glishev

Митак, по времето, когато Борис и Роман бягат, в Преслав има византийски гарнизон и градът се нарича Йоанопол Това, което изобщо е останало от България, са единствено владенията на Комитопулите. Колкото и малки да са шансовете на Борис и Роман, двамата все пак се насочват тъкмо към оцелялата част на България и това е естествено. Но събитията не се развиват в техен интерес... и това също не би трябвало да ни учудва. Освен това наистина не бива да се пропуска възможността Борис и Роман не просто да бягат, а да са пратени от Константинопол, за да усмирят въстаниците (преди 969 веднъж вече се е случвало нещо подобно, когато престарелият Петър вика синовете си от Константинопол, за да успокоят "буненето" на Комитопулите). Само че в 976 Комитопулите вече имат свои съвсем ясни амбиции и това коства главата на Борис. Това е споменавано в темата и по-рано. Наистина, не обичам да се повтарям. Тезата ми може да не е приемлива за всички, но поне е без бели полета. Роман е достатъчно лишен от влияние сам по себе си. Запазването му жив спокойно може да послужи като един вид "оправдание" за самия Самуил (например пред Църквата, която е по-чувствителна към такива неща) в смисъл, че щом единият брат е оцелял, значи другият е загинал случайно. Политическото убийство пък не е непознато на Самуил - както и пощадяването на част от роднините на убития противник: такъв е точно примерът с убийството на Арон и запазването на Йоан-Владислав. Изглежда, че Самуил е жесток, но не безогледно. Това вече е писано в темата - тоест не е вярно, че няма отговор. Превръщането на скопения (и безопасен за трона) Роман в управител на Скопие, а значи и в човек на Самуилова служба, би могло да издигне още повече престижа на новия цар - щом има при себе си представител на стария царски род. Накрая току-виж излезе, че "ghulam" в Случая е не Самуил, а Роман Тъй че и това е повод скопецът да се остави жив. Това също е споменавано в темата. Всъщност е възможно Роман накрая действително да отмъщава на Самуил, предавайки Скопие на ромеите в 1003 и съответно получавайки наградата си - обявен е за препозит и стратег. Има достатъчно случаи на български аристократи, привлечени от Василий с обещания и титли. Защо не и Роман? Ето, той дори има добър повод за това. Случаите, когато скопен принц остава на служба в семейството си, в историята са много. Във Византия такъв случай има точно в същата епоха - паракимоменът Василий, императорски син, евнух, чичо и помощник в управлението на младия Василий II. Това също е споменавано в темата. Напълно е възможно Роман да е лоялен към брат си, а сетне поне временно и може би донякъде принудително да служи и на Самуил. Казваш "мекотело" и смяташ това за невероятно, но то просто е възможно. Както казах няколко пъти - не държа на ранната датировка на скопяването, само я отбелязвам като възможност. Но ако трябва да се изтъкнат причини още в 963 да бъде скопен Роман и то само Роман, а не и брат му, то тези причини биха били очевидни. Ако датировката на скопяването е ранна, това най-вероятно би означавало, че ромеите се предпазват просто от потенциални императорски претенции на Роман; Борис не би имал такива като престолонаследник на България. Това е прост и ясен мотив. Иначе и аз предпочитам по-късната датировка, от 971, но моето предпочитание не отменя другата възможност. Това, че даден извор е български, само по себе си не го прави нито по-добър, нито по-лош. Проблемът в случая е, че българските извори са късни, фрагментарни и зависят от по-ранни извори. Вече споменах, че "цар-скопец" е политически абсурд за Средновековието - но че евентуално може да се потърси такъв мотив в ориенталските приказки (неслучайно ориенталецът Яхия е най-настоятелен в извеждането на Роман като цар). Тоест да става дума за фолклорно влияние в изворите. Споменах също, че е възможно да има объркване между Роман и Радомир в изворовата база. Българските извори действително са недостатъчно добри. В друга тема съм говорил доста за това, че няма нито една цялостна българска средновековна хроника. Примерът с "папесата" е напълно ирелевантен - всеки що-годе запознат с него чудесно знае, че става дума за мит. А това какви неща съществуват днес не е никакъв аргумент за реалностите от Х в. Още когато Качо участваше в темата, много ясно изложих няколко факта: - скопецът не може да има деца и затова не може да бъде император във Византия (и в никоя друга държава); - византийското право в Х в. има огромно влияние в България; - на Самуил и Арон им е изгодно Роман да не може да наследи короната, а Борис да е мъртъв; - няма случай на цар-скопец в цялата световна история (има "черен роб-цар" само в "Хиляда и една нощ"). При тези обстоятелства късните български полулегендарни извори (един от тях дори говори за "свети цар Роман", а такъв светец просто няма) напълно губят тежест, а техният вероятен общ първоизточник - Яхия Антиохийски - се оказва може би под влиянието на ориенталска наративна традиция. На мит, клише, общо място, литературен мотив. За Комитопулите беше говорено достатъчно. Отново се повтаряме. До 971 Комитопулите са сепаратисти или най-малкото са крайно недоволни от провизантийската политика на Петър и Борис; до 976 Комитопулите нямат почти никаква дейност, може би под страх от военните умения на Цимисхий; от 976 нататък конкретно Самуил е вече не просто антивизантийски настроен или пък сепаратист, а директно претендент за короната. Вероятно претендент е и Арон, но по-добре настроен към Византия. При всички случаи Борис е неудобен за тях, а скопеният Роман не им е особен проблем. Ресавски, то черно на бяло всички извори пишат, че командуването е в ръцете на Самуил. Самуил сключва династичен брак с маджарите, с Ашот и със Зета, Самуил разширява владенията си на запад, Самуил премества мощите на св. Ахил... сведението за строенето на манастир от Роман е късно и не е сигурно дали става дума за същия Роман. Каква власт на Роман? Засвидетелствано ли е и едно негово политическо действие?

