glishev

Всъщност изобщо няма смисъл да се работи с българската Уикипедия. Ако на човек му трябва някаква елементарна бърза справка, най-добре да провери дали статията съществува в бг-уики, а оттам да прегледа възможностите да прочете по-добра статия (и най-вече да прегледа цитираната литература) в статиите по същия въпрос в английската или руската Уикипедия. По определени въпроси италианската и френската Уикипедии също вършат работа. Чувал съм същото и за немската. Но нашата родна Уикипедия е под всякаква критика. Изобщо не си струва да се ползва дори само като отправна точка за дискусия. Безмислено е да се цитира каквото и да е от нея освен само като илюстрация за това как не се пише статия. Гугълски преводи също е безмислено да се постват във форума. Все пак, тук претендираме за някаква езикова култура. По-добре да се ползват откъси, цитати и илюстрации от книги, намерени през Гигапедия (library.nu) или Google Books, както и .pdf-публикации, намерени в нета. Но българската Уикипедия и преводи, правени през Google-преводача са напълно безмислени.

Спандю, ако Аеций е прав и Селевкидите отслабят Аршакидите, тогава Сасанидите пак биха имали шанс.

Тоест смяташ, че дори Картаген да спечели Втората пуническа, някаква италийска държава би се въстановила. Възможно е, но вероятно би била много по-слаба от Рим - най-малкото обединението на Италия ще трябва тепърва да започне отначало, а евентуалното изграждане на някакъв вид голяма средиземноморска империя от Италия би било много по-бавно и затруднено отколкото в реалността. Би била интересна и възможността за Ориента, която споменаваш - Селевкидите поне временно да завладеят Източното Средиземноморие и да отслабят партите.

Значи динозаврите и тамплиерите са съществували едновременно.

Павлов има винаги интересни, но понякога прекалено смели тези. Едно ще кажа - той поне не изпада в откровена фантастика. Може понякога и да не е съвсем точен и малко нещо прекалено спекулативен, но все пак статиите му не са безумни. Приятно ми е да ги чета. Няма нужда да съм винаги съгласен с Павлов, за да изпитвам интерес към текстовете му. Тук имам една забележка. Павлов споменава, че в османския период Търново е единственият град, смятан от българите за тяхна възможна столица. Това е вярно само донякъде. Бих казал, че и Охрид донякъде може да мине за град, който българите разпознават като столичен. Инак тезата за съюз между Момчил и царя и дори за брак между търновска благородничка, сродница на царя, и Момчил е интересна, но недобре защитена. Още един пример за увлекателната, но не изцяло убедителна проза на Павлов.

Чакайте, говорехме си все пак за тамплиери в Канада, а не за динозаври. Да не мешаме нещата Научната фантастика и приказното фентъзи са два различни жанра, все пак.

Спандю, Романе, значи имаме три варианта за алтернативка за Източното Средиземноморие без Рим: - партите завладяват Мала Азия, Сирия и Египет и империята им дори оцелява; - партите завладяват Мала Азия, Сирия и Египет, но са изместени от Сасанидите; - източните елинистически държави се запазват поне до идването на Сасанидите.

Ами не, Галахаде, оказва се, че съвсем не е един и същи човек, защото от една страна имаме препозит и стратег, който е син на цар Петър, а от друга - патриций и епарх, който е син на съимператора Константин Лакапин и е от по-старо поколение. За другото няма какво да говорим повече. Андрее, тук във форума има и други, които смятат, че Самуил може би е по-скоро неуспешен държавник. Лично аз го намирам за донякъде противоречива фигура, но със сигурност героична.

Моето частно мнение е, че ПБЦ държи влашката низина (тоест и северния бряг на Долни Дунав) от създаването си докъм 971, когато тези земи попадат под властта на печенегите. Самуилова България вече няма никакви владения на север от Дунава. Между 803 и приблизително 895 ПБЦ владее и Трансилвания, и част от Панония, но в края на IX в. ги губи от маджарите. За ВБЦ смятам, че от самото начало на съществуването си владее Влашката низина. Самата титла на първите Асеневци и контактите им с куманите на север от реката ме карат да смятам така. Ако не пряко владение, то тези земи са поне под васална зависимост от търновските царе в първата половина на XIII в. Смятам, че татарската хегемония в 1241-1300 г. временно ограничава България до Дунава. След 1300 г. обаче пак съществуват български владения на север от реката. В Бойна слава имаше интересна тема за евентуалните васално-сеньориални отношения между влашките воеводи и българските царе - при това дори във времената на Йоан Шишман, което беше особено интересно. Линкче.

