glishev

Това трябва да се изпише на фасадата на унгарския парламент, да виси над черната дъска във всяка унгарска класна стая, а най-добре да се включи и в молитвеничетата, печатани от архиепископията в Будапеща

Сиреч Чилингиров лъже. Това е нагласистика в чист вид: тъй като киевска монета трябва да се обяви за българска, се вади "ново двайсет" - че знакът на киевския княз е зает от знак на българския цар. Къде е засвидетелстван този знак във връзка с Петър, та да знаем, че е негов?

Е, днес отглеждаме кучета главно за удоволствие. Някой градски санбернар никога няма и да подуши лавина. За стопанина в града са важни и много други качества на кучето, а не само старото предназначение на породата.

Не живеят дълго.

Красиви и умни, малко нервни кучета. Лаят им е с много характерен, дразнещ звук.

Много добри кучета, при това съвсем не са опасни въпреки "силовия" си вид. Човек може да довери и детето си на боксер.

Красиво и умно животно с незаслужено лоша слава. За съжаление не са много издръжливи.

Симпатяги са, може би малко мудни, но много добродушни. Нюфаундлендът е по-енергичен.

В софия има доста борзои. За съжаление, тези кучета не са особено интелигентни.

За съжаление не намирам снимка, когато пусна "шотландски грифон" в Гугъл Изображения.

Е, Стинка, много опростяваш нещата. Хем си прав, хем не си. Византия не е еднаква през цялото време.

Интересно нещо - веднъж ми показаха куче, доста подобно на ирландския вълкодав (не чак толкова масивно), но го нарекоха шотландски грифон. Спокойно животно, доста едро, със сива, "парцалива" козина, дълги крака, високо над метър при холката и дълга муцуна.

За мен това е породата на породите. Конкретно червеният ирландския сетер, разбира се (при все че и гордън-сетерът или черният шотландец също е прекрасен). Тези животни обикновено са малко глуповати - няма защо да се лъжем. Същевременно са много енергични на млади години и много спокойни след петата година, особено женските. Имат много интересна походка и положение на тялото при бяг - често ходят или тичат сякаш накриво, на верев. Изключително красива гледка е бягащият в полето сетер. Неподходящи за отглеждане в градски условия - имат нужда от простор и много движение. При недостига им страдат от различни заболявания, свързани със застояването, а поведението понякога става нервно. Ирландският сетер е възхитително същество. Може дванайсет и повече часа да не се умори при престой на открито, определено обича човешка компания и е неагресивен, подходящ е за компанията на деца, има характерна кучешка "усмивка", която наистина изразява задоволство - устата е леко разтворена и разтеглена като при човешка усмивка. По всичко това наподобява ретривъра и лабрадора. Застаряващите сетери имат изискана "маска" - козината около очите и мордата побелява и придава на цялата муцуна много благороден вид. Лаят на сетерите има характерен плътен звук, който не дразни слуха. Човек трябва да ухажва сетера си - и то не само с храна, а най-вече с поведението си. Сетерите са чувствителни кучета, обичат проявите на внимание: потупване, почесване, милувка. Да имаш спаниел е щастие. Да имаш сетер е привилегия.

Изключителна група породи. Невероятна индивидуалност у всеки представител. Спаниелът е почти човек. Обикновено са много жизнерадостни, при това до късна възраст и са много подходящи за отглеждане както в голяма къща, така и в тесен апартамент. Изключително адаптивни животинки със силно развито чувство за връзка със стопанина си. Спаниелът (от коя да е разновидност на породата) обикновено е уравновесено куче, но компанията му никога не е скучна. Разбира се, точно в момента имам черен спрингер-спаниел и съм във възхита от нрава и поведението на животното. Вече шестгодишен, моят Брека не престава да е изключително забавен другар - без да е досаден. Проблемна при спаниелите е само лакомията им. Тя е невероятна дори като за кучета. Освен това част от екземплярите на практика са ялови - не могат да създадат поколение. Но това не ги прави по-малко симпатични. За човек, който обича кучета, а живее в град, кокер-спаниелът например е отличен избор. Освен това спаниелите (може би като всички относително дребни породи) са доста дълголетни - често живеят петнайсет и повече години.

