Станислав Янков

Да, нещо почти такова обясни и Скенер, но аз имам наум нещо по-конкретно - погледни последващия ми отговор към Скенер. Интересното е, дали тъмната енергия (разширяването на Вселената) може да унищожи, да ръзсее, сама по себе си, електромагнитна вълна или не може, както не може да фрагментира галактики, звезди, планети, междузвезден газ, фотони... Явно - не може.

Благодаря, човек - обхванал си много повече, отколкото попитах! Зададох ти този въпрос от следната гледна точка: При разширението на Вселената галактическите купове и свръхкупове, а може би дори и отделните галактики се отдалечават все повече едни от други, под въздействието на разширението на Вселената (тъмната енергия). Обаче това вселенско разширение не води до разрушаване на самите галактики и на конкретните материални обекти в тях - газови облаци, звезди, планети, черни дупки... Галактиките и техните съставни остават стабилни, благодарение на противоположната на това разширение гравитация (и на другите взаимодействия). Чудех се, дали това разширение на Вселената въздейства на електромагнитна вълна, независимо от нейната пряка връзка с характера на източника, който я е излъчил или, както ми се струва, че ти обясни току-що - разширението на Вселената не може да въздейства на вълната, не може да я разсее, както не може да унищожи отделните фотони и както не може да разгради галактиките и техните съставни. Регистрира се само доплеров ефект, който е промяна на енергията на вълната, но не и нейно разсейване. От такава гледна точка - бихме могли да кажем, че електромагнитните вълни са неподвластни на разрушително въздействие на тъмната енергия (разширяването на Вселената), точно като фотоните, галактиките и галактическите съставни и по отношение на вселенското разширение електромагнитните вълни могат да се приобщят към общата материя на Вселената, заедно с всички други елементарни частици.

Скенер, това не е по разговора ви с Ексемъс, но - според теб може ли да се определи като коректна (да не противоречи на постигнатото досега) следната интерпретация: Знаем, че Вселената се разширява непрекъснато, във всяка своя точка, дори с леко ускорение на това разширение с времето и дори там, където има, условно казано, “празно” пространство (чисто празно пространство, дори и без електромагнитна енергия, няма никъде). По тази причина, когато не се приложат специални методи за фокусиране (примерно - в лазерен лъч), при излъчване на електромагнитни вълни (достатъчен брой фотони) от естествени източници - заради разширението на Вселената тези електромагнитни вълни започват да се разсейват, при движението си със скоростта на светлината и така да губят своя интензитет с времето си. Това разсейване, ако дадени фотони не се погълнат по пътя си от нещо, продължава до тогава, докато разширението на Вселената не раздроби дадена електромагнитна вълна до отделни фотони. Може ли да се определи подобна интерпретация като коректна на досегашните знания или някъде допускам грешка?

Определено няма за какво да завижда и злобее, защото гарантирано знае доста много - лично съм ползвал знанията му за отърваването ми от няколко заблуди, към които клонях преди това. А и той споделя каквото знае охотно с всеки, който се интересува реално, а не държи да налага своите глупости на всяка цена. Освен това и аз не вярвам на Вашите уверения за Мейл. Ако е открил нещо действително с научна стойност - то щеше да може и да го демонстрира и докаже по такъв начин, че никой да не може да му възрази, особено пък, ако е някой с научни знания. Проблемът е, че Мейл не е в състояние да предостави безусловно потвърждение на твърденията си. Или не може, или не знае как да го направи, дори ако е достигнал до някакви прозрения с някаква действителна значимост в бъдеще. И има видими противоречия с действителността в някои моменти от предположенията, които развива. Няма как човек с повече познания да приеме безкритично нещо, за което вижда, че в редица детайли не отговаря на потвърдените научни открития, за които знае. Тук няма нужда от сърдене, а от допълнително усъвършенстване (ако не става дума за откровена измислица), което да коригира и/или обясни съмнителните моменти, които се съобщават.

Добре! Тогава какво е? Аз си мисля, че когато фотони от електромагнитна вълна се преобразуват на някой от 24-та най-елементарни фермиона (12 кварка и 12 лептона), а тука може да се включи и масивния Хигс-бозон, независимо дали може или не може да произходи от фотони - става промяна на скоростта от светлинна за всеки наблюдател/регистратор на подсветлинна и различна за всички наблюдатели/регистратори. И че при електрически заредените частици това значи наличие на някакво фундаментално движение между частицата и наблюдателя/регистратора, за да може наблюдателя/регистратора да регистрира електрическо поле на частицата, даже ако беше възможно въпросната частица да застане неподвижно до него. Мисля, че това е някаква неизяснена и фундаментална промяна на перспективата, от която наблюдателя регистрира движението на електромагнитна вълна (сбор от фотони), към фундаментално различна перспектива на движение, от която наблюдателя регистрира масивна частица (още не е ясно, дали неутрината разполагат с някакви нищожни, нерегистрируеми маси или не, но това не променя нищо - те са изключително близки до фотоните). На кое тука и как по-точно се опитваш да възразяваш, при това - със стандартния модел на въоръжение?!

