glishev

Писателите, които открито говорят в есета и писма за недомлъвките в романите си и за асоциациите на читателя, са поне двама: Толкин и Зелазни. Иначе историята в "Песен за огън и лед" на Мартин просто безобразно много прилича на английската история. Като почнем от "Седемте кралства" (саксонската Хептархия), минем през Вала (Адриановия вал), идването на Таргариените (Уилям Завоевателя), свалянето на Таргариените (Ричард II), войната за наследството на Робърт Баратеон (Войната на Розите) и смяната на Старите богове с Новите, а после и с Червения бог (Реформацията).

П р о и з х о д н а а н г л о с а к с о н с к и т е к р а л с т в а В известен смисъл историята на ранните англосаксонски кралства започва с пристигането на Августин и групата му от приблизително четиридесет монаха в двора на крал Етелберт от Кент в 597 г. Августин и хората му са изпратени от папа Григорий Велики, „за да проповядват Словото Божие на английския народ" и доколкото знаем мисията им е първият организиран опит за покръстване на англосаксите. Не е изненадващо, че идването на Августин ипридружителите му има огромно значение за Беда, чиято „Църковна история наанглийския народ" (завършена в 731 г.) е нашият основен наративен извор заседми и началото на VIII век, така че Беда започва детайлния си преглед върху историята на англосаксонските кралства именно от този момент. Като монах Беда, разбира се, вярва, че покръстването на народа му слага началото на нов етап в историята. Също така би било вярно, ако кажем, че Беда има възможността да започне своята подробна история на англите тъкмо заради успеха на Августиновата мисия. В крайна сметка Августин и събратята му носят на англосаксите не само нова религия, но и изкуството да се чете и пише (руническата писменост нито е добре развита сред англосаксите от периода преди викингското нашествие, нито пък на нея са създавани наративи). Въпреки че появата на мисията, пратена от папа Григорий очевидно отбелязва важен етап в религиозното развитие и слага началото написмената традиция на англосаксите, това не е идеалната отправна точка, от която да започне изследване върху историята на англосаксонските кралства. Ясно е, че към 597 г. по-голямата част от тях вече съществуват и че сложната политическа мрежа от вътрешни взаимовръзки, разкрита от Беда в неговата „Църковна история" произлиза от предхристиянския период. Това обърква историка, защото означава, че много от значимите ранни моменти в изграждането на саксонската Хептархия сякаш остават отвъд възможността да ги изследваме с помощта на писмените източници. За щастие историята на страната между 400 и 600 г. не зависи само от писмени данни – свидетелствата на топонимията и археологията позволяват изграждането на представа за този период. Продължава разкриването на нови археологически обекти и същевременно не всички находки са надлежно публикувани, така че все още предстои да бъде дадена цялостна оценка на значението на археологическата информация за епохата непосредствено след края на римското управление в Британия. Романо-британски (уелски) писмени източници Заселването на англосаксите в Британия и произходът на англосаксонските кралства са тясно свързани, но не и идентични проблеми. Най-ранният и географски близък писмен извор за периода на англосаксонското заселване е омилетичното произведение "De excidio Britanniae" („Падането на Британия"), в което романо-британски (уелски) църковен автор, наречен Гилдас разглежда събитията от V век от гледната точка на едно от оцелелите в западната част на Острова британски (т. е. романизирани келтски) кралства вероятно около средата на шестото столетие. Темата на Гилдас е не толкова англосаксонското нашествие, колкото греховете на бритите, които според него са основната причина за Божието наказание във вид на германски и изобщо варварски (пиктски и скотски включително) нападения. Гилдас накраткоразглежда употребата на саксите като наемници (можем да кажем – като федерати) на романо-британска служба в дн. Източна Англия след оттеглянето на римските легиони, разрастването на наемническите поселения до момента, в който се оказват достатъчно силни, за да се обърнат срещу романо-бритите и разрушенията, причинявани от саксите на беззащитните брити до прочутата битка при Mons Badonicus, близо петдесет години преди момента, в който пише самият Гилдас (традиционно обаче битката бива датирана ок. 420 г., например у Огюстен Тиери). Разказът е кратък, в