glishev

Нека само посоча няколко неточности. Не религиите [по принцип] насаждат омраза. Някои конкретни форми на вероизповед я насаждат. Не и организираните религии [по принцип] насаждат омраза. Пак става дума за конкретни форми на вероизповед, било то в организирана или в неорганизирана религия. Докато досега съществувалите форми на организиран атеизъм винаги са насаждали омраза. Нека обаче не се връщаме назад в темата, а просто да кажем, че човек обича да мрази, независимо дали е религиозен или атеист. Примери - бол. Когато стане въпрос за хомосексуалността, християните определено не "мразят" и не "насаждат омраза". Просто имат убедени възражения. Същевременно е факт, че хомосексуализмът (за мое лично съжаление) има свой дял в ненаписаната история на християнската Църква. Сега, щом ще цитираме хора със силни думи, то аз имам един-единствен цитат под ръка: "Рече безумец в сърце си: няма Бог". За някого религиите може да са лъжа и връх на неморалността. За мен пък такова мнение е направо налудничаво. Ще продължаваме ли да се замеряме с обиди?

Историк, винаги си мислил или винаги си мислел?

Може и менте да е, знае ли човек.

Не знам на кое викаш "повече интерес" Ако ти самият имаш интерес, ще намериш информация. В горните два постинга съм споменал имена на извори, а Интернет е голям. Вече няма начин да не намериш текстове или коментари на всеки език, който ползваш. Факт - иска време и ровичкане, пък и умение да отделиш смислената информация от глупостите в Мрежата. Може би трябва да пуснем една тема за това как се търси информация... ако някой вече не е пуснал такава. Повечето оцелели извори, които говорят за жертвоприношения у германоезични народи, са или от скандинавски произход, или засягат скандинавците. Както казах, това са най-вече сагите. В темата в "Бойна слава" пък е спомената нашироко и скалдовата поезия. А тук във форума имаме и раздел за германо-скандинавски извори. На български вече има издадени и няколко нелоши популярни книги за средновековните скандинавци, които човек може да си търси.

Ако не е някаква фалшивка или майтап, това ще е клинопис. Не мога да преценя какъв точно - дали шумерски, дали вавилонски, асирийски и пр. Там съм бос. Кой е сайтът, дай линк към оригиналния постинг, та да прочетем, ако там има дискусия и те така. Може пък и сигнал да трябва да се подаде, нали знаеш.

Гледах записи около смъртта на стария Ким Ир Сен и на сина му. Прави ми впечатление, че проявите на масова скръб са по-въздържани и една идея по-естествени при смъртта на стария вожд. Един пример: удрянето с ръце по земята. При смъртта на стария вожд такова нещо не се наблюдава. Сега - напротив. Но няма нито един счупен нокът, така да се изразя. Има само повтарящи се пред камерата движения с меката част на юмрука. Спонтанният жест би бил еднократен или пък невъздържано повтарящ се. И много силен. А не немощно повтарящ се, като в постановка на китайска опера. Ако питате откъде знам - ами помня какво беше като почина моя близка и старият й съпруг си я оплакваше от дън душа. Освен това години наред съм живял в една къща с добър актьор. Езикът на тялото не е някаква измислица. Освен това старият Ким за разлика от сина си все пак е бил нещо като митична фигура: военен герой. Дори да не е бил наистина героичен, то митът за него е бил по-убедителен, по-силен, защото все пак се е коренял в нещо. А и да не забравяме колко стари, колко мощни са традициите на официалното, безалтернативно раболепие в онази част на света. Там искреността не е това, което е тук. Нашата най-перфидна или прикрита византийщина би се видяла детска играчка на всеки кореец, японец или китаец. За тамошните хора неслучайно е казано, че имат по шест лица и по три сърца. Не се съмнявам, че и за Ким Чен Ир е имало искрено скърбящи или поне такива, които са искали да скърбят искрено. Като лош вярващ си давам сметка колко много ми се иска да бях истински мистик, та допускам същото и за поне част от скърбящите корейци. Сигурно някои викат, защото им се иска наистина да скърбяха. Бас държа, че в умовете на партийните и военните водачи бясно щракат сметки и хич не им е до скръб, но поддържат умело фасадата на чудовищното си благоприличие, което изисква обилни слъзоизлияния. --------- А сега нещо по-лично. Силно се надявам Ким Чен Ир тъкмо сега да минава през митарствата право към оня Адов казан, където, пак се надявам, се пържи и баща му. Убеден съм, че извън привилегирования Пхенян има страшно много хора, които не могат дори да схванат новината, просто защото са гладни, болни и им е студено. Заради тях ми се ще този проклет режим да падне... но честно казано, смятам, че на нещастната Северна Корея й предстоят още много години живот в ужасяваща и убийствена лъжа. Дано да бъркам.

