glishev

За мощния етикет си много прав Зад етикета или по-скоро като негова първа употреба обаче се крие именно етнос, а какъв е той като език и култура - това вече е друг въпрос. Не мисля, че археологията може да бъде последна инстанция за и против съществуването на конкретен етнос - защото етносът не е археологическа даденост, а доста трудна за дефиниране и променяща се цялост от език, материална култура, духовна култура, територия и институции. Археологията по-скоро може да ни каже кога и къде е наличен даден тип материална култура и евентуално писмен език и/или белези на определена духовна култура върху траен материал. Не смятам, че например само по археологически път може да се установи, че например сребърни предмети от XIII в. от Никопол принадлежат на същия етнос като каменен надпис от IX в. от Плиска. Ще трябват и неархеологически методи. Така че от гледна точка на историята (която непрекъснато обобщава данни от археология, езикознание, етнология, филологии и др.) такова нещо като хунско етническо ядро на Хунския съюз е съществувало, а впоследствие името "хуни" е изменило и разширило значението си.

Зитко, оплачи се на прабългарите, те са виновни, че има "кана боила", "кана таркан" и "кана сибиги" А в: "... изпрати... и кана боила колобъра" най-вероятният падеж ще е акузатив Питаш за употреба на "кънѩѕь" отпреди 1061? Не знам за какво ти е, но заповядай: в Супрасълския сборник. Той е от Х в. Маготин, просто смятам, че в надписите различното място в синтаксиса на различни словосъчетания с едно и също "кана" сочи, че няма нужда от някакви задълбочени предположения за падежни окончания. За евентуален много стар, както би казал Aspandiat, ностратически общ корен на konung/*kuningaz и qaγan вероятно може да се помисли, да. Това е може би много добра идея. makebulgar, защо да не допуснем, че върховният владетел е един вид "kana велик" или "kana повелител", или пък "kana военачалник"; а част от аристокрацията са, да речем, "kana съдия", "kana боил" и пр.? "Kana" може би означава "господар" или "властник", нещо такова. Особено ако най-ранната структура на българската държавност е донякъде федеративна, тя би могла да включва един върховен "кан" и неколцина подчинени "канове", които с времето да си запазват титлата, при все че значението й постепенно се размива. Поне аз горе-долу така си обяснявам наличието на различни употреби на "kana" и то все в словосъчетания. Кухулин, честно казано не знам. Споменавам изобщо за формата "YBHГН", защото и други тук я споменават и си държат на нея. Инак я смятам така или иначе за погрешна, дължаща се на повреда в надписа, грешно четене или грешен запис. Колкото до мен, приемам "CYBHГН" за вярна, а по-назад съм обяснил защо смятам така.

Впрочем, нарочното допускане на грешки понякога е много сладко: Въх, Г-це, Вий ми спирате дъхЪТ! И цялата зала ляга от смях

Не, тук Тамарин е напълно прав и това е очевидно: прабългарската владетелска титла няма отношение към "княз". Нека не се повтаряме повече. "Княз" е славянска дума, заемка от германските езици, сродна с "konung" и подобните му. Това е достатъчно добре проследено и няма нужда да се обсъжда повече. Въпрос е единствено на достатъчна информираност да се схване този факт. Тези неща се учат, при това далеч не само у нас. Прабългарската титла е "kana", както става очевидно от съпоставянето на наличните надписи. Никъде няма засвидетелствани "kanas boila" или "kanas tarkanos", но "kana boila" и "canna tarcan" - има. За звателната форма, предполагана от проф. Добрев няма да се съглася, пак заради срещащите се форми "kana boila" и "canna tarcan", които очевидно не са в звателна употреба.