него липсват дати и очевидно е неточен на определени места – например, когато съобщава, че Адриановият и Антониновият вал са издигнати в IV век. Гилдас разчита повече на устни предания отколкото на писмена информация и дава обобщена версия на събитията, случили се преди неговото собствено раждане. Все пак това е единственият разказ, с който разполагаме за периода наанглосаксонското нашествие. Той задава рамката на събитията непосредствено след изтеглянето на римляните, която е популярна от времената на Беда до днес. Макар Гилдас да е популярен най-вече заради светлината, която хвърля върху нахлуването на англосаксите, свидетелството му е ценно и заради данните за характеристиките на романо-британското общество от VI век, което той познава от личен опит. Укорите към това общество са истинската цел на Гилдасовата полемика – той пише срещу романо-британскитекрале, управляващи в дн. югозападна Англия и Уелс. Тези райони принадлежат към някогашна римска Британия, но в VI век не оцелява почти нищо от принадлежността към късната империя, с изключение на християнството (която Гилдас смята за половинчата). Контролът е преминал към крале, които Гилдас нарича „тирани" и чиято власт се основава на въоръжената им свита. В това общество насилието е ендемично. Лаконичният Гилдасов разрез на британските реалности в западната част на Острова през VI век общо взето съвпада с данните от по-късни харти, жития на светци и анали от Уелс. Изглежда, че упражняването на кралската власт в Уелс и в обитаваната от брити част на Северна Британия си приличат, но тамошните владетели и техните дружини са представени в различна, по-скоро героична светлина – например в поемата "Gododdin", възпяваща успешен набег на романо-британското кралство Гододин (в дн. югоизточна Шотландия) срещу англосаксонското владение Дейра. Традицията, на която Гилдас се основава за събитията от V век, най-общо разкрива, че тези, които поемат властта в източните части на Британия след оттеглянето на римските легиони, се опитват да разчитат за сигурността си на германски наемници, които постепенно заграбват управлението, докато при аналогични обстоятелства в западния дял на Острова се издигат местни предводители, които запълват властовия вакуум и установяват романо-британски кралства в рамките на някогашните римски диоцези. Англосаксонски писмени източници Когато завършва своята „Църковна история" в 731 г., Беда използва по-ранни писмени данни, за да изложи историята на Британия до идването на Григориевата мисия и поставя произведението на Гилдас в основата на разказа си за англосаксонското нашествие. Гилдас по никакъв начин не идентифицира саксонските водачи, командуващи федератите „в източната част на Острова", но тук Беда интерполира пасаж, в който обявява за предводители братята Хенгист и Хорса, смятани за основатели на кралската династия в Кент. Информацията може би идва от абат Албин от Кентърбъри, който е основният информатор на Беда за Кент. По-детайлни сведения за действията на Хенгист и Хорса се появяват в Англосаксонската хроника и в „Кентските хроники", включени в "Historia Brittonum" („История на бритите"), британска компилация от ок. 830 г., приписвана на Нений. Англосаксонската хроника съдържа и разкази за идването на Кердик и Кинрик (би било по-коректно, но и по-непопулярно, ако предаваме ст.англ. имена Cerdic и Cynric като „Кердич" и „Кюнрич"), Стуф и Уихтгар, Ела и синовете му, основатели съответно на кралствата в Уесекс, о-в Уайт и Съсекс. Тези основатели пристигат в Британия с малобройни корабни екипажи, сражават се срещу британските водачи в продължение на няколко години и установяват свои владения. По-кратките данни за Нортумбрия и вътрешен Хемпшър изглежда потвърждават подобен ход на събитията. В VIII и IX век става обичайно да се представят основателите на кралства като пришълци от континента. Изглежда се е оформило стандартно предание за произхода, използвано, за да обясни основаването на различните англосаксонски кралски династии. Възможно е дори наративът на Гилдас да е повлиян от подобна конвенция. Не можем да бъдем напълно сигурни в историческата валидност на тези разкази за основаванията на кралствата. Беда въвежда информацията си за Хенгист и Хорса с уклончивото: „казват, че..." ("perhibentur"), формула, която използва навсякъде в своята „История",когато предава известия от непроверим източник, почиващ на устна традиция.