glishev

Ами? Би ли направил сравнително изброяване?

Глупости на квадрат. Прост въпрос с прост отговор: Има ли нещо вярно в историческите и езиковите твърдения на Фоменко?

Ето, тук вече писаха няколко български учени, заявявайки, че Фоменко е идиот. От това по-ясно - здраве му кажи Ако утре, да речем, някой уважаван хуманитарист (например проф. Цочо Бояджиев) с философски средства формулира върху химията възглед, според който водородът не съществува, а кислородът и медта са един и същи елемент, това ще значи, че дори и да е изтъкнат специалист в своята си област, е преминал от кадърност към идиотизъм. Фоменко прави точно това, излизайки от полето, в което го бива и изявявявйки се с неподходящо аргументирани бомбастични идеи в област, от която нищо, ама нищичко не вдява. Затова е казано: всяка жаба да си знае гьола.

Тука настъпи велико фентъзи

Тома Аквински може и да е написал някъде, че жените са физически и умствено по-низши от мъжете, това няма да ме учуди (и все пак трябва да се провери дали го е писал). Но не е вярно, че Тома Аквински е повлиял на каноничното право, така че жена да не може да свидетелства по спор за завещание. Първо - каноничното право изобщо не се занимава със завещания. И второ - тъкмо сега чета една нелоша дисертация за жените като свидетелки в харти и авторки на харти. Повечето разгледани случаи са със съвременнички на Тома Аквински и с жени от по-късни поколения. Трето - каноничното право не се формира по мненията на авторитети, дори и да са църковни учители, а само по съборно решение. Тъй че това горе наистина е fake.

Вук, версиите за германо-скандинавската "троица" са няколко. Один, Ве и Вили, както и Хар, Ямнхар и Триди се срещат в Младата Еда, по-конкретно в "Гюлвагюнинг". Южногерманският вариант може да бъде и Вотан, Донар, Ул. Искате ли да отклоня тези постинги в отделна тема?

Може би ще те зарадвам с нещо: "Съдба не се сменя. Викингска поезия". Това е голяма част от Старата Еда с все "Хавамал". Изданието е от 2002, а преводачът е същият на откъсите от Младата Еда, на фрагментите от кралските саги и от "Сага за изгарянето на Нял" в старото сборно издание на "Световна класика". Eто ги и самите кралски саги, но пак не са добър превод: тук.

Нямах предвид сливане на двете религии, а по-скоро превръщането на зороастризма в една евентуална "персийска Византия" в малцинствена религия - горе-долу като юдаизма или павликянството в реалната история. Ромеите що-годе търпят друговерци. Горе-долу както и персийските шахове (а и халифите) търпят християни.

Наистина, това е интересно. Да, Персия няма как да запази зороастризма, ако ислямът не бъде разбит още в VII в. А това не може да бъде извършено от самата Персия, която по това време е отслабена от поражението, нанесено от Ираклий. Значи Византия е силата, която е можела да "запази зороастризма" или по-скоро - да победи при Ярмук. А дали наистина е можела? Това не зная, но е добра тема за алтернативка. Всъщност май такава алтернативка вече имахме - и то в два варианта, единият мой, а другият - на Аспандиат. При него Византия се превръщаше в някаква ориенталска свръхсила, християнско-зороастрийска

Южняк, Дорис, давате ми манджа за размисъл. Може би пак офф-топик, но е интересно. Робърт Грейвз си говори за своята "Тройна богиня", а и без него можем да се сетим за тройните култове на етруските и латинските градове, за Один, Ве и Вили (Хар, Ямнхар и Триди), за Тримурти, за парките, норните и т. н. Всъщност дори египтяните имат божества, почитани по тройки. Мисля, че (исторически погледнато) християнската тринитарна догма обаче се корени не пряко в индоевропейските триади богове, а в тяхното философско осмисляне от платониците. Всякакви йерархични подредби от рода на Nous-Logos-Pneuma и т. н. Всъщност е възможно част от късно засвидетелстваните езически позовавания на троични богове (точно на Хар, Ямнхар и Триди например) да са повлияни и от самото християнство, а да не го предхождат. Самата тринитарна догма е безкрайно интересна, особено както я формулират Августин, Йоан Дамаскин и Анселм. Тя си е постоянно равновесие между философията, митологичното мислене и мистицизма - знаете, хем единобожие, хем многобожие, което може да се схване само диалектически. Наистина комбинация от два противоположни начина на мислене. Аз съм си емоционално привързан към нея, а и я схващам като нещо вече малко по-различно от древния индоевропейски троичен култ, един вид негово развитие. Разбира се, колкото и да съм вярващ, не мога да седна да си кривя душата и да приписвам "неизразена тринитарност" на старозаветния еврейски култ. Но пък мога да вярвам, че Новият завет и Преданието му са по-ясни от Стария Както и да е, това е вече офф-топик, за който се извинявам.

