Отиди на
Форум "Наука"

glishev

Потребители
  • Брой отговори

    10135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    137

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev

  1. Така е - винаги, когато условията са им го позволявали. Което обикновено означава, че термите, цопването в морето, ездата и разходките обикновено са били невероятна рядкост за богаташи. В този смисъл днес наистина живеем щастливо.
  2. То неслучайно е имало светци и ангели-покровители на пътуващите, в законодателството се е наблягало на владетелския мир и закрила над пътищата, а е имало и молитви за преди пътуване. Дори поклонничеството е било изпитание (това му е била и целта, разбира се). Пътуването за чисто удоволствие и от любопитство (на богаташа) е антична реалност, която изчезва с настъпването на Средните векове и се подновява едва с Новото време. Но, разбира се, поклонничеството на богат човек с добре защитена и достатъчно голяма дружина и добри водачи, съчетано с малко търговия и гостоприемството по замъци и манастири е можело да носи удоволствие и в Средновековието. Просто е било лукс и голяма рядкост.
  3. Дорис, май на изображението на монетата в сайта, който даваш, пише "съребро iарославле". Инак линкът, даден от теб съдържа някакви дяволски подобия на информация
  4. Тогава е хубаво да се посочи книгата. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122 :
  5. За съжаление не са много дълголетни и към края на живота си често страдат от нарушения на функциите на задните крайници. Бел. мод. Ще настоя само при даване на чужд текст да се цитира коректно източникът.
  6. Кириопасха може би е "Господня Пасха". Инак плюсче, ама в Средновековието всичко общославянско е минавало за българско - и по много ясни причини: просто старославянският език има най-добро писмено развитие именно в България (поне за религиозните текстове, а нали именно те са най-важни в онази епоха).
  7. Преди няколко години бях на историческа въстановка. Един от участниците в лагера реконструираше варяга, а аз - саксонски калугер. Човекът се кодошеше с мене: - Отче, почва сезонът на манастирите. Беше интуитивно прав. Има и нещо като "въоръжен туризъм"
  8. ОК, но дали има и една българска монетарница от ПБЦ, разкопана и идентифицирана от археолози?
  9. Поклонничеството е онзи феномен, който можем да оприличим на туризъм. Поне донякъде.
  10. Тоест, Галахад, смяташ, че може и да има имитативен тип монетосечене в ПБЦ по византийски образци? Възможно, да речем, а къде са тогава монетарниците на ПБЦ?
  11. Спандю, просто протестантите еднакво тачат цялата Библия (докато примерно католици и православни определено предпочитат Новия завет) и затова онези налитат на старозаветни имена. Бояне, да, нещо такова
  12. Алабагатур, ако обичаш, пиши на грамотен български и не си измисляй историята.
  13. Покажете ми една бронзова, сребърна или златна монета, която със сигурност да е на цар Петър. А не оловен печат
  14. Искам да видя една монета от бронз или сребро, на която със сигурност да пише: "Петър, цар на България" или "Петър, цар на българите".
  15. Оловни монети няма, а в сайта черно на бяло си пише: "PB Seal".
  16. Или пък просто имаме общо място, литературна традиция: жестокият варварски владетел си прави чаша от черепа на мъченика-император и загива, пронизан от невидима ръка.
  17. Аз съм привърженик на тезата за скандинавски произход на етнонима. Споделям мнението, че "руси" и "Рус" първоначално се отнася не до цялото население, а до скандинавската аристокрация и едва постепенно се пренася върху всички (славяноезични) поданици на Рюриковичите. Самият Рюрик първоначално е водач на клан, вероятно наречен Рос, от териториите на днешна Швеция или пък в шведски търговски анклав в териториите на дн. Финландия: Ruotsi (през фин.), Roþrslandi, Roslagen. Вече самият произход на названието може да е или обозначение на цвят (червеникав, риж), или обозначение за посока (накъдето се гребе). Интересно е, че в Шотландия, където се наблюдават някои прилики с хералдиката и легендите за основаването на страната на Русия (Андреевският флаг, митът за "скитския" произход), също има кланова територия, наречена Ross. Би могло да бъде и случайно съвпадение, разбира се, но все пак е интересно да се отбележи. Не изключвам възможността шведски търговци и викинги да са основали свои владения и в Рус, и в Шотландия, запазвайки някои признаци за произхода си от Швеция (скотите, разбира се, претендират, че произлизат от скитите, на старошведски както Скития, така и Швеция се наричат Sviþjod, а Русия, разбира се, се отъждествява географски със Скития).