Коментарът на Беда за слизането на саксите в Кент е, че известието трябва да се приема внимателно. Наистина, при по-сериозно задълбочаване в подробнитенаративи за основаването на Кент и действията на Кердик и Кинрик можем данамерим допълнителни основания за съмнение в сигурността на традиционнитесведения. Не трябва да се забравя, че тези извори не са съвременни на описваните в тях събития, а са съставяни три-четири столетия по-късно. В тях се наблюдават особености, типични за легенди за основаването на царства, разпространени из целия индоевропейски свят. Особено изпъкват двойките сродници-основатели с алитериращи имена, които напомнят боговете-близнаци на германския пантеон и други персонажи, които основателите надвиват или срещат – и чиито имена вероятно произлизат от топоними. Така например Хрониката споменава за победа на Кердик и Кинрик в 508 над британския крал Натанлеод, на когото сетне бива наречена местността Натанлеага. Всъщност обаче името на този мочурлив район в Хемпшърпроизлиза от ст. англ. "naet", „влага" и по-скоро името на изцяло легендарния владетел е взето оттам вместо обратното. Има още много примери от този тип. Легендите за основаването на Кент съдържат още традиционни разказвачески мотиви като например нощта на клането, когато саксите с хитрост примамват мнозина британски благородници към гибелта им – този мотив се среща още в легендите на гърци, континентални сакси, викинги и ирландци. Хронологията на тези разкази за основаването на кралства също невинаги е убедителна. Гилдас не предлага сигурна датировка на за Adventus Saxonum, но Беда интерпретира думите му в смисъл, че първата покана към саксите като към федерати е между 449 и 455. Пристигането на Кердик и Кинрик трябва да става към 494 или 495, но лесно може да се докаже, че хронологията на на най-ранните уесекски крале е преподреждана, а следите от по-скоро тромавата намеса в текста са запазени в пълните с повторения вписвания в Англосаксонската хроника. Различните версии на уесекския кралски списък в оцелелите преписи на Англосаксонската хроника сочат, че царуването на Кердик първоначално е датирано около 538-554 г., което (ако продължим да следваме времевата последователност от Хрониката) трябва да постави идването на Кердик и Кинрик в532. Детайлната критика, отправяна към разказите за основаването на англосаксонските кралства в последните години затруднява употребата им като сигурен материал за работата по възстановяване на най-ранната англосаксонска история и поставя под въпрос доверчивостта, с която по-ранни поколения автори подхождат към тези извори. Дори да има историческо ядро в разказите за Кердик и Хенгист, то трудно може да бъде отделено от по-късната преработка, която тези истории очевидно преживяват. Във вида, в който оцеляват, наративите сочат по-скоро начина, по който по-късните англосакси представят основаването на кралствата си, а не толкова реални исторически събития. Кердик основава уесекската династия и всички сетнешни крале на западните сакси претендират, че произхождат от него. Разполагаме с подобна информация за още няколко кралства, които сочат имената на своите полулегендарни основатели и местата им в кралските каталози и генеалогии. Както и в случая с Кердик (ако възприемем редакция на датировката на царуването му), останалитепримери също означават, че кралствата са основавани през VI, а не през V век. Например Беда твърди, че кралете на източните англи са известни като Уфинги по името на Уфа, дядо на крал Редуалд. Тъй като Редуалд загива около 624, можем да допуснем, че дядо му царува към средата на VI век. Ключова фигура за източните сакси е След, от когото всички крале на Есекс водят родословието си и чийто син царува към 604 г. В такъв случай След трябва да е дошъл на власт не по-рано от втората половина на VI век, а романо-британски племенни и/или политически организми от следимперската епоха да са оцелели на териториите на дн. Южна Англия извън хълмовете на Уелс по-дълго отколкото обикновено се смята. Макар че тези дати може и да се дължат на ограниченията пред историческата памет, разчитаща на устно предание преди момента на записване на генеалогичните данни (стига, разбира се, да не предпочетем да се доверим на традиционно приписваната трайност на устните предания), то в състоянието, в което е, най-ранната писмена традиция по-скоро сочи, че англосаксонските кралства са основавани през VI, а не през V век и не се отнасят към най-ранния период на англосаксонското заселване в Британия.