Очарователен постинг, винаги е симпатично, когато някой упорито се придържа към стария правопис или поне към своя представа за него Поздравления и добре дошъл (добре дошли) във форума. Аз съм наполовина шоп и наполовина трънчанин, така че за мен си е съвсем естествено да казвам "щех да дойдем", "щех да правим". Дето се вика, така го имам чуено

На 18 декември 2011, седемдесет и петгодишен, си отиде последният държавен глава на Чехословакия, първият президент на нова Чехия, драматургът, философът, нобелистът, шегаджията, затворникът от Панкрац, дисидентът, приятелят на Милош Форман, чехът, чехословакът, европеецът и човекът. Хавел беше от големите личности, които не само видяха, но и участваха в падането на Желязната завеса. Днес светът отново притъмнява и голямата радост от началото на деветдесетте вече е забравена, но тази радост я имаше; и един от "виновниците" за нея беше Хавел. Вечна му памет! Неговата кончина си струва отбелязването в може би по-голяма степен от смъртта на поредния азиатски деспот - защото и животът му беше по-смислен. Кой щеше да помни Дариевците, ако нямаше Милтиадовци?

Тоя личен опит не струва, ако не може да доведе обобщение. В момента нещата са такива, че под горните поплаци могат да се подпишат бая хора и то все нормални. После защо били невротички авторките в беге-мама. Да се върнем към темата. Някои родители отглеждат "машини за успехи". Други изобщо не смогват да си погледнат хлапето. Едни мои приятели (и връстници, женена двойка) с горе-долу прилични доходи скоро си направиха дете и сега го гледат успешно. За щастие, на майката й тече доход, така че има време за детето, а и двамата нямат разходи за наем. Това е много важен момент. Може да прозвучи левичарски, но просто няма начин да има повече деца в нормалните семейства и то добре гледани деца без по-добра социална политика. Човек трябва да бъде насърчаван да прави семейство, да му е възможно да спестява и да притежава жилище; иначе просто си вървим към Идиокрация. Пардон, към циганизация.

Бях фен на покойния Йоан-Павел и още повече съм фен на Бенедикт. Далеч са от представата за "зли папи". Аз като чуя "зъл папа" си прадставям някакъв разхайтен средновековен изрод с примитивни нрави или налудничав, или жесток, абе изобщо - патологичен случай. Някого като Александър VI, наистина.

Това е повече за антична, а не за средновековна история. Наемници има от, ехеее, дълбока древност. Наемник е Ксенофонт.

Да, ама пусто патриотизъм, рода, приятели, познати и любими места, криво (или може би право) възпитание... Проблемът е, че с тези мисли ме обзема един левичарлък, не си е работа. Но аз забих в офф-топика. Исках просто да покажа защо според мен родителите нямат време за децата си. Пък то излезе мрънкателен ферман. Разбира се, нивата на стрес тук далеч не са като в Южна Корея или Япония, където родители и деца заедно изтрещяват от манията за успехи. А темата беше за успехите. Относителната ценност на финансовия успех може и да е голяма, но абсолютната му е точно никаква за мен. В старите софийски семейства на филолози, историци, журналисти и прочие хуманитари (колкото са останали) има едно здравословно отношение към успеха: леко небрежно. Хората в тази намаляваща прослойка искат да отгледат децата и внуците си спокойно, в едни по-бавни и доста консервативни ценности, с доста красиви стремежи. Но днешна България е крайно враждебна среда за такива хора. Няма как стотина семейства да обсебят хуманитарните специалности в СУ и да блаженстват бохемски в литературните си мечти. Бих искал да не беше така, но нещата са, каквито са.