То и при нас е така. В Третото БЦ хем има "Царь", хем го превеждат като "Roi des Bulgares" и пр.

Фружине, това е завършена представа, но мисля, че е хиперинтерпретация.

Да, но от чие име идват и какво искат?

ОК, не отричам, че Борис може и да е разчитал на някаква подкрепа в България. Дали с право, дали не - това е друг въпрос. Но вероятно е разчитал. Това не отменя факта, че в 970-971 България отнася наистина страшен шамар и то двоен. Това го знаеш и без мен, няма защо да го обяснявам подробно. Ето тук е въпросът: ако функционира българска държава в 971-976, то как функционира тя? Какви са институциите й като държава и кой се съобразява с тях? Помисли над това. Точно в Кведлинбург е интересният момент. Какво всъщност искат там пратениците?

Е, хубаво, щом си сигурен, че са били само българи, значи си разговарял с тях по въпроса

Горките БЮРМ-овци, не стига, че Гърция им пречи да се наричат "македонци", ами и Самуил, горкият, се оказва български цар. Затова дигат паметници директно на Ацето, нищо, че той пък е почти чист дориец, демек грък. Тежко е да си БЮРМ-овец. Но да се върнем на темата. Изглежда, че имам ужасно романтична представа за Борис-Михаил. Лично за мен най-значимата личност от националната ни история.

Kramer, може и да си прав Наистина, какво става, ако се окаже, че Борис и Роман не са избягали, а са пратени от Константинопол да потушат въстанието на Комитопулите Доста забавна възможност.

Аха, Фружине, прав си за пресъхването и за превратите. В някакъв смисъл твърдя същото като теб - просто смятам, че самият Роман поради скопяването си е "пресъхнала" клонка на династията си и затова и нито става цар, нито противниците на рода му се боят от него като от наследник. Лично аз си имам съмненията за това дали гибелта на Борис II е съвсем случайна. Между другото, доста интересно, че скопеният Роман е настанен от Самуил тъкмо в Скопие. Питам се дали в това няма известна нарочна ирония. --------- П. П. Фружине, случаи на временно безцарствие има в много държави. А и аз директно твърдя, че в 971-976 България не просто е в безцарствие, а е в пълен шок. Смятам, че в този период държавността на ПБЦ е ударена почти фатално. Има политически хиатус между детронирането на Борис II и смъртта на Цимисхий, а новите владетели-Комитопули изменят донякъде облика на българското царство. Всъщност мисля, че до 976 Комитопулите са чисти сепаратисти. След 976 виждам Арон като претендент за българския престол, но донякъде съглашенски настроен спрямо Византия. А Самуил като напълно непримирим спрямо ромеите - първоначално сепаратист. След 976 първо като един вид наместник (не регент, а наместник), а сетне и като цар. Монте Кристо, принцовете, както е изразът, нямат родина Синовете на Петър са колкото българи, толкова и ромеи. Не арменци, а ромеи. Това е нещо повече от етническа принадлежност. Те са 'emiargoi много повече дори от Симеон. Легитимността на династията във Византия винаги е малко или повече под въпрос. За това си струва да се погледне "Политическата теория на византийците" на Янис Караянопулос.

