glishev

Отново попадам на ню-ейдж боклук в темата и определено ще падне чистене. Просто ще се спре с това разводняване. Едно нормално историческо изложение на развитието на текста на Символа от апостолската до католическата версия би било много полезно за ученици и студенти. Докато псевдофилософският бъркоч е за кошчето. --------- Глупостите на псевдофилософите и търпеливите отговори на monte christo са ей тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17284

Сътворението и Големият взрив би трябвало да са съвместими. Именно появата на едната виртуална елементарна частица, която да се е разгърнала, може спокойно да се разглежда като начало на творческия акт (не е много ясно как другояче може да се рационализира. Религиозните възгледи могат да бъдат свръхрационализаторски, макар че това не е точно популярен факт). Хипотезата за неприключилото разширяване на Вселената може да се рационализира в религиозен смисъл - ако от това има нужда.

Не съм чел Юри Стоянов, а може би трябва. Освен неговата книга у нас има "История на катарите" от Рокбер и двете книги на покойния архимандрит Павел (Стефанов): едната за гностицизма като самостоятелна религия и втората за монтанизма и жените-свещеници. Забележителен човек беше арх. Павел, царство му небесно. Отделно - гледам, че в темата за Символа на вярата пак се трупа някакъв псевдофилософски ню-ейдж булшит. Не е лошо някой да нахвърля един постинг за историческия развой на текста на Символа от т. нар. апостолски символ до борбата с испанските ереси и католическата версия с Filioque. Но почва да ме мързи. Не може да се наддумва човек с идиоти. Може само да ги реже.

Ето защо с тях не бива да се спори, а трябва просто да бъдат рязани. В интелектуално отношение феновете на псевдонауки са унтерменши и нищо друго - най-вече заради грубостта и отказа да схванат вече много пъти добре изложени неща. Основната работа на преподаващите учени е да представят материала си добре в училище и в университета - и покрай това да показват и какво е истински научен метод, къде са критериите за добросъвестност, за да могат след време интересуващите се ученици сами да избягват глупости и ценовизми. Отнася се далеч не само за историята, а и за много други науки. Най-тревожно е, че такива "алтернативни" дебилии са се нароили в биологията и медицината, а там псевдонаучното суеверие става вече опасно. В историята то може да има само много далечен политически резултат, а и това е спорно. Но е дразнещо.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122 Тоест, тия неща не са от вчера и съвсем не е случайно, че сме ги взели предвид А boilad, разбира се, е напълно прав.

Вероятно тая почит към тауърските гарвани е романтична "легенда", тоест модерна измислица чак от викторианската епоха, Спандю За да се зарадваш, прегледай темата "Кървав орел" в "Бойна слава". Твоите шамански залитания ме подсетиха за нещо и както си преглеждах "Словото за Фавнир", му направих една шаманска интерпретация, в която гадателските птици са орли, а самият Фавнир е принесен в жертва, за да се постигне пророческо състояние Ако не ме домързи и я изчистя, може да я направя на есе.

Много съм скептичен към евентуална зоофилия у богомили и катари. Язидите може и да имат нещо общо с раннохристиянски (късноантични, неоплатонистки) гностици. Гностицизмът, както християнски, така и езически, има такива тежнения към андрогиния и вяра в някогашното съществуване на раждащ мъж, Платонов човек, "съвършен Адам". Манихеите май не познават такава вяра. От това още не следва автоматично, че павликяните, богомилите или катарите вярват в такова нещо. И още по-малко следва, че доктринално споделят някаква предполагаема "ценност" на зоофилията, която пък си е най-обикновено явление сред планинските овчари и обект на вицове из Савоя и до днес. Разбира се, ако някой тулузки инквизитор знае, че половината овчари в епархията понякога се утешават с по някоя овца, нищо не му пречи своеволно да включи и скотоложството в обвинителния акт към еретиците. Непродуктивният секс (който не е зоофилски) е редовно обвинение не толкова към обикновените катари, колкото към долчинитите, а те са нещо като пост-катарска версия на... францисканците Удивително е колко много от ересите имат тесен паралел в самата Църква, съвсем ортодоксален/католичен. Понякога разликата между еретика и правоверния е една дума... или дори част от дума. Доколкото тези тънки дистинкции са по силите само на образовани теолози, не е чудно, че половината ересиарси из Западна Европа са бивши монаси и свещеници. Хубаво е тия неща да не ги смесваме. Различни векове, различни места, еднакви обвинителни актове, лоша комуникация. Изкусително е да решим, че гностици, язиди, манихеи, манди, павликяни, богомили, патарени, катари, лоларди, долчинити, хусити и валденси са едно и също... но не са. Това са различни групи хора с различни вярвания и различна степен на контакти помежду си. Някои са изолирани, други имат неясен произход. И наистина е редно да си има отделна тема за средновековните ереси в Европа. Ще бъде безкрайно интересна, но се боя, че и там бих предложил възгледи, които, донякъде парадоксално, ще са комбинация от трафарети и разюздано неразумни идеи С удоволствие бих написал някой постинг за католическата и еретичната версия на Treuga Dei, "Божия мир" в Лотарингия и Фландрия през XI в. (това - по Жорж Дюби и епископ Адалберон).