Без значение дали бунтът е разглеждан от самите ромеи като сепаратистки или като опит за узурпация на трона в Константинопол, той е "апостасия", букв. отстъпничество и водачът, стига да бъде заловен жив, бива наказан. Достатъчно други войни и бунтове са окачествени като "апостасии" в извори, за да го знаем. Отделно от това, доколкото Самуил се обявява именно за цар, дори да не е на Константинопол, той все пак "узурпира" положението на императора в част от законните му владения. За ромеите България няма друг цар освен василевса още от 971 и това в техните очи прави Самуил "апостат". Същото се отнася до Гаврил-Радомир и Йоан-Владислав. Ромеите отлично правят разлика между юридическа фикция и политическа реалност, но винаги използват фикцията в своя изгода. Това им позволява едновременно да говорят за войната със Самуил като за "апостасия" и да отчитат, да речем, "царския произход" на потомците на Комитопулите след 1018. За официалната гледна точка на ромеите още от 971 няма България и следователно Самуил е "апостат". Ослепяването на пленниците в 1014 го показва - те не са преселени, не са включени в имперските войски другаде, а са наказани с членовредителство като бунтовници. Същевременно всеки, който не е самият водач и/или се предаде доброволно, вече не е апостат и може да разчита на милост. Това отношение на ромеите към бунтовници става ясно при четене на изворите. Роман и "Пресиан II" не са схващани от самия Василий като водачи на бунт и съответно не са наказани като такива. Същевременно зачитането на високия им ранг и включването и на двамата в имперската аристокрация (Роман бездруго е част от нея) показва, че "апостасията", от която и те са били част, е временна, нетрайна - както и че те са схващани по-скоро като отрекли се от нея. За издигането на "Пресиан II" като цар наистина има противоречие: факт е, че в 1018 патриарх Давид иска България да капитулира вместо да продължава съпротивата. А без патриарха помазване и коронация не може да има. Когато Пресиан се предава, той не е цар - и вероятно това му спасява живота.

Така и не разбрах кое му е трудното на правилото за пълния член. Имате нещо в м. р., ед. ч. и просто трябва да решите дали е подлог или сказуемно определение. Ако е и е членувано, то членът ще бъде пълен. Ако пред тоя, членувания има предлог, значи членът ще бъде малък. Не е кой знае какво правило, лесно е за научаване. Човекът е брат за човека. Гарванът не вади око на гарвана. Просто като фасул и си има определено смислово значение, да не говорим, че издава известна грамотност и дори носи очарованието на едно отдавна изчезнало старобългарско показателно местоимение. Всичко друго са празни приказки. "Бара не работи" ще напише някой недоограмотен. Аха, схванах. Значи вместо да работи, някой бара. Не барай, бе, иди да работиш! И на това отгоре пропуснал запетая след "бара", тцъ, тцъ... Виж, ако беше написал, че "барът не работи", щях да го разбера правилно. Или някой си написал: "отивам при човекът". Как така, бе, джанъм... Човекът идва при тебе, а ти отиваш при човека. Хубаво е да се научи това правилце и да си се спазва. Ама ужас, правописът би свръхрегулиран, ама олеле, било изкуствено. Я стига. Просто е факт, че на повечето хора не им пука дали пишат правилно и се дразнят, когато някой им забележи грешките. По тая причина биха искали грешките им да станат правило. Аз пък мисля, че човек трябва да си уважава езика, да си даде малко зор и да пропише правилно.

Бешевлиев, разбира се, не се и двоуми Еднократна е употребата на "YBHГН" в "APXWN YBHГН". Многократна е употребата на "KANA", а не "*KANAC" (като в "KANA BOHΛA" - защото не съществува засвидетелствано "*KANAC BOHΛA"). Което ще рече, че и в случаите на владетелската титла е много по-вероятно истинското четене да е "KANA CYBHГН", а не "*KANAC YBHГН". На гръцки всяка една дума в номинатив би могла да завършва и на -N, и на -A, в това няма никакъв проблем по отношение на гръцкия, особено, когато самата дума не е гръцка, какъвто е случаят. Не виждам защо в езика на българите владетелската титла, сродна с "kaγan", "qan", "quan", "haγan", "han" и "khan" да не може да завършва например на неударено [a]. Кратък краесловен звук, да речем. Формата "*ACYBHГН" e невъзможна, защото "KANA" просто е самостоятелно засвидетелствано например в "KANA BOHΛA", а за "BOHΛA" знаем, че е сигурно изолирана дума. Moravcsik, Gy, Byzantinoturcica II. Sprachreste der Türkvölker in den byzantinischen Quellen. Berlin, 1958, p. 323 предава тъкмо форма "canna tarcan". Разбира се, форма "*atarcan" или "*ATAРKANOC" не съществува. Титлата е засвидетелствана многократно като "TAPKANOC", така че правилното разделение в цитирания от Моравчик текст е вън от съмнение. След като имаме достатъчно пъти засвидетелствани "кана боила" и "кана таркан", естествено е да приемем и "кана сибиги" за правилна форма.