Имаме и сведения, че все пак българите са си сменяли династиите Иначе дали е имало "папеса" или не (лично аз смятам, че това е само легенда), това няма никакво отношение към това дали изобщо Роман е царувал. Всъщност царят-скопец накрая ще излезе чисто литературна фигура. Иначе горе съм изложил положителните факти и съм коментирал възможностите по тях. Да се придържаме към фактите и техните логически последствия.

Патриархът е агент, колкото съм и аз

Няма нужда да се повтаряме в своите несигурности - не сме много наясно за възрастта на Роман. Това, което действително знаем за него, е следното: - че е внук на император Роман Лакапин; - че е посещавал няколко пъти Константинопол заедно с майка си и с брат си преди 969; - че е скопен в или в 963, или в 971 от византийците; - че в 971-976 живее в Константинопол като евнух; - че в 969 (при смъртта на Петър) не той става цар, а брат му; - че към 971 все още няма деца за разлика от брат си; - че към 976 не е убит, за разлика от брат си; - че след 976 се намира в Скопие; - че в 991 или в 1003 още веднъж е пленен от ромеите; - че съответно умира или в 997 като византийски затворник, или че след 1003 става стратег на Абидос и умира неизвестно кога. Това са всички положителни данни за Роман, сина на цар Петър. От тях по-скоро излиза, че е по-млад от брат си (защото не става цар при смъртта на Петър и защото няма деца, за разлика от Борис) и че не е царувал (защото скопец просто не може да стане цар). А ако сведението за стратегската длъжност на Роман след 1003 е вярно, то Самуил определено е цар още приживе на Роман, защото Самуил със сигурност е цар още преди 1003. Всъщност лесно можем да заключим, че Самуил е цар още приживе на Роман и от едно странично сведение: унгарският крал Геза, сват на Самуил, умира в 997. Значи царственият брак на Гавриил-Радомир с дъщерята на крал Геза е сключен преди 997. А това би било невъзможно, ако Гавриил още преди 997 не е царски син - защото в противен случай бракът би бил морганатичен, тоест неизгоден за унгарската страна. При всички положения Роман е жив поне до 997 и следователно Самуил е цар още приживе на Роман. Възможно е, ако датата на скопяване е 963, Роман да не става цар непосредствено в 969 точно поради скопяването си. Но това е само възможност. За Комитопулите пък знаем следните положителни факти: - още приживе на Петър (преди 969) те вече бунят България; - нямаме сведения за участието им в събитията от 970-971; - нямаме сведения за тях в 971-976; - при смъртта на Цимисхий в 976 се активизират, нападайки византийските владения; - бившият цар Борис е убит от хора на Комитопулите в 976; не е убит Роман, който към тази дата вече със сигурност е скопец; - Арон се опитва да преговаря за брак с Ана, сестрата на императорите, между 976 и 986; - между 976 и 986 загива Арон; непосредствено след смъртта му Самуил става "monarchos"; - Роман е в ръцете на Самуил поне до 997; още преди 997 Самуил уговаря на равна нога династичен брак между сина си и дъщерята на унгарския крал; - имаме изворово сведение, според което Роман е още жив и дори е в Скопие до 1003, а към тази дата Самуил просто със сигурност вече е цар. Излиза, че най-голямата вероятност е Комитопулите изобщо да не са в добри отношения с Борис II: бунтували са се се срещу баща му, не се знае да са помогнали на самия Борис, но пък за сметка на това техни хора го убиват. Сетне, още приживе на Роман първо Арон, а после и Самуил водят преговори (втория път успешни) за равнопоставени династични бракове, както подобава на суверенни монарси. Най-накрая, знаем, че резиденцията, главният храм и катедрата на патриарха след 976 се оказват там, където е резиденцията на Самуил: в Преспа и близкия Охрид. Същото се отнася за царските дворци и съкровищницата. А не там, където е настанен Роман: в Скопие (да не говорим, че между 986 и 1000 нито патриархът, нито Роман, нито Самуил не се настаняват във временно възвърнатите стари резиденции Дръстър и Преслав). Сиреч Самуил резидира в новия столичен град, където е патриархът и където се събират реликвите (както подобава на столица - например мощите на св. Ахил са преместени в Преспа, а не в Скопие). Роман просто не резидира в столицата на царството. В нито една от възможните столици. Нито пък Самуил се мести в Скопие след последното пленяване на Роман. Сиреч Скопие не е българска столица и затова роман се намира в Скопие. Ерго, не е цар. Всичко това щеше да е достатъчно само по себе си, но най-сетне имаме една изключително сигурна причина, по която роман не може да бъде цар: скопен е. Скопецът не може да бъде монарх в никоя държава. Такива случаи просто няма. Другите факти само идват да потвърдят положението на Роман като частно лице в царството на Самуил. Твърденията трябва да се извеждат само от известните положителни факти, а не от собствените ни предпочитания. --------- П. П. Това, което казваш за Борис като император е може би вярно. Като български престолонаследник към 963 и като бивш български цар към 971 той може би вече е напълно неподходящ кандидат за византийския трон. И затова няма политическа нужда да бъде скопен (пък и вече има деца - скопяването му би било "след дъжд качулка"). Докато Роман не е български престолонаследник към 963, към 971 не е и български цар, а още няма и деца - много подходящ за кастриране, за да не се опита някоя византийска клика да го издигне като свой кандидат за трона. Да, това е една от възможните причини за скопяването.

