glishev

За пореден път ще се изкажа рязко. Педагогиката и домашното възпитание могат да бъдат поставени и на много здрави основи, а възпитанието си има тънкости. Още не съм родител, но съм даскал и смея да кажа, че ме бива в работата ми. Не "науката" е проблем сама по себе си, а начините на разбирането и прилагането й. Колкото до домашното насилие, понякога е трудно да се определи отвън къде свършва здравословният шамар и къде почва патологичният тормоз. Но понякога, а не винаги. Има и видове тормоз без шамари, който може също да бъде с трайни последствия.

Някой би ли могъл да пусне малко по-подробен материал за грешната употреба на притежателни вместо на възвратни местоимения? Това е сериозен проблем, хората все по-често бъркат, казвайки и пишейки: "Отивам при майка ми", "Вземи покупките ти", "кажи на братовчед ти".

Бате Ваньо: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11693

А дали и името на поета Пиндар е негръцко?

Бил е, това е много разпространен разказ там. Всъщност съм го чувал от австриец, историк, човек, работещ във Виенския университет. В 1955 направо вдигат паметника във въздуха. Площадът обаче е екстериториална собственост на СССР и е вдигнат отново, при това май с разходи на общината (или на австрийската държава). Било си е сериозен скандал. Мит е обаче, че е взривяван три пъти и три пъти вдиган отново.

Е, да. Исторически факт е също, че във Виена паметникът е бил взривен поне веднъж още в мига, когато съветската армия е напуснала града

Мда. Но на, факт, че някои старинни имена са оцелели въпреки славата на някой техен известен носител. "Крум" и "Омуртаг" също се срещат, нищо, че тия двамата са запалени противници на християнството.

Човекът обаче, макар и виден думаджия, е донякъде прав. Съществува такова нещо като "синя фея" (синя разновидност на червената баба). Става дума за наистина пещерни костовисти, страшни параноици, които хулят всичко, което не се кълне в ДСБ и антикомунизъм до смърт по триста пъти на час. Така че текстът може да обслужва БеСеПе-то, но, уви, в него има и рационално зърно.

Статията за десния интелектуалец е много правдива. Проблемът е само в това, че десният интелектуалец често е неприятно прав в конспиративните си страхове

Две възможности: а) да има подобен корен в други ИЕ-езици и б) да има неточност в предаването на топонима (да е по-късен, да е от гръцки произход и пр.).

Слагай една и за нашата, би било яко

Такава латинска транскрипция излиза до тях. А откъде съдим, че "хубав" е тъкмо иранизъм?

Тук пак има неразбиране на проблема. Буквата дзяло в "кънендз" е в края на коренната морфема, но фактическият корен завършва с [g], което е запазено в други форми от същия корен. Промените на този звук се дължат на палатализациите в старобългарския и никога не е било твърдяно друго.

Материалчето си е добро.

Първо да се добера до самия извор. Засега смятам, че две версии са възможни: а) лош превод с късно название и б) гръцки произход. Силно скептичен съм да е предосмански иранизъм. Инак си прав.

Да, но студентът във всяка специалност учи и нейния метод, а успехите му се дължат на прилагането на метода. При теб метод няма, поне не в езикознанието и историята.

Кухулин, мерси за справката за "хамбар". Явно не съм бил прав и самата дума е иранизъм Сега остава обаче да се разбере дали наистина става дума за предосмански иранизъм в топонима, което още е несигурно и дали всъщност името не е от гръцки произход. Интересно ми е обаче що за иранизъм е този, който се среща дори в идиш. Мейкбългар & Co., хубаво е да се вадят от много кладенци вода за дадена теза, но поне да е като хората. Метод трябва, а не "детска фантазия"

Всъщност гръцка колония се основава начело с посочен от оракул или по жребий ойкист. По жребий се избират и колонистите. Изобщо не става дума за избори или остракизъм. А че невинаги ойкистът става цар в новата колония - това вече беше споменато. Дотук по темата стигнахме до микенската форма qa-si-reu и до евентуалното постмикенско Омирово поставяне на басилеусите под зависимост от анакса. Между другото, "царе" и "вождове" са наречени всички итакийци, участващи в народното събрание и всички женихи на Пенелопа от околните на Итака острови Закинт, Дулихия, Левкада и Кефалония. Ако не бъркам, феакийският цар Алкиной също нарича знатните феаки в двореца си "царе". Думата е "basileis" и изглежда, че Омировият епос приписва тази титла на всеки знатен мъж от доомировата микенска епоха. С времето титлата изменя значението си: към VI в. пр. Хр. "anax" вече не се използва (макар да е запазено като архаизъм в текста на епоса) и "basileus" постепенно става титла и за богове, и дори за върховния бог Зевс, и за земни царе, при това не подчинени на по-висок авторитет, а суверени. Интересно е това, че "basileus" първоначално невинаги се противопоставя на "tyrannos". Преди Платон и Аристотел "tyrannos" е употребявана без негативна конотация. Почитан е дори "Зевс Тиран", покровител на царете.

