-
Брой отговори
9470 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Абе за аглесията не знам, но на простака трябва да се казва, че е простак. Между другото, скоро някакви в Норвегия си позволили да се налазят в някаква черквица там. Аз пред нашите не си награбвам гаджето, а тия - в черква. Ако видя такова нещо, не християнин, не цивилизован, не човек, ами изрод ставам. Има си място за всичко. И, не, не ме интересува дали мнението ми е некултурно според некултурните.
-
"Камелот" верно е ужасяюща свинщина
-
Галахаде, връзка си има, а че не си я видял, си е вече отделен въпрос Филмът не е за всеки вкус (не казвам, че на феновете е по-добър, просто не е всеобщ), но и не е некадърен. Стига си хейтил, остави хората да си говорят за бозицата, която харесват. Ако ще псуваме, дай барем да са комунетата в темата за ПСА, там си струва
-
Защото, смея да кажа, християните за съжаление сме станали малко прекалено учтиви, търпими и прочие. От поне двеста години вече не бесим, не пребиваме с камъни, не качваме на клади и не разпъваме никого на диба, а засега още не сме почнали и да взривяваме посолства и търговски центрове. Уви, уви, никога не сме обрязвали жени и не сме прерязвали гърла пред камерите. Затова всякакви псевдоправозащитни постномодерни малокултурници си позволяват да вадят на християнското куче нож, мислейки си, че то е мъртво. Само дето кучето все още не е мъртво и някой ден на християните просто ще ни писне да търпим нахалство. В крайна сметка, по-лесно е да се покаеш за извършен под афект грях, отколкото да се въздържиш от такъв. Отделно от това лесно се забравя цялата огромна културна роля на християнството. Включително и за нашата си нация. И не, не се отнасям с търпимост към простотии по този въпрос. Та така. КГ и Дедо Либене, прави сте. Триста пъти предпочитам нормалния нашенски "православен атеист", който уважава червените яйца по Великден, пред псевдодуховните жалки хипароинтелигенти, които си въобразяват, че някой е длъжен да търпи глупостта им. Откривам, че напоследък ми е по-приятно да се държа така, както ми иде естествено, вместо да се правя на много изискан и търпим. Както хубаво е казано във великия роман "Дюн", най-важната повеля на Оранжевата Католическа Библия е: "Не си криви душата"
-
Между другото, не само ПСА, но и плочата на американските летци е силно отвращаваща. Едното е паметник на окупатори. Другото - на убийци (и пак не е там, където му е мястото). Изобщо, като виден шовинист и нацист смятам, че в България извън военните гробища има място само за български... и немски войници. Не се шегувам, това ми е мнението.
-
И все пак смея да кажа, че знам доста повече за и от сюжета от някои хора, които бързат да издадат присъда въз основа всичко на всичко на две серии
-
Има и облик, който си заслужава да бъде загубен. Все ще се намери по-добър на негово място. София си има и далеч по-хубав облик - с приказния дървен замък до руското посолство, за който никой не рева, когато разни мутри го отнесоха. По-софийска и определено по-приятна е фигурата на патриарх Евтимий. Или чешмичката на свети Георги с дракона пред базиликата "Света София" лъвът при Незнайния воин, паметникът на Левски, паметникът на загиналите при Одрин на "Пиротска"... Тъй че чудесно си можем и без съветската гнусотия.
-
Симеон Сакскобургготски не е абдикирал, но пък беше републикански министър-председател, тъй че според мен най-късно от 2001 г. не е цар в никакъв смисъл, дори и в някакъв почетен. Още повече, че титлата на Третото българско царство е "по Божията милост и народната воля", а последната някак вече не е налице. Отделно от това, той всъщност не е единственият (бивш, реално царуващ или титулярен) жив "император" с титла, произлизаща от традиционно християнска страна: Константин II Гръцки все още е "василевсът Константин", макар и вече да не е точно "василевс на елините", а един вид носи титлата като част от името си. Но всичко това няма никакво значение. Царете идват и си отиват. Нацията и религията остават. Бог да пази стария патриарх. Той всъщност е много симпатичен дядка.
- 9 мнения
-
- 1
-
-
ОК, един харесва "Троновете", друг - не. Аз го харесвам, а определено не смятам, че имам примитивен вкус. Разбира се, че не всеки ще го хареса, но във всеки случай е добре да се познава началото и краят на един сюжет, за да се прецени дали средата му струва нещо. Саундтракът, имената в състава, актьорската игра и техническото изпълнение сами говорят за себе си.
-
В теста поне на две места дублетната форма е неправилно посочена като грешна.
-
Тези неща не притесняват чак толкова и европейците. Все пак става дума за художествен филм. Киното не е история.
-
Е, аз тъй и тъй съм отвратителен езиковъд, пък и покойният Живко Бояджиев с отвращение ми беше напраскал четворка, тъй че редовно се излагам така
-
Само да уточним, че под "билион" в случая се има предвид българското "милиард", равняващо се на хиляда милиона. Съответно и "трилион" от статията всъщност отговаря на българското "билион".
-
Е, то за всеки влак си има пътници. Кому "Листопад", кому "Троновете". Демокрация.
-
"PG *khrofaz" Сега е моментът някой да каже - момент, момент, това е форма, близка до познатото ни "кофраж" и френското "coffre". А и двете, в крайна сметка, се оказват латинизми Лат. "cophinus" (кошница), фр. латинизъм "coffre" (сандък), англ. галицизми "coffer" и "coffin" (ковчеже, ковчег, сандък), фр., зает от лат. глагол "couvrir" (покривам) и англ. галицизъм "cover" (покривам), германските англ. "roof" (покрив), ст. англ. "hrof" (покрив), ср. хол. "roof" (капак) и славянските глаголи, производни на ст. б. "крыти" (крия, покривам, скривам) с техните по-нататъшни производни причастия, прилагателни и съществителни (покрив, покров, укритите и пр.) - всичко това най-вероятно е с общ ИЕ корен, може би нещо като "*khr-". Толкоз по въпроса с "no apparent connections outside Germanic" Не мисля, че това има пряка връзка с лат. "sacer" (свещен) или пък с топонима "Сакар" (който май е от семитски произход и бих предположил, че е от османския период).
-
А, що, има си сюжет.
-
Ъхъм-ъхъм, хмъ-хмъ, аха-аха
-
А откога е името на планината?
-
Ник, много се радвам, че преценката ти е рационална. Разбира се, че войнишките гробища и войнишките паметници са нещо естествено. И то тъкмо там, където войниците действително са се сражавали и са загивали. А не другаде. Ето това, изглежда, Алва отказва да разбере (или по-скоро се преструва, че не го разбира). Алва, недей така ялово, теб не просто те е срам от мен - всъщност аз съм бандит и вандал, осквернител на паметници, а ти неведнъж си се оправял с такива. Пък и студентските вълнения в Париж от '68-а ще ми се видят игричка (нищо, че все пак не ти се иска да попаднеш на тайфа впиянчени спортисти-костовисти с антикултурологичен уклон).