  18. Ресавски, това за Калоян и Бодуен по Акрополит може да е и литературна традиция. Тоест Акрополит да се е повлиял от "общо място" по отношение на българите-"варвари" и отсечената вражеска глава. Разбира се, може и да не е така, просто соча една възможност. Зитко, може и да си прав. Също добро предположение, но нека припомня, че има чешка романтична легенда (за рицаря Милохнев от Дуб и българката Ладика), свързана с българи от XIII в., според която главата на прочут противник у българите се предава от поколение на поколение. Разбира се, по-горе посочих, че може да става дума и за литературна традиция, но все пак нека имаме едно на ум. Възможни са и двата варианта: чашата-глава да се предава от поколение на поколение или да бъде заровена заедно с първия си собственик. Както и да има няколко достоверни появи на чаши-глави в българската история или пък да става дума за еднократен случай. Въпрос на интерпретация и на степен на доверие в изворите. Възможностите са различни, трябва предпазливост.
  19. Митак, наистина на няколко пъти споменах патриотарството. Не е случайно. Казах, че според мен то си личи именно в това: търпимост към хипотези, които добавят имена или събития в националната история и нетърпимост към хипотези, които вадят имена и събития. Без оглед на фактология или аргументация. Смятам, че го виждам и тук, още повече, че включително и в тази тема, както и другаде съм се начел на предположения, че този, който вади имена и събития от българската история не е добър патриот. Колкото до национал-нихилизма - прав си, но първо не смятам, че изучаването на историята трябва да се спира до границите на патриотизма, второ - че някой тук дължи другиму обяснения дали е патриот и трето - смятам се за националист, но се опитвам да се отърся от илюзии и клишета, дори когато са удобни. Смятам, че у нас историята се чете утилитарно, а не строго познавателно - чрез нея се опитваме не да научим нещо, а да градим самочувствие. И правим това по примитивен начин: просто се радваме, когато трупаме имена и събития, без значение дали са достоверни. Така са се натрупали, например, тезите за Ордата, тракоавтохтонизмът във всичките му форми, имената на "царе" като "Пресиан II" и "Константин II", хипотезата за васалство на влашките воеводи към Йоан-Шишман, още по-безумните хипотези за български "царе" в XV-XVI в., та дори и тезата за българския произход на един от членовете на Уесекската англосаксонска династия. Или пък добре познатият мит, че няма пленени български знамена през войните от ХХ в. Намирам всичко това за печално и съм все по-убеден, че яростното отхвърляне на всеки опит да се отрекат тези хипотези, както и доста енергичната и невинаги рационална съпротива срещу аргументите против царуването на Роман са с общ произход. Мисля, че някой културолог или психолог би могъл да намери благодатно поле за работа в тази област - нежеланието да вадим имена и събития от историята си и привиждането на вреден нихилизъм в такова вадене е израз на нашите колективни неврози, ако се изразя по фройдистки. Публиката у нас се оказва неспособна да подходи сухо, чисто познавателно и неемоционално към националната история, дори когато става дума за Средновековие. Сиреч историята все още е идентификационен мит за нас като общество. Все още не е просто наука. Това е много тревожно. От Аспарух, Тервел и другите посочени за пример владетели са останали споменавания в достатъчно авторитетни източници, както и тук-там по някоя материална останка - нещо печат, медальон и пр. Тъкмо това ги отличава от "цар" Роман. Сиреч има и достатъчно сигурни неща. Патриарх Никифор или Теофан например е доста по-сигурен извор от БАЛ, Яхия или от някой късен поменик Докато "цар" Роман е горе-долу като Крали Марко - историческа личност, прераснала в нещо като литературен герой. При това литературният герой е доста по-значим от историческата личност. Колкото до "Догмата", в случая може би не си усетил, че "Догма" е тъкмо царуването на Роман, а не отричането му В крайна сметка, по-догмообразуващ автор от Златарски няма. Няма и по-догмоутвърждаващ от Йордан Андреев, а тъкмо тези двамата крепят Роман като "цар". Доста забавно е именно този, който в случая поддържа едно чисто догматично мнение, да твърди, че опонентът му е догматик. Митак, пак ще повторя - наистина, твоите възражения от позицията на "здравия разум" са антиисторични. Наистина. Боя се, че същото се отнася и до повечето възражения, които прочетох дотук. Методологията убягва на теб и останалите тук и резултатът е налице - често различните ви аргументи в защита на царуването на Роман логически се отхвърлят един друг. Няма и как другояче да бъде. Да не говорим, че често повтаряте едни и същи, вече коментирани неща или отхвърляте напълно валидни възражения, защото не познавате достатъчно добре културноисторическата ситуация, а и, което е по-досадно, просто забравяте какво е писано четири-пет страници назад в същата тема и като цяло не четете насрещна аргументация. За да изясним къде е разликата между обикновеното членовредителство, незаконородеността и скопяването в средновековното съзнание, ще трябва всички да посещаваме заедно курсове по история на средновековната цивилизация, литература и култура, както и да изчетем много медиевистика от най-разнообразен характер. Е, смея да кажа, че в това отношение съм си написал домашното и говоря именно от тази позиция на натрупана и осмислена информация, донякъде за разлика от останалите участници в дискусията. Може би няма да е зле да отворим отделна тема в общия раздел по средновековна история, където по принцип да говорим за членовредителство, скопяване и незаконороденост в Средните векове? Тези неща се отнасят и до динамичното равновесие между византийско влияние и собствено български традиции в края на ПБЦ, както и до оценката на политическия хиатус в 971-976 (или дори 971-986). --------- П. П. Разбира се, трябва да благодаря на всички ви (включително и на тези, които действително бях принуден да прогоня от темата и форума), задето ми помагате да изясня за себе си както собствените си виждания, така и причините за толкова енергични възражения.
  20. Добрев, Монте Кристо и Митак, работата е проста. Вместо да се докаже, че нещо е факт, се тръгва да се доказва, че усъмнилият се във "факта" не е патриот. Ето това наричам аз "патриотарщина". Я по-добре дайте по същество - какво е останало от "цар" Роман. Ама наистина, със сигурност от български цар на име Роман от края на Х в. Стенописи, монети, медальони, каменни надписи, релефи, грамоти, печати, несъмнена идентификация на споменаване в напълно достоверен за случая и съвременен извор? Въобще нещо сигурно, а не косвени аргументи, гола вяра и позоваване на неверни твърдения, несигурни свидетелства и късни, повлияни от литературна традиция текстове. Галахад, просто отказвам да коментирам. Ти се мяташ като риба, бе, човек. Първо Острогорски не бил писал нещо си. После като се оказа, че го е писал, решаваш, че то е без значение. За християнски монарси-бастарди и сам ще си намериш. Потърси си информация например за някой си William the Bastard и за ренесансовото аристократично име Bastardino. А колко византийски владетели и императрици са от крайно неблагороден произход, мисля, няма смисъл и да споменавам Опитите за аргументиране на съцарствие в ПБЦ са много забавни. Ти изобщо правиш ли разлика между съвладетел, управител, регент и наместник? Вижте, господа, разбирам че ви се струва нелепо толкова славна българска династия да е имала за последен представител едно не особено щастливо частно лице, подмятано от бурите на епохата. Но това са фактите и така ги разбират много по-кадърни специалисти от нас тук, във форумчето. Съжалявам. Историята невинаги е ласкава и дори несъгласието на милиони честни патриоти няма да я промени.
