glishev

Ми то има всякакви християни. Едни казват, че Старият завет едва ли не важи още. Други казват, че не важи. Трети казват, че е важал навремето, вече е напълно изпълнен и сега се чете само за поучение. Аз съм от третитя тип.

Що да се отказваме, това си е културно наследство. Даже показва колко са напреднали нещата от ония времена Следхристиянска има - това са всякакви лиготии тип неопаганизъм. Пълен кич.

Абе, тия цитати не са ли от предхристиянската част на Библията А, що, крал Свен Вилобрадия си ги коли по най-фанатични причини. Примери - бол.

Няма начин да биеш опитен играч без заучени положения.

Правилно. Дето вика Лем, един културен човек все ще разбере нещо на испански.

Извън облагите? Ами да речем - разочарованието от даден човек или кауза.

Както казах по-назад (или другаде), всички са жестоки - и християни, и нехристияни от всякакъв род и порядък. Хора сме, обичаме да се колим. И християни са клани от езичници, и езичници са клани от християни. Но е факт, че колкото повече попива от гръко-римския свят, толкова по-малко склонно да коли на тумби става християнството. Тези двете сили - Античността и християнството - заедно раждат една все пак относително уютна цивилизация. Даже, бих казал, доста уютна. Да, християнството поне донякъде смекчава характерите. То самото също еволюира, има възходи и падения, както в политически, така и в интелектуален и морален смисъл.

Абе кофти работа. Аз си падам по литературознанието, но анализите, които се пробутват на нашите ученици, са крайно тъпи. Самата програма не е толкова лоша, колкото начинът, по който се поднася. Не са виновни толкова даскалите, а чиновниците в МОМН. Но има и невероятно квадратни даскали, разбира се. Добре, че не са всички такива.

На мене много ми се ще да докопам отнякъде "Constantinople: The Forgotten Empire" от бай Азимов на английски, ама май още има права над нея и никъде не е качвана. Поне аз не я намерих. Накрая ще си я купя от амазонките. Извинявайте за офф-топика.

Кръводер, нали затова казах - не е задължително литературата да е нещо лесно и позитивно. Примерно аз обичам да чета трагични неща. И те си имат чара. "Обесването на Васил Левски" е силно стихотворение. Гадно е, да, даже е страшно. Но то си е било така. Сняг, гарвани, бесят Левски... ами това са си истини. Истината невинаги е приятна. Важното е, че като го четеш, усещаш тия неща. Значи авторът може и да ти е докарал неприятни чувства, но това все пак са чувства, нали? Не те е оставил напълно безлазличен, все едно си чел не стихотворение, ами инструкция за прахосмукачка. Значи отдай дължимото на таланта му. Човекът е бил кадърен. Може да не е за твоя личен вкус, но е бил добър. На писателите работа им не е да пишат само някакви лесни и приятнички неща, а понякога и да стряскат. Ами българите наистина много често са си бай Ганьовци, затова и Алеко Константинов е написал книгата си. Да се постреснат малко хората, да се видят отстрани и може би да се позамислят. Пък и да се посмеят над самите себе си. Трябва да има и чувство за самоирония. Но ако някакви неща не са ти по вкуса, просто си търси други. Сто на сто има куп български и чужди неща, които още не си чел и може да си намериш страшно много автори и книги, които да ти харесат. Не е задължително да български, но пък още по-хубаво, ако си намериш нещо българско, което да ти допадне. Ако си потърсиш примерно разказа "Изпит" от Николай Хайтов, ще се спукаш от смях. Инак няма как, просто ще трябва да минеш през учебната програма по литература. Добра или лоша, това, което се учи, е основата на писането в България. Тази основа трябва да се познава. Каквито и да сме, нашите вкусове и вкусовете на бащите ни произлизат от Дядо Вазов. Дето се вика - шанс. А човек като опознае по-добре нещо, почва и да го разбира по-добре и после може и да му хареса. Продължавай с четенето

Така е, всички са равни. Някои само са по-равни

Така ги учат, децата. "Положение - тежко, значение - голямо." Здрасти, Кръводер, добре дошъл в нашите форуми. Литературата може да е всякаква, не е задължително да разсейва от ежедневието. Понякога ролята на литературата е тъкмо да покаже колко непоносимо е това ежедневие, да стресне хората и да ги накара да помислят как да променят нещата. Но колегата КГ е прав, нашата национална литература далеч не се състои само от гадости и нещастия. Вазов примерно има и страшно весели неща: "Чичовци", "Хаджи Ахил", "Службогонци". Човек може да си ги намери и да ги прочете и без да го карат от училище. И да се забавлява с тях.

