-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Галахад, ти не отричаш факта, а го обясняваш Да, същото като теб казвам и аз. Преслав по много причини няма практическо значение за Самуил. Изредил си част от тях. Само кой знае какъв статут, полустатут и пр. всъщност не следва от това, че са споменати
-
Анселм е обективен, а не субективен идеалист Обичайното и доста повърхностно възражение срещу него е, че бърка съществуващото в мисълта със съществуващото в реалността. Това възражение обаче е невярно. Самият Анселм дава примери за неща от мисълта, които нямат битие. И прави доста добро разграничение между мислимите съществуващи и мислимите несъществуващи неща. Защитил е дефиницията си за Бог от такова възражение с обяснението, че независимо от нашето мислене със сигурност съществуват неща, които не ние сме измислили. И че онзи от тези реални и независими обекти, който е най-голям във всеки възможен позитивен смисъл, по необходимост ще се окаже най-голямото мислимо (ето, дори в момента, пишейки, мисля за него, теоретизирам го) и непричинена първопричина на всички съществуващи явления. Най-грубо казано, тъкмо реалната непричинена първопричина на всички неща (каквато и да е тя) със сигурност ще е най-голямото мислимо и със сигурност ще надминава по качествата си всяка наша нереална измислица (например и с това, че съществува). И ще бъде досегаема, но не докрай постижима за интелекта ни (доколкото интелектът ни не би могъл да излезе от моделираността си в определен природен порядък, в чиито условия съществува). Анселм се оказва невероятно ловък в дефиницията си и определено не бърка съществуващото само в ума със съществуващото и извън него. И, разбира се, като истински, суров идеалист на рационалността смята, че човешкото въображение изобщо не може да се мери с реалността
-
Точно това твърдение за Преслав е самоочевидно. Резиденциите на Самуил са споменавани в извори - Преспа, Охрид, тоя район. И толкоз.
-
Кухулин, да почета още, пък тогава, живот и здраве
-
Тцъ, не е нищо, свързано с Бога Това вече го чухме, искаме друго
-
Гай Лилавий, ти ме прехвали Той Анселм така си е опекъл баницата, че каквото и най-голямо мислимо да съществува, то все му върши работа
-
И така, баста офф-топик: да си се върнем на KANACYBHГН Някой продължава ли да смята, че трябва да се чете като "KANAC YBHГН" и имаме ли разумни предположения откъде се е взела сигмата в края на предполагаемото "KANAC", какво и на какъв език ще значи "YBHГН" и пр.? Аз си дадох обясненията за "KANA CYBHГН" и съм любопитен най-вече за евентуални обяснения върху "CYBHГН". Отделно имам нарастващо любопитство за ностратическите корени, показващи подобие в алтайските и ИЕ-езици (благодарение на Aspandiat).
-
Раковски, аха, ОК А нещо за Бенвенист или Дюмезил, или може би за Фасмер, Дуриданов или Георгиев, да кажем? По другото - на ЛС.
-
Makebulgar, и ти принципно си прав, ама това, дето го казваш, е изключението, а не правилото Все пак човек трябва да има адски сериозна подготовка, за да се занимава наистина сериозно с езикознание. Далеч не всеки любител е Шлиман. Иранската теория, за съжаление, е бърз влак в грешна посока, но това е друг въпрос. Лична информация пускам на лични приятели
-
Да де, но в случая батак в самата научна среда няма. Има само един куп лаици, които шумят с измислици на фона на единствената рационална теория.
-
Дедо Либене, може и точно така да е - аз си мисля, че "княз" навлиза в България точно с Климент, Наум и Ангеларий, както и изобщо цялата традиция, която удобно наричаме "старобългарска". Дендро, ти просто нямаш понятие от лингвистичния "батак" и затова може и да ти се струва, че мненията на разни любители имат стойността на нормалните филолози - откъдето и объркването ти между езиковедите и езиковъдите, ако ме разбираш. Прощавай, ама се дразня все повече, когато някой абсолютен лаик за пореден път изтърси, че било имало "лингвистичен батак". Просто куцо и сакато мисли, че разбира от езикознание и че това не е наука, а хоби, достъпно за всеки любител. Преди да повториш тая неразумна фраза, сети се, че някои хора са си прекарали години над филологиите и че става дума за суверенна дисциплина със свой предмет и метод, които като всяка наука изискват търпение, специализираност и задълбоченост. Спандю, лично аз дотам го докарах. Инак пак най-много до Рене Грусе, Цуки и "борба за короната на Степната империя" да се докараме Атом, на Уикито наистина не бива да се позоваваме - поне не на българското Уики. Аварите и българите са най-вероятните за мен източници за предаване на жупанската титла на славяните. Исав, у мен трогателни неща няма, та дай да си спестим трогванията. На нищо не се съгласявам, ако не го видя издадено от съответните филолози или историци. Пропуснал си точно какво пиша. Изобщо няма какво да се говори по произхода на "княз". Това е германизъм за всеки що-годе начетен човек.
