glishev

Хей, давайте, това е готина тема, наистина

Много е важно "обстойно" и "добре аргументирано" да не се бъркат помежду си. Да не забравяме, че научният език изгллежда странен, защото целта му е с малко, но богати термини да изрази много факти и съотношения. Понякога "обстойността" е слабост на аргументацията.

Аз, да речем, твърдо вярвам в концепцията за политическа и военна история. Но не отричам, че има и история на идеите, на комуникациите, на институциите, на изкуството, на религиите, на технологиите, на науките... Историята е наука, от която произлизат много други науки. Най-общо: историята е тази област на познанието, която изследва миналото на човека в общество и създава разбирането ни за произхода на собственото ни общество и проблемите му. Тя има свои собствени методи. Може би може да има и някакво прогностично значение, но не съм съвсем сигурен как точно. Идеално си сътрудничи с филологическите дисциплини, с правото, с етнологията, с археологията, с географията, както и с още няколко дисциплини. Теологията например (твърдя аз) е една изцяло историческа дисциплина. Всъщност добрият историк винаги е интердисциплинарен тип. Добре е за един историк да е и още нещо, например юрист или етнолог. Със сигурност добрата историческа подготовка е полезна за журналисти, политици и дипломати. В някакъв смисъл историята е в по-голяма степен "царица на науките" дори от философията, защото изучаването на философия е всъщност история на последната. Пък и всеки добър историк знае, че философските идеи са продукт на времето и културата, в която са създадени (нещо, което понякога философите са склонни да пропускат край ушите си). Историята се доближава и до "science" или точна наука, защото има известна предвидимост и фалшифицируемост в нейните, ако мога да ги нарека, ретропрогнози. Но и не е само това, защото може да приведе убедителна аргументация от области, в които количественият метод е неприложим - като например литературата. Историята далеч не е само царе, дати и битки, но без тях няма как да мине. Най-сетне, в изучаването на история има и нещо като морално удовлетворение, както и един вид литературно удоволствие.

Не знам дали е риторичен. Нека някой отговори на това. Досега напразно отговарях на всякакви въпроси, повечето от които бяха рожба на неграмотност. Нека сега някой отговори на мой въпрос.

Ами? Би ли направил сравнително изброяване?

Глупости на квадрат. Прост въпрос с прост отговор: Има ли нещо вярно в историческите и езиковите твърдения на Фоменко?

Ето, тук вече писаха няколко български учени, заявявайки, че Фоменко е идиот. От това по-ясно - здраве му кажи Ако утре, да речем, някой уважаван хуманитарист (например проф. Цочо Бояджиев) с философски средства формулира върху химията възглед, според който водородът не съществува, а кислородът и медта са един и същи елемент, това ще значи, че дори и да е изтъкнат специалист в своята си област, е преминал от кадърност към идиотизъм. Фоменко прави точно това, излизайки от полето, в което го бива и изявявявйки се с неподходящо аргументирани бомбастични идеи в област, от която нищо, ама нищичко не вдява. Затова е казано: всяка жаба да си знае гьола.

Тука настъпи велико фентъзи

Тома Аквински може и да е написал някъде, че жените са физически и умствено по-низши от мъжете, това няма да ме учуди (и все пак трябва да се провери дали го е писал). Но не е вярно, че Тома Аквински е повлиял на каноничното право, така че жена да не може да свидетелства по спор за завещание. Първо - каноничното право изобщо не се занимава със завещания. И второ - тъкмо сега чета една нелоша дисертация за жените като свидетелки в харти и авторки на харти. Повечето разгледани случаи са със съвременнички на Тома Аквински и с жени от по-късни поколения. Трето - каноничното право не се формира по мненията на авторитети, дори и да са църковни учители, а само по съборно решение. Тъй че това горе наистина е fake.

Вук, версиите за германо-скандинавската "троица" са няколко. Один, Ве и Вили, както и Хар, Ямнхар и Триди се срещат в Младата Еда, по-конкретно в "Гюлвагюнинг". Южногерманският вариант може да бъде и Вотан, Донар, Ул. Искате ли да отклоня тези постинги в отделна тема?