Романе, нали ти бях казал, Азимов е писал и за Византия Ханибал, имам предвид това, което и ти казваш. Европейски феномен.

Тюрко-алтайското ми сърце пее степна песничка

Майчице, каква тема. Що я изровихме от прахта? Имам предвид как е зададена тук, а не че не си струва да се разглеждат тия неща. Ми то бъка от двойни постинги, има грешка даже в малката анкетка отгоре...

Точно така, Ханибале! Все пак не бих казал, че Средновековието е изкуствен конструкт. То съществува - но главно в Европа. Ако има периоди, които да могат да се нарекат "Средновековие" за други краища на света, то те не са задължително по същото време.

Алва, при теб всичко е обобщение, родено от незнание.

Това, господа, е типичната псевдонаука. Ключ на темата. Няма да я скривам само по една причина - ще ми се да се вижда, че такива неща нямат място тук. Само момент да добавя и един любим цитат:

Е, това е вътрешноправославна гледна точка, при това не е единодушно приета. Извън нея, вече от историческа позиция не можем да кажем, че мнозинството християни не са християни. Все пък съществуват повече католици и протестанти отколкото православни.

Е, за историка не важат разграниченията, които важат за част от духовенството. За някой ултраправославен зилот католиците може и да не са християни, но от гледна точка на историята православни, католици, протестанти, арменци и всякакви подобни са просто различни общности в рамките на християнската религия. Впрочем, православните духовници никога не са изисквали повторно кръщение за католици, преминаващи към православие, така че дори от вътрешно православна гледна точка не е вярно, че католикът не е "част от християнската Църква". Православната Църква признава действителността на католическата йерархия и тайнства. Инак си прав, че духовенството по принцип е част от интелигенцията. Това е така поне от V в. насам, ако не и от по-рано. Интелектуалната роля на епископите и монасите в никакъв случай не бива да се подценява - а това често се прави. Съгласен съм и за ролята на българската Църква в частност.

Добре, че е Тироглифус да превежда Вече си имаме тема за преводчета от и на латински: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12506&st=0&gopid=196091&#entry196091 Не е било нужно да се отваря нова. Тази я затварям.

Хей, давайте, това е готина тема, наистина

Много е важно "обстойно" и "добре аргументирано" да не се бъркат помежду си. Да не забравяме, че научният език изгллежда странен, защото целта му е с малко, но богати термини да изрази много факти и съотношения. Понякога "обстойността" е слабост на аргументацията.

Аз, да речем, твърдо вярвам в концепцията за политическа и военна история. Но не отричам, че има и история на идеите, на комуникациите, на институциите, на изкуството, на религиите, на технологиите, на науките... Историята е наука, от която произлизат много други науки. Най-общо: историята е тази област на познанието, която изследва миналото на човека в общество и създава разбирането ни за произхода на собственото ни общество и проблемите му. Тя има свои собствени методи. Може би може да има и някакво прогностично значение, но не съм съвсем сигурен как точно. Идеално си сътрудничи с филологическите дисциплини, с правото, с етнологията, с археологията, с географията, както и с още няколко дисциплини. Теологията например (твърдя аз) е една изцяло историческа дисциплина. Всъщност добрият историк винаги е интердисциплинарен тип. Добре е за един историк да е и още нещо, например юрист или етнолог. Със сигурност добрата историческа подготовка е полезна за журналисти, политици и дипломати. В някакъв смисъл историята е в по-голяма степен "царица на науките" дори от философията, защото изучаването на философия е всъщност история на последната. Пък и всеки добър историк знае, че философските идеи са продукт на времето и културата, в която са създадени (нещо, което понякога философите са склонни да пропускат край ушите си). Историята се доближава и до "science" или точна наука, защото има известна предвидимост и фалшифицируемост в нейните, ако мога да ги нарека, ретропрогнози. Но и не е само това, защото може да приведе убедителна аргументация от области, в които количественият метод е неприложим - като например литературата. Историята далеч не е само царе, дати и битки, но без тях няма как да мине. Най-сетне, в изучаването на история има и нещо като морално удовлетворение, както и един вид литературно удоволствие.

Не знам дали е риторичен. Нека някой отговори на това. Досега напразно отговарях на всякакви въпроси, повечето от които бяха рожба на неграмотност. Нека сега някой отговори на мой въпрос.