glishev

Основният източник тук са кралските саги на Снори Стурлусон. Според тях преди покръстването на скандинавските страни са съществували храмове на боговете. Става дума за сгради, построени от дърво и/или камък, но нямаме много данни за това как са изглеждали. Снори твърди, а и археологията потвърждава, че са съществували каменни и дървени дялани стълбове, един вид примитивна скулптура на богове, които вероятно са били държани в такива храмове, а може би и не само там. Обичайните жертвоприношения (най-често на животни) обикновено са правени на открито, а не в храмовете. Съществували са и единични изправени камъни (да не се бъркат с келтските менхири), гробници от каменни блокове, надгробни могили, както и надгробни камъни с рунически надписи. Жертвоприношения при определени поводи, изглежда, са правени на повечето подобни места. Тацит твърди, че германите почитат боговете си в горите, но може би е повлиян от по-ранни автори, писали за галите. Знаем, че до началото на девети век саксонците почитат боговете си най-често край реки и езера. За жертви, правени пред свещено дърво - например пред ясен - имаме разнообразни сведения. Напълно е възможно култът към всяко отделно божество да е имал конкретни детайли, при това - за всяка област. За разходката има данни и в другата тема.

Никой не оспорва, че и представителите на традиционните малцинства трябва да могат да разчитат на часове по собствените си изповедания. Главното мюфтийство и Светият Синод всъщност работят заедно за часовете по вероучение. По точно - по вероучения.

Може би темата е за историческия или етнологическия раздел, но да видим накъде ще тръгне. Личното ми мнение е, че "червеният орел" е не толкова историческа реалност, колкото мотив от средновековната литература. Но е възможно да става дума и за объркано в християнските извори описание на старинен религиозен ритуал, може би жертвоприношение. Ето тук има дискусия по въпроса: "Кървав орел". Моите включвания там са под ник gregorianus. Иначе в германо-скандинавските предхристиянски обичаи човешкото жертвоприношение се среща често. Или поне така ни уверяват изворите, които се опират на старинни устни традиции, но все пак произлизат от една вече християнска епоха, а и от християнски автори. Засвидетелствано е сакралното цареубийство: според "Сага за Инглингите" на Снори Стурлусон (в: "Земният кръг") древните свеи принасят краля си Думалде в жертва на Один след няколко поредни неплодородни години. Предположението на Снори е, че кралят "няма късмет" и жертвоприношенията на животни, които е правил като върховен жрец, не са донесли плодородие. Саксон Граматик твърди, че същите свеи (или шведите) до покръстването си всяка година са убивали чрез удавяне, обесване и/или удар с брадва хора, предназначени за жертва на Один при голямото жертвоприношение в Упсала. Това сведение го има и в други източници. Жертви, но най-често животни са принасяни при мореплаване на богинята Ран, бога Егир и т. нар. "морски хора". При буря понякога е принасян в жертва някой човек "без късмет", за да се успокоят стихиите. Прочута е "разходката около дървото", особен вид изтезание до смърт, което може би е с религиозен произход. Част от изтезанията и убийствата в сагите обаче може би нямат религиозен произход.

Моите поздравления и за темата тук, и за статията от линка. Харесах текста. Вероятно обаче мнозина няма да го дочетат – дълъг е и тезите му са разпръснати. Не е тайна, че в България „разказът“ за османската власт и за Възраждането в момента вече е хаотичен. Вече я няма монолитността на националната пропаганда, а още я няма и монолитността на политкоректното нищонеказване. В този интервал може би историците ни имат шанса да наложат една нова историография: максимално некоректна както към ураджийството ни, така и към нихилизма на неолибералните условности. Но коректна към богатството на фактологията. Да си го пожелаем. Не е тайна и че българските зрители полушокирано-полуспокойно разпознават някакъв битов идеал в героите на новите турски сериали. Това, което може би не знаем тук, е, че турските телевизии произвеждат сериали с различна атмосфера за различни пазари. В Азербайджан се продават едни продукции, а в България – други.