Може би ще те зарадвам с нещо: "Съдба не се сменя. Викингска поезия". Това е голяма част от Старата Еда с все "Хавамал". Изданието е от 2002, а преводачът е същият на откъсите от Младата Еда, на фрагментите от кралските саги и от "Сага за изгарянето на Нял" в старото сборно издание на "Световна класика". Eто ги и самите кралски саги, но пак не са добър превод: тук.

Нямах предвид сливане на двете религии, а по-скоро превръщането на зороастризма в една евентуална "персийска Византия" в малцинствена религия - горе-долу като юдаизма или павликянството в реалната история. Ромеите що-годе търпят друговерци. Горе-долу както и персийските шахове (а и халифите) търпят християни.

Наистина, това е интересно. Да, Персия няма как да запази зороастризма, ако ислямът не бъде разбит още в VII в. А това не може да бъде извършено от самата Персия, която по това време е отслабена от поражението, нанесено от Ираклий. Значи Византия е силата, която е можела да "запази зороастризма" или по-скоро - да победи при Ярмук. А дали наистина е можела? Това не зная, но е добра тема за алтернативка. Всъщност май такава алтернативка вече имахме - и то в два варианта, единият мой, а другият - на Аспандиат. При него Византия се превръщаше в някаква ориенталска свръхсила, християнско-зороастрийска

Южняк, Дорис, давате ми манджа за размисъл. Може би пак офф-топик, но е интересно. Робърт Грейвз си говори за своята "Тройна богиня", а и без него можем да се сетим за тройните култове на етруските и латинските градове, за Один, Ве и Вили (Хар, Ямнхар и Триди), за Тримурти, за парките, норните и т. н. Всъщност дори египтяните имат божества, почитани по тройки. Мисля, че (исторически погледнато) християнската тринитарна догма обаче се корени не пряко в индоевропейските триади богове, а в тяхното философско осмисляне от платониците. Всякакви йерархични подредби от рода на Nous-Logos-Pneuma и т. н. Всъщност е възможно част от късно засвидетелстваните езически позовавания на троични богове (точно на Хар, Ямнхар и Триди например) да са повлияни и от самото християнство, а да не го предхождат. Самата тринитарна догма е безкрайно интересна, особено както я формулират Августин, Йоан Дамаскин и Анселм. Тя си е постоянно равновесие между философията, митологичното мислене и мистицизма - знаете, хем единобожие, хем многобожие, което може да се схване само диалектически. Наистина комбинация от два противоположни начина на мислене. Аз съм си емоционално привързан към нея, а и я схващам като нещо вече малко по-различно от древния индоевропейски троичен култ, един вид негово развитие. Разбира се, колкото и да съм вярващ, не мога да седна да си кривя душата и да приписвам "неизразена тринитарност" на старозаветния еврейски култ. Но пък мога да вярвам, че Новият завет и Преданието му са по-ясни от Стария Както и да е, това е вече офф-топик, за който се извинявам.

Да кажем, че еврейската религия дава основната идея, гръцката философия я изразява на цивилизован език, а римската администрация я организира ефективно - ето това е християнството. Рожба и на семитския, и на европейския дух от двете страни на Средиземно море.

Най-хубавото е, че авторът на това "кредо на атеиста" е йезуитски монах

Ив друга тема го бях написал: преди да си осигури финансово гърба, нормален човек не би направил и половин дете... ама не било националноотговорно така. Не ме интересува. С риска да прозвуча кощунствено и за патриотарите, и за толерастите: аз не съм циганин.

Това имам предвид. Преди няколко години спокойно можех да кажа, че поне в София няма безработица. Сега обаче не е точно така.

Ще вкарам малко социално безпокойство в темата: мен ме интересува по-скоро кога ще се работи през 2012, че изгледите не са розови.

То може би и за това трябва една отделна тема, но ви разбирам. На човек му писва да му казват, че истина няма. Разбира се, че има. За себе си съм решил да подхождам диалектически - един и същи текст мога да го чета и като "конструкт", рожба на определен начин на мислене, и като описание, като относително обективен извор. Това дава повече перспективи.