И слава Богу

Не знаем много и за възрастта на Роман и Борис. За възможностите за скопяването вече е коментирано достатъчно. Казах ти - не държа особено на тази 963, тя просто е една от двете възможности. Дали Роман е напълно лишен от влияние в Константинопол - това не знаем. Знаем само, че е син на принцеса и внук на император, както и че е посещавал Града и преди да бъде скопен. Можем да включим и потенциалните му права върху византийския трон към списъка с евентуални причини за скопяването му. Това пак не е някаква сигурност - просто една възможност, която не може да бъде нито напълно приета, нито напълно отхвърлена. И аз като теб смятам, че Самуил по никакъв начин не се притеснява от Роман. Точно затова Роман не загива, за разлика от Борис. По-ранните действия на Самуил и братята му не потвърждават някаква вярност към Крумовата династия, даже напротив. Ето: Комитопулите се бунтуват още срещу Петър (което няма как да се пренебрегне, сведението е еднозначно). После не помагат на Борис II срещу Светослав (нито срещу Цимисхий). На това отгоре Борис, истинският цар, е убит от хора на Комитопулите. Напълно е възможно това да не е пълна случайност. Самият Роман оцелява, точно защото вече е скопен и не може да царува. Оцеляването му не е толкова от лоялност към династията, колкото защото като скопец вече на практика е никой. Хипотезата ми е, че Самуил се обявява за цар още при смъртта на Арон, а Роман е назначен от Самуил например за управител на Скопие.

Може би е хубаво да се установи в какво отношение векът на Борис, Симеон (а защо не и Петър) е "Златен" и в какво отношение не е. За военната и политическата нетрайност на тази епоха вече стана дума. Така е. Борис не е голям военачалник, след Симеон няма повече разширяване на границите (дори при него има и загуби), а след Петър идва и крахът на ПБЦ. Значи може би във военно-политическо отношение клишето за "Златен век" трябва да се преосмисли и може би да се разкара. От друга страна, в нашата история по принцип няма кой знае колко дълги епохи. Току-виж се окаже, че трите продължителни царувания на Борис, Симеон и Петър наистина се окажат най-характерната и далеч не най-кратката епоха в историята ни. После, колко трябва да продължава един образцов Златен век? Перикловият за Атина е кратък и завършва печално. Елизабетинският за Англия също не е Бо' зна' колко дълъг. Този на Борис, Симеон и Петър заедно поне наистина е век. Но да оставим за момент политиката и войната. По отношение на литературата и културата периодът от 886 докъм 969 си е наистина златен - поне като за българските реалности. И това се дължи не само на владетелите (макар че и те си имат ролята). Авторите, преводачите, светците и еретиците са доста нагъсто в този период. Няма да седна да обсъждам обхвата на тази литература и култура, това съм го правил другаде. Но такава, каквато е, в Х в. е единият от двата й върхови периода. в крайна сметка, историята не се състои само от граници и битки. Инак смятам, че периодът от 814 до 852 също е един вид "Златен век" на ПБЦ. Изобщо, може би цялата поредица събития и промени от 814-969 е многоликият, наистина имперски Златен век на България. Внезапно започнал, преминал през големи изменения и внезапно приключил, но реален.