  21. Здрасти. "Евангелизация" понякога изобщо се нарича проповядването на християнството сред нехристияни, тоест проповедническата, пропагандната работа. Много от различните протестанти се самонаричат "евангелисти", имайки предвид, че проповядват Евангелието. Най-общо казано, евангелизмът днес може да мине за консервативно протестантство - тоест повечето хора, които се самонаричат "евангелисти", вярват в спасение чрез вяра, а не чрез дела, в осветеност на цялото паство, в преимуществена тежест на Писанието над всеки друг източник на вярата и пр. За евангелистите понякога се говори и като за "християнска десница", особено в Америка - защото са традиционалисти, държат на здравия семеен морал и на донякъде по-традиционни религиозни форми. Примерно евангелистка пасторка или "епископка" се среща относително рядко. Обикновено евангелистите не си падат по крайности от харизматичен тип - тоест по припадъци, изстъпления и религиозни екстази по църкви и сборища. Има евангелисти-петдесятници, евангелисти-лутерани, евангелисти-баптисти, евангелисти-англикани и пр. Различни са помежду си. Самият аз съм православен, но не намирам нещо особено вредно у тях - ученията им са крайно непопулярни в България, но имат известно облагородяващо въздействие върху част от циганите. Баптистите са едно от протестантските течения. Особеното при тях е, че вярват в това, че кръщение трябва да получават само съзнателни вярващи (а не например и деца, както е в по-традиционните протестантски и непротестантски общности). У нас баптисти почти няма, но са многобройни в "Библейския пояс" в Щатите. Архетипната американска баба от холандски произход, която живее в къщичка сред царевичака някъде в прерията, гърми с пушка по крадците и пече отличен черешов пай, обикновено е баптистка Баптистът може да бъде и често е евангелист. Между баптистите обаче също има сериозни различия. В континентална Европа почти не са останали местни баптисти след Религиозните войни. Повечето са емигрирали към Америка и сега някои техни организации се опитват да проповядват отново на Стария континент, но, общо взето, без голям успех. Ученията им са по своему симпатични, но проповедниците им са безумно наивни и лесно се объркват.
  22. Не, Галфрид пише само, че бритите произхождат от Троя като римляните и известно време прадедите на бритите воюват с наследниците на Агамемнон в Гърция; вероятно под влияние на Вергилий, а и на някои шотландски легенди. Галфрид прави отчетлива разлика между брити и сакси. Историята му не обхваща периода след уесекския крал Ателстан (925-939), макар че самият Галфрид пише чак към 1135 и би могъл спокойно да включи още събития в разказа си. Всъщност Галфрид изрично споменава, че предоставя историята на саксите на Уилям от Малмсбъри (който и действително я описва). Тъй че създаването на "Нова Англия" е пропуснато от Галфрид, но кой знае - евентуално може всеу пак да го има у Уилям от Малмсбъри, ако той го е описал, или пък у Хенри от Хънтингдън, а може би дори и в някой от последните записи на Англосаксонската хроника (понеже тя е водена вече неофициално чак до времената на Хенри II). Но, честно казано, съмнявам се в тези англо-нормандски извори да се намери нещо за саксонските изгнаници от Англия във Византия. За съжаление, записите за Нортъмбърленд и Източна Англия от "Книга на Страшния съд" също не ми дават повече информация: там смяната на саксонските с нормандски земевладелци е ясно проследима, но не е направено разграничение между загинали, заминали, прогонени или останали без наследници стари саксонски земевладелци, тъй че не мога да кажа: ето, тия и тия сакси вероятно са напуснали Англия след 1066 и някои от тях може да са стигнали Балканите.
  23. Мда, за мен ще е особено интересно, ако се изкара нова хипотеза за етнонима "руси"
  24. Където именно съм ръгнал темицата. Абе ясно е коя е най-достоверната теза: главата се озовава в Цариград (може в 864, 870, 971 или 1018 - когато ти е кеф). После кръстоносците нападат Града и в 1204 тя попада в Созопол, съвсем не на място в по-стара мощехранителница. Днес Божо й се кланя и я целува умилен.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!