glishev

Първо да повторя откъде съдя за такова пренебрегване: - Комитопулите "бунят България" още приживе на Петър; - Комитопулите не се опитват да спрат нито Светослав Киевски, нито Йоан Цимисхий, тоест не се сражават за Борис II; - възможно е Комитопулите да стоят зад смъртта на Борис II; - Арон преговаря за династичен брак с Анна, сестрата на Василий и Константин, още приживе на Роман (и може би приживе на децата на Борис); - Самуил става цар приживе на Роман (включително защото Роман е скопец - по Острогорски, Успенски, Шлюмберже и Рънсиман); - Самуил настанява Роман в Скопие, град без столични функции; - Самуил не се интересува от евентуални деца на Борис II, когато става цар; - Самуил не придава никакво особено значение на старата столица Преслав и на старата патриаршеска катедра в Дръстър, макар временно да ги владее; - Самуил води съвсем различна политика спрямо маджарите в сравнение със старата династия - стига и до династичен брак; - Самуил е напълно непримирим спрямо Византия (от смъртта на Цимисхий нататък) за разлика от Петър и Борис II; - Самуил определено концентрира действията си в Западните Балкани, а не на изток, което е още една разлика в сравнение със старата династия. Не мога да не спомена и хиатуса в приемствеността на царската власт и патриаршеското достойнство. Тези факти ме карат да смятам, че Арон, Самуил и изобщо династията на Комитопулите (поне до 1018) се разграничава рязко от династията на Петър. Причините вероятно са различни: от една страна, неодобрение от византийското влияние в двора на Петър, от друга - реални възможности за действие в определен обхват, а може би и неизвестни фактори. Разбира се, има го и факторът, че може би последният жив член на старата династия е напълно неподходящ за монарх. За себе си съм убеден, че действията на Комитопулите започват като недоволство срещу управлението на стария Петър, но не мога да кажа дали стигат до самата идея за сепаратизъм. Това за съжаление е прекалено политизирана тема и човек си налага автоцензура: вглеждането в спецификите на епохата на Комитопулите тревожи патриотизма на българската публика. Разбира се, от чак такава патриотична тревога няма нужда: институциите и длъжностите при Самуиловото, Гаврииловото и Владиславовото царуване сочат, че става дума, разбира се, за познатото българско царство - в 976-1018 държавата разполага например с кавхан. Което обаче не значи, че периодът си няма своите особености, които го правят самостоятелен в рамките на историята на ПБЦ. Смятам, че при смъртта на Цимисхий между самите Комитопули има различия: Арон може би се стреми към царска титла, но е готов на компромиси с ромеите, докато Самуил е по-скоро агресивно настроен. При гибелта на Борис II Самуил също се насочва към царска титла и това, както и различията му с Арон по отношение на Византия води до смъртта на Арон и поставя цялата власт в ръцете на Самуил. Роман е фигура без никакво политическо значение, а новият цар на българите всячески демонстрира различията си с дотогавашните владетели, довели страната до катастрофа с провизонтийските си настроения. Може би спецификите на Самуиловото царуване спрямо по-ранния период на Петър и Борис се дължат на фактори, сходни с тези на кризата от VIII в.: борба между провизантийски и антивизантийски елементи в българската аристокрация на фона на фаталните събития от 970-971. Българите още в VIII в. са показали, че могат да сменят династията, когато владетелят е подозиран в прекалено провизантийски настроения или е смятан за неспособен.

Свети Илия, няма да се занимавам повече с тези небивалици. Има си извори, има си разумна интерпретация и толкова. Галахад, отново навлизаш в невероятни хиперинтерпретации. Нека други да говорят за крепостите в Мизия конкретно ок. 950-1050, но аз оставам скептик. Колкото до столиците - това понятие в Х-XI в. вече определено не е чак толкова плаващо, колкото в по-ранна епоха, така че тук стъпваш на доста тънък лед, пък и в ПБЦ поне от Омуртаг нататък, а още повече от Симеон нататък все пак знаят какво е столица. Както и да е, от нищо в изворите не следва, че Самуил има особено отношение към Преслав. Даже напротив: не знаем точно кога го завладява, не знаем изобщо да са правени опити за отбраната му. Нито Роман, нито Самуил, нито патриархът изобщо се отбиват там. Нямаме сведения дори за пренос на някакви реликви от Преслав към Преспа (в това отношение дори Лариса е с по-голямо значение, а трупането на реликви е от основно значение за центровете на власт и авторитет през Средновековието). А и Самуил определено е наясно какво е царски град: самият той има дворци в Охрид и Преспа, трупа реликви в тези два града, настанява патриарха в Охрид (където дори има катедрален храм с престижното име "Св. София"), а Роман е настанен извън тези места - в Скопие. От цялата тази фактология става ясно това: по много причини Самуил пренебрегва приемствеността от старата династия.

