glishev

Е, просто искам да го видя тоя знак на рода Дуло върху османска монета А като си пипомня, че според г-н професора и хералдичните знаци върху монетите на киевските князе са идентични със "знака на рода Дуло", излиза, че по османските и киевските монети едва ли не има един и същи знак, който си е все Дулов Но не споря, че повечето примитивни тамги си приличат и имат голямо разпространение, разбира се. От това обаче не следва, че всеки знак, произлязъл от такава тамга, е непременно прабългарски и още по-малко - принадлежащ на рода Дуло. Впрочем, откъде изобщо знаем, че прочутото ипсилонче с две хастички е непременно знак на рода Дуло? И откъде знаем, че самият "род Дуло" е нещо повече от легендарна династия, засвидетелствана единствено в доста несигурен catalogus regum?

Южняк, това с погледа отвън е много добре уловено. От една страна, китайците може би наистина виждат и своите собствени исторически перипетии като историята на все една и съща "Поднебесна" - докато ние в Европа сме понякога склонни да гледаме и на Китай като на мозайка от народи и исторически държави. Гледаме и историята на континента си като пъзел, а китайците пък гледат насам като към някаква цялост. Тоест по някакъв начин китайското историческо мислене може би се стреми да обобщи, а европейското - да опише отделните явления. От друга страна, в случая външният поглед ми харесва: нашата континентална правна система все още е под влиянието на римската, пък и нали се опитвам да покажа, че римското политическо наследство в Средните векове се проявява и в Източна, и в Западна Европа - просто го прави под различни форми. Има и други възможности за външен поглед - например персийски или арабски. Любопитно дали персите и арабите гледат на Византия и на западняците просто все като на християни (или като на все едни и същи западни, "румски" народи). Всъщност не знам дали персите имат изобщо някакъв поглед върху Западна Европа. Турците в някакъв смисъл сами са "руми" (тоест не са "отвън"), така че поне те очевидно правят разлика между източните и западните християни. Вътре в самата Европа също има възможност за нещо като външен поглед - скандинавците например не са в рамките на античната Империя, пък и се покръстват относително късно и затова запазват някаква "варварска" перспектива. А имат богата литература и по нея може да се проследи дали гледат по един и същи начин на западните и на източните християни. Обаче пък са близки до част от западните народи по езика и институциите си, така че погледът им пак няма да е точно "външен".

Ако не Ви иска пари или собственост, всичко е наред. Но най-добре не се занимавайте с глупости, енергии, картини, рейки и прочие. Всякакви там "духовни учители" и "мастери" обикновено са просто шарлатани. Главоболието се лекува с аналгинче, а не с поглед.

Авитохол, да се спрем на компромисното: проф. Добрев и Войников са с еднаква стойност като учени.

Христо, дано да си прав. Тук-там по манастири може и все още да има по нещо некаталогизирано и непубликувано, но вероятно ще е на Атон. Вече въпрос на интерес и финансиране е там да се преглеждат манастирските библиотеки. Възможно е дори и във Ватиканската библиотека да има още някой и друг непубликуван кирилски кодекс. Но не е много вероятно. А пък вече да е български, пък да е със светско съдържание, пък и да е историческо... сам разбираш. Но - дано. Дедо Либене, много си прав. Някои народи просто пишат повече. Всъщност дай да го допълним: някои народи пишат в повече жанрове. Галахад, по това сме говорили доста. Даже май беше в отделна тема, но не я намирам сега. Работата опира не само до преводи, а и до авторски текстове на старобългарски. Както и до жанрово разнообразие. Разбира се, житията и царските каталози не са хроники. "Именникът" е каталог.

За съжаление темата не тръгна към нищо добро. Затварям я. Писна ми от глупости.

Бел. мод.Темата беше с грешка още в заглавието (поправих я, че е срамно да има такива неща във форума). Самият въпрос обаче е безмислен, така че просто слагам ключ.

