glishev

Той вече веднъж помогна с началото на черновата, така че пак ще помогне

Задължително - не, надявам се. Аз съм религиозен, но и мен би ме стреснало това с шамарите или пък да се твърди, че всяко видение е истинско. Църквата все пак е стара, мъдра и разумна институция и обикновено подхожда с тревога и скептицизъм към всяко прибързано сведение за чудеса и видения. Колкото по-добър в службата си е някой игумен или епископ, толкова по-наясно е, че има лудости, болести, грешки, фанатизъм, човешка суета и обикновени измислици, та дори, ако щеш, и видения, предизвикани от нечиста сила (но и това е рядко). Повечето религиозни авторитети препоръчват човек да не се хвърля да вярва в такива слухове, а камо ли да си въобразява, че сам вижда такива неща. Има, разбира се, харизматични верски общности, където е мода, бон тон да ти се явяват ангели по два пъти дневно и така нататък, но повечето съвсем нормални християни избягват това. То е винаги проблематично. И този здравословен скептицизъм не е от днес, той си е от векове. Произлиза направо от Новия завет. Покрай другите му предимства от него все пак произтича и една възможност да повярваме, че съобщение за чудо или за видение, преминало през тази цедка на недоверие, може все пак и да е истинско

За мен въпросът стои така: експлоатацията на ценни природни ресурси на наша територия е важна, защото потенциално ни дава възможност за независимост и забогатяване. Но! 1. Трябва да е ясно кой взима лъвския пай, тоест наистина ли е изгодно; това е въпрос на договори. 2. Трябва да е безопасно, тоест да се изследва внимателно световният опит и да се разбере кога, как и доколко има или няма рискове за вода, земеделие, гори и най-вече за хората. 3. Трябва да не е разхитително, а компетентно, тоест експлоатацията (ако се стигне до нея), трябва да е контролирана на няколко нива в самата страна, за да е ясно какви количества се добиват, при какви разходи на разнообразен ресурс, какстава продажбата и реинвестицията. Не съм спец, но тези неща са близки до акъла. Смятам, че групи от геолози от различни престижни институти могат да решат тези въпроси срещу едно прилично възнаграждение. Много е важно парите за изследване, оценка и прочие да попадат именно в експерти, а не в зависими от корупционен лобизъм наши ръководни кадри. Безпристрастността тук е много трудна за гарантиране, а не искам да навлизам в политическите теми, които разумно избягваме.

Когато мога, бат' Красю

А коректен термин ли е "индуски"? Индуси са днешните индийци, (х)индуисти по религия и говорещи често хинди или бенгали.

Накъсо, за външно лице религиозното видение е чиста измислица (или дори симптом на лудост), но за изпитващия видението то е съвсем сетивна реалност. Независимо дали видението е обективно съществуващо или не (а кой ще каже как стоят тези неща? Не и аз), то очевидно има ефект върху изпитващия го и в този смисъл едва ли не съществува. Във всеки случай то е и някаква представа. Религиозна, разбира се.

Vivat! От сума време се каня да я преведа на български, най-сетне трябва да свърша тая работа.

Между "знание" и "представа" не може да се прокара особена разлика. Знанието е частен случай на представа, която е именно знание дотолкова, доколкото се опира на факти. Тоест - можем да имаме и реалистична, и нереалистична представа за някакъв обект. Впрочем, при добра теоретична, логическа, умозрителна, интуитивна нагласа (или дори просто при малко късмет) дадена предварителна представа (тоест дадено предположение) може да съвпадне с по-късно открити факти и да се окаже реалистична.

I Fuсking Love Science е много добра научнопопулярна страница във Фейсбук, както и хубав уебсайт. Те понякога дават линкове към нелоши документални филмчета. И каналът на NASA в YouTube също качва понякога разкошни филмчета. BBC също имат един стар и хубав шестсериен формат с научнопопулярни и прогностични филмчета, който редовно попълват с нови заглавия. Общо взето, не е пълна суша