Давайте по темата, - там изображения на цар Петър. Другото да не го коментирам, защото просто не е по темата

Не знам дали са англо-нормандци, англо-датчани, англосакси или смес от трите елемента. Но и аз съм попадал на твърдението на Пламен Павлов за "Нова Англия", образувана от английски наемници в делтата на Дунава. Там е работата, че не знаем извора, в който се твърди това нещо. За да имаме названието "Нова Англия", изворът трябва да е английски. Чета доста старо- и средноанглийски текстове, както и латински хроники от и за Британия, но поне досега изразът не ми е попадал. Явно не е особено популярен исторически епизод и за самите англичани. Крайно любопитна историйка, ако е вярна. Надявам се да не е партенка. При търсене на "Anglia Nova" Danube в Google Books попадам на това: In honorem Paul Cernovodeanu books.google.comVioleta Barbu - 1998 - 463 pages - Snippet view En 1083, la plupart des chevaliers s'installèrent dans la province de Paradanuvion situé au sud du Bas-Danube, ... Ladislas essayait d'exploiter cette situation favorable pour forcer la terre d'Anglia Nova à reconnaître son pouvoir ... Изглежда, че Violeta Barbu говори за "Нова Англия" в устието на Дунава в "In honorem Paul Cernovodeanu, 1998. Далеч не цялата книга излиза, но на стр. 50 се вижда текст за "Нова Англия". Ще го кача като картинка, но сега бягам.

Дали Чака е мюсюлманин? За българите при всички случаи е неподходящ за цар, защото и да не е мюсюлманин, то е най-малкото езичник. И в двата случая - нехристиянин, сиреч надали е възможно да е помазан и коронован в храм. Това би било светотатство, каквото изворите не биха пропуснали. Ногай със сигурност приема исляма, но дали всички негови роднини и подчинени веднага следват примера му? Токту например е езичник и търпим към будизма. Сред татарите ислямът не се налага изведнъж, тъй че поне аз не съм напълно сигурен по въпроса за религията на Чака. Едно е сигурно - Чака не е християнин. Което е достатъчно, за да не бъде помазан за цар. За самия Чака като представител на Чингизидите (а още повече - като евентуален мюсюлманин) би било унизително да получи корона по ритуалите на васалите си. Може би Чака по-скоро е де факто владетел на България, но без титла и за кратко - в качеството си на царски зет, претендент за ханска титла в Ордата и сюзерен на българското царство. Дали още при Чака Тодор-Светослав става цар или едва при гибелта на татарина е утвърен от Токту? Това не знаем. Възможно е Светослав да е утвърден два пъти за цар: веднъж от Чака и веднъж от Токту. От друга страна Ногай също е наричан "цар" в руските си владения. Не знам дали терминологично или разговорно, но фактът е налице. Може би все пак само разговорно. А и Чака като татарин със синкретично отношение към религията и в позиция на силата би могъл и да иска коронация.

Мда, оказва се, че има доста сериозен проблем в тезата на Арманд. За разлика от българския Роман, сина на цар Петър, другият Роман, синът на Константин Лакапин, не става препозит и стратег, а епарх на Константинопол, а има и сведение за негова военна служба при Цимисхий. Вярно е, че и този Роман е скопен (отново за да не стигне до престола - защото евнух не може да царува), при това още в 945 г., по заповед на Константин Багренородни. Романовците, внуци на имп. Роман І Лакапин, скопени, за да нямат владетелски претенции са двама, но със сигурност няма как Роман-Симеон, син на цар Петър, да бъде объркан с Роман Лакапин, син на Константин Лакапин. Оказва се, че поне трима принцове от кръвта на имп. Роман І Лакапин са скопени, за да изгубят правата си над престола, но се издигат във византийската администрация: а) паракимоменът Василий, незаконен син на самия имп. Роман (единствен от синовете на императора, който така и не може да стане съимператор, но става последен регент - без имп. титла - на племенниците си Василий и Константин), б) патрицият, военен и епарх Роман, законен син на Константин Лакапин (тоест на законен съимператор), в) препозитът и стратег Роман-Симеон, законен син на цар Петър (и на съвсем законната царица Мария-Ирина Лакапина). Явно незаконността на раждането сама по себе си не е достатъчна причина да отпаднат нечии евентуални претенции за трона, та се налага правата да бъдат неутрализирани с върховното унижение - кастрация. Ромеите са били фройдисти Патрицият Роман, син на Константин, е споменат от Кедрин като служител на Йоан Цимисхий - следователно е абсурд да объркаме единия Роман с другия. Но трябва да благодаря на Арманд - въпреки известна неточност заради него си изясних още някои малки факти, които затвърждават мнението ми. Данните са по Коули, Каждан и Рънсиман. Остава да прегледам Караянопулос, чието мнение определено е авторитетно. Грешка между двамата скопени Романовци няма. Роман, синът на Константин, има съвсем различни титли от Роман, сина на цар Петър и двамата са от различни поколения. Роман, синът на Петър, е скопен вероятно в 971, за да загуби евенуалните си права над византийския престол, а осакатяването същевременно го прави негоден и за български цар (пък и по времето на скопяването му български цар би трябвало да е Борис ІІ, който е принуден да се откаже от короната, а после е убит от самите българи - може би съвсем не случайно, а защото е дискредитиран в очите им). Всички данни дотук сочат към невъзможността скопеният Роман, син на Петър, да е бил български цар.