Свръхзаетостта е бич, който на това отгоре ни бива пробутван като някакво благо, уж форма на свобода. Някога една добра заплата е издържала двама души и детето им. Днес две добри заплати постигат същия резултат по-трудно. В резултат няма родител, който да може да си позволи да остане вкъщи, а това просто е биологична необходимост. Аз например още нямам деца. Отскоро най-сетне имам добра работа. Приятелката ми си намери също нещо прилично, а трябва от време на време да се вясва и на лекции. Успяваме да си платим сметките. Но да се оженим? Абсурд. Да помислим не за дете, а дори само за куче? Също абсурд. Какво ти дете, каква ти женитба, какви ти кучета и котки - та ние дори нямаме време да се видим като хората. Сутрин пием кафе заедно, вечер вечеряме заедно, а после падаме и умираме. Е, млади сме, здрави сме, успяваме поне да поддържаме някакъв нормален любовен живот и се храним нормално. Но няма време за кино, за театър, за книги. Дори някоя и друга минута във форума (където инак си пишех бая редовно) се оказва някаква случайност. За да се видим ни остават само почивните дни, а всеки си има свои приятели, вкусове и забавления. Да не говорим, че трябва и да се почисти къщичката. Всеки прави компромиси, но напрежението си стои. Пък и става едно рутинирано, скучно. По някаква ирония не можем дори да се скараме като хората и да се разделим - оказваме се финансово зависими един от друг, а на към трийсет вече не можеш просто да си грабнеш шапката и да се върнеш при мама и тате. На двайсет още можеш, но и това си е поражение. Иди гледай дете като хората при тия условия. Дори да го искаме (а аз например нямам нищо против), то става практически невъзможно. Работа, работа и пак работа... при това защото сме късметлии и сме си я намерили. Да не говоря какво е да нямаш и да нямаш бачкане. И през това сме минали. Но дори сега с двете добри заплати не успяваме да пестим. При това без екстравагантни разходи и глезотии. При това тук-там и с по някой "заем", щедро отпуснат от родители. А какви ти деца без пари на ръка? Дори да решим да се делим, дари да намерим нови гаджета, дори пак всичко да е цветя и рози по отношение на бачкането, просто няма начин човек да има и времето, и спестяванията, и енергията да направи и да отгледа дете като хората, отделяйки му нужното внимание. Брат ми има вече две деца. Ясно си личи, че при раждането на всяко от тях не само графикът става лудница, но и стандартът на живот на младото семейство рязко се влошава и следва задлъжняване. Докато прадядо ми е получавал заплата, която е позволила на жена му да се пенсионира млада, двамата да спестяват, да си родят и отгледат баба ми, а старият е имал и работно време, при което да може да се връща у дома всеки ден. При това човекът дори не е имал Бог знае какво образование. При това положение как да очакваме от хората днес да имат мотива за деца? Брак - може би, но децата са нещо почти невъзможно. Хайде, някъде на към тридесет и пет-тридесет и седем стават може би мааалко по-възможни. Но пък тогава и жената вече не е в най-добрата си възраст за раждане. Нуждата от висше образование, от хиперквалификация и от години наред чакане за добра работа, плюс стресът за самото местенце в офиса правят начинаието крайно сложно. А всичко това не е просто самоцел или алчност - става дума за реални нужди. Но човек, хайде, може и да се справи с едно дете. Поне с материалната страна на отглеждането - изобщо не говоря за дължимото време. Може, с цената на превръщането си в робот, да се справи и с две, та на едното да не му е самотно. Но три? Нали от двама родители трябва да има поне три живи деца, за да се увеличава нацията? Невъзможно е. Майката просто ще полудее, а бащата в един момент ще намрази семейството си като вид затвор. Може и обратното да стане. Децата при всички случаи ще страдат. Някога бабите и дядовците са можели да поемат детето (или децата) при много заети родители. Днес обаче средната продължителност на живота и здравословното състояние на възрастните хора в България спадат. Да не говоря за доходите. Бабите и дядовците са по-малобройни, по-болни и по-бедни. Иди, че им дай да гледат внуци... Разбира се, на циганите им е все тая и си се плодят на поразия. Идиокрацията наистина се задава: идиотите се множат, а нормалните хора - не. При това положение вече не мога да хуля родителите, че нямат време за децата си. Като даскал се възмущавах, когато ми казваха: - Възпитавайте детето ни, ние нямаме време. Но, Бога ми, те наистина нямат време! Нямат пари да го родят и отгледат, нямат нерви, с които да изтраят коликите и зъбите, нямат време да го щипнат по бузката, нямат баба, която да им помогне с грижите. Да добавя ли и жизненото пространство? Такова също няма. Старите родители на родителите още са живи и притежават своите апартаменти. Младите родители са някъде под наем. Не в тристайни, а в двустайни апартаментчета. Няма място за детска стая. И, по дяволите, един възрастен човек има нужда от своя стая. Особено жената, както ще каже и Вирджиния Улф. У нас никой не живее в къща. И т. н., и т. н... Ето защо няма да имам дори и едно дете преди да навърша поне трийсет и пет години. И след това вероятно няма да имам време за него. Това не е нормално. Не искам да живея тук.

