-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Бел. мод. Такива реплики няма да бъдат толерирани! Това е лична забележка, а не аргумент по темата. Много интересно - соцносталгиците обикновено пропускат факта, че собствените им кумири са рушили паметници. Явно историята на България до 1944 не е ценна, но тази след 1944 е много ценна. Изглежда, че българите трябва да се примирим с премахването на офицерски и войнишки паметници на заслужили за нацията българи, а да се примирим с наличието на чужди паметници. Това е двоен стандарт, неприемлив за мен, а смея да кажа - и от принципно морална гледна точка. Напротив, има. По принцип паметник се издига на някого, който го заслужава. Червената армия няма заслуги в България и за България.
-
"Децата на Хурин" или "Разказ за децата на Хурин" е самостоятелна повест от Дж. Р. Р. Толкин. Публикувана в Обединеното кралство в 2007, същата година преведена на български от Любомир Николов и издадена от "Бард". Повестта е един от трите основни сюжета в митологията на Толкиновата Средна земя - заедно с "Балада за Берен и Лутиен" и "Падането на Гондолин". За разлика от тях обаче "Разказ за децата на Хурин" съществува в цялостен белови вид в проза, което позволява публикацията й в един том, без утежняващ четенето коментар и практически без редакция. Хурин е простосмъртен човек на служба при (почти) безсмъртните елфи. Воден от верността си, той отива на война срещу техния враг, лукавия Моргот. Хурин попада в плен при демоничния противник. Не се прекланя пред него, а дръзко се подиграва с претенциите му за всемогъщество и така навлича на семейството си проклятието на врага. Съдбата на съпругата, на двете дъщери и най-вече на сина на Хурин е класическа трагедия, някъде между неумолимата Участ на скандинавската митология, безмилостната Мойра на Еврипид и "адската машина" на Жан Кокто. Всеки избор е фатален, всяка възможност е предрешена. Бягството не спасява, храбростта не побеждава, дързостта рухва, а смирението е непознато. Това щеше да е историята на Едип, ако Едип беше воин. Или на Зигфрид, ако Зигфрид беше елин. Мрачната атмосфера на северния свят си приляга с тържествения ритъм на гръцката трагедия. История за силата на съдбата, за любов и приятелство, за гордост и състрадание, за отчаяние и смелост, за самота и изгнаничество, за раздяла и гибел, за поражение и надежда. Тонът е този на исландските саги - едновременно сух, но и парадоксално романтичен. Размахът на историята обаче е изцяло класически. Композицията е стройна и през множеството перипетии разказът води към покоя, който никакво проклятие не може да отнеме. Вълнуваща книга за всекиго, който и на зряла възраст все още си спомня очарованието на гръцките легенди. Подходяща дори за четене на глас, но не детска. Откриваема и като аудиокнига на английски в блестящия прочит на сър Кристофър Лий, отличен актьор и певец и най-успeшният интерпретатор на Толкиновото твочество. За аудиокнигата: http://goo.gl/vhaU2
- 3 мнения
-
- 3
-
ОК, Кухулин, хубаво е, че вкарваш точност в моите недотам точни идеи.
-
Все пак гот. Attila "бащица" и ст. англ. aethel "благороден" нито са синоними, нито са на един и същи език, нито са засвидетелствани по едно и също време. Но звуково са достатъчно близки, така че още в ранното Средновековие да е ставало объркването им в германоезичния ареал.
-
Доста точно казано. Все пак, доколкото ахейците и дорийците почитат някои общи божества, говорят относително близки ИЕ-езици и "Омировият" епос от епохата на дорийското разселване засяга герои и събития от микенската епоха, можем да сметнем, че ахейците най-малкото са относително близки до населенията, наричани "гръцки". Но и това е офф-топик, тъй че нека се върнем на темата за етимологията на Пинд. Ник, ти имаш някои доста стабилни включвания по такива въпроси. Ако искаш, пусни някаква хипотеза, за да върви разговорът.
-
Бел. мод. Майтапа настрана, автохтонските глупости вече ще се трият моментално. По въпроса с псевдонаучните тези е казано достатъчно в преамбюла на форумните правила. Дорийският е диалект на гръцкия, а гръцкият е от индоевропейските езици. Който не вярва, да ходи да чете малко по езикознание. Псевдонаука ще се допуска само в раздела "Паранауки" и това не подлежи на обсъждане. Тук темата е за етимологията на планината Пинд. Офф-топик няма да се насърчава.
-
Нямам отговор Мога само да изредя фактите, които знам. Може би все пак по-скоро името Atli произлиза от легендарния Атила, а aethel е самостоятелна дума. Но това е мое частно и несигурно мнение.
-
Съществува скандинавско лично име Атли (Atli). Атли е герой в героичните песни от Старата Еда и в "Сага за Вьолсунгите" (XIII в.), паралелен с Етцел (Etzel) от "Песен за Нибелунгите" (XIII в.). Освен това е засвидетелстван и в ст. англ. Widsith (VII в.): "ætla weold hunum", "Етла владял хуните". В скалдовата поезия Atli е и едно от прозвищата на божеството Тор. Засвидетелствани са и скандинавски лични имена от IX-XIII в.: Atli Buðlason, Atli Hringsson, Atli Iðmundsson, Atli jarl Sogna, Sigmund Atlason.
