glishev

Вижте, другари, реалистично трябва да се подходи. Извънземните искат да заличат човечеството - ами тогава да влезем в преговори с тях. Нека унищожат само американците а останалите да пощадят. Пак ще сме спасили човечеството, спазарявайки едните американци. Впрочем, това не пречи междувременно да теглим кредити от Щатите.

Ресавски, що се правиш на ударен

Велик въпрос А къде реално се намира Методий през цялото време? В Сирмиум или във Великоморавия? Къде е арестуван - в Сирмиум или в Бавария? Инак това, че името на епархията му е "катедра на св. Андроник", взето от по-ранни диптихи за Сирмиум, просто свидетелства за консервативния църковен дух. Такива епископски титулатури има и днес, без да отговарят на реалното местоположение на владиката. Сега да се върнем на двата корпуса анали, Теотмар и Регинон. И на проблема за владенията на Светоплук в Нитра и Бохемия. Какво правим с тези данни?

А, недей с льошо Напротив, налагало ми се е да чета Юхас. Апропо, това от него не беше ли цяла книга, а не просто статия Дали не си в някаква заблуда? Сега, ако обичаш, прочети досадния ми постинг по-горе (защото отговорът ти е прекалено бърз) и ми кажи защо и как князе уж от териториите на Хърватско се разпореждат с владения чак в Нитра и в Бохемия, явно през главата на блатненците и на панонската марка Както и какво да правим с Регинон, Теотмар, Бертинските и Фулденските анали, които явно не са в съгласие с тезата на Юхас, нищо, че той свободно приписва разни неща конкретно на Фулденските

На доста деятели им се е налагало да работят на места с малки църквички през Средните векове, така че не е задължително св. Методий да се е разполагал в някакви големи храмове. Глаголицата все пак се запазва дълго в Хърватия, докато във Великоморавия, доколкото си спомням, е преследвана. Ето защо най-вероятно в Словакия няма нищо. Впрочем, никак не ми се вярва баварското духовенство да има възможността да влияе на събития в Хърватско, а още повече - в днешна Сърбия, тъй като моравският басейн тогава би трябвало просто да е част от българската държава. На св. Кирил не би му се налагало да ходи до Венеция (както прави), за да напусне хърватска територия - има други адриатически пристанища, които биха били доста по-близо. Венеция му е нужда, само ако пътува от днешна Словакия на юг. Впрочем, Моимир, Растица и Светоплук определено не царуват в Хърватско. Нито пък Нитра и Микулчице, които са свързани с тези князе, са в Хърватско. И, разбира се, Радбод от панонската марка определено не воюва срещу Ростислав в Хърватско. Баварският географ поставя "мархариите" тъкмо в днешна Словакия, а за Ростислав има достатъчно в Бертинските и Фулденските анали, така че е ясно къде се развива действието. Знаем, че в 871 моравският княз Светоплук води война и преговаря в Бохемия (доста далеч от Хърватско - би трябвало да е минал през цялата панонска марка, ако идваше откъм Хърватско). Теотмар от Залцбург също свидетелства, че Светоплук воюва срещу остатъчни езичници не другаде, а в Нитра. В 879 Светоплук приема за епископ пак на Нитра някой си Вихинг. Изобщо е ясно, че повечето действия на Ростислав и Светоплук са свързани с места в Словакия, Панония, Бавария и Бохемия - а не в Хърватско и Сърбия (във връзка с последните страни тези князе просто не се срещат в извори). Пък и предвид размерите на българската държава един енергичен владетел като Светоплук не би останал без внимание от българска страна - стига само да царуваше в близост до днешна Сърбия. Което очевидно не е така. А и византийците биха отразили по-добре в изворите си, ако франкските действия по отношение на Ростислав и Светоплук ставаха в Хърватско - защото тези земи все пак са от интерес и за Византия. Накрая Регинон от Прюм пише, че в 890 Светоплук получава Бохемия от източнофранкския крал Арнулф, а около 900 г. Светоплук II, син на Светоплук, получава във владение пак Нитра. Доста трудно, ако Светоплуковите владения по принцип са в Хърватско... Юхас има и други тези, които са доста по-добри от тази. А Константин Багренородни за съжаление невинаги е идеалният извор. Трябва да се чете предпазливо.

