glishev

Бел. Глишо Разделих две теми - в едната нека си тече флейм на воля. В другата - не.

Ами - не. Всъщност на фентъзито трябва да му се позволи да се шири там, където му е мястото. Там да се остави на мира, а другаде - да се сече. Сиреч автохтонците ще си бъдат гонени от нормалните раздели, а глупостите по отношение на филма - оттук. Историята не е фентъзи, та напразно си си дал труда да цитираш.

Може да се поспори. Но това, дето ми казваш, че един доста кадърен сериал, който случайно се харесва на немалко нормални и свестни хора, нелишени от вкус, е същото като Азис и пайнерките, е крайно обидно. Сдържай се.

"Висок" Ренесанс означава не само конкретна периодизация, но и някакво представително ниво. "Високото Средновековие" например не е късно Средновековие. Така че терминът си е подходящ. Многознайко, не знам доколко текстовете в темите ти са си твои - тук предпочитаме собствени текстове. Но пък темите са интересни, за което поздравления. Имаш ли предпочитани ренесансови композитори?

Писна ми от пълни простотии - тамплиери, извънземни, прераждания, автохтонщини, княгиня Олга била българка... Всички тези напълно позорни неща трябва да се трият.

Не, просто много стана приемането на желаното за истина.

Fortuna vel ars.

Всъщност римляните и китайците са знаели едни за други.

В някои неща наистина съм догматик, Митак. В други - не. То и без това не може. Иначе напротив, в случая дори отбягвам изворите от ВБЦ. Има разлика между отхвърлянето на "ромейския закон" като власт и отхвърлянето на ромейските закони като юридическа система. В крайна сметка за българите Самуил е "цар", точно както и Василий II е "цар". Самуил не става обратно "кана сибиги", нито отхвърля християнството. А това пак е "ромейски закон". Помисли над това Не, обикновен човек да стане цар и да вземе царицата не е чак толкова безумно, колкото скопец да стане цар. Наистина, каквото и да си говорим - от Покръстването нататък България е част от византийския свят. Което е заслуга и на уважаваните още в Средновековието Симеон и Петър. Смятам, че дори Самуил, който е крайно антивизантийски настроен всъщност е типичен за византийския свят: благородникът-бунтовник срещу централната власт, василевсът на бунта, апостатът. Антагонистът на царстващия ред. Вписва се в епохата си редом със Склир и Фока. Другото, уви, е просто wishful thinking. Ресавски, светци-съименници да бъдат поместени заедно не е нещо необичайно.

Добре, за мен сериалчето не е мижаво и заслужава внимание и настоятелно ще те помоля да спреш да обиждаш вкуса ми. Темата, впрочем, беше точно за сериала. Позволи на феновете да пишат за това, което харесват.

Добре, де. Да обобщим: за вкуса на част от зрителите визията на "Троновете" е прекалено агресивна и вулгарна. За други пък сериалчето си е таман на място фентъзи.

Галахаде, моля те, по-високо билото

Каква византийска историография, изречението е на Рънсиман Ми то е нормално да има и литературни похвати и обрати у добър историк. И у Момзен, и у Тиери, и у Рънсиман. Това няма какво и да се обсъжда. Айде, не струвало. Викам да си направим форумна екскурзия до Трекляно.

Сиреч и по двата въпроса няма нищо сигурно. Ни изображение на "цар" Роман от Х в., ни грамота на Владимир от Преславец

Тоест смяташ, че Владимир може да е бил в Дунавска България след 980 (когато се връща от изгнание в Норвегия) и да помага на Василий срещу Самил и Арон? Това е интересно, но трябва да се докаже някак. Засега лично аз приемам, че войните му с българите се отнасят до Волжка България. Дай публикация на грамотата? Това с изображението на "цар Роман" от Х в. в пещерата край Трекляно за съжаление се оказа просто подвеждащо. Разполагам със свидетелството на мой приятел и колега, който случайно притежава къща там и твърди, че е посещавал мястото. Изображението е грубо, надписът не може да се разчете. А не мога по никакъв начин да намеря публикация на изображението. Накрая ще взема сам да ида до Трекляно, за да видя с очите си. За това, че Арон най-вероятно не е бил цар, щом не е споменат като такъв в Битолския надпис - може да си прав. Но най-малкото е имал царски амбиции.

"НаДпис". "ПредлОжения". Гугъл-преводачът може да се ползва само за проверка на отделни думи, но не и за добър превод на цели изречения. И е особено неподходящ за езици с падежи - като латинския. Изречението, което ти е дал, е погрешно. Знаеш рисковете на машинния превод. A "cras" на латински всъщност означава "утре", а не "дълготраен".

А, Ресавски Таман си ми попаднал. Така и не се разбра нищо повече за това изображение на цар Роман от треклянската пещера от Х в. Изглежда са те заблудили. Това за грамотата на княз Владимир би било интересно. В Преслав на Дунава? Т. нар. Малък Преслав? Да не се окаже, че става дума за Переяслав(л) край Киев? На мен тия неща винаги ми се виждат силно съмнителни, защото така лесно можем да изкараме, че и Псков е Плиска (което някои всъщност правят). Много трябва да се внимава с възможните митове. Преди всичко Владимир Киевски първоначално е езичник и е силно свързан със Скандинавия. Нямаме известия да е пътувал към Балканите. Подозирам, че преувеличаването на връзките между Киев и ПБЦ много лесно ще се превърнат в нов и вреден мит. Отвращавам се, когато от несигурна информация се скача на изводи на едро. Предпазливост трябва.

