glishev

Романите му се въртят около мотиви от "Махалото...". "Островът..." също беше пълен с неща а ла Тайната, която разкрива Мистерията, водеща към Секрета "Баудолино" просто си беше реверанс към Ековия, но и Белбов Пиемонт, както и към Тайната, Мистерията и пр. "Тайнственият пламък..." си беше завръщането на Белбо (и Еко) на тавана у дома, при старите комикси. В Пиемонт. Сега ще видим как стоят нещата и в новата книга. Но за мене "Махалото..." беше страхотна гавра с паранауките и конспирологиите. Хапче против данбрауновщина. Апропо, попаднах на страхотния роман "Седмоцърквие" на Милош Урбан и го препоръчвам. Не само Еко пише за пражкото гробище

Какви "истински римляни"? Истински римляни са латиноговорящите италийци - латини, сабини и пр. Както и жителите на града Рим, разбира се. А политическите "римски граждани" от Галия или от Гърция са толкова римляни, колкото и аз съм китаец. То напоследък сума хора се опитват да се докарат и за "софиянци", ама си остават чужди на града. Същото е и с "римляните". А особено в Средните векове изобщо не може да се говори за "истински римляни". Има просто групи и общности, които запазват един или друг аспект на римското наследство. Ромеите запазват донякъде политическата приемственост, гало-римляните и иберо-римляните запазват езика и епископската мрежа, власите и уелските брити запазват германския екзоним за "римляни". От Ефрат до Уелс и от Мароко до делтата на Дунав всякакви хора запазват по някоя част от римското минало. Това е. Самите византийци добре знаят, че това е така. Впрочем, интересно, че примерно във византийските тълкувания към Новия завет никъде не се среща мнението, че Посланието към римляните на св. ап. Павел е предназначено, например, за ромеите.

Е, остава да чакаме с любопитство. "Тайнственият пламък..." беше интересен, но и може би малко разочароващ - разширени бележки върху пиемонтското детство в Социалната република на Якопо Белбо (онзи от "Махалото..."). Или може би на самия Еко. "Баудолино" (още един пиемонтец, хем от Фраскетата) също беше и хубав, и недотам. Мисля, че първите три романа на Еко бяха най-доброто от него. Особено "Махалото..." е наистина прекрасен и много, много забавен. Като за мен - негов връх.

Хехе, значи щом римляните са се погърчили, то значи гърците вече са римляни. Идеална логика, Аристотел би се засмял. Да не говорим и че изходното твърдение не е докрай вярно, защото примерно сериозна част от западните провинции изобщо не ползва гръцки. Графе, просто те кефи Византия и затова ти се ще да си мислиш за нея като за единствената носителка на римското наследство - хем на цялото такова. Далеч по-умни хора от теб и мен са писали книги по тия въпроси и са показали, че нещата не са чак толкоз прости и еднозначни, ама ти едно си баеш и едно си знаеш. Пиши си, ама е скучно. Далеч по-интересно е да се видят разнообразните форми на римската приемственост в целия средновековен свят.

Да, тия "учени" си присвояват чужди заслуги. Древните гърци са "изобретени" много по-отдавна. А това за когнитивния дисонанс искрено ме зарадва. Обичам като се ползват сложни думички по методата на Лудвиг фон дер Кьорфишкен.

Тези гении явно говорят от името на ренесансовите хуманисти и на Винкелман :D

Отлично казано!

Избери си - има власи, цинцари, куцовласи, аромъни...

Ми естествено, че сме такива. Мнозина бъркат въпроса за произхода на древните българи с въпроса за етническия състав на съвременните българи.

Да не говорим, че и т. нар. "обеззвучаване" не е това, което е

Графе, работата далеч не опира само до едната политическа приемственост. Има още много форми на приемственост, а там Византия лека-полека се отделя от римското си минало. Тя се отделя от него и в политическо отношение, де - хем защото институциите на империята се изменят с времето, хем и защото самата империя в един момент временно спира да съществува. А след въстановяването си фактически вече не е империя. А за езиковата, етническата и културната приемственост вече достатъчно говорихме. Но ако все пак те интересуват невизантийски политически институции, запазени от римско време, моля: Сенатът на града Рим продължава да функционира след Константин, след Ромул Августул, след Юстиниан и дори след лангобардското нашествие. Всъщност сенатори и трибуни има дори по времето на Колона. Римската католическа Църква функционира без прекъсване, асоциира се с града и с неговото минало, има огромни политически функции и това продължава и до днес. Градските курии на градовете в Прованс и Северна Италия също продължават да функционират по време на и след разпадането на Западната империя. Цялата епископска мрежа в Галия, Италия и Испания, та дори и в част от Британия, създадена от проповедници, утвърдена от Константин и получила огромни управленски правомощия от Теодосий продължава да функционира и след изчезването на империята като при това разширява политическото си значение и териториалния си обхват. И продължава да прилага римското право под формата на канонично право. Отделно от това на много места се запазва "римската граница" - лимесът частично оцелява като форма на разделение и след края на империята: например в Африка, в Шотландия, та дори в Галия и Италия като граница между нови народи.