ОК, щом името е сменено, някак повече се ядва.

Да, Южняк, една самостоятелна тема за богомили и катари (и границите на разпространението им из Западна Европа) би била много интересна! Разбира се, те също са част от средновековната цивилизация - нещо като неин забележителен контрапункт.

Оказа се, че всъщност не съм грешал и не може да се намери скандинавски текст, в който на гарван да се припише шаманска функция. Няма да го излагам в отделна тема, защото става дума за много малък детайл, но той е интересен и ще го спомена тук. В "Легенда за Сигурд и Гудрун" от Толкин авторът преразказва в стихове няколко песни от Старата Еда. В един от дяловете Сигурд убива дракона Фавнир и пече сърцето му за ковача Регин, който иска да изяде сърцето. Сигурд обаче си опарва пръста на горещото месо, допира пръста до устата си и се оказва способен да разбира езика на птиците в близките храсти, защото, естествено, драконовата кръв и плът са мощно магическо средство (а ако допуснем шаманско иносказание, може да са евфемизъм за някакви свещени и може би халюциногенни средства, при все че съм скептичен към такива хиперинтерпретации). Въпросът е какви са птиците, чийто език Сигурд започва да разбира. В преразказа на Толкин изрично се споменава, че те са точно две - и за мен беше много лесно да допусна, че, без да уточнява повече, само чрез самата цифра авторът внушава, че това са двата гарвана на Один: Хугин и Мунин, тоест Мисъл и Памет. Само че човек не бива да се доверява за такива детайли на модерни преразкази, колкото и интересни да са те. Отворих оригиналния текст на Fáfnismál, тоест "Слово за Фавнир" от Codex Regius на Старата Еда, откъдето Толкин е взел историята за сърцето на дракона, птичия език и птиците, пророкуващи пред Сигурд. На староисландски "гарван" е hrafn, но птиците във Fáfnismál са наречени igður, а не hrafn. В коментара към преразказа на баща си Кристофър Толкин подчертава, че igður е дума с неясен смисъл. Английският превод на Fáfnismál от Торп (1866) предава igður като "орел" (eagle, което не може да е вярно, защото "орел" на староисландски е örn. Торп вероятно го е предпочел, защото му е напомняло за т. нар. "кървав орел", също исторически несигурен). Белоус (1936) - като "горска зидарка" (nut-hatch) и Холендър (1962) - като "синигер" (ti't-mouse). Руският превод на Корсун (1975) предлага igður като "синигер" (синица, явно под влиянието на Холендър). В староисландския текст птиците дори не са уточнено две на брой - в строфи 32-44 те една след друга говорят общо седем пъти за ковача Регин и за златото на дракона, а после заедно пророкуват пред Сигурд за двете жени, с които той ще се срещне. Биха могли да бъдат две или седем птици. И по-скоро са седем, защото като гледам текста, се вижда, че говорят втора, после трета, после четвърта и т. н. до седма igður. Разбира се, някой може да реши, че седем е сакрално число, но това пак няма общо с евентуален "култ" към гарвана. Тоест, в единствения староисландски текст, където имаме нещо като шаманска роля на птици - те говорят, пророкуват и т. н. (при това в контекста на нещо, което може да се изтълкува дори като жертвоприношение, ако се увлечем по хиперинтерпретации ала Робърт Грейвз), пак не може по никакъв начин да се твърди, че става дума за гарвани. Мисля, че ще трябва да се примирим, че "Думите на гарвана" от Торбьорн са си просто поетическа волност. Крал Харалд често храни гарваните, защото води битки и оставя мърша за тях, затова гарванът е доволен от Харалд. Толкоз. Освен ако някой не се напрегне да направи невероятна хиперинтрепретация на Fáfnismál и приказките от братя Грим наведнъж. Смятам обаче, че дори Грейвз би имал задръжки тук Гарванът със сигурност е популярен поетически образ и символ както на Один, така и на смъртта на воините в битка в старата скандинавска литература. Но нито Один е бог-гарван (макар че е бог с гарвани), нито гарванът има проследими шамански функции. Впрочем, Один понякога е придружаван не от гарвани, а от орли и вълци. И се е превръщал не в гарван, а в орел. Орелът като негово свещено животно и може би свързан с несигурната историческа информация за т. нар. "кървав орел" е по-интересен обект на изследване на предполагаем скандинавски шаманизъм. Има и изображения върху каменни релефи на орли, символично присъстващи може би при жертвоприношение на човек (например в готландския релеф от Стора Хамар). Изобщо, смея да предполагам, че шамански практики с "превъплъщения" на свещенодействащо лице като свещено животно на бога не са практикувани в Скандинавия - или поне не са част от кралските култове към Один-Иг и Ингве-Фрей. Разбира се, това са несигурни неща. Допускам, че гарванът, орелът и вълкът са редовни придружители на Один, защото са животни, свързвани естествено с бойните полета, над които Один се разпорежда като бог на войната и смъртта. Не бива да се забравя и че самият Один ще бъде убит от вълк. Доколкото изобщо е възможно да се говори за характера на предхристиянските религиозни практики в Скандинавия, смятам, че в тях е имало много развит символизъм и редовни жертвоприношения (включително понякога човешки), но почти никакви останки от шамански действия - поне що се отнася до това, което знаем за кралските култове. Вече какво са правели бабите по селата - това може би ще извлечем по-скоро от етнографски данни.