Зависи как ще се формулира предметът. Ако ще е просто история на религиите - добре, нека има за колкото се може повече религии, та дори и за екзотичните. Но ако ще е вероучение - няма как, ще се наложи по чисто практически причини да се ограничим в изповеданията на традиционните за страната етнокултурни общности. Мюсюлманите, юдаистите, армено-грегорианите и католиците със сигурност ще получат часовете по вероучение за своите деца. Останалите малцинства явно ще трябва да почакат до момента, в който повечето им деца се окажат родени тук и говорещи български от малки, ако ще и да е с акцент. Предпочитам този вариант, защото другият би довел до образователен хаос. Иначе ограничаването на уроците е вече факт. Ние изучаваме някои неща по езиците, както и по история, философия и литература, а други - не. Това "съзнателно ограничаване на познанията" ли е? Не, това е практичен избор на възможния за изучаване и практически полезен материал. В българските училища очевидно не се изучават например езикът суахили, японска история, китайска литература и индийска философия. Няма реалистичен вариант, при който да се изучава, да кажем, и зурванистка религия. Това някаква грешка в системата ли е? Не бих казал. Просто нашите образователни институции са направили логичен избор. В тукашната част от света е естествено да изучаваме конкретни, определени неща в хуманитарните науки; другаде програмата може и да е различна. За нас е важно в часовете по история да се обърне внимание на Аспарух; в Китай сигурно е важно да се наблегне на Цин Шъ Хуанди. Същото се отнася и за философията, и за литературата, и за евентуалните религиозни часове. Това са естествени неща. В противен случай рискуваме да изгубим собствената си етнокултурна идентичност, робувайки дори не толкова на антирелигиозни, колкото на антитрадиционалистки клишета, които са толкова модерни напоследък (и много вредни). Бих искал на евентуалните часове по религия да се гледа като на част от нашата национална civic religion. Лично аз бих искал да има не само религиозни часове, но и часове по гражданско образование. Според мен религията, историята, литературата, философията и правната рамка заедно създават представата, която имаме за страната си. Бих се радвал децата ни да имат по-подредена представа за това какво е България. Надявам се да съм ясен. Впрочем, не е лошо да си зададем и въпроса: какво точно се опитваме да кажем на учениците в часовете по история и литература? Да не забравяме: училището има за цел не само да образова, но и да възпитава. В него влизат деца с неоформени възгледи, но от него се предполага да излизат пълнолетни граждани. Какви граждани искаме? Аз ги искам традиционалисти. Консерватори. Искам в България да е пълно с хора, които добре владеят майчиния си език (и общия официален език, ако не са българи). Искам да имат идея за това какво е била, какво е и какво трябва да бъде страната, на която принадлежат и която също им принадлежи. Искам да имат и идеята за етнокултурната идентичност на собствените си семейства, включая за традиции, празници, практики и свещени текстове. Искам изцяло да схващат защо и с какво са важни за всички нас като общност духовните водачи от Климент Охридски до владиката Борис Неврокопски. И то не само исторически, а и в много други отношения.

Тцъ. В България има и ученици, да речем, от китайски произход. Но не се учи история или литература на Китай. Явно има някакъв разумен предел на преподования материал. Има и традиционни за страната вероизповедания. Тъй че и евентуалният възможен избор на часове по религия явно няма да включва например будизъм или конфуцианство, а само верите на традиционните общности в страната. А това за литературата по-горе просто е абсурден коментар. Да не се учела "литература", ами "история на литературата". Че то точно това си се учи. Същото важи и за часовете по философия. Изобщо, от коментарите дотук виждам, че хуманитарните дисциплини изобщо остават напълно неразбрани.

Висшето образование у нас отдавна не е висше. Куцо, кьораво и сакато става студент. В ЮЗУ, НБУ, ПУ и дори в СУ пълни абсурди се приемат за валидни курсови работи. Болни мамини амбиции пращат в университетите "отличници" с раздути от услужливи даскали оценки. Студентите често нямат никаква обща култура, имат безумни разбирания за висшето образование, не схващат дефиниции, не разбират абстрактни идеи, задават глупави въпроси, не обичат да четат, не посещават библиотеки, не ползват добре Интернет, нямат страст към науката, не уважават ученето като процес и не умеят да говорят. Въпреки това имат студентски права. Положението е относително по-прилично в някои от специалностите на ФФ и ФКНФ в СУ, но иначе имам безобразни лични впечатления от колеги и от двете страни на катедрата. В специалности като Педагогика, Европеистика, История и Право много често присъстват крайно неприятни образи без никакъв интелектуален капацитет. Интелигентните студенти, които определено стават за нещо, не са особено насърчени да учат повече и да влизат в редовен контакт с преподавателите си, както и да се задълбочат в определена насока. Освен акъл, човек се оказва едва ли не длъжен да притежава и особен вид кучешко упорство, за да не му писне от всичко още във втори-трети курс. Няма да се разпростирам върху материалната база и личностните качества на голяма част от преподавателския състав. Понеже говорим конкретно за студентите, ще добавя само това: българското семейство и българското средно образование пращат в университетите масово млади хора, които са негодни за учене. Повече интелигентни млади физиономии и изразяване с цели изречения може да се срещнат на Черни връх отколкото в двора на Ректората на СУ. Разбира се, колегата по-горе е прав. Тукашният проект дължи много на онези малцина, които успяват да учат и да се развиват въпреки враждебността на средата си.

Клишетата на соца.

Невски, нещо на пропагандатор ми биеш.

Селяните живеят на село и работят земята. Селяндурите живеят навсякъде, имат всякакви занаяти и просто са простаци. Колкото до високата култура - ами тя си съществува. Не всичко във високата култура у нас е с някакъв западен произход (например религията не е). Не мисля, че високата култура пречи на някого, всъщност я намирам за полезна. Но темата има потенциал да нажежи страстите.