О-хо! Ще пренаписваме доказаната от столетия физика! Подскажи ми, много те моля, коя е тая масивна частица, поне една-единствена, която да се движи със скоростта на светлината, както светлината?!!! Тука стана много интересно! Да видим, кое съм изпуснал!

Сега апостолът (аз ) ще те сложи малко в размисъл... Като си толкова вещ специалист - разясни ми, след като магнитното поле произтича от взаимното движение между електрически заредена частица (или частици) и регистратора (наблюдателя) на магнитното поле, защо да не може и електрическото поле също да произхожда от някакво фундаментално и засега необяснено движение между електрически заредената частица (частици) и регистратора (наблюдателя) на електрическото поле? Докато енергията е под формата на фотон (фотони), наблюдателят регистрира непрекъснато изменящи се електрическо и магнитно поле и движение на електромагнитната вълна със скоростта на светлината, а масата е нулева. Когато при някакво взаимодействие достатъчно енергетичен фотон се преобразува в масивна елементарна частица, неговото фундаментално движение спрямо наблюдателя се променя така, че наблюдателя престава да регистрира движение със скоростта на светлината във всички случаи, а регистрира постоянно електрическо поле (което ще рече, че формата на движение на заредената частица спрямо наблюдателя, нейната перспектива спрямо него, е постоянна, стабилна), движение с подсветлинни скорости и наличие на маса? Ти си на ход, професоре! Да те видим, какво можеш и знаеш!

Моля-моля! А ако погледнеш постът след твоя - Скенер не е от забравящите. Явно - уцелил съм. Можеш да си сигурен, че това не е случайно - дължи се на разликата на начините, по които аз и ти подхождаме, след като установим, че нещо във вижданията ни не се получава. Ти продължаваш и продължаваш да упорстваш на твоето, като само превърташ периодично 8-10 устойчиви тези, които застъпваш (те са толкова устойчиви, според теб, че никакви научни доказателства не могат да ги опровергаят - нали ти си НАУКАТА, какво може да се опре?). Аз пък пробвах разни неща и като видях, че всичко удря на камък заради големия ми недостиг на знания - започнах да чета (в случая - университетски учебник за квантова механика). Сигурно си забелязал, че от месеци не съм писал нищо тук. За сметка на това - чета. Това е разликата между нас, приятел, при еднакъв за двама ни старт (първоначално и на двамата не ни излизат вярно сметките). След този еднакъв старт и за двама ни, ти започваш да пишеш повече, а аз започвам да чета повече. (Примерно, вече ми е ясно, защо в квантовата механика се ползват само оператори - там не съществуват конкретни стойности за нищо, което искаш да опишеш и можеш да ползваш само вероятности, които се изразяват чрез оператори.) Опазил Господ да не искам да пишеш тук или където и да е! Пиши си където си щеш и колкото си щеш! Ама и ти не можеш да забраниш на никой да ти възразява, когато не е съгласен с теб. И ако има достатъчно нервна устойчивост и упорство - не можеш да го спреш да отговаря на почти всеки твой текст, нали? И най-добронамерено, без никакво намерение да те обиждам или омаловажавам нещо (аз не зная твърде много повече от теб) - Скенер е прав!

Скенер знае доста повече от мнозинството от нас тук и се дразни, когато някои от нас се мъчат да отричат неща, които са доказани и да застъпват други неща, които са доказано неверни. Цялостната научна картина и още повече тази конкретно във физиката е потвърдила през столетията взаимовръзки от съждения, които в твърде голяма степен се припокриват с наблюденията (друго яче казано - с действителността). Има поредици от научни достижения, които позволяват с точност да се изключат някои неща и да се приемат други неща. И когато ти отричаш вече проверени на практика неща, още повече пък с тези, които научните взаимовръзки до момента отхвърлят, но ти не желаеш да ги научиш, преди да налагаш съжденията ти като безусловно верни (религиозна догма, в случая - базирана на преляло самочувствие) - това дразни. Все пак - скенер намира и нещо забавно в упоритите усилия да се налагат като истини доказано неверни твърдения и затова отделя толкова много време на неиздържани тези (не искам да обиждам никого, защото понякога хората твърде много си вярват - така се стига до Харе, Кришна и други подобни). Който иска да опровергае скенер - трябва да достигне неговото ниво на знания и да покаже, къде не е прав. Това няма да стане с някакви възмущения, че се дразни на упоритото невежество. Не казвам, че някой не е достигнал до нещо, което още не е открито, но за да се потвърди, че наистина е така - той трябва и да го докаже по начин, който да не противоречи на всички досегашни установени знания. Особено пък, когато иде реч точно за физика!