Ресавски, в случая дори лекинко подкрепях твоя възглед за участието на Арон в битката при Траянови врата. Сам търси посочванията си за собствените си мнения Митак, прощавай, но си написал куп несериозни неща. Наистина трябва да се чете повече история, за да се избягват такива неудобни положения. Момчета, дискусията стигна мъртва точка. Никой не може да убеди никого в нищо. Благодаря за възраженията - те ми помогнаха да избистря собственото си гледище по въпроса. Ще се опитам да го сглобя в нещо като статийка веднага щом ме отмързи.

Много точно казано

Бел. мод. Това тук някога беше раздел "Психология и логика" във форума на сп. "Българска наука". Гледам, че се е превърнало в псевдогностическа раздумка. Смятам, че един катанец е на място, но колегите да кажат.

То е ясно, че по Балканите без някаква египетска търговия не е минало. Само да не се прекалява с тайните на пирамидите по Странджа Инак вече в елинистическия период май Птолемеите дори имат някакви владения по егейския бряг на Тракия, ако не греша.

Отказах да го гледам Инак Спандю миналото лято беше пуснал блага тема за Още по-източната Римска империя в раздела за алтернативките. И в резултат силно иранизираните византийци направиха някаква мощна колониална империя по Индийския океан, доколкото помня

Колегите преди мен са се се изказали много точно. Трябва да се прави разлика между "загадка" и "глупост". По принцип откровените глупости ги пускаме само в разделите "Историческо моделиране" и "Паранауки". Тази тема тук е тъкмо като за тия раздели. Както казва синьор Еко, ако в някаква тема се замесят тамплиерите, значи темата е ужасна

Фантастиката процъфтява по форума, ама ми е жега, отивам за още мастика, та не мога да ви туря на място

Това му е неясното. Не е сигурно за кого се отнася двойственото число: дали за Арон и Самуил или за Владислав и Самуил. И точно тази част от надписа е силно повредена, което прави разчитането проблематично. Все пак, както казах, приемам 986 за най-вероятна дата на Ароновата гибел - посочих, че е възможно да става дума за след битката - именно по Скилица.

В IX-X в. противопоставяне между "католицизъм" и "православие" в днешния им смисъл още няма. И Римската, и Константинополската катедра са едновременно ортодоксални и католични. За Борис опеката на Константинополската патриаршия вероятно е означавала византийска намеса в българското управление и вероятно затова той отначало е настроен повече към Рим. Рим все пак е по-далеч, което гарантира повече независимост - в девети век още го няма и папското върховенство, което задушава владетелите. Но на събора в 870 нещата не стават точно така, както ги иска Борис, тъй че му се налага да приеме константинополската религиозна опека. Но приемайки Климент, Наум и Ангеларий, Борис поне успява да отърве страната от разпространението на литургия и Евангелие на гръцки. Допускам, че достатъчно голям брой славяноезични поданици на България вече са били християни, така че това е улеснило навлизането на старославянския книжовен език след 886. Симеон пък се обявява за цар/император и при него започва голямото натрупване на славянски служебни текстове. При Петър е издействана и пълната независимост на българската Църква. Приемането на християнството (и то именно от константинопол) вероятно е било неизбежно. Но Борис, Симеон и Петър правят от тази историческа необходимост успешен за България процес. Гръцкият език на старите каменни надписи е заменен със старославянския на Моравската мисия, основана е нова автокефална поместна Църква и е поставено началото на голямата славяно-православна култура. Векът на тези трима владетели наистина може да се сметне за Златен - поне в това отношение.

Наистина, доста странна аргументация. В случая да се търси някаква вреда от "Троновете" е пресилено. Просто сериалът харесва на едни, а на други - не. Това е съвсем естествено. Разбира се, Питър Динклидж прави страхотна роля

По-горното е цитат от Уикипедия, при това от българската Уикипедия и то под влияние на гръцката статия (името на битката е дадено на новогръцки). Това не е извор. Разчитането на Битолския надпис не позволява да установим със сигурност, че Арон е участник в битката при Траянови врата: двойственото число може да се отнася до самия Владислав и Самуил, а не до Арон и Самуил. Освен това надписът и силно повреден. Но все пак можем да допуснем като дата на смъртта на Арон същата 986 г. - може би след битката. Данните са по Скилица.

Без извинение - пълни глупости. Езикознанието е наука като всички други, но е изключително нелепо, че хора, които всъщност нямат систематична представа от материята, се изказват по нея. Колкото до "основателя-лъв", човек просто трябва да знае малко гръцки, за да схване, че в това предположение няма хляб. Всяко гръцко окончание за родителен падеж в мн. ч. завършва на "-wn".

За скопците като "живи мъртви", лишени от пол и непълноценни хора, както и за скопяването като върховно унижение според средновековните представи просто трябва да се чете стара литература.