Галахад, Ресавски, изинете ме, но вече просто игнорирам въпроси, чийто отговор е самоочевиден. Ето една наистина интересна версия, Арманд. Добре, как обаче да сме сигурни, че става дума за друг скопен Роман, та и Лакапинов (пра)внук по същото време? Коя от двете версии за идентификацията на скопеца-препозит е погрешна? На Караянопулос се доверявам напълно, но докладът наистина трябва да се цитира така, че да можем да си го намерим и прочетем. Инак дотук дадените опити за аргументиране на Роман, син на Петър, като български цар наистина са доста слаби - поне за мен. Може би ако изобщо има как да се докаже, че българският царски син не е същото лице като скопеца със същото име, това вече би била една добра позиция, от която да сметнем българския Роман за възможен цар (защото, разбира се, цар-евнух е абсурд). Ще потърся Караянопулос в това, благодаря. Ще прегледам и кн. Шеста на Продължителя, за да видя с очите си за какво става дума Да не се окаже още някоя "дигенистика". Но тоя път звучиш ясно и аргументирано, та си струва да се погледне. Само едно ме притеснява - и сам казваш, че Роман, син на Петър, също става стратег и препозит (което и аз приемам). Излиза, че има двама съвременници - наречени и двамата Роман, внуци на Лакапин, които са и скопци, и препозити (разбира се, само евнух може да бъде препозит), и стратези на Абидос (може би един след друг?). Това е слабост на тезата ти - доста съвпадения между предполагаемите две лица. От друга страна - не е напълно изключено, тъй че просто ще поровя. Засега мога само да отбележа, че не е логично Роман, син на Петър, да е скопен едва при предаването на Скопие - тогава би била странна комбинацията от награда и наказание: осакатяване и стратегска служба. Тъй че именно българският Роман вероятно е скопен още в 971 или дори в 963 (но предпочитам версията за 971). А Константин Багренородни все пак умира по-рано, така че трудно би могло да стане объркване между двама Романовци, скопени по заповед на двама различни императори - все пак имената на императорите са една от най-сигурните датировки. Всъщност трябва да погледна изрично дали другият скопен патрикий Роман, за когото говориш, също е споменат като "Роман-Симеон" и стратег на Абидос - както българския Роман. Между другото, ако си прав в това, което казваш, то ще е още един пример за скопен византийски принц, лишен по този начин от права върху престола, но използван в държавното управление. Бел. мод. Не, Арманд, в темата няма да се занимавам с неща извън нея. Взетото решение остава, а ако имаш някакви несъгласия - обърни се към администраторите-собственици на форума, г-дата Р. и П. Теодосиеви. Няма да обсъждам това повече тук. Ник, тукашната дискусия ми помогна да си изясня собственото виждане по въпроса. Сега Арманд предлага нова възможност, която си струва да се провери.

Картаген има възможностите да създаде империя в Испания, а защо не и в Италия. Вероятно с времето картагенците биха могли да създадат и редица емпории по галския атлантически бряг и при нужда да ги защитят като подчинят поне временно и частично околните племена. Не знам обаче дали Картаген би извършил цялата завоевателна и цивилизаторска работа като Рим, нито дали би имал амбицията да завладее Египет, Британия, Балканите, Мала Азия и Сирия-Палестина. Може би ако Картаген бе победил Рим, Галия щеше да бъде завладяна много по-рано от германските народи, а също Италия и Испания (например още от кимврите). Докато Източното Средиземноморие би запазило многото си елинистически държави поне до възхода на Сасанидите. Отделно от това може би пък британските келти биха имали възможността да създадат свои трайни държави. Интересно - каква ли би била съдбата на християнството в елинистическо-ориенталско Средиземноморие без Римска империя. Може би би се разпространило като само един от многото месиански култове; може би би било изместено от култа към Изида и Хор или от митраизма; или пък би станало (в някакъв много ориенталски вид) водеща религия или на Птолемеевото царство, или на Сасанидската империя.