Чак сега отварям темата. Тези пластики (ако това е думата) ми харесаха. Не всички, разбира се. Но си имат дух, настроение. Естествено, че изкуството се развива. Ако не беше така, още щяхме да рисуваме охрени бизони по скалите или да гледаме горките импресионисти с неодобрение. Всяка епоха си има свой език и свои начини да се изразява. Сиреч да, мацката, която прави тези неща от боклуци, се справя много добре. Ако можех, щях направо да си прибера една от рибите й вкъщи. Или може би кучето, душещо следа. Да, кучето. Има нещо много мило в него.

Бе тя и баба ми, царство й небесно, си беше дребничка, жената, ама не беше хобитка - най-обикновена македонка си беше

Просто откритите останки са наречени "хобити" за асоциация. Не са открити кестеняви човечета с космати боси крака, зелени жилетки, глинени лули с пушилист и вълшебни пръстени. Открити са скелетни останки на дребни на ръст същества. Във всеки случай разделът за тази тема е много добре подбран. Точно така, паранауки.

Това са спомени. Струват си.

Еее, Богданов, жив да си!

Другари, дракони е имало. Последният от тях по официални писмени данни е убит някъде в четвърти век от св. Георги

Защото, Петре, който трупа знания, трупа печал. Историята е много интересна наука, но в нея "Мистерии, Тайни и Загадки" няма. Има факти, хипотези и теории. Част от хипотезите не могат да бъдат доказани и ги поддържат само глупаци. И ти ще го разбереш с времето. Повечето "нетрадиционни" автори са измамници и подбират само онази част от фактите, която им изнася. Или пък са недостатъчно информирани и не познават голяма част от фактите. Най-приятелски: не ти препоръчвам нищо "нетрадиционно". Разбира се, всеки "нетрадиционен" автор обича да дава примера с Шлиман, който не е професионалист, а е открил Троя. Примерът е прекрасен, само дето Шлиман е един на милион. Гений. Впрочем, Шлиман е ползвал свободно двайсетина езика, добре е познавал Омировата "Илиада" и, общо взето, е бил крайно начетен човек. Докато повечето "нетрадиционни" автори, техните последователи и изобщо любителите на мистерии от кандидат-шлимановски тип не са никак начетени. Впрочем, от времената на Шлиман историята и археологията са напреднали доста, което повечето фенове на мистерии изобщо не отчитат. Поради неграмотност, при това войнстваща и нагла. Всичко това е причината разумен човек да не се връзва на никакви "нетрадиционни" глупости. Помисли над това - "нетрадиционните" хипотези никога не се поддържат от професионални историци, археолози и филолози. Това или значи, че абсолютно всички професионалисти участват в някакъв мрачен заговор (включително и аз), или просто значи, че "нетрадиционните" хипотези са до една глупави. Отделно от това, поддръжниците на "нетрадиционни" теории освен че са лаици в съответната тема, са и невъзпитани, неначетени, недобре ограмотени и са убедени в какви ли не налудничави конспирации. Освен за тамплиерския заговор, други особено глупави конспиративни теории са тази за несъществуването на Шекспир, за това, че българите имат велика древна цивилизация, както и още няколко. Такива неща чисто и просто трябва да се отхвърлят. Казваш, че си млад и затова ти го обяснявам подробно, а може да е от полза и на други във форума. --------- Ако те интересуват сериозно тамплиерите, на български е публикувана "История на Ордена на тамплиерите" от Марион Мелвил. Не е идеална, но е добра. Всяка изчерпателна история на Кръстоносните походи би съдържала по нещо за тамплиерите, хоспиталиерите и другите кръстоносни ордени. Ако те интересува нещо по-романтично за тях, прочети романите "Айвънхоу" на Уолтър Скот и "Железният крал" на Морис Дрюон. И двата ги има на български и наистина са хубави. Ако искаш да прочетеш нещо наистина задълбочено върху митологията около тамплиерите, потърси си "Махалото на Фуко" от Умберто Еко, но те предупреждавам, че може и да ти се види прекалено тежка. Това е едновременно хубав роман, сатира по адрес на хорските суеверия и измишльотини, но и нещо като енциклопедия на същите тези измишльотини. Тамплиерите по принцип са чисто военен орден, който първоначално държи част от Йерусалим и Кипър, както и много крепости в Йерусалимското кралство със задължението да осигурява защитата на кръстоносните владения в Ориента. С времето Орденът забогатява от огромни дарения в Западна Европа. Св. Бернар от Клерво е казал много хубави неща за първите тамплиери. Уставът им е запазен и до днес. Първоначално са били много