glishev

Бел. мод. Такива реплики няма да бъдат толерирани! Това е лична забележка, а не аргумент по темата. Много интересно - соцносталгиците обикновено пропускат факта, че собствените им кумири са рушили паметници. Явно историята на България до 1944 не е ценна, но тази след 1944 е много ценна. Изглежда, че българите трябва да се примирим с премахването на офицерски и войнишки паметници на заслужили за нацията българи, а да се примирим с наличието на чужди паметници. Това е двоен стандарт, неприемлив за мен, а смея да кажа - и от принципно морална гледна точка. Напротив, има. По принцип паметник се издига на някого, който го заслужава. Червената армия няма заслуги в България и за България.

"Децата на Хурин" или "Разказ за децата на Хурин" е самостоятелна повест от Дж. Р. Р. Толкин. Публикувана в Обединеното кралство в 2007, същата година преведена на български от Любомир Николов и издадена от "Бард". Повестта е един от трите основни сюжета в митологията на Толкиновата Средна земя - заедно с "Балада за Берен и Лутиен" и "Падането на Гондолин". За разлика от тях обаче "Разказ за децата на Хурин" съществува в цялостен белови вид в проза, което позволява публикацията й в един том, без утежняващ четенето коментар и практически без редакция. Хурин е простосмъртен човек на служба при (почти) безсмъртните елфи. Воден от верността си, той отива на война срещу техния враг, лукавия Моргот. Хурин попада в плен при демоничния противник. Не се прекланя пред него, а дръзко се подиграва с претенциите му за всемогъщество и така навлича на семейството си проклятието на врага. Съдбата на съпругата, на двете дъщери и най-вече на сина на Хурин е класическа трагедия, някъде между неумолимата Участ на скандинавската митология, безмилостната Мойра на Еврипид и "адската машина" на Жан Кокто. Всеки избор е фатален, всяка възможност е предрешена. Бягството не спасява, храбростта не побеждава, дързостта рухва, а смирението е непознато. Това щеше да е историята на Едип, ако Едип беше воин. Или на Зигфрид, ако Зигфрид беше елин. Мрачната атмосфера на северния свят си приляга с тържествения ритъм на гръцката трагедия. История за силата на съдбата, за любов и приятелство, за гордост и състрадание, за отчаяние и смелост, за самота и изгнаничество, за раздяла и гибел, за поражение и надежда. Тонът е този на исландските саги - едновременно сух, но и парадоксално романтичен. Размахът на историята обаче е изцяло класически. Композицията е стройна и през множеството перипетии разказът води към покоя, който никакво проклятие не може да отнеме. Вълнуваща книга за всекиго, който и на зряла възраст все още си спомня очарованието на гръцките легенди. Подходяща дори за четене на глас, но не детска. Откриваема и като аудиокнига на английски в блестящия прочит на сър Кристофър Лий, отличен актьор и певец и най-успeшният интерпретатор на Толкиновото твочество. За аудиокнигата: http://goo.gl/vhaU2

ОК, Кухулин, хубаво е, че вкарваш точност в моите недотам точни идеи.

Все пак гот. Attila "бащица" и ст. англ. aethel "благороден" нито са синоними, нито са на един и същи език, нито са засвидетелствани по едно и също време. Но звуково са достатъчно близки, така че още в ранното Средновековие да е ставало объркването им в германоезичния ареал.

Доста точно казано. Все пак, доколкото ахейците и дорийците почитат някои общи божества, говорят относително близки ИЕ-езици и "Омировият" епос от епохата на дорийското разселване засяга герои и събития от микенската епоха, можем да сметнем, че ахейците най-малкото са относително близки до населенията, наричани "гръцки". Но и това е офф-топик, тъй че нека се върнем на темата за етимологията на Пинд. Ник, ти имаш някои доста стабилни включвания по такива въпроси. Ако искаш, пусни някаква хипотеза, за да върви разговорът.

Бел. мод. Майтапа настрана, автохтонските глупости вече ще се трият моментално. По въпроса с псевдонаучните тези е казано достатъчно в преамбюла на форумните правила. Дорийският е диалект на гръцкия, а гръцкият е от индоевропейските езици. Който не вярва, да ходи да чете малко по езикознание. Псевдонаука ще се допуска само в раздела "Паранауки" и това не подлежи на обсъждане. Тук темата е за етимологията на планината Пинд. Офф-топик няма да се насърчава.

Изглежда, че просто дорийският диалект не е част от старогръцкия език, а спартанците, коринтяните и пр. изобщо не са елини Да налеем масло в огъня: в Шотландия съществува диалект на английския език, който също като дорийския се нарича Doric Явно 'a xantha Megalostrata е говорела като Мери МакГуайър

Нямам отговор Мога само да изредя фактите, които знам. Може би все пак по-скоро името Atli произлиза от легендарния Атила, а aethel е самостоятелна дума. Но това е мое частно и несигурно мнение.

Съществува скандинавско лично име Атли (Atli). Атли е герой в героичните песни от Старата Еда и в "Сага за Вьолсунгите" (XIII в.), паралелен с Етцел (Etzel) от "Песен за Нибелунгите" (XIII в.). Освен това е засвидетелстван и в ст. англ. Widsith (VII в.): "ætla weold hunum", "Етла владял хуните". В скалдовата поезия Atli е и едно от прозвищата на божеството Тор. Засвидетелствани са и скандинавски лични имена от IX-XIII в.: Atli Buðlason, Atli Hringsson, Atli Iðmundsson, Atli jarl Sogna, Sigmund Atlason.

По-скоро "астекатл" е название, извадено от легендите на народа мешика.