Лично аз съм фен на Борис-Михаил. Извън военната страна на нещата, по която не се имам за достатъчно компетентен, Борис и синът му наистина стоят начело на страната по време на един от най-продуктивните й периоди. Не съм и най-големият хвалител на високата българска средновековна култура, но царуванията на Борис и Симеон наистина са нещо като неин "Златен век". Най-малкото са епохата на формирането й, най-важната епоха. Всеки от тези двама владетели е по своему изключителна личност. Всъщност целият век от Покръстването до смъртта на Петър е определящ изобщо за облика на Slavia Orthodoxa, а не само на България. Звучи банално, но е факт. Борис задава рамката, при Симеон тя се изпълва със съдържание, а при Петър се дообогатява. Тези неща ще окажат влияние и на сърбите, и на русите.

Това вече са си свободни интерпретации, достойни за роман, Фружине. Няма как да ги подкрепим по изворовата база. Иначе ако прегледаш темата назад, ще видиш, че точно това смятам - Самуил става цар още приживе на Роман. Защото Роман е последният известен жив от династията, но не е възможно да царува след скопяването си. За децата на Борис просто нямаме данни, така че няма какво да кажем за тях. Тук хиперинтерпретациите са просто без подкрепа. Имаме и сведението, че при гибелта на Арон Самуил става monarchos. Евентуалните права на Роман за византийския престол сами по себе си не са напълно изключени. Но не настоявам особено на тях, просто ги споменавам като възможност.

Vivere est militare: audaces solum durant.

Ами ОК, значи децата на Борис отпадат. Е, съмнително било заложничеството, хайде сега

Нека си виреят, гадинките Падам си по Южния парк, там какво ли не се въди.

Здрасти, Фружине Всъщност май има случаи и на скопявани още съвсем млади момчета през Античността, Средновековието, че и вече в началото на Новото време. Ако не бъркам, примерно пълководецът Нарзес е бил скопен още преди пубертета или по време на пубертета. Кастратчетата по западните църковни хорове пък са с още немутирали гласове, значи предпубертетни. Тъй че самото скопяване не ни дава информация за възрастта на Роман. Можем все пак да предположим, че Роман е по-млад от Борис: първо, ако Борис е непълнолетен, а брат му до него е пълнолетен, то този брат би могъл много бързо да измести Борис от трона (старият Петър все пак би предпочел престолонаследникът му да е мъж, а не момче). Второ, към 971 Борис вече има деца, а Роман - още не. Това ни дава и обяснението защо не е скопен и Борис - няма смисъл да се скопява мъж, който така или иначе вече има деца (но това не пречи ромеите например по-късно да неутрализират децата на Борис, разбира се. Дали с бракове в Константинопол, дали другояче...). За евентуалната медицинска причина за скопяване - няма как да я установим. Няма данни. Докато за политическите причини за това скопяване можем да се сетим лесно. Роман би могъл да бъде скопен в 963 и баща му да знае за това, но то пак трябва да е станало в Константинопол, от ръцете на ромеи, които имат опит в това отношение. Причините могат да са най-различни - включително и Роман да няма претенции за византийския престол - нали Борис и Роман са внуци на Роман Лакапин. Всъщност има точно такъв случай във Византия от същата епоха: паракимоменът Василий, чичо на младите Василий ІІ и Константин VІІІ, е императорски син, скопен, за да няма претенции към трона. Това е едната възможност и за Роман, но само възможност. Другата е ромеите в 963 първоначално да са искали да унижат Петър (докато отношенията между "кожогризеца" и "всесилния василевс" още не са се оправили). Или дори Петър да е искал да спести на престолонаследника си Борис проблемите, които самият Петър като млад е имал със своите братя - но самото скопяване пак да е станало в Константинопол. Обаче не държа чак толкова на тази ранна датировка. Всичко това са само хипотези, разбира се. Да, по-вероятно е скопяването да е станало в 971, покрай превземането на Преслав от Цимисхий. Ромеите преименуват столицата, карат царя публично да свали регалиите си, свалят патриарха (това по Дюканжовия списък), а скопяват и брата на детронирания цар, за да се приключи с владетелските претенции на династията. Направо се опитват да закрият българската държава. За децата на Борис не знаем нищо. Дали са били синове, дъщери или смесена компания. Дали са били две, три или повече. Не знаем на каква възраст са били, дали не са се изпоженили за византийски аристократи или са измрели до крак (предвид високата - особено детска - смъртност в Средновековието и честите по-големи и по-малки епидемии от какви ли не болести). Възможностите за тях са много. Това, което знаем със сигурност, е, че нито едно дете на Борис не изявява претенции към властта над българите. Причините могат да са всякакви - за себе си приемам, че тези деца или са били дъщери (а нямаме данни властта в ПБЦ да е можела да се предаде през женската линия - почти като в Салическия закон), или са измрели преди 976, когато Роман и Борис бягат от Константинопол. Или пък просто не е имало реална възможност над българите да царува лице, което не се намира в България (децата на Борис в крайна сметка не се появяват по нашите земи в 976). За отношението на Самуил към Роман се доверявам на Рънсиман и Острогорски. Смятам, че това отношение се отнася изобщо към старата династия, която в последните си три поколения е компрометирана от прекалената си близост с Византия. В крайна сметка обикновено смятаме, че кризата още в VIII в. е предизвикана от конфликт между провизантийска и антивизантийска група в българската аристокрация. Знаем, че антивизантийски настроените аристократи са се опитали да свалят и Борис-Михаил. Знаем още, че "Комитопулите бунели България" още приживе на Петър (който е доста провизантийски настроен). Знаем, че Самуил убива Арон тъкмо заради преговорите на Арон с ромеите. Самуил явно се изгражда като водач на крайно антивизантийските елементи в България и това е една от причините и за непримиримостта му, и за липсата му на кой знае какъв респект към старата династия. В крайна сметка Роман и Борис II са полуромеи. Дори допускам за възможно Борис ІІ да е убит недотам случайно. А Роман да оцелява именно като безопасен за трона скопец. Прав си, че Роман изглежда доста безгръбначен Ако е вярно, че в края на живота си става и стратег на Абидос, това ще е образ на истински хамелеон. Принцовете често са такива

