glishev

Хе, че нали официално всякакви научни, културни, образователни и социални харчове в момента се ограничават до минимум. Държавната пара се харчи за всичко друго, но не и за духовни или социални ценности.

То точно това е - няма данни за наследници на Роман, но все пак част от изворите споменават "деца на Борис". Което е достатъчна причина да бъде скопен Роман, а не Борис - другото би било след дъжд качулка от византийска страна, ако ме разбираш Нашият проф. Добрев дори твърди, че Ана, съпругата на княз Владимир Киевски, била дъщеря на Борис. Което не е точно така, но няма значение, важното е лаф да тече

Именно, Монте Кристо, мерси Това вече беше и цитирано. А забележката за белегристичния момент се отнасяше до конкретно изречение. Вече дали Роман може да е скопен по-късно от 971 или пък да е имал друга съдба - това кой както иска да го гадае.

И пак е по-добре човек да се задълбочава. Може да открие удоволствие там, където друг не успява.

Любопитен съм дали можем да изведем от наличната информация нещо повече за отношенията между българи и авари най-вече през VIII в. Факт е, че след създаването на Дунавска България престават аварските нападения над Византия. Мое лично мнение е, че ПБЦ донякъде е схващано от ромеите като един вид федератска държава. В този смисъл ролята на България на Балканите в VII-X в. не е само на съперник, но понякога и на съюзник на ромеите - и може би на алтернативна цивилизоваща сила за славянските племена и на Балканите, и във Влашката низина (разбира се, поддържам традиционното схващане за "славянското море" в VII-X в., което не всички споделят). Византийските и латинските (предимно франкски) извори за VII-IX в. се интересуват от българите и аварите най-вече, когато те влизат в някакви отношения с Романия и с франкските династии. Но когато варварите, езичниците, абсолютният Друг влизат в отношения помежду си - дали тези процеси са отразени достатъчно добре в наличните исторически извори? Възможно е да задавам глупав въпрос с очевиден отговор, който ми е убягнал поради глупост. И все пак, ако съдим по съвременната си историография, тя е византоцентрична. Почти всички отношения на българската държава са с Византия. Тук-там се появяват и други народи, но някак встрани от фокуса на внимание. Това е заради основната маса извори, която е византийска, разбира се. Не е ли същото с аварите? Те интересуват Византия, когато граничат с нея. Интересуват франките, когато се сражават с тях. Струва ми се, че може би има една непроследена в изворите граница, една изгубена история на отношенията между две големи варварски империи, между два мощни степни народа. Българите и аварите през VIII в., краят на обсадите на Солун, панонските българи, славянските племена между двата езически центъра на власт. Дали българите не са освен всичко друго един надежден противоаварски "щит" за Романия? И дали пък аварите не са по случайност противобългарски "щит" за франките? И можем ли да се запитаме отново кои точно са "измаилтяните", погубили "цар Испор на Дунава"? --------- П. П. Чудно ми е също - дали може да се говори за отношенията между българи и авари и като за част от "борба за короната на Степната империя"? Самият аз не вярвам точно в тази трактовка, но има хора и то познавачи, които я ценят.

По-скоро от педантична грижа за винителния падеж

По-скоро: "Господи, помагай на Михаил, архонта на България". Но наистина, не този печат се продава.