Дендро, повтаряш се и искаш и аз да се повторя. Мързи ме. Става дума за абстракция, но абстракция на реалността. За онова обективно съществуващо, каквото и да е то, от което фактически по-голямо (във всякакъв смисъл) няма. За плюс безкрайност във всеки смисъл. То не може да не е реално, от него по-голямо не може да бъде мислено и не може да се изчерпи само с физически характеристики. За това говори Анселм. Не, "теорията" на Анселм не е, че най-голямото мислимо съществува по някакъв начин в зависимост от мисълта. Това ти му го приписваш, пък и не става дума за теория, а за дефиниция Анселм само казва, че по необходимост някое от съществуващите неща ще се окаже и най-голямо от тях в позитивен смисъл. За нас то е най-голямото мислимо. Именно него наричаме Бог.

Галахад, а дали не значи просто, че Самуил води много повече действия далеч от Източна Мизия? Или че в дадения период в Мизия просто има относително по-малко крепости? По логическия бръснач на Окам. Факт: ти изобщо не би се сетил да търсиш интерпретативна възможност за значението на Преслав при Самуил, ако аз не бях си позволил за кажа, че Самуил изобщо не придава значение на старата столица Свети Илия, знаем, че в 971 Йоан Цимисхий завладява Преслав и го преименува Йоанополис. Знаем, че след 976 г. започва войната на Комитопулите с Василий II. Знаем, че в 1000 г. Василий превзема Преслав: Което просто значи, че някъде в периода 976-1000 г. Комитопулите (т. е. Самуил) държат Преслав. Иначе на Василий просто не би му се налагало да го превзема отново. Това не са неизвестни неща. Колкото до "Пресиан II", не смятам, че можем да говорим за него като за цар. Но че Пресиан или Прусиан, син на Йоан Владислав, се е намирал и в Константинопол след 1018 - това е просто факт.

Галахад, ти не отричаш факта, а го обясняваш Да, същото като теб казвам и аз. Преслав по много причини няма практическо значение за Самуил. Изредил си част от тях. Само кой знае какъв статут, полустатут и пр. всъщност не следва от това, че са споменати

Анселм е обективен, а не субективен идеалист Обичайното и доста повърхностно възражение срещу него е, че бърка съществуващото в мисълта със съществуващото в реалността. Това възражение обаче е невярно. Самият Анселм дава примери за неща от мисълта, които нямат битие. И прави доста добро разграничение между мислимите съществуващи и мислимите несъществуващи неща. Защитил е дефиницията си за Бог от такова възражение с обяснението, че независимо от нашето мислене със сигурност съществуват неща, които не ние сме измислили. И че онзи от тези реални и независими обекти, който е най-голям във всеки възможен позитивен смисъл, по необходимост ще се окаже най-голямото мислимо (ето, дори в момента, пишейки, мисля за него, теоретизирам го) и непричинена първопричина на всички съществуващи явления. Най-грубо казано, тъкмо реалната непричинена първопричина на всички неща (каквато и да е тя) със сигурност ще е най-голямото мислимо и със сигурност ще надминава по качествата си всяка наша нереална измислица (например и с това, че съществува). И ще бъде досегаема, но не докрай постижима за интелекта ни (доколкото интелектът ни не би могъл да излезе от моделираността си в определен природен порядък, в чиито условия съществува). Анселм се оказва невероятно ловък в дефиницията си и определено не бърка съществуващото само в ума със съществуващото и извън него. И, разбира се, като истински, суров идеалист на рационалността смята, че човешкото въображение изобщо не може да се мери с реалността

Точно това твърдение за Преслав е самоочевидно. Резиденциите на Самуил са споменавани в извори - Преспа, Охрид, тоя район. И толкоз.