Качо, по-скоро Пириватрич е съвсем точен в случая с "апостасия"-та. Ще трябва и някак да се аргументираш - Пириватрич добре си е свършил работата. Монте Кристо и Митак, скопяването на Роман още в 963 е просто едната от две реални възможности за датировка и "как така български принц" само по себе си още не е аргумент. Петър може наистина да е пожелал това, може да е имало и чисто византийски съображения, а може и двата фактора да са играли роля заедно. Митак, за датировките не си прав. Въпрос на методология е, а всяка дисциплина си има своите методи. Владимир-Расате не е скопен, а ослепен, при това след като вече е бил начело на държавата, а не преди възцаряването си. При всички случаи членоувреждането на лице от владетелски род винаги има една от следните цели - именно сваляне от престола, наказание за предателство или възпрепятстване на възкачване на престола. Тоест ти смяташ, че Самуил може да е обявил Роман за цар, а после да е обявил и себе си още приживе на Роман? Двуцарствие още в ПБЦ? Може би под византийско влияние? Това е доста смела хипотеза, всъщност повече дори от моята, но е интересна Едно съ-царствие на Роман и Самуил би било любопитна възможност... стига само Роман да бе царувал Случаят с каниничното право в случая със скопец на престола е съвсем различен от онзи с поредните бракове. Някои разпоредби се нарушават "по икономия", когато нарушението води до укрепване на династията. Такива са случаите с трети и четвърти брак на царя. Но в случая със скопец на трона никаква църковна "икономия" не би могла да спаси династията на скопен владетел Тъй че нямаме основания да смятаме, че каноничното право е нарушено в случая. И не, каноничното право не е "неутвърдено" Отчитане влиянието на късноримско и византийско право в ПБЦ? Моля: а) Крумово законодателство по Свидас. Централизиращо, измества дотогавашното обичайно право и широко прилага конфискации и членовредителство. По образец на Еклогата; б) Комитатна реформа на Омуртаг по Скилица. Централизираща, частично измества родовата аристокрация с централна администрация, ползва византийски титул на управителите. По образец на темната структура. Самият Самуил е Комитопул, защото баща му е комит; в) покръстването на българите само по себе си е огромно византийско законодателно влияние; г) отговорите на патриарх Фотий и на папа Николай са си изцяло канонично право; д) участие на българите на Константинополския събор в 870, стремежът им към автономна архиепископия и автокефална патриаршия, както и самообявяването на Симеон за "василевс на ромеите" - всичко това е изцяло в духа и с терминологията на византийското право, светско и канонично; е) "Земеделски закон"; ж) "Закон за съдене на хората"; з) "Славянска Еклога" - последните три са съставени в България през IX-X в. изцяло по Юстиановата Еклога, а тя си служи и с религиозни примери; и) най-сетне просто е абсурд да се сметне влиянието на каноничното право за незначително за която и да е средновековна християнска държава. "Беседа против богомилите" по същество е не само проповед, но и обвинителен текст в съответствие с каноничното право. Надявам се това да е достатъчно. Влиянието на византийското светско и канонично право върху ПБЦ е достатъчно голямо и достатъчно добре засвидетелствано (но и без него пак щеше да е абсурдно да се допусне, че евнух или другояче членоувреден човек би могъл да бъде владетел в ПБЦ. Подобен случай няма да се намери нито у ираноезичен, нито у тюркоезичен народ, тъй че и в ПБЦ няма откъде да се вземе). За т. нар. "Пресиан II" нямаме никакви известия да е станал цар. Не споделям тезата на П. Павлов макар да е любопитна и в статията му да има и интересни твърдения. Най-малкото практически няма момент, в който патриарх Давид да е помазал и увенчал Пресиан като цар - а и след смъртта на Йоан-Владислав патриархът определено е привърженик на капитулацията, така че няма никаква мотивация да издига нов цар. Не смятам, че надписът на "княз Пресиан" (а защо не "цар"?) от Словакия може със сигурност да се отнесе до замонашения "магистър Пресиан Българина", заточен на Принцовите о-ви. Никой от синовете на Гаврил-Радомир и/или Йоан-Владислав не е станал цар. Затова и отношението към тях не е като към водачи на бунт. Инак, безспорно, всички наследници на Комитопулите във Византия са интересни личности.