ОК, Митак, камък ми падна от сърцето, дето се вика Според мен си има, как да го кажа, допустими и недопустими (тоест пренебрежимо малки) възможности във всяка област. Понякога се случва гениален дилетант да докаже, че някоя от досега приеманите за недопустими възможности всъщност е допустима, че и отгоре. Но това е рядкост. Точно коя възможност е недопустима или допустима - това се определя по строги критерии, по метода на съответната дисциплина. В случая с историята става дума за интерпретация на изворите, привеждане на възможно най-разнообразна релевантна информация и оценка на събитията (тук е проблемът на любителя). Имаш някаква маса извори, които ти дават данните за дадена поредица от събития по относително близък, но не еднакъв начин. Сядаш и прилагаш метода върху тях - тоест пробираш по-вероятните възможности. Разбира се, предполагаш на места. Другаде се отказваш от дадена възможност. Стараеш се да защитиш избора си. За да си добър, гледаш да си се запознал и с мненията на интерпретаторите преди теб. Отхвърляш или приемаш и тях. Но през цялото време гледаш да прилагаш не собственото си предпочитание, а метода, такъв, какъвто ти е познат. Сравняваш изворите и ги оценяваш по сума фактори: синхронност, произход, жанров характер. Налага ти се да познаваш много външна информация: културна, че дори и чисто литературна. Тоест точно бръсначът на Окам може да те подведе. Примерно така като в нашия случай - виждаш, че в повечето извори недвусмислено пише, че е имало български цар на име Роман и го приемаш за исторически факт. После вече добавяш и любопитния факт, че този цар Роман е скопец като някаква интересна подробност. Добре, но например има и много британски извори, в които пише, че е имало британски крал на име Артур. И то хроники, а не само романи. И то много разнообразни - включително френски и датски, а не само британски. Това обаче още нищо не доказва. Може и да не е имало такъв крал. Може да става дума за легенда. Значи не само съгласието на мнозинството извори трябва да те води. Трябва и оценка. И тука почва голямото отсяване: един извор е късен, друг е с много сигурни грешки и може би и тук греши, трети е очевидно повлиян от по-ранен, който вече си отхвърлил, а четвърти е под влияние на силна литературна традиция. Най-накрая добавяш и информация, която на пръв поглед е косвена - в случая влиянието на византийското право и култура, отношението към евнусите и ограниченията пред тях, а пък отделно от това и сведенията за датите в живота на Самуил. Тогава стигаш до дадени изводи. Първа възможност - Роман не е историческа личност, а литературен персонаж. Отхвърляме я. Споменат е не само в хроники, а и в документи. Втора възможност - Роман е историческа личност, български цар-скопец. Това съответства на мнозинството извори. А съответства ли на културноисторическата реалност в епохата? И доколко надеждно е мнозинството извори в случая? Трета възможност - Роман е историческа личност, български цар, който може би е скопен чак при последното си пленяване. Отхвърляме я. Не съответства на нито един извор. Четвърта възможност - Роман е историческа личност, български царски син, който е скопен, връща се в остатъците от България, настанен е в Скопие и не играе роля в управлението на страната, която е управлявана от новия цар Самуил. Това съответства на информацията ни за евнусите и донякъде се съгласува с онази част от изворите, която е най-информативна. Противоречи на мнозинството от изворите. Останаха две възможности. Тук вече идва аргументирането на всяка от двете интерпретации: буквалистката и скептичната. Трябва да се вземат предвид възможно най-много фактори, за да се състави голямата картина на епохата (доколкото е възможно), да се схване историческият контекст и най-сетне да се поставят конкретните събития и изворови данни в този контекст. За да се оценят и интерпретират правилно. И така, може ли да има скопен монарх в България в края на Х в.? Бил ли е Роман цар? Златарски казва - такова е сведението на Яхъя, а Яхъя е добър извор. Тук мнозина се присъединяват към него (например Йордан Андреев). Всъщност в случая любителите масово следват