"Защо разстрелваше Сталин". Разстрелваше, многократно действие. И някакви оправдателни приказки. Някакъв исторически принос... нулев. Не само политическа тема, ами и сталинизъм. Тая тема ще я заключа, ако останалите не се изкажат. Човек трябва да има някакво чувство за приличие.

Темата е безумно поднесена. Един случай е поднесен като реабилитация на десетилетия терор с милиони жертви. Отвратен съм, Фружине. Впрочем, темата е с неизбежно политически заряд.

В това с остатъка от шаманско разбиране за гарвана сред германите може и да има нещо вярно - примерно в пред- или ранногермански период птицата да е била схващана като психопомп (в България и Гърция това е орелът, който отнася Ганимед или води към Горната земя). Но във високата средновековна литература на германите няма следа от шаманизъм, а само нещо като символична роля на гарвана. Може би просто тези пластове се запазват в приказките, а не във високата литература. Може обаче и да греша в това отношение. Имам една хипотеза за примитивна текстова употреба на гарвана и ще я споделя в отделна тема.

Няма култ към гарвана. Той просто е емблема на бога-повелител на битките и смъртта. Гарваните на Один ("Мисъл" и "Памет") са именно гарвани, защото летят и защото Один е разпоредител на победата и смъртта. Но няма "Один Гарванът" или нещо такова. Най-общо, гарваните се свързват с труповете. "Често хранеше гарваните" е фраза за войнствен владетел, който често воюва, тоест оставя след себе си мърша за храна на гарваните. Друго не е засвидетелствано.

