glishev

Тъкмо това е интересното: допускането, че е възможно един диспут да се води в нерелигиозни условия, тоест между атеист и християнин или между християнин и езичник и без привеждане на религиозни, а само на философски авторитети, е християнско допускане. Като започнем от Тертулиан, минем през Алфред Велики и Анселм и стигнем до Саксон Граматик, самата основа на модерността е създадена от християнски автори. Самата концепция за светско образование, тоест за образование в universitas studiorum извън манастирското или епископското училище, където основно се изучава диалектиката - това е достижение на християнския XII в., произлизащо от интелектуалните гечения сред самите клирици. Да не говорим, че и първите емпирици са пак духовници.

Е, аз пък я научих от ученици.

Алва, може и да си прав, но аз някак си все очаквам, че хората вече познават някакви основни термини. Впрочем, соцреализмът си има ясни цели, методи и еволюция.

Дорис, ти преподаваш, нали? Мисля, че и сама знаеш какво е социалистически реализъм и дали се самоописва единствено като описание на реалността. Нямам намерение да обяснявам тепърва кои са най-известните автори на епохата. Човек може лесно и сам да се запознае с тези неща. Още повече - ако е живял по онези времена.

Разбира се, че човек винаги е пиел основно вода, но е факт, че през Средновековието делът на нискоалкохолните напитки в ежедневна употреба е бил много по-висок отколкото днес. В Централна, Северна и Западна Европа на практика се е пиела почти само бира. Донякъде заради чисто хигиенни нужди: не се е знаело кога съответният извор или кладенец няма да се окаже заразен. А и за преваряване на водата не се е знаело нищо. Минералните води са били ползвани относително рядко за пиене - може би поради суеверия, свързани с тях. Че на децата е даван алкохол наравно с възрастните, не е тайна. Селската попара с вино е известна и до днес. Млякото по-често е било подквасвано и подсирвано, отколкото консумирано просто така. Тоест ако днес пием основно вода (минерална и неминерална), мляко и различни безалкохолни напитки, то нашите прадеди може би са пиели наравно вода и алкохол и изобщо - много повече алкохол от нас (но не концентрати). Да не се забравя, че бирата и виното са бивали с различно качество - често разреждани с вода. Виното, разбира се, е било разпространено главно в Южна Европа. Питейната вода понякога е била смесвана с оцет, за да е по-сигурно, че няма да зеленяса, както и за известен разхладителен ефект. И до днес съществува рецептата за т. нар. "кисело" или "жътварски таратор", която е по същество оцет, разреден с вода и много праз. Възможно е да са се пиели и различни билкови отвари, които днес наричаме "билков чай". Голямото разпространение на подаграта сред аристокрацията в късното Средновековие вероятно има нещо общо с огромната консумация на вино. Ето една интересна статия по въпроса: http://modvsvivendi.org/bg/main.htm Струва си да се намери и "Обикновеният човек през Средновековието" на Робер Фосие.

Което важи и за мъжете. И то и преди, и след Средновековието, та всъщност и до днес Да не припомням Idiocracy. Макар че една обикновена калугерка има известни шансове да се ограмоти.

Може: Анна Комнина, Хилдегард фон Бинген, Елоиза, Мари дьо Шампан, Елеонора Аквитанска, св. Параскева, Аделаида Франконска, графиня де Дие, още цял куп имена, както и практически всяка игуменка или абатиса на девически манастир. Ето и нещо интересно за учените жени през Средновековието в полските университетски програми: http://www.staff.amu.edu.pl/~pakszyse/spisIV_eng.html

Хе, ми който иска, да пише и за Пенев. В една курсова работа можеш ли побра целия соцреализъм? Ей я книгата на Пламен Дойнов за соцреализма, там авторите са повече и Пенев е вътре. Но Джагаров и пр. могат да бъдат неизвестни само за не много добре запознат човек. Ако и за "Невидимия салон" на Цветан Стоянов смяташ, че е неизвестен, то почвам да се чудя кое ли изобщо е известно

Изучаването на история в момента е много мътна работа. Но да, едни часове по история на религиите не са лоша идея.