Та понеже вероятно надписът е силно повреден, а и е възможно еднократната употреба, за разлика от многократната, да е погрешна, смятам, че трябва да се чете CYBHГН. Което, по моему, означава, че имаме KANA CYBHГН като владетелска титла, образувана по подобие на KANA BOIΛA/KANA BOHΛA. За другото смятам, че Тамарин е прав, когато казва:

Митак, - за датировките можем само да гадаем; За датировките си струва да погадаем още и може да се стигне до добри изводи. - това няма голямо значение, ако приемем, че все пак го е "припознал" за цар (няма значение дали е изчакал...колкото трябва); Ако Самуил не е чакал смъртта на Роман за собственото си възцаряване, значи очевидно не го е припознал за цар. Тъкмо затова трябва да се установят датите - и дали изобщо е вярно, че Самуил чака. Ако Роман става препозит и стратег в 1003, както пише Скилица, това ни дава отговор: защото в 1003 Самуил отдавна е цар. - както споменах не бива да се привнасят порядките на ИРИ 1 към 1 за ПБЦ. Има такъв случай според повечето хронисти (както сам спомена) - това е цар Роман ; Не исках да приписвам на ПБЦ реалности от ВБЦ - споменах Константин Тих тъкмо като лош пример. Колкото до значението на византийските порядки - става дума за канонично право, а то е еднакво за всички православни. - беше дадена добра хипотеза: да не бъде евентуален конкурент за ромейското "наследство". Защо не е бил скопен и брат му? Според мен защото вече си е имал царство (ако е било по-рано); Да, това е една от възможностите, хипотезата наистина е добра. И тя не изключва още причини. - не може да се отчете; Кое, влиянието на византийското право в ПБЦ ли? Може да се отчете, особено на каноничното право - децата на Борис най-вероятно а) не са били живи, а и да са били, б) са били в Константинопол в) или пък са били дъщери. г) Поради това Роман като скопец е много по-удобен. д) Може би и затова Борис уж случайно е убит на границата; Това наистина е добра възможност за хипотеза. Ако децата на Борис а) не са живи или в) са дъщери, тогава последният наследник на династията наистина отново е Роман. Тъкмо тук става важно дали скопец може да бъде цар в България и отново опираме до тежестта на каноничното право. Само по себе си това, че вероятно са б) в Константинопол, не е аргумент. В противен случай и това, че Роман умира във Византия, би трябвало да значи, че Самуил няма да се съобразява с него от момента на пленяването му. Лично аз смятам, че децата на Борис са били мъртви към 976, в противен случай Борис и Роман биха избягали заедно с тях или пък бихме имали известия за тяхното бъдеще във Византия (както имаме за наследниците на Гаврил-Радомир и Йоан-Владислав). Аз също смятам, че д) Борис може да е убит нарочно. Ако това е така обаче, то прави чакането на Романовата смърт крайно малко вероятно. Просто и Роман е можел да загине "случайно". Освен ако не приемем, че Роман действително е изгубил права над трона със скопяването си и това го е правело г) безопасен за амбициите на Самуил. - това за изворите го оставям на историците Това за интерпретативността на Яхия е моя теза, която пак може да се отчете, главно ако решим проблема с тежестта на каноничното право в ПБЦ. Разбира се, за мен този въпрос е решен. - наследниците на Иван Владислав тоже. Никой от наследниците на Йоан-Владислав не е обявен за цар и тъкмо затова не е наказан с членоувреждане или смърт. Роман също не е наказан с допълнително членоувреждане или смърт, ерго не е схващан като водач на бунт, "апостат". Скопяването му е отпреди "апостасията" и явно не е с наказателна насоченост, а с друга. С каква - за това вече имаме нелоши хипотези.

