glishev

Качо, срещу концепцията за апостасия всъщност не казваш нищо по същество. "Самуиловата държава" на Сърджан Пириватрич е откриваема книга, всеки може да се запознае с нея и сам да реши дали тезата за апостатия е добра или не. Пък и не е изградена само на материала от Скилица. Приведеният и разгледан изворов материал е достатъчно обширен. Самата теза се опира на факти, изведени още от Рънсиман, Острогорски, Караянопулос и Дагрон, така че няма какво да му придиряме в случая Главите след Сперхей "най-вероятно са отрязани от загинали българи", казваш. Според мен всъщност ти дописваш изворите, а не аз. Има ли изобщо подобни данни за друга битка - ромеите да обезобразяват трупове на загинали в битка врагове? Няма. Има ли други случаи на екзекуции и членоувреждания на живи пленници след битка? Има. И след какви битки? Най-често със сили, смятани за изменнически. Като например при Ключ. Какво да говорим повече? Случаят с носовете на хазарите по-скоро говори за гавра, а не за наказание. А и Симеон все пак не е ромей, нищо, че е "емиаргос". Ирелевантен случай спрямо обсъжданата тема. То някакви местни специфики винаги ще има. Това още не прави от Роман цар Това, че Роман е издигнат за цар, е интерпретация на доста отдалечения Яхия, подхваната от Златарски. Възможното смесване на Роман с "Гаврил-Роман" в изворите също дава обяснение за появата на това име като царско. Липсата на обичай за скопяване в България не значи, че скопците са напълно непознати на българите или че на евнусите се е гледало като на пълноценни мъже. Нито че членоувреден и непълноценен човек може да седне на българския престол. Членоувреждането само по себе си е унизително и за българите, а не само за ромеите. А конкретно скопяването е още по-унизително и прекъсва възможността да се продължи династията. Да бъде издигнато на власт такова лице е абсурдно. Колкото до четенето и да концепциите за апостасия, икономия и ойкумене - предпочитам да се придържаме към темата по същество. Инак и аз ти препоръчвам да четеш повечко. Засега не спориш. Не предлагаш аргументация, а само "нема такова животно". Това за Отвъддунавска България е ирелевантно - казах ти, ромеите нямат интерес към земите на север от Дунава. Тези земи не са част от ойкумене-то. Това, че изобщо някой иска да бъде цар в границите на ойкумене-то, вече е проблематично - особено след 971, когато български цар вече просто няма от византийска гледна точка. Борис II вече е частно лице след 971, а Роман просто е премахнат от всяка линия на наследяване на престола. Апостатът е Самуил. Още повече, че всъщност съвсем не е ясно дали е станал цар чак след смъртта на Роман. Това е само една от възможностите, при това не много вероятна. Случаят със Симеон е пак различен - самият той е законен владетел на българите от византийска гледна точка, така че не е апостат. Обаче това, че се опитва да бъде владетел на ромеите, е някакво безумие за византийците, както си личи и от кореспонденцията на Роман Лакапин. Това, дето decapitator го припомня за "тиран"-а, е много на място. Случаят наистина е различен. А конкретно смяната на титлата му с царска (но само за България) е санкционирана от ромеите в 913 и е приета - точно като вид икономия. 976 обаче не е 913 - нещата са се променили за няколко десетилетия. България е в доста окастрен вид и амбициите на Самуил изглеждат много по-неприемливи за Византия, нищо, че са по-ограничени. Всъщност действията на Самуил се вписват изцяло в схемата на бунтовете от епохата на Василий II на Склир и Фока.

