-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
В текста е посочено нещо много вярно: всеки смята, че може да подреди историческите факти и причини. Причините за популярността на паранауката също са разумно уловени. Колкото до националистическата паранаука (много точно наречена "митопея", тоест митотворчество), тя наистина се поглъща лесно и издава криза на идентичността. Текстът е страхотен.
-
Мен леко ме притеснява възможността двете додрасканици да са добавени в ХХ в.
-
Не схванах обаче следното: - какви са заслугите на Червената армия за България; - има ли място в София за плоча на немските летци, отбранявали града; - има ли място в София за плоча на българските летци, отбранявали града заедно с немците срещу Съюзниците; - има ли място в София за плоча на американските летци, бомбардирали града? Инак идеята ПСА да иде в Димитровград, който сам по себе си е паметник на соца, е много добра. А на негово място да се сложи един паметник на българския войник. Да, това е добра кауза.
-
Това е подмяна на понятие: паметник на войници и паметник на армия не са едно и също нещо. Ако все пак твърдиш, че са едно и също, то ще излезе, че пък паметната плоча на немските летци, загинали в защита на София, е плоча в чест на нацисткото Луфтвафе и не трябва да я има. Твърдиш ли такова нещо? А ако борбата с нацизма е чак толкова свята, то тогава пък паметникът на американските летци, бомбардирали София ще излезе съвсем на място. Твърдиш ли това? Това казвах и аз за "барока".
-
Бъркаш войнишката костница в Лозенец с "Шмайзера" до Университета. Но така или иначе по това оставаме на мненията си. Е, ако нацистите бяха победили, днес ти щеше да защитаваш със същия аргумент запазването на нацистки паметници. Тъй де, нацистите щяха да са победили голямото зло на комунизма и щеше да трябва да почитаме победата, без значение какъв е интересът на националната ни "кожичка" (а е факт, че той би бил с нацистите, както и че омаловажаването на националния интерес е проява на много лош вкус). Така че тук определено ми убягва принципността на позицията ти. Хубаво е да научиш нещо ново. Изразът "сталински барок" е доста разпространен, включително между архитекти. С негативна конотация. Относно градските центрове също ще останем на различни мнения.
-
Дендро, аз затова изреждам няколко приемливи варианта. Единият е точно за музей или музеи на соца. Алва, по въпроса дали паметниците са войнишки няма да се разберем. Според мен не са, според теб са. Колкото до обезличаването на градовете, ето на, вярно е. Комунистическата монументалистика е част от него, както и сам казваш. Загинали в бой за и във България червеноармейци няма. Колкото до загиналите милиони срещу нацизма - Бог да ги прости и вечна им памет, но те нямат нищо общо с България. А говорим за паметници в България. Ако е за въпрос, България всъщност има доста изгоди от съюза си с нацистите. Паметникът на ПСА е в стила на сталинския барок, който доста отстъпва на монументализма от трийсетте на запад (а и в София). Двата стила си приличат, но не са еднакви. А и известна доза субективизъм е неизбежна. Даже необходима. Все пак това уж е някакво изкуство, при все че при него естетиката е на втори план след идеологията.
-
Не знаем какво желаят мнозинството българи, докато не се направи допитване. Факт, че някои българи си искат тоя паметник, а други не го искат. Всяка страна си има основанията и не приема тези на другата. Със сигурност знам какво искам аз. В най-добрия случай паметниците на комунистическата епоха и съветската хегемония изобщо да изчезнат от България и да се възстановят всички паметници на стария режим. В не толкова краен вариант соц-паметниците да идат в музеи на соц-епохата извън градските центрове. И пак да се възстановят паметниците на стария режим. В още по-компромисен вариант соц-паметниците да си останат по градските центрове, но навсякъде да се предоставят за обрисуване от студенти и ученици, за да се придаде на тези пространства по-малко суров и заплашителен вид. И където може, да се възстановят паметниците на стария режим. Всяко друго решение е неприемливо лично за мен, а явно и за поне част от българите. Доводите ми са следните: - съветската хегемония и комунистическата власт са били унизителни за България, а соц-режимът е обявен за престъпен със закон. По тази логика паметниците на режима са недопустими, точно все едно са нацистки. Това се нарича damnatio memoriae и е напълно естествен процес; - тези паметници по същество са обидни за паметта на жертвите на соц-режима, поддържан от съветската хегемония: в много по-голяма степен на място биха били паметници на тези жертви; - тези паметници обезличават нашите градове и нашата идентичност: просто съществуват твърде много и прекалено императивни знаци на съветската хегемония, които