Скенер, знаеш ли за потвърждение или отхвърляне на възможността, тъмната материя да се дължи на неоткрити черни дупки (също и на неточности в установяването на техните маси)? Или има сравнително точни начини, цялостното въздействие на черните дупки да бъде определено сравнително точно, включително и в междугалактическото пространство (примерно - изцяло погълнати от черните им дупки в центъра галактики, от които вече са останали само черните дупки) и това да ги изключва като причина за тъмната материя? А може да има и други характеристики на тъмната материя, които да изключват черните дупки като възможен неин причинител?

Генерирана е материя директно от светлина - явление, предсказано преди повече от 80 години (offnews.bg) Генерирана е материя директно от светлина - явление, предсказано преди повече от 80 години ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 август 2021 в 00:00 106280 Абстрактна илюстрация на енергийната концепция. Изследване демонстрира един отдавна прогнозиран процес - генерирането на материя и антиматерия от чиста енергия директно от сблъсъци на светлина - освен това даде и доказателства, че магнетизмът може да пречупва поляризирани фотони по различни траектории във вакуум. Учени, изучаващи сблъсъци на частици с колайдера за релативистични тежки йони RHIC (Relativistic Heavy Ion Collider) - съоръжение на Министерството на енергетиката на САЩ за научни изследвания в областта на ядрената физика в Националната лаборатория "Брукхейвън" - са дали окончателни доказателства за два физически феномена, предсказани преди повече от 80 години. Резултатите са получени от подробен анализ на повече от 6000 двойки електрони и позитрони, произведени при сблъсъци на частици в RHIC и са публикувани в Physical Review Letters. Основната констатация е, че двойки електрони и позитрони - частици материя и антиматерия - могат да бъдат създадени директно чрез сблъскване на високоенергийни фотони, които са квантови „пакети“ светлина. Това превръщане на високоенергийна светлина в материя е пряко следствие от известното уравнение E = mc 2 на Айнщайн, което гласи, че енергията и материята (или масата) са взаимозаменяеми. Ядрените реакции на Слънцето и в атомните електроцентрали редовно превръщат материята в енергия. Сега учените са превърнали светлинната енергия директно в материя в една стъпка. Генериране на материя от светлина: Два златни (Au) йона (в червено) се движат в противоположни посоки със скорост 99.995% от скоростта на светлината (v, скоростта е ≈ приблизително равна на c, скоростта на светлината). Когато йоните разминават, без да се сблъскват, два фотона (γ) от електромагнитния облак, обграждащ йоните, могат да взаимодействат помежду си, за да създадат двойка материя-антиматерия: електрон (e-) и позитрон (e+). Кредит: Brookhaven Natioinal Laboratory Вторият резултат показва, че пътят на светлината, преминаващ през магнитно поле във вакуум, се пречупва различно в зависимост от това как е поляризирана тази светлина. Такова отклонение, зависимо от поляризацията (известно като двойно лъчепречупване), възниква, когато светлината преминава през определени материали. (Този ефект е подобен на начина, по който призма в зависимост от дължината на вълната пречупва и разделя бялата светлина на спектър с цветовете на дъгата.) Но това е първата демонстрация на зависимо от поляризацията пречупване на светлина във вакуум. И двата резултата зависят от способността на детектора STAR на RHIC - соленоидния тракер в RHIC - да измерва ъгловото разпределение на частиците, произведени при сблъсъци на златни йони, движещи се със скоростта на светлината. Сблъскващи се облаци от фотони Такива възможности не са съществували, когато физиците Грегъри Брайт (Gregory Breit) и Джон А. Уилър (John A. Wheeler) за първи път описват хипотетичната възможност за сблъсък на светлинни частици, за да създадат двойки електрони и техните антиматериални аналози, известни като позитрони, през 1934 г. „В своя доклад Брайт и Уилър знаеха, че това е почти невъзможно да се направи“, разказва физикът от лабораторията "Брукхейвън" Джанбу Сю (Zhangbu Xu), член на колаборацията STAR на RHIC. „Лазерите дори още не са съществували! Но Брайт и Уилър предлагат алтернатива: ускоряване на тежките йони. И тяхната алтернатива е точно това, което правим в RHIC”. Йонът е по същество гол атом, лишен от своите електрони. Златен йон със 79 протона носи мощен положителен заряд. Ускоряването на такъв зареден тежък йон до много високи скорости генерира мощно магнитно поле, което се върти около ускоряващата се частица, докато се движи - подобно на ток, протичащ през проводник. Детекторът STAR в Relativistic Heavy Ion Collider измерва ъгловото разпределение на частиците, произведени при сближаващи се сблъсъци на златни йони, движещи се почти със скоростта на светлината, за да предостави доказателства за две физически явления, предсказани преди повече от 80 години. Кредит: Brookhaven National Laboratory „Ако скоростта е достатъчно висока, силата на кръговото магнитно поле може да бъде равна на силата на перпендикулярното електрическо поле“, обяснява Сю. И това разположение на перпендикулярните електрически и магнитни полета с еднаква сила е точно това, което е фотонът - квантована „частица“ светлина. "Така че, когато йоните се движат близо до скоростта на светлината, има множество фотони, заобикалящи златното ядро, пътуващи с него като облак." В RHIC учените ускоряват златните йони до 99,995% от скоростта на светлината в два ускорителни пръстена. "Имаме два облака от фотони, движещи се в противоположни посоки с достатъчно енергия и интензивност, така че когато двата йона преминават един покрай друг, без да се сблъскат, тези фотонни полета могат да взаимодействат", продължава Сю. Физиците на STAR проследяват взаимодействията и търсят предсказаните двойки електрон-позитрон. Но такива двойки частици могат да бъдат създадени чрез редица процеси в RHIC, включително чрез „виртуални“ фотони, състояние на фотон, което съществува за кратко и носи ефективна маса. За да са сигурни, че двойките материя-антиматерия идват от реални фотони, учените трябва да докажат, че приносът на „виртуалните“ фотони не променя резултата от експеримента. За да направят това, учените от STAR анализират моделите на ъглово разпределение на всеки електрон спрямо неговия партньор позитрон. Тези модели се различават за двойки, произведени от реални фотонни взаимодействия, в сравнение с виртуални фотони. „Ние също така измервахме цялата енергия, разпределението на масата и квантовите числа на системите. Те са в съответствие с теоретичните изчисления за това, което би се случило с реални фотони “, разказва Даниел Бранденбург (Daniel Brandenburg), сътрудник в лабораторията "Брукхейвън", който анализира данните на STAR за това откритие. Други учени се опитват да създадат двойки електрон-позитрон от сблъсъци на светлина, използвайки мощни лазери-фокусирани лъчи на интензивна светлина. Но отделните фотони в тези интензивни лъчи все още нямат достатъчно енергия, коментира Бранденбург. Един експеримент в Националната ускорителна лаборатория SLAC през 1997 г. успя, използвайки нелинеен процес. Учените първо трябваше да увеличат енергията на фотоните в един лазерен лъч, като го сблъскват с мощен електронен лъч. Сблъсъците на ускорените фотони с множество фотони едновременно в огромно електромагнитно поле, създадено от друг лазер, са произвели материя и антиматерия. „Нашите резултати предоставят ясни доказателства за директно, едноетапно създаване на двойки материя-антиматерия от светлинни сблъсъци, както първоначално бе предсказано от Брайт и Уилър“, отбелязва Бранденбург. „Благодарение на високоенергийния лъч от тежки йони в RHIC и и прецизността на детектора STAR, ние можем да анализираме всички кинематични разпределения с висока статистика, за да установим, че експерименталните резултати наистина са в съответствие с реалните фотонни сблъсъци". Пречупване на светлина във вакуум Способността на STAR да измерва малките пречупвания на електрони и позитрони, произведени почти едно след друго в тези събития, също даде на физиците начин да проучат как светлинните частици взаимодействат с мощните магнитни полета, генерирани от ускорените йони. „Облакът от фотони, заобикалящ златните йони в един от лъчите на RHIC, стреля в силно кръгово магнитно поле, произведено от ускорените златни йони в другия лъч“, обяснява Чи Ян (Chi Yang), дългогодишен сътрудник на STAR от Университета Шандонг, който прекарва цялата си кариера изучавайки двойки електрон-позитрон, произведени от различни процеси в RHIC. "Разпределението на получените частици ни показва как поляризираната светлина взаимодейства с магнитното поле". Пречупване на поляризирана светлина: Тази илюстрация показва как светлината с различни посоки на поляризация (обозначена с черни стрелки) преминава през материал по две различни траектории (жълти лъчи). Това се нарича ефект на двойно лъчепречупване. Резултатите от RHIC предоставят доказателства, че двойното лъчепречупване се случва и в магнитно поле във вакуум. Кредит: Brookhaven National Laboratory Вернер Хайзенберг и Ханс Хайнрих Ойлер през 1936 г. и Джон Тол през 50-те години предсказват, че вакуумът на празното пространство може да бъде поляризиран от мощно магнитно поле и че такъв поляризиран вакуум трябва да отклонява траекториите на фотоните в зависимост от поляризацията на фотоните. Тол в своята дисертация също подробно описва как поглъщането на светлина от магнитно поле зависи от поляризацията й и неговата връзка с показателя на пречупване на светлината във вакуум. Това зависимо от поляризацията отклонение или двойно лъчепречупване се наблюдава при много видове кристали. Наскоро бе съобщено и за наблюдение на светлината на неутронна звезда, пречупваща се по този начин, вероятно поради взаимодействието й с магнитното поле на звездата. Но нито един експеримент, базиран на Земята, не е открил двойно лъчепречупване във вакуум. В RHIC учените измерват как поляризацията на светлината влияе дали светлината е „погълната“ от магнитното поле. Това е подобно на начина, по който поляризираните слънчеви очила блокират преминаването на определени лъчи, ако те не съвпадат с поляризацията на лещите, обяснява Ян. В случая на слънчевите очила, освен че прониква по-малко светлина, може по принцип да се измери повишаване на температурата на материала на лещата, тъй като той абсорбира енергията на блокираната светлина. В RHIC абсорбираната светлинна енергия е това, което създава електрон-позитронните двойки. „Когато разглеждаме продуктите, получени от фотон-фотонните взаимодействия в RHIC, виждаме, че ъгловото им разпределение зависи от ъгъла на поляризация на светлината. Това показва, че поглъщането (или преминаването) на светлината зависи от нейната поляризация“, обяснява Ян. Това е първото експериментално наблюдение, базирано на Земята, което показва, че поляризацията влияе върху взаимодействията на светлината с магнитното поле във вакуума - вакуумното двойно лъчепречупване, предсказано през 1936 г. „И двете открития се основават на прогнози, направени от някои от големите физици в началото на 20-ти век“, коментира Франк Гертс (Frank Geurts), професор в Университета Райс, чийто екип изгражда и управлява най-съвременните “Time-of-Flight” компоненти на детектора STAR, необходими за това измерване. "Те се основават на фундаментални измервания, станали възможни едва наскоро с технологиите и техниките за анализ, които сме разработили в RHIC." Справка: “Measurement of e+e- Momentum and Angular Distributions from Linearly Polarized Photon Collisions” by J. Adam et al. (STAR Collaboration), 27 July 2021, Physical Review Letters. DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.052302 Източник: Scientists Generate Matter Directly From Light – Physics Phenomena Predicted More Than 80 Years Ago, Brookhaven National Laboratory