Маготин, и аз не твърдя, че случаят е тъкмо на целен датив. Кухулин питаше какво е това и се опитах да му отговоря. Не знам, според мен в случая просто пропускаме да сравним наличните данни. Имаме случаи на съгласуване и несъгласуване на едни и същи елементи в словосъчетание според мястото им в словореда. kana sybigi kana boila kolobron itzirgou boila itzirgou boilan kauchanos kauchanon canna tarcan Виждате тези форми, при това в гръцки изречения, които се разбират. Очевидното заключение е, че титлата се съгласува с падежно окончание само ако е сама или ако е последна в словосъчетание, образуващо съставна титулатура. Там, където няма някакво окончание, има или номинатив на сама титла, или несъгласувано положение на титла в начална позиция на съставна титулатура. Тези неща си личат по надписите. Имаме и едно потвърждение от латински текст за "кана" без падежно окончание дори за последния елемент в съставна титулатура. Дал съм го на последно място. Какъв е изводът? Адски прост. Когато имаме словосъчетание, само последният елемент в него получава падежно окончание. Все едно титлите се пишат полуслято. Имаме itzirgou boila в номинатив и itzirgou boilan в акузатив. Имаме kana boila kolobron в акузатив. Следователно бихме имали и "kana boila kolobros" (по подобие на kauchanos и itzirgou boila) в номинатив. Всичко това води само към извода, че kana е номинативна форма. Имаме и потвърждение за това в засвидетелстваното, очевидно номинативно canna tarcan. А щом kana е в номинатив, то следващата част от владетелската титла е sybigi. Ако някой иска, би могъл да помисли дали самото sybigi не е в някаква падежна форма. Проста работа.

"Terminal dative" е "дателен падеж за цел" или "целен датив", "dativus finalis". Думата в датив към глагола е нещо, което вършителят на глаголното действие се стреми, което иска. На съвременен български май нямаме възможност за точен пример. Би звучало странно: "Иванчо Марии искаше" - в случая ще значи не "Иванчо искаше [нещо] за Мария" (което е далеч по-естествено като разбиране на български), а "Иванчо искаше [самата] Мария" (което също е естествено, но не това е начинът да се изрази). Примерно по-естественото: "Петър желае Ивану доброто", тоест "Петър желае добро на Иван" или, по-точно, "за Иван" не е целен датив. Целен датив би било: " Петър желае добру на Иван(а)". В получер шрифт е дателното окончание. На латински може да се получи по-добре: "frumento vocavi". Ще значи "вик(н)ах за бира"