Златарски, когото иначе недолюбват. Това е интересен проблем, но вече психологически. По-долу ще отбележа какво смятам за това. Рънсиман и Острогорски казват - Яхъя в случая не е достатъчно добър извор, защото е отдалечен и подложен на влиянието на ориенталска разказваческа традиция. Скилица дава достатъчна възможност за друга интерпретация (а той в случая е добър извор, защото при все неточностите си, е изключително детайлен - той е високопоставен сановник с достъп до документи), мнозинството извори са повлияни от литературна конвенция и предвид положението на евнусите във Византия и влиянието на византийската култура в този момент в България, не е възможно Роман да е станал цар. И тук към тях се присъединявам скромно и аз. От себе си добавям датировката на царския брак на Гаврил-Радомир (който сочи, че Самуил най-вероятно е цар още приживе на Роман) и дори действията на Арон, които сочат, че и той най-вероятно е имал царски амбиции още приживе на Роман. Ще добавя още следното - Златарски достатъчно пъти е улавян в неточности в други части на работата си и това разклаща доверието в изводите му. Докато например Острогорски не е. Йордан Андреев е известен с направо лошата си научна работа. Докато обаче автор като Иван Божилов, който също коментира и аргументира невъзможността евнух да е станал цар, също не е улавян в чак груби неточности. Това е странична информация, разбира се, но не е без значение. Там е работата, че Златарски като позитивист от XIX и нач. на ХХ в. се отнася некритично към изворите. Това е много типично за епохата му. Огюстен Тиери, та дори и великият Момзен са същите. Изворите не се анализират, те само се съпоставят и мнозинството по даден въпрос се приема за факт. И така получаваме странната фигура на царя-скопец. Или на крал Артур, да речем. Днес обаче все повече се разширява възприемането на изворите като произведения, податливи на изкривяване. на литературна мода, ако щеш. Най-малкото - на традицията, на инерцията. Затова те се реинтерпретират. Примерно в една друга тема, която скоро пуснах, по друг повод се опитвам да преразгледам традиционните датировки на основаването на кралствата от английската Хептархия. Оказва се, че датировките им са изместени в относително късен период. Историкът просто трябва да е критичен и към изворите, и към съответната културна среда, и към изводите. И да ги познава, разбира се. Естествено, не говоря за някакво безогледно пренаписване на историята, а за преразглеждане на несигурните моменти. Да се достигне равновесие между новаторство и консерватизъм. Тук въпросът не е в това кога си роден (пък и аз, разбира се, съм си нагло и самоуверено копеле ). А в това как прилагаш механизма на историческото мислене. По тоя въпрос си я има "Апология на историята или Занаятът на историка" на Марк Блок (книга, която ми беше дадена от много близък човек и направо ми отвори очите). Има го и курсът лекции "Увод в историческото познание" на Румен Донков, който не е идеален, но може да те научи ако не да "тичаш", то поне да "ходиш" като историк. Та - това е. В случая не искам да убеждавам докрай никого. Стигат ми две неща - да изясня пред самия себе си собствените си съмнения (това вече успях да направя и то заради енергичните възражения на цялата компания), както и да посоча, че поставянето на Роман в списъка с българските царе съвсем не е безспорно и безпроблемно. В това отношение се провалих напълно Всъщност смятам, че психологически историческото мислене у нас е крайно негативно настроено към ваденето на каквото и да е от историята ни. Склонни сме да приемаме само добавянето. Затова например толкова добре се приемат тезите за "цар Константин II" и "цар Пресиан II", които също са крайно несигурни. Затова и любителите на историята у нас правят един несъзнателен избор с двоен стандарт - приемат Златарски там, където той трупа имена и личности. Отричат го само там, където той пък отхвърля имена. Разбира се, някой може да ме обвини, че чисто психологически пък аз съм негативист - и се стремя само да вадя неща от историята ни. Това обаче би било емоционално (а и обективно невярно) обвинение, така че го пренебрегвам