-
По-скоро "астекатл" е название, извадено от легендите на народа мешика.
-
Такова име съществува на много места: с. Търново, Малко Търново, с. Тарнава (две на брой), Търново Сеймен (дн. Симеоновград), Терново (Украйна), Tirnau (Чехия), Tarnava (Словакия), Turnu Măgurele (Румъния), Turnu Severine (пак Румъния), Tarnów (две селища в Полша, укр. Тарнiв, нем. Tarnau), Tarnawa (Полша), Toruń, (Полша, нем. Thorn), Tórun (пак Полша), Tornau (Германия), а може би и гр. Трън. Не мога да преценя дали има нещо общо с Trondheim (Норвегия), но във всеки случай градският герб на Трондхейм е трънестата rosa canina. Предполагам славянска етимология от "трън", сродна с германизми като англ. "thorn" със същия смисъл. Все пак за някаква пълнота ще добавя, че на старогръцки съществува "thyrai", букв. "врати", преносно "дворец", както и "thronos" с всеизвестен смисъл. Но Търново (ст. б. Тръновъ) съществува от преди да стане столица (най-малкото като седалище на братята Тодор и Асен-Белгун още преди 1185), така че не смятам името за изначално свързано с владетелски престиж. Пък и названието е звуково, а вероятно и смислово сходно с много други славянски селищни имена. "Царевъ градъ Тръновъ" е название от XIII-XIV в., определено свързано с престижа на града вече като столица и според мен е калка на "'H basilikH polis Kwnstantinou", "царстващия град на Константин".
-
Да, това е популярна хипотеза сред западноевропейски учени. Разглеждана е най-вече във връзка с персонажа "Атли"/"Етцел" от старогерманската легендарна литература между VII и XIII в., чийто прототип е историческият хунски владетел от V в. Но да уточним: не става дума за германски произход на самата личност, а само на името "Атила". Готски имена у хуните и изобщо появата на имена от един език у друг степен народ не са нещо необичайно. На готски "баща" е "atta"/"attar", сродно с други германски форми като добре известните исл. "föður", англ. "father", нем. "Vater" или нид. "vader" (и с много други ИЕ форми, разбира се). Докато "-ila" е готско умалително окончание, засвидетелствано например в "Totila", "Suuintila", "Uulfila" и пр. Оттам и хипотезата, че "Attila" по произход може да е готско обръщение или титла, приблизително означаваща "бащица". Може би най-достъпният научнопопулярен преглед на тази хипотеза правят Дж. Толкин, Кристофър Толкин и Алън Блис в: "The Legend of Sigurd and Gudrún" и във "Finn & Hengest. The Fragment and the Episode". Тук е интересно да се отбележи смисловото и звуково сходство например със ст. тюрк. "ata", "баща". --------- Кухулин, ако оригиналното име е "Етел", това пак дава възможности за германски произход. На ст. англ. "aethel" означава "благороден" ("aetheling" - "принц", издънка на благороден род) и е често срещан елемент в лични имена: "Aethelbert", "Aethelmund", "Aethelstan".
-
А, да, за това си права. Още по-хубаво и ако е шарен Между другото, ето една неприятна новина. Вчера-оня ден след куп посещения от тролове и обидни постинги Фейсбук е закрил страницата "Демонтиране на паметника на Съветската армия". Между другото, досега простащини на страницата нямаше. Някой сеща ли се за статията "Виртуалното око на Големия брат"? Потърсете си я, много е поучителна.
-
Не, никаква милост към този, КГ. Не може да говориш като нас, кухненските парламентаристи, когато си министър-председател. Не може и точка. Докато има търпимост към бойковщината, ще има и Бойко. Разбира се, вярно е, че българите действително са като кучетата на ББ и си обичат тоя разговорно-кухненски стил на говорене и управление. Българите си обичат простотийката. А това им съсипва държавата, но те не го знаят. Предпочитат да махат с опашка.
-
КГ, знаеш добре, че едно е да кажеш: "Има нужда от повече сигурност", а съвсем друго: "Българите са като моите кучета". За тази жалка фраза това недоразумение трябва не просто да се извини и да си даде оставката, а да бъде бит по мордата за crimen lesae maiestatis populi. Освен ако у populus-а не е останала никаква maiestas и не обича да размахва опашка на простаци, разбира се. При което положение обаче аз не бих искал да имам нищо общо с въпросния populus.
-
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122
-
Колкото можах, отговорих на ЛС, за да не подхващаме старата песен отново.
-
Ако питаш за kind, българската заемка е "чедо"
-
Тоест конкретно дорийците не са гърци и изобщо не са индоевропейско население? А какви са? И как се отнася дорийският диалект към старогръцкия език? Впрочем, какво трябва да е отношението между евентуалния финикийски субстрат в Тива и дорийския суперстрат? Имената "Пинд" и "Пиндар" са негръцки и неиндоевропейски, казваш. Добре, да го допуснем. Но тогава дорийски ли са или финикийски? Или може би други?