Правилно, правилно, за съжаление и аз се поувлякох Добре че е Йончев, та да посвали градуса. В случая става дума за хипотеза срещу хипотеза: едната е традиционна, по Златарски и Яхия (и наистина, повечето извори), а другата е по-малко популярна, по Рънсиман, отчасти по данни от Скилица, отчасти по юридически реалности. За мен не стои въпросът дали Роман наистина е скопен. Приемам това за факт. Смятам за проблемно дали обаче скопеният наистина е бил цар на българите. Вярно е, че мнозинството извори в случая са единодушни и това е основният аргумент в полза на традиционната теза, а тя гласи: "Да, Роман е цар от смъртта на брат си до последното си попадане в плен. И да, Самуил се обявява за цар едва след смъртта на Роман, съобразявайки се с династичната легитимност." Възраженията ми към нея са следните: - датировката на събитията е несигурна; - несигурно е дали Самуил действително е изчакал смъртта на Роман, за да стане цар; - възможно ли е изобщо евнух да бъде монарх - във Византия, в ПБЦ или където и да е. Има ли изобщо друг такъв случай; - трябва да се търсят причините, по които Роман е скопен; - трябва да се отчете влиянието на византийското право над България и българската династия в края на Х в.; - трябва да се установи защо Самуил би се съобразявал с евентуални права на Роман, а не на децата на Борис; - трябва да се вземе предвид възможността повечето извори да са или зависими от общ източник, или по естествен начин да приписват йерархичност на отношенията между Самуил и Роман заради произхода им - единия от комитски, а другия - от царски род; - Роман не е наказан като водач на бунт (нито допълнително членоувреждане, нито смъртно наказание като за истински "апостат" и човек, присвоил си царска/императорска титла).

Тамарин, от мене плюсче за постинга ти. Само за YBHГН или CYBHГН не съм докрай сигурен. От една страна има еднократно споменаване на APXWN YBHГН, което би било силен аргумент, но от друга има много употреби на самостоятелна титла KANA в словосъчетания, което сочи, че по-скоро сигмата в KANACYBHГН трябва да се свърже с втората дума.

Може би щото не сме баш съгласни с тебе, Щекн Ичр, нито пък си позволяваме такава категоричност по предмет с неизяснено предназначение и знаци.

КГ, не си съдсем прав. Църковнославянският не е точно "старобългарски". Първо, терминът "старобългарски" се отнася конкретно до славянския книжовен език от IX-XI в. и второ е некоректен, защото "старобългарският" не е идентичен с езика на старите българи, а е по-скоро комбинация от солунски славянски и моравски славянски. Коректно е да го наричаме "старославянски". Накрая, църковнославянският, който се ползва за литургията и днес, е московска редакция от XV-XVI в. на среднобългарския, тоест на Евтимиевия литературен език от XIV в., който сам е претърпял сериозна промяна от стадия на т. нар. "старобългарски". Имаме следното терминологично разнообразие: - 1. неславянски език на ранните българи, прабългарски, протобългарски или първобългарски (от алтайското семейство, тюркска група езици). Ползван до X в. в Дунавска и до XIII в. във Волжка България. Някой ще каже, че този български е бил по-скоро от иранската ИЕ група, но аз пък няма да се съглася. Както и да е, не е бил от славянските езици, за разлика от следващите; - 2. "старобългарски", тоест Кирило-Методиев и Климентово-Наумов славянски. По-точно старославянски. Ползван в IX-XI в. в Моравия, България, Сърбия, Босна, Хърватия и Киевска Рус паралелно с глаголическа и кирилска писменост; - 3. среднобългарски, XII-XV в. Съществува едновременно с различни местни сръбски, хърватски, чешки, полски и староруски редакции на "старобългарския", тоест старославянски. Ползван предимно на кирилица, освен в Хърватия, където паралелно е ползвана и латиницата, и глаголицата. Елементи от него преминават и във влашкия, който известно време се пише на кирилица; - 4. църковнославянски, тоест московска редакция от XV-XVI в. на среднобългарския. Изкуствен, изцяло писмен език за литургична употреба. Добил сегашния си вид след реформата на московския патриарх Никон (ок. 1660). Вярно е, че "старобългарски", т. е. старославянски, среднобългарски, "староруски", т. е. различните руски редакции, сръбската редакция и църковнославянски са еднакво разбираеми за нас днес. Разликите помежду им са главно заради периода, мястото и тук-там по някоя правописна особеност.

Хе, Качо, сякаш сега научаваш, че по различно време братята Борис и Роман са в руски и във византийски ръце. Между положението на патриарха и монарха има огромна разлика. ОК, за мен е достатъчно, че приемаш, че обичаят и законът са такива, каквито са. Вече защо точно положението на евнуха няма как да стане царско дори при невероятни нарушения на практиката - това всеки сам може да прецени за себе си. Достатъчно говорих за това, а съществува и нещо, наречено разумна преценка. Ник, по-горе бяха изложени достатъчно аргументи защо Самуил всъщност не се отнася към Роман като към цар. Ако имаш възражения - предложи ги.

