш да докажеш, че съществуваш реално. Това са твоите "възражения"! Мързел да прочетеш повече и да разбереш написаното, затова акцентираш на троленето (коментари без никакво съдържание, като цитирания накрая, от изявите ти към Скенер). А може би въобще не си в състояние да осъзнаваш написаното (като изкуствените интелекти от по-ниско ниво), но не искаш да си признаеш този недъг и се мъчиш да го прикриеш от себе си чрез изявите ти тук по този начин.

ИМАТ ЛИ СУПЕРСТРУНИТЕ АЛТЕРНАТИВА (uni-sofia.bg) Естествено, класическата и квантовата механика са деформацията на завършената квантова гравитационна теория, а не квантовата механика, специалната и общата теория на относителността да са деформации на класическата механика - класическата механика е доказано неточна и не може тя да е основата, макар исторически точно тя да е началото. Zitterbewegung, пръстеновиден ток, суперструни, примкови променливи (при влакната на Хопф и туисторите на Пенроуз не е точно така) - всичките търсят някакви високочестотни микроскопични трептения или обилие от микроскопични елементи В РАМКИТЕ на обичайното 3D-пространство. И постоянно нещо не им се получава! Защо? Защото в 3D-пространството елементарните частици са безразмерни, точкови местоположения! Микроскопични zitterbewegung-трептения, пръстенови токове, суперструнни примки, примкови променливи (доста показателен и неслучаен е упорития уклон към затворената окръжност - точката в 3D е окръжност в 4D, което са и влакната на Хопф) - нещо от всички тези предположения го има наистина, но то не е в 3D-, а в 4D-пространството. В 3D-пространството е само безразмерното, точково местоположение. На изображението отгоре ясно се вижда разликата при движението в тримерното пространство хyw и в тримерното пространство xyz (няма възможност за едновременно представяне на движението във всички четири пространствени измерения wxyz). Поради наличието на пределната скорост на светлината във вакуум, ясно е, че скоростта v=>0c-1c е ъглова скорост и кривината на геометрията, сферичността, ротацията, която води до това ограничение, както и до ротационния елемент в квантовата механика, представян от редуцирана планкова константа (константата на Дирак h/2п), също се намира в четвъртото пространствено измерение w (горната лява част на изображението, където това е представено като w+x), точно където се намира и кривината на макроскопичната трисфера, в която се намираме според ОТО (или още по-точно - заради начина на функциониране на нашите сетива и мозък, които са неспособни, не разполагат с нужната разделителна способност за директно регистриране на четвъртото измерение и затова трябва да се досещаме за неговото наличие от физическите наблюдения). W-асиметрията, която е причината за всички тези особености, също така е причината и за установените до момента симетрии и асиметрии във физиката, както и за неевклидовите геометри на макрониво (при ОТО и при неговия частен случай СТО).

Потвърждение има, просто ти не искаш да седнеш и да го разучиш (с разбиране). Явно не е по твоите сили! ИМАТ ЛИ СУПЕРСТРУНИТЕ АЛТЕРНАТИВА (uni-sofia.bg) Цитат: "Роджър Пенроуз [9, 10] (известен с полученото от него, заедно с Хокинг, доказателство, че решението на уравненията на общата теория на относителността, отнасящо се за Вселената като цяло, непременно има особеност по времето – точка на “големия взрив”)"

А по какъв начин е просъществувало това вече съществуващо пространство, според твоите импровизации? (Силно се надявам да не е чрез Божия намеса!) Не може ли евентуално евклидово пространство днес, в миналото все още да не е било такова и да е станало евклидово след време (както един зрял, възрастен човешки индивид първо е ембрион, после бебе, юноша и чак след това става актуалния зрял, възрастен индивид)? Въобще, за да можеш да говориш за пространство (за празно такова и дума не може да става - в пространството винаги има НЕЩО, даже и да е само полета, а не е само това, празното пространство е идеализация, предназначена само за решаването на някои физически задачи, свързана с открояването на взаимодействията в разглежданите моменти) - трябва ти нещо, което да наруши тоталната симетрия, тоталната неопределеност, тоталното НИЩО. Асиметрия от сорта на масивната материя (концентрация на материалната енергия в силно ограничен пространствен участък, до естеството на масивните елементарни частици).