Пенев влиза идеално в тая парадигма

Е, ако Георги Джагаров и Цветан Стоянов не са известни соц-литератори, то значи такива просто няма Не всичко започва и свършва с програмата за VIII клас...

Хайде юруш да четем пак Тойнби Но това е за другата тема, а тук, както каза Дорис, по-добре да си говорим за образованието.

Съсипахте ми хубавата тезица

Аз съм го забелязвал точно в учителската си практика. А познавам и вече завършили гимназии, които още си говорят така. Затова казвам, че е ученически новговор.

За финала си прав, малко е попретупан. Това е стара курсова работа, която писахме двама души. Отне ни един следобед, тоест четири-пет часа.

Вероятно и ние, и израелците сме го взели от някоя западна страна. Примерно от австрийците, знам ли.

Като повечето думички от ученическия новговор, тази също има повече от една употреба. Често "хейт" и "хейтър" се употребява за окачествяване на моментно състояние или конкретно отношение, а не само като постоянна "диагноза". Тоест някой може да бъде окачествен като хейтър по принцип (тоест като мрънкало или простак), но и като хейтър на нещо конкретно (тоест като такъв, който не одобрява само въпросно нещо, без значение дали заслужено или не). Може да се каже, например: "Леле, на тая съм й голем хейтър". Или: "Нещо се бех вкиснал, та й фърлих голем хейт, ама верно качествена храна. Сега ше требва да й се подмажа малко".

Крамер, той Лорда вече е отговорил - да, за мутренските книжки става дума. Те са си нов жанр, "вулгарен роман". Поне така смяташе покойният Калчев. Абе това е езикът на соца: редакторски маниеризми на недоубити и превъзпитани буржуи.

Накратко, можем да обобщим, че християнството и Църквата превръщат Средновековието в що-годе поносима епоха и извеждат Европа до Ренесанса. Непряко - дори до Просвещението. Ако има институция, която да е жив пример за антични практики в Средновековието (та дори и днес), това е Църквата. Разбира се, за мен има две основни цивилизации в Европа - средиземноморската и германската. Християнството е онази сила, която запазва живеца на Средиземноморието и го извежда извън границите на античния свят. Германската цивилизация е много оригинална, но тя се нуждае от християнството, за да може да излезе от Средните векове. Чърчил пише нещо подобно, макар и не толкова ясно.

ИЦА, дойде, видя, подбъзичка ни Имах просто предвид, че голямата част от гръкоезичното население не са точно гърци, но се наричат така. А весело-мазните офф-топици са ми стара либофф, тъй че ще се самоцитирам: "няма по-добър ромей от грикос, който отрича да е елин".

Улф, да си жив и здрав, твоите мнения по въпроса са винаги забавни и незащитими

Добре написан, но както показа Римлянина - не съвсем точен. Инак за мен няма голяма разлика между църковната институция и християнската религия. Едното не може без другото.

Със сигурност християнството взима много от Рим и Гърция. И със сигурност римляните са харчели много за обществени ползи. Но винаги с прагматичен замисъл. Типът омировска щедрост или раздаването тип "потлач" им е непознато. Това е по-скоро присъщо на християнството (и изобщо на източните култове, включително до Индия). Болницата за роби (с все едикта на Клавдий), раздаването на храна и пари не са насочени към самите бедни като към някаква ценност, а по-скоро към запазването на обществения порядък. Трябва да си намеря точния пасаж при Питър Браун. Но явно не съм прав. Човек се учи, докато е жив, та мерси за поправката (и срамота, че пропускам очевидни неща). Добре, ще пишем благотворителността като още едно от нещата, предадени от Античността на Църквата. И съответно запазени (и доразвити) от същата тази Църква на фона на германо-славянската варварщина.

