glishev

Ако например в дадено светско училище - още повече, но и не само ако е частно - настоятелството и родителският съвет нямат нищо против часове по някакъв вид часове, свързани с религията, това не би трябвало да е проблем за никого. Дето се вика - демокрация. Светскостта на държавата би трябвало да е именно във възможността да се уредят различни форми на религиозно обучение в училищата - допълнителни часове по етика, сравнително религиознание, различни християнски, ислямско, юдаистко или друго вероучение... Едно е сигурно - учениците не трябва да бъдат затормозявани с оценки, освен ако нямат интерес към съответната духовна кариера. И още - не трябва нито едно училище в страната да предоставя възможности за часове по вероучение на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности. Ами ако достатъчен брой граждани граждани и съответно сериозен брой училищни настоятели/родители нямат против конкретно вероучение, тогава пак не би трябвало да има проблем. Глас народен... Самата ни действаща Конституция твърди, че православното християнство е "традиционно вероизповедание" в България (не знам каква по-добра легитимност от тази в една правова държава), а част от обществените церемонии стават в присъствието и с участието на православни свещеници. Всъщност и част от официалните празници на страната са с чисто християнски и то православен произход. Не забелязвам да има някакъв сериозен дебат против Великден, Гергьовден, Коледа, молебените и освещаванията. Дори действащият държавен глава бива винаги канен в олтара на православните храмове, когато присъства на православна литургия. На държавния герб има кръстове, а на монетата от един лев е изобразен православен светец. Обществени институции като например държавните Софийски и Великотърновски университети носят имената на православни светци и предлагат обучение по православна догматика и практика в богословските си факултети (и така дават огромен брой кадри за Българската православна Църква). Един от министър-председателите ни създаде прецедент като се закле да спазва Конституцията в присъствието на православния патриарх и с ръка върху Евангелието, след което се прекръсти по православному. Светското обучение по история в училищата и университетите и сега изрично набляга върху ролята на православното духовенство и на църковните борби в изграждането на модерната българска нация. Не съм чувал за сериозен дебат и по тези факти. Явно мнозинството граждани няма против. Да не говорим за полурелигиозния-полунационалистически култ към новомъчениците от Батак и Ново село (или за неофициалния, православно-апокрифен култ към Васил Левски като към светец), който определено импонира не само на практикуващите, вярващи православни, а и на голям брой от атеистите в страната, които често се самоопределят именно като "българо-православни" и свързват етнокултурната и националната си принадлежност точно с православието. Тъй че това "вън" си е просто едно частно отношение, което няма особено влияние върху дебата за и против религиите в училище. В известен (ограничен) смисъл България наистина е православна страна. Разбира се, това може и да не се харесва на някого (по различни причини), но си остава факт. Да, никаква форма на религиозно обучение не може да бъде задължителна. Ако някое семейство иска не една, а друга форма на религиозно обучение за детето си или пък не иска никоя от възможните в училище - тогава никой не може да принуди детето да посещава нежелани часове. Разбира се, децата от семействата на нетрадиционалистки настроени атеисти и от семействата на религиозните малцинства трябва също да имат гарантираната възможност за съответния тип обучение според принадлежността на семействата си. И тъкмо законните родители/настойници трябва да могат да определят в какви часове от религиозно насочен тип да (не) влиза отрочето им. А държавата и училищните ръководства трябва да направят каквото могат за (не)религиозната свобода и подготовка на учениците - точно според принадлежността на родителите им. Семействата с родители от различни традиции трябва сами да могат да решават къде ще ходят децата им. А осемнайсетгодишните ученици от последните класове би трябвало да могат и да избират сами между предоставените възможности. Или пък просто с религиозните часове би трябвало да се свършва още в десети клас, ако не и по-рано. Поне в коментирания от теб постинг не говоря за произхода на морала. Това е тема на отделен разговор. Впрочем, не смятам, че моралът произлиза от религията и не за това говоря тук. Изучаването на дадена догматика (задълбочено или не) освен чисто верски е още културен, философски, литературен, исторически и изобщо - научен проблем. Следователно спокойно може да има място в една светска образователна програма, например по философия, литература, етика или история. Или пък в нарочни часове. Може би знаеш, че и сега в часовете по литература Евангелието се изучава заедно със старобългарските текстове (които пък са в голямата си част религиозни, при това православни). По-горе споменах и други факти за часовете по история. Въпросът не е в това какъв е произходът на морала, а в нещо съвсем друго - именно какво ще решат мнозинството родители/настоятели, образователните институции и законодателният орган за подходящо относно мястото на религиите в училище - и вече за евентуалните конкретни часове и пр. Това са темите на обществения дебат и няма смисъл да се отклоняваме от тях.