Далматинецът е силно надценен като екстериор и като интелигентност. Прочут е главно заради чудесната книга на Доуди Смит. Бигълът е очарователно куче. Много подходящ за семейства с деца - интелигентен, забавен, практически неуморим, неагресивен.

А, чудесно. Всъщност за това питах. ОК, приема се Между другото, страхотно е, че пусна толкова много информация в раздел, който иначе не беше много популярен. Дано се получат хубави дискусии. Кучето е стар спътник на човека, добър приятел, издръжливо, вярно, храбро, благородно, полезно, забавно и интелигентно животно. Има нещо много трогателно в привързаността на песовете към нас. Щом чудесно същество като кучето може да обича човека с всичките му недостатъци, то значи човекът не е чак толкова отвратителен, нали Различните породи са подходящи за различни цели и за различни собственици - а и наистина има нещо вярно в това, че темпераментът на собственика и на кучето му си заприличват с времето.

Това май се води една от най-интелигентните породи кучета. Никога не съм имал такова куче, та нямам представа.

Хъскитата са много красиви, но интелигентността им може би е надценена.

Което може би приключва темата.

Характерен "меланхоличен поглед" и обикновено дълбок, басов лай. Някои басети са много масивни, макар и ниски. Понякога страдат от изкривявания на ставите. Разкошни животни са, макар и понякога непредсказуеми, бих искал някой ден да имам такова куче. Изглежда, че по принцип харесвам повечето от ловните кучета с клепнали уши - всякакви сетери, всякакви спаниели, басети, дългокосмести дакели... Но не съм кой знае какъв фен на пойнтери, курцхаари и гончета. Пусни нещо за сетерите и спаниелите, би било хубаво Надали има по-хубава гледка в целия кучешки свят от ирландски сетер, търчащ на верев. Невероятни кучета са. Но няма как да не отбележа - посочвай източниците си! Настоявам на това.

Симпатични животинки, нищо, че често подигравателно им викат "кренвирши". Умно куче, много жизнено и привързано към стопанина си. Грижата за дългокосместия дакел обаче си е голяма играчка. Инак прилича на нещо като миниатюрен сетер. И пак - посочвай източници.

А аз погрешно наричах "папийон" френския булдог - заради формата на ушите Подсещам: слагай източници.

Хубава таблица, Дорис. Може би в тия знаци виждаме и нещо от традиционните степни тамги. Един от тези знаци днес май е герб на Украйна. Във всеки случай проблемът ни е решен - монетата с такъв знак просто няма как да е на цар Петър. Старата тамга IYI просто вече не е използвана по негово време в България.

То не е точно като туризма днес. Повечето поклонници не тръгват ей така, просто с идеята да видат нещо интересно и да си починат от ежедневието, да видят свят. Било си е приключение, имало е елемент на риск, огромни разходи, а и целта е схващана като сериозно начинание - отиваш да измолиш от св. Яков прошка за греховете си. Пътят е бил пречистване, изпитанията са били като религиозните митарства. Но е факт, че е имало текстове на пътеводители, професионални водачи, задължителни места за спиране и молитва (за посещение, бихме казали днес), установени маршрути... не е имало такива удобства, то се знае. Ханищата и приютите често са били ужасни. Но пък е имало и панаири, и бардаци, и улични представления, и бой с кучета, и зарове, и вино, и карнавали, и танци, и двубои, и турнири, и местни забележителности и легенди, а често поклонникът е смятал, че по пътя към целта на поклонението може да съгрешава още, защото така или иначе в края на пътя ще получи опрощение Към края на Средните векове особено по-богатите поклонници вече са изживявали цялата работа като светско забавление, както си личи и от "Кентърбърийските разкази" на Чосър, така че да, има нещо общо между туризма и поклонничеството. Не са еднакви феномени, но и достатъчно си приличат. Все пак, човек е човек, когато е на път ("усвьен ъку тос чувьек нъсрит път гу ни спрът", както добавяше покойният бай Радой). Homo viator.

Едно е сигурно - Римската империя води по популярност в анкетата горе. От 31 гласували дотук, 14 са фенове на Рим и четирима - на сродните и производните й: Александровата, Византия, Свещената, Османската и Руската. Нормално като се има предвид къде живеем. Нашият Аеций може с основание да се кефи Предполагам, че в някои отдалечени страни биха имали съвсем друг водещ отговор на въпроса за най-великата империя.