в много случаи са изменили някога типични градски пейзажи. Естествено за всяка нация е да поддържа най-много паметници на собствените си национални герои; - Червената армия няма жертви, дадени в бой във или за България, така че тук по същество няма нейни войнишки паметници, а има паметници на Червената армия като институция. Определението "освободителка" е исторически невярно, а исторически заслуги на РККА към България обективно няма; - Червената армия действително окупира България в 1944 след като СССР е обявил война на страната; - тези паметници не се оценяват само като исторически или като предмети на изкуството. Те и досега се преценяват от гледна точка на политиката, следователно разделят общественото мнение и нацията. Това означава, че са вредни за снижаването на страстите и цивилизоването на политическия процес, тъй като се използват инструментално; - тези паметници всъщност са грозни: не отговарят на естетическите нужди на ничий вкус освен на най-примитивния или крайно идеологизирания; - в голямата си част тези паметници са опасни: облицовките им се ронят, а металът им не е бронз, ами чугун, който се оказва тежък и трошлив; - тези паметници в много случаи вече са в лошо състояние: с нарушена цялост, съсипани релефи, скулптури, облицовки, много от които са невъзстановими. Това ги прави още по-грозни. Тези основания са мои лични, но не бих казал, че са изцяло субективни, нито подчинени само на емоции. Разбира се, в тях има и емоционален заряд. Такъв, който не е само мой, а и на други мои съграждани. Но има и достатъчно рационалност. В крайна сметка би трябвало да стане това, което иска мнозинството, а право на всекиго е да убеждава мнозинството в своята правота. Признавам открито, че смятам всеки застъпник за запазването на социалистическите и съветските паметници за лош гражданин на страната и нихилист, което в моите очи не е особено ласкателно, а от гледна точка на действащото законодателство дори е порицаемо.
-
Което няма нищо общо с корупцията и със здравия традиционализъм на грузинците. Грузия и Армения, тия две толкова симпатични кавказки нации, са пример за коренно различно поведение. Грузинците държат на себе си (и си плащат за това), а арменците, милите, така ги тресе соц-носталгията и съветофилията... Времето ще покаже кое е по-разумно, но определено симпатиите ми към грузинците се увеличават. Та дори към Саакашвили. Не че и арменците е трудно да ги разбере човек... може и да греша, но смятам, че съветофилията при тях е главно проява на неувяхващ "турски страх".
-
По същия шокиран начин реагират чужденците, когато и ние кажем кратко и ясно: "Македония е България". Мицкевич, националният поет на Полша, започва своя основен текст "Пан Тадуеш" ето така: Литво, моя Литво! Което някак ме подсеща за Дядо Вазовите "Песни за Македония": Но... Македония е наша! Национализмът е разбираемо и естествено чувство, ако ще векът да е сто двадесет и първи. Особено когато е оправдан. В някакъв смисъл Литва и поне частr от Украйна и Белорус наистина са полски. Докато днешните западни воеводства по-скоро не са. В 1947 Полша буквално е преместена на запад. Полша, Унгария и България до голяма степен имат обща съдба - делени и преразделяни, печелили и губили, а в крайна сметка - граничещи със свои територии. Впрочем, това важи и за Германия. Тъй че поне аз определено се трогвам от полския реваншизъм, при все че в днешно време и той е станал кръчменски като нашия.
-
И доколкото Германия в 1914 е "доволна сила", това за мен поставя въпроса за отговорността за ВСВ. В 1919-1939 Франция и Англия първо жестоко унижават Райха, а сетне се отпускат и не успяват да удържат възхода и агресивността на Хитлер.
-
За мен това е странно. В крайна сметка Полша е буфер между Германия и Русия, пък и нова Полша (след 1919) е един вид рожба на немската политика. Още в 1915-1918 българският княз Кирил е бил гласен от Райха за крал на бъдеща Полша (за сметка на Русия) в случай на победа за Централните сили. Явно различни среди в Германия са виждали Полша по съвсем различен начин.
-
Мда, а на колко мръсотии съм се наслушал по адрес на Саакашвили.
-
Да, но немците нямаше да спрат само с това искане.
-
Наистина страхотна свинщина. Изсякоха сума ти залесена площ, оказа се, че са изсекли повече отколкото е трябвало, сега се опитват да узаконят незаконното (със задна дата) и на това отгоре пак да секат. А обясненията са повече от нелепи. Не съм голям еколог, но все пак моралът си е морал. Тук трябва да валят присъди, сечта да се спре и дори да се помисли за презалесяване.
-
Е, резил Димитър0114, ще пишеш на кирилица. Колкото до молитвата "Отче наш", пиши във форума на Класическата гимназия. Там ще ти я дадат на старобългарски. Макар че можеш да влезеш в първата нормална черква и да пигаш първия нормален поп за нея