glishev

Разбира се, че човек винаги е пиел основно вода, но е факт, че през Средновековието делът на нискоалкохолните напитки в ежедневна употреба е бил много по-висок отколкото днес. В Централна, Северна и Западна Европа на практика се е пиела почти само бира. Донякъде заради чисто хигиенни нужди: не се е знаело кога съответният извор или кладенец няма да се окаже заразен. А и за преваряване на водата не се е знаело нищо. Минералните води са били ползвани относително рядко за пиене - може би поради суеверия, свързани с тях. Че на децата е даван алкохол наравно с възрастните, не е тайна. Селската попара с вино е известна и до днес. Млякото по-често е било подквасвано и подсирвано, отколкото консумирано просто така. Тоест ако днес пием основно вода (минерална и неминерална), мляко и различни безалкохолни напитки, то нашите прадеди може би са пиели наравно вода и алкохол и изобщо - много повече алкохол от нас (но не концентрати). Да не се забравя, че бирата и виното са бивали с различно качество - често разреждани с вода. Виното, разбира се, е било разпространено главно в Южна Европа. Питейната вода понякога е била смесвана с оцет, за да е по-сигурно, че няма да зеленяса, както и за известен разхладителен ефект. И до днес съществува рецептата за т. нар. "кисело" или "жътварски таратор", която е по същество оцет, разреден с вода и много праз. Възможно е да са се пиели и различни билкови отвари, които днес наричаме "билков чай". Голямото разпространение на подаграта сред аристокрацията в късното Средновековие вероятно има нещо общо с огромната консумация на вино. Ето една интересна статия по въпроса: http://modvsvivendi.org/bg/main.htm Струва си да се намери и "Обикновеният човек през Средновековието" на Робер Фосие.

Което важи и за мъжете. И то и преди, и след Средновековието, та всъщност и до днес Да не припомням Idiocracy. Макар че една обикновена калугерка има известни шансове да се ограмоти.

Може: Анна Комнина, Хилдегард фон Бинген, Елоиза, Мари дьо Шампан, Елеонора Аквитанска, св. Параскева, Аделаида Франконска, графиня де Дие, още цял куп имена, както и практически всяка игуменка или абатиса на девически манастир. Ето и нещо интересно за учените жени през Средновековието в полските университетски програми: http://www.staff.amu.edu.pl/~pakszyse/spisIV_eng.html

Хе, ми който иска, да пише и за Пенев. В една курсова работа можеш ли побра целия соцреализъм? Ей я книгата на Пламен Дойнов за соцреализма, там авторите са повече и Пенев е вътре. Но Джагаров и пр. могат да бъдат неизвестни само за не много добре запознат човек. Ако и за "Невидимия салон" на Цветан Стоянов смяташ, че е неизвестен, то почвам да се чудя кое ли изобщо е известно

Изучаването на история в момента е много мътна работа. Но да, едни часове по история на религиите не са лоша идея.

Пенев влиза идеално в тая парадигма

Е, ако Георги Джагаров и Цветан Стоянов не са известни соц-литератори, то значи такива просто няма Не всичко започва и свършва с програмата за VIII клас...

Хайде юруш да четем пак Тойнби Но това е за другата тема, а тук, както каза Дорис, по-добре да си говорим за образованието.

Съсипахте ми хубавата тезица

Аз съм го забелязвал точно в учителската си практика. А познавам и вече завършили гимназии, които още си говорят така. Затова казвам, че е ученически новговор.

За финала си прав, малко е попретупан. Това е стара курсова работа, която писахме двама души. Отне ни един следобед, тоест четири-пет часа.

Вероятно и ние, и израелците сме го взели от някоя западна страна. Примерно от австрийците, знам ли.

