glishev

Кризата отново извади на бял свят книготърговците "на кашон". Домашни библиотеки, избегнали първото голямо разпродаване от деветдесетте години и началото на новия век най-сетне излизат отново на полуантикварния-полувехтошарски пазар. Ужасно оформени, но блестящо преведени през 1990-1993 романчета от втория ешелон европейски класици, фундаментални издания от епохата на зрелия соц, по нещо, промъкнало се през цензурата от петдесетте, достолепни книжки на Игнатов, Смрикаров и Х. Г. Данов, парцаливи комикси, партитури и книги-игри се завръщат. В последните хубави дни на октомври и ноември търпеливият ловец-търсач може да попадне на истински съкровища, "бисер, скрит в кална мида", напълно неочаквани неща. Това е тема за такива находки. Откривам с:

За мен си е впечатляващо. Снимката също Сега се сещам, че на планината Плана до София имаше стар дъб, който беше ударен от гръм. Ето ви я идеята за БГ-наука. Като посъберем жълъди, кестени и пр. (и си ги отгледаме в буркани), да пообиколим по места, където знаем, че до скоро е имало големи дървета - и да повъстановим каквото можем. Или поне да пробваме. Не сме чак японци, не сме и Сам Майтаперовци, но от разходки по планини напролет глава не боли.

Невски, това, което казваш за произхода, е очевидно вярно и изобщо не твърдя друго. Другото, което казваш за историческия късмет, важи за последните няколко века, а не точно за периода на темата. Ник1, някой път ще е хубаво да разясниш тия термини в една отделна популяризираща тема за такива любопитни, но непросветени като мен Стинка, какво значи ВГО? Иначе сигурно си прав за вече модерния период. Аз коментирам една често подценявана по-ранна епоха със свои си специфики. Извинявайте, засега не мога да продължа темата. Надявам се в близките дни да имам време.

Фани Попова-удари-Мутафова Боя се, че и тя ми е малко наивна. Но се чете. Както и Яна Язова.

"Случаят Джем" се ядва, особено на фона на другите нашенски исторически романчета. Но на фона на наистина добри книги като "Травнишка хроника" или "Капитан Михалис" издиша. "Аз, Анна Комнина" съм се опитвал да я чета и ми се вижда наивна. Просто Мутафчиева не беше писателка.

Не, друже, няма да стане. Човек като позабогатее, почва да се чуди откъде накъде ще си дава парите на друг.

Името им е Легион. Но ако имаш предвид конкретно български автори - може и да си права. За беда, ерудицията на Мутафчиева не води до добри литературни резултати. Сещам се с какви отявлени анахронизми, пропагандизми, неточности и глупости е пълен, да речем, "Рицарят". Отблъскваща книга.