Не си губете времето с хора, които нито разбират това, за което пишат, нито искат да го разберат - нищо смислено няма да разберете от тях. Големият взрив е просто средство за разкриване (разбиране) на принципите, по които функционира Вселената. Ако е правилно допускането на Пенроуз за непрекъсната поредица от последователни Големи взривове - Вселената дори би могла да е вечна, след всеки взрив и разширение може да следва нов взрив и разширение, докато старите разширения си продължават вечно, Вселена без начало и край и всичко около Големите взривове е просто техника за разкриване на принципите, по които функционира Вселената.

С това не съм наясно, за да дам точен отговор, но квантовата механика знае точните стойности на спектралните линии на отделните химични елементи (на съвсем специфичните характеристики на светлината, която всеки химичен елемент излъчва), тук няма никакви пречки пред лабораторните експерименти и тези специфични линии се разпознават много лесно, независимо в каква посока (червено или синьо) и колко изместени са доплерово. Регистрират се данни от изключително далечни галактики, но има предел, след който светлината от галактиките никога няма да достигне до нас, заради разширението и това е равнозначно на зануляване на светлината енергия от тези галактики. А такива галактики са страшно много:

Галактиките могат да имат всякакви собствени движения спрямо нас като наблюдатели, но чрез Доплеров ефект (гравитационната и разширяващата се разновидност са само негови допълнения) могат да се установят само движения, свързани с приближаване и отдалечаване от нас. При достатъчна пространствена отдалеченост от нас на наблюдаваните галактики, тяхното отдалечаване от нас, с все по-голяма скорост, колкото по-далече са, доминира все повече и става все по-лесно за отчитане в сравнение с други техни движения. А други движения на галактиките неизбежно има, защото не съществуват в тази вселена не просто две галактики, а каквито и да било две неща, които да са съвършено-неподвижни едно спрямо друго (дори ако два стола в стаята ни се струват неподвижни един спрямо друг, всеки отделен техен атом трепти непрекъснато, че и по оста на времето се движат и двата непрекъснато). Абсолютната неподвижност не съществува реално.

Точката в 3D е окръжност в 4D. Една от идеите за естеството на елементарните частици е била тази за пръстеновиден ток на Лармор. Joseph Larmor and the ring current model of an electron – Reading Feynman Ако не се мъчеха през цялото време да представят всичко в 3D, вероятно щяха да стигнат до предположението, че в 4D елементарните частици спокойно биха могли да бъдат пръстеновидни, без това да им пречи по никакъв начин да са точкови (безразмерни) в 3D. Точно както на космическото пространство не му пречи да е плоско, евклидово тримерно в 3D, докато същевременно е и трисфера с кривина в 4D, както свидетелства ОТО. Така много лесно безразмерното точково естество на елементарните частици на квантовата механика в 4D може да се съчетае с трептенето Zitterbewegung и с пръстеновидния ток на Лармор. От тук вече най-спокойно можем да стигнем до по-добро разбиране на още по-сложните концепции на Hopf fibration и на туисторите на Пенроуз.

Сферата, като повърхност на кълбото, е двуизмерна, а всичките три измерения се намират във вътрешността на кълбото. При сферата едното от трите измерения се представя от кривината на сферата (другите две са си самата повърхност на сферата), което напълно съвпада с Общата теория на относителността и нейната терминология (а ОТО е ВСИЧКО при геометрията на макрониво, СТО е само частен случай на ОТО). Тоест - ОТО по всички показатели е хиперизмерна (над-триизмерна) теория! Трите пространствени измерения са трисфера - повърхност на четиримерно хиперкълбо, а кривината, която се ползва в ОТО, е четвъртото измерение, точно както при сферата кривината е третото измерение (и всичко това може да бъде и сферично, и плоско, и хиперболично, и тороидално, и всякакво друго без никакви проблеми). ОТО представлява съвсем пълноценна хиперизмерна физика!