Да кажем, че еврейската религия дава основната идея, гръцката философия я изразява на цивилизован език, а римската администрация я организира ефективно - ето това е християнството. Рожба и на семитския, и на европейския дух от двете страни на Средиземно море.

Най-хубавото е, че авторът на това "кредо на атеиста" е йезуитски монах

Ив друга тема го бях написал: преди да си осигури финансово гърба, нормален човек не би направил и половин дете... ама не било националноотговорно така. Не ме интересува. С риска да прозвуча кощунствено и за патриотарите, и за толерастите: аз не съм циганин.

Това имам предвид. Преди няколко години спокойно можех да кажа, че поне в София няма безработица. Сега обаче не е точно така.

Ще вкарам малко социално безпокойство в темата: мен ме интересува по-скоро кога ще се работи през 2012, че изгледите не са розови.

То може би и за това трябва една отделна тема, но ви разбирам. На човек му писва да му казват, че истина няма. Разбира се, че има. За себе си съм решил да подхождам диалектически - един и същи текст мога да го чета и като "конструкт", рожба на определен начин на мислене, и като описание, като относително обективен извор. Това дава повече перспективи.

Южняк, аз нито от генетика разбирам, нито от евгеника. Само споменах що-годе какво е последното. Дорис, права си за лисенковщината Впрочем, Южняк употреби понятието май за да обозначи псевдонауката в точните науки. А пък КГ го схвана като отнасящо се до критиката на историзма Както и да е, от каквито и позиции да идва, псевдонауката си е вредна. Впрочем, в историята невинаги е вредно да се излезе от патриотичната позиция и да се разгледат изворите като литературни произведения (при което пластовете им от смисли се "деконструират", тоест се разглеждат като културни навици на самите автори). Този подход не е нещо ново, в XIX в. фолклористите и литераторите са го практикували с голям успех. Тогава са му викали тексткритика и текстов анализ. После е отречен, а днес се завръща под ново име. Аз затова си мисля, че е хубаво човек хем да е историк, хем да е филолог. Така нито се паникьосва от "новостите", прескачащи между литературата, философията и историята, нито пък изпада в овчи възторг от тях.

Южняк, прав си за лисенковщината. За щастие, там също има страхотни изобличения. Даже сериозните автори от "твърдите" науки са много по-нетърпими към псевдоспециалисти отколкото са хуманитарите. Наскоро у нас излязоха "Псевдонауката" на Бен Голдейкър (колегата Last Roman знае достойнствата й), хубав превод относно глупостите в рекламите на козметични продукти и "Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака" на големия популяризатор Карл Сейгън, която е изобщо добър увод в това защо трябва да се учи сериозно и то точно в "твърдите" науки. Изобщо, популяризацията на сериозно научно познание и на научните методи като източник на обективност е нещо много важно. В това отношение добри са и по-старите издания, например на пътеводителите във физиката и биологията от Айзък Азимов. Напоследък в България излизат доста популяризаторски неща от Стивън Хокинг, Карл Сейгън и дори едно кратко и популярно изложение на теорията на относителността от Айнщайн, така че човек може да се запознае с по-сериозни неща, а да запознае, примерно, и децата си, така че да им спести унижението от вярване и приказване на глупости. Истинската и бетонна антифоменковщина е "Апология на историята или Занаятът на историка" от Марк Блок, но и тя се намира трудно като пътеводителите на Азимов. Блок всъщност просто излага много ясно и нагледно методите на работа на историка, логиката на преценка на данните, възможностите и основанията за приемане на даден извод. Има и една хубава поредица "Как да го обясним на децата", пак от френски историци, на издателство "Рива". Отделно от тях много харесвам и "Нека мислим правилно за психологията" на Кийт Станович, което е много полезен увод както в самата дисциплина, така и в избягването на псевдопсихология, която всякакви гурута и ню-ейдж наставници се опитват да пробутват (за съжаление често с голям успех). Колегата КГ125 пък би оценил високо и "Свободният пазар и неговите врагове: псевдонауката, социализма и инфлацията" на икономиста и философ Лудвиг фон Мизес. Евгениката, ако не бъркам, е опитът за научно представяне на расовата идеология на Третия Райх. Равното по вредоносна сила и обратно по посока на евгениката действие е политкоректността, гарнирана с отказ от обективност и натаманяване на толерастия. Вярно е, че днес псевдонауката е на мода и че понякога се настанява успешно и в университетите. Това е закономерен резултат от падането на много образователни йерархии с настъпването на информационната ера. Сериозните учени ще трябва да оцелеят през този етап и да се опитат тепърва отново да наложат критериите си на света. Тези от "твърдите" науки може и да успеят. За хуманитарите не съм толкова сигурен. Но трябва да се опитва.