уважавани в католическия свят, дори старият немски поет Волфрам фон Ешенбах пише в романа си "Парцифал", че тамплиерите охраняват Свещения Граал. Може би оттам почват митовете и легендите около тях. Има две частични адаптации на романа у нас. Официалното название на Ордена е "militia Christi", тоест "Христово рицарство". По принцип рицарите в Ордена би трябвало да живеят в много сурова дисциплина, която да ги превърне в страховити бойци срещу исляма. На практика те наистина са много ефективна военна сила и мюсюлманите са се плашели от тях и са ги мразели. С времето тамплиерите обаче стават много ловки дипломати и дори озаптяват фанатизма на някои светски рицари в периодите на примирие между кръстоносните и ислямските държави. Думата "templarius" (лат.) или "templier" (фр., чете се "тамплие") означава буквално "храмовник", защото щабквартирата на Ордена в Йерусалим е била над преполагаемото място на някогашния старозаветен юдейски Храм. Знамето на Ордена и одеждите на рицарите в различни случаи са били черно-бели, червено-бели и чисто бели. В 1291-1297 падат последните кръстоносни крепости на сирийския бряг, с което кръстоносните ордени, свързани със Светите земи губят причините си за съществуване. Хоспиталиерите бързо се пренасочват към Родос, където се установяват успешно в 1309-1312 и започват да се сражават с турските и мамелюкските пирати. Така едновременно продължават да са полезни на католическия свят и притежават независимо владение, от което не могат да бъдат прогонени. Затова хоспиталиерите оцеляват. Докато в 1291-1307 тамплиерите по никакъв начин не успяват да се впишат в новите реалности: нямат независимо владение, а само командории в християнските кралства и нямат организирана дейност срещу ислямския свят. Някои от тях в този период се прочуват като наемници (например Роже де Флор, който печално приключва живота си във Византия, както можеш да прочетеш в преведената у нас каталонска "Хроника" на Рамон Мунтанер). Впрочем, по това време из Европа се разпространяват изразите "пие като тамплиер" и "псува като тамплиер", което е доста показателно за дисциплината в Ордена. Умберто Еко има доста забавни коментари по отношение на забраните, които с времето се трупат в Устава на Ордена и свидетелстват за разкапването на дисциплината. Богатствата и безцелното съществуване правят тамплиерите уязвими. Няколко европейски крале, начело с френския Филип IV са им длъжници. Филип е известен с това, че вместо да плаща дълговете си, преследва длъжниците си: ломбардци, евреи, а от 1307 - и тамплиерите. В 1307-1314 протича ликвидацията на Ордена. Приписани са му всякакви ереси и грехове, папата одобрява присъдите и Орденът е закрит. Недвижимите имущества са разпределени между кралете и Ордена на хоспиталиерите. Парите, общо взето, са най-интересният момент - разпределени вероятно между епископите, останалите военни и монашески ордени, но кралете не виждат и стотинка от тях, което горчиво разочарова Филип IV. Вероятно тук-там местните феодали безнаказано са претарашили тамплиерските командории. Във Франция тамплиерите са избесени и изгорени, някои са освободени след самопризнания и стават калугери, просяци, наемници и разбойници. В другите страни на Западна Европа много тамплиери се вливат в останалите местни ордени - в Арагон и Португалия със сигурност са сформирани нови военни ордени, които наследяват местните клонове на тамплиерите. В Англия със сигурност всички тамплиерски имения са предадени на хоспиталиерите. Това е почти всичко, което има да се знае за тамплиерите. Разбира се, детайлите са много, това е само рамка. Всичко това е достатъчно добре известно и не е някаква тайна. Впрочем, недоверието към простия здрав разум и налитането по романтични мистерии е белег на умствена незрялост и е типично за неуки хорица със скучно ежедневие, самотни лелки и наивни лаици. Останалото са разни легенди и глупости, за които няма никакви документи. Както казва Умберто Еко, ако някъде стане дума за тамплиери, заговор и тайна, значи авторът е или си измисля, или лъже, или е идиот. Мъдра мисъл, проверена с десетилетия работа по издателства. --------- Ето нещо по-интересно. Както изглежда, тук може да се намери информация за участието конкретно на хоспиталиерите в Новия свят: Louis Jean Pierre Marie Bonnassieux, Les grandes compagnies de commerce: étude pour servir à l'histoire de la colonisation. Originally published Paris, 1892. Reprinted in 1969 by Ayer Publishing.