Южняк, аз нито от генетика разбирам, нито от евгеника. Само споменах що-годе какво е последното. Дорис, права си за лисенковщината Впрочем, Южняк употреби понятието май за да обозначи псевдонауката в точните науки. А пък КГ го схвана като отнасящо се до критиката на историзма Както и да е, от каквито и позиции да идва, псевдонауката си е вредна. Впрочем, в историята невинаги е вредно да се излезе от патриотичната позиция и да се разгледат изворите като литературни произведения (при което пластовете им от смисли се "деконструират", тоест се разглеждат като културни навици на самите автори). Този подход не е нещо ново, в XIX в. фолклористите и литераторите са го практикували с голям успех. Тогава са му викали тексткритика и текстов анализ. После е отречен, а днес се завръща под ново име. Аз затова си мисля, че е хубаво човек хем да е историк, хем да е филолог. Така нито се паникьосва от "новостите", прескачащи между литературата, философията и историята, нито пък изпада в овчи възторг от тях.

Южняк, прав си за лисенковщината. За щастие, там също има страхотни изобличения. Даже сериозните автори от "твърдите" науки са много по-нетърпими към псевдоспециалисти отколкото са хуманитарите. Наскоро у нас излязоха "Псевдонауката" на Бен Голдейкър (колегата Last Roman знае достойнствата й), хубав превод относно глупостите в рекламите на козметични продукти и "Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака" на големия популяризатор Карл Сейгън, която е изобщо добър увод в това защо трябва да се учи сериозно и то точно в "твърдите" науки. Изобщо, популяризацията на сериозно научно познание и на научните методи като източник на обективност е нещо много важно. В това отношение добри са и по-старите издания, например на пътеводителите във физиката и биологията от Айзък Азимов. Напоследък в България излизат доста популяризаторски неща от Стивън Хокинг, Карл Сейгън и дори едно кратко и популярно изложение на теорията на относителността от Айнщайн, така че човек може да се запознае с по-сериозни неща, а да запознае, примерно, и децата си, така че да им спести унижението от вярване и приказване на глупости. Истинската и бетонна антифоменковщина е "Апология на историята или Занаятът на историка" от Марк Блок, но и тя се намира трудно като пътеводителите на Азимов. Блок всъщност просто излага много ясно и нагледно методите на работа на историка, логиката на преценка на данните, възможностите и основанията за приемане на даден извод. Има и една хубава поредица "Как да го обясним на децата", пак от френски историци, на издателство "Рива". Отделно от тях много харесвам и "Нека мислим правилно за психологията" на Кийт Станович, което е много полезен увод както в самата дисциплина, така и в избягването на псевдопсихология, която всякакви гурута и ню-ейдж наставници се опитват да пробутват (за съжаление често с голям успех). Колегата КГ125 пък би оценил високо и "Свободният пазар и неговите врагове: псевдонауката, социализма и инфлацията" на икономиста и философ Лудвиг фон Мизес. Евгениката, ако не бъркам, е опитът за научно представяне на расовата идеология на Третия Райх. Равното по вредоносна сила и обратно по посока на евгениката действие е политкоректността, гарнирана с отказ от обективност и натаманяване на толерастия. Вярно е, че днес псевдонауката е на мода и че понякога се настанява успешно и в университетите. Това е закономерен резултат от падането на много образователни йерархии с настъпването на информационната ера. Сериозните учени ще трябва да оцелеят през този етап и да се опитат тепърва отново да наложат критериите си на света. Тези от "твърдите" науки може и да успеят. За хуманитарите не съм толкова сигурен. Но трябва да се опитва.

Не, за съжаление. "Балкан" е османизъм.

И ти не си прав, колега; Фоменко е полуидиот, а идиоти са феновете му (ако има такива тук, те се изключват от числото на идиотите за времето на престоя си във високообразоващите и антифоменковски форуми на сп. БГ-наука).

В случая все тая точно какъв е Фоменко - не е историк. Специалисти по науката А имат мнения по наука Б и ги защитават по начин, който е невъзможен от гледна точка на методите на наука Б. Аз, за съжаление, съм чел двете томчета на Фоменко и смятам, че те почиват на лошо разбиране на литературоведската теория за повторяемостта на повествователните мотиви. Чел съм и Тацит, при това на няколко езика. Човек, който може да каже, че Тацит не е съществувал или че текстовете му са написани между X и XIV в., е идиот. Фоменко го казва; следователно Фоменко е идиот.