Ми то и литературата в даскало не е премахнала престъпността. Нито дори неграмотността. Дайте да разкараме литературата. По логиката на Невски изобщо няма полза от училището. Да не говорим, че това за престъпността беше невярно, а и зле формулирано. През 30-те години определено е имало по-малко престъпност отколкото има сега. През цялото време от 1944 насам се наблюдава едно и също: отслабване на религиозното чувство и паралелно увеличаване на престъпността. Някой ще седне да оспорва това. Нека си спести усилията.

Дявол го знае какъв е.

Галахаде, не виждаш ли, че човекът просто е по-начетен от теб? Впрочем, и двамата забихте в дебел офф-топик след няколко забележки. Темата временно се затваря до уталожване на страстите. Напоследък ми писна куцо и сакато да се заяжда по религиозни въпроси, било от някаква антирелигиозна, било от юберправославна позиция. Боя се, че не умеем да спорим.

Das ganze französische Volk ist eine Simulantenbande!

И не само до, ами и доста навътре в XIX в.

Галахаде, не подценявай интелекта на човека! Аз също като теб не съм съгласен с много неща, които той казва, но акълът му сече. Ханибале, ти пък не си позволявай груби реплики. Има си форумни правила. И двамата можете да спорите по-добре. Съжалявам, че сега нямам време и аз да коментирам като хората.

Добре бе, Лорде, ама на младите защо са им бански, само ги загрозяват.

Най-често се ползва Иже, което би трябвало да съответства на нашето сегашно "и", както и на гръцката ета/ита. Йотата съответства на гръцката йота и можеш почти напълно да си я спестяваш - освен в думи с гръцки произход, където така или иначе си има йота. За Ижица вече си наясно - тя подхожда за гръцки думи с игрек/ипсилон. А каква глаголица си си намерил/а? Аз с триста зора си изтеглих някаква глаголица за Уърд, правена от хърватин и не съм много доволен.

Тука Дорис е много права. Добре, част от нас са християни, други - просто традиционалисти, а трети никак не си падат по тая религия. Да оставим това и да си говорим за история. Темите напоследък не са лоши сами по себе си: - за и против часовете по религия в училище; - християнската религия и Църква в европейското Средновековие; - ролята на християнската религия и Църква в Модерната епоха (ранна и късна Модерност, произход на Модерността); - езически гонения срещу християни; - християнски гонения срещу езичници; - историческите основи на самото християнство; - личните ни мнения за догмите на християнската религия. Християнски морал; Всичко това са отделни теми и част от тях вече са разгледани подробно. Да не ги смесваме и най-вече да няма грубиянщини.

Много сурова държава таз Маджария.

Ти по-скоро си още ученик

Хубаво е, че мислиш по тия въпроси. Продължавай да се интересуваш, чети повечко, оправи си и правописа - и това ще е в твоя полза. Успех.

Пускай

Вук, неведнъж съм ти го казвал - твоята частна представа за това какво би трябвало да е християнството не влияе върху самото него. Мненията ти са с никаква фактическа стойност. Новият завет е с по-голяма тежест за християните, но от това Старият завет не спира да се чете. Ти изобщо познаваш много зле основите на трите аврамически религии, което не ти пречи да ги коментираш нашироко. Ханибале, само да те помоля вместо главните букви да ползваш почерняне или нещо такова. Иначе си прав, но аз мисля, че това е голям напредък: вместо във всеки един случай да имаме правото и задължението да колим, постепенно да отдаваме тая част на Бога. Дето се вика, аз и сега мога да кажа: "Ега пукнеш!", но това не е баш същото като да направя нещо по въпроса. Да, сега някой ще излезе и ще каже, че дори в самото Евангелие замисълът е приравнен към деянието, но точно в това е уловката: религиозният идеал иска от човека много, за да може човекът да изпълни поне малко. Иначе по отношение на гоненията на крал Свен срещу християните в Дания, Норвегия и Англия можем да си говорим доста, но може би в друга тема, защото тук някак си става дума за християните като палачи, а не като жертви. Галахаде, Ханибал е прав. Ползваш зле подбрани, манипулативни и изцяло вътрешноправославни аргументи, което често прави мненията ти много слаби. Все пак тук не е неделно училище. Другояче би трябвало да се защитават някакви християнски гледища. Недей и ти като Алвата, че той е умничък, милият, ама все гледа да го избие към формална логика и клишета. Жентлемени, дайте да се върнем на темата. Тя беше за християнските гонения срещу езичници. Само за тия в римската империя ли да си говорим или и за отношенията между християни и езичници извън лимеса?

О, не. Това е много старо схващане за Писанието. То е свещено и неделимо, но новата част е актуална.