Засега подобен подход на мен лично не ми изглежда реалистичен, макар да не може да се изключи категорично (по-точно - аз не съм в състояние да докажа безусловно и гарантирано неговата несъстоятелност). При електрон и позитрон, които са една и съща частица в различни времена, това би означавало, че абсолютно всеки отделен електрон и позитрон, които ние регистрираме условно "едновременно" в условното "сега" (в "този миг") са фундаменталния един-единствен електрон/позитрон, който протича пред нашето възприятие като безбрежен (но не безкраен) брой различни, отделни, собствени времена. Това също значи, че когато при преобразуване на елементарни частици от други видове се отдели нов електрон или позитрон, то в същия момент се формира още едно, ново, допълнително време към всички останали досега. И когато анихилират електрон и позитрон - две от всичките налични до момента времена изчезват и се образува един безпосочен, безвременен фотон в два броя (или нещо подобно). Анихилирането на всякакви електрони и позитрони, вместо само на два конкретни такива, произлезли заедно в някакъв процес, показва, че различните, персоналните времена в тяхното многообразие нямат значение за това, а само особеността, че в единия случай частицата се движи напред във времето, а в другия случай същата частица се движи назад във времето. И стои най-големия проблем: защо в условното "сега" (в "този миг") ние успяваме да регистрираме само наличните в този момент електрони и позитрони, но не можем в същия този "сегашен момент или миг" да регистрираме и онези електрони и позитрони, които вече са анихилирали преди секунди, минути, дни, години и хилядолетия, както и всички онези, които ще се образуват при разните квантови преобразувания в бъдеще?! Има по-близки цялостни обяснения на елементарния свят от това с мулти-времената и в двете посоки в един и същи (условно) момент.