Сещам се за една баш религиозна държава, където искам да живея - Ватикана. Орденът на св. Йоан също е един вид държава. Нямам против да работя за него. Има и една "монашеска република", тоест също религиозен политически субект с екстериториален статут - Света гора. Не знам някой да се оплаква от престъпност по тия места. "Религиозни държави" са били Доминиканската и Йезуитската република, управлявани от съответните монашески ордени. Религиозна държава (направо теокрация) е бил и Тибет преди китайското нашествие (ах, пардон, Китай е официално атеистичен режим). Е, говорете ми за престъпността на тия държави. После се сетете за палежите на църкви, равнището на самоубийства, полудявания и, да, за последните изблици на социална нетърпимост и жестокости в Холандия, Швеция, Великобритания и Норвегия. Спирайки подкрепата си за държавните, национални Църкви и за местната традиционна култура, тези нации сами си копаят гроба. Атеизъм? Добре, стига да е атеизъм от местен, европейски, постхристиянски, граждански, цивилизован тип. Само дето се оказа, че масово атеистите, хората без монокултурна принадлежност, не са нормални граждани като традиционалистите (и дори като атеистите от средната класа), а са си най-обикновен white trash. Просто са хора тип "дърво без корен". А пък хората от нетрадиционни религии в тия страни се оказаха също проблемни. Защо? Просто защото са извадени от естествената си страна. Инак официално антирелигиозни, открито атеистични режими са само Първата република във Франция (1793-1804) и комунистическите режими по света, от 1917 до днес, колкото са останали. Те са доказано безчовечни. На техен фон хилядократно предпочитам нормалните, консервативни държави от Бисмарков тип с тяхната социална ангажираност, съчетана със свобода на инициативата, официални вероизповедания и вероучение в училище. Засега не е измислено по-разумно и стабилно държавно устройство от това на Втория Райх (1871-1918), на Австро-Унгария (1848-1918) или на кралска Италия (1871-1945). Нашето Трето царство по техен образец (1878-1946) също си го бива. Днешните отявлени глупости за социалните предимства на атеизма и на мулти-култи заклинанията са напълно ирационални. Тази мода е вредна и късогледа. Няма общество, което да е стабилно без известна културна монолитност, а това включва и местната традиционна религия. Швеция, която е нерелигиозна днес, утре или ще бъде отново религиозна, но с чужда за себе си религия, или ще се разпадне в субкултури и диващина. Някога, когато Швеция е била крепост на лутеранската вяра, тя е била световна сила. Тъй че тия приказчици за лошотията на "религиозния модел" можете да си ги вземете и да си ги продавате другаде. No pasaran. За всяко едно общество (или поне за обществата в Европа) най-добър обществен модел е монокултурният, традиционалистки. А това включва и местните, традиционни религиозни форми, включително вероучението в училище. Едно време дори атеистите са се сещали за тези неща. Днес, боя се, живеем в политкоректни, да не кажа педерастки времена. Противно на нормалния здрав разум вече е прието да се смята, че местната религия е ненужна, а чуждата е безвредна, че медицината е опасна, хуманитарното образование е ненужно, а индустрията трябва да се ограничи. С такова мислене западният свят ще се самоизяде. Разбира се, има и саморазрушителни религиозни общества. Не всички религии са еднакви. Но публичният атеизъм е по-вреден дори от най-дивашкото суеверие. Пак повтарям - не говоря за това дали съществува Бог или не. И не осъждам ничие лично убеждение, че може и да няма Бог. Това си е нещо вътрешно и си е работа само на съответния човек, а може би и на Бога. Говоря за обществената полезност на традиционните местни вероизповедания. И я противопоставям на обществената вреда, нанасяна и от нетрадиционните вероизповедания, и от прекомерната религиозна толерантност, и от крайностите на атеизма, когато той бива изведен в публичното пространство. Независимо дали има или няма Бог, традиционните вероизповедания са общественополезни.

КГ, Южняк, когато мога, ще допиша. Ник1, това казвам и аз: континенталната и англосаксонската юридическа система са най-добрата илюстрация на това, че има два основни цивилизаторски фактора на континента - южен, средиземноморски и северен. Наречи го германски, балтийски или скандинавски. И в трите случая няма да сбъркаш. Спандю, Торн го каза - имало е запазени латифундии и робски труд поне докъм VII в. Питър Браун изобщо твърди, че някои антични форми на стопанството оцеляват и след V в. Същото го пишеше и в книжката по икономическа история, дето ти я пратих. Но нас обикновено тия неща не ни изненадват, когато се отнасят за ранна Византия, а само - когато се окаже, че частично важат и за Западна Европа. Всъщност колкото и западнал да е бил Рим в края на VI в., някъде около 590 г. монахът Григорий Аниций, бъдещият папа Григорий Велики, вижда на някой от градските форуми в бившата столица да се продават особено красиви златокоси роби и пита какви са по народност, а роботърговецът отговаря: "Angli sunt, domine". Нашият си прави игрословица и отвръща: "Verum angeli, quia pulcherrimi". Сведението е от "Църковна история на английския народ" на Беда Преподобни. Явно още е имало редовна употреба на робски труд в VI в. на запад. Да не говорим, че на много от западните езици направо не се прави разлика между понятията "роб" и "крепостник" ("колон", "вилан", "серф"). Торн, да, сведението за Лондон също е от Беда. Самият той пише към 735 г., а сведението му се отнася за периода 538-597 г. В самия Лондон е имало саксонско селище насред развалините на римския град още преди мисията на монаха Августин. Даже изглежда, че местната арена е била преустроена като крепост в VI в. Разбира се, ако е вярна новата хипотеза, че саксонските кралства са основани чак към 30-те години на VI в., а не още в средата на V в., както се смяташе досега, е възможно Лондон да е бил обитаван от романо-бритски жители. Изобщо, хиатусът в обитаването на града трябва да се преосмисли. При всички случаи се оказва много кратък - само в някаква част от VI в. Отделно от това фризийците не само са купували, а са и продавали роби в Англия. Изглежда, че саксонските олдермани поне до покръстването си са ползвали и робски труд, вероятно на уелсци, ирландци и пикти. Доколкото на саксонските фирдмени очевидно им е разрешено да носят оръжие, а на уелските селяни в саксонските кралства - не, то явно има някаква разлика в статута им. Дендро, явно и в Източната империя, и в бившите провинции на Западната, и в новия Халифат поне известно време оцеляват стопански форми от времето на късната Античност. Не се съмнявам, че Халифатът е повлиян и от ромеите, и от Персия. Не се учудвам, че самите ромеи запазват начина си на живот от IV в. и в следващите две-три столетия. Това, което може би е малко по-изненадващо, е, че тези отношения поне частично оцеляват както в покръстените, така и в първоначално непокръстените райони на бившата Западна империя. Тук могат да се обадят нашите тракомани и автохтонисти: ако населението, езикът, латифундиите и дори градският живот се запазват отчасти в бившите западни провинции, тогава защо историографията ни отхвърля такава приемственост за нашите земи? Все пак Балканите дори остават донякъде под имперски контрол през V и VI в., а на запад няма такова нещо - там варварите установяват далеч по-пълен, по-траен контрол. На това просто ще отговорим с фактите - по нашите земи латинският и гръцкият се губят от употреба в VI-VII в., а и тук са земите, където варварските вълни са повече на брой - ако например Северна Галия е завладявана само от франки (които при това се покръстват бързо и то ортодоксално), то за сравнение Мизия попада под последователните и много по-разрушителни удари на хуни, готи, авари, славяни и българи (които в по-голямата си част са все още езичници в момента на нашествието си или пък са ариани като готите). Та явно си има причини Балканите да се окажат в по-неизгодно положение от западните провинции. Спандю веднъж беше отбелязал съвсем на място и ролята на епископската мрежа за запазването на имперската цивилизация по време на Великото преселение и ранните варварски държави. В Британия епархиите се запазват само в Уелс; в Галия, Испания и Италия на практика не пострадват; а на Балканите оцеляват единствено по крайбрежията. Но всичко това беше офф-топик. Когато мога, ще довърша темата, както обещах. Всъщност това, за което исках да говоря, беше онова, което Ник1 накратко е отбелязал.