Качо, "Пириватрич е крив" не значи нищо. Човекът е написал книга, аргументирал се е. С "нема такова животно" теза нито ще докажеш, нито ще оспориш. След Сперхей Никифор Уран триумфира с десетина хиляди пленници и хиляда отсечени глави, както ти е известно - по Яхия. Това, съпоставено с ослепяването на войската след Ключ дава точно картината на последователни наказания за нещо, което самите ромеи смятат за бунт. Просто още една добавка към доста стройната теза на Пириватрич за войната на Самуил срещу ромеите като апостасия от византийска гледна точка. В случая със Сперхей става дума точно за децимация, а не за отношение към военнопленници. При Ключ също отношението не е като към военнопленници. Това са самите факти, а това, че според място за такава интерпретация при съпоставяне на изворите няма, е мнение, което трябва да защитиш някак. Нито на българите им е чак непозната династичната смяна (още Именника такива случаи са посочени), нито на византийците им е непозната династичната приемственост (Ираклеоните и Македонците са си точно династии). Тъй че наследяването на властта не е толкова различно в двете страни. Изобщо не смятам, че има скопци в България. Това е византийска придворна институция, която определено не достига до престола. Точно затова и Роман не би могъл да е цар. Скопецът е непълноценен. Точно понеже българите имат обичая да издигат начело хора от царски род, не е вероятно скопецът, който не може да има деца, да стане цар. Не само Скилица трябва да се чете критично - Яхия също. А Златарски още повече Не всяка теоретична постановка е "куха". Има качествена разлика между идеята за византийското ойкумене и разни глупости (като споменатата pax Symeonica, която наистина е празна от съдържание). Ако смяташ, че "икумене" е "кух" термин, сети се за титлата на Вселенския патриарх, която той и до днес продължава да носи. Има достатъчно примери, че "oikoumene" е ползвано, за да обозначи "цивилизования свят" или "империята". Изглежда, че не успяваш да различиш смислените теоретични постановки, опиращи се на съпоставката между много извори от глупостите. Тъй че хрумването ти, че отвъддунавските земи също би трябвало също да бъдат част от претенциите на ромеите, се дължи на недоразумение. Ромеите се интересуват от териториите на юг от Дунав, вътре в границите на ойкуменето. Войната, започната в тези граници от комитите на един вече свален от василевса цар и присвояването на царска титла от страна на един от комитите са актове на апостасия, отстъпление от реда в империята. Става дума за държавно-правни концепции, които Византия си е изработила и които непрекъснато биват употребявани - разбира се, на моменти доста гъвкаво и прагматично. Тези неща са достатъчно добре разгледани и от Дагрон, и от Караянопулос, така че не могат да се отхвърлят ей така. Историята не е само царе, дати, битки и позовавания на два-три цитата. Историята на културата, идеите и институциите е не по-малко важна за пълноценното разбиране на изворите и събитията. Мисля, че в това отношение предпочитам Пириватрич или Дагрон и възможността за рационална интерпретация пред обикновеното "нема такова животно", което води обратно до Златарски. Галахад, за затвора никак, ама никак не сме сигурни, но така или иначе дори затворът не е точно наказание като за апостасия. Вече говорих по това. За доброволно предаване на Скопие също нищо не знаем. За Преслав и Дръстър си прав. Все пак знаем, че "царските дворци" са в Охрид (където е и патриархът, така че Охрид все пак е по-скоро столица) и в Преспа, а не в Скопие. Скопие става столица на България (като провинция) едва след 1018, а не по-рано. Роман не резидира в столица, докато Самуил и приемниците му го правят. За император Александър нямаме как дори да предполагаме да е скопец. Не, това е просто хиперинтерпретация, която на нищо не почива. "Бонуси" за свалени владетели наистина няма, но за скопци липсват не само бонуси, ами направо няма никакви възможности. Няма дори един засвидетелстван опит скопец лично да заеме трон, при все че много евнуси съучастват в дворцови заговори - за други облаги. Ако в България не са настоявали чак толкова да спазват каноничното право, както предполагаш, то пък няма съвсем никакво основание да смяташ, че са настоявали непременно да издигнат един скопец без наследници и без влияние. Далеч по-лесно е да издигнат реалния си водач. В България вече е имало прецеденти за династична смяна - особено когато се предполага, че представителят на дотогавашната династия е прекалено провизантийски настроен. Докато прецедент със скопец на трона няма нито в България, нито във Византия, нито където или когато и да е било. Това не би било просто някакво си канонично нарушение, а нещо нечувано. Вече обясних защо не би могло да мине за обикновена църковна икономия. Далеч по-малка икономия би било патриархът направо да коронова Самуил, прескачайки Роман, който така и така е изцяло в ръцете на Комитопула. Положението донякъде подсеща за Пипин Къси и прочутия му въпрос до папа Стефан: "Кой е истинският крал"? Всъщност ето - каноничният прецедент подсказва дори още една възможност, при това не по икономия, Самуил да пренебрегне някакви нереалистични права на Роман в името на държавните интереси (които се дефинират от този, който е на власт, разбира се). Знаем и за Кведлинбургското пратеничество още от 973, когато Борис и Роман са в константинопол. Не е изключено Комитопулите да търсят възможност за легитимиране на положението си още от детронирането на Борис II. Дуйчев предполага възможности за папска инвеститура и на Петър, и на Самуил. Не смятам второто за доказуемо, но не изключвам напълно възможността още преди смъртта на Борис II Комитопулите да имат поне амбиции за царска титла и някакви сондажи на запад. Възможността Роман да е кастриран чак при последното си пленяване (тоест някъде между 991 и 1003) е интересна, но не мисля, че може да бъде поддържана. Все пак е любопитно да извадиш каквото можеш в нейна защита. Ако Роман не е скопен преди последното си пленяване в 991 или 1003, тогава може би наистина би могъл да бъде цар след 976 - и съответно наказан за апостасия именно със скопяване (и хвърляне в затвор до смъртта си) в 991/1003. Над това си струва да се помисли. Друг е въпросът дали дори такава късна датировка на скопяването ще промени фактите около самия Самуил. За него знаем, че е "придобил цялата власт в България" още със смъртта на Арон в 976 (или 986), тоест още доста преди последното пленяване на Роман, когато и да го датираме. Знаем и че доста преди 1003 Самуил носи царска титла, така че дори и Роман още да не е скопен, изглежда, че Самуил не се съобразява с него. Все пак смятам, че Роман по-скоро е скопен още в 963 или в 971, а не чак в 991 или 1003. Струва си да се помисли и над още една възможност. Когато Яхия и други извори говорят за "цар Роман" те всъщност да имат предвид Гавриил-Радомир, който участва във войните на баща си Самуил и наистина го наследява. Гаврил-Радомир е споменаван и като "Гавриил-Роман", така че изглежда си прикача и името на последния представител на старата династия по политически причини - за някакъв вид приемственост. В такъв случай не е трудно Яхия да смесва Гавриил-Радомир с Роман, сина на Петър и така от Самуиловия наследник и евнуха да се е получил смесеният образ на скопен цар, който инак сам по себе си никак не е вероятен. Това на свой ред би обяснило и появата на "цар Роман" в документи от ВБЦ - защото пък в тях Гаврил-Радомир е пропускан. Във Виргинската грамота е споменат един "свети цар Роман", а Гаврил-Радомир със закрилата си за своя братовчед и последвалата си гибел от предателство е подходящ за канонизация далеч повече от общо взето безславния Роман, син на Петър.