Колко ли трябва да е глупав някой, за да не може да разбере едно не чак толкова сложно нещо и след хиляда повторения?!!! За да подкараме нашата кола, трябва да запалим двигателя и да изразходваме гориво, за да я спрем, трябва да натиснем спирачките и се изразходва енергия като триене и топлина, в Космоса ракета се ускорява или забавя с разход на реактивно гориво. При гравитацията пропадащите по геодезичната крива тела се ускоряват, без да изразходват никаква енергия и това се нарича гравитационно поле с гравитационна сила класически или пространствено-времева кривина при ОТО. При разширението на Вселената е точно обратното на гравитацията, но пак без да се изразходва енергия, там галактиките се разбягват една от друга, толкова по-бързо, колкото по-далече са и при това с ускорение (тъмната енергия), без за тези реални, регистрируеми свои движения да изразходват каквато и да било механична енергия. Това е целия смисъл на тези специални интерпретации и това се казва периодично вече не знам колко стотици пъти (за всичко това тука няколко бавноразвиващи човека спорят от години), но когато някой умишлено не желае да разбере нещо - той никога няма да успее да го разбере и винаги ще го отрича, независимо колко пъти и колко пространно се обяснява...

Какво би могло да бъде матричното представяне (чрез матрицата на метричния тензор) на това, което нарекох w-асиметрия (най-фундаменталната асиметрия между отстоянието по направлението, по координатата, асоциирана с четвъртото пространствено измерение w и по останалите три направления или координати, асоциирани с останалите три пространствени измерения х, у и z, която асиметрия е причината за ентропията и за Стрелата на времето на макрониво)? Това би могла да бъде разликата в състоянието на матрицата спрямо микро- и спрямо макрониво. Видът на матрицата на метричния тензор относно микронивото може да се оприличи на състоянието преди Големия взрив и има следния вид: Това е пълната симетрия, тоталната неопределеност, абсолютното нищо. В другия край, относно макронивото, матрицата на метричния тензор би могла да има съвсем друг вид: Разликата между вида на матриците относно микро- и макронивото е w-асиметрията. Понеже ние сме тясно привързани към нашия макроскопичен опит, предпочитаме да ползваме на всички нива матрица със симетрична форма, при което прилагаме изкуствена корекция на елемента g00, за да се промени той от асиметрично реално четвърто пространствено измерение w на симетрично условно четвърто времево измерение:

Само за сведение, между другото - онова, черното на Младенов, също свети, но с честоти на светлината, недостъпни за нашите очи (апаратурата, обаче, я засича без никакви проблеми. С това беше свързан и някакъв космологичен парадокс - наблюдаемата Вселена се оказва по-светла, навсякъде, от това, което се очаква.

Понеже Младенов ме бил игнорирал - ще се възползвам от възможността да не ме залива с глупостите му и с измислени от него "значения", какво казват и не казват разни извадки от научни текстове и само ще посоча следните моменти: Аз в последния ми коментар на предната страница: "Обаче пък, ако искаме да проследим поведението на някакви космически обекти, като например галактиките - тогава галактиките стават физически обекти, физически точки и вече говорим за пространството, разстоянието, отстоянието между тях. Пространството (празно, но не перфектен вакуум, защото такъв не съществува реално), разстоянието, отстоянието между физическите точки/обекти се увеличава, разширява, разтяга, разтегля - всичко, което би могло да се използва като описание на отдалечаването (или пък приближаването, когато се приближават) на точките/обекти (в конкретния пример - галактики)." Аз в предишния ми коментар на предната страница: "От една страна, това е вакуум с космически обекти в него (светлините). Ама не въображаемия перфектен вакуум на Младенов, който не съществува реално, а реален вакуум, който е само почти перфектен - с галактики, звезди, планети, сателити около планетите и въобще около звездите, с прах, газ и полета (не съществува място във Вселената, което да не е пронизано от всички възможни квантово-механични полета, които постоянно подскачат в квантово-механични флуктуации). Дори онези места в Космоса, които са под намерената от теб граница от единица върху десетка с тридесет нули части от грама на кубически сантиметър и с разширение на пространството поради тази достатъчно ниска концентрация на енергия - дори тези области на вакуума не са съвършено празни, там има квантово-механични флуктуации на околопланкови равнища и е напълно запълнено с полета (именно от полетата произтичат флуктуациите)." И ето как изведнъж господинчото си измисля разни работи, които никъде не ги пише, обаче тия собствени негови измислици ги приписва на науката, щото, виждате ли, преди това бил цитирал някакви части от научни материали, където НЕ ПИШЕ НИЩО за измисленото от самия него "разтягане на вакуума", което на него самия му изглежда много логично. Естествено - никъде във формулите за разширението на Вселената той не може да покаже употреба на параметри, свързани с вакуума (в определянето на пространственото отстояние между точките/галактики не участват никакви параметри на вакуума, примерно квантово-механичните му флуктуации, които са твърде слаби и влияят само на елементарните частици, но по никакъв начин не и на разбягването на галактиките), затова и навсякъде в сериозните научни трудове, включително цитираните от Младенов, се казва "разширение на пространството" и не се споменава никъде измисленото от него "разширение на вакуума". И всичко това въобще не му пречи да си измисля и да си повтаря измислиците, като ги приписва на науката, след което започва да се прави на жертва.