Може част от "ромеите" да са си се самонаричали "гърци" - примерно защото латиноезичната имперска администрация ги е наричала така още в IV в. За мен най-забавното е, че тези балкански "грики", които са си имали вземане-даване с българите, най-вероятно са прословутите, търсени под дърво и камък последни траки. Както и да е, ние много лесно се отклоняваме от темата. А тя е за произхода на името "гърци". Ако я имаме за изчерпана, можем да продължим да се замеряме с весел офф-топик, защото поне си говорим интересни неща. Южняк по-горе успешно обобщи горе-долу половината от дейността на форума в последната година

В крайна сметка, Галахаде, християнството наистина не е само и единствено идеи на Платон (то само това оставаше), но че е запазило тези идеи и е повлияно от част от тях - е, това е очевиден факт. Теологията ни е немислима без Платон. Стинка, фактите са си факти. Ти си мислиш, че светът е облагородил християнството. Аз пък чета история и виждам, че в първите хиляда и кусур години е ставало по-скоро обратното. Християнството смекчава нравите, а Църквата цивилизова варварите, ограмотява безкнижните, строи, организира обществото, съхранява и създава текстове. Романе, дай конкретно? Антични болници за бедни? Може би мой пропуск (и то доста сериозен), но засега се съмнявам. Не казвам, че изобщо не е имало антични болници. Казвам, че извън раздаването на хляб, вино и джобни пари за столичното население не е имало антични социални институции - болници за бедни, приюти за бедни, кухни за бедни. Личните разноски на големите политици покрай строежи, игри и избори изобщо не могат да минат за социална институция. Има ги и погребалните колегии, както и взаимоспомагателните каси, та дори и специализираните фондове, основани от частни богати дарители в полза на даден град, но те нямат онова чисто социално намерение, което се появява едва с християнството. Византийският (и по-късно арабски) фонтакион/фундак, който преминава в италиански фондако и в днешните благотворителни фондации, няма античен еквивалент, а произлиза от манастирската благотворителност, описана във Василиевия Типик. Ако пропускам нещо такова в Античността, поправи ме. Ще остана много изненадан и засрамен, ако наистина имам такъв пропуск. Тук има интересен материал за античната "благотворителност", който подкрепя твоето гледище и с който съм напълно несъгласен: цък. Това в линка е доста повърхностен паралел, дължащ се на типичен опит да се приравни Античността до англосаксонските разбирания за филантропия чрез доста произволна интерпретация на фактите. В наше време Питър Браун доста добре е обяснил разликата между на пръв поглед социалните институции на Римската империя и действително социалните институции, създадени от Църквата (и като цялата й дейност, организирани по римски административен образец). С това не искам да омаловажавам значението на обществените разходи и усилията за ограничаване на социалното напрежение от страна на римляните. Сецесиите и борбите между популари и оптимати са им оставили добър урок, от който те са си извадили нужните заключения. Това обаче все още не е благотворителност. Разбира се, в най-добрия случай можеш да се позовеш на моралната тежест на Омировите стихове, които препоръчват да се оказва помощ на скитници и просяци; и така да прехвърлим средновековната църковна благотворителност като още едно антично достояние, запазено, но не и изобретено от християнството. Само че това би било хиперинтерпретация на античното четене на Омир. "Compassio" и "sympatheia" не са антични понятия, а средновековни, християнски. Самата идея за състрадание е чужда на Античността. Когато помага някому, античният човек го прави с прагматична цел. И помощта винаги е насочена към определен ограничен кръг, с който помагащият се идентифицира: съгражданите, колегите, ветераните. Едва притчата за добрия самарянин променя това и създава възможността да се отворят болници, кухни и приюти за всички. Факт е, че в хоспитал, фондак или манастирски приют е можел да се лекува, да се храни или да спи включително еретик, евреин, сарацин, езичник или преследван престъпник. При това дори не е бил задължен да слуша проповеди, при все че помощта винаги е оказвана в Христово име. Римските автори отбелязват колко високо е нивото на солидарност между ранните християни, както и че (sic!) те не се ограничават да помагат само на своите. И двете неща са правели силно впечатление.