glishev

Хе, доста добро

Южняк, Историк - само да вметна, че съм последният човек, който ще седне да подценява Средните векове. Употребих лафа за мрачното Средновековие чисто разговорно.

Всичко е въпрос на достатъчно ясно мислене. Религиозната догматика може да бъде изложена, обяснена и подредена ясно дори като за специалисти в точните науки, но трябва време, задълбоченост и внимание. Но тук темата не е за самото православно християнство и (не)истинността на неговите конкретни догми (то не е единствената религия в България), а за принципното място на религиите в програмата на българското училище. Да се придържаме към това. Вече какви са догмите или какви не са - да оставим това.

Просто българите са прости.

Протоспатарий по начало е военен чин, но в късна Византия вече е чисто почетен. Хартуларий по-скоро е чиновнически ранг. От кое време е печатът? За съжаление и на мен не ми е близо просопографията на Божилов, а тя не е лош справочник. Ако печатът обаче е публикуван след нейното отпечатване, въпросният Симеон явно няма как да е вътре. И, да, казва се Дъмбъртън Оукс.

КГ, то някой скоро роди израза "безутешни млади хора". Или да, объркани. Романе, прав си за децата, ама не сме цигани - лично аз няма да направя и половин дете преди да си уредя някакъв финансов гръб. Колкото и да обичам бялата раса, повече обичам роднините си и не ми се иска да създавам материално неосигурени роднини. Някой би нарекъл това мислене "високо ниво на тревожност".

Въпросът дали детето има вероизповедание и кой определя това изглежда ключов за отношението ни към религиознанието в училище. Според мен тези неща зависят от държавата - тоест от обществената воля. Ако законодателството на дадена страна фаворизира дадена религия, осигурява свобода на изповеданията или пък обезкуражава религиозното присъствие в училищата и възпитанието - тогава това законодателство определя и какво вероизповедание имат непълнолетните. И дали изобщо имат такова. Това е хубав принцип: cuius regio, eius religio. Всяка суверенна нация трябва сама да решава тези въпроси за себе си в рамките на държавните си граници според местните условия и предпочитания на гражданите. Няма общовалидно решение за целия свят - едни общества са почти изцяло светски, други претендират, че спазват една конкретна религия, трети пък са религозно толерантни. Конкретно за България можем да имаме два реалистични погледа - умерено традиционалистки и умерено секуларен. Аз съм привърженик на умерения традиционализъм, религиозност и национализъм. Смятам, че училището, религиозните институции и семейството могат заедно да предлагат както научни знания и морално възпитание, така и религиозни напътствия (според изповеданието в семейството). Същевременно програмата не бива да се претоварва. И всичко това е възможно без противоречия и объркване. Въпрос на воля е. Смятам, че всяка крайност в религиозните работи е вредна - крайният секуларизъм е не по-малко жесток и абсурден от фанатизма, а крайната толерантност има също толкова отблъскващо влияние върху морала, колкото и лицемерието. Осигуряването на религиозна свобода трябва да има точни законодателни рамки (това се отнася до всяка свобода - на словото, на мисълта, на съдружаването и прочие) и, разбира се, държавата трябва да постигне разумно равновесие между традиционализъм и секуларност.

Южняк, сега настъпва, да речем, новото Средновековие - мрак и простотия. След известно време настъпва нов Ренесанс и дивотиите се отхвърлят. А после? Нов Романтизъм, в който храбрите феминистки, нюейджъри и хомовъди биват идеализирани от ей такива глупендери като мене

За физическото си много права! Колкото до другото - даскалите по философия рядко са истински философи. Да не говорим, че лично аз познавам отличен даскал по философия, който по свой избор е станал върл православен. Абсолютно невярно е, че едно дете няма вероизповедание. По рождение всяко дете има вероизповеданието и изобщо етнокултурната принадлежност на родителите си. Това е положение от всяко законодателство в последните няколко хиляди години Вече при пълнолетие може да го смени - това е друг въпрос.

