glishev

Хубаво е, че мислиш по тия въпроси. Продължавай да се интересуваш, чети повечко, оправи си и правописа - и това ще е в твоя полза. Успех.

Пускай

Вук, неведнъж съм ти го казвал - твоята частна представа за това какво би трябвало да е християнството не влияе върху самото него. Мненията ти са с никаква фактическа стойност. Новият завет е с по-голяма тежест за християните, но от това Старият завет не спира да се чете. Ти изобщо познаваш много зле основите на трите аврамически религии, което не ти пречи да ги коментираш нашироко. Ханибале, само да те помоля вместо главните букви да ползваш почерняне или нещо такова. Иначе си прав, но аз мисля, че това е голям напредък: вместо във всеки един случай да имаме правото и задължението да колим, постепенно да отдаваме тая част на Бога. Дето се вика, аз и сега мога да кажа: "Ега пукнеш!", но това не е баш същото като да направя нещо по въпроса. Да, сега някой ще излезе и ще каже, че дори в самото Евангелие замисълът е приравнен към деянието, но точно в това е уловката: религиозният идеал иска от човека много, за да може човекът да изпълни поне малко. Иначе по отношение на гоненията на крал Свен срещу християните в Дания, Норвегия и Англия можем да си говорим доста, но може би в друга тема, защото тук някак си става дума за християните като палачи, а не като жертви. Галахаде, Ханибал е прав. Ползваш зле подбрани, манипулативни и изцяло вътрешноправославни аргументи, което често прави мненията ти много слаби. Все пак тук не е неделно училище. Другояче би трябвало да се защитават някакви християнски гледища. Недей и ти като Алвата, че той е умничък, милият, ама все гледа да го избие към формална логика и клишета. Жентлемени, дайте да се върнем на темата. Тя беше за християнските гонения срещу езичници. Само за тия в римската империя ли да си говорим или и за отношенията между християни и езичници извън лимеса?

О, не. Това е много старо схващане за Писанието. То е свещено и неделимо, но новата част е актуална.

Ми то има всякакви християни. Едни казват, че Старият завет едва ли не важи още. Други казват, че не важи. Трети казват, че е важал навремето, вече е напълно изпълнен и сега се чете само за поучение. Аз съм от третитя тип.

Що да се отказваме, това си е културно наследство. Даже показва колко са напреднали нещата от ония времена Следхристиянска има - това са всякакви лиготии тип неопаганизъм. Пълен кич.

Абе, тия цитати не са ли от предхристиянската част на Библията А, що, крал Свен Вилобрадия си ги коли по най-фанатични причини. Примери - бол.

Няма начин да биеш опитен играч без заучени положения.

Правилно. Дето вика Лем, един културен човек все ще разбере нещо на испански.

Извън облагите? Ами да речем - разочарованието от даден човек или кауза.

Както казах по-назад (или другаде), всички са жестоки - и християни, и нехристияни от всякакъв род и порядък. Хора сме, обичаме да се колим. И християни са клани от езичници, и езичници са клани от християни. Но е факт, че колкото повече попива от гръко-римския свят, толкова по-малко склонно да коли на тумби става християнството. Тези двете сили - Античността и християнството - заедно раждат една все пак относително уютна цивилизация. Даже, бих казал, доста уютна. Да, християнството поне донякъде смекчава характерите. То самото също еволюира, има възходи и падения, както в политически, така и в интелектуален и морален смисъл.

Абе кофти работа. Аз си падам по литературознанието, но анализите, които се пробутват на нашите ученици, са крайно тъпи. Самата програма не е толкова лоша, колкото начинът, по който се поднася. Не са виновни толкова даскалите, а чиновниците в МОМН. Но има и невероятно квадратни даскали, разбира се. Добре, че не са всички такива.

На мене много ми се ще да докопам отнякъде "Constantinople: The Forgotten Empire" от бай Азимов на английски, ама май още има права над нея и никъде не е качвана. Поне аз не я намерих. Накрая ще си я купя от амазонките. Извинявайте за офф-топика.