Добре, много хубаво. Аз обаче съм националист, който иска пропорционален данък. Аууу, ужас. Да не би да съм национал-социалист

Ако не бъркам, има езици, на които думите за "небе" и "бог" са едни и същи и са от същия корен като tura/tora: старотюркски, старомонголски. Всъщност думата, разбира се, е tengri.

Я какъв кирилометодиевски хъс към чистота на езика, браво, Краси, join the dark side

Невски, това е примитивно мнение. Честването на паметта на Седмочислениците, на извършеното от/чрез тях покръстване и разпространяване на Евангелието чрез новите писмености, създадени от тях е стар религиозен празник, добил ново значение, а не някаква комплексарщина. Любопитно дали арменците и грузинците не честват по някакъв начин собствените си покръстители и азбуки.

Според тебе излиза, че: - Луи Алфен е "чичо" без авторитет... и то защото пише "Юскюб" (всъщност Рънсиман, Шлумбергер, Дил, Марсе, Адонц и Хонингман също са без авторитет ); - Скилица е "дебил" (и това е приемлив израз); - каноничното право не важи в покръстена България през Х в.; - каноничното право не важи и във Византия през Х в. (да ти се чуди човек защо искаше византийски закони тогава); - каноничното право изобщо може и да не важи в някоя християнска средновековна страна; - от историята на Византия трябва да науча, че е имало владетели скопци; - изобщо някога и някъде е имало титулуван монарх-евнух (е, хайде, да не изключваме възможността за Йемен, Раджастан или Абисиния, примерно ); - следователно от владетеля не се очаква да има наследници; - евнух, който може по невероятно стечение на обстоятелствата да стане епископ или военачалник, със сигурност ще стане император или пък цар на българите; - византийското право няма влияние върху българското и то точно по времето на Петър и Борис II, дето е полувизантиец и императорски внук; - стратегът точно на Абидос, при това препозит има бо'зна какви военни функции, а не, например, митнически; - "пишман историци" и непознаващи изворите са тези, които смятат, че Златарски може и да не е винаги прав и че Яхия интерпретира; - Синодикът е първостепен извор за ПБЦ; - у българите членоувреждането не отнема правата над престола, за разлика от при ромеите. Следователно след ослепяването си сигурно и Владимир-Расате е останал да царува, а Симеон му е бил съуправител. Същото ще важи и за Борил след 1218, разбира се (просто чакам ирелевантен пример с Петър-Делян или Константин Тих ); - българите всъщност са имали обичая да си издигат за царе евнуси, слепци и изобщо сакати хора, стига да са от царско потекло; - "нема такова животно" е необорим аргумент; - не е необходимо да се отговаря на аргументация; - логичната последователност не е задължителна в изграждането на мнение. То какво да коментирам, нямам повече въпроси, Ваша чест Следващият!

КГ, виж какви хубави примери е дал Маготин. От московски скриптори от XVI в. можеш всичко да очакваш, ако ще и калугери да са

Ами поне аз смятам, че "Атила" и "Етцел" са германски прозвища на батюшката, преминали и в други езици (включително в езика на прабългарите) и означаващи или "благороден", или "баща", а как се е казвал наистина - не знаем. Разбира се, има възможност владетелят независимо да е бил наричан "ata"/"atta", демек "татко" и от тюркоезични, и от германоезични свои поданици. Забавно е, че и в тюркските, и в германските езици се срещат близки форми със сходно значение. Със Спандю веднъж си бяхме хортували за такива едни паралели. Малко еретично звучи, ама какво да се прави "Авитохол" го смятам за грешка на московския скриптор - някаква безумна комбинация между някаква изгубена днес форма на "Атила" от по-стар български източник и библейския Ахитофел.