http://www.facebook.com/pages/Medievalistsnet/5740303430http://www.medievalists.net/ http://www.medievalists.net/2011/08/ http://www.medievalists.net/2011/08/18/the-treaty-of-windsor-1386-in-a-european-context/ http://www.mod-langs.ox.ac.uk/files/windsor/1_vale.pdf Ye Auldest Alliance.doc Статията е интересна на няколко нива, още повече, че от наша гледна точка може да бъде и полемична. Приятно четене!

Лорде, темата ти е много добра. Кефи ме, че и тази, и предишната ти - за викингските нашествия, са добре поднесени. Направо да се чуди човек, че с тебе си простеем на воля пред шишетата Интересно, че за японската история имаме само най-повърхностния пласт: дати, сражения, имена и конкретните цели на водачите, численост на войските и тип въоръжение. Сякаш липсва пълнежът: парите и суровините. Кой строи замъците, къде се вади желязото, има ли златен стандарт в Япония и кой го сече. Отделно от това си спомням, че има конфликт между северния и южния императорски двор - ако не бъркам, още преди епохата Сенгоку два клона на императорската династия си оспорват трона. Сега и ти припомняш, че Югът под водачеството на клана Шимадзу се опълчва на Хидейоши. Вярно е, че народът ямато е доста единен като език и култура и се разграничава от малобройните айну в крайния Север, но дали все пак няма и някакви локални племенни различия, които да карат японците в Средните векове да се делят? Дали клановете отговарят само на династични амбиции или и на някакъв локален шовинизъм? В епохата на Токугавите например Дайдоджи Юдзан говори за "японския народ" като за подразбираща се цялост, обявявайки го за най-войнствен от всички народи, но може би това е просто част от реториката на единството в този период. Дали могат да се проследят някакви силни местни идентичности, свързани с места, а не само с благородни родове? Нещо от рода на: "Ние от Ечидзен сме истински мъже, а ония от Аваджи за нищо не стават"? Тези различия, ако ги има, може да се дължат на много фактори - религиозно различие, различно богатство, военно самочувствие. Разбира се, това е така в Европа и може би просто се опитвам да мисля за японската история като за европейската - а това може и да е погрешно.