Да ми обяснява атеист какво е грях, е все едно американски баптист да ми обяснява еволюционната теория, в която не вярва. Я си цъкай и не се занимавай с форумни простотии. Ама и не прекалявай с цъкането. Там даскалото, мацките, работа нещо - това са важните неща. Цъкането убива време и ако прекаляваш, става не просто грях, ами направо е вредно. Това от опит го казвам.

Има един много нахъсващ старобългарски израз: "Плувай, плувецо! Пиши, грешни поп Петре!" Някакъв поп го е написал отстрани на текста, който е преписвал, явно, за да се надъха, когато му е омръзнало да работи. Да се преписва цяла книга на ръка не е шега работа, особено при едновремешните кофти условия. "Плувай, плувецо!" е доста добро като за пръстен - ще се побере, пък и е насърчаващо в смисъл да не се отказва човек от започнатата работа. Вече ако човек иска да си го има на старобългарски - нека се обърне към форума на Класическата гимназия.

Басейнът на Средиземно море е люлката на големите цивилизаторски движения на Античността и Средновековието - Финикия, Гърция, Рим и християнството. Добавете още към този списък: няма да сбъркате. Средиземно море е всичко онова, за което го обявяват Фернан Бродел и Предраг Матеич, че и много повече. Но Средиземноморието не е само едно. Освен гостоприемните южни брегове, където се зараждат институции, начини на мислене и религии, съществува и още едно "Средиземноморие". Балтийско море също е голям вътрешен басейн, отделен от открития океан зад тесен пролив. Островите и заливите му също предлагат безброй удобни пристанища, а природните дадености, макар и не така приветливи като тези в Италия, създават условия за поминък, корабостроителство и търговия. Външното Северно море пък, макар и открито към океана, не замръзва, защото топлите води на Гълфстрийм не го позволяват. Към тези предели на Стария континент още в Бронзовата епоха се насочват човешки популации. Изминали са хиляди години от последния голям ледников период и северните краища на Европа са ако не привлекателни, то поне годни за обитаване. Не знаем много за прединдоевропейските жители на Скандинавия и Ютланд. Първите населения, за които със сигурност можем да кажем нещо, са вече индоевропейци. Възможно е някаква част от населението ок. V-II в. пр. Хр. да е келтскоезична. Вероятно към тези земи са изтласквани малобройни, слаби общности, които не са успявали да се задържат в по-привлекателни за нови нашественици региони. Суровите области на Севера им предлагат убежище, където столетия наред се оформя скандинавската група на германските народи. В I в. пр. Хр. кимбрите, както изглежда германоезичен народ, са вече достатъчно многобройни, за да потеглят в поход към Южна Европа в търсене на нова, по-просторна родина. Гай Марий спасява Рим от гладните им пълчища и в продължение на още векове сякаш нищо не се случва в мрачните и непознати територии на север от варварска Германия. Римляните знаят за "огромния остров Сканза" след полуострова на кимбрите. Понякога римски кораби навлизат в Балтийско море. По не особено добре познати континентални търговски пътища от онези места на юг се придвижва ценен кехлибар. Батавите, римски съюзници от устието на Рейн, се родеят по език и обичаи с племената, настанили се по бреговете на Северно море от лимеса до Скагерак: фризи, сакси, юти. Някои от тези племена започват сами да се впускат в пътешествия по море и дори безпокоят бреговете на римска Галия и Британия от III в. нататък с пиратските си набези. Може би първоначално се учат на корабостроителство от римляните? Готите, бургундите, свевите и лангобардите със своя объркващ произход може би поне частично произлизат от онези земи - бегълци, изтласкани от родината си поради поражения или недостиг на прехрана. Марий се сражава с прадедите на скандинавците; Цезар не подозира за съществуването им или не се интересува от тях; Тацит ги описва авторитетно, наричайки ги ингвеони по името на общия им митичен предтеча Инге; Евтропий вече знае имената на народите им; Прокопий също ги познава, но след него Източната империя забравя за тях поне до появата на първите веринги. Част от ютландските скандинавци - англи, юти, фризи и сакси - създават мрежа от малки племенни княжества на територията на бивша римска Британия в V-VI в. Трудно е да се направи разлика между тях: те всички си приличат със своите светли коси и северногермански диалекти. В края на VI в. папа Григорий Велики вече иска да покръсти тези нови обитатели на Албион. Не знаем точно какви процеси протичат в самата Скандинавия между V и IX в. Можем обаче да предположим няколко неща. Вероятно в IV-VI в. на Ютланд и в днешните шведски земи избухва поредица от конфликти между местните племена. Победените най-често напускат страната и се насочват най-вече към римските провинции на юг и на запад. Може би земята не