Тъй и тъй, смятам, че има българска титла "kana", сродна с всякакви като "каган", "хаган", "хан", "кан" и пр. Онова, което Торн казва за "сибиги"/"сивиги", е доста вярно. Лично аз смятам, че е правилно да се произнася "сибиги". Защо със "с" в началото - по това достатъчно говорих. Имаме свидетелства от надписите, че ипсилон и ита са смесвани като употреба с йота - значи всички те са четени като "и". Смятам, че в IX в. преходът от антично към византийско четене още не е изцяло приключил, така че не четем "CYBHГН" нито с чисто античното "сюбеге", нито с чисто византийското "сивиги", а най-правилно с междинното "сибиги". Разбира се, може да греша. Имам пример за запазването на бета като "б" в IX в. На надписа на Мостич пише "чръгоубылiа" и "чръгоубылство". На гръцки имаме "HTZHPГOYBOIΛA". Оставям настрана особеностите на славянския правопис и сричкообразуващото "ръ". Изглежда, че (пра)българското "ичиргу" се предава на славянски ("старобългарски") като "чръгу", а на гръцки - като "ициргу". Но славянският ("ст. б.") текст предава гръцката бета с "б", а гръцкия дифтонг "OI" - със знак, изразяващ "и". Освен ако ударението не е тъкмо на мястото на дифтонга и ери - тогава днес би трябвало да произнесем титлата на Мостич като "ичиргу бойла", т. е. с ударение на "о".

Ми не, не си измисляме. Това е факт.

Хайде, хайде, Пириватрич ти е крив сега Ромеите изобщо не се интересуват от каквото и да било на север от Дунава. Още от III в. тези земи не са част от империята - откак Аврелиан е изтеглил гарнизоните от Дакия. Тези земи, направо казано, не са част от византийското ойкумене, тъй че към тях няма никакъв ромейски интерес. Пропускаш и връзката между децимацията след Сперхей и ослепяването след Ключ. Това с Исак Ангел и Юстиниан II беше достатъчно ясно обяснено. То си е друг казус. Ставракий да ми е проблемът той също е в заварено положение като останалите подобни - издигнат е за симвасилевс още осем години преди да бъде осакатен. Ако искаш да кажеш, че и Роман е обявен за "млад цар" заедно с брат си още преди 969 (или дори преди 963), това си е някакво твое мнение, но е недоказуемо. Явно според теб Скилица е неизползваем, Пириватрич е крив, в ПБЦ византийското право е непознато, евнусите едва ли не непрекъснато стават царе и императори, а такива концепции като апостасия и ойкумене нищо не значат.

Дивак и с малко ще впечатлиш Друг е въпросът дали Малкият Преславец е строен тъкмо при Петър, а не, примерно, при Симеон или даже Омуртаг

Прав си, няма какво да се умува Решил си, че има проблем, предложил си му решение, отхвърлили сме го. Живи-здрави.