Не, за съжаление. "Балкан" е османизъм.

И ти не си прав, колега; Фоменко е полуидиот, а идиоти са феновете му (ако има такива тук, те се изключват от числото на идиотите за времето на престоя си във високообразоващите и антифоменковски форуми на сп. БГ-наука).

В случая все тая точно какъв е Фоменко - не е историк. Специалисти по науката А имат мнения по наука Б и ги защитават по начин, който е невъзможен от гледна точка на методите на наука Б. Аз, за съжаление, съм чел двете томчета на Фоменко и смятам, че те почиват на лошо разбиране на литературоведската теория за повторяемостта на повествователните мотиви. Чел съм и Тацит, при това на няколко езика. Човек, който може да каже, че Тацит не е съществувал или че текстовете му са написани между X и XIV в., е идиот. Фоменко го казва; следователно Фоменко е идиот.

Да, някакво общностно чувство съществува.

Не; интердисциплинарността е едно, а липсата на дисциплина - съвсем друго. Колкото до конкретните въпроси: има разлика между създаването на нови митове за "древни цивилизации" и "алтернативни хронологии" от една страна и съвсем сериозната, конкретна и богата история на ежедневието, история на комуникациите и история на идеите. Интердисциплинарно е изследването на Лиляна Симеонова за търговията в Средиземно море през XI в., което привлича данни от няколко полета на изследване. Фоменко не е интердисциплинарен, а е глупак, защото има абсурдни твърдения по въпроси, от които не разбира нищо. Да заявиш, че Тацит и Салустий не са съществували, е историческият еквивалент на това да вярваш, че под леглото ти има вампир. За какво ми е да чета Фоменко, Греъм Хенкок и други такива, които ме занимават с митотворчески хипотези за извънземни, подземни градове и атланти, когато мога да чета Фернандес-Арместо, Арон Гуревич, Фернан Бродел, Робер Фосие или Цочо Бояджиев, които обосновано и пряко ми казват как е живеел и мислел човешкият род в миналото? Едните автори работят по малоумни теми и без метод, а другите - по ясни проблеми и със здрави критерии. Един сериозен труд върху корабните дневници и пристанищните документи от XVI в., направен от човек с огромни познания по икономика и история и владеещ два старинни езика има далеч повече смисъл от хипотези за технологичния напредък на Атлантида, написани от лекар. Както Блек Улф правилно посочи - псевдоучените се насочват главно към историята, а не например към химията, защото там по-лесно си проличава пълната некадърност. Историците рядко си позволяват да пишат трудове по физика, но пази Боже от физици, решили да правят "революция" в историята!

При все че, разбира се, цялата фоменковщина е един формен идиотизъм.

Аз в това отношение нямам проблем - на мен ми стига, че религията ми е почти исторична. Даже точно с това гавря иноверците Но като си говорехме за пирамиди и мастаби - имитират ли народите около Египет египетския церемониал? Не само при погребения? В Мерое, казваш, това става. Има ли детайли за някакъв вид "културен износ" от Египет?