достига за всички. Може би и те практикуват "свещената пролет", когато младежите с по-гореща кръв си избират водач и потеглят с него по света. Победителите разширяват владенията си. Даните завлазяват по-голямата част от Ютланд. Полулегендарните инглинги напускат Швеция и се преселват в дотогава може би необитаваните гористи райони на Норвегия, където създават множество самостоятелни общности. Все още е трудно да направим разлика между род, племе и кралство. Свеите от района на езерото Меларен започват да налагат властта си над днешна Швеция, изтласквайки или покорявайки местните дани и гаути. Далеч на югозапад от Скандинавия фризите са влезли в сложни отношения с кралството на франките: ту воюват, ту се съюзяват с тях и при всички случаи търгуват по крайбрежията - най-често с моржова и китова кост, сол, кожи, ръж, желязо, сребро и кехлибар. Златото за тях е изключителна ценност, защото рядко разполагат с него. Корабите им вече по нищо не напомнят римските. Появил се е новият тип hulk или "кръгъл фризийски кораб", с който се превозват по-лесно стоки, отколкото хора. Самото название "фризиец" или Fraesisc man е станало нарицателно за търговец. Голяма част от фризийците в Ниските земи се покръстват, както и англосаксите в Британия. Най-често приемат новата вяра от франкски, баварски и римски проповедници, но понякога ги кръщават и келтски монаси от Ирландия, от кралството на пиктите в Каледония, от Уелс или от Бретан. В VI-VIII в. фризите създават нещо като търговска империя по брега на Северно море от Рейн до Елба: начело й стои крал (или граф, ако се доверим на франкските, а не на англосаксонските източници), който събира дял от митата, взимани в сребро от всяко пристанище или пазар във Фризия. А такива пристанища и пазари има доста, защото в "Тъмните векове" всъщност се търгува усилено. От време на време фризийски търговец може да купи или продаде роби в Лондон, включително и християни - най-често келтскоезични брити или пикти. Роби-езичници от Англия се продават на пазарите в Рим в края на VI в. Пазарищата на Фризия се управляват според т. нар. Lex Frisonum или Фризийския морски закон, от който до XIX в. във Великобритания се запазва характерното правило Flotsam and Jetsam за законно придобиване на всяка стока, изхвърлена от потънал кораб на брега. По земите на фризите се появяват първите манастири, а местното население, което запазва свободите си поне до XV в., създава свои селски съдилища, където съдии са богати старейшини, които съдят не според римското континентално право, а според обичайното право на северногерманските народи, от което произлиза и съвременната англосаксонска съдебна система. Около пазарища като Дурстеде се струпват най-често църква, манастир, светски съд и седалище на военен вожд, а към това най-често се добавя още и пристанище с възможности за строене на кръгли кораби. Резултатът е ранно начало на градски живот в най-често дървени селища с по две-три хиляди жители. Повечето от тези селища стагнират, а някои са и унищожени от датски и норвежки рейдове в епохата на викингските нашествия (IX-XI в.). В края на VII в. англосаксонските кралства вече са напълно християнизирани от римски и франкски проповедници, а местните манастири в Англия създават разкошно украсени ръкописи на латински и староанглийски език; миниатюрите и заглавките най-често са повлияни от християнското изкуство на келтска Ирландия. Самата Ирландия, християнска още от V в., но съхранила в относително чист вид примитивната култура на келтските родови кралства от Брондовата епоха, е в редовни контакти както с англосаксонските територии, така и с келтските владения в Уелс и Каледония. Отделно от това ирландски монаси плават чак по Елба, Одер и горното течение на Дунав, основавайки манастири в самото сърце на Европа. Материалната култура в басейна на Северно море е във възход - бижутата и оръжията от тази епоха най-често са богато орнаментирани с плетеници и условни изображения на зверове и хора по подобие на миниатюрите от ръкописите. В "Цивилизацията" Кенет Кларк прави чудесен преглед на вълнуващото изкуство от тази епоха. Крале като Офа от Меркия секат сребърни пенсове и златни манкуси, имитиращи кордовски и дамаски монетни типове. Започва записването на местните дохристиянски епоси. Кралете на англосаксонската Хептархия започват да утвърждават поземлените си дарения, решенията и присъдите си с харти, съхранявани в манастирите и понякога издавани на два езика. Същевременно правосъдието в Хептархията и във Фризия остава изцяло светско и без никаква връзка с континенталните практики, които имат значение само за църковния съд. Появяват се малки гранитни параклиси - първата каменна архитектура след края на Западната империя. Саксонски владетели посещават Рим и създават английски приюти и манастири в Италия. Фризия, Англия, Дания