Кухулин, ако искаш, ровични се в старотюркския на Орхонските надписи, сигурно и там ще има кратки краесловни гласни извън корена. Сещам се, че в ред седми на надписа на Тонюкук има "боила" (което едно към едно си кореспондира с българските надписи) и "бага"

Ми не, не е само "при старание", защото приведеният надпис от Филипи показва ясно, че финалното -n е изписвано навсякъде, където си му е мястото. Това не е новоръцки, все пак В "tHn 'ElladНn" финалното -n изобщо не е излишно, наистина бъркаш средногръцки с новогръцки, пък и гледам, че правилото за alpha purum ти убягва. И аз като теб смятам, че "kana" е сродна с "kagan". Няма никакъв проблем във финалната алфа тук - вече ти казах, че спокойно може да е краесловна свръхкратка гласна и да не е част от корена на думата. Такива примери има и в тюркските, и в романските, и в славянските езици, та дори в германските. Впрочем, ако в прабългарското "kana" финалната алфа наистина е краесловна свръхкратка, това е пореден аргумент, че титлата няма как да е сродна със славянското "кънѧsь" - там има още една цяла коренна сричка и съвсем друга финална гласна по славянския ЗОС. Виждаш как логично се нареждат нещата. Фактът, че имаме засвидетелствана номинативна и/или несклоняема форма "kana" в "kana boila" и "canna tarcan" е достатъчно красноречив и темата за мен е приключена. Думата си е "kana", сродна с всички подобни като "каган", "хаган", "хан" и пр., а владетелската титла конкретно у българите е "kana sybigi", сродна с другите подобни засвидетелствани.

Ресавски, това за Василий просто няма нищо общо с Петър и неговото отношение към Църквата. Ирелевантно е към темата. Мислех, че имаш нещо за самия Петър. За самите строежи на цар Петър, Пламене, нищо няма да можем да кажем. Но евентуално за отношенията му с Църквата и за посмъртното значение на Петър може да се помисли. Защо е канонизиран, кога е канонизиран - такива неща.

В сравнение със светлото бъдеще, то се знае

Боже мили, тук вече имаме частни решения по правописа, енергиен заряд на думите... а щеше да е толкова по-просто, ако всички пишеха като хората

Аргументация, Ресавски, аргументация В пространното житие на св. Йоан Рилски достатъчно ясно се говори за стремежа на цар Петър да бъде щедър към светеца и Църквата. В житието на самия св. цар Петър пише, че вероятно и лично е съчинявал религиозни текстове. Пък и човекът просто е канонизиран, което не става без верски заслуги.

Мерси за плюсчето, Тамарин, но виж как несъгласувано по падеж стои "kana boila kolobron". Само "kolobron" е с акузативно окончание. Значи или в езика на ранните българи няма падежи и те само частично ползват падежната система на гръцкия, когато предават непреведени словосъчетания, или съгласуването на словосъчетание става само по последна дума (което малко напомня тюркските и угро-финските езици), или просто "kana" е номинативна форма. "Boila" - също. Акузативът на "boila" на гръцки е "boilan", както личи от другото словосъчетание във функция на пряко допълнение от същия надпис: "htzirgou boilan", така че ако към "kana" имаше падежни окончания, те щяха да си личат по надписите. При всички случаи за самия език на ранните българи няма никаква пречка титла в мъжки род да завършва на [a] в номинативна форма. Самото "boila" го показва. Така че и "kana" очевидно завършва в номинатив на [a]. Това [a] може да е свръхкратко, може да се родее с типичната турска огласовка в края на имената с корен, завършващ на съгласна, но си го има така, както ги има и краесловните ерове в славянския правопис.

