glishev

Жив, здрав и повече ШекспирТ довечера

Велик. Покойният Роджър Зелазни има хубав разказ по картините на Хокусай. В нашата Галерия за чуждестранни изкуства има няколко копия на Хокусаеви произведения - който иска, може да иде и да ги види. Лично аз съм повече фен на Утагава Хирошиге.

Последният въпрос е със зле предложени отговори. Аз, да речем, нямам против както светски преподаватели, така и преподаватели-духовници.

По-скоро това е поредната божовска партенка.

Да, което е в падеж. В именителна форма би трябвало да е "блъгариiа".

Българите просто не са казвали "България" - имали са държава, а не географско понятие. "България" е византийско понятие. На старобългарски си се е казвало "страната на българите" и толкоз.

КГ, не излагайся Никъде в средновековен текст няма "блъгариiа", но на доста места има "блъгаромъ", "блъгарwм", "блъгарска", и блъгарстѣмъ".

Кухулин, "ракиджия" от 1499 не е изненадващ - самата дума е турцизъм: човек, който прави ракъ. По-интересното е, че има "ракиня" още от XIV в. Откъде се взима самата дума в среднобългарския още преди окончателното османско завоевание? Та това все пак си е турцизъм у нас, а иначе - направо арабизъм. Този въпрос стои при условие, че разчитането на надписа не е някакво малоумие, защото, признавам, ако Божо Димитров каже дори само че времето е хубаво, имам навика недоверчиво да поглеждам през прозореца. Жалко, ако сведението на Лала Шахин е фалшиво.

Може да се напише "землiа блъгарска", "страна блъгарска", "землiа/страна блъгарстѣмъ" или дори - защо не - "блъгариiа", макар последното да е малко изкуствено.

Не знам откога датират арабското "araq" (عرق) и производното му турско "rakı", (осм. "rakw", راقى), но Божо явно е забравил, че според докладите на Лала Шахин за обсадата на София местните жители пият "вино и ракия" и че това не е някаква тайна. Вместо да си измисля надписи, Божо можеше просто да припомни сведението на сердаря. Разбира се, Лала Шахин може спокойно да е написал, че пият вино и ракъ, а нашите османисти да са си го превели за по-простичко с познатата и производна дума "ракия". Със сигурност не вярвам уж новооткритият, но така и непоказан среднобългарски хапакс "ракиня" (както и да се пише - "ракынiа", "ракинiа", а защо не и като старогръцкото причастие "'rakuia") да е повлиял не само на османотурския, но и на арабския език. А явно това трябва да е изводът на Божо. Самата арабско-турска дума много често обозначава конкретно мастиково питие. Не знаем какво точно са пиели българите в XIV в., но освен с винце със сигурност са разполагали с някакви видове пиво, медовина, оловина (може би орехово питие) и пр.

Между другото, това за митовете относно славното минало, заместващи грижата за бъдещето и аз съм си го мислил. Псевдонауката процъфтява в несигурни времена.

Южняк, Алва, кеф ми прави да ви чета Южняк, конкретно това за ближния е ясно, той и Алвата го сочи. Старозаветният ближен е само събратът-израилтянин и именно неговият вол, роб, жена и пр. принадлежност не може да бъде пожелана. Тъкмо този ближен не може да бъде и убиван или ограбван току така. Когато в Новия завет на Христа е зададен въпросът кой е ближен, Христос изменя положението, разказвайки притчата за добрия самарянин. С това ближен става на практика всеки. После и св. Павел (ако не бъркам) добавя: "да няма вече елин и юдеин, роб и свободен, мъж и жена, а всички едно да сме"... С времето, то се знае, християните си създаваме нови разграничения Инак това, което казваш за колективния ум на Преданието, е точно онова, което имах предвид, но ме мързеше да го изразя. Да, така си е. Ако човек иска наистина да научи нещо за тази религия, традиция или учение (както ще да я нарича), трябва да чете и то много. Сириус, няма как честно да убедиш себе си или друг, че си по-близо до разбирането на Христовите думи от, да речем, четиримата евангелисти. В религията, както и в науката трябва почтеност. А ние наистина трябва почтено да си даваме сметка, че сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти - без обаче да си въобразяваме, че виждаме по-далеч от гигантите, особено когато си измисляме неща, които на тях не са им минавали през ума.