Такова име съществува на много места: с. Търново, Малко Търново, с. Тарнава (две на брой), Търново Сеймен (дн. Симеоновград), Терново (Украйна), Tirnau (Чехия), Tarnava (Словакия), Turnu Măgurele (Румъния), Turnu Severine (пак Румъния), Tarnów (две селища в Полша, укр. Тарнiв, нем. Tarnau), Tarnawa (Полша), Toruń, (Полша, нем. Thorn), Tórun (пак Полша), Tornau (Германия), а може би и гр. Трън. Не мога да преценя дали има нещо общо с Trondheim (Норвегия), но във всеки случай градският герб на Трондхейм е трънестата rosa canina. Предполагам славянска етимология от "трън", сродна с германизми като англ. "thorn" със същия смисъл. Все пак за някаква пълнота ще добавя, че на старогръцки съществува "thyrai", букв. "врати", преносно "дворец", както и "thronos" с всеизвестен смисъл. Но Търново (ст. б. Тръновъ) съществува от преди да стане столица (най-малкото като седалище на братята Тодор и Асен-Белгун още преди 1185), така че не смятам името за изначално свързано с владетелски престиж. Пък и названието е звуково, а вероятно и смислово сходно с много други славянски селищни имена. "Царевъ градъ Тръновъ" е название от XIII-XIV в., определено свързано с престижа на града вече като столица и според мен е калка на "'H basilikH polis Kwnstantinou", "царстващия град на Константин".

Да, това е популярна хипотеза сред западноевропейски учени. Разглеждана е най-вече във връзка с персонажа "Атли"/"Етцел" от старогерманската легендарна литература между VII и XIII в., чийто прототип е историческият хунски владетел от V в. Но да уточним: не става дума за германски произход на самата личност, а само на името "Атила". Готски имена у хуните и изобщо появата на имена от един език у друг степен народ не са нещо необичайно. На готски "баща" е "atta"/"attar", сродно с други германски форми като добре известните исл. "föður", англ. "father", нем. "Vater" или нид. "vader" (и с много други ИЕ форми, разбира се). Докато "-ila" е готско умалително окончание, засвидетелствано например в "Totila", "Suuintila", "Uulfila" и пр. Оттам и хипотезата, че "Attila" по произход може да е готско обръщение или титла, приблизително означаваща "бащица". Може би най-достъпният научнопопулярен преглед на тази хипотеза правят Дж. Толкин, Кристофър Толкин и Алън Блис в: "The Legend of Sigurd and Gudrún" и във "Finn & Hengest. The Fragment and the Episode". Тук е интересно да се отбележи смисловото и звуково сходство например със ст. тюрк. "ata", "баща". --------- Кухулин, ако оригиналното име е "Етел", това пак дава възможности за германски произход. На ст. англ. "aethel" означава "благороден" ("aetheling" - "принц", издънка на благороден род) и е често срещан елемент в лични имена: "Aethelbert", "Aethelmund", "Aethelstan".

А, да, за това си права. Още по-хубаво и ако е шарен Между другото, ето една неприятна новина. Вчера-оня ден след куп посещения от тролове и обидни постинги Фейсбук е закрил страницата "Демонтиране на паметника на Съветската армия". Между другото, досега простащини на страницата нямаше. Някой сеща ли се за статията "Виртуалното око на Големия брат"? Потърсете си я, много е поучителна.

Това е така. Значи трябва превъзпитание.

Е, хубаво. Да го оневиним, човека. Нямаме нищо против него, той се пошегувал, човещинка... После защо ни управляват простаци.

Не, никаква милост към този, КГ. Не може да говориш като нас, кухненските парламентаристи, когато си министър-председател. Не може и точка. Докато има търпимост към бойковщината, ще има и Бойко. Разбира се, вярно е, че българите действително са като кучетата на ББ и си обичат тоя разговорно-кухненски стил на говорене и управление. Българите си обичат простотийката. А това им съсипва държавата, но те не го знаят. Предпочитат да махат с опашка.

Което си е верно - верно си е. Станахме баби, дето вика класикът. Всетъки, по принцип посолствата на свръхсили са места, по които да мяташ камъни, а не да дефилираш пред тях верноподанически. В този смисъл сръбският опит е много насърчаващ. Трябва и ние като тях.

КГ, знаеш добре, че едно е да кажеш: "Има нужда от повече сигурност", а съвсем друго: "Българите са като моите кучета". За тази жалка фраза това недоразумение трябва не просто да се извини и да си даде оставката, а да бъде бит по мордата за crimen lesae maiestatis populi. Освен ако у populus-а не е останала никаква maiestas и не обича да размахва опашка на простаци, разбира се. При което положение обаче аз не бих искал да имам нищо общо с въпросния populus.

Напълно вярно. По-горе и Галахад е добавил много точна версия на думаджийския текст. Изниква ми един въпрос, зададен на руския консул в Пловдив в 1885: "А не угодно ли Вам обиратся отсюда?"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122

Тоя надмина и Тато по простотия. Но е забавно как от време на време споменава "Началника горе" и си прекръства шкембето.

Колкото можах, отговорих на ЛС, за да не подхващаме старата песен отново.

Ако питаш за kind, българската заемка е "чедо"

Не е време за пропаганда, но това нелепо лице с тези нелепи изказвания е непоносимо. Българите наистина са като кучетата му, щом му размахват опашка.

Тоест конкретно дорийците не са гърци и изобщо не са индоевропейско население? А какви са? И как се отнася дорийският диалект към старогръцкия език? Впрочем, какво трябва да е отношението между евентуалния финикийски субстрат в Тива и дорийския суперстрат? Имената "Пинд" и "Пиндар" са негръцки и неиндоевропейски, казваш. Добре, да го допуснем. Но тогава дорийски ли са или финикийски? Или може би други?