На мен ми се струва, че ако въобще е възможно обяснение със скрити параметри, то не би било това на Бом, а някакво съчетание между особеностите на СТО и полевите особености на реалността (като полетата са възприятия, регистрации на разлики в движения едно спрямо друго от позицията на СТО). Със сигурност обяснението не произхожда нито от частиците, нито от вълните - и двете са последица от потенциално скрито обяснение. За съжаление, досега не съм успял да намеря, какъв е общия брой полета, които квантовата механика дефинира и с които работи. И СТО, и квантовата механика са непълноценни, незавършени. СТО описва дължината по посока на движението и хода на времето, но не описва например как възникват широчината и височината. Квантовата механика пък се ограничава само до неопределеността при няколко възможни пътя на елементарните частици и не описва при какви условия всички останали параметри на елементарните частици преминават от неопределеност в конкретни параметри.

Тази книга, препоръчана от Скенер, е наистина отлична и си струва да се намери. Още не съм стигнал до Бел (едва на 72 страница съм), но имаше на друго място клипче, препоръчано ми от Малоум 2, което представя сякаш по-достъпно достижението на Бел: Квантовая механика 26 - Неравенства Белла - YouTube Досега (72-ра страница) аз не успях да видя БЕЗУСЛОВНО потвърждение, че единственото възможно обяснение на резултатността на квантовомеханичните изчисления е тоталната, фундаментална неопределеност и че не може да съществува никакво друго обяснение, камо ли пък такова, което да приема скрити механизми, които досега не сме успели да разкрием. Ще видим, какво пише по-нататък, но ето какво ми прави впечатление на първо време. Приемаме обяснението с тоталната, фундаментална неопределеност. Казано по друг начин, когато има възможност за движение на елементарните частици по повече от един път - при тях, за разлика от макронивото, не може да се дефинира ралност, при която частицата да преминава само по един от възможните пътища. На макрониво, когато човек трябва да стигне от адрес А, до адрес Б, той може да премине по множество маршрути, но си избира само един маршрут, който става реалността, докато всички останали, неизползваните маршрути, стават един вид паралелни реалности, които не са се рализирали в реалността с избрания маршрут. Според неопределеността, при два възможни пътя елементарните частици не могат да затворят една реалност и сякаш реализират като реално едновременното преминаване и по двата пътя (човекът от А, до Б преминава, като реализирана реалност, не само по избрания от него път, а по всички възможни пътища, по които би могъл да премине), което се проявява като интерференция. Да, но неопределеността е много широко понятие и възникват следните въпроси: 1) Защо неопределеността се ограничава само до интерференцията (преминаването през един или няколко пътища, реализацията само на една или на няколко реалности едновременно)?! Защо неопределеността не се отнася и за всички останали характеристики на елементарните частици (заряди, маси и други характеристики, когато ги има, например - електроните да се превръщат в едни ситуации в позитрини, а в други ситуации да си се връщат отново към електрони)?! Каква е тази избирателност на неопределеността и неприложимостта ѝ спрямо частиците в цялост?! Или е неопределеност, защо неопределеността не действа всеобщо и къде действа и къде не действа! 2) Защо неопределеността на пътищата на елементарните частици се ограничава само до възможните в някой момент пътища и не включва невъзможните такива?! Пак има някаква избирателност в действието на неопределеността и сигурно това пак е част от неопределеността - защо в едни случаи неопределеността функционира, а в други случаи не функционира и това не е на случайна основа, а е изчислимо чрез квантовата механика! Змията захапва опашката си и започва да си се върти в кръг!

Реликтовото лъчене би трябвало да представлява фотонен шум, без кохерентност и фаза. Аз успях да си изтегля една книга за квантовата механика, която си предложил през 2013 година като най-актуална (от двама американски автори, преведена и допълнена на руски) - предполагам, че не е излизало нещо още по-съвременно. Да видим, дали ще успее да ме убеди, че съществува обяснение, което безусловно да изключва друг вариант, освен тоталната неопределеност, избрана от Бор и Хайзенерг на Копехагенската конференция. Според мен не е потвърдено безусловно, че това е единствения възможен подход. И така и не успях да намеря, колко полета общо е дефинирала квантовата механика!

Който се опитва да намери подход за съвместяване на КМ и ОТО без неопределеност (ако това е въобще възможно), трябва да достигне до вълните на дьо Бройл и след това да продължи с начин на описание на корпускулярно-вълниовия дуализъм и вълновото естество на всичко, различен от подхода на Шрьодингер с неопределеността (пси-функцията). Трябва да разработи съвсем нова физика на полетата и вълните и вълново уравнение, различни от основополагащото за квантовата механика вълново уравнение на Шрьодингер. След това тази нова разработка не трябва да противоречи на нито една установена досега закономерност в квантовата механика, ОТО, СТО и класическата механика. А най-добре, заедно с липсата на противоречия, да доведе и до обяснение на една или повече нерешени до момента загадки. Липсата на противоречие на подобна разработка с абсолютно всичко, установено от досегашната физика е абсолютно, непреодолимо задължителна.