Това как ние гледаме на епохата е едно на ръка - едни ще я похвалят, други ще я отрекат. Интересно е как са гледали самите съвременници на Симеон и тези след него.

За пореден път! Който иска превод на старобългарски, да търси (цък) форума на Класическата гимназия! Колкото до латинския, моля: "dolor longa, vita brevis". Може също: "poena infinita, vita brevis".

ОК, това само по себе си още нищо не доказва.

Това е доста странен въпрос. Царят никога не е "глава" на Църквата - дори във Византия това не е така. Чисто църковното разбиране е, че Глава на Църквата е Христос, а местните църковни и светски власти просто я администрират. Чак Реформацията ще превърне светските държавни глави в "Глави на Църквата". Преди българската Църква да проима патриарх, тя просто не е била автокефална в точния смисъл на термина. Неин отценачалник е бил (архи)епископ, а вероятно в ектенията е бивало споменавано името на константинополския патриарх. И преди, и след патриаршеското издигане на Дамян обаче Глава на Църквата по принцип е Христос, а не някой светски владетел - бил той византийски василевс или български цар. Това поне е автентичното средновековно схващане за нещата. ------ А отделно от това монети на цар Петър няма - или поне не могат да бъдат сигурно идентифицирани. Първите сигурни български монети са едва от Второто българско царство. Това, което Чилингиров пише за монети на цар Петър, е чисто нагласена работа. За съжаление. Монети от ПБЦ няма. Да си припомним, че поради липсата на разпространение на пари в покорените български земи, Василий II запазва натуралния данък. Да си припомним също, че в България, за разлика от други европейски страни, са откривани изобщо много малко средновековни монети отпреди XIII в., както и че в големи колективни находки на монети отпреди XIII в. не е откривана и една сигурна за идентифициране българска монета. Накрая - археолозите във форума ни могат да посочат дали в някоя от владетелските резиденции на ПБЦ е откривано изобщо нещо, напомнящо монетарница - било в Преслав, Плиска, Дръстър, Преспа или Охрид. Ако тази странична тема предизмиква интерес, ето го материалът на Чилингиров: http://www.ivanstamenov.com/2009/10/571/ Ето я и старата тема тук за най-ранните български монети: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8408&st=0&p=84303&#entry84303

Може би точно контрастът между епохата на Симеон и следващия период превръща този период в Златен век. Все пак, дълготрайните последици от войните и от появата на едрата църковна собственост не са можели да бъдат оценени в самата епоха. Представете си - Симеон строи цял нов град, при това доста впечатляващ за българите, с разкошно украсени представителни сгради, при това част от тях - църквите - от нов (или по-скоро добре забравен) за страната тип. И преди това е имало значимо строителство в България, разбира се, но Симеоновото изглежда доста впечатляващо. Книжовният труд си е нещо качествено ново. Преводите са си преводи, но все пак се появяват и изцяло нови текстове - вярно, те пак са религиозни, но пък религията има огромно значение както за владетеля, така и за обикновения човек през Средновековието. Войните на Симеон поне на Балканите са успешни. Непосредствено преди него и особено след него такъв кипеж и преробръщане на страната вероятно никога не е имало. Това лесно може да остави впечатлението за "Златен век". Вероятно е било вълнуващо човек да живее в Симеоновия новостроящ се Преслав, особено ако е бил, да речем, начетен свещеник, чувал е новините и е участвал в литературния процес. Да не забравяме, че нашите знания за Средновековието се дължат до голяма степен на текстове, а в онази времена текстовете се пишат главно от духовници и естествено отразяват тяхната гледна точка. За духовника Симеоновото царуване трябва наистина да е изглеждало златно. Това, че гледната точка е основно църковна, още не значи, че е изцяло лишена от значение. "Златният век" за църковните институции, църковното строителство и църковната култура се оказва с много по-траен резултат от победите на бойното поле. -------- Венко, знаеш, че има (поне) два езика, говорени в ПБЦ: а) този на най-ранните българи и б) славянският, църковен, литературен старобългарски, от който произхожда и нашият съвременен български. Доколкото "старобългарски" наричаме езика, от който произлиза нашият език, то още по-старият език на самите българи няма как да бъде наречен другояче освен език на първобългарите, "първобългарски". Все тая е дали ще го наречем така или пък "протобългарски", "прабългарски" или пък с тромавото и описателно: "език на най-ранните българи". Това са технически термини, които приемаме за удобство и за да не объркваме понятията. Терминологията е измислена предимно за наше улеснение и яснота. Византия също не се е самонаричала така, но когато споменем това име, е ясно какво имаме предвид. Същото е и с "прабългарския".

Митове развенчаваме всякакви

В 626 е последната голяма аварска война срещу Византия, разбира се. Заедно със Сасанидите, ако не бъркам. Но няма ли данни за по-незначителни конфликти между ромеи и авари в периода 626-680?

Всъщност "Игра на тронове" е нелоша екранизация напървия том от доста прилична фентъзи-поредица. Тук не поуката или моралът са мотив за авторите на сериала. А именно атмосферата на поквара сред властниците. Разбира се, хубаво е човек да е позачитал книгата или пък да е запознат със сюжета поне от филма - тоест да е гледал сериите в някакъв ред.