Кухулин, да почета още, пък тогава, живот и здраве

Тцъ, не е нищо, свързано с Бога Това вече го чухме, искаме друго

Гай Лилавий, ти ме прехвали Той Анселм така си е опекъл баницата, че каквото и най-голямо мислимо да съществува, то все му върши работа

И така, баста офф-топик: да си се върнем на KANACYBHГН Някой продължава ли да смята, че трябва да се чете като "KANAC YBHГН" и имаме ли разумни предположения откъде се е взела сигмата в края на предполагаемото "KANAC", какво и на какъв език ще значи "YBHГН" и пр.? Аз си дадох обясненията за "KANA CYBHГН" и съм любопитен най-вече за евентуални обяснения върху "CYBHГН". Отделно имам нарастващо любопитство за ностратическите корени, показващи подобие в алтайските и ИЕ-езици (благодарение на Aspandiat).

Раковски, аха, ОК А нещо за Бенвенист или Дюмезил, или може би за Фасмер, Дуриданов или Георгиев, да кажем? По другото - на ЛС.

По-скоро на такива, които проявяват и които не проявяват някакво уважение към официалните символи и жестове.

Да, би било страхотно. Стефан Цвайг има такъв разказ - "Падането на Византия" или нещо подобно, в сборничето си "Звездни мигове". Доста вълнуващо.

Makebulgar, и ти принципно си прав, ама това, дето го казваш, е изключението, а не правилото Все пак човек трябва да има адски сериозна подготовка, за да се занимава наистина сериозно с езикознание. Далеч не всеки любител е Шлиман. Иранската теория, за съжаление, е бърз влак в грешна посока, но това е друг въпрос. Лична информация пускам на лични приятели

Да де, но в случая батак в самата научна среда няма. Има само един куп лаици, които шумят с измислици на фона на единствената рационална теория.

Дедо Либене, може и точно така да е - аз си мисля, че "княз" навлиза в България точно с Климент, Наум и Ангеларий, както и изобщо цялата традиция, която удобно наричаме "старобългарска". Дендро, ти просто нямаш понятие от лингвистичния "батак" и затова може и да ти се струва, че мненията на разни любители имат стойността на нормалните филолози - откъдето и объркването ти между езиковедите и езиковъдите, ако ме разбираш. Прощавай, ама се дразня все повече, когато някой абсолютен лаик за пореден път изтърси, че било имало "лингвистичен батак". Просто куцо и сакато мисли, че разбира от езикознание и че това не е наука, а хоби, достъпно за всеки любител. Преди да повториш тая неразумна фраза, сети се, че някои хора са си прекарали години над филологиите и че става дума за суверенна дисциплина със свой предмет и метод, които като всяка наука изискват търпение, специализираност и задълбоченост. Спандю, лично аз дотам го докарах. Инак пак най-много до Рене Грусе, Цуки и "борба за короната на Степната империя" да се докараме Атом, на Уикито наистина не бива да се позоваваме - поне не на българското Уики. Аварите и българите са най-вероятните за мен източници за предаване на жупанската титла на славяните. Исав, у мен трогателни неща няма, та дай да си спестим трогванията. На нищо не се съгласявам, ако не го видя издадено от съответните филолози или историци. Пропуснал си точно какво пиша. Изобщо няма какво да се говори по произхода на "княз". Това е германизъм за всеки що-годе начетен човек.

Така е. но назад нашироко дуднах защо в случая именно тръгването от дефиницията е решаващо. Инак пак опираме до това, че някой нещо си не вярвал. Incredulitas non negatio.

То че пише - пише. В някои извори пише и че британците са потомци на Еней, ама, нали, не сме седнали да им вярваме Инак виждам, че аргументи извън полузилотски легализъм от съвременен тип, друго няма насреща.

Доколкото авторът на това казва fuсk your opinion, то и аз съм фъкнал неговото. Който както и когато иска може да чете Ботев. Мисля, че точно тук повечето от нас са го чели в по-голям размер от препоръчвания в читанките за училище, а тези, дето тропат наляво-надясно на втори юни, са го изтървали. Изобщо, либертинството е едно, а либерастията - друго и всеки "антипозьор" може просто да ходи да се посрамува пет минутки в тъмното кьоше (щях да напиша друго, ама щеше да е невъзпитано, та само ще си го помисля).

