Станислав Янков

На мен цитирания отгоре подход не ми се струва убедителен. Ако ще има нещо, което да се представя като множество вселени, то между тези вселени би било логично да няма нищо - дори и "празно" пространство, какво остава пък за пространство, запълнено с неутрино. При подход с множество вселени би било логично тези различни вселени да са повече или по-малко отделени помежду си, както и да са отделени по същия начин от нашата, познатата ни вселена. Естествено, тогава тези множество "вселени" (както и нашата, позната ни "вселена") няма да са точно вселени, а по-скоро ще бъдат множество светове - част от една-единствена Вселена, която да ги включва всичките в себе си (да ги включва в своята, създадена от вижданията на нас, хората, концепция за мега-Вселена). И ако има някаква връзка между потенциалното множество от най-различни светове-"вселени", то такава връзка би наподобявала връзката между сънищата ни и обективната, будна действителност. (Какво пречи сънищата да бъдат представяни като различни от нашия светове-"вселени", които обаче да са свързани в известна степен, при известни условности, с нашия свят - познатата ни "вселена"? Връзката да се изразява в прекъсването, в унищожаването на временно създадения при заспиването ни сънищен свят, когато върху спящото ни тяло бъде оказано прекалено радикално въздействие или пък когато човек се наспи. От една подобна гледна точка бихме могли да се запитаме, дали и познатата ни обективна реалност не представлява особена, масова форма на "сън" или "халюцинация", което пък ни отвежда до заключение за важността на съзнанието (или може би подсъзнанието) при една подобна визия за Вселена.)

Освен споменатото в горното ми мнение, също ми се струва, че могат да се откроят три по-общи категории на процесите в познатата вселена: 1) Покой. Това е състоянието на фотоните, които, тъй като са в покой спрямо всичко, не разполагат с пространствени размери и с маса и поради това се движат със скоростта на светлината (тоест - със своята собствена скорост, която е пределна в познатата ни вселена). 2) Движение на пространството (тъмната енергия). 3) Движение във пространството, което движение неизбежно протича с подсветлинни скорости и така поражда масивните обекти (концентрациите на енергия, породени от взаимното движение на нещата едно спрямо друго. Става дума за движение на нещата във пространството, а не за движението им със пространството.).

Според мен масата не е нищо друго, освен енергията, която нещо е заключило в себе си, когато се движи със скорост, различна (което ще рече - по-малка) от тази на светлината спрямо друго нещо. Така, движейки се едно спрямо друго с подсветлинна скорост, двете неща се отчитат взаимно като масивни ("заключили" в себе си енергия) обекти. Също смятам, че гравитационните феномени са прояви на "подналягане" около мащабните струпвания на енергия (масивните обекти) във вселената. Както знаем, подналягането придърпва към точката си с най-ниска плътност.