Спандю, не е толкова трудно да се открие някаква възможност за оцеляване на източен обичай около замъка Авиньоне. Той наистина не влиза дори в най-широките граници на кралството на бургундите (да не говорим пък за географската, по-малка област Бургундия), но пък попада в голяма Аквитания - тоест районът по едно време влиза в Тулузкото кралство на вестготите. А вестготите, също като бургундите, запазват и източни, да не кажа степни традиции. Даже май готите са с още по-ориенталски нрави Общо взето, почти всички населения на Галия (без франките), тоест готи, бургунди, гало-римляни, бретонци, баски имат собствено наследство, от което да вземат идеята за рязането на глави. Та - на никой тулузки кастелан не са му нужни българи, за да се сети да реже глави и да прави чаши от тях. Да не говорим, че ако кастеланът е еретик, то някой начетен и злонамерен калугер тутакси ще обвини еретика в страшна варварщина и кръвожадност, та дори може и да му припише някой литературен мотив като примерно въпросното рязане на глави. Самото богомилство може да отива обратно към Цариград от България, но пък изобщо дуализмът сред българските християни си идва от съвсем византийски манихеи и павликяни.

Лъвице, то и даскалът по философия може да е прекалено вярващ. Та дори и този по математика Тъй че по какво ще е учителят в СИП-овете по религиознание, е все тая. Но си права, че трябва да е СИП - първо, не всички деца имат този интерес и второ - аман, горките лапета учат сума неща, които изобщо не им трябват, а пропускат адски много важна информация. Да не говорим пък какви невероятни простотии може да избълва по адрес на религиите, тяхната история и техните учения някой даскал-присмехулен атеист. И как примерно някое по-религиозно учениче може да се обиди. Аз, да речем, нямам против някакво елементарно вероученийце (по изповедания) в часовете за гражданско възпитание, където ги има. Но всъщност религията си е нещо, което зависи от семейството.

Тя ереста си идва от България, но това не значи, че непременно с ереста си върви и рязането на глави за сервизи Пък и самата ерес в крайна сметка идва в България от Византия.

Интересно сведение. Спандю, да не би да смяташ, че катарите "бугри" в Тулуза може да са имали и някои български обичаи? Нека само разчистим няколко други възможности: - Тулузкото графство е в териториите на някогашното кралство на бургундите, а това германско племе е имало свирепи традиции, повлияни от готи и хуни (чашата-череп далеч не е само български обичай. Да не говорим, че и местното гало-римско население е имало стари традиции в отсичането и запазването на човешки глави); - възможно е пак да става дума за чисто литературен мотив, тоест на еретиците да е приписана особена кръвожадност. И нещо доста странно за мен. Францисканците действително често ще сътрудничат на Инквизицията по време на Контрареформацията, но в първата половина на ХIII в. според мен все още са много далеч от това. Орденът е съвсем нов и неутвърден. Францисканецът Стефан (или Етиен) по-скоро би трябвало да е проповедник или изповедник, придружаващ инквизитора, но не и сам да е инквизитор. Може и да бъркам, разбира се. Хубаво е да се види по кой извор предава тези събития Юри Стоянов. --------- П. П. Спандю, може да ти е интересна книгата на Георги Василев "Българската ерес и английската Реформация. Богомилско-катарски влияния върху Уиклиф, Лангланд, Тиндейл, Милтън и Блейк". Малко прекалено смела на моменти, но все пак сериозна и любопитна. Струва си също и "Ялдаваот. История и учение на гностическата религия" от отец Павел Стефанов. Виж и "Haeresis Bulgarica в българското културно съзнание на XIX и ХХ век" на полската българистка Гражина Шват-Гълъбова. Като по-запознат с иранския дуализъм ти най-добре можеш да оцениш тези книги.

Тая зора в Исава ми е най на сърце.

Жените не просто са хора, а направо са си мнозинството от хората, но радикалните феминистки не са точно жени и следователно възниква въпросът дали са точно хора

Дали в античната ни Тракия се е правела хубава рАкия

Хуманистичен - да, но не непременно хуманитарен

Варварин-гастроном, това е все едно дървен мрамор. Иначе да, радвам се на прилично обоняние. Отивам да консумирам, а вие, господа, размишлявайте над факта, че у Омир цивилизованите услаждат душите си с говеждо печено, хляб и вино, докато варварите набиват мляко и сирене.

Спандю, лъжеш ся, аз мастика само в жегите консумирам. Точно в момента пиввам едно червено аржентинско malbec, а откъм кухнята чувам (и усещам) аромата на свинско в тиганче.

Бих се подписал под това. Е, без да подозирам толерастите чак в заговор, но ефектът е като от заговор, тъй че да, подписвам се.

Какъв ти намек, то си е натъртване

Медиите са си медии - непостоянни са. А ние сме постоянни не само в научните, но и в ракиените си интереси

Ти хубаво си си сипал и наздраве, но Кухулин е прав.

БГ-генерал, "очевидното" за любителя не е същото като очевидното за историка или филолога.