Популярната наука и общата култура са много важни, както и безпристрастността (или поне почтеността). Тъкмо те трябва да бъдат всячески противопоставяни на псевдонауката. Колкото до идеологиите - те са неизбежни, но могат да бъдат и безвредни. Въпрос на възпитание е. Според мен днес има прекалено голям страх от обвързване с дадена позиция. Всъщност е нормално човек да принадлежи на дадена кауза без да е фанатик. Един разумен и почтен човек винаги може да раздели желаното от действителността и да признае дадено твърдение за достоверно, дори то да не е в полза на инак почитана от този човек идеология. Научната почтеност включва и нещо като спортсменски дух. Инак от криворазбран страх пред пристрастността ще стигнем до абсурда да забраним на жените да говорят за гинекология, на вярващите - за религиознание, а на лекарите - за анатомия. Хубаво е да не се забравя, че не всяка твърда позиция е просто предразсъдък; особено твърдите мнения на специалиста в дадена област вероятно са следразсъдъци, тоест се дължат не на глупава упоритост, а на придобито и добре защитимо знание.

"Увеличаването на ентропията" не е нещо чак толкова лошо. Нека цъфтят сто цветя, дето вика и Председателят Мао Само фарисейски ще отбележа, че любимият и до болка конкретен пример с универсалността на заповедта "Не убивай" е по същество неверен. Не е вярно, че тук коментаторите нямат думата. За самите старозаветни израилтяни, за които е създадена, тази заповед не е безусловна. Много често израилтяните убиват животни за жертва и храна. И също доста често убиват враговете си и на война, и по други поводи - при това пак по заповед на Бога, както излиза от същата книга, където е включено и "не убивай". Убиването на Голиат от Давид например не е убийство от гледна точка на израилтяните и не е грях по смисъла на заповедта "не убивай". Убиват и престъпници (например съвсем законно и по Божия заповед пребиват блудници с камъни; или се позовават на "вещица жива да не оставиш", което също си е Божия заповед). Явно заповедта има ограничено значение в оригиналния си контекст - а именно да не се убиват конкретно събратя израилтяни, които не нарушават Закона. Божият народ си е Божи народ и има привилегии в рамките на Стария завет. Универсален смисъл заповедта придобива едва в Христово тълкуване - което е една от причините израилтяните да имат възражения срещу Христа, защото Той обръща Стария завет с главата надолу. Тъй че универсално е новозаветното тълкуване на една иначе много конкретна старозаветна заповед. Вече друг е въпросът, че с времето и християните започваме да оправдаваме или поне да извиняваме например убийството при война или самозащита. Същото се отнася и до "не пожелавай...". Тук ключовият въпрос е кой е моят ближен. Той има различни отговори в Стария и в Новия завет. Ето защо юдаизмът не е универсална религия, а християнството е. Сиреч колкото и да ни се ще да схващаме разни неща универсално, все пак ще ни се наложи да вземем предвид културноисторическия контекст, а значи - и мненията на коментаторите.

За съжаление статията е фактологически много слаба. Другото няма да коментирам, вие сте го направили преди мене. Срамота - "Капитал" инак е готин вестник.

Да се усъмниш е дори задължително - но имаш право да отхвърлиш дадена теза, само ако има експерименти, които я отхвърлят. Ако, напротив, има серия експерименти, които я потвърждават, а ти я отхвърляш, значи това вече не е съмнение, а е псевдонаука. Пак да кажа - това важи дори за хуманитарните науки. "Експеримент" за кадърността на даден лингвист е например предположението му как трябва да звучи даден непознат нему съвременен говор, произлязъл от познат нему стар език. Така например Толкин е превел от старофренски на съвсем достоверен съвременен пикардийски диалект някакво писмо ей така, за забавление, без да познава диалекта, а само езиковата теория. Така например и Фол беше дал предположение за някакъв тип скално светилище - и археолози по-късно разкопаха нещо, което съответстваше на хипотезата му. Тъй че наличието на експерименти доказва или отхвърля дадена теза. Това до известна степен е приложимо дори в историята, макар и по-ограничено. Проблемът при псевдоучените е, че обикновено не познават или отхвърлят резултатите от чужди изследвания. Изобщо, дошло е време просветителски да се популяризира не просто нуждата от учене, а нуждата от добросъвестен научен метод в ученето.

Много любезно. Да не забравяме, че много често един и същи човек е тесен специалист в своята област и съвсем оправдано се възмущава от псевдонаучните брътвежи в нея, а същевременно вярва на псевдонаучни брътвежи в област, където не е специалист. Трябва да се отнасяме към чуждото знание така, както искаме да се отнасят към нашето. Мога да преценя кое твърдение не е вярно в областите, където съм натрупал знания и опит. В другите области, където съм бос, ще се доверя само на оня, който сам има знания и опит в тях. А истинските знания и опит неизбежно си проличават на фона на псевдонауката: систематичната аргументация винаги струва повече от всякакво позоваване на интуиция. Реалният научен метод, включващ частна хипотеза, предложение и проверка е винаги възможен - дори в хуманитарните науки.

