-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Историк, Англиканската Църква и по догматика не се отличава особено от католическата. Особено крилото, наречено High Church, групирано около епископата и монархията. Дори Символът на вярата им е с Filioque, имат англо-католическо монашество (!), литургия и култ към светците и Богородица. Алва, това е невярно. Точно в XV в. влиянието на Византия варху Венеция, Флоренция и Рим е огромно, защото огромен брой късновизантийски духовници и интелектуалци заемат престижни епископски и професорски катедри в Италия. Това е и една от причините за голямото развитие на изследванията върху Античността в италианския Ренесанс. Но остави Византия - дори само влиянието на Папството и бенедиктинците е огромно.
-
Много приятно, но Алвата пропуска влиянието на Византия, бенедиктинците и Светия престол върху Италия. Ренесансът е преди всичко феномен, започнал в недрата на самата Църква. Идеализацията на Античността е квазирелигиозна. Колкото до Германия и Англия, там реформаторското движение отново е израз на стремеж към религиозна свобода. Англиканската Църква и до днес е англо-католическа. Отделно от това английският парламентаризъм е зароден векове преди Реформацията и произлиза от една чисто феодална институция, закриляна от Църквата - комисията от двайсет и петима светски и духовни перове, одобряваща външнополитическите и съдебните решения на крал Джон, създадена още в началото на XIII в. Дейността на тази комисия има за цел да ограничи нормандския опит за контрол на Короната над феодалните, църковните и чисто англосаксонските, тоест предфеодални, изконно германски свободи. Британският парламентаризъм е с феодален произход, напълно предмодерен и щеше да е добре Алвата да знае това преди да пише.
-
Е, как единичен акт, хем следствие на триста години процеси Сам си противоречиш. А инак заключих от това, че извеждаш Революцията от Ренесанса. Който пък започва от Църквата
-
Аз пък мисля, че досега успешно избягвахме поне грубости в темата. Лилава, ти казваш, че да говорим за божественост на децата, означава да ги излъжем. За мен обаче това наистина е груба обида, която откъзвам да търпя. Всъщност намирам атеизма сам по себе си за груба лъжа. И намирам определянето на всяко религиозно убеждение като примитивно, антинаучно и лъжливо за непростимо самодоволство. Намирам и непознаването (или полупознаването) на библейските текстове за осакатяващ пропуск в личната култура на всекиго. Нека оттук нататък си спестяваме подобни неща в темата. Човек има право да вярва или да не вярва, независимо дали е прав или крив; а преподаването на религиознание и/или вероучение в училищата е отделна тема, която наистина засяга единствения ни обективен критерий - обществения дебат, общественото мнение и обществената полза. Поне засега смятам, че при една добра кампания БПЦ, Мюфтийството и още няколкото религиозни институции на традиционните етнокултурни малцинства в България имат добри шансове да наклонят общественото мнение в полза на религиозни часове. Което нито пречи на научността в образованието, нито на неговата светскост. Бездруго по-назад говорих за това, че държавата ни всъщност е полусветска, но не и напълно секуларизирана. Отделно от грубиянски поставения въпрос за "лъжата" ("лъжа", чието свободно изповядване и проповядване са гарантирани от Конституцията, защото тук все още не е уж либерална Швеция, където религиозните свободи вече са реално ограничени в ущърб на демокрацията изобщо), стои и личното ми убеждение като историк, а не като вярващ, че обществено заявеният атеизъм е вреден за обществото. Независимо дали има или няма Бог, тоест независимо от това дали религиите са в основата си "лъжа", религията има морално въздействие, което никоя нерелигиозна и исторически засвидетелствана в публичното си въздействие доктрина няма. А всички евтини примерчета за джихади, кръстоносни походи, инквизиции, конкистадорски жестокости и лов на вещици просто не струват и хартията, на която са ги отпечатали волтерианско-социалистическите им полуграмотни автори. Тези примерчета са зле схванати полуистини, съставяни с креслива пропагандна цел. Да не говорим какви точно смразяващи примери могат да се дадат за заместителите на религията и тяхното обществено въздействие в атеистичните режими. Това пак е мнението ми на историк. Истината е, че религията е обществено полезна преди всичко с моралното си въздействие. А религиозните институции обикновено са и доста щедри в поддържането на училища, университети, библиотеки и изследователски центрове. И то далеч не само специализирани в теологията. Колкото до изучаването на библейските текстове, не виждам защо това трябва непременно да е повод за страх. Часовете по литература, философия и история би трябвало да могат да опазят крехките български дечица от въображаемите опасности на православния фанатизъм. Напротив, аз виждам опасности за обществото в прекаления скептицизъм на едно напълно либерализирано образование. Нелепо е да се очаква от децата в училище да са завършени личности. Крайният секуларизъм е вреден за тях. Българското светско училище е имало вероучение до 1946. Резултатите от образованието до 1946 са достатъчно добре известни - някакъв кой знае какъв фанатизъм в поколенията, изучавали вероучение не се наблюдава. Един атеистичен режим обаче не само премахва вероучението, но и индоктринира учениците с напълно негодни схващания по история и философия. Мисля, че е време да преодолеем последиците от този режим във всяка сфера, включително и в образователната. Защото онези, учили докъм 1946 просто са получавали по-добро гимназиално образование от училите след тази година, та и до днес. Вероучението е част от един цялостен хуманитарен курикулум на обучение, който просто създава личности с по-висока лична култура и това е доказано в националната ни история. В останалите теми, възникнали от тази, неслучайно се разглежда и историческата заслуга на християнската Църква за западната цивилизация.
