glishev

Нека за почтеност не говорят хора, според които една ценна традиция не е ценна. Впрочем, аз продължавам да смятам самото учение на исляма за нецивилизовано - но това не ми пречи да ценя сътрудничеството на Синода и Мюфтийството по въпроса за вероучението, да познавам добре побългарената версия на битовия ислям, както и да смятам, че религиозността сама по себе си, дори в най-странните си форми, е стократно по-ценна от атеизма.

Имали са си и администрация, и армия, и писменост, и дори литература. Архитектурата, градският живот и занаятите също са много интересни. Не знам дали са имали пари. Лорде, а нещо за пътната мрежа, архитектурата, религията и администрацията можеш ли да пуснеш? Това е много интересна цивилизация. Мисля, че е много по-разнообразна и богата от тези в Мексико.

Дрън-дрън. Говориш, колко да не зАспиш.

Литературата е нещо безценно, но училищната подготовка по литуратура трябва сериозно да се преразгледа преди да почне да отговаря на доброто ти мнение за нея. Децата имат нужда и от живи автори. Колкото до православието, явно го познаваш много зле. Аз доста често съм в контакт със свещеници и религиозна литература и мога да кажа, че говориш пълни глупости. В православната практика има и един изключително здрав битовизъм. Какво да ти кажа, моето неофициално вероучение беше при ученик на Каприев и Янакиев. Всъщност още като ученици ни водеха и директно на лекциите на тия двама професори. От това целият ми випуск е имал само полза.

Щърбов, това е поредният ти готин въпрос, поздравления Значи, ако питаш за периода преди Покръстването и идването в България на Климент и Наум (864-886), мисля, че има само текстове, писани по поръчка на български владетели, но на гръцки език. Думата ми е за първобългарските каменни надписи. Има и един-два надписа на т. нар. "прабългарски" език с гръцки букви. Този език не е същият като т. нар. "старобългарски". Интересно на какъв ли език е бил първоначално Именникът на българските владетели? Запазен е в късен среднобългарски (или староруски) вариант. Но дали първоначално не е бил на гръцки или пък дори директно на "прабългарски"? Има и много преводи от гръцки на старо- и среднобългарски, като се почне с Библията и т. н. религиозни съчинения. То това май е най-голямата част от старобългарската литература изобщо. --------- Но дали има текстове, писани първо на старобългарски и после преведени на гръцки? Ето това е то интересен въпрос. Със сигурност има старобългарски автори, които са знаели и ползвали гръцки - веднага се сещам за патриарх Евтимий, а и сто на сто не е само той. Между 864 и 886 има едно цяло поколение български християни, които четат и слушат Евангелието по-скоро на гръцки, а не на старобългарски. Самият цар Симеон е от тях, а вероятно това важи и за повечето му изтъкнати съвременници. Вероятно просто голяма част от българската аристокрация и духовенство са знаели гръцки. Вероятно и част от византийските сведения за българската история се дължат на някакви български източници, тъй че и сред ромеите е имало такива, които знаят старобългарски (например всички славяноезични поданици на империята; нали и св. св. Константи-Кирил и Методий, както и изобщо жителите на Солун очевидно ползват славянски). Тъй че е доста вероятно да е имало български текстове, превеждани на гръцки. Но какви ще да са били те? Със сигурност има документи от български произход, съчинявани или превеждани на гръцки още в България. Например писмата на цар Симеон до магистър Лъв и до император Роман са на гръцки, както и тези цар Калоян до папа Инокентий III са съставяни директно на гръцки в Търново, а вече в Рим са превеждани на латински за нуждите на папската канцелария. Вероятно и по-голямата част от официалната кореспонденция между България и Константинопол изобщо си е вървяла на гръцки език. Грамотите на българските (и сръбските) владетели за манастири извън зоната на разпространение на българския език са директно съставяни на гръцки. Дори не е сигурно дали са имали среднобългарски екземпляри. Например Ватопедският сигилий на деспот Алексий Слав от 1220 е запазен на гръцки. Круйската грамота на цар Йоан-Стефан (царувал в 1330-1331, но тя може би е съставена по-късно, когато царят е в изгнание) пък е оцеляла само в латински препис, а оригиналът, от който е направен преписът, е бил гръцки. Трите месемврийски грамоти на цар Йоан-Александър от 1339-1369 също са съставени на гръцки. Отделно от това има не само документи, а авторски текстове, писани от българи или поне от лица с български произход на гръцки език. Примерно свети Каликст Ангеликуд, игумен на един от мелнишките манастири в края на XIV в., може би е бил българин. Неговите полемични съчинения срещу католиците са писани изцяло на гръцки. И не е само той: в късна Византия има доста българи, някои от тях на високи постове и тяхната кореспонденция и трудове са си на гръцки. Примерно патриарх Йосиф II. Мисля, че нямаме точно авторски текстове, писани първо на български и после превеждани на гръцки. По-скоро има български автори, писали директно на гръцки, както и официални документи, съставяни и едновременно на български и гръцки, и направо на гръцки. Всичко това е съвсем нормално - България е част от византийския културен ареал. Както и Сърбия, Грузия и т. н. ---------- Интересно е също дали има преводи от латински към старобългарски и обратно - от старобългарски към латински. Те може и да не са точно от България, а да са например от Хърватско, от Сърбия, от Влашко или Рус. --------- Темата е страшно интересна, сигурно ще има доста включвания и спорове.