Конкретно "кана боила колобъра" от Пресиановия надпис във Филипи е пряко допълнение и е в акузатив, както личи от самия надпис: Извинявам се, че не го преписах с гръцки букви, но е ужасно досадно да се ровичка из функциите на текстовия редактор за надредните знаци. Отбелязах с получер шрифт непълния член и архаизираното винително окончание на името "Исбул" в превода, за да личи синтактичната функция в изречението. "Кана боила колобъра" в случая е във винителен падеж, при това и в двете словосъчетания във винителен падеж само последната дума е със съгласувано по синтаксиса гръцко падежно окончание, обозначаващо синтактична функция. Точно както и днес изписваме "министър-председателя", а не "министъра председателя".

Да, вече прегледах Виргинската грамота у Иванов. От самата грамота не следва със сигурност нито че става дума за същия Роман, син на Петър, нито че този Роман е действително цар - а само това, че в XIII в. за основател на манастира е смятан някой си "св. цар Роман", което само по себе си е объркващо. Документът е късен и вероятно е в зависимост от вече съществуващата инерция Роман да се причислява към царете.

Качо, по-назад стана дума и за битката при Сперхей: там има децимация на пленената армия - десетина хиляди пленници и хиляда натрупани отсечени глави. Тъй че далеч не само при Ключ има сурови наказания. Не четеш и затова пропускаш вече споменати неща, дето не "куцат" чак толкова. Йончев, това за гъвкавото прилагане на принципа е много добре казано, чопвам си го Между другото, нека приемем, че точно Роман, синът на цар Петър основава манастира "Св. Георги Бързи" преди 1003. Как според теб от това следва, че е цар? Не само царе основават манастири. Във Виргинската грамота впрочем пише, че манастирът е основан от "светия цар Роман" и в списъка с ктитори още веднъж е споменат същият. Ако Ресавски е прав и има маджарско сведение за съществуването на манастира още в 1003, тогава най-вероятният основател наистина ще е Роман, синът на Петър (а не Лакапин или Роман II). Но искам да видя какво точно е маджарското сведение. Виргинската грамота обаче (както и Бориловият Синодик) са от ВБЦ, а никак не се доверявам на късни документи от ВБЦ за царския списък на ПБЦ. Защо "светия цар"? Канонизиран ли е Роман, синът на Петър? Или може би наистина става дума за Роман Аргир, който е известен с желанието си да бъде император-философ и е щедър ктитор на църкви и манастири. Не е невъзможно тъкмо той да е "светият цар Роман" от Виргинската грамота - но наистина трябва да видим унгарския аргумент на Ресавски. Горкият Бернадот, как ли се е подмотквал с тая татуировка в 1818

Петър се прочува малко като Теодосий Велики: понеже наистина е несъмнено православен и невероятно щедър към Църквата (а май и започва преследването на ереси), е канонизиран. Оттам превръщането му в образец на монархическо достойнство не е много трудно. Интересно откога са най-ранните данни за култ към него. Бих предположил, че са от ранния период на византийското владичество, от страна на Охридската архиепископия - но това е чиста спекулация и може да е невярно.