Човек си яде, каквото ще, когато има парите. Интересно обаче, че у нас и да имаш пари и време, пак най-често се тъпчеш с простотии. Ей го, аз и мацката сме си се настанили в къщичка до китайски ресторант и до "Фантастико". Китайският е гаден и затова не ходим там (ако беше хубав, нямаше да излизаме). Мацката откровено ми се подиграва, че набивам гнусни пиленца на грил от "Нещастико", както тя му вика. Аз пък се ужасявам от пиците, които тя яде. Засега сме живи и здрави, нямаме и шкембета (е, тя няма). Същевременно до нас от време на време разни баби продават докарани от село домати, малини и от последните череши. Ядем ги, та пушек се вдига. На адски ниски цени. Селски неща с неугледен външен вид, които сума префърцунени типове не биха погледнали. Познавам хора, които от години не са си купували зеленчук или плод, ако не е лъснат, опакован и от магазин. Същевременно се имат за адски чувствителни на здравословна тема. Аз пък си ям, каквото ми хрумне, просто обичам И проста, селска, здравословна храна. Здравословното далеч не винаги е изфърцунено или скъпо. Една най-обикновена картофена яхния с домати също е адски добро хапване.

Ресавски, така и не схванах точно на какви изворови данни датираш смъртта на Арон толкова късно. Та дори и след пленяването на Роман, ехе Нямаме нищо, на което да се опрем, за да сметнем комит Никола за роднина на цар Петър. Преписката между Калоян и Инокентий е много късна, а и най-вероятно просто следва практическата нужда да се обоснове някакъв вид легитимност на Калоян.

За фантастиката не знам, но скопяването не е същото като замонашването. Нито като лишаването от нос, да речем. От обета можеш да се откажеш, но способността да създадеш наследник не можеш да си я върнеш. Факт е: няма цар-скопец в цялата история на света. Има само литературен мотив за царя-черен роб.

Колко бързо всъщност? Предполагам, че и най-нетрайните звезди изкарват по няколко милиарда години. Или не е така?

Пак има две възможни дати - 976 и 986 за смъртта на Арон. Твоите данни откъде са?

Може би "Златен век" на славянобългарската християнска култура. Това не може да се омаловажи. И тук трябва да влязат и царуването на Борис, и това на Петър, тоест целият период от 852 до 969. Не смятам това за резултат от византийски "геостратегически план", все пак говорим за Средните векове Инак аналогията между византийския "износ на християнство" и съветския "износ на революция" е изкусителен Иначе ако говорим за политически "Златен век" - според мен това е периодът от 814 до 852, епохата на Омуртаг, Маламир и Пресиан. Пенков, иначе Светият престол се отнася доста търпимо към Евангелия и проповеди на простонароден език в Западна Европа. Практически само литургията се налага да е изцяло на латински.