Радвам се, че въпреки нездравия псевдонаучен и мистико-ахкащ уклон на част от темите, все пак из форумчето се надушваме все отбор мракобесни елементи от буржуйски тип

Аз пък чета "Замъкът на лорд Валънтайн" на глас на Валя, докато тя вари шоколад Малък понеделнишки отпуск.

Lion Queen, напълно си права.

Хе, доста добро

Южняк, Историк - само да вметна, че съм последният човек, който ще седне да подценява Средните векове. Употребих лафа за мрачното Средновековие чисто разговорно.

Всичко е въпрос на достатъчно ясно мислене. Религиозната догматика може да бъде изложена, обяснена и подредена ясно дори като за специалисти в точните науки, но трябва време, задълбоченост и внимание. Но тук темата не е за самото православно християнство и (не)истинността на неговите конкретни догми (то не е единствената религия в България), а за принципното място на религиите в програмата на българското училище. Да се придържаме към това. Вече какви са догмите или какви не са - да оставим това.

Просто българите са прости.

Протоспатарий по начало е военен чин, но в късна Византия вече е чисто почетен. Хартуларий по-скоро е чиновнически ранг. От кое време е печатът? За съжаление и на мен не ми е близо просопографията на Божилов, а тя не е лош справочник. Ако печатът обаче е публикуван след нейното отпечатване, въпросният Симеон явно няма как да е вътре. И, да, казва се Дъмбъртън Оукс.

КГ, то някой скоро роди израза "безутешни млади хора". Или да, объркани. Романе, прав си за децата, ама не сме цигани - лично аз няма да направя и половин дете преди да си уредя някакъв финансов гръб. Колкото и да обичам бялата раса, повече обичам роднините си и не ми се иска да създавам материално неосигурени роднини. Някой би нарекъл това мислене "високо ниво на тревожност".

Въпросът дали детето има вероизповедание и кой определя това изглежда ключов за отношението ни към религиознанието в училище. Според мен тези неща зависят от държавата - тоест от обществената воля. Ако законодателството на дадена страна фаворизира дадена религия, осигурява свобода на изповеданията или пък обезкуражава религиозното присъствие в училищата и възпитанието - тогава това законодателство определя и какво вероизповедание имат непълнолетните. И дали изобщо имат такова. Това е хубав принцип: cuius regio, eius religio. Всяка суверенна нация трябва сама да решава тези въпроси за себе си в рамките на държавните си граници според местните условия и предпочитания на гражданите. Няма общовалидно решение за целия свят - едни общества са почти изцяло светски, други претендират, че спазват една конкретна религия, трети пък са религозно толерантни. Конкретно за България можем да имаме два реалистични погледа - умерено традиционалистки и умерено секуларен. Аз съм привърженик на умерения традиционализъм, религиозност и национализъм. Смятам, че училището, религиозните институции и семейството могат заедно да предлагат както научни знания и морално възпитание, така и религиозни напътствия (според изповеданието в семейството). Същевременно програмата не бива да се претоварва. И всичко това е възможно без противоречия и объркване. Въпрос на воля е. Смятам, че всяка крайност в религиозните работи е вредна - крайният секуларизъм е не по-малко жесток и абсурден от фанатизма, а крайната толерантност има също толкова отблъскващо влияние върху морала, колкото и лицемерието. Осигуряването на религиозна свобода трябва да има точни законодателни рамки (това се отнася до всяка свобода - на словото, на мисълта, на съдружаването и прочие) и, разбира се, държавата трябва да постигне разумно равновесие между традиционализъм и секуларност.

Южняк, сега настъпва, да речем, новото Средновековие - мрак и простотия. След известно време настъпва нов Ренесанс и дивотиите се отхвърлят. А после? Нов Романтизъм, в който храбрите феминистки, нюейджъри и хомовъди биват идеализирани от ей такива глупендери като мене

За физическото си много права! Колкото до другото - даскалите по философия рядко са истински философи. Да не говорим, че лично аз познавам отличен даскал по философия, който по свой избор е станал върл православен. Абсолютно невярно е, че едно дете няма вероизповедание. По рождение всяко дете има вероизповеданието и изобщо етнокултурната принадлежност на родителите си. Това е положение от всяко законодателство в последните няколко хиляди години Вече при пълнолетие може да го смени - това е друг въпрос.