Исландските Еди и саги - код на скандинавската идентичност Час: четвъртък, 09 юни 2011 г. · 18:00 - 21:00 Място: София, ФНТС, ул. "Г. Раковски" 108, зала 105А Входът е до Subway, в същата сграда на НАТФИЗ. Създадено от: Списание "Палитра", Кръстьо Йорданов, KrasiMira ValkaNova Допълнителна информация: Лекция на проф. Вера Ганчева (СУ) в рамките на VII пролетна лектория "Единство на времената", организирана от сдружение "Нова палитра" и интернет списание "Палитра". Вход свободен.

Исав, а кой казва, че източните славяни са на по-високо институционално развитие от западните? И дали в случая всъщност не бъркаш източнославянската подгрупа с южнославянската? Славяните са си славяни - в един регион са под франкско влияние, в друг - под византийско, в трети - под скандинавско, българско, аварско... Факт, че на Балканите първите самостоятелни славяни титулуват владетелите си с български, аварски и/или маджарски титли: жупан. Факт, че в районите под франкска и скандинавска зависимост пък се появяват титли от германски произход: крал, княз. В някои източнославянски региони дори е засвидетелствана славянска употреба на "каган", вероятно под хазарско влияние. Явно произход на "княз" от българското "kana" не е възможен, доколкото и самото "kana" произлиза от "каган". Колкото до налагането в общата писмена форма тъкмо на германизма "княз": все пак е хубаво да си припомним, че първата записана форма на славянския език е първоначално предназначена за моравците, които са непосредствени съседи на остфранките. Тя успешно е пренесена в България, което е общоизвестен исторически факт.

Не твърдя, че това се е случило, а че е възможно да е искано от Самуил. Колкото до компетенциите на германския император, да не забравяме, че по това време е интронизиран първият папа-немец, братовчед на Ото I и светската инвеститура на епископите и архиепископите в Германия е все още напълно жизнена. Да се твърди, че германският император в този момент принципно не може да възвежда в архиепископско достойнство, значи да се пренасят реалии от по-късен период към по-ранен. Съвсем не е изключено българските пратеници в Кведлинбург да търсят именно светска и/или архиепископска инвеститура (от императора и/или от тримата архиепископи на Германия) за свой архиепископ и за кралска корона (които после в своя изгода биха претълкували, разбира се, като патриаршеска и царска инвеститура). Друг е въпросът, че дори такива инвеститури да са били искани, те най-вероятно не са получени. Инак допускам за напълно възможно след неуспех на кведлинбургското пратеничество и около смъртта на Цимисхий епископите на неокупираните западни диоцези просто да са се събрали, да са избрали един помежду си за свой отценачалник и да са го обявили за български патриарх след няколкогодишна вакантност на поста (който според ромеите вече не съществува). И тъй като не е имало възможност той да резидира в Дръстър или Преслав, е останал в своята епархия. Вероятно по-късно през царуването на Самуил е станало и преместването от Воден през Преспа към Охрид, където вече Василий заварва катедрата. При гибелта на Арон този български патриарх от нова епархия е увенчал и помазал Самуил, доколкото водачеството все пак трябва да получи някаква легитимност за пред самите българи. Не е изключено някаква западна инвеститура било за патриарха, било за титлата на Самуил да идва с брака между Гавриил-Радомир и унгарката.

Тамарин, много си точен. Смятам само, че ако изтеглим заемките във вече историческо време, ще трябва да допуснем, че те са се придвижили и сред източнославянските племена. В което не виждам никакъв проблем. П. П. В ст. англ. поема Widsith (VII в.) е засвидетелстван хапакс: Wicingas, мн. ч. от Wicing, име на легендарен комитат/племе, сродно със ст. исл. vikingr. Ст. англ. в този период още е много близък до OLG ст. сакс. Преходът би могъл да бъде от протоангл./ют. [к] през ст. сакс. [ч] чрез депалатализиране към западнослав. [т]. Възможно е заемката да се разположи дори в периода V-VII в. и това да ни даде отправна точка за датиране и на другите две заемки в групата витяз-пеняз-княз. Навремето в даскало се шегувахме, че готското parkungaz е преминало в ст. англ. parking, ст. исл. parkingr, ст. сакс. parcing и слав. по първа палатализация прачѧsъ, място за оставяне на каруца/волска кола, коневръз, пристан

Просто по дефиницията, която и ти добре познаваш, става дума за най-голямо мислимо във всички възможни позитивни аспекти.