1. Пропускаш да отчетеш, че има две възможни гледни точки - византийска и българска. Това отговаря на въпроса ти. 2. На това е отговорено достатъчно ясно: като скопец той е напълно безопасен. Няма права върху трона. 3. Несъобразяването с тези права (било на царските деца, било на Роман) сочи, че Комитопулите отхвърлят изобщо старата династия. От тези точки 1-3 следва, че смъртта на царя е напълно достатъчна за Комитопулите и те повече не се интересуват от ничии наследствени права над трона. 4/5. Действията на Асеневци не могат да бъдат обяснение за събития от по-ранна епоха. Освен това ги интерпретираш погрешно. 6. От това, че точно така пише в изворите. 7. Никулица, също като Роман, не е водачът на апостасията. Колкото до пленените след Сперхей, там има практическа децимация на войската, което пак сочи към класическо наказание за бунт. Казах ти къде точно е разликата между случаите на Юстиниан и Исак от една страна и Роман - от друга. И в случая, разбира се, става дума не само за самото канонично право, а и за известните случаи. Просто е факт, че няма нито едно осакатено частно лице, което да е заело трон. Не съществува. Случаят с Роман (ако беше верен), щеше да е уникален прецедент. Но фактически са известни много случаи на осакатен владетел, върнал си трона. Неясно зададен въпрос. Роман е брат на царя и син на предишния цар, днес бихме казали "принц". Но това само по себе си още не го прави цар. А като скопец той дори не е престолонаследник. Което е и най-вероятната причина да не бъде убит. В ръцете на Самуил, разбира се, Роман е един вид доказателство за превъзходството на самия могъщ Комитопул над последната издънка на старата династия. Може би Роман служи като управител на Скопие, назначен от самия Самуил. --------- Не, с едно "прав съм" от неисторик няма да стане. Анализът на изворите и съпоставката на данните, разбира се, могат да ни дадат добри възможности за точна датировка на събитията. Виж, има го проблемът, че отказваш да приемеш средновековните културни реалности. Юстиниан, Владимир, Роман, Исак - всички те са осакатени, за да не заемат престола, разбира се. Там е работата, че този, който веднъж все пак е заемал трона, все пак може и да се върне на него (а може и да не успее). Но този, който е, така да се каже, превантивно осакатен, наистина губи възможността тепърва да заеме престол. Просто става дума за типове казуси. Освен това очевидно не си информиран за крайно негативното средновековно отношение конкретно към евнусите като към един вид полезни, но чудовищно непълноценни същества. Защо на "две и половина"? Ако Самуил се обяви за цар при жив Роман, това просто ще значи, че Роман към този момент не е цар. Без значение е дали в този момент Роман е в плен или не. Средновековието познава много случаи, в които плененият владетел продължава да носи титлите си и дори бива откупен от плен - стига наистина да е владетел. Какъвто явно не е случаят с Роман. Ти в момента измисляш нов тип църковна икономия, който е непознат за самите тогавашни хора Съжалявам, това е несериозно. Самият акт на коронация е "венчаване за царството". Короната, разбира се, е наричана "венец". Дори днес тайнството венчание продължава да става с корони. Това венчаване изисква мъжка пълноценност от страна на венчавания. Задължително условие. Лишен от мъжественост човек не може да бъде венчан (особено за царството). Няма чак такава икономия. За средновековното религиозно съзнание би било крайно невероятно да допусне на трона същество, което по тогавашните схващания е смятано за лишено от полова принадлежност. Дори икономийните нарушенията на каноничното право са все пак ограничени от практиката. Съществува средновековна менталност, извън която можем да си създадем всякакви сценарии, но те няма да отговарят на възможната реалност. В случая Яхия си е позволил една интерпретация в донякъде ориенталски и йерархизиращ дух на отношенията между Самуил и Роман - заради произхода им съответно от комитски и царски род. Е, ти всъщност искаш да премахнеш ценността на интерпретативната теза. Това е по същество антиисторично. Колкото до наследяването на трона в ПБЦ - имаме достатъчно засвидетелствани случаи, от които знаем, че системата е сродна с майоратната (добре позната във Византия), със спецификата, че бащата избира точно на кого от синовете си ще предаде трона. Колкото до влиянието на византийското законодателство в България - бях достатъчно изчерпателен и вече е въпрос само на информираност и ясна представа за епохата да се схване значението му.