Истината е, че всяка наука неизбежно се развива в посока на все по-тясна специализация. Това не е мръсна дума - тясното специализиране не намалява приложимостта, даже напротив. Но пък прави съответната област все по-малко разбираема за широката публика, докато накрая публиката погрешно решава, че приложимост няма. Затова да благодарим на добросъвестните популяризатори, но и да не ги бъркаме с много по-шумните шарлатани. Всъщност един наистина задълбочен в своята област изследовател или теоретик просто няма възможността да бъде и популяризатор - защото писането на книги иска време, а това значи изоставане от темповете на работа на колегите в съответната област. Следователно трябва здравият ни разум много внимателно да отсява шарлатаниите, бълвани от измамници, които се стремят само към тиражи. В това отношение много ценя книгата "Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака", както и "Космос" на покойния астрофизик и популяризатор Карл Сейгън. Отделно от това си падам по "Пътеводител във физическите науки", "Пътеводител в биологическите науки", както и по "Гравитационната гибел на Вселената" от писателя-фантаст и също умел популяризатор Айзък Азимов. Ценя "Кратка история на времето" и "Вселената в орехова черупка" от Стивън Хокинг. Има ги също научно-популярните книги по американистика на Милослав Стингъл, "Богове, гробници и учени" на К. В. Керам (или Марек), великолепните "Гръцката цивилизация" на Франсоа Шаму, "Цивилизацията" на Кенет Кларк и популярната поредица книжки на издателство "Рива", преведена от френски - "Как да обясним на децата...". Имах късмета да попадна на едновременно забавните и полезни "Нека мислим правилно за психологията" на Кийт Станович и "Псевдонауката" от Бен Голдейкър. Всякакви хубаво съставени детски енциклопедии също са си полезни. Здравият, рационален и позитивен дух е необходим и всъщност незаменим. Всяко хлапе има повече полза от атласи, енциклопедии и сериозни научно-популярни филмчета и книги отколкото от съвременните псевдонаучни градски митове и New Age-духовни брътвежи. Докато всякакви глупости за "Квантовия код на Бога", "Нервно-лингвистично програмиране", "Приложна психология" и други подобни са си жива шарлатания. Да, човек трябва да се доверява на собствените си знания, когато става дума за собствената му работа. Извън специалността си - да се доверява на съответния специалист. Лично аз не вярвам на психиатри, говорещи за история, нито на офталмолози, изследващи религиознанието. Предпочитам кардиологът да говори за човешки сърца, физикът - за мълнии, химикът - за торове, биологът - за животни и растения, а историкът - за миналото на народите. И то хора от университетите, заводите и изследователските центрове, а не телевизионни гурута или автори на сензационни романчета, па били те и бестселъри. Не, Робин Шарма, семейство Тихоплав, братя Гайдарски, Ернст Мулдашев, Ото Ран, Фоменко, тамплиеро-маниаците, феновете на Плоската Земя, Греъм Хенкок, антирелативистите във физиката, Паулу Коелю, Хорхе Букай, авторите на The Secret, както и прословутият Дан Браун не струват и пукнат лев. Който мисли другояче, е просто наивен.

Метем листата. И нас така ще смете някоя есен.

Причини много - kramer посочи едната. Пък и движението по линия на най-малкото съпротивление, където има лесна плячка, също си струва. Впрочем, Самуил сякаш нанася удари винаги, когато може и във всички възможни посоки. Енергична фигура.

Сириус, просто казвам, че за да имаш мотивирано мнение по какъвто и да е въпрос, трябва да си добре информиран по него. Вук, носители на духовност са наистина всякакви хора, не го и оспорвам. Но "духовност" и "мистицизъм" просто не са синоними. Да не говоря вече, че не всяка духовност (и не всеки мистицизъм) е читава.

Гренадире, пак хубаво, че си обиколил. Аз пък, кой знае как, попаднах на невероятно мила монахиня в Лозенския манастир. Сама жена, свястна. Веднъж с момците от екипа на форума бяхме ходили дотам и освен че си поприказвахме с игуменката, се нагледахме и на чудесни стенописи. Инак си спомням с хубаво и Драгалевския манастир. Най-добър спомен ми остана от Кокалянския манастир, защото тъкмо там до съвсем скоро живееше истински духоносен старец - архимандрит Назарий, царство му небесно. Пак там живее и служи и още един свестен калугер, отец Гервасий. За Брезнишкия манастир и отец Никанор съм говорил другаде. Който каквото търси, това и ще намери. Да не говорим как част от изказалите се в темата нито бяха чували за християнски мистицизъм, нито са дочели Писанието, новече си знаят, че християнството не им стига.