и Норвегия имат сериозни търговски връзки и трафикът през Северно море нараства дотолкова, че в края на VIII в. отприщва неочаквана и разрушителна вълна от пиратство, прераснало в скандинавска колонизация. Пиратството не е непознато в тези северни води. Още римляните са се сблъсквали с необходимостта да охраняват Британия от ирландски скоти и саксонски грабители. Ирландци, по-агресивно настроени фризи и норвежци, та дори и предприемчиви франки и уелсци понякога нападат някое малко пристанище през целия период от VI до IX в. Но обикновено пристигат с по един кораб и си тръгват бързо. Вярно е, няколко по-сериозни пиратски рейда в Южен Уелс са довели до създаването на миниатюрното ирландско кралство Дъвед в днешния Пембрукшър. Но нищо не може да се сравни с дългата, всъщност повече от двувековна поредица рейдове от десетки и понякога дори стотици (!) бойни кораби с многобройни екипажи, изригнали от Скандинавския полуостров и от Ютланд след 793 г. Warlord беше пуснал подробна тема за викингските нашествия и походи. Те са най-добре проследени по отношение на англосаксонска Британия, макар от тях да пострадват още Ирландия, Шотландия, Франция, Германия, днешните полски земи, Финландия, бреговете на трите малки балтийски републики, а като страничен резултат от шведското пиратство възниква и първата руска държава. Освен нелошата тема у нас могат да се намерят и редица книги по въпроса, например "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова. Тук няма да се занимавам със самия обхват на викингските нападения. Темата е достатъчно добре позната, така че колкото и да е привлекателна, всеки може сам да потърси по-конкретна информация за датите, лицата и детайлите около отделните походи и плавания. Ще ми се по-скоро да разгледам причините и значението на викингския феномен. Какво предизвиква викингството? Пиратството винаги е възможност за античния или средновековния търговец по море. Но какво кара цели народи да извличат сериозна част от прехраната си именно с пиратство? Според мен възможните причини са две: от една страна, нарастването на морския трафик из Северно и Балтийско море в VIII в. е фактор сам по себе си. Увеличаването на движението по море без възможност за контрол винаги създава предпоставки за пиратство, а кралете на саксонската Хептархия и фризийските графове нямат нито възможността, нито схващането за военен флот. От друга, скандинавското население отново нараства до степен на невъзможност да се изхранва само със земеделие, риболов и недостатъчните доходи от началните точки на търговските морски пътища. "Сага за Инглингите" дава картината на една Норвегия, в която всяко увеличаване на населението трябва да доведе до изсичането на обширни горски масиви, за да се разчисти място за нови хижи и ниви и където добитъкът определено е в недостиг. Скандинавците са бедни, а богатството е в морето - и отвъд него. В резултат от последното десетилетие на VIII в. започва една от най-страшните, но и може би най-романтични страници в средновековната история на Европа. А какъв е резултатът от викингските рейдове? От една страна - разруха, жертви, материален и демографски упадък за плячкосваните страни. А морален ефект? В една суеверна епоха, когато всяко неочаквано нещастие лесно се приема като знак за приближаващия край на света, викингските нападения водят до упадък на увереността в собствените сили. Но в Британия и Ирландия не спира нито създаването на ръкописи, нито развитието на нови произведения на торевтиката. Дори архитектурата преживява известно развитие в Ирландия, където манастирите добавят към плана си по една укрепена кръгла кула за защита на монашеското братство и поверените му съкровища от пиратите. В Англия се стига до обединение на разпокъсаните англосаксонски кралства и до създаването на първия кралски флот за защита на Острова. В някакъв смисъл викингите се оказват онова предизвикателство, което е било нужно, за да катализира създаването на единна Англия при кралете Алфред Велики, Ателстан и Едмънд в края на IX и първата половина на X в. Самите скандинавци създават множество нови селища и владения из земите, които колонизират. В Ирландия, в Нортъмбърленд, в Шотландия, в Нормандия и в Рус те основават градове, пристанища и крепости. Търгуват с плячката от рейдовете си и се смесват с местното население, чиито владетели стават. Отделно от това извършват и редица значителни географски открития. --------- Ще продължа със значението на викингската епоха за самата Скандинавия, със скандинавските институции, с появата и влиянието на християнството в Швеция, Дания и Норвегия (850-1030), с основаването на старата исландска република (930-1262), с литературата на средновековна Скандинавия и Исландия (XII-XVI в.) и с малка съпоставка на антична Гърция и средновековна Скандинавия.