Качо, правилно си ме разбрал, браво Собствено с военнопленниците се постъпва другояче - приемат се на собствена служба, откупват се или се разменят. Членовредителство се прилага към пленени с оръжие бунтовници и техните водачи. Дендро, статията на Павлов те кара да повтаряш това за трибуната. То само по себе си не значи, че на тая трибуна непременно застава цар или император. Ростра (трибуна) във военен лагер за видимост на важни събития и чуваемост на важни речи има още векове преди Василий II дори без там да има царе и императори, та остави тия трибуни. Известно е, че патриарх Давид е капитулантски настроен, а без патриарх коронация няма. Това е. Галахад, за да смятат ромеите, че насреща им има апостати, не е задължително териториите непременно да са били завладяни. Преслав е преименуван на Йоанопол, а българските царски инсигнии са положени на олтара на "Св. София" и за ромеите този жест е достатъчен. Въпрос на идеологема. Бягството на Борис и Роман съвпада с първите военни действия на Комитопулите по една обща причина - смъртта на Цимисхий, който приживе буди доста сериозен респект. Не, скопец не може да стане цар или император - няма такива случаи, има канонична забрана, при това ненарушавана в друг случай, а и скопец не е същото като монах. Има два казуса - а) на монарх, който бива осакатен по време на царуването си и б) на частно лице, което е осакатено преди да заеме престол. В първия случай царуването може и да продължи (зависи от обстоятелствата), но във втория не може изобщо да започне. Цялата история и на Византия, и на България го потвърждава. Не става дума просто за спазване на някакви "византийски правила" и "формалности", а за каноничното право, което със сигурност е от основно значение и за патриарха в Охрид, както за всеки друг патриарх. Освен това по-назад вече достатъчно широко беше разгледано влиянието на византийското право над покръстената българска държава. Византийското право вече от сто години на практика не е чуждо за българите по времето на Самуил. И нещо не по-малко важно - амбициите и действията на Самуил, както и действията на Василий. 1. Истинският цар е убит на границата (Комитопулите явно не се съобразяват с династията). 2. Остава жив само един евнух от династията (безопасен, защото е скопен). 3. Никой не се съобразява с правата на децата на царя (а се очаква да приемем по Златарски, че Самуил чака смъртта на Роман в плен). 4. Евнухът не е настанен в същия град като патриарха (не е създадена царска резиденция, столица). 5. Не е извършено никакво символично пренасяне на столицата от освободения Преслав към Скопие или Охрид (не е прокарана никаква приемственост със старата династична традиция). 6. Самуил "придобива цялата власт над България" не с идването или пък с пленяването на Роман, нито с превземането на Преслав, а със смъртта на Арон (значи старата династия няма никакво значение за овластяването при Комитопулите). 7. При пленяването си евнухът не е наказан като водач на апостасия или узурпатор (следователно не е схващан като водач и от ромеите). Всичко това води до извода, че Роман така и не става цар. Нито Комитопулите, нито Василий гледат на него като на владетел. Предположенията ти за Скопие са интересни, но нямат никаква изворова подкрепа (даже си противоречат с все пак основен извор като Скилица) и не мога да ги приема. Боя се, че тук създаваш направо факти, а не дори интерпретации. Митак, Исак Ангел е в "заварено положение" - той е император преди да го ослепят, а не ослепен преди да стане император. Също като Юстиниан II или Константин Асен. Няма случай членоувредено частно лице да се издигне тепърва до царски/императорски трон. Това са два различни казуса.

Глаголическите текстове, библейски и литургични, съставени от Седмочислениците между 866 и 886 за Моравската мисия. Всъщност титлата "княз" става известна в България през тях. Растица/Ростислав Моравски, Светоплук Моравски, Коцел Блатненски, владетелите на Нитра и пр. в региона са все князе от IX в. Титлата на новгородските и киевските князе от "призвание варяг" при Рюрик (862) нататък. Първите полски Пясти от Х в. също са князе. В Славянската Еклога се споменават князе още в Х в., а има доста голяма вероятност текстът да е съставен в Рус. Има и староруско "Житие на св. княз Владимир", съставено точно ок. 1060-1070. Има и руски Светославов сборник, пак от ок. 1060-1075, препис от Симеоновия сборник, където царската титла на Симеон е заместена с княжеската на Светослав. Руско-варяжките и вендско-лехските князе са наричани конунги в скандинавските източници, включително синхронни каменни надписи.

Реза Пахлави шах е бил владетел на Dowlat-e Shâhanshâhi-ye Irân, тоест на Шахиншахската държава Иран, а не на "Персия". Всъщност още от 1935 бащата на Реза Пахлави, старият Реза шах се обявява за владетел точно на "Иран", което води чак към надписа на Артаксеркс I от Накш-и Рустам. Но и преди него Каджаридите също се самонаричат ирански шахове. Всъщност дали ще говорим за Персия, Иран или държава на народа "Aryan" е все тая. "Персия" е (гръцки) екзоним по името на една от областите (а също племе и език) в страната, инак народът и държавата се самонаричат "Eran", "Iran" и "Aryan". Под най-различни династии от Ахеменидите до Пахлавиите местният владетел винаги е шах на Иран.