glishev

Михов, Дорис, хубави неща сте пуснали. Има я и другата страна: че османският султан е и един вид наследник на Византия, и понякога се обявява за покровител на християнската рая. Че както "reaya" означава "стадо", така и християнските владетели по-рано са се имали за "пастири" на Божието "паство" и водачи на "раби" - а това е пак същото. Има го и това, че дори мюсюлманите в империята са "кулар" на падишаха, негови роби. На практика ми е трудно да преценя дали за обикновения земеделец от епохата е имало разлика между крепостничеството при християнските господари и "робството" при османските. Както и дали християнските милети в империята са винаги и безусловно "втора ръка хора", роби или просто "народ на Книгата". Изворите дават огромно разнообразие от казуси.

Фружинеее

Фружине, брат, големи кодоши си правиш нас Пощади ни, че ей сега ще дойдат АдХок, Сириус и останалите любители на мистерии да цъкат с език. То не беха бакшиши със слънчеви батерии, не беха вампири-таласъми... Спуках се от хилеж, ама пощади ни. Има няколко въпроса у мене. Дали проснатата козичка е щяла да преживее кръвопускане или изнасилване? И дали около мъжа са летяли прилепи или мухи? И дали варненските вампири на са румънски гастарбайтери?

Животът: постоянно влошаваща се болест с неизбежно летален изход, предавана по полов път.

Поповете не носят митра, а калимявка (или "камилавка"). Нашите православни митрополити на практика не носят митри, а корони, макар да ги наричат "митри". Собствено митра носят само католическите и англиканските епископи, подражавайки действително на стари ориенталски образци. Не знам дали в Ахеменидски, Аршакидски или Сасанидски Иран някой изобщо е носел митра (тук Спандю знае), но най-вероятно семитските жреци и първосвещеници (включително юдейските) са носели точно митри, сиреч двуроги високи шапки. На гръцки митрата се нарича MITPH или MITPA, тоест няма общо нито с MHTHP (откъдето идва "митрополит"), нито с MIΘPAΣ (тоест с божеството Митра). Пак имаме звуково сходство от относително късен период. Тоест, хубаво е да не смесваме MHTHP с MITPA или с MIΘPAΣ. Две от тези три думи са заемки в гръцкия, при това от различни езици. И трите думи имат различен смисъл, употреба и произношение, а от тях произлизат нови различни думи: метро, митрополит, митрофорен, Митрофан...

Подозирам нещо такова, да. Другата възможност е името на "Митрополотен" лека-полека да е изкривено до по-познатото "Митрополия".

А дали някъде го има гръцкият или латински надпис с името на "Митрополотен"? Иначе самата дума "митрополия" си е ясна.

Мейкбългар, нали знаеш понятието "метрополия"? То означава държавата, която стои начело на голяма колониална империя. Примерно Великобритания е метрополия на Британската империя. Знаеш и думата "метрополис", която означава огромен град, често столица. Същото е и "митрополия". Буквално означава град-майка, тоест главен град, център, столица. Думата е гръцка, пише се MHTPOПОΛIΣ. От MHTHP, "майка" и ПОΛIΣ, "град". В Римската империя освен столиците, метрополии са били и редица други големи градове. Впрочем, от MHTEP идва и името на богинята Деметра - ΔHMHTHP. Името на божеството Митра в случая няма общо - то се и пише по различен начин, а не както в MHTPOПОΛIΣ. Пише се MIΘPAΣ. На старогръцки буквата H (ета) се чете като "е" и така е минало в западните езици - оттам "метрополис", "метрополия". На средногръцки или "византийски" обаче буквата вече се чете като "и" (ита) и така е преминало в старобългарския и другите славянски езици - оттам "митрополия". На съвременен български се ползват и двете думи - "метрополия" и "митрополия", които имат различно значение и различно ударение. "Митрополия" означава центъра, главния град на голяма църковна област, както и самата църковна област (епархия) под юрисдикцията на архиепископ-митрополит - MHTPOПОΛITHΣ. След Константин Велики митрополити са се наричали епископите на главните градове в Римската империя и титлата се е запазила. Затова примерно българските православни владици и до днес си не наричат митрополити - примерно "Неофит, митрополит Русенски", който стои начело на Русенската епархия, а митрополията му е в град Русе. Всъщност цялата област около Русе е в рамките на Русенската митрополия. Така че примерно името на град Долна Митрополия може да означава, че някога там е имало резиденция на митрополит, православен владика. Впрочем, на английски примерно също има църковна титла, подобна на нашето "митрополит", но с малко по-различен нюанс в употребата: "Metropolitan". Например: "Archbishop of Canterbury and Metropolitan of All England".

Страхотен постинг, евалла.