Ще се смееш, ама зверски ми се е доиграл Panzer General от 1990 Инак Медивълчето си е голяма работа. Толко съм я въртял, че даже съм я и сънувал. Не знам грях ли е, но ето кой може да каже: Да не говорим, че религията не е онова, което беше: Извинявам се, ама в тая тема има място главно за кодоши.

Успех, колеги! А Средновековие и ранно Ново време?

Талев ми се струва най-добър в "Кипровец въстана". Лично за мен обаче езикът му е много изкуствен. Да не говоря вече за всичко, което и Спандю каза. Спирам се само на езика - той е приповдигнат, неестествен, псевдонароден. Това разваля всеки роман, дори в сюжета да няма абсурди. Дончев за мен е изключително жалка личност и отделно от това много лош писател. Не харесвам дори "Време разделно". Изобщо, ние нямаме добра художествена историческа проза. Вера Мутафчиева също не се чете. Цанев е крайно противен. Само Петър Бобев се ядва Майтапа настрана, Хайтов става за четене. Но ако човек иска наистина да прочете добър български исторически роман, трябва да си вземе "Възвишение" на Милен Русков. Книга без комплексарщини, без съобразяване с народно-соц-патриотарско-патриархални глупости. С много добър език, защото всъщност е написана направо все едно от Стоян Заимов или Захарий Стоянов. Ерудирана, но и с чудесно чувство за хумор. Аз направо не можах да повярвам, че най-сетне някой е написал нещо такова. Глътка въздух в скуката на родната литература. Също прилична книга е и "Пътуване по посока на сянката" от Яна Букова.

Е, щом се е изчерпала - я затваряме.