Като повечето думички от ученическия новговор, тази също има повече от една употреба. Често "хейт" и "хейтър" се употребява за окачествяване на моментно състояние или конкретно отношение, а не само като постоянна "диагноза". Тоест някой може да бъде окачествен като хейтър по принцип (тоест като мрънкало или простак), но и като хейтър на нещо конкретно (тоест като такъв, който не одобрява само въпросно нещо, без значение дали заслужено или не). Може да се каже, например: "Леле, на тая съм й голем хейтър". Или: "Нещо се бех вкиснал, та й фърлих голем хейт, ама верно качествена храна. Сега ше требва да й се подмажа малко".

Крамер, той Лорда вече е отговорил - да, за мутренските книжки става дума. Те са си нов жанр, "вулгарен роман". Поне така смяташе покойният Калчев. Абе това е езикът на соца: редакторски маниеризми на недоубити и превъзпитани буржуи.

Накратко, можем да обобщим, че християнството и Църквата превръщат Средновековието в що-годе поносима епоха и извеждат Европа до Ренесанса. Непряко - дори до Просвещението. Ако има институция, която да е жив пример за антични практики в Средновековието (та дори и днес), това е Църквата. Разбира се, за мен има две основни цивилизации в Европа - средиземноморската и германската. Християнството е онази сила, която запазва живеца на Средиземноморието и го извежда извън границите на античния свят. Германската цивилизация е много оригинална, но тя се нуждае от християнството, за да може да излезе от Средните векове. Чърчил пише нещо подобно, макар и не толкова ясно.

ИЦА, дойде, видя, подбъзичка ни Имах просто предвид, че голямата част от гръкоезичното население не са точно гърци, но се наричат така. А весело-мазните офф-топици са ми стара либофф, тъй че ще се самоцитирам: "няма по-добър ромей от грикос, който отрича да е елин".

Улф, да си жив и здрав, твоите мнения по въпроса са винаги забавни и незащитими

Добре написан, но както показа Римлянина - не съвсем точен. Инак за мен няма голяма разлика между църковната институция и християнската религия. Едното не може без другото.

Със сигурност християнството взима много от Рим и Гърция. И със сигурност римляните са харчели много за обществени ползи. Но винаги с прагматичен замисъл. Типът омировска щедрост или раздаването тип "потлач" им е непознато. Това е по-скоро присъщо на християнството (и изобщо на източните култове, включително до Индия). Болницата за роби (с все едикта на Клавдий), раздаването на храна и пари не са насочени към самите бедни като към някаква ценност, а по-скоро към запазването на обществения порядък. Трябва да си намеря точния пасаж при Питър Браун. Но явно не съм прав. Човек се учи, докато е жив, та мерси за поправката (и срамота, че пропускам очевидни неща). Добре, ще пишем благотворителността като още едно от нещата, предадени от Античността на Църквата. И съответно запазени (и доразвити) от същата тази Църква на фона на германо-славянската варварщина.

Може част от "ромеите" да са си се самонаричали "гърци" - примерно защото латиноезичната имперска администрация ги е наричала така още в IV в. За мен най-забавното е, че тези балкански "грики", които са си имали вземане-даване с българите, най-вероятно са прословутите, търсени под дърво и камък последни траки. Както и да е, ние много лесно се отклоняваме от темата. А тя е за произхода на името "гърци". Ако я имаме за изчерпана, можем да продължим да се замеряме с весел офф-топик, защото поне си говорим интересни неща. Южняк по-горе успешно обобщи горе-долу половината от дейността на форума в последната година