Що бе, тука се практикува спортна реторика с логически препятствия

Хе, ама ми го върна. Браво, Алвич, има спортна злоба у тебе, юнак ше те напраиме Колкото до секса, тя работата не ще молитва, а мотика

Бел. мод. Ураган, темата върви не само по заглавието си, а и по своя вътрешна логика. По преценка на екипа не всеки офф-топик се трие/скрива и не всяка тема се разделя, защото в някои насоки, които уж са офф-топик, има доста хляб. Тук известна субективност е може би неизбежна, а и може би не е винаги субективност. Впрочем, първоначалната тема за "кана сюбиги" беше достатъчно добре разгледана и бяха подробно изложени и аргументирани доста възможности. Рейвън е прав и наистина прекаляваш. Правил съм ти забележки и на ЛС, а сега и в публичната секция те предупреждавам да се сдържаш, за да не последват десет дни отпуск от писане. Съобрази се. Рейвън, блокирал си си възможността да получаваш лични съобщения. Ползвам случая, за да те помоля да си оправиш настройките на профила. Кухулин, Рейвън, Дедо Либене, извинявам се за това отклонение. Моля, продължете, както ви е тръгнала дискусията. Не виждам нищо безмислено в нея, а и никой от колегите не би видял. Всъщност темата е доста интересна. Може би по някое време ще изменя заглавието, за да отговаря на сегашния разговор, каквато практика имаме.

Ей, кашкавал, нема 'а зяеш, уей Скачай за Уеффки, ве, чуш ко ти ка'ам!

О, Алвазовски, ти се върна и пак налази любимата си тема Апропо, в събота съм на LARP от три в Южния парк. Желае ли някой да дойде и да ме убеди на място колко затъпителна дейност е това?

Ха дано... ама надали

Михов, Михов, ти не разбра ли, че дори и тук има страшни соцносталгици, "антифашисти", "прогресивно мислещи" хора... Хора, на които им е чужд простият факт и чисто човешката реакция, но които обичат да разтягат локуми, така, по диалектически.

Българи се споменават у Леонтий Махера като наемници на Кипър - а това е втората половина на XV в. Мисля, че за патриарх Йосиф II, който умира в 1439, гръцките и латинските автори споменават българския му произход - той е син на "Шишман" като не е съвсем ясно дали става дума за цар Йоан-Шишман или за един друг български аристократ на име Шишман от края на XIV в., живял като изгнаник в Константинопол. Един италиански художник - Гоцоли - рисува имп. Йоан VIII и патриарх Йосиф по спомени към края на века. Пламен Павлов, разбира се, има статия за патриарха: "Щрихи към портрета на патриарх Йосиф II", но не съм я чел и не знам на кои извори почива. В "България и Папството през Средните векове" на Гюзелев също може да има нещо за изворите. И евентуално у Рънсиман, "Падането на Константинопол". Хубава тема

Хе, някои са наистина много добри. "Скулптура" и "Свобода на словото" са най-забавни за мен. Другите не са и чак толкова банални - поне вече днес не са, защото хората позабравят соца. Много хубаво, че си ги пуснал.

Точно така. Да не се забравя обаче, че без "насъскването" дори някои от по-агресивните граничари не биха стигнали чак до убийство на вече заловен човек. Значи проблемът наистина е на последно място в граничарите, а на първо - в авторите на насъскването. Тук дори офицерите са едва ниска топка (макар че разбира се, би трябвало да са по-интелигентни от подчинените си момчета). За мен беше безумие, че не се прави разлика между диверсант, който се опитва да влезе в страната незаконно и чужденец, който се опитва през границата да стигне до друга страна. Безчовечна работа.

Сичко има, капитализъм е. Мен ларпът, компютърните, настолните и книжните игри еднакво ми се връзват.

За същото, за което са "спорели" Омуртаг и Лудвиг Благочестиви, предполагам.

Маготин, нали България държи също част от Панония. Както и Великоморавия на северозапад.

Хехе, четяхме/играехме ги едно време. Скоро като видях http://knigi-igri.net/, си ги поприпомних. Голяма тръпка бяха. Аз и в тамошния форум съм си го казвал: за мен върхът бяха повечето неща на Колин Уолъмбъри, "Сонора", "Варварският бог" и "Валенсиански хроники" на Блонд и Уейн, както и преводните "Кървав меч", "Ново поколение книги-игри", "Пътят на Тигъра" и "Битки безброй". Изобщо, от малък си ме влечеше фентъзито. И като литература, и като филми, и като игри. А конкретно игровите фентъзи-светове Легенда, Орб и Титан си заслужават фенското чувство. В момента вече ме влекат не толкова самите игри в тях, колкото описанията на градове, кралства и герои. Много се радвам, че сайтът го има - и още повече, че си издърпах на pdf-ки първите две книги от "Пътя на Тигъра", които навремето не бяха излезли у нас. Искам да си намеря всичко за света на "Варварския бог" ей така, за колекцията. Самият ВБ, после "Принцът на Алкирия", а чувам, че имало и още две-три неща. И, да, разбира се, всичко на White Dwarf, Иън Ливингстън и компания. Скоро си изтеглих едни pdf-ки с правила за dungeon crawl на Дейв Морисън и им се кефя. Всъщност в момента съм всеяден фен - книги-игри, настолни игри, MMORPG, LARP - за мен това е едно и също удоволствие с различен интерфейс. Виждам много прилики в правилата, в ролплея. Впрочем, пак скоро прочетох "Дванайсет приказки от Белегаст плюс три нови приказки от света на Лора Фей" на Богдан Русев. Всичко това идва от времето, когато човекът се подписваше като Робърт Блонд и пишеше книги-игри. Кефи ме това, че литературата му носи следите от тая бурна младост "Приказки от 1001 кули" беше страхотна книга-игра и всъщност градът Белегаст тръгна оттам.

Каквото решиш, нека ме отмине поне това злодеяние

"В дрехи и прическа", Бога ми Край, значи и нашите двама админи са едно и също лице.