Mдааа, въвеждането на научни факти е случая е точно в стила: смятам, че става дума за китайска отрова, значи е така.

А, що, преразказът на сюжета не е трудна задача, а е и добро упражнение. В доста особен фентъзи-свят тече последната година от царуването на местния крал. Преди двайсетина години настоящият владетел и един негов съюзник са свалили старата династия заради жестокостите на последния й представител. Сега обаче кралят има проблеми: семейството на съпругата му фактически разполага с повече влияние от него; оцелели от старата династия вероятно кроят планове за нашествие; хазната е празна поради разхищения. Кралят се обръща към стария си съюзник и го издига за свой пръв министър. Новият първи министър обаче е човек на честта, крайно неподходящ за атмосферата на интриги в столицата. Държавата, доколкото изобщо я има, е пред разпад. Всеки момент няколко амбициозни и безотговорни аристократични фамилии ще започнат гражданска война, а заплахата от идващата катастрофална климатична промяна, от религиозно напрежение и от външно нашествие, при това от две посоки, е все по-тревожна. На фона на това личната участ на героите е като на трески пред порой. Разбира се, в тази атмосфера личните страсти и пороци са особено изострени. Накратко, това е. Разбира се, опростено.

Когнитивно дисонантен, аукторизиращият "Аз" на горния опит за текст дефинитивно не сукцедира в достигането на лирическия си телос. Четенето (доколкото можем изобщо да говорим за четене в постмастикален контекст) не разкрива и не осветлява доминантата на аукторитативната мисъл, а остава в плен на аморфни визиони, водещи единствено до хипердезирация за преустановяване на аукторовата екзистенция.

Митак Мисълта, че: "Догмата е враг на Науката" също е вид догма Просто все пак съществува някакъв набор от факти, който не се поддава на преразглеждане. Вземи нещо съвсем просто за пример - да кажем това, че Дунавска България е основана от Аспарух. То си е факт и ако някой се опита да го отхвърли, ще ме разсмее така, както аз разсмях теб. Догматизъм ли е това? Може би, но е полезен, а не вреден. Някои неща просто биват отхвърляни на базата на досега натрупаната информация. Всяка наука има своя натрупан основен багаж, от който не може да се откаже. Същото се отнася и за факта, че скопен монарх не може да има - още повече в християнска страна. За да бъде вероятно Роман да е бил български цар, то трябва да се докаже, че към момента на възцаряването си още не е бил скопен. В случая не се доверявам на онези извори, които зависят от текстовата конвенция и от общи места. Това е критицизъм, нещо нормално. За юридическата система в ПБЦ или по-скоро за влиянието на византийските закони след Покръстването дадох доста подробна справка по-назад в темата. Далеч не става дума само за Отговорите на папа Николай (или за тези на Фотий). В Х в. са извършени куп преводи на византийско законодателство на старобългарски. Бях започнал да пиша дълъг отговор на коментара ти отдолу, но спрях и го изтрих. Ти смесваш множество частни проблеми. Съжалявам, нямам мотивацията да разчепквам едно огромно кълбо от зле схванат материал. Боя се, че просто създаваш тюрлюгювеч от понятия. Може би на живо имаме по-голям шанс да изясним един на друг какво точно мислим и какво точно искаме да кажем, но засега оставам с впечатлението, че не спорим на едно и също равнище. Всеки мой пример сякаш още повече те обърква. Въпросите, които задаваш, наистина издават неориентираност в материята. Няма как да ги приема сериозно. Защо съм разделил старата титла като "кана сибиги" е говорено достатъчно в нарочната тема за това. За част от владетелите на ПБЦ не знаем много - част от тези от VIII в. Определено обаче не всички от тях са от владетелски род. Впрочем, това няма отношение към темата - Роман си е царски син. Но ставаше дума за положението на неблагородните и скопците в самата Византия и за влиянието на византийските модели след Покръстването. По отношение на царската власт обикновеният човек е в по-добро положение и от най-високопоставения скопец. Поговори с който и да е византинист по този въпрос. Това е просто факт и той ще бъде потвърден. А широкото влияние на византийската култура и обичаи сред българската аристокрация в Х в. ще обясни останалото. Разбира се, че Самуил е продукт на византийския свят. Симеон и Петър също са. И св. Йоан Рилски. И презвитер Козма. И поп Богомил. И Арон, Гаврил, Владислав, Делян... Смях или не, това е факт. Българската история и кулутра след Покръстването се включва в един по-голям кръг и не бива да имаме заблуди по този въпрос. Каквито и патриоти да сме, не бива да си затваряме очите пред този прост и ясен културноисторически факт. Който се смее, го прави за сметка на собственото си неразбиране. Не знам какво общо имат Чака и "цезаропапизмът" с темата за Комитопулите. Впрочем, имаш поне две неверни твърдения в тази част. Извинявам се, Митак. Моите писания може и да са неубедителни, но бих казал, че това не е тяхна собствена слабост, ако ме разбираш. Ne ultra crepidam.