В крайна сметка, Галахаде, християнството наистина не е само и единствено идеи на Платон (то само това оставаше), но че е запазило тези идеи и е повлияно от част от тях - е, това е очевиден факт. Теологията ни е немислима без Платон. Стинка, фактите са си факти. Ти си мислиш, че светът е облагородил християнството. Аз пък чета история и виждам, че в първите хиляда и кусур години е ставало по-скоро обратното. Християнството смекчава нравите, а Църквата цивилизова варварите, ограмотява безкнижните, строи, организира обществото, съхранява и създава текстове. Романе, дай конкретно? Антични болници за бедни? Може би мой пропуск (и то доста сериозен), но засега се съмнявам. Не казвам, че изобщо не е имало антични болници. Казвам, че извън раздаването на хляб, вино и джобни пари за столичното население не е имало антични социални институции - болници за бедни, приюти за бедни, кухни за бедни. Личните разноски на големите политици покрай строежи, игри и избори изобщо не могат да минат за социална институция. Има ги и погребалните колегии, както и взаимоспомагателните каси, та дори и специализираните фондове, основани от частни богати дарители в полза на даден град, но те нямат онова чисто социално намерение, което се появява едва с християнството. Византийският (и по-късно арабски) фонтакион/фундак, който преминава в италиански фондако и в днешните благотворителни фондации, няма античен еквивалент, а произлиза от манастирската благотворителност, описана във Василиевия Типик. Ако пропускам нещо такова в Античността, поправи ме. Ще остана много изненадан и засрамен, ако наистина имам такъв пропуск. Тук има интересен материал за античната "благотворителност", който подкрепя твоето гледище и с който съм напълно несъгласен: цък. Това в линка е доста повърхностен паралел, дължащ се на типичен опит да се приравни Античността до англосаксонските разбирания за филантропия чрез доста произволна интерпретация на фактите. В наше време Питър Браун доста добре е обяснил разликата между на пръв поглед социалните институции на Римската империя и действително социалните институции, създадени от Църквата (и като цялата й дейност, организирани по римски административен образец). С това не искам да омаловажавам значението на обществените разходи и усилията за ограничаване на социалното напрежение от страна на римляните. Сецесиите и борбите между популари и оптимати са им оставили добър урок, от който те са си извадили нужните заключения. Това обаче все още не е благотворителност. Разбира се, в най-добрия случай можеш да се позовеш на моралната тежест на Омировите стихове, които препоръчват да се оказва помощ на скитници и просяци; и така да прехвърлим средновековната църковна благотворителност като още едно антично достояние, запазено, но не и изобретено от християнството. Само че това би било хиперинтерпретация на античното четене на Омир. "Compassio" и "sympatheia" не са антични понятия, а средновековни, християнски. Самата идея за състрадание е чужда на Античността. Когато помага някому, античният човек го прави с прагматична цел. И помощта винаги е насочена към определен ограничен кръг, с който помагащият се идентифицира: съгражданите, колегите, ветераните. Едва притчата за добрия самарянин променя това и създава възможността да се отворят болници, кухни и приюти за всички. Факт е, че в хоспитал, фондак или манастирски приют е можел да се лекува, да се храни или да спи включително еретик, евреин, сарацин, езичник или преследван престъпник. При това дори не е бил задължен да слуша проповеди, при все че помощта винаги е оказвана в Христово име. Римските автори отбелязват колко високо е нивото на солидарност между ранните християни, както и че (sic!) те не се ограничават да помагат само на своите. И двете неща са правели силно впечатление.

Бешевлиев твърди, че писарите биха могли и да са гърци, използващи ежедневния простонароден гръцки. В такъв случай "Grykoi" ще е тъкмо самоназвание. Ако, разбира се, българските поръчители на надписите не са тормозели бедните ромейски писари с издевателската заповед да не употребяват друго название освен "гърци"

Българското просто не трябва да е несъвършено. С това не трябва да се примиряваме. Инак, разбира се, Талев е важен. Но ако аз не съм свръхкритичен, няма да съм себе си

Е, Бог да прости загиналите за България. Не знаех за тази традиция. Хубаво е, че поне на 2 юни се сещаме за нещо подобно.