-
Така е. но назад нашироко дуднах защо в случая именно тръгването от дефиницията е решаващо. Инак пак опираме до това, че някой нещо си не вярвал. Incredulitas non negatio.
-
То че пише - пише. В някои извори пише и че британците са потомци на Еней, ама, нали, не сме седнали да им вярваме Инак виждам, че аргументи извън полузилотски легализъм от съвременен тип, друго няма насреща.
-
Доколкото авторът на това казва fuсk your opinion, то и аз съм фъкнал неговото. Който както и когато иска може да чете Ботев. Мисля, че точно тук повечето от нас са го чели в по-голям размер от препоръчвания в читанките за училище, а тези, дето тропат наляво-надясно на втори юни, са го изтървали. Изобщо, либертинството е едно, а либерастията - друго и всеки "антипозьор" може просто да ходи да се посрамува пет минутки в тъмното кьоше (щях да напиша друго, ама щеше да е невъзпитано, та само ще си го помисля).
-
Исландските Еди и саги - код на скандинавската идентичност
темата публикува glishev в Световна литература
Исландските Еди и саги - код на скандинавската идентичност Час: четвъртък, 09 юни 2011 г. · 18:00 - 21:00 Място: София, ФНТС, ул. "Г. Раковски" 108, зала 105А Входът е до Subway, в същата сграда на НАТФИЗ. Създадено от: Списание "Палитра", Кръстьо Йорданов, KrasiMira ValkaNova Допълнителна информация: Лекция на проф. Вера Ганчева (СУ) в рамките на VII пролетна лектория "Единство на времената", организирана от сдружение "Нова палитра" и интернет списание "Палитра". Вход свободен. -
Исав, а кой казва, че източните славяни са на по-високо институционално развитие от западните? И дали в случая всъщност не бъркаш източнославянската подгрупа с южнославянската? Славяните са си славяни - в един регион са под франкско влияние, в друг - под византийско, в трети - под скандинавско, българско, аварско... Факт, че на Балканите първите самостоятелни славяни титулуват владетелите си с български, аварски и/или маджарски титли: жупан. Факт, че в районите под франкска и скандинавска зависимост пък се появяват титли от германски произход: крал, княз. В някои източнославянски региони дори е засвидетелствана славянска употреба на "каган", вероятно под хазарско влияние. Явно произход на "княз" от българското "kana" не е възможен, доколкото и самото "kana" произлиза от "каган". Колкото до налагането в общата писмена форма тъкмо на германизма "княз": все пак е хубаво да си припомним, че първата записана форма на славянския език е първоначално предназначена за моравците, които са непосредствени съседи на остфранките. Тя успешно е пренесена в България, което е общоизвестен исторически факт.
-
Не твърдя, че това се е случило, а че е възможно да е искано от Самуил. Колкото до компетенциите на германския император, да не забравяме, че по това време е интронизиран първият папа-немец, братовчед на Ото I и светската инвеститура на епископите и архиепископите в Германия е все още напълно жизнена. Да се твърди, че германският император в този момент принципно не може да възвежда в архиепископско достойнство, значи да се пренасят реалии от по-късен период към по-ранен. Съвсем не е изключено българските пратеници в Кведлинбург да търсят именно светска и/или архиепископска инвеститура (от императора и/или от тримата архиепископи на Германия) за свой архиепископ и за кралска корона (които после в своя изгода биха претълкували, разбира се, като патриаршеска и царска инвеститура). Друг е въпросът, че дори такива инвеститури да са били искани, те най-вероятно не са получени. Инак допускам за напълно възможно след неуспех на кведлинбургското пратеничество и около смъртта на Цимисхий епископите на неокупираните западни диоцези просто да са се събрали, да са избрали един помежду си за свой отценачалник и да са го обявили за български патриарх след няколкогодишна вакантност на поста (който според ромеите вече не съществува). И тъй като не е имало възможност той да резидира в Дръстър или Преслав, е останал в своята епархия. Вероятно по-късно през царуването на Самуил е станало и преместването от Воден през Преспа към Охрид, където вече Василий заварва катедрата. При гибелта на Арон този български патриарх от нова епархия е увенчал и помазал Самуил, доколкото водачеството все пак трябва да получи някаква легитимност за пред самите българи. Не е изключено някаква западна инвеститура било за патриарха, било за титлата на Самуил да идва с брака между Гавриил-Радомир и унгарката.