Е, да, така е. Това казвам и аз - че Самуил държи еднолично властта от момента на смъртта на Арон. А Арон умира доста преди Роман Скилица също дава, че Самуил става monarchos на българите при смъртта на брат си. Сиреч още приживе на Роман. При това - докато Роман е в България. "Monarchos" е доста интересно понятие - изразява еднолична власт, а не регентство или наместничество. Излиза, че не положението на Роман, а това на Арон е определящо за властта на Самуил. Разбира се, Скилица не може да нарече Самуил и наследниците му "basileis", тоест царе/императори. Да, Арон е искал брак с Ана - което означава, че е искал да узакони положението си на владетел. Не знам дали Самуил е одобрявал идеята за този брак, но изглежда не е одобрявал властта на брат си, така че по-късно се възползва от преговорите на Арон с ромеите, за да го обвини в предателство и да го убие. Изглежда, че Арон също като Самуил е имал претенции за царската власт над България още приживе на Роман и двамата са влезли в конфликт. Не знам дали е разумно да се позоваваме на Паисий - той е доста късен. По-скоро първи модерен автор, а не точно средновековен източник. Но да, дори Паисий ни насочва към това да смятаме, че царските претенции на Комитопулите не са свързани със смъртта на Роман. Ако родът на Арон е "царски", то значи Арон най-малкото претендира да бъде български цар. Тъй че може и да си прав за старшинството на Ароновия клон вътре в династията на Комитопулите. --------- Мисля, че можем да подредим събитията така: - 963: Борис и Роман са в Константинопол - може би като гости (те и по-рано са посещавали Града, включително с майка си, царица Мария-Ирина Лакапина). Първа възможна датировка на Романовото скопяване (?); - 967: първо, неуспешно нашествие на Светослав Киевски - 967-68: Борис и Роман отново са в Константинопол като преговарящи и почетни заложници; - 968: първо споменаване на Комитопулите: Комитопулите се разбунтуват срещу цар Петър, може би заради провизантийската му политика; Петър вика синовете си обратно в Преслав; - 969: Петър се замонашва и умира; Борис II става цар на България; - 970: Светослав Киевски превзема Преслав и пленява Борис II; Светослав е разбит при Аркадиопол; нямаме данни Комитопулите да помагат на Борис II; загуба на българските отвъддунавски владения; - 971: Йоан I Цимисхий прогонва Светослав, превзема Преслав и го преименува на Йоанопол, отвежда Борис II и Роман в Константинопол, детронира Борис и дръстърския патриарх Дамян. Втора, по-вероятна възможна датировка на Романовото скопяване; - 969-976: нямаме данни за Комитопулите; може би Арон е начело на западните български земи; - 973: българско пратеничество при Ото I в Кведлинбург: не знаем дали е на Комитопулите, но не е изключено; възможно е то да търси легитимация на нов български патриарх и/или кралска инвеститура за Арон и/или Самуил; - 976: умира Йоан I Цимисхий; Комитопулите нападат византийските владения; Борис II и Роман бягат (или са пуснати от Константинопол); Борис е убит от българи; Роман е отведен във Воден, а сетне - в Скопие; - 971-986: някъде в този интервал е интронизиран новият български патриарх Герман от Воден и Преспа; - 976-77 или 986: Арон се опитва да преговаря с младия Василий II за примирие и брак със сестра му Ана; вероятно Арон се опитва да се легитимира като български цар; Арон е измамен от ромеите и е убит по заповед на Самуил; Самуил става monarchos на българите - според Скилица; вероятно просто се обявява за цар и е коронован от Герман в Преспа; - преди 997: Самуил сключва династичен брак с унгарския крал Геза; - 991 или 1003: Роман за последен път попада във византийски плен. Склонен съм да приема, че в периода 968-986 Арон е начело на владенията на Комитопулите, както и че от 973 или най-късно от 976 се опитва да се легитимира като български цар. Смятам за най-вероятно патриарх Герман да е интронизиран някъде между 973 и 986. И смятам, че ако смъртта на Арон се датира в 986, то с нея съвпада и възкачването на Самуил като цар. Всичко това би означавало, че Арон и Самуил не се интересуват особено от легитимността на Борис, камо ли пък от евентуални права на скопеца Роман. Ето един примерен списък на български царе, актуализиран така: - княз Симеон (893-927, от 913 - цар Симеон); - св. цар Петър I (927-969); - цар Борис II (969-971, убит в 976); --- - безцарствие (971-973/976); върховенство на Арон в западните български земи извън византийска окупация; --- - цар Арон (973/976-986); - цар Самуил (986-1014); - цар Гавриил-Радомир (1014-1015); - цар Йоан-Владислав (1014-1018); --- - край на ПБЦ (1018). Разбира се, това е само хипотеза.

Пенков, римската Курия всъщност отсъжда първоначално в полза на св. Константин-Кирил след Венецианския събор. Всъщност триезичието се поддържа само от баварските духовници, то си е местна ерес на част от епископите в Източнофранкското (Немското) кралство. Светият престол определено налага латинския като предпочитан език на богослужението, но обикновено проповедта на римското духовенство си е на местните езици, а и съществуват сума средновековни католически молитвеници и откъси от Библията, преведени на простонародни езици.

То самата дума sport би трябвало да включва идеята за развлечение. Може би в този смисъл най-спортното събитие, на което скоро присъствах, беше турнирът по блъдбол (bloodball или blood bowl, има две възможни значения), който си е разновидност на бойна ролева игра с елементи от ръгби. Много забавно нещо, а и е чиста самоорганизация на участниците. И определено е сериозно физическо напрежение. Друго такова беше състезанието с лагерни колички на "Христо Смирненски" преди месец - щура забава. Дано да стане традиционно.

Богословите ни не могат да се отърват от грешката да наричат Борис-Михаил "цар". това си е един вид отдаване на почит - първият християнски владетел няма как да не е цар, защото самата титла си е свързана с религиозни функции. Ето ти пример за средновековно мислене и в наше време