Станислав Янков

Струва ми се, че тук грешиш!

Аз съм пробвал. Когато отбележа по ластика точки през 2 см и го разтегна - всички точки се раздалечават една от друга примерно на 5 см и няма такива, които да са се раздалечили повече или по-малко от 5 см. А случаят с галактиките не е такъв, тоест - вътрешността на балона не ти върши работа за обяснение, само повърхността му.

Ако е така, значи и Слънцето и движението на колата не са доказани (естеството на доказателствата за Слънцето, движението на колата, СТО и ОТО е с еднаква степен на достоверност, затова и СТО и ОТО се ползват за най-важни и най-сложни изчисления навсякъде, включително и при космическите мисии около Слънцето и останалите обекти в Слънчевата система - планети, сателити, комети и прочее). Не знам как ще се измъкнеш от това тресавище, в което сам се вкарваш!

Кой е написал, че точно тия две думи са синоними, след като носят съвсем ясно различно физическо значение? И само между другото - Скенер никъде не е написал, че точно тия две думи са синоними (написал го е за едната от тия две думи и за трета дума).

А ти прочете ли, защо Скенер казва това? Или го прочете и веднага го забрави?! Скенер казва, че ефектът от разширението на Вселената е равнозначен на Доплер - стойностите накрая са същите. Освен това неминуемо има и пряк ефект Доплер, защото дори и с разширението на Вселената, в добавка галактиките имат и собствено, механично движение спрямо наблюдателя и този пряк Доплеров ефект трябва да се добави или извади (в зависимост от механичното движение) от ефекта на вселенското разширение, за постигане на точна стойност на разширението. Затова и се прави това разграничение между разширението и Доплер по механични причини - разширението може да бъде само червено.

Да, ама при надуване на балон вътрешността не се разтяга така, както пишеш ти, а като ластик, завързан за балона и за центъра на вътрешността. И това не е случая, който се наблюдава. Случаят, който се наблюдава, е само по повърхността на балона.

Ще докажеш, че пространството може да се разтяга на кукуво лято! Колкото Младенов го доказа, щото “го пишело в някакъв учебник”, макар самия той да намери четири други реномирани източника, които пишеха, че пространството се разширява, а не се разтяга… Много лесно можеш да опровергаеш разширението с надсветлинна скорост - просто трябва да ни покажеш светлина от галактики от толкова отдалечено място, от което според теорията не би могла да достигне светлина до нас, понеже до там разширението е със скорост, надхвърляща тази на светлината. Да, ама не можеш!

Това не се получава в действителност. В действителност това във вътрешността на балона щяха да радиуси-ластици, закрепени за балона и за центъра на вътрешността и навсякъде те щяха да се разтягат с еднакво отстояние, с еднаква скорост - както в по-близките участъци до центъра, така и в по-далечните, до периферията (кръга). Вземи си един ластик, нарисувай му точки през еднакво разстояние и след това го опъни. Ще видиш, че всички точки ще си останат на еднакво разстояние една от друга, няма да има такива на по-голямо разстояние (освен ако не си ги разчертал неточно в началото). Затова се гледа повърхността на балона, а не вътрешността.

Значи и СТО и ОТО са абсолютни истини, защото и те, като при Слънцето и колата, са установени с наблюдения и факти. Най-накрая и ти да признаеш СТО и ОТО! Браво, имаш напредък!

Нещо не следиш кой-какво пише! Младенов твърдеше, че не се разширява, а се разтяга, не Скенер.

Коя е силата, която разширява празното пространство между галактиките, та да е механично?

А сега, след като тук даваш триизмерно кълбо, запълнено с галактики - трябва да разчертаеш още няколко кръга, които ще са по-близки и по-далечни сфери от теб в центъра. По всяка сфера (всеки кръг при това твое двумерно представяне на тримерната ситуация) ще има галактики (точки). В следващ времеви момент кръговете (сферите с галактики по тях), които са по-близо до теб в центъра ще са се отдалечили по-малко от теб (с по-малък радиус), а кръговете (сферите с галактики по тях) по-далече от теб в центъра ще са се отдалечили повече от теб (с по-голям радиус, с по-голяма скорост). Геометрично това е като трисфера, повърхност на четиримерно хиперкълбо, която ти анализираш през едно измерение по-малко (три вместо четири) и затова ти изглежда като все по-бързо отдалечаване на все по-далечните от теб галактики. И това не е примера с балона, където смисъла е все по-голямото раздалечаване да се представя с еднакъв темп (скорост) на раздуване на балона (тоест - без тъмна енергия).

Джереми, забранено е за механичните движения, а разширението на Вселената не е механично движение и не подлежи на това ограничение. И ако искаш да разбереш двуизмерния пример с балона в триизмерната му пълнота - приеми, че в наблюдаемата реалност става дума за трисфера (повърхността на четиримерно хиперкълбо).

Май току-що изплака да те процитирам, за какво точно бяха споровете преди ден-два (изглежда вече си забравил всичко и за вакуумите, и за разтяганията и т.н.)!

А на това, твоето, му викат безсмислен коментар извън темата. Ясно е, че въобще нямаш намерение да четеш нищо, за да видиш купищата взаимовръзки навсякъде. И Шпага припомни (с нейния коментар за 18-те възможни форми на Вселената) за топологичното значение на всичко, и аз подметнах за значителната роля на теорията на групите (а не е само тя!)… Докато не почнеш да четеш и да говорим с теб на един език - ще си като онези диваци в джунглите, които се подиграват на твърденията (научни, разбира се ), че Земята е кълбовидна, със горе-долу сферична, а не с плоска повърхност.