Спандю, не е толкова трудно да се открие някаква възможност за оцеляване на източен обичай около замъка Авиньоне. Той наистина не влиза дори в най-широките граници на кралството на бургундите (да не говорим пък за географската, по-малка област Бургундия), но пък попада в голяма Аквитания - тоест районът по едно време влиза в Тулузкото кралство на вестготите. А вестготите, също като бургундите, запазват и източни, да не кажа степни традиции. Даже май готите са с още по-ориенталски нрави Общо взето, почти всички населения на Галия (без франките), тоест готи, бургунди, гало-римляни, бретонци, баски имат собствено наследство, от което да вземат идеята за рязането на глави. Та - на никой тулузки кастелан не са му нужни българи, за да се сети да реже глави и да прави чаши от тях. Да не говорим, че ако кастеланът е еретик, то някой начетен и злонамерен калугер тутакси ще обвини еретика в страшна варварщина и кръвожадност, та дори може и да му припише някой литературен мотив като примерно въпросното рязане на глави. Самото богомилство може да отива обратно към Цариград от България, но пък изобщо дуализмът сред българските християни си идва от съвсем византийски манихеи и павликяни.

Лъвице, то и даскалът по философия може да е прекалено вярващ. Та дори и този по математика Тъй че по какво ще е учителят в СИП-овете по религиознание, е все тая. Но си права, че трябва да е СИП - първо, не всички деца имат този интерес и второ - аман, горките лапета учат сума неща, които изобщо не им трябват, а пропускат адски много важна информация. Да не говорим пък какви невероятни простотии може да избълва по адрес на религиите, тяхната история и техните учения някой даскал-присмехулен атеист. И как примерно някое по-религиозно учениче може да се обиди. Аз, да речем, нямам против някакво елементарно вероученийце (по изповедания) в часовете за гражданско възпитание, където ги има. Но всъщност религията си е нещо, което зависи от семейството.

Тя ереста си идва от България, но това не значи, че непременно с ереста си върви и рязането на глави за сервизи Пък и самата ерес в крайна сметка идва в България от Византия.

Интересно сведение. Спандю, да не би да смяташ, че катарите "бугри" в Тулуза може да са имали и някои български обичаи? Нека само разчистим няколко други възможности: - Тулузкото графство е в териториите на някогашното кралство на бургундите, а това германско племе е имало свирепи традиции, повлияни от готи и хуни (чашата-череп далеч не е само български обичай. Да не говорим, че и местното гало-римско население е имало стари традиции в отсичането и запазването на човешки глави); - възможно е пак да става дума за чисто литературен мотив, тоест на еретиците да е приписана особена кръвожадност. И нещо доста странно за мен. Францисканците действително често ще сътрудничат на Инквизицията по време на Контрареформацията, но в първата половина на ХIII в. според мен все още са много далеч от това. Орденът е съвсем нов и неутвърден. Францисканецът Стефан (или Етиен) по-скоро би трябвало да е проповедник или изповедник, придружаващ инквизитора, но не и сам да е инквизитор. Може и да бъркам, разбира се. Хубаво е да се види по кой извор предава тези събития Юри Стоянов. --------- П. П. Спандю, може да ти е интересна книгата на Георги Василев "Българската ерес и английската Реформация. Богомилско-катарски влияния върху Уиклиф, Лангланд, Тиндейл, Милтън и Блейк". Малко прекалено смела на моменти, но все пак сериозна и любопитна. Струва си също и "Ялдаваот. История и учение на гностическата религия" от отец Павел Стефанов. Виж и "Haeresis Bulgarica в българското културно съзнание на XIX и ХХ век" на полската българистка Гражина Шват-Гълъбова. Като по-запознат с иранския дуализъм ти най-добре можеш да оцениш тези книги.

Тая зора в Исава ми е най на сърце.

Жените не просто са хора, а направо са си мнозинството от хората, но радикалните феминистки не са точно жени и следователно възниква въпросът дали са точно хора

Дали в античната ни Тракия се е правела хубава рАкия

Хуманистичен - да, но не непременно хуманитарен

Варварин-гастроном, това е все едно дървен мрамор. Иначе да, радвам се на прилично обоняние. Отивам да консумирам, а вие, господа, размишлявайте над факта, че у Омир цивилизованите услаждат душите си с говеждо печено, хляб и вино, докато варварите набиват мляко и сирене.

Спандю, лъжеш ся, аз мастика само в жегите консумирам. Точно в момента пиввам едно червено аржентинско malbec, а откъм кухнята чувам (и усещам) аромата на свинско в тиганче.

Бих се подписал под това. Е, без да подозирам толерастите чак в заговор, но ефектът е като от заговор, тъй че да, подписвам се.