Темата наистина е голяма, но отдавна си имам мнение по нея. Ще се опитам да го изразя кратко и ясно. Модерната научна и политическа терминология на западния свят произлиза от древногръцката. Ние и досега ползваме понятия и методи, измислени от Платон и Аристотел, пък и изобщо от гърците. Голямата международна институция, която запазва древногръцкото наследство и го предава на много нации, е християнската Църква в двата си най-значими клона: римокатолическия и православния. Разбира се, реформистите също имат своята роля. В края на Античността и началото на Средните векове, когато античната цивилизация на практика е унищожена, наследството й лесно е можело да се затрие. За наше истинско щастие обаче, християнската Църква по онова време вече се е превърнала в най-жизнената институция на късноантичния свят. Тя надживява Империята и запазва литературата й. Всъщност Църквата в I-III в. е по-скоро враждебна към античната цивилизация, но постепенното християнизиране на грамотни римски граждани и изкачването им в църковната администрация, както и Константиново-Теодосиевите реформи, които превръщат християнските епископи във висши администратори на самата империя променят тази враждебност. В V в. тъкмо манастирите и епископските резиденции се превръщат в единствени хранилища и места за разпространение на най-различни латински и гръцки текстове. Църквата запазва всички текстови свидетелства за Античността. И съществуването на палимпсести не променя този факт. В европейското Средновековие Църквата е практически единствената институция, предлагаща на управлението грамотни, начетени и обучени кадри, записване на административните решения, изборни длъжности и достъп до римското право. Първите големи учени и художници на Ренесанса (който е идеализация на Античността) са духовници. Нещо повече, самото богословие на християните се платонизира. Ако човек отвори съчиненията на псевдо-Дионисий, на Августин, на Григорий Палама, Максим Изповедник, Йоан Дамаскин, Василий Велики, Тома Аквински, Роберт Гросетест, Анселм Кентърбърийски, Роджър Бейкън или Пиер Абелар (а всички те са духовници), ще открие вътре огромното влияние на Платон и Аристотел. Както казва Георгий Флоровски - платонизмът и Църквата взаимно се обогатяват. Християнството се елинизира, а елинизмът се християнизира. Ние изобщо знаем понятия като "демокрация", "наука", "философия", "атом", "публична собственост", "адвокат", "правна норма", "субстанция", "контрафорс" и "златно сечение" заради духовниците. Отделно от всичко дотук Църквата е първата институция, която създава и налага позитивно, а не презрително отношение към бедните, болните и сакатите - с което надминава Античността. Кухня, приют и болница за бедни не е имало преди християнството да стане обществена сила. Благотворителността, тоест надрастването на милостинята към организирана грижа за социално слабите е християнско изобретение. Църквата създава и нов, позитивен образ на жената, с което надраства Античността. Познато клише е, че християнството е мизогинно. Познато, но невярно. Всъщност мизогинна е Античността. Църквата унищожава образите на античните богини, но ги замества с образа на светицата. Светицата не е божество - всяка смъртна, обикновена жена е потенциална светица. За това не се изисква висок произход, богатство, красота или ученост, а само здрав морал и непоколебима воля. Църквата е институцията, която за първи път поверява на жени огромни богатства - цялата мрежа на оземлени девически манастири. Християнската епоха на Средновековието създава и култа към Дамата на сърцето (вероятно като страничен ефект от култа към св. Богородица), и фигурата на жената-владетелка. За Античността жената-владетелка е нещо чудовищно, рядко и неестествено. Амазонките са същества извън нормалния ред на нещата - според гръцката митология те са чудовища, с които трябва се справят герои като Херакъл и Тезей. Царици като Клеопатра и Зенобия са политически куриоз. Мъдри, учени жени като Диотима, Аспазия и Хипатия са някакво чудо. А силната любов към жена е достойна за осмиване (например у Херодот). За християнския свят обаче силната любов към жена (сюблимирана до култ), както и жена в ръководна роля, жена-лечителка, жена-вдъхновителка, учена жена вече не е изключение или аберация, а вече е норма. Ако някой мисли, че образът на независимата хетера в гръцката антична култура е позитивен, значи не познава гръцките текстове. Хетерата е необходима за удоволствията на мъжа, а не е ценна сама по себе си. Казва го Перикъл, цитиран от Тукидид. Докато съвременните феминистки могат да бъдат благодарни на Църквата, защото тя създава образ на жената, който изобщо не е свързан със сексуалната й роля. Тъй че дължим оцеляването на логиката, изборните институции, научния метод, писмовността и хуманитарните науки на Църквата. Пак на нея (а не на Античността) дължим социалните грижи и уважението към жената.