Тоест да, в IV-VI в. Византия си е просто познатата късна, доминатна Римска империя с цялото й разнообразие. И понеже е източната половина на Империята, си има гръцки и ориенталски специфики. В VII-VIII в. преживява кризи и промяна. В IX-XII в. е класическата "Византия" - една все по-гръцка и все по-ориенталска, и лека полека феодализираща се държава. В първата половина на XIII в. е голямата криза, хиатус или както щете го наречете. А в последните си два века е вече познатата късносредновековна гръцка държавица - или по-скоро група държавици - с огромно културно наследство и никакви политически сили, разкъсвана от вътрешни противоречия и подложена на убийствен външен натиск, на който вече не може да устои. През цялото време на съществуването си влияе на околния свят в културно и религиозно отношение - но и сама се влияе от околния свят, което си е нормално. Има си вътрешна динамика на византийската история. Има я и приемствеността, и промяната. За мен е очевидно, че малките царства на Рубенидите в Киликия, на Ласкаридите в Никея, на Комнините в Трапезунд, на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци в Търново, Видин и Карвуна, на Ангелите в Арта и Солун, на Палеолозите в Константинопол и Мистра, на Мърнявчевичите в Македония, както и на Неманичите в Рашка са в някакъв смисъл византийски държави, защото принадлежат на византийския свят, на византийската цивилизация. Но нито едно от тях не е Римската империя, която се е променила до неузнаваемост и лека-полека е изгубила чертите си още преди IX в. Но да, вероятно донякъде може да се говори за някаква продължаваща късна Античност или пост-Античност в VI-VIII в., поне по отношение на Византия.

Монте Кристо, само да уточня нещо. По-горе ме цитираш, за да аргументираш твърдението, че "василевс" не е еднозначно с "император". Така е, но само докъм девети век. След това постепенно си проличава, че ромеите схващат "василевс" точно като превод на "император".

Всичко има - и загуби от унищожение (пожари, грабежи, умишлено унищожаване, триенето и създаването на палимпсести), и загуби от немара (непреписване), и загуби от природни фактори: гниене, трошливост на пергамента и т. н. Тези неща важат за античната и средновековната литература в цял свят, а не само у нас. Факт е и обратното - че го има износът на ръкописи, преписването, цитирането, преразказването, адаптирането. Това пък са факторите за оцеляване на старата ни книжнина. Тези позитивни фактори пак важат и тук, както и навсякъде. Тъй че факторите и за запазване, и за унищожение на ръкописните кодекси са едни и същи като, да речем, в Гърция, България, Армения или Англия. Давал съм примера с Екситърския кодекс, който съдържа може би половината оцеляла англосаксонска книжнина - в един-единствен екземпляр (!). При това е минал през магерска употреба като дъска за рязане през нормандския период, зарязване в лоши условия, пожар и частично овъгляване в хранилище. Вече на няколко пъти сме говорили за спецификата и жанровото разнообразие на оцелялото от старобългарската книжнина в сравнение с оцелялото от други литератури. Тази тема е подробно обсъждана. Фактите са такива: условията за запазване и/или загуба на текстове са що-годе едни и същи в цяла Европа, но българските средновековни текстове са предимно религиозни. Светска литература - историческа и художествена - почти няма. Докато например византийската, френската, немската, скандинавската, османската и английската са много богати. Българите се покръстват много по-късно от англите, да речем и това донякъде обяснява късния старт на нашата литература. Но пък скандинавците се покръстват много след нас, а литературата им пак е много по-богата на светски жанрове (и много по-бедна на религиозни) в сравнение с нашата. Значи има някакви тукашни, местни особености в литературните интереси на монасите. Тоест реално е създавана много по-малко светска литература за сметка на верската.

Вчера или оня ден със Спандю си размятахме една книжка, където имаше разсъждения за началото на разделението между Източна и Западна Европа. Разбира се, левичарско съчинение, което представя всяко традиционно разграничение като модерен конструкт. Но все пак беше интересно.

Е, че за хиляда години две превземания - да не е много

Има много интересна размяна на "любезности" по тоя повод между св. Максим Изповедник и не помня кой западен монах. Западнякът казва на Максим, че всички вредни ереси идват от изток. Максим отвръща, че латинският е беден език и затова простите западняци не разбират какви тънкости има във вярата. И че западняците буквално са толкова прости, че даже и една ерес като хората не могат да родят. За конкретния период това е съвършено вярно и трябва да кажа, че съм изцяло на страната на св. Максим. Истинският ромей не пада по гръб в наддумването Така де, грешки има там, където има живот.