Не, наистина, възможността за евнух-владетел е безумна По това няма никакво място за коментар.

Галахад, ако знаеш на какви критики "от позиция" на разума съм се начел и за "Междузвездни войни" Пълни глупости са, разбира се. И ти ако попаднеш, ще им се смееш.

Бел. мод. За цени, попупка и продажба не се говори в публичната секция на форума. Впрочем, цената на материала може да се намери включително в Гугъл.

Ако някой си поиграе да ми отдели страничката като файл, ще я прочета, преведа и кача във форума. Това не е чак старофренски, но все пак е някакъв остарял френски, ще се справим Ако не аз, то колегата Историк, стига да се навие - още повече, че неговият френски е по-професионален от моя.

Дали е неистина е малко прибързано да се каже. "Даргамер" може и да е погрешна транскрипция на "Драгомир". Във всеки случай не е много вероятно името да се родее с "Дрого".

Как беше оня лаф - езикът е диалект с армия и флот

Да, има германско име Drogo, но не в готска употреба: името е франкско по произход и не са засвидетелствани готи, които да го носят.

Бог да го прости, голям човек беше старият Хабсбург. Със сигурност поне неговата идея не беше точно за тази малко безпринципна полуконфедерация, която още се оформя.

Би звучало готски, ако има готска дума или поне корен "*darg-", "*dargaz" или нещо от сорта. А май няма По-скоро можем да предположим, че славянското име "Драгомир" е неточно записано.

Всъщност конкретно Аспаруховото име май е от ирански произход. Лично аз смятам, че българите са имали смесена именна система - с ирански, тюркски и готски имена в нея. Това май е нормално за степните народи изобщо - да ползват имена от най-разнообразен произход. Защо не и славянски? Може би също, но според мен не по-рано от VIII в.

Честита книга. Ако не друго, поне има заряд да предизвика полемики. Надали ще ми стане любимо четиво, но мисля, че има изгледи да се продаде добре.

Митак, няма нужда се заяждаме, тук Зитко е прав. Ако съм те обидил нещо - прощавай. Наистина обаче смятам, че въпросите ти често издават неразбиране на историческата проблематика. Историята не е само низ от събития. Пък и за да бъдат събитията разбрани в светлината на тогавашните реалности, е добре да се познава съответната културна ситуация. Малко съм демотивиран да отговарям на повтарящи се въпроси, често не съвсем добре формулирани. Самият аз се чувствам така в много специалности извън моята. Както казах, за мен темата в тукашния си вид по-скоро е приключена. И, да, Острогорски е особено подходящ. Галахаде, за евнусите не си прав. За евнух-владетел просто е абсурдно да се говори. Да се издигне до някакъв пост - това да. Но владетел - няма начин. Наистина. По това няма нужда да говорим повече, то не е въпрос на мои или твои убеждения, а средновековна реалност. Ти май имаше едно добро предположение - че ако Роман е бил цар, то значи не е бил скопен или пък е бил скопен едва при последното си пленяване. Това е така. Тъй като едната възможност изключва другата, помисли над това - да речем, че Борис наистина е убит съвсем случайно и че Роман е добре приет от Комитопулите. Да речем, че Комитопулите наистина го издигат за цар и признават почетната му власт. Знаем, че Скилица понякога обърква датировките. Възможно ли е при тези условия Роман да е скопен едва в 991? Лично аз не споделям такава версия, но тя поне е логична. Петров, кого е еня за БЮРМ-овците С едни колеги от Сърбия си приказваме тия дни. Хората най-нормално учат и преподават, че епохата на Комитопулите си е дял от историята на Първото българско царство. Може и да е особен дял (поне така смятам аз), но си е все същата българска история и вече от доста време дори сърбите - а те имат добра медиевистика и в частност византинистика - не се занимават с македонистки глупости. Един датски фолклорист, чието име трябва пак да проверя, че ми убягва, принуден да спазва проклетата политкоректност, говори за "Български-Македонски език". Според него става дума за един език с две книжовни норми, базирани на различни диалекти и с две имена, които трябва да се използват паралелно, за да бъде названието коректно. Много елегантно решение. Излиза, че ние тук във форума също си пишем на български-македонски, което си е като виц, За ролята на Борис и Роман като евентуални предатели или пък герои нищо определено не мога да кажа.

Възможно е българите да са ползвали и готски имена, да.

Да, ако четем историята не като история, а като роман.

Изглежда, че рано или късно всеки свиква с някаква предпочитана транскрипция - например аз предпочитам "Ра" пред "Ре", "Аменхотеп" пред "Именхотеп" и пр. Неизбежните неудобства на условността. От друга страна, човек може въпреки разликите в условното произношение да се научи криво-ляво да чете някои елементарни египетски текстове. С граматиката на Гардинър и "Малкия илюстрован Шамполион" на К. Жак човек се чувства някак измамно подготвен

Много е странно да се съди дадена политика от дистанцията не просто на времето, а на хиляда години разстояние. Колкото до Мадарския конник като Тракийски херой и до - о, ужас - факта, че говорим език от славянската група, чудете се на тези неща в раздела за паранауки. Аман от глупости.

Напълно вярно. Кабинетната работа също е необходимост.