За хуманитарите (и в частност за мен) научната работа далеч не е само сбор от цитати. Просто спецификата на самите хуманитарни дисциплини изисква да знаеш какво са направили другите преди теб - дори ако го отхвърлиш после (а това съм го разбрал не само с учене, но и вече от опит). Не можеш да бъдеш добър историк, филолог или философ, ако не знаеш до какви изводи, с какви методи са стигнали другите преди теб. Мисля, че това в доста голяма степен важи и за точните науки, включително физиката. В крайна сметка, формулите, с които ще пресметнеш енергията, нужна за движение на ръката, не са измислени от теб, ти само ги прилагаш (евентуално може да ги усъвършенстваш за даден частен случай). И, впрочем, не е вярно, че в хуманитарните науки всеки може да си измисля както и каквото си ще, а то все да е вярно. И там, както и в точните дисциплини си има откровено остарели и неверни постановки. Както в точните науки има математически, формулен език и ясна логика, така в хуманитарните дисциплини има терминологичен, понятиен език с ясно значение, което трябва да се познава, инак нищо не изразяваме. В крайна сметка, точните и хуманитарните науки произлизат от философията и се опират на една и съща рационална логика, но хуманитарните поради спецификите на понятийния (а не формулен) апарат на пръв поглед изглеждат по-объркващи, есеистични, несигурни. Всъщност боравят успешно с повече неизвестни величини и това усложнява езика им. Въпрос на задълбоченост е да се схване, че например езикознанието, археологията или дори психологията са железни дисциплини, които изискват строга последователност и подготовка. Накъсо - добрият физик ще изчисли енергията, необходима за придвижването на ръката, а добрият психолог ще "изчисли" (и ще изрази не с формули, а с понятия) мотивите зад това движение. Ето защо "усетът", критичното мислене, съмнението в авторитетите и "практическите постижения" в хуманитарните науки са възможни само след задълбочена и сериозна подготовка. Разумът, за да бъде разум, трябва да действа по система. Инак се лашка без посока и развива само ирационален скептицизъм спрямо познаваемостта на явленията. Между другото, това донякъде се отнася и до религиозните въпроси.

Вероятно става дума за група звукообразувателни закономерности, останали в днешния книжовен език след какви ли не митарства в старобългарския и в диалектите ни, пък и след доста заемки. Тоест - и да има правило, то не е едно, а е по-скоро набор от навици. Това е моментът, в който добрата учителка по български език свива рамене и заключава, че етнонимите просто се учат наизуст.

Форгот, изглежда забравяш, че не аз съм "Църквата" Случайно обаче се явявам част от екипа по хигиенизация на форумчето откъм псевдодуховни и псевдонаучни глупости, тоест може би не аз ще си "хвана пътя" по инак толкова симпатичния ти израз

Свестни хора го похвалиха, така че отивам и аз да го гледам Както каза някой - заведете гаджето да гледа "Интерстелар" и ако й хареса, се оженете А стихотворението просто е от Дилън Томас, няма как да не е добро.

Ама ти си физик? Или само така си говориш? Та - по физика не се изказвам, там съм бос. Забелязал съм, че ти, да речем, не се включваш в езиковите и историческите теми. Това е нормално, всеки участва там, където се чувства уверен. Но, общо взето, малко си подранил с увереността си във философските и религиозните теми. Монте Кристо би казал, че ти липсва религиозна подготовка, но си мисля, че това не е чак толкова важно. По-досадното е, че с Форгот, изглежда, смятате, че философията е просто да говориш, каквото ти хрумне. Само това наричате "мислене". Още по-неприятното е, че когато такива "духовно търсещи", уж "мислещи" хора почнат да питат, те доста често не искат да чуят, че на даден въпрос отдавна е отговорено, а само - че проблемът е сложен. А той може и да не е. Дали ще те препратя към книжката на Цочо Бояджиев за Шартър или ще ти преразкажа тук основната й теза - ти и в двата случая няма да захапеш, така да се каже. Просто си има хора, които си чешат езиците, а се правят, че нещо тамм търсели. Търсят - чушки. Общо взето, на фона на красивите умове като този на Анселм, у когото и два реда струват повече от цял курс лекции, е смешно някой да продължава да говори за някакъв личен философски опит. Личен опит е да се чете и да се мисли над прочетеното.

У някои шарлатани се наблюдава здрав разум извън "работната" им среда. Тоест не изключвам Цанов да е държал съвсем нормални лекции по антична история в Германия, а само тук да си е позволявал щуротии по патриотично-ексцентрична линия

Ами ограмотявай се, за да знаеш какви резултати са последвали Може да останеш приятно изненадан. Tolle, lege.

Да, публиката обича катастрофични сюжети. И то не просто е склонна да ги възприеме лесно в лоши времена, а ги търси и им вярва с досадно постоянство дори в хубави периоди. Сам по себе си този стремеж към катастрофични сценарии може да бъде обект на изледване. Защо обичаме да слушаме истерични пророци, които непрекъснато предсказват края на света? На фона на всякакви старогръцки, близкоизточни, скандинавски, християнски и нюейджърски предсказания за страхотии, Омар Хайям е един от много малкото автори, които са схванали всъщност удивително близкия до ума факт, че трагедията винаги е само индивидуална: днес мен и теб ни има, а утре тточно мен и теб ни няма. Светът, човечеството като цяло - те си продължават. Но личността непрекъснато загива. Тълпата обикновено отказва да схване това и живее в удивително разхищение на личното си време, придружено от парадоксален страх за колективно унищожение. Вместо разумно да се боят, че тях самите може да ги прегази кола, повечето хора жадно слушат каква измислена комета щяла да изпепели половин Бразилия в 2037 г., да речем. Извинявайте за спама, тежко ми е от печеното, а от греяното ме избива на повърхностна философия. Оставям ви с нещо любимо: "Един Телец между звездите се носи, мълчалив и плах. И Бик Земята на гърба си поддържа - да не стане прах. А между тези две говеда под облаци и под звезди безброй магарета смирени пасе замислено Аллах."