Според мен това нещо би могло да се обясни по следния начин: Имаме подготвена за излитане ракета и контролната кула. Един от двама близнаци седи пред екраните в контролната кула, а другият близнак седи на креслото в ракетата. И двамата са неподвижни един спрямо друг, а часовниците им са синхронизирани, като и двата показват 12:00 часа. Тогава ракетата ускорява (аналог на по-мощно гравитационно въздействие) и отлита към МКС, прави кръг около станцията (изстрелва към МКС пратка със запаси) и се връща на земята, като каца на площадка до контролната кула (ракетата е на Илън Мъск, за многократна употреба ). Двамата близнаци са отново неподвижни един спрямо друг. Близнакът от контролната кула гледа, как брат му се движи към МКС и времето в кораба му се забавя. Близнакът от кораба гледа през илюминатора, как ВСИЧКО, освен кораба му, се движи бързо покрай илюминатора и времето на брат му се ускорява, заедно с ускореното движение на планетата и на звездите покрай илюминатора. След завръщането и кацането, когато двамата близнаци отново са неподвижни един спрямо друг, часовникът на близнака в контролната кула показва 12:00 часа на следващия ден, а часовника на близнака показва 11:59 часа. Близнакът от кораба е по-млад от брат си в контролната кула с 1 секунда. (Реално разликите са части от секундата и се установяват само с атомни часовници.)

Тук не обсъждаме религиозни въпроси (може да се учудиш, но аз в определена степен съм вярващ човек и не страня и от теми като НЛО и други непризнати от официалната наука). В сектора за Физика и Теоретична физика се обсъжда сериозата, потвърдена физическа наука (която е ужасно сложна и не е за всеки). Във форума си има и място за паранаука, а предполагам и за религиозни и сектантски или окултни теми. Срещу теб, лапландец, също нямам нищо против - ти си забавен, когато не прекаляваш с простотиите (в работата ми е пълно с празноглави простаци и не проявявам желание да срещам същите простотии и тук). Тук има къде да коментираш религиозните теми свободно.

Благодарение на Скенера аз коригирах няколко серизни грешки във вижданията си и значително подобрих представите си за интересуващите ме сфери от физиката. Вярно е, че той не е от най-ласкавите и дипломатични коментатори (и на мравчиците да прави път), но видимо знае много, точен е и е детайлен. Не може да се възползва от коментарите му само онзи, който не иска да се възползва от тях.

Скенера е отлично подготвен (включително - превъзхожда и мен). Той и няколко други са една от малкото причини, да стоят все още по-сериозни хора тук. Това, че губи толкова време да отговаря на какво ли не, само трябва да радва всички. Иначе - какво ви пречи, на противниците му, да не се занимавате с него, след като не можете да го принудите да ви признае като големи капацитети по всичкознание?! Не можем всички да коментираме само несъществуващи "парадокси"! Трябва да има и някакво място за по-сериозната, потвърдена (но и много сложна и недостъпна за всеки) наука.

По принцип има само един начин за прилив на повече хора - тук да има неща, които да не могат да се намерят другаде (особено във Фейсбук). Факт е, че навсякъде в публичното пространство най-голям интерес привличат уникални (в случая - само за този форум) материали и изяви на известни и по-трудно достъпни научни имена. Примерно - по веднъж месечно. Особено пък, ако се появяват и утвърдени научни фактори от водещи научни центрове извън България, чиито изяви се превеждат на български, интересът със сигурност ще започне да расте. Няколко коментатора тук са наистина отлично подготвени по отношенние на физиката (вероятно и в други научни области - в момента аз се интересувам конкретно от физиката и споменавам само нея) и са достатъчно активни и отзивчиви, но уникално съдържание за форума от имена в науката е доказан магнит за ръст на интереса. Ако и се съгласят да обсъждат с коментаторите тук, каквото изберат под материалите им в рамките на ден-два - какво по-добро от това?! Иначе, другият вариант е формиране на компактна, но заинтересована група, с по-високо качество на коментарите и евентуална по-профанска зона, където да може да се коментира по-широко, свободно и масово, но с по-слабо качество на дискусиите (неизбежната профанизация при твърде голяма масовост на коментиращите).