Пробвайте скептичната книга на Рокбер за катарите. Предпочитам я. За Англия е документирано присъствието на хора, наричани "бугри", а не на българи.

http://mglishev.blog.bg/history/2014/12/14/skandinavskiiat-shahmat-hnefatafl-i-legendata-za-friziiskoto.1322587

http://mglishev.blog.bg/poezia/2014/12/14/dumite-na-garvana.1322508

Както вече беше казано три пъти, тази тема не е и няма да бъде полемична. Форумът си има някои разумно консервативни правила, отнасящи се до псевдонауката (@makebulgar, цъкни и прегледай особено правило 30). Терминологията си е терминология и трябва да се познава, а не да се наглася според личния вкус. Във всяка научна област решаваща дума имат професионалистите. В медицината - лекари, в езикознанието - филолози. Това е. Впрочем, няма "умрял", а има "мъртъв" език (което ще допълня в първия постинг). И, разбира се, съмнението не е някакъв научен принцип само по себе си. Научни принципи са: проверката, познаването на резултатите от съшествуващи проверки и прегледът от равнопоставени специалисти. Това са епистемологически принципи (тоест принципи на научния метод), които може би заслужават изреждане в отделна тема. Бел. мод. С това дискусията по темата е приключена. Ако има нещо терминологично за доуточняване, ще се съобразя, стига да е в духа на така изложените факти, както е било и досега. Всичко друго ще бъде третирано като безполезен спам, защото целта на темата (и изобщо на форума) е предимно да информира ученици, студенти и любители, а не да ги обърква.

Мисля, че не можем да говорим за истински катари, тоест бугри в самата Англия. Местните еретици (лолардите) може и да са наричани "бугри" от властите, но това е просто типичен пример за средновековно привеждане на различни факти под общ знаменател. Някакво катарско влияние върху лолардите, разбира се, не е напълно изключено, но бих бил предпазлив в това предположение. Влиянието на павликяни, манихеи и богомили върху историческата съдба на Балканите също не бива да се преувеличава. Това са малко нещо модерни митове (с позитивен знак в марксистката и с негативен - в националистката историография, които имат своите предпоставени тези). Инак това за хетеродоксните християнства (арменско, несторианско и прочие) е изключително интересно за родината и източните периферии на християнския свят - Кавказ, Иран, Сирия, Палестина, Египет, Етиопия, Индия. Изследването на това християнство е не само безкрайно любопитноо, но и напълно възможно. От културноисторическа гледна точка книгите на покойния архимандрит Павел (Стефанов) за гнстицизма и монтанизма са изключително обогатяващи. А действаща несторианска църква има и днес в Истанбул, в Галата Пък и на много други места.

@Макебулгар, нещата са, каквито са, а не други. Съжалявам, няма място за романтика и митове. Перкунас е прав. И темата не е полемична, информативна е. Няма такова нещо като "лична логика". Има информираност, ползване на даден език, запознатост с терминологията и достиженията на дадена наука. Останалото е да вземаме желаното за истина което обикновеният здрав разум отхвърля. Надявам се тук да проняма спам.

Днес жените в армията са нещо съвсем обикновено. В демократичните страни са част от еманципирания избор на професия. В диктатурите са част от пропагандата на режима. Невинаги е било така. През по-голямата част от историята жената-воин всъщност е преди всичко куриоз, рядкост. По тази причина е можела да бъде схващана или като нещо чудовищно и варварско (като например амазонките в гръцките митове или скитските девойки в ранната, полулегендарна историография), или като нещо свято (като валкюриите или Жана д'Арк). Но почти никога жената-воин не е била приемана толкова спокойно, колкото сега. Обикновено е бивала митологизирана, с позитивен или негативен знак, но почти неизменно будейки удивление. Японката от самурайски произход е разполагала с лично оръжие за самозащита и от нея се е очаквала доблестна нагласа, но все пак - не и подвизи на бойното поле. Най-често властната жена е приемана като вдъхновителка на подвизи, дарителка на оръжие. В някои войнствени традиционни култури (например при спартанците и древните германи) майката има особена роля в насърчаването на младия боец към подвизи на бойното поле.

Досега запазените ацтекски и майански кодекси върху амате ли са изписани?

Благодаря, Дрейк! Това изглежда много интересно и направо плаче за раздела с извори и изследвания.

Да, но първо - има. И второ - е определена. А трето - темата няма да е сто и петдесетата поред из българските форуми, в която лекари и инженери изказват желанията си към филологията под формата на патриотично-наукообразни заклинания.

Съгласен (включително с поправката), но тъкмо за да не е полемична темата, съм се изказал по-меко от обикновено