-
Сиреч, Алва, според теб ще излезе, че зад Френската революция стои отново Църквата
-
Алва, това са клишета. Разбира се, че епохата на меркантилизма произлиза пряко от средновековните търговски движения и градски корпорации. Градските комуни също са средновековно явление. Прав си за раздаването на епитети. Когато става дума за история, не ме интересува за кого гласуваш. Но е факт, че определени концепции се опират на повече и по-релевантни към темата факти. Инак съм убеден, че и условно наречените "левичарски" възгледи си имат основанията. Или поне - искреността на привържениците си. В крайна сметка спорим за интерпретации на отдавна известни неща. Най-много да постигнем избистряне на две противополжни позиции.
-
Не, Романе. по-скоро и ислямскитеучилища в мавританска Испания, и университетите в християнския свят иматпървообраза си в античните училища. Тук въпросът е само в това дали епохата наобразователен дисконтинуитет в западния християнски свят прекъсва зарадирецепция на апабо-мавритански реалии или заради възраждане на античните образцив самия християнски свят. Аз залагам на второто. Нещо повече: залагам на не чактолкова голям дисконтинуитет - главно заради влиянието на Византия в Италия и"износа" на бенедиктински манастирски училища от Италия из цялаЗападна Европа. Накратко, понякога се твърди, че несамо аристотелизмът, но и училищата са западна заемка от мавританска Испания.Само дето твърдящите това забравят за непрекъснатите традиции на четене на античнитефилософи и на "граматически" училища във Византия и в Италия. ВVIII-XII в. маврите нямат никакво културно влияние на север от Иберийскияполуостров, но пък Каролингски "Ренесанс" вече има. Има го и"Ренесансът" на XII в., за който говори например Цочо Бояджиев икойто пак няма нищо общо с маврите, но е свързан с основаването на първитеуниверситети и с първите големи диспути. Ако не броим част отгермано-скандинавските обичаи, Западна Европа дължи излизането си отранносредновековното варварство на запазването и развитието на античнитеинституции. А то се дължи на Църквата. Не на арабите. Колкото до значението науниверситетите за модерността - то няма и нужда да се обсъжда. В една от нароилите се теми Южнякприпомни и още нещо, важно за разбирането на връзката между модерността ихристиянското Средновековие. Корпорациите отново са еволюция на средновековниинституции. Разбира се, ще каже някой - на антични институции в християнска,църковна рецепция през Средновековието. Това наистина е така и с поправките сиза античната благотворителност нашият Римлянин и Дендро засилиха мнението ми,че главният носител на античните достижения действително е Църквата (която следКонстантин сама се превръща в късноантична институция; до някаква степенхристиянството е последното достижение на самата Античност). Мисля, че не елошо да събера изложените дотук неща в нещо като есе. Благодаря на всички задискусията, тя и за мен е полезна.
-
Южняк, мога само да ти благодаря. В другата тема за християнството и модерността не бях изложил ясно връзката между Средновековието (като епоха на универсалната Църква) и модерността. Да, корпорациите са по същество средновековен институт.
-
Не спамете! Извънземното бди...