Чета Графа и Патриота и все едно чувам "нема такова животно". А си остава фактът: през цялото Средновековие из цялото Средиземноморие най-разнообразни общности се самоназовават или биват наричани "римски" на какви ли не езици. И далеч не всички те са свързани с Византия. Понятието "римлянин" значи едно в Галия през VIII в., друго - в Константинопол през XII в., трето - в Трапезунд или Кипър през XV в. и четвърто - в Кайсери през XVI в. Просто трябва четене, това е. Ретороманският език, романското изкуство, римската Църква, ромейският василевс, румелийското бейлербейство и испанските романсерос показват, че римското наследство е пръснато навсякъде из Европа, а не, видите ли, по някаква привилегия главно над византийците. Трябва си поглед отвън, дето вика Южняка. А противопоставянето на "латини" и "ромеи" в този смисъл е особено забавно. Поне аз не мога да мисля за нищо по-"римско" от езика на Ливий, Вергилий, Цицерон, Сенека, Салустий, Тацит и Квинтилиан. Ако на този фон Сфранцес също може да мине за римлянин, то тогава и марсианците са римляни Повече няма какво да се говори. Едното "нема" и единият неясен византоцентризъм на българската фенска историография не са аргументация.

Само да уточня, че "религиозност" не е същото като "крайност".

Въпросът за въпроса явно също трябва да бъде поставен Хубаво, щом смяташ, че има хляб тук - добре.

Дори и политическата организация се изменя. Поданиците на Кипърското кралство са "ромеи", тоест за тях това означава просто етнически гърци. Поданиците на Комнините от Трапезунд са пак "ромеи", тоест поданици на "василевса на ромеите", но конкретно на "източния" такъв. Поданиците на Палеолозите също са "ромеи", при все че етнически може да са, да речем, албанци, а Палеологовата "империя" вече има толкова общо с Римската империя, колкото и с античния полис Византион Да не говорим за политическия хиатус от 1204-1261, когато василевсите от Никея създават латинския неологизъм Romaei за поданиците си, а вече не ги наричат Romani, когато превеждат политонима в титулатурата си за кореспонденцията си с Папството. Освен това много често се оказва, че "ромеи" са или не са жителите на дадена територия - в зависимост само от това дали в даден момент са поданици на василевса или не - или пък дали са православни. "Ромеоти" пък са гръцките жители на османски Истанбул. В крайна сметка това се оказва едно крайно неясно понятие с все по-размиващо се значение. "Руми" за ислямския свят са ту поданиците на василевса, ту изобщо всички източни християни (без арменците), ту жителите на покорените от Селджукидите бивши византийски владения, ту изобщо поданиците на османските султани. "Римляни" за западните владетели пък са ту жителите на града Рим, ту гало-римските поданици на франкските, вестготските и бургундските крале.

Подчертаването е от мен. Както виждаш, двете ти твърдения взаимно се оспорват. Гръцкият някак си не е точно езикът на римляните, но е езикът на ромеите. Значи включително и в езиково отношение византийците не са същото като римляните. Със сигурност латиноговорящият италиец-сабин, наречен, примерно, Марк Помпоний Требониан, почитащ родните богове, римски гражданин и имперски чиновник от ок. 200 г. няма много общо с гръкоговорящия константинополски или солунски християнин, носещ звучното име Пантелеймон, тоже римски гражданин и имперски чиновник от ок. 700 г. Да, в някакъв смисъл и двамата са римляни. Само че за втория от двамата този смисъл е бая абстрактен и вече е само политически. Самата империя се променя до неузнаваемост, пък и светът е друг. По същия начин и французинът от XVII в. не е същото като франка от VIII в. Това са нормални неща.

Само дето латинските паменици в Мала Азия се срещат в един ограничен отрязък време, а гръцките - в много по-голям период, та и по времето на ограничената употреба на латинския. Тоест не само това, което наричаш "романизация", не успява да се състои, но и "латинизацията". Все пак - между I и III в. може и да се намери някой Гай или Децим в Мала Азия, но преди и след този период - много трудно. Разбира се, това не пречи местното население да бъде смятано за "римско" както от собственото си правителство, така и от перси, араби и турци. По същия начин на Балканите има "власи", в Британия - "уелхи" (тези названия обозначават групи население, смятани от германските нашественици за "римляни"), в Галия - "римляни", в Константинопол - "ромеи", а ето, че и в Анадола в един момент се образува "Рум". Сиреч навсякъде в бившия лимес завареното население бива наричано "римско", независимо от произхода, езика и културата си. И като се върнем на византийските поданици - те може и да са ромеи в някакъв легалистки смисъл, но са толкова "римляни" (и в етническо, и в езиково, и в културно отношение), колкото аз съм французин. Все пак романската езикова група не е типична за "Романия". Нито писането на романи или пък романтичните увлечения.