Митак (както и останалите), вие изобщо не познавате християнската религия и затова й приписвате неща, които не са й присъщи. Чета например това за Сътворението на света и т. н. и се шашкам какви неверни представи имат дори и инак начетени хора за християнството. Православните свещеници не проповядват някакъв вреден и примитивен буквализъм по научни въпроси. Няма български православен свещеник, който да каже, че Земята е плоска, че е само на няколко хиляди години, че е буквално създадена за шест денонощия, че е в центъра на Вселената или че изобщо не съществува еволюция на видовете. Който си мисли такива неща, има бая погрешна представа за християнската религия. Познавам достатъчно на брой калугери, кюрета и попове и съм чел достатъчно православни и католически книги и знам, че и двете стари Църкви се придържат много строго към неутрални мнения по тези научни въпроси. Още от свети Василий Велики, та до Тейар дьо Шарден и православната, и католическата Църква изобщо нямат проблеми с научния възглед за света и човека. Много отдавна старите, нереформирани християни нямат проблем да съвместяват тълкуванията на Библията с научните факти. Просто си има история на библейските тълкувания, в която алегоричният и символичният подход са много силни. Общо взето, крайностите на фанатичния буквализъм са типични само за няколко по-малгинални религиозни течения в Америка, а не за православието и католицизма. В Софийската духовна Семинария момчетата си учат биология по Дарвин и хич не им мига окото. Така че стига по този въпрос. Глупаво и невярно е да се твърди, че православното вероучение би било антинаучно. Това е заблуждение на хора, които изобщо нямат понятие от нещата, за които Църквата говори. Изобщо, да се подценява вероучението и изобщо религията като примитивна, е глупаво. Всъщност самото това подценяване е примитивно. То е резултат от двеста години предъвкване на ефектните, но евтини приказки на Волтер по адрес на християнството. И на шейсетина години изключително креслива соцпропаганда, която напълно погрешно бива идентифицирана с научния глас на XIX в. Колкото до другите въпроси на Митака, извинявам се, но те издават крайно подценяване и още веднъж непознаване на тълкувателната традиция. Не издават интелигентен поглед към материята. Съжалявам. Техническата култура не е всичко. Има и хуманитарна култура. И колкото повече чета Митака и останалите опоненти на вероучението тук, толкова повече се уверявам, че вероучението е необходимост. Тъкмо заради хуманитарната култура. Познавам една сюрия млади, кадърни и надъхани възпитаници на ФФ на СУ, които биха могли да преподават едновременно вероучение, философия, история, етика и езици на адски високо, а същевременно на съвсем разбираемо за деца ниво. Не е вярно, че вероучението не може да се съобрази с програмата по философия и етика. Може и още как - казвам го от опит, защото моето и на съучениците ми обучение по история на философията и история на културата в училище мина с много сериозен поглед към християнството. Ние на практика имахме вероучение, защото учителите ни бяха една идея по-интелигентни, по-смели и по-кадърни от повечето други учители в страната. Няма такова нещо като несъвместимост между философията и религията и това може да го види и чуе всеки, който слуша лекциите на проф. Каприев във ФФ на СУ или пък е присъствал на часовете във философския профил на НГДЕК. Ама трябва ерудиция на учителя. Дупце трябва. Вероучението е свързано и с историята и културата, и с езика и литературата, и с философията и етиката. А не е някаква примитивна и антинаучна митология, както погрешно си представят някои - с извинение - недотам грамотни в хуманитаристиката хора. Религията не е от вчера и учението й не е някаква каша от алабализми. В най-лошия случай християнското богословие е бая дълга и сериозна глава от историята на философията. Набийте си го в техничарските глави. За обществената полза от вероучението вече писах достатъчно. Да не говорим колко вбесяващо и обидно е да се говори за обекта на верските чувства като за "плява", "лъжа", "неистина" и "неморално". Това е все едно някой да нарече майка ти "курва". Просташка грубиянщина, родена от самодоволство, полуграмотност и четвърт интелигентост. Впрочем, пише се "философски", а не "филосовски" и "словесен", а не "словестен".