-
Тамарин, много си точен. Смятам само, че ако изтеглим заемките във вече историческо време, ще трябва да допуснем, че те са се придвижили и сред източнославянските племена. В което не виждам никакъв проблем. П. П. В ст. англ. поема Widsith (VII в.) е засвидетелстван хапакс: Wicingas, мн. ч. от Wicing, име на легендарен комитат/племе, сродно със ст. исл. vikingr. Ст. англ. в този период още е много близък до OLG ст. сакс. Преходът би могъл да бъде от протоангл./ют. [к] през ст. сакс. [ч] чрез депалатализиране към западнослав. [т]. Възможно е заемката да се разположи дори в периода V-VII в. и това да ни даде отправна точка за датиране и на другите две заемки в групата витяз-пеняз-княз. Навремето в даскало се шегувахме, че готското parkungaz е преминало в ст. англ. parking, ст. исл. parkingr, ст. сакс. parcing и слав. по първа палатализация прачѧsъ, място за оставяне на каруца/волска кола, коневръз, пристан
-
Просто по дефиницията, която и ти добре познаваш, става дума за най-голямо мислимо във всички възможни позитивни аспекти.
-
Не, там е работата, че не пише това, дето ти го твърдиш. Пише точно, че между 1020- ок. 1050 Източна България временно е в Охридския архидиоцез. Цитирал си само частично. То и ако не беше така, нямаше изобщо да възникне Търновска патриаршия по-късно Е, не, това с чуждите автори е доста сериозен проблем на нашето мислене. Провинциални сме си. А при Острогорски и Успенски белетристика определено няма и много добре го знаеш. При Рънсиман пък има достатъчно точен апарат, така че всъщност много лесно се отграничават по-свободните му изрази от напълно фактологичните. Те тия неща са въпрос и на култура на възприемане на текста. Пък и дай да избягваме софизми. В случая нови разкопки няма. Кой знае какви смайващи новости в археологията или в изворовата база като например гробницата на Роман или каменен надпис от него не са намерени. Няма и да се намерят. Тъй че това за изостаналостта баш на Рънсиман, Шлюмберже или Острогорски е някакъв изстрел в тъмното. Остава фактът, че водещи световни византинисти, ама наистина водещи, а не като нашите самонабедени бакали, интерпретират наличната изворова база по този начин: Роман е скопец, ерго не е цар. Самуил става цар от доста ранна възможна дата още в началото на бунта. Има и хиатус в съществуването на патриаршията. Това е. Оттук нататък да се обяснява колко несериозен бил примерно Острогорски и как не можело да му се разчита за българските работи... това са неща без покритие, които никъде не биха били приети сериозно. Още повече като знаем колко много неточности вече са известни в работата на Златарски. Аз, да речем, може да не съм убеден в правотата на конкретната теза на д-р Павлов за т. нар. "Пресиан II", но смятам, че той е прав в нещо по-общо - а именно, че средновековната ни история и хролоногия не е съставена добре и подлежи на промени. Тъкмо в статията си за "Пресиан II" и той много уместно споменава несигурността около "царуването" на Роман.
-
Не условен, Дендро, а абстрактен. Това е, грубо казано, "богът на философите", само дето авторът на дефиницията е калугер. Мисля, че за да приемеш тази абстрактна дефиниция, преди това трябва да си запознат с доста дълга поредица от предположения, аргументации и изводи. Това е вид математика, но с думи, а не със знаци.
-
А да е нещо като копче? За да се вижда и да седи добре, може да е носена на рамо, на шапка, отпред на кафтан.