Абе за аглесията не знам, но на простака трябва да се казва, че е простак. Между другото, скоро някакви в Норвегия си позволили да се налазят в някаква черквица там. Аз пред нашите не си награбвам гаджето, а тия - в черква. Ако видя такова нещо, не християнин, не цивилизован, не човек, ами изрод ставам. Има си място за всичко. И, не, не ме интересува дали мнението ми е некултурно според некултурните.

"Камелот" верно е ужасяюща свинщина

Галахаде, връзка си има, а че не си я видял, си е вече отделен въпрос Филмът не е за всеки вкус (не казвам, че на феновете е по-добър, просто не е всеобщ), но и не е некадърен. Стига си хейтил, остави хората да си говорят за бозицата, която харесват. Ако ще псуваме, дай барем да са комунетата в темата за ПСА, там си струва

Защото, смея да кажа, християните за съжаление сме станали малко прекалено учтиви, търпими и прочие. От поне двеста години вече не бесим, не пребиваме с камъни, не качваме на клади и не разпъваме никого на диба, а засега още не сме почнали и да взривяваме посолства и търговски центрове. Уви, уви, никога не сме обрязвали жени и не сме прерязвали гърла пред камерите. Затова всякакви псевдоправозащитни постномодерни малокултурници си позволяват да вадят на християнското куче нож, мислейки си, че то е мъртво. Само дето кучето все още не е мъртво и някой ден на християните просто ще ни писне да търпим нахалство. В крайна сметка, по-лесно е да се покаеш за извършен под афект грях, отколкото да се въздържиш от такъв. Отделно от това лесно се забравя цялата огромна културна роля на християнството. Включително и за нашата си нация. И не, не се отнасям с търпимост към простотии по този въпрос. Та така. КГ и Дедо Либене, прави сте. Триста пъти предпочитам нормалния нашенски "православен атеист", който уважава червените яйца по Великден, пред псевдодуховните жалки хипароинтелигенти, които си въобразяват, че някой е длъжен да търпи глупостта им. Откривам, че напоследък ми е по-приятно да се държа така, както ми иде естествено, вместо да се правя на много изискан и търпим. Както хубаво е казано във великия роман "Дюн", най-важната повеля на Оранжевата Католическа Библия е: "Не си криви душата"