Не знам откъде идва тази сигурност. Ethel би могло да означава "благороден" в някои от германските езици (подобни примери има в ст. англ., ст. сакс. и ст. долнонемски). Инак е вярно, че Atta в готски (сродно с форми като Vater, vader и father, но може би и с тюрк. ata) означава "баща". Не е изключено "Етцел", "Атила" и "Атли" да са форми, отразяващи не истинското име, а прозвище или титла на хунския владетел сред онези негови поданици, говорещи германски езици. Подобно гледище застъпват например Алън Блис и Джон Толкин във "Finn & Hengest. The Fragment and the Episode" и "The Legend of Sigurd and Gudrun". Титлата "rex" в случая не е точно латинската. "-ri", "-rig", "-reg", "-ricg", "-rich", "-rekk" и "-rix" са засвидетелствани окончания в мъжки имена в келтски и германски езици. Коренът е разпространен из почти цялото ИЕ семейство, включително и в Индия (всеки ще се досети за "раджа"). Тъй че е напълно възможно имената "Аспарух" и "Телериг" да са германски (при все че за "Аспарух" не е изключен и ирански произход от форми като Пакор и Аспакор например). Вероятно си струва да се помисли повече за взаимните влияния между източногерманските, част от тюркските и част от иранските езици в епохата непосредствено преди и по време на Великото преселение. "Авитохол" очевидно идва на мястото на библейския Ахитофел, така че според мен тази форма е обикновена грешка на московския скриптор, добавил механично текста на Именника към библейския текст. Каква е била формата на името на Атила в източника, ползван от скриптора за съжаление не знаем. Смятам за грешно да се опитваме да извеждаме етимологии от една несигурна, погрешна и твърде късна форма.

Напротив, може В "Песен за Нибелунгите" например Атила е наречен "Етцел". Езикознанието е голяма джунгла.

Нещо попропусна цитата от Луи Алфен по-горе. Алфен познава Златарски и Яхия, но изобщо не споменава за Роман като за цар. Явно защото познава и каноничното право Че кой ти казва, че "заложничество" и "пленничество" се изключват взаимно, Качо? Какво стана със любимия ти Синодик, освен Роман там има и един "цар Пленимир". Той не е ли фентъзи Или може би ще приемеш буквално и сведението на Калоян, че Петър и Самуил са "дядовци на царството ми"? Кекавмен също е много интересен източник, разбира се, но съчинението му е истински приключенски разказ Всеки източник, според който евнух може да заеме монархически престол, е фентъзи - поне в това отношение. Хайде холан, Скилица да ти е проблемът В каноничното право има текстове, които изрично сочат, че човек, скопил се по своя воля или скопен нарочно, за да заеме някаква светска длъжност, не може да стане свещеник. Както и че скопец не може да заема висши светски длъжности. Но ако е скопен без умисъл, може да стане свещенослужител и в краен случай - епископ. Апостолски правила 21-24; правило 1 на Първия Вселенски събор; тълк. еп. Никодим към правило 3 на Първия Вселенски събор; към апостолски правила 21-24; към правило 5 на Трулския събор (Шести Вселенски). По "Правилата на Св. православна Църква под редакцията на о. Ст. Цанков, о. Ив. Стефанов, П. Станев, т. I, София, 1912. Каноничното право, разбира се, важи като законодателство във Византия, пък и във всяка християнска средновековна държава, включително в България. Извън каноничното право съществуват рангови таблици, където е установено точно кои титли могат да бъдат дадени на евнух (например препозитската). Императорската/царската не е сред тях. Те са ограничени още от Notitia dignitatum, та до времената на реформата на Алексий Комнин. В 399 в Константинопол има недоволства, задето евнух е допуснат до консулско звание (sic!). Евнух-военачалник като Нарзес е изключение. Няма нито един случай на василевс евнух, василеопатор евнух, симвасилевс евнух, кесар евнух, по-късно севастократор или деспот евнух. Няма евнух, издигнал се над светския ранг на паракимомена Василий или vir illustris Нарзес. Има няколко случая на евнуси-свещеници, ръкоположени за епископи и патриарси. От епископите така или иначе не се очаква да създават поколение (за разлика от монарсите с техните династични амбиции). Вж. тук: Louise Cilliers, François Retief, The Eunuchs of Early Byzantium. А ако смяташ, че каноничното право не важи в покръстена България, значи имаш невероятно екзотичен поглед към историята Както казах, такъв случай изобщо не съществува. Не само във Византия и България, ами никъде. Толкова по въпроса с царя-евнух и императора-евнух. "Ами абсурдна е" нищо не означава, това не е аргумент. По-горе бяха дадени аргументи. Възможни са две дати за скопяването на Роман и това е факт. Тоест всъщност си склонен да приемеш интерпретация, но само ако е стара. Това само по себе си не е логически защитимо. Самуил е станал цар още приживе на Роман, защото Роман така и не е бил цар А щом допускаш, че Самуил може и да не е цар към 1003, значи си противоречиш с на практика всички извори.