-
Момчета, тука се появи другото лице на бойнославщината, а именно - за да си отговорим на въпроса има ли вятър днес, първо се опитваме да си дефинираме понятието за въздух За ролята на алкохола в ежедневието се съди преди всичко по огромен брой текстове, в които изрично се споменава пиене на вино и/или бира за утоляване на жаждата. За качествата на водата се говори пак по данни за замърсени кладенци, заразени извори и пр. Тези неща не са от вчера. Това си е история на ежедневието, писана и обмисляна в продължение на десетилетия от хора, не по-малко начетени от нас тук, да не кажа друго Всичко това не означава, че не са знаели за какво служи водата.
-
Вече го и направих доста подробно в темата за романите на Талев.
-
Отлична книга. Популярна, но не повърхностна. Интересна е авторовата позиция за принципната незадълбоченост на британската медиевистика върху византийската проблематика. Погледът към империята, жителите и цивилизацията й отвън, отдалеч е много любопитен тъкмо за такива като нас, които сякаш още живеем в сянката й.
- 1 мнение
-
- 2
-
Не. Това с арабите е доста пресилено. Всъщност Аристотел е познат на западния свят например още през Августинови текстове и през по-стари от XII в. латински преводи и епитомета, а те няма как да са повлияни от араби, нали разбираш. По-скоро няколко коментара върху Аристотел са познати през арабите. Разбира се, за ромеите арабската рецепция на Аристотел е напълно ненужна, тъй като си го четат в оригинал. Да не говорим и за постоянната зона на гръцко-латински контакт в Италия. Колкото до идеята за научната познаваемост на света (увряла до емпиризъм едва в Бейкъновата свещеническа глава), тя определено не се дължи на арабската рецепция на няколкото аристотелистки коментара, добили известна популярност в XIII в. И, да, определено има влияние върху модерността. Диалектиката на Анселм и Гросетест, пък дори и на Тома Аквински също не е с арабски произход. Колкото до университетите, те са люлката на модерността и са чисто средновековна институция. Толкова по-парадоксално, че са светска институция, замислена от Църквата. Вярно, разбира се, по античен образец. И те така.
-
Да. И знаем за това именно заради поповете.
-
Ами накратко - нищо от казаното от теб не е вярно Освен когато говориш по американистика и антропология, разбира се. Там мога само да се ослушвам като се обадиш. За модерността не съм изцяло съгласен, но - нека да е в отделената за това тема.
-
Някакво пиво е имало и у нас. Колкото до народните песни - по-предпазливо с тях. Те не са средновековни.
-
За предаването не знам, но нямам време и желание да седна и да пиша дълго Наистина, средновековните текстове не са само схоластика. И, разбира се, модерността има отношение и към изброените личности, и към Аристотел. И най-вече към университетите. Колкото до прехвалената роля на арабските коментатори за европейското Средновековие - тя наистина трябва да се преразгледа.
-
И тъй, и инак - в Средните векове в цяла Европа се е пиело вино на поразия и бира на поразия.
-
И тя наистина е главно боза. Тук-там по нещо читаво и то не баш докрай.
-
Аз това не го отричам. Просто ти и аз нямаше да сме чували за Аристотел, ако не бяха поколения преписващи го попове. QED
-
Не казвам, че соцреализмът е реализъм. Впрочем, не бих казал и че реализмът отразява реалността В случая темата ми е била конкретно за езика на соцреализма, тоест тъкмо за езика на този похват. Очевидно не се занимавам с авторите, които не са вътре в потока му. Примерно затова не говоря и за Константин Павлов или Владимир Свинтила, да речем.
-
Тъкмо това е интересното: допускането, че е възможно един диспут да се води в нерелигиозни условия, тоест между атеист и християнин или между християнин и езичник и без привеждане на религиозни, а само на философски авторитети, е християнско допускане. Като започнем от Тертулиан, минем през Алфред Велики и Анселм и стигнем до Саксон Граматик, самата основа на модерността е създадена от християнски автори. Самата концепция за светско образование, тоест за образование в universitas studiorum извън манастирското или епископското училище, където основно се изучава диалектиката - това е достижение на християнския XII в., произлизащо от интелектуалните гечения сред самите клирици. Да не говорим, че и първите емпирици са пак духовници.
-
Е, аз пък я научих от ученици.
-
Алва, може и да си прав, но аз някак си все очаквам, че хората вече познават някакви основни термини. Впрочем, соцреализмът си има ясни цели, методи и еволюция.
-
Дорис, ти преподаваш, нали? Мисля, че и сама знаеш какво е социалистически реализъм и дали се самоописва единствено като описание на реалността. Нямам намерение да обяснявам тепърва кои са най-известните автори на епохата. Човек може лесно и сам да се запознае с тези неща. Още повече - ако е живял по онези времена.