Жега, мъка по лириците - чак отказват климатиците. Пак творят на сянка истериците, траки, руси тровят историците. Лее се мастичка по чашляците и надигат се изискано простаците: - Дайте глас на зайо в храсталаците! А е жега, мор дори в тумбаците. Народните поети се покриват - сред пот и бира трудно май откриват на Музата летливите вълнения... ... изчезват те сред спиртни изпарения. Тъй се лее мъката ни черна: нАуката страда в пот безмерна! --------- П. П.

Маймуняк, напротив. Свещеното убийство на успешни членове на общността и дори на водачи не е непознато в историята. Има много случаи на крале и кралски синове, принесени в жертва. Не казвам, че това непременно е станало и с Крум. Просто соча факта, че нашата съвременна логика далеч не е задължителна за древните.

Трибутът и провизантийската политика пречат ли си с нещо един на друг?

Тъй. Явно се налага да се формулират ясно неща, които всъщност всеки знае - или би трябвало да знае. Евнухът е "жив мъртвец". Скопяването е върховно унижение, лишаване от пол. Просто няма византийски евнух, станал император. Човек бива скопен, за да служи на императора без да има амбицията сам да стане император. Императорът е "баща" на своя народ и поне потенциално трябва да има възможността за наследници. Възможност за император-евнух няма и това не се нуждае от повече коментари. Паракимоменът Василий е отличен пример за това. Той е принц по кръв и е последният от регентите на императорите Василий II и Константин VIII. Същевременно е единственият от тези регенти, който така и не става император заедно с двамата законни василевси. Затова именно царуването на младия Василий II често се отбелязва като започващо в 976 - докато всъщност той формално царува заедно с брат си от по-рано, а поема реалния контрол по-късно. Просто тъкмо в 976 остава без регент, който да носи короната заедно с него. Защо? Ами защото паракимоменът Василий е евнух. А защо е скопен? Ами тъкмо за да не бъде обявен за император. Не просто законородени, а направо хора без благороден произход много пъти са ставали императори, така че не това е пречката пред паракимомена (да не говорим, че ако само незаконородеността му затваряше пътя към трона, то не би имало нужда той да бъде скопяван). За огромното влияние на византийската култура във вече покръстена България - дори при враждебност между двете страни - както и за това, че България е част от византийския културен ареал просто няма какво да се говори. Тези неща може и да изглеждат догматични, но просто са верни. Тези неща са до болка познати. Ако още веднъж ми се наложи да ги повторя, сериозно ще се усъмня в интелигентността на събеседника, който поиска такова нещо. Популярността на Петър пред Църквата (която по принцип организира историческата памет на високата средновековна култура) не пречи на факта, че политиката му е провизантийска. Каква точно е тази политика - това може да се прочете във всеки учебник. Не, темата се принизява от факта, че любители, които не познават добре средновековните реалности, не схващат логиката в едно просто съждение. Колкото до факта, че един добър историк може да си позволи литературен обрат в даден абзац - това не се нуждае от коментар. Точка по въпроса. Наистина.

Темата е интересна. Павлов има понякога може би прекалено смели, но винаги интригуващи идеи.

Галахаде, казах ти: по-високо билото. Тома Славянина, Симеон Велики, Варда Склир и Исак Комнин (от Кипър) също се борят против византийската политика, но това не им пречи да бъдат част от византийския свят. За "византийския закон", византийските закони и влиянието на византийското право в покръстена България вече говорих достатъчно. Да не принизяваме темата.