Лека-полека нещата отиват към царството на несигурността. Юхас ми е много симпатичен, но неговата балканска Великоморавия доста ме потиска. Както и това, че св. св. Климент и Наум със сигурност, ама с пълна сигурност били българи...

http://www.youtube.com/watch?v=KjJKCZJ8qRw&feature=feedlik

Иван Теофилов, "Вселената на яйцето". ИК "Жанет 45", 160 с., Пловдив, 2011. Цена: 12 лв. Иван Теофилов, "Вселената на яйцето" в книжарници Хеликон. Иван Теофилов в Литернет. Иван Теофилов е един от последните живи български поети. Може би почти никой освен намаляваща група смислени читатели не подозира, че българска литература продължава да има и след, да речем, Вапцаров. Покойният Радой Ралин беше не само сатирик, но и лирик, при това удивително мощен. Разбира се, Фотев. Проф. Александър Шурбанов, при всичката несигурност около него, също е не само преводач, но и създател на прекрасна поезия: суха, ясна, нежна без евтини сантименталности. Кристин Димитрова и Кирил Мерджански също си струват четенето – и то ласкавото четене. Може би има и други последни йомсвикинги на нашия език. Иван Теофилов е техният некоронован крал. Стар, лишен от илюзии и по особено наивен начин мъдър. Средиземноморски автор, чиито текстове имат рядкото качество да са изстрадани не в пози, а в обмисляне. Пловдивски автор, тракийски, еврейски и български. Носител на онова „чорбаджийство", за което фантастът Любомир Николов напразно се надяваше да е присъщо на българина. Човек, способен да каже „Бог да прости" за друговерец, да усети родоското рицарско Средновековие като предизвестие за собствената ни смъртност и да пожелае сам да влезе в хипотетичното време на нечия бъдеща чувствителност. Много рядко меланхолията е рационална и много рядко рационалността е поетична, но при Иван Теофилов това се случва непрекъснато. Сега, осемдесетгодишен, той публикува не само стихотворенията си, но и мислите си в проза. Но проза ли е това? Не е мерена реч, това е сигурно. Това са пътните знаци, камъчетата, оставени от Палечко по пътеката от детството към смъртта. Есета, афоризми, бележки, спомени. Учудващи и възхитителни малки прозрения на човек, който не само много е видял, но и много е крил в себе си. И който няма от какво да се бои. „Вселената на яйцето" е книга за всеки, който иска да повярва в литературата ни. Тук Теофилов вече не е рицар, а наставник на рицари. Помнещ Втората световна, комунизма, Париж, Москва, София, Пловдив, Болоня, дисидентите, лудите глави и партийците, преживяващ нашето собствено време, лишено от център, Теофилов си проправя път с литературен фенер. Вижда пред себе си само поезията и то не защото е сляп за другите неща, а защото само тя си струва. Само тя ще остане. Притежава само думите и разчита на своите обичани автори от Сребърния век, както Данте разчита на Вергилий. Държи сърцето си затворено за дребнотемията ни и отворено за Христа и Буда по начин, който не би харесал на догматиците, но буди само озадачената почит на колебливите читатели. Той е бавен човек, дошъл от бавно време. Отпреди Интернет. Обмисля текстовете си, редактира, без да цензурира. Вярва може би само в театъра. Ненатрапчива поука за всички нас днес, които неуморно бълваме полуфабрикратни мисли. Иван Теофилов е пратеник от домовете на нашите деди. Човек от ХХ в., от старото време на Стария Пловдив, посланик на крал Лир и Хамлет, на Иво Андрич, на повехналата еврейска хубост, на платаните, кестените, печената леблебия, на Люксембургската градина, на вечните неща и на отдавна пометените от времето немски и руски войничета. Той помни Лилиев така, както родителите ни помнят престарелия Майстор, античния Симеон Радев и кварталчето на дъновистите. Както ние би трябвало да помним Ралин – и самия Теофилов. Новата книга със стари записки на поета показва непрекъснатостта на времето – въпреки че кой ли не се опита да ни убеди, че приемственост няма. Не, нашият език не започва отначало. Душата ни не остарява. Не и докато ги има мъже като Теофилов – гюромихайловци на истинската чувствителност.