Кръводер, нали затова казах - не е задължително литературата да е нещо лесно и позитивно. Примерно аз обичам да чета трагични неща. И те си имат чара. "Обесването на Васил Левски" е силно стихотворение. Гадно е, да, даже е страшно. Но то си е било така. Сняг, гарвани, бесят Левски... ами това са си истини. Истината невинаги е приятна. Важното е, че като го четеш, усещаш тия неща. Значи авторът може и да ти е докарал неприятни чувства, но това все пак са чувства, нали? Не те е оставил напълно безлазличен, все едно си чел не стихотворение, ами инструкция за прахосмукачка. Значи отдай дължимото на таланта му. Човекът е бил кадърен. Може да не е за твоя личен вкус, но е бил добър. На писателите работа им не е да пишат само някакви лесни и приятнички неща, а понякога и да стряскат. Ами българите наистина много често са си бай Ганьовци, затова и Алеко Константинов е написал книгата си. Да се постреснат малко хората, да се видят отстрани и може би да се позамислят. Пък и да се посмеят над самите себе си. Трябва да има и чувство за самоирония. Но ако някакви неща не са ти по вкуса, просто си търси други. Сто на сто има куп български и чужди неща, които още не си чел и може да си намериш страшно много автори и книги, които да ти харесат. Не е задължително да български, но пък още по-хубаво, ако си намериш нещо българско, което да ти допадне. Ако си потърсиш примерно разказа "Изпит" от Николай Хайтов, ще се спукаш от смях. Инак няма как, просто ще трябва да минеш през учебната програма по литература. Добра или лоша, това, което се учи, е основата на писането в България. Тази основа трябва да се познава. Каквито и да сме, нашите вкусове и вкусовете на бащите ни произлизат от Дядо Вазов. Дето се вика - шанс. А човек като опознае по-добре нещо, почва и да го разбира по-добре и после може и да му хареса. Продължавай с четенето

Така е, всички са равни. Някои само са по-равни

Така ги учат, децата. "Положение - тежко, значение - голямо." Здрасти, Кръводер, добре дошъл в нашите форуми. Литературата може да е всякаква, не е задължително да разсейва от ежедневието. Понякога ролята на литературата е тъкмо да покаже колко непоносимо е това ежедневие, да стресне хората и да ги накара да помислят как да променят нещата. Но колегата КГ е прав, нашата национална литература далеч не се състои само от гадости и нещастия. Вазов примерно има и страшно весели неща: "Чичовци", "Хаджи Ахил", "Службогонци". Човек може да си ги намери и да ги прочете и без да го карат от училище. И да се забавлява с тях.

Романе, нали ти бях казал, Азимов е писал и за Византия Ханибал, имам предвид това, което и ти казваш. Европейски феномен.

Тюрко-алтайското ми сърце пее степна песничка

Майчице, каква тема. Що я изровихме от прахта? Имам предвид как е зададена тук, а не че не си струва да се разглеждат тия неща. Ми то бъка от двойни постинги, има грешка даже в малката анкетка отгоре...

Точно така, Ханибале! Все пак не бих казал, че Средновековието е изкуствен конструкт. То съществува - но главно в Европа. Ако има периоди, които да могат да се нарекат "Средновековие" за други краища на света, то те не са задължително по същото време.

Алва, при теб всичко е обобщение, родено от незнание.

Това, господа, е типичната псевдонаука. Ключ на темата. Няма да я скривам само по една причина - ще ми се да се вижда, че такива неща нямат място тук. Само момент да добавя и един любим цитат:

Е, това е вътрешноправославна гледна точка, при това не е единодушно приета. Извън нея, вече от историческа позиция не можем да кажем, че мнозинството християни не са християни. Все пък съществуват повече католици и протестанти отколкото православни.

Е, за историка не важат разграниченията, които важат за част от духовенството. За някой ултраправославен зилот католиците може и да не са християни, но от гледна точка на историята православни, католици, протестанти, арменци и всякакви подобни са просто различни общности в рамките на християнската религия. Впрочем, православните духовници никога не са изисквали повторно кръщение за католици, преминаващи към православие, така че дори от вътрешно православна гледна точка не е вярно, че католикът не е "част от християнската Църква". Православната Църква признава действителността на католическата йерархия и тайнства. Инак си прав, че духовенството по принцип е част от интелигенцията. Това е така поне от V в. насам, ако не и от по-рано. Интелектуалната роля на епископите и монасите в никакъв случай не бива да се подценява - а това често се прави. Съгласен съм и за ролята на българската Църква в частност.

Добре, че е Тироглифус да превежда Вече си имаме тема за преводчета от и на латински: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12506&st=0&gopid=196091&#entry196091 Не е било нужно да се отваря нова. Тази я затварям.