Мисля, че само св. Айзък, покровител на изкуствения интелект, може да отговори на тоя въпрос. Той се нарежда по фундаменталност до оня дали псиборгите сънуват електроовце. По логиката на туй питане в темицата сигур е грях е и да се четат надъхващи исторически романчета с батални сцени в тях. Но, за щастие, заповедта "не убивай" всъщност не е безусловна. Според мен самите компютърни игри са грях - защото са губене на време и може би могат да минат за някакъв вид нечестив хазарт. Да не говорим, че религията изобщо е недоверчива към всяка форма на игра. Отделно от това - в някои исторически стратегии играчът може да започне примерно кръстоносен поход или да построи катедрала. Според мен това е нечестива гавра със свещената кауза за освобождаване на Светите земи. В устава на рицарите-тамплиери е била забранена дори обикновената игра на шах (а това си е един вид 3D военна стратегия, нали така). Мога да си представя какви ли пустоматерни сквернословия биха избълвали Юг дьо Пен и св. Бернар от Клерво срещу Heroes of Might and Magic или Rome: Total War. Работата на истинския християнин е да коли, ъъъ, исках да кажа да превъзпитава реални сарацини, а не виртуални. Единственото оправдание на компютърните игри е, че подготвят младите за суровия дълг на вярата. Така че - напред, ура, Deus vult, съ нами Бог и дайте да направим една мрежа на Medieval II: Total War, за да громим орки, харадци и селджукиди

Кои са "западните религии"? Католицизъм и различните протестантства ли? Чудно ми е къде ли престъпността е по-голяма - дали в официално атеистична Куба или в официално католическа Испания? И ми е също така чудно дали ако в Щатите (където религията е важна за голяма част от обществото) престъпността е по-висока отколкото, да речем, в Холандия, това не е например защото Щатите просто са много по-голяма държава? Всъщност досега в историята е ставало така: повечето общества са били или стриктно религиозни, или поне толерантни към религията. И във всички тях престъпността обикновено е принадлежала на гражданите. Имало е (и още има) обаче няколко официално атеистични, заявено антирелигиозни режима - и при тях престъпността е на самата държава. При това положение определено започвам да смятам, че атеизмът на официално равнище е причина за злини и жестокост. Да не говорим с какви квазирелигиозни култове са заменяли религиите всички официално атеистични режими. По-горе в темата казах, че не вярвам моралът да произлиза от религията. Нека поясня какво точно съм имал предвид: всъщност смятам, че моралът и религията не произлизат от един и същи дял на човешкия мозък (ако мога така да се изразя). Но ако става дума за историческия развой на моралното чувство - тогава моралът определено произлиза от религията. Самата идея за реципрочност и справедливост (или пък за милозливост) в междучовешките отношения е изразявана първоначално само в религиозен контекст. Етиката в крайна сметка е дял на философията, а философията също произлиза от религията. Не помня кой античен автор го беше казал: древните са постъпили добре, когато са измислили боговете и страха от наказание след смъртта, защото повечето хора са склонни да вършат безобразия. Малцина са онези, които биха се държали човешки, ако не ги обуздава някакъв вид страх. А религията (също както и съда, полицията, затворите и глобите) насажда освен всичко друго и някакъв вид полезен страх. Този страх обикновено сублимира в морално поведение, а - кой знае - може би понякога дори и в добри нрави (при което от повод за страх самата религия се превръща в абстрактна любов). Надявам се, че никой от тук пишещите атеисти няма да се окаже анархист, който би искал вече да няма съд, полиция, затвор и глоби. Истината е, че дори моралът на тук пишещите атеисти има религиозен произход. Всички ние, вярващи и невярващи, сме едни постхристияни. --------- С всичко това искам да кажа, че личната религиозност и личният атеизъм са си наистина въпрос на лична свобода и неприкосновен, даже свещен частен избор. Но официалният, общественият, държавният атеизъм е винаги, само и единствено зло. Като тук не говоря за същностна истинност или неистинност на религиозните убеждения. Не говоря за това дали има или няма Бог. А само за обществените резултати от публично заявявания атеизъм и за обвързването на държавата и обществото с него. Липсата на върховен морален коректив винаги води до морален упадък. Без изключения. И до морален релативизъм (който е другата страна на толерантността). Общество, което не се самоидентифицира с някаква религия, е обречено първо на оскотяване, сетне на квазирелигии и накрая на разпад. Или най-малкото - на нова религия. Атеистите, струва ми се, вярват прекалено много в разумността, умереността и добронамереността на хората и затова смеят да оставят обществото без религиозна тояга и религиозен морков - а поне историята не дава основание за такава оптимистична вяра. Да се вярва в Бога може и да е наивно, но да се вярва в човека е направо връх на наивността

Loop, поне аз не твърдя, че "религиозният модел е лош". Модел за какво? И моделът на коя религия? И какво значи "лош"? Sirius, всеки си има мнението. Да видим какво иска мнозинството от гражданите и какво ще стане. То всъщност току-виж и нищо не стане. Black Wolf, аз пък смятам, че твоето са просто едни празни приказки. Свестен тип си, та не мога да проумея защо пишеш пълни нелепости. Аргументи от тебе не съм видял по верски въпроси. Само твърдения.