Кралете, регентите и престолонаследниците обикновено са орденски магистри, това все още не е новина.

Петров, всъщност имаш ли теза? Имаш ли въпрос? Колко пъти да предупреждаваме и да обясняваме как се пише и как не се пише тема? Очевидните неща можем да проверяваме и в справочници, а и често вече ги знаем.

Много хубаво наблюдение - да, текстовете от Преслав (или от "преславския период") вероятно не само не интересуват, но и озадачават търновските книжовници. Периодът IX-XI в. е по-успешен за източнохристиянските общества в сравнение с XIII-XV в. Манастирската култура просто отразява тези промени. Триумфализмът и самочувствието на имперското християнство от IX-XI в. постепенно отстъпват пред вътрешната емиграция зад манастирските стени, водеща до бягство от рационализма, недоверие към западния аристотелизъм, догматическа задълбоченост и много, много сериозен мистицизъм (който лично аз намирам за опасно привлекателен). България, както винаги, се оказва в позиция да следва византийския модел. В този смисъл исихазмът, "търновският" тип духовност се оказва по-скоро повлиян от мрачната атмосфера извън манастирите отколкото сам влияещ върху нея. Поне така предполагам. За съжаление не познаваме добре светската култура на средновековна християнска България. Имаме поглед главно върху манастирската. Колкото до преписите от IX-XI в. - може би преводите и адаптациите на текстове не са ставали само в Преслав и Кутмичевица. Допускам за напълно възможно да е имало и други скриптории с дейност извън преписите.

Що бе, тамплиери в 1398 в Канада може, а йоанити в Мисури в 1862 не може, така ли ще си играем То майтапът настрана, ясно, че темата е безумно паранучна, да не кажем просто безумна. По-интересно е дали е имало рицари от кастилските ордени на Калатрава и Сантяго, от португалския на Христос, от хабсбургския на Златното руно и от арагонските на Монтеса и на Звездата при конкистадорските подвизи из Новия свят. Ясно, че е имало монаси-йезуити и доминиканци, които са се опитвали да покръстват и цивилизоват индианците и дори са си създавали из Америките самоуправляващи се общности. Но дали е имало участници от рицарските ордени? Вероятно поне вицекралете са били грандове и орденски рицари по привилегия. И вероятно генерал-капитаните на конкистадорските компании най-малкото са получавали рицарски звания във военните ордени на испанската корона след успешни походи из джунглите. Но дали има сведения за организирано участие на испанските военни ордени в завоеванието на Новия свят? Например Монтеса, Звездата и Христос са основани върху останките на тамплиерските имоти, така че в някакъв смисъл те са именно реалното продължение на Храмовниците (испанските крале са били достатъчно интелигентни да си създадат свои собствени ордени вместо да предадат замъците и касите на йоанитите). Та така. Да се опитаме да избягаме от псевдомистериозните глупости за тамплиери в Канада и да поговорим за ролята на рицарските ордени в географските открития в XVI в. Ако темата стане достатъчно добра, ще отделя смислените постинги в историческата част на форума под подходящо заглавие.

КГ, Запъналко, ако не друго, това за азбуката в Сърбия и Хърватско е интересна възможност. На мен най-вече ми хареса определението за "школите" като част от манастирската култура. Всъщност тогава "само две" ли са тези "школи" или "школа" има навсякъде, където действа скрипторий? Да доуточня - скрипторий, в който не само се преписва.

Запъналко, от мен плюсче

Е, ако не друго, темата е интересна заради хубавите стари къщи. Предполагам, че към всяко едно английско имение си върви призрак. Може би като част от персонала. Ето един хубав разказ за духове и имения: "Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд (за съжаление в момента Читанката пак е недостъпна - когато я оправят, ще дам линка).

Точно така. А Гражданската война от 1861-1865 е финансирана от мутирали хоспиталиери.