glishev

Така вярвам и аз.

Абе може, ама горкият моравски княз Светоплук все се подвизава около Нитра в Словакия.

От мен поздравления. Колкото до частното ми мнение (моите две лепти): най-ранното християнство от I-III в. е един от симптомите на кризата на античния свят - но в никакъв случай причина за разрухата му. Ранното имперско християнство от IV-VI в. е вече една от трансформиращите сили в прехода към Средновековие. То също търпи външни влияния. А средновековната Църква е основен цивилизоващ фактор в Европа от VІ-ХV в.

Дами и господа, доказателството, че всички ние сме извънземни, се крие в домашния език. Бабите ни винаги са ни казвали: - Още си млад и зелен...

А, не знам, аз нямам претенции да съм мистик. Всъщност смятам, че който е мистик, не ползва форуми.

Ако Алвата не ги изпревари

Вук, ще излезе, че ранните общества са някакъв идеал за съвременността. Както и да е, не вярвам, че днес се доближаваме до свободата на живот на някогашните ловци. И сам знаеш, че едно деветдесет на сто от всички мистични преживявания се дължи просто на развинтеното въображение и на битовата скука при тетки и тетинчовци, четящи съмнително захаросани книжки на псевдоучители. Сириус, т. нар. "влизане в царството Божие" не е свързано задължително с мистицизъм. Не всеки мистик е спасен и не всеки спасен е мистик. Учуден съм, че смесваш двете понятия. Явно все пак става дума и за информираност.

Ако си говорим сериозно - Дендро е най-точен. то няма какво повече да се каже по темата. Но инак здравият хумор на Алвасарейру е баш на място. Точно така - да се забранят! Какви са тия своеволия тука.

Първо - няма да дойдат. Второ - и да дойдат, Щатите и Израел ще ги сразят с ракети, а арабите и китайците - с дюнери и кецове. Цариградската патриаршия ще ги отлъчи, а БПЦ ще ги обяви за несъществуващи. Трето - и да не ги сразят, ООН ще им прати главния си преговарящ и атаката на извънземните ще се проточи в преговори и уточнения. Четвърто - ако почнат да ни пият мозъците, нашият съфорумец Alvassareiro просто ще ги забрани.

Уви, тъкмо противоречиво не е. Може би просто ще се наложи да четеш.

Последната карта, тази за 1450, ме навежда на някои мисли. Най-вече за Балканите в началото на ХV в., разбира се. Трябва да се отбележат някакви граници в Пелопонес - между владенията на двамата деспоти и крепостите извън морейското деспотство. Може би Месемврия и Анхиало трябва да се отбележат също като византийски, а и българските земи в Мизия (които тук не се виждат) може би трябва да са отбелязани не просто като османски - нали из форумчето си говорехме за влашко и български владения в Мизия докъм 1420.

Ами, Сириус, разликата е доста ясно изложена, пък и е въпрос на информираност. Южняк, много любезно казано.

Точно така!

За най-нормална религиозна практика - да, за мистицизъм обаче - не.

Засега това е въпрос без отговор. Няма данни.

Именно.

КГ, при втората инаугурация на Буш имаше едно много интересно изказване от негов чиновник: че сега се избира кралят за пет години напред. Пък и, както знаем, императорската институция също е републиканска, хем до някое време и мандатна

Ха, благодаря, това е интересно

Не е трудно, но ми стана интересно: за какво ви е и защо текстът е в този старопечатен вид Довечера по някое време ще пусна преводчето, моля само да задоволите любопитството ми.

За произхода на "imperator" си прав, разбира се. Имах предвид, че Евтропий, а ако не бъркам и Руфий Фест представят Оденат като един от войнишките императори, претендент за върховната власт над империята или поне над част от нея от името на армията, която командува. Евтропий споменава като принцепс и Оденатовия син Вабалат.

Евтропий също представя Оденат като император.

Ако ти дам да прочетеш и Дайдоджи Юдзан, чак ще се просълзиш:

Патриоте, извини ме, но спамиш. Форумчето има някакви уж научни цели, а не емоционални, религиозни или некропатриотични*. Дайте да се удържаме в някакви чисто рационални граници, защото тук не е клуб "Звездите ми говорят". Главните букви, удивителните знаци и пламенните чувства са много хубаво нещо, но тук сме в раздел "Средновековна история" и е хубаво да взимаме предвид не само собствените си предпочитания. Остава си фактът, че римското наследство е прекалено обширно и разнообразно, за да принадлежи само на една държава. Също и това, че в най-разпространените и влиятелни представи римляните са едно, а ромеите - нещо друго. Освен това Византия е променящо се общество и далеч не е вярно, че през цялото си съществуване е особено отдалечена от старогръцкото наследство. Това по-скоро е удобно клише. Литературата на Византия не само е на гръцки, но е и имитативна спрямо античните образци. Впрочем, "Византия" не е някаква обидна дума, а технически термин. А човек може спокойно да бъде православен и без да е длъжен чак да примира от възторжени чувства по адрес на ромеите и тяхната предполагаема политическа приемственост. Изобщо, чувствата нямат място в една културноисторическа преценка. Всъщност може би в някакъв смисъл ти и Монте Кристо сте най-добрият пример за успеха на византийската (или поствизантийска) религиозно-политическа теория - особено ти. Но си дайте сметка, че вашият поглед е само един от многото възможни и че освен това е изключително емоционално обагрен, което го прави неубедителен. --------- *"Некропатриотизъм" е невъздържано възхищение и/или чувство за принадлежност към вече несъществуваща държава. Терминът е на Виктор Пелевин.

Да, северната граница на "Палмирската империя" (или по-скоро на териториите на Оденат и Зенобия) се доближава до южната граница на Византия, да речем, при последните Комнини. Може да става дума за устойчива етническа или дори просто естествена граница. Има такава устойчива граница например в Северна Африка - там и дълго след края на римската власт дълго време се запазва отчетлива разлика между бившите римски провинции и пустинята. На Балканите също имаме такива устойчиви граници, останали още от епохата на късната Римска империя. Същото си важи за Алпите, Пиринеите, Рейн или границата между Англия (римска Британия) и Шотландия (Каледония). Всъщност етническите граници често зависят от естествените или дори от дадена климатична особеност, която, да кажем, предопределя някаква разлика в поминъка на две съседни населения, а това може да води и до устойчивост на политическите граници. Живеем в свят, в който старите граници на римската експанзия все още не са се заличили. Понякога езиковите, етническите и политическите ни граници и до днес поне отчасти следват очертанията на една или друга римска префектура или пък на лимеса.

Не знам какво толкоз сложно казах.