Сега е по-различно. Вече почти няма приятелски държави - освен Китай. Но от Китай не идват обикновени туристи, които да искат да ходят по улиците или в провинцията. Мой приятел отиде в Северна Корея преди две-три години. Без някакви връзки или нещо такова, просто като турист. Вероятно е имало проверки и така нататък, но към Северна Корея днес съществува известен малък туризъм. Никаква свобода на придвижване, строго придържане към програмата, много внимателно какво може да се види и какво може да се снима. Неща, които могат да се видят и по любителските филмчета, правени днес от западни посетители с туристически достъп. --------- Впрочем, ето нещо интересно: официалният уебсайт на Корейската народнодемократична република.

Ето ви линкче към едно идиотско четивце за Дядо Коледа: "Ньорд от Ноатюн".

Това с неистините, лъжите и останалите неприемливи неща няма и да бъде търпяно. Особено на такъв празник. Лично на мен ми омръзна да чета крайно обидните мнения по адрес не на една, а на всички религии. Религиозността по принцип е нещо добро, а който смята другояче, ще направи най-добре да изразява мнението си с подобаващото уважение към доста искрените чувства на останалите. Аман от търпимост към глупости и то на Коледа.

Абе ако щете и в кози вярвайте, ама си плащайте десятъка.

Nampo, много се радвам, че споделяш спомени във форума. Северна Корея е невероятно странна държава и ние реално не я познаваме, а разчитаме на информацийки, прокраднали се оттук-оттам. Бил ли си извън Пхенян (или Пьонян, както май е по-правилно)?

Има една книжка от Толкин, наречена "Father Christmas Letters". Съставяна е през двайсетте и трийсетте години и е илюстрирана от автора. Това са писмата, които уж Дядо Коледа, а всъщност самият Толкин всяка година пише до децата в семейството: Кристофър, Майкъл, Присила и Джон. Та там Дядо Коледа е едър белобрад старец в червени дрехи; а Толкин определено не е повлиян от Кока-кола.

Честито Рождество Христово, Коледа, Христовден, Божич, Юл и прочие Здраве, късмет, пари, успехи, любов, деца, добитък и изобщо от всичко хубаво по много на всички ни "Щастие за всички даром и никой да не бъде забравен!"

Един републикански химн: http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=YLAdvqkab60 Май и друг път съм го пускал. Това е финалният хор от ораторията "Триумфът на Юдит" от Вивалди, композирана в 1716 в чест на венецианската победа над османците при Корфу. Тази част от ораторията набързо се превръща в химн на Републиката на Сан Марко в нейните последни десетилетия, които са си истински златен залез. Salve, invicta Iuditha formosa, Patriae splendor, spes nostrae salutis, summae norma tu vere virtutis. Eris semper in mundo gloriosa. Debellato sic barbaro Thrace, triumphatrix sit maris regina. Et, placata sic ira divina, Adria vivat et regnat in pace. Vivat, vivat, vivat in pace! Здравей, непобедима, прелестна Юдит, светлик на Отечеството, надежда за спасението ни, истински образ на добродетелта. Винаги ще бъдеш прославяна в света. Тържествувай, царице на морето, надвила тракийския варварин. И като умилостиви така Божия гняв, Адрия живее и царува в мир. Да живее, да живее, да живее в мир! Допада ми как библейската Юдит се превръща в самата Венеция, по-точно в Адрия, основана от троянци и как Олоферн е едновременно Турчинът и тракиец. Всичко е всичко.