Джентълмени, нещата стоят така. Някой си живее и се прочува като велик учител, божество и пр. После някой друг записва думите му. Сетне някакви последователи се стремят да живеят според записаното. След това идват учените и коментират. После идват псевдоучените, включая псевдогурутата и предъвкват. Накрая идваме ние и умуваме. Пита се в задачката - на кого вярваме? На себе си? Ами че ние сме си едни идиоти, господа. Идиоти сме. Твърде късно сме родени. Или да вярваме на псевдогурутата и псевдоучените, чиито "високодуховни", но инак розови мантри повтаряме всеки път, когато се опитаме да звучим "по-така"? Ами то и те са идиоти като нас. За себе си съм направил избора - това, което наистина знаем за дадено древно учение, го знаем от древни текстове, от забележките на ранни, вдъхновени последователи и от коментара на ранни, интелигенти учени, знаещи много езици и имащи богата културноисторическа подготовка. А не от розовите измишльотини на шарлатани и от собствените си фантазии. С розов будизъм и с розово християнство, както и с "лични истини" отказвам да си имам работа. Истината по всеки един въпрос винаги си съществува, независимо от когото и да било. Тя само се открива - и то дотам, докъдето това е възможно, а не се измисля. Почтеността е най-добрата религия. Колкото до мистицизма в частност - казах, каквото имах за казване. Хубаво е човек да опознае Витошката "Малка Света гора" преди да хукне да търси хималайските гомпи. Всичко това е въпрос на здрав разум. Sapienti sat.

Гренадире, не оспорвам, че съществува такъв съвременен мистицизъм - просто го смятам за "екзистенциално" (по думите на Сириус) незадоволителен. Ню-ейдж еклектизмът е незадълбочен, лишен от цялостност, по-скоро някак си пазарно насочен - с което именно ме отблъсква. Разбира се, това не му пречи да привлича милиони други. Сириус, според теб Иисус и Буда може и да са говорели едно и също, но оцелелите ранни текстове за тях свидетелстват друго. Това, че човек търси "екзистенциално" и "познание", не означава, че трябва непременно да си изключи логическия апарат, критическото мислене и здравия разум. Впрочем, ако човек търси "екзистенциални" отговори, тогава трябва да очаква, че част от тях могат да бъдат и неприемливи за личните му усещания. Колкото до "личната" и "чуждата" истина - според мен е логическа грешка да се твърди, че приемането на чуждо мнение непременно е някакъв недостатък. Традицията и приемствеността са по-скоро знак за смисленост, сила и жизненост на дадено учение. Колкото до Дънов и Ванга - не само сегашната Църква, но и Църквата в коя да е епоха би сметнала такива хора за крайно неясни. Дънов е еклектик, а за еклектизма е ясно какво ще ти каже Църквата. А Ванга просто нямаше учение по отношение на морала - у нея нямаше нищо, което да наречеш "екзистенциално".

Разбира се, това си беше моето лично отношение, което инак се опитвам да прикривам, защото всъщност е политически некоректно Сириус, ти пак не си схванал какво имам предвид. Ако ще сме учени, тогава всяка една религия е просто обект на научен интерес. А ако ще имаме не научен, а "екзистенциален" (както ти казваш) интерес, тогава просто трябва първо да опознаем местната религия, а не автоматично да се прехласваме по екзотиките и да пропускаме ценните учения, които може да се окажат на една ръка разстояние. Това казвах. Ето, ти например се изненада, че имало сериозна традиция на християнски мистицизъм. Значи не познаваш добре християнството, а вече си решил, че то не ти стига. Може би малко прибързано. Улф, твоето семейство ще да е бая интересно. Всъщност атеисти у нас винаги си е имало, но повечето са от типа "православни атеисти". Твоята рода е явно от малко по-друго тесто. Явно ти е оказала влияние, нищо, че наблягаш на самостоятелността си. Впрочем, да си повлиян от семейната традиция си е за уважение, ако и в този случай тя да не е православна. При мен пък половината роднини са "православни атеисти", а другата половина - обикновени православни вярващи. Очевидно и на мен са ми повлияли моите. Алва, разбира се, прав си. Всяко стадо си има и мърша. Даже мършата преобладава. Хубавото в случая е, че Църквата е една от големите цивилизоващи сили на западния свят (в който включвам донякъде дори нашата контактна зона тук).