Ахъм. Всъщност християнството в Галия се налага доста неусетно между II и V в. Изобщо не е ясно кога престават да бъдат езичници мнозинството гали. Бунтовниците-багауди в III-IV в. още са си масово езичници, пък в V в. Хлодвиг заварва страната вече здраво християнизирана, а покръства и франките си. Е, поне на повърхността - всички посещават църква минимум веднъж на три недели, а иначе тайно почитат Цернун и Таранис. Инак галската Църква си е доста значима между християнските общности още от епохата на гоненията - св. Ириней Лионски е страхотен авторитет и досега, а ги има и поместните събори в Арл. И на мен ми е интересна келтската Църква. Ти беше питал и за тема по образуването на англосаксонските кралства. Тази тема също е любопитна, пък и с нея си върви и информацията за по-малко популярните келтски кралства по Британия в V-VII в. А такива също има. Вероятно някъде тоя месец ще изпляскам първо нещо за Църквата и после (ако не ме домързи) нещо за политическото деление в тия Тъмни векове. Макар че... тъмни, тъмни - колко да са тъмни? По мое мнение VII-VIII в. пък са си направо златната епоха на англосаксонската култура - между покръстването и викингите, това са си почти двеста години необезпокоявано и що-годе мирно развитие при контакти с Рим, франките и ирландците. Знаеш там - първи и доста разнообразни писани текстове, келтско изкуство на миниатюрата, монети, торевтика, начало на някаква архитектура, сложни институции и обичаи, смесване на християнството с дохристиянски традиции... Но всичко това е офф-топик, за други теми е.

Това е доста странна и малко, хм, объркваща анкетка.

Америка

Напълни ми душата, да знаеш Така си е, масовизирането на християнството например в Испания, Галия и Британия е свързано с доста по-малко драматични епизоди отколкото в източните провинции. Като изключим изколването на непокръстените роднини на Хлодвиг, да речем.

Евалла, Романе, се траяскъш и да се натряскаш!

Е, кой както иска. Според мен нищо не е по-ценно от обективността и смятам, че тя е възможна. Впрочем, kramer, Османската империя има светско законодателство извън Шариата.

Е, да. Винаги срещу най-силния с по-слабите. В случая англичаните са принудени да търсят съюзи с всички противници на френските съюзници - по онези времена Франция е можела лесно да постави повечето си противници в изолация по силата на династичните връзки и контрола си над Папството (добре де, над едното Папство ). От онова време поне до Хенри VIII Англия запазва традиционно добри отношения с онези италиански държави, които са враждебни към Франция (значи с тези от гуелфските, които са за силно и независимо Папство в Италия, както и с някои по-компромисно настроени гибелински - което пък подобрява отношенията на Англия с Империята). Тогавашната западноевропейска политика е малко като зъбчат механизъм - побутнеш едно колелце и се задвижват всички други, при това по относително предвидим начин, стига да познаваш ситуацията. В това даже има някаква логичност, някаква закономерност. В епохата от края на Трийсетгодишната война до революциите пак е така. Буркхард го е загатнал донякъде. Или, както казваме ние - халваджията за бозаджията

Не е само художествен опит, а и политически похват. "Младите" ни възрожденци най-често открито наричат положението на българите под османска власт "робство". "Роб", "робство", "робия" са си част от политическата реч на Възраждането, най-вече на емиграцията и то на хъшовската емиграция. "Старите" ни възрожденци пък обикновено не се изразяват така остро. Всичко е въпрос на перспектива. И то не само научна или пък отдалечена във времето, а понякога и лична перспектива на съвременниците на епохата. Затова нямам против и двата израза - "робство" и "владичество" - но всеки на мястото си, в зависимост от употребата. Самият аз не обичам емоционалните изрази и не употребявам израза "робство". Намирам го за не изцяло верен.

Мда. А има ли нещо по изворите за византийско завладяване на Херсон между 1044 и 1204?

Хитро казано. От една страна иконоборството бележи дероманизация (и аз съм си мислил, че става дума тъкмо за ориенталско мислене), а от друга - за кратко може би бележи даже деелинизация. Обаче гръцкият културен елемент се оказва много силен: все пак иконопочитателите не само печелят, но създават и богословие на иконата.

А под чия власт е Херсон в XII в.?

Само по себе си още не е абсурд, но и не е достатъчно убедително. Все пак Михаил, син на Симеон, не е български владетел, а "каган" или "хаган" е владетелска титла. Лично аз смятам, че Михаил Каган от "Тълкувание Даниилово" не е историческо лице, а по-скоро литературен конструкт, може би дължащ името, чертите и подробностите за деянията си на няколко исторически и/или легендарни фигури, включително и от небългарски произход, в това число библейски.