В частен разговор научих за топоним "Хамбар" (име на село) от Мелнишко, в гръцки извор от 1208. Това би трябвало да е предосмански иранизъм. Но имам следните проблеми с това: - не знам точно как е изписано в извора (приписка към Евангелие на гръцки език); - не се доверявам изцяло на преводача (уважаван, но всъщност немарлив в детайлите учен, известен с това, че несполучливо и доста свободно предава имена и термини); - възможно е в превода да е предадено по-късно име на селото; - дори да приема, че сведението е вярно, пак остава реалната възможност топонимът да е с гръцки произход, сроден например с χάμαι или Ἀμβρακία. Има и други възможности. Думата ambar със значение като в българския съществува и в албански, а ὰμπάρι - в новогръцки. Заемки са от турското ambar, което обаче не е иранизъм, а арабизъм - khambar (الحظيرة) съществува в арабски. Вярно е, че khambar (ھتی) съществува и в иранския урду, но всъщност думата е семитска, защото е засвидетелствана и в иврит (а дори и в идиш): ambar (אמבר). Тъй че очевидно става дума за арабско влияние и в османотурски, и в иранските езици, тъй че няма как да е предосмански иранизъм на Балканите или пък изобщо какъвто и да е иранизъм. На шега се замислих дори за евентуален германски произход на топонима (например през готски). Hamburg (ст. долнонем./ст. сакс. Hamma-burgh), основан в нач. на IX в. предлага най-малкото звукова близост. На ст. високонем. hamma означава "сгъвка", "става", "завой", "ъгъл", а на ср. високонем. hamme е "оградена мера".

Мироки, постингът ти е малко поразпилян. Криво-ляво разбирам какво питаш, но повечето от тези неща са много добре известни и лесни за намиране. Впрочем, Баал и Астарта не са почитани от траките, не знам откъде ти е хрумнало това. Рицарю, просто човек трябва да може да чете. ΣЕYΘOY се чете по един-единствен начин. Произходът на буквите е ясен, езикът е ясен и смисълът - също. Другото е фантастика, която не заслужава внимание. Колкото до "преосмислянето", то няма да започне от този форум, който се е заявил като консервативен и направо позитивистки. Това няма смисъл да се обсъжда по-нататък.

Моделът би бил словообразувателен, а не "словообразователен". Иначе възможности за образуване на думи от ж. р. има много. Включително по модела на "княгиня", със запазване на коренната съгласна без палатализиране: "просякиня" (но "просяче"), "помакиня" (но "помашки"), туркиня (но "турчин") и най-близкото до "княгиня" - "слугиня" (от корен "слуг-", в палатализирани форми "служа", "служба"). Очевидно не става дума нито за някакво рядко изключение, нито за някаква илюзорност на трите палатализации. Нито "княгиня", нито "кънѧsъ" щяха да предизвикват такива реакции, ако отсрещната страна наистина познаваше старо- и новобългарската фонетика. Граматиката вече беше цитирана, а тя е достатъчно добре съставена. Ще последва заключителен офф-топик. Бел. мод. За мен всеки път е поразително, когато на възникнал въпрос се получи отговор по достатъчно сериозни източници и с ясна аргументация, а въпреки това съмненията продължават - при това толкова по-непримирими, колкото по-подробно се аргументира съответната наистина не романтична, но научно издържана позиция. Тонът на нито една форумна дискусия, засягаща българската история, език и култура не остава спокоен - в нито един форум и под нито една модерация, та дори не и между единомишленици, ако това са любители. Ако, да речем, в дадено малко Интернет-общество са се струпали само привърженици на дадена историческа или езиковедска теза, между тях не се наблюдават спорове, но въпреки това тонът на постингите става все по-фанфарно възторжен. От друга страна, появата на всяко традиционно историографско или неекзалтирано от великобългарски емоции мнение моментално мобилизира яростна ответна реакция. Всяко мнение, изказано под титла, преведено от чужд език или служещо си с що-годе научен инструментариум е схващано като съмнително антибългарско и назадничаво; в крайна сметка отричано в името на "логиката", "здравия разум", а най-сетне - и на "българщината". Особено ако не ласкае българското самочувствие и не демонстрира древността и изключителността на нацията. В България не просто има криза на хуманитарния авторитет и на идентичността; тази криза е изключително сериозна и се дължи на липсата на добро средно, научнопопулярно ниво на публикации за любители. Тоест на прекъснатия контакт между научните среди и любопитния читател (който пък е изложен и на общ екзистенциален натиск или "стрес", което го прави особено тревожен по въпросите на идентичността). Това води до разцвет на ура-патриотизъм, груба инструментализация на представите за миналото, подмяна на езикознанието с народни етимологии, на археологията - с тамплиерски хрумвания, на етнологията - с "експедиции" и на историята - с митология. При това не единна митология, а съперничещи си митологични сводове. Да не говорим как на фона на тази нечиста трескавост се рушат старинни паметници и от територията на страната изчезват съкровища. Духовните щети са много по-сериодни от материалните: кризата на идентичността, недоверието в конвенционалните научни практики и ура-патриотизмът на любители-историци се развиват на фона на нарастваща и тревожна ксенофобия. Факт е, че българите днес вече наистина са болни от история. Нещо повече, българите са болни и от величие. Извън невъзможността за чужд произход на който и да е властови термин или културен феномен, припознаван като свой, я има и невъзможността за лековат, хумористичен поглед към националното достойнство. Всичко това сочи отчаяна несигурност в собственото настояще и бъдеще. Което, разбира се, не означава, че тук няма да се спазват форумните правила: http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=extras&section=boardrules http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122 А те са категорични по отношение на консервативната насоченост на форума, минимума позитивни знания, изискван за мнение по която и да е тема, придържането към аргументативност на постингите и добър тон. След приведения изобилен изворов, сравнителен езиков и граматически материал темата наистина е изчерпана. Честно казано, смятам, че при едно по-добронамерено отношение към фактологията и събеседниците поне няколко участници в дискусията можеха да научат нещо за свое удоволствие и да се възползват от предоставената им информация. За съжаление съм принуден да добавя, че у нас има не само криза на идентичността, но и рязкост на нравите, която пречи на културата ни на общуване. Българите не умеят да обменят информация и мнения с неутрален тон. Темата се заключва, а поради изчерпателността на приведения материал ще я закова като важна. Ако е останало нещо неизяснено, може да бъде пусната нова тема с линк към тази и с конкретен въпрос за разискване - например по старобългарската фонетика.