По принцип не е невъзможно, но думата ми е само за периода на евентуалния престой на Малори на острова. Нямаме преки сведения за пътуване на нашия човек до Родос, а само една възможност в 1435-39. В този период е пак само възможно да е отишъл и до Йерусалим. Но вероятно ли е? Според Хардимънт точно в този период мамелюците и османците се канят да превземат Родос (това е и причината чичото на Малори да тръгне към острова и да заведе там колкото може въоръжени мъже). Ако някой намери документ за пътуване на Робърт Малори към Кайро и/или Йерусалим в този отрязък, тогава ще можем да допуснем, че и племенникът му Томас е ходил до Йерусалим. Дотогава това изглежда невероятно. Във всеки случай в описанията си на пътища от Британия на изток Томас е подробен само до Италия. Сетне споменава Йерусалим като един вид достойна цел, но вече без детайли. Мисля, че е възможно да е пътувал по суша до Венеция, Генуа или Ливорно, а оттам да е изгубил сметката за пристанищата до Родос. А за Йерусалим може и да си е мечтаел, но просто да не е имало как да стигне. Не и в тоя период, в който може да е бил на изток. Освен всичко друго, той е доста подробен в описанията на области, замъци, градове и прочие. Например от книгата му става ясно, че познава поне Лондон и Гаскония. Но няма описание на Йерусалим. А Йерусалим не само е кръстоносна цел, но е и част от митологията около Артур, която Малори създава. Според мен ако Малори познаваше града, щеше някак да го е включил в книгата си. Но това са спекулации, разбира се.

Аз и на френски бих пуснал. На български вероятно няма. На английски си търсил и не си намерил?

Миниатюрата е част от ръкописния кодекс по принцип. Това си е завършена илюстрация, най-често с човешки фигури на нея. Вероятно може да се говори за български ръкописни кодекси от 885 г. нататък (тогава започват да се пишат и преписват книги в самата България). Първият оцелял до днес ръкописен кодекс с миниатюри в него и правен в България или поне на Балканите, на старобългарски език... май ще излезе поп Добрейшовото Евангелие, правено вероятно някъде между 1200 и 1220 г. Вероятно има и гръкоезични ръкописи с миниатюри, правени по българските земи особено между 1018 и 1185 г., но не ги познавам добре. Значи българската миниатюра трябва да е възникнала под византийско влияние някъде между 885 и 1220 г. Мисля, че нито един оцелял глаголически кодекс няма миниатюри (имат само винетки и заглавки). Значи трябва да отдадем миниатюрите вече на кирилските текстове, тоест при всички случаи най-рано в Х в. Може и да е имало някакви кирилски ръкописи с миниатюри от Балканите между Х и ХIII в., но не са се запазили. Засега май остава поп Добрейшовото Евангелие от началото на XIII в.