Нарисувай ми го, за да видиш, че когато гледаш раздуването на балона от центъра във вътрешността, като увеличаване на радиуса му, скоростта на отдалечаване от тебе е една и съща и по-близо до тебе, и по-далече от тебе, а това не отговаря на наблюденията. Смисълът да се гледа само повърхността на балона (която е двумерна), е - балонът да се разширява с една и съща скорост, гледано по условния радиус на фиктивната “вътрешност”, но на повърхността му да се регистрира наблюдаваното в реалността разбягване на все по-далечните галактики с все по-голяма скорост (холоморфност и изотропност на вселенското пространство се наричаше, ако не греша - навсякъде физическите закони да са еднакво валидни и приложими и да няма привилегировани, по-специални области). С времето хлябът със стафиди на Младенов все повече ще се деформира и разтяга в краищата си - тримерното представяне не може да мине с един и същи темп на раздуване навсякъде, както го може двумерния пример с балона (точно това е смисъла да бъде съставен двумерния пример). При тримерно представяне на разширението на Вселената, куб (приблизително кубичния хляб на Младенов) с времето ще се деформира по следния начин (тоест - няма да се запази като куб, за разлика от двумерния балон, който си остава сферичен балон през цялото време):

При достатъчно голямо отстояние това не може да стане според този модел - разбягването на галактиките една от друга става прекалено бързо, а от един момент нататък става дори с надсветлинна скорост. При близки галактики го има (Андромеда например се сближавала с нашия Млечен път).

Струва ми се, че не може да се наблюдава реално съществуване на идеално-неподвижни една спрямо друга галактики. Винаги има някакво собствено, механично движение на галактиките една спрямо друга, в допълнение към отместването им във връзка с разширението на Вселената. Даже и при атомите не могат да се наблюдават идеално-неподвижни един спрямо друг атоми и това важи и за галактиките, и за всякаквите други физически обекти между, над и под атомите и галактиките. Както се казва - всичко е движение, а неподвижността е илюзия!

Винаги е така, но в момента няма по-добро, а очевидно и ти не си този, който ще предложи нещо по-добро! Колко точно си го написал! Резултатът винаги е Доплеров ефект! А ти как ще гарантираш, че при Доплеровия ефект извън разширението на Вселената не става дума за един и същ по-фундаментален принцип, който да формира и обичайното доплерово изменение на светлината, и изменението във връзка с разширението на Вселената? Ако в основата и на двете стои един и същи по-фундаментален принцип - значи двете са сродни под-видове на едно и също нещо, нали? Я кажи, четецо, дето уж толкова много си ми се разчел (), прочете ли поне някоя от книгите на Роджър Пенроуз (там е дадено почти ВСИЧКО!) и какво разбра? Или цялото ти четене са кратки, модифицирани за масовите лаици публикации! Той бил чел, представи си! Я, колко чудесно било да си пиша за тебе, без да ме заливаш с допълнителни глупости! Продължавай все така да ме игнорираш - устройва ме напълно!

Още по-малко са такива твоите източници и ако попиташ източниците ти - всичките четири ще ти кажат, че базират заключенията си на уравненията на Айнщайн, които Скенер ти даде и ти разясни по-горе. Айнщайн е НАВСЯКЪДЕ! Буквално не съществува никаква възможност (различна от смъртта) да се скриеш от него!

Ето ти много по-ясна илюстрация, само трябваше да знаеш какво търсиш! Вътрешният куб е състоянието на точките в началото, а външното (наподобяващо хиперболично) състояние е разположението на същите точки след известно време и първоначално изрядното кубично състояние се деформира все повече с изминаването на все повече време. Става така, защото разстоянието от центъра на куба до ъглите му е по-голямо от разстоянието от центъра до стените и затова при ъглите скоростта на разширение е по-голяма.

Пак глупости! При триизмерно представяне избрания пространствен отрязък се деформира все повече с времето. Ако си избрал куб и наблюдателя да е в центъра на куба - разстоянието от центъра на куба до ъглите му е по-голямо от разстоянието от центъра на куба до центъра на квадратите в перифериите му и затова с времето ъглите на куба се отдалечават от центъра все повече (с все по-голяма скорост) отколкото се отдалечават вътрешностите на стените му. Затова по-често се избира кълбо (това е по-различно от балона, триизмерно е, за разлика от балона), но пък тук с времето периферията на кълбото се отдалечава от наблюдателя все по-бързо. Така става, когато а-ха уж да започнеш нещо да четеш (в случая - за топологията на Вселената), ама после пак се откажеш и си се върнеш към писането на пълни безсмислици. Такива, дето и ти самия не разбираш, нито пък помниш и така през коментар-два си противоречиш на самия себе си.

Не е друго, съвсем същото е - както вътрешността на балона няма значение и не съществува реално според модела, така и вътрешността на тора няма значение и не съществува реално. Реални са само повърхностите на балона и тора и те са тези, които се разширяват (раздуват). Цялата разлика е, че повърхността на балона няма дупка, за разлика от тора (дупките в топологията имат физическо значение).

То и тука работите не са точно произволни (изглежда му спестяваш този момент, за да не го претовариш човека съвсем и да вземе съвсем да изпуши и да се подпали ). Всичко е свързано с топологиите (това с балоните и торовете е точно от тази област). Той уж беше започнал нещо там да се интересува от топологиите при по-стария спор отпреди месеци за отворената, затворената или плоска Вселена според НАСА, но явно този интерес е вече отдавна угаснал и всичко е напълно забравено…

Вътрешността няма значение, тя не съществува. Гледа се само повърхността (едно от измеренията е игнорирано).