Ошашавих се като видях, че Южнякът е писал в "Паранауки". После прочетох текста и се забавлявах много. Страхотно е, напомня малко Лъвкрафт И ми хрумна, че вероятно първите астрономо-астролози вероятно са били под силно впечатление от очевидната връзка между Луната, океанския прилив и настроенията на съпругите си.

Мога да ти отговоря какви постигнати отговори, но ще трябва пак да те насоча към книги Ето един великолепен пример за теологията като много добър трамплин за научното мислене. В XII в., във френския град Шартър няколко магистри от катедралната школа пишат серия трактати за отношението на Бога (по-точно на "непричинената първопричина") към света. Ползвайки опосредстван аристотелистки инструментариум, те формулират нещо прекрасно и за тогава страшно новаторско - че Бог действа най-често чрез сложни вериги от ествествени причини и следствия, а не толкова чрез чудеса. Било е интелектуална революция. Показало е, че отделните причинно-следствени връзки могат да се изледват рационално и едновременно с това благочестиво, без да се изпада в скудоумието за всичко да се казва, че просто Бог така бил решил. И досега това кротко постижение на шартърските магистри има огромно значение. Проф. Цочо Бояджиев чудесно е разказал за пътя към шартърските идеи в симпатичната си малка книга "Ренесансът на XII в. Природата и човекът". Е, това е само върхът на айсберга, но трябва да се има предвид, че светът е познаваем, при това със строги рационални средства. Както и че дължим тази увереност на сериозни хора, които изобщо не са лишени от вяра в Бога. И това е вяра, диреща и намираща разбиране, когато човек не е решил, че сам ще открива топлата вода. Ето защо е задължително да се знае добре какво е постигнало миналото, да се надгражда върху неговите фундаменти и така да се работи за бъдещето, когато собственият ни опит ще бъде включен в нови резултати. Ето защо и шартърците са казвали за себе си, че са джуджета, стъпили на раменете на гиганти. Това е истинското смирение на учения теолог, на философа, който знае, че опитът е предаваем от поколение на поколение и че авторитетът не е някаква глупост. Много може да се научи с четене. А без четене - нищо.

Проблемът отдавна не е в самия Ценов. Той е само една куриозна личност с погрешни идеи, никаква методология и лоши маниери. Проблемът е в ценовизма или по-точно в любовта към псевдоисторическата фантастика. Към митоманията. По времето на Ценов с по-малък ефект се е подвизавал един друг любител-историк - Стоян Шангов. Ценов не може и да си представи глупостите, които Шангов е написал. Това трябва да се види. Ако навсякъде из разказите на Хауърд за Конан Варварина заменим думите "атлант" и "кимериец" с "българин", ще добием само бледа представа за какво става дума. Това е пир за любителите на мистико-патриотично фентъзи. В наше време всякакви братя Гайд, Павел Серафимовци и други такива бълват книжки с подобно шанговско съдържание и уж се позовават на Ценов. Но отдавна са го задминали. В училищата часовете по история оставят учениците напълно безразлични. Университетите не произвеждат добър продукт за пред публиката. Това е рай за избуяване на псевдоистория с нелош издателски успех. Произходът на това явление е доста шарен (едновременно предвоенен националистически, дори романтичен, но и късносоциалистически псевдомистичен) и по мое мнение вреди страшно много. Не само на начина, по който широката публика си представя миналото, а и на начините, по които историците мислят за дисциплината си. Резултатът е мързел, опростачване и липса на научен морал.

Не "на християните" им пречи нещо (пък и в случая говоря като човек с интерес в историята), ами на неграмотните им пречи собственото им незнание. И нямаше да им пречи толкова, ако не беше нагло. Отказът от вече постигнати отговори не е нищо друго освен магическо съзнание, суеверие. По същество отказ от линейно схващане за развитието на информираността във времето. Поредна проява на аморфно, ирационално съзнание, което се свива недоверчиво пред простия факт, че светът е познаваем с общи усилия.

Монте Кристо, не си хвърляй бисерите

Дотука в темата няма тема. Пък съществувал ли е Христос, пък за какво Се бил борил (ако е съществувал), пък колко лошичка била Църквата и как нямала нищо общо с Него (пак - ако е съществувал), пък как сме щели да Го познаем (ако съществува и, впрочем, вземе, че се появи сред нас), пък какво било научно или ненаучно, пък какъв бил личният (предполагаемо мистичен) опит на християните, пък какво било критичното мислене (пардон, този въпрос не беше зададен, защото Сириус и Форгот видимо предполагат, че критично мислене и мрънкане са едно и също)... о, я стига с този хаос от глупости. Човек трябва да си има тема или теми, да ги изследва адекватно и разумно. Ето това е критично мислене. Другото е бърборене и си заслужава само подигравки.

Great minds think alike Пък и това е доста хобитски възглед, допада ми.

Как какво повече? Манджа, вино и мацки