Ей за тая дума, чадо, ти ся прощават греховете!

Ник, ти бил ли си в Северна Италия? Много пригодна си е за земеделие и то не от днес. Както и да е. Долу левичарството и да живей форумният алькоголизм!

Mr. Shades, името на този се пише Jean Le Maingre, maréchal de Boucicault. Слагаш си го в кавички и го търсиш в Гугъл За него и от него все ще излезе нещо.

А има и една рекичка Ахелой в днешна западна Гърция

Няма такива сведения. Малори е роден някъде между 1399 и 1405. От 1418 до 1435 името му фигурира в документи, които показват, че си е стоял в Англия. От 1439 до 1471 - също. В 1435-1439 чичото на Малори, който е член на Ордена, се намира в Родос и е много възможно Малори да го е придружил. В този интервал (1435-1439) не е никак вероятно някой рицар да пътува от Родос до Йерусалим: положението на острова е било доста напрегнато и на орденските рицари вероятно нито им е било до поклонения, нито пък им е било и възможно да се мотаят из Палестина, намираща се под властта на враждебно настроените към Ордена египетски мамелюци. Но може би Mont Ferrand може да добави повече за това. В XV в. са живели поне трима англичани с името Томас Малори. Само двама от тях са рицари и само за един от тях е вярно, че е имал роднини в Ордена на хоспиталиерите и че в 1435 е бил на подходяща възраст да пътува далеч извън Англия. Най-вероятно точно той е авторът на "Смъртта на Артур", защото книгата е написана от начетен човек с доста широки познания за тогавашния свят.

Това е и мнението на Кристина Хардимънт. Пък и моето.

Е, успех

Алва, loop, не отговарям за чужди частни мнения. Говорил съм с небезизвестната църковна активистка Десислава Пулиева, която придвижва тези неща и съм чел становището на Светия Синод и на Главното мюфтийство до Министерския съвет. Става дума точно за това: - 1. задължителноизбираем предмет (ЗИП); - 2. вероучения на всички традиционни вероизповедания в страната (православни, католици, арменци, евангелисти, юдаисти, мюсюлмани-сунити); - 3. предвиждане на алтернатива за учениците от семейства на атеисти (за тях неутрална история на религиите); - 4. преподавателски състав и програма, одобрени от МОМН; - 5. уводен курс по съответното вероучение, традиционни практики, основни текстове и малко религиозна етика; - 6. съгласуваност с евентуални часове по гражданско образование, подчертаване на личната свобода и на общочовешките ценности, застъпени в големите религии, представени в България. И всичко това Синодът го прави заедно с Мюфтийството, а не на своя глава. Не знам дали ще успеят, но идеята им е образованието в училище да бъде въвлечено във формиране на ценностната система на учениците. Нещо напълно естествено. Вече съм виждал и разпечатаните учебници по православно вероучение. В тях догматиката е засегната бегло, само са изложени основните неща, без да се задълбава. Кой каквото иска, това да си мисли. Синодът и Мюфтийството си вършат работата.

Търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори: "Ищите и wбрѧщете; толцыте и ѿверзетсѧ вамъ." Търсете бе, деца http://nauka.bg/forum/uploads/smile.png' alt=':)'> То пък даже е дадено с нормални цифрички, та да го намерите лесно. Но да си сложи човек татуировка е изобщо неразумно, а да е с цитат от Евангелието - това вече е направо безвкусица.