Младенов (и няколкото му приятели, доколкото някои от тях не са просто други негови никове) просто троли, не обръщайте сериозно внимание на болшинството му глупости, повече гледайте какво му отговарят хора като Скенер и Гравити, които гарантирано разбират за какво говорят. Ето един пример от ежедневието - трябва да изчислим, какво въздейства на нашата кола, когато тя се движи. Има тегло на колата, съпротивление на настилката при търкалянето на колелата, въздушно съпротивление, наклон (или липса на наклон) на повърхността, по която се движи колата... Всички тези неща оказват измеримо въздействие над поведението на колата и ние ги вземаме предвид. В същото време Земята постоянно е бомбардирана от огромни количества неутрино. Някои от тях встъпват във взаимодействие с атомни ядра, но болшинството просто "пронизват" Земята без никакво взаимодействие, все едно нашата планета въобще не съществува и отминават нататък и гарантирано всички от тях не оказват никакво въздействие на анализираното от нас поведение на автомобила. В анализа на движението на колата ние не обръщаме никакво внимание на неутриното, все едно то не съществува, защото то не оказва абсолютно никакво регистрируемо въздействие на поведението на колата и затова не ни интересува. По същия начин, вакуума не играе роля в определянето на поведението на галактиките една спрямо друга и особено спрямо нас като наблюдатели. От значение е тяхното пространствено отстояние, червено отместване на светлината от тях и други важни за тази задача неща, но вакуумът тук особена роля не играе, затова тук, в тази задача, той все едно не съществува, а пространството сякаш е идеално-празно. Всичко зависи от задачата, на която търсим отговор и кое въздейства, за да го вземем под внимание. Което не въздейства - не ни интересува (все едно не съществува).

Всичко зависи от това, каква задача искаме да анализираме. От една страна, това е вакуум с космически обекти в него (светлините). Ама не въображаемия перфектен вакуум на Младенов, който не съществува реално, а реален вакуум, който е само почти перфектен - с галактики, звезди, планети, сателити около планетите и въобще около звездите, с прах, газ и полета (не съществува място във Вселената, което да не е пронизано от всички възможни квантово-механични полета, които постоянно подскачат в квантово-механични флуктуации). Дори онези места в Космоса, които са под намерената от теб граница от единица върху десетка с тридесет нули части от грама на кубически сантиметър и с разширение на пространството поради тази достатъчно ниска концентрация на енергия - дори тези области на вакуума не са съвършено празни, там има квантово-механични флуктуации на околопланкови равнища и е напълно запълнено с полета (именно от полетата произтичат флуктуациите). Обаче пък, ако искаме да проследим поведението на някакви космически обекти, като например галактиките - тогава галактиките стават физически обекти, физически точки и вече говорим за пространството, разстоянието, отстоянието между тях. Пространството (празно, но не перфектен вакуум, защото такъв не съществува реално), разстоянието, отстоянието между физическите точки/обекти се увеличава, разширява, разтяга, разтегля - всичко, което би могло да се използва като описание на отдалечаването (или пък приближаването, когато се приближават) на точките/обекти (в конкретния пример - галактики). Всичко зависи от физическата задача, чието решение се търси.

Простете, гениални господине (дано поне това уважително обръщение не се приеме за обида, че вече някои определяте като "обида" всяко опониране на превъзходните ви коментари ), но посочете ми, моля ви, кого точно съм обидил с оценката ми в горния ми коментар, след като не съм посочил никого конкретно?!