"Единствената истинска наука, с която разполагаме, е науката за недоволството." Това е от романа "Дюн". И си е вярно. Повечето българи са Ганьовци. Да, в тях може и да дреме нещо свястно, но за да излезе наяве, те имат нужда от малцината си недоволни. Ту Левски трябва да ги ръчка в ребрата и да им вика: - Народе???? Ту Славейков трябва да ги хули като "фасулковци", ту Алеко като Ганьовци. Самодоволството и снишаването правят българите лениви и вредни за самите себе си.

Чехите изобщо са за уважение. Даже и евроскептиците им си ги бива. За граф Шварценберг ми е думата.

Единият вика, че "доктрините" се били реформирали през миналия век, а другият вика, че тепърва трябвало да се реформират... на мен тая противоречива материя ми е твърде сложна. Докато умните се наумуват, вероучението вече си го има тук и там. Като поработих в книжарница, видях как вървят учебниците по предмета. Доволен съм. Оттука нататък керванът ще си върви. Ай отивам да запаля една дебела вощеница на свети Терапонтий Средешки за мое и ваше здраве.

Впрочем, аз си мисля, че слънцестоенето наистина е на 25-и. Но както и да е, днес или на 25-и слънцестоенето наистина винаги е било празник: най-краткия ден в годината, денят, след който престоят на слънцето на небето започва да се удължава. Пролетта иде, колкото и да е далеч още

Никой не спори, че БПЦ трябва да се управлява много по-добре (а според мен - и от други хора, а не от настоящия владишко-просташки състав). Но "да се реформира религията" по принцип, както и да "не разчита на индоктринация" - това са изрази, които показват пълно неразбиране към религиозния феномен изобщо.

Или поне е изправена пред пореден исторически крах. Успокоявам се, че в 1396 е било по-зле, а въпреки всичко пак сме тук. Но ме тревожи възможността нашата нова 1396 отново да наближава. По нов начин, в друг свят, разбира се. Надявам се това да не е необратим процес. А ако е - то поне някъде в далечното бъдеще да ни чака (не нас лично, а някое друго поколение българи) някое ново Възраждане. И в двата случая е важно какво ще оставим. Някакъв здрав скелет, който в бъдеще отново да бъде покрит с плът. Може би някоя и друга добра книга, добро решение, добра мисъл, смислен жест. Мисля, че вероучението би било нещо такова.

Добре, ако щеш го кажи така: добре е да излезеш от Родината с охота да пробваш нови неща

Всеки си обича родната кухня, но всъщност навсякъде из Европа се яде добре. Дори в традиционно обявявани за "скучни" откъм хапване страни има какво да се опита. Британците имат например добри ястия с гъби, нелоши тестени неща и десерти. Датчаните са страхотни с месото. Поляците и хърватите са адски добри със сметаната. Е, чуждите неща невинаги са кулинарен Рай, но и определено не са кулинарен Ад. Пък и у нас невинаги е интересно да се яде. В Словакия, Унгария, Австрия, Турция, Гърция, Сърбия, Франция, Италия и Испания съм си облизвал пръстите, а хората далеч не ядат само неща като нашите. Словашките хапвания са особено хубави. Изобщо, най-добре е човек да излезе от Родината... гладен

Колкото до храната и пътуването, нещата опират само до пари. Когато нямам пари, съм мизерен турист (или направо си стоя вкъщи). Когато имам пари, си ги харча с удоволствие, защото не смятам, че от икономии се забогатява. А и обичам да трупам впечатления, включително кулинарни. Във Виена има какво да се види, има и какво да се опита - и с това дори не казвам нещо ново или шокиращо. Не е просто "хора, къщи, салтанати" и не, няма нищо позитивно у бай ви Ганя. Виена си е Виена. Град като слънце. И не е само Виена, разбира се. Който обича да се свива и да се гъне - то си е негова работа. Но Алвата е прав за това: българите масово имат изцяло погрешна нагласа и към пътуването, и към доброто прекарване някъде, и към харченето, и към личните си навици, и към пестенето. Все се сещам за безмислената смърт на Захарий Стоянов... от цицилък. За себе си предпочитам макар и един ден да поживея като човек отколкото цял месец да се гъна като мишок.

В италианските ренесансови войни май има такива случаи, а иначе по-известни са епизоди, в които наемниците в решителния момент предоговарят възнаграждението си, за да не изменят в битката.