Аспарух, моля, дай нещо данни за житието на княз Вацлав. Датировка, източник, туй-онуй. Ако има и линкче, та да си го дръпнем цялото. Интересно е. aspar, просто казвам, че имаме все пак някакви данни за езика на най-ранните българи, а не съвсем никакви. За мен те са си доста красноречиви, но си прав, че ако имахме наистина пълен текст, нямаше изобщо да има спорове. Обезглавителю, по-кротко, моля. Недей да почваш да пишеш невъздържано като Рицаря (пък и той напоследък доста се е кротнал, браво на него). Kana sybigi и kъnendz са от две различни епохи, на два различни езика, с различен звуков състав и се срещат в българска употреба - това е говорено достатъчно пъти. Щекн, за ирански понятия конкретно в Преславския надпис съм крайно скептичен. И въобще за иранизми у българите извън ономастиката. Поне до османско време. Аспандиат ми даде името на едно мелнишко село - Хамбар - засвидетелствано в гръцки източник от 1208, но изворът не е проверен, на превода не мога да разчитам, че е от кофти преводач, а и има разни гръцки паралели, които силно ме усъмняват в иранския произход на топонима. Но това е за друга тема. Както и да е, някакъв компромисен тюрко-ирански пазарлък накрая ще помири бъдещото поколение историчари

Имаме си, моля. Иранското и тюркското стадо си имат и мърши, разбира се, но си имат и добрите представители.

Обезглавителю, затова е интересно да се четат старите филолози. Да се види дали дадено понятие в Омировия епос се ползва в различни смисли според различните пластове, залегнали в достигналия до нас текст. Аз, да речем, смятам, че в самата микенска епоха басилеусите са подчинени на своя анакс, но дали тази много стара реалност е еднакво отразена във всички песни на "Илиада" - не смея да твърдя. Мироки, за Боспорското царство си прав, но не знам как ти хрумна за Картаген. Инак всички антични монархии, в които се ползва гръцки, ползват титлата "basileus". И Македония, и източните елинистически, че и Египет на Птолемеите (египетски Цезар е само Кайсарион, синът на Цезар и Клеопатра, инак самата тя като всички в семейството си дотогава е basilissa или basilina, може и с ета в края). Това за ΣEYΘOY и ΣKOΣTOKOY обаче не е вярно. Дифтонгът OY на гръцки си се чете като "у", а тракийските царе също като останалите в източното Средиземноморие са надписвали монетите си на гръцки. Така ще намериш монети с надписи: BAΣIΛEΩΣ AΛEΞANΔPOY, BAΣIΛEΩΣ ANTIOXOY, BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY, BAΣIΛEΩΣ ФIΛIППOY, BAΣIΛEΩΣ ΣEΛEYKOY, BAΣIΛEΩΣ ПTOΛEMAIOY. И това по цялото източно Средиземноморие, че и по-навътре в Азия. Същото и в Тракия. На класически старогръцки юпсилон си се чете само като "ю" или като "у" в дифтонги. А това OY в края на имената по монетите си е чисто окончание за родителен падеж - басилеос Сеуту: "[монета] на царя Севт". Твоят човек е омешал античното произношение със средновековното.

А, не Аз за медицински мнения ходя при лекар, за юридически - при адвокат и за езикови - при филолог. "Детска фантазия" си позволявам само като ми се допише художествен текст. Ако "детската фантазия" е източникът за авестийски думи в българския и за тях "извори не ти трябват", значи такива неща просто няма. Слагам няколко плюсчета на последните мнения на Мейкбългар, с които той окончателно ме убеди, че преди всичко трябва да се чете.