То баш на възрастта на Шишмановата главня, много драматично С братята сме ходили май веднъж на Лозенската планина. Нищо не пречи като се запролети, да си имаме няколко фиданки в саксии и да идем лека-полека да ги боднем на сгодни места в планините около София. Хубави места за нови дървета - бол. Не че сме великите еколози, "Зелени" и прочие, а просто защото си струва, пък и би било приятна разходка. Между другото, човекът, с когото бях говорил за тия неща, ми беше казал, че по България относително често се разсаждат иглолистни дръвчета, но че те, за разлика от широколистните, не спомагат чак толкова за образуване на хумус. Тъй че ето, не е лоша идея ако ще се прави нещо, да е точно с широколистни дървета. Не че и при най-добри усилия ще набодем цяла гора, но все пак. Аз като фен на старата индоевропейщина и като шопско-софийски патриотин наистина съм запален най-вече за дъбове и кестени. Да не говорим, че напоследък кестеновите дървета в София са заплашени от някакъв паразит, който мори само тях.

Сега като я чета темата, много й се кефя. Лорда е намерил яки неща. У нас се сещам за Байкушевата мура - и тя е бая старичка и е "видяла" доста интересни неща, както вика бай Лордович. Инак се сетих и за стария оброчен дъб в Горна Диканя. Беше вероятно стотинагодишен, не повече. Посаден от някакъв местен баш на върха на гол хълм до селото, изглеждаше доста импозантно. Никога не е бил удрян от гръм, което вече си е интересно, защото беше на най-високата точка наоколо. Но, разбира се, някакви глупаци си бяха запалили огън в подножието на дървото, изпуснали огъня и горкият стар дъб беше жестоко обгорен. След това стърча и се зеленя още десетина години. Една зима паднал по време на силен снеговалеж и сега на хълма се белее само сухият дънер. Дядо ми, царство му небесно, ми беше казал, че според баща му който не е засадил дърво, все едно не е живял (прадядо ми е бил агроном, което обяснява защо е говорел такива неща). Тъй че веднъж се бях опитал да посадя жълъди около дънера на оброчния дъб. Но бях направил грешка - не се засажда просто жълъд, а вече готова фиданка. Естествено, нищо не порасна. Взех акъл от познат, ландшафтен архитект, така че вече имам представа какво да се направи. Ако искате, това може да стане нещо като проект на БГ-наука, но без никаква публичност, кандидатствания и прочие. Всеки, който поиска, може просто да вземе кестен или жълъд от есенните паркове, да го отгледа до пролет в голяма саксия и напролет да пресади фиданката заедно с пръстта й от саксията на място, които сметне за подходящо. Лично аз смятам да повторя опита с жълъдче на мястото на стария оброчен дъб в Горна Диканя. Сега е сезонът на кестените и жълъдите. А дали ще стане нещо и колко време би изтраяло такова дърво - това вече е Божа работа.

Направо Лотлориен

Бел. мод. Рики, Кухулин не се "прави", а наистина разбира доста нещо от езикознание - явно за разлика от теб. Ако ще се заяждаш с потребителите, ще ти спра възможността да пишеш тук. Когато си неправ и зле информиран, не прибързвай с категоричността на мненията си. Тук има доста хора с филологии и история зад гърба си, така че ако имаш въпроси, не е лошо да се вслушваш и в отговорите. Ако мислиш, че се казва "арака" в ж. р. на български език, си в грешка - казва се "арак", в м. р. на български. Очевидно според теб езикът и битът на арабите започва и свършва с Корана (а това не е така), който пък Коран според мен не си и отварял, защото ако беше го отварял, щеше да знаеш какво пише вътре за виното, гроздето и пр. Вече за питието арак, за думата "алкохол", за арабското вино от фурми, както и за мястото на виното в арабската старинна литература няма нужда да се повтарям. И последно - чети повече и чак после изказвай мнение. Не препоръчвам коментари по този си постинг.

Римлянина ако почне да ме занимава с паметта на водата, ще го гъбаркам злобно Ама той не е такъв човек, сериозен нАучен работник е. А това с Хеопсовата пирамида е безумие. Леле, в какви неща вярват хората... --------- Да се придържаме към темата. Аз например силно вярвам в слънчевото хранене. Падам си по т. нар. "салата Слънце". Това е пуйка, пълнена с кюфтаци, около която като слънчеви лъчи са наредени кебапчета.