Кухулин, извинявай, чак сега виждам трите ти постинга. В текста става дума за площта на мерсийската земя: че е в размер на три хиляди (или трийсет хиляди, при все че не съм сигурен) хайда или нещо такова. Да, Myrcna е по-старата форма. Или може би по-точно е самоназванието на англите "сутумбри" или "западните" англи ( в противовес и на англите "нортумбри", и на "източните" англи). "Mrycna" вероятно е хапакс и може би е погрешно изписване на Myrcna. Ще припомня, че в редица латински извори се среща племето Moriani. Според мен засвидетелстваното Mierce е с промяна в смисъла: първоначално "хора от границата", а после по опростяване - просто "граница". Там е работата обаче, че само една от частите на Мерсия се нарича Mierce (именно покрай границата с Уелс), докато в местните документи цялото кралство принадлежи на Myrcna cincg. Възможно е, разбира се, да има просто диалектна разлика: Mierce да е на уесекски диалект, а Myrce - на мерсийски. Склонен съм да приема твоята версия за Myrce без носов звук като основна форма. Латинското название Mercia може да идва и от произволни аналогии с римски имена: Marcius, Marcia. Такива са засвидетелствани например у Галфрид, който приписва мерсийското законодателство на легендарна кралица, наречена Марция. Ако може да има диалектен преход от Myrce към Mierce, вероятно не е невъзможен и такъв от Mierce към mere. Разликата е само правописна, а не толкова звукова във втория случай. Но и твоето предположение за ирландска заемка не е лошо. --------- Като тегля чертата, бих предположил следното: частта от англите южно от Хъмбър и западно от "Източна Англия" първоначално се наричат Myrce, пренасяйки със себе си името на полулегендарните Myrgingas - "езерни хора", "блатни хора" (VI в.). Една от областите им, граничеща с Уелс, е наречена Mierce, тоест "на граничните хора". Цялото кралство на англите Myrce е наречено Mierce от съседите им сакси, които схващат названието на самото кралство като обозначаващо границата с Уелс (VII в.). Смисълът на Myrce като "езерни хора" постепенно е изгубен. Последователно названието Mierce се налага от уесекските текстове и е латинизирано като Mercia, а сетне - и псевдороманизирано по името на несъществувалата кралица Marcia (IX-XII в.). Така например Lex Merciorum се превръща в Lex Marcia. Вероятно в мерсийска употреба бихме имали *Myrcna lage. Би било интересно да се потърси дали някой уесекски опит за етимологизиране не извежда названието Mercia например от "merces", а подобни термини са свързвани обикновено с фризите.

То няколко Романовци и Константиновци не означават, че на практика се е запазила старата римска ономастика. Самите имена "Роман" и "Константин" са едва късноантични. Византийците си имат свои имена - след VI в. масово се срещат Теодоровци, Йоановци, Василиевци, Андрониковци, Димитриевци и пр., но вече няма нито един Гай, Мамерк, Тиберий, Луций или Гней. Освен това се появява и цяр ред византийски женски имена - разни Зои, Ани, Ирини, Теофании, Анастасии (докато римляните практически не познават личното женско име - докъм III в. римлянките практически имат само фамилни имена и прозвища). Тъй че по същество Спандю е прав в случая. А и човекът просто се е задълбочил в ономастиката и там е безмислено да му търсим кусури. Във Византия ги няма и многото късноантични латински имена като Бенедикт, Адеодат и пр., но се среща например гръцката калка Теодосий.

Имат най-малкото "Житие на Стефан Лазаревич".

Бел. мод. Наложих десет дни ограничение за писане на aspar и Щекн Ичр и постоянно окончателно ограничение за писането на проф. Добрев - на всички тях за груб език и системно несъобразяване с предупреждения за спазване на форумните правила за добър тон. Темата поне временно се заключва, защото просто не е конструктивна.

Начетох се и тук на какви ли не фантасмагории. Малко по-горе Тамарин пита нещо доста разумно. Лъчите са седем - възможно е означенията по тях да са на, да речем, "планетите" от средновековната астрономия/астрономия и съответно може би дните на седмицата, посветени на различни небесни тела. Несигурна теза, но интересна и нелишена от основание. Трябва да псе провери. Браво, Тамарин! Сега си представете розетката да е внесена, а не изработена тук

Арманд покрай други неща даде и нещо ценно - а именно насока към съобщение за евентуално локално (българско?) монетосечене от началото на XI в. Монте Кристо, за съжаление Воденският надпис е късен и анахроничен. Личи си по много неща, сега не ми се разпростира. Най-малкото "Воден, град самодържавен" и "Шишман стари, кавган на Търново" не означават нищо. Особено за времето на Самуил това са тежки анахронизми. Ресавски е прав. Надписът е съставен вероятно в XVIII-XIX в. от воденското българско население по подобие на фалшивите манастирски царски грамоти, издавани по турско време - те обикновено пък са от името на Калиман I Асен. Възможно е и Галахад да е прав и Воденският надпис да е въстановителен. Във всеки случай е интересно, че в надписа е употребена думата "кавган". Явно дори през Възраждането някой във Воден е знаел поне нещо за титлите в Първото българско царство. Може би съставителят на надписа е чел някакви гръцки текстове. Разбира се, Битолският надпис на Йоан-Владислав е напълно автентичен.

Да не кажем, че обикновено всякакви такива са просто нахалници.