Казано по друг, по-нагледен начин, ситуацията с Вселената (Реалността) и човешкото съзнание според квантовата механика би могла да бъде онагледена като участие в тегленията на 6 от 49, при което ти написваш шестте ти числа, с които ще участваш, но от спортния тотализатор веднага научават, какви числа си записал и винаги позволяват да излязат три от числата ти, но никога не позволяват да излязат всичките шест числа, които си засписал. Също изглежда, че така наречения антропен принцип има именно квантовомеханичен характер. Бихме могли да кажем, че както възникването на човека е следствие от досегашното развитие на Вселената, по абсолютно същия начин е вярно и точно обратното твърдене - че Вселената е точно такава, каквато е, за да може в крайна сметка да възникне в нея човека такъв, какъвто е днес. Някак си - и двете тези твърдения да са едновременно верни. Сякаш, съгласно квантовата механика, има някаква много тясна връзка между съзнанието, включително човешкото и Вселената (Реалността). Както човешкото съзнание реагира на Вселената (Реалността), така и Вселената (Реалността) реагира на човешкото (и не само на човешкото) съзнание.

Под "физически вакуум" квантово-механичните флуктуации на планкови дължини ли имаш предвид, Малоум или нещо друго? Между другото, преди да съм започнал с първите опити за повишаване на знанията ми в сферата на квантовата механика, на базата на досегашия ми крехък досег с тази сфера - прави ми впечатление нещо много любопитно! Казва се, че под квантовомеханичната неопределеност не се има предвид просто повлияването на параметрите на фундаменталните частици от взаимодействието с другите частици, чрез които се установят въпросните параметри, а нещо по-същностно, дълбоко и фундаментално - принципен, генетичен елемент на неопределеност на самата реалност и съществуване. Този подход, пък и квантовомеханичното описание на възникването на Вселената, доста интересно напомня на някои така наречени окултни писания (да речем - от сорта на началото на "Тайната доктрина" на Елена Блаватска)! Естествено, квантовата механика драстично надминава по точност всякакви религиозни, окултни и сектантски писания относно Вселената и Света. Просто - човек натрапчиво добива усещането, че учените, които са разработвали квантовата механика (или поне една част от тях, не задължително всички), сякаш са разполагали с нещо като така наречените екстрасензорни способности. Дефинирането на особеностите на квантовата механика сякаш много се доближава до определени описания на хора, за които се твърди, че разполагат с екстрасензорни способности (установено е, че и най-признаваните от хората с твърдяни подобни способности, нямат 100-процентова познаваемост, а винаги грешат в някакъв процент от заявленията им). Казано по друг начин, ако квантовомеханичната неопределеност наистина е нещо много по-същностно от просто въздействие на проучващата частица над дотогавашните параметри на проучваната частица, то много лесно се стига до извода, че някак Вселената и по-конкретно нейния микросвят има достъп, обвързаност с човешкото съзнание (и/или подсъзнание) и не му позволява да достигне пълна и едновременна регистрация и осъзнаване на всички параметри на квантово ниво едновременно. А говорим само за човешкото осъзнаване и регистрация на тези процеси и характеристики, защото все още не е известно да има други животни, освен човека, които да обмислят характера на елементарни частици от сорта на кварки, лептони и бозони. Сякаш има директна, пряка, непосредствена връзка между човешкото съзнание (и/или подсъзнание) и процесите на квантови равнища.

За да се полигавя за малко и аз със смешки. Защо? Забранено ли е? За какво мислиш, че по-дълбоко запознатите с физиката коментатори, от сорта на Скенер и 5-6 други, отговарят и на някои доста нелепи коментари тука? В част от случаите - просто за да се позабавляват малко. Естетствено, в друга част, когато има смисъл - и за да са полезни, разбира се, но с част от отговорите си просто се забавляват с твърдоглавото невежество.

Продължаваш, значи! Не виждаш заоблянето! Добре! Да качим още малко височината (отдалечеността от повърхността на Земята)! Снимка на Земята с МКС на фона (направена е от друг космически апарат, ако не можеш сам да се досетиш) и ако и това не ти стига - можеш да се научиш на търсене с Гугъл и да разгледаш снимки на Земята от още по-далече (от програмите Аполо, включващи дори снимки на Земята от Луната). С това времето ми за благотворителност към хората в неравностойно положение приключва - нататъка ще си търсиш сам, а ако не си съгласен с кадрите, винаги си добре дошъл с твои снимки на Земята от височината на МКС, на които да се вижда, че е като тавата в кухните ни (или нещо подобно, само не и твърдяното елипсовидно, почти сферично). Успех и с най-голямо нетърпение очаквам снимките ти с плоската Земя от височината на МКС (след като не можеш да забележиш заоблянето на хоризонта от височината на самолет).