glishev

Олгу трак-канът Дристра носи името на прочут герой от келтските легенди: Тристан или Drustan. Това име следователно е тракийско, а легендата за Тристан и Изолда е част от тракийската митология, която антибългарските сили неуспешно се опитват да ни откраднат. Друг е въпросът дали името на Дристра не е произлиза от едно природно бедствие, по-известно сред голобосите ханотюркски среди като "sürgün" Възможно е също така името на олгу таркана Дристра да свидетелства, че той е владетелят на Дръстър. А недалеч от Дръстър се намира Тутракан, чието име свитетелства, че е близо до резиденцията на трак-кана: "тут трак-кан" на славяно-тракийски.

Абе някой шамар понякога си е благотворен. Без изцепки, разбира се. Ей го, аз съм отнесъл някой и друг плесник, даже веднъж ме жулиха с коприва и не се чувствам особено потиснат.

Да, ако етимологията на името на Пирена можеше да се изведе от дума за камък, тогава и произходът на името на Пиринеите щеше е близо до произхода на името на Пирин. И дори до прочутата думичка "пирон", от която тръгна всичко Но "πυρήν", до което си стигнал след справка с Уики за "Pyrene etymology", означава просто "костилка". Английското "fruit stone", на което си попаднал като превод на "πυρήν", не означава "плод и камък", както казваш, а пак "костилка" Cave Internetum, както предупреждаваше Станислав Лем. Тъй че не, името на Пирена (и чрез него и онова на Пиринеите) по-скоро има нещо общо с костилките отколкото със камъните. На български пък имаме растение, наречено пирен. Докато Пирин и пироните си остават с етимология от думи за скала, височина, нещо остро. Забавно нещо е това езикознанието

Каскадьоре, нали старият Бешевлиев беше писал, че в ПБЦ се е ползвал простонароден гръцки, т. нар. "грики". Та може субстантивираната употреба на "пирон" като съществително да е именно от такъв етап на развитие на езика. На гръцки обаче Пиринеите са "Πυρηναία" в съвременна форма и "Πυρήνη" в антична. Името идва от личното "Πυρήνη", Пирена, свързано с митологията. Имало е и град с това име, но определено не е бил в планински район. Етимологията по-скоро е свързана с "πύρ", "огън", а не с "πείρω". Името на Пирин, изглежда, е свързано едновременно с "πέρινθος", "πείρω" и "Перун" на няколко нива, тъй че Качо в случая е прав (само не е трябвало да изключва Перун от сметката, защото и той се връзва). Днес съществува селище в района на Килкис/Кукуш, не много далеч от Пирин, наречено Πέρινθος, подобно на античния Перинт (който е бил другаде, разбира се, но името е същото). За етимологията на "πέρινθος" има интересен материал ето тук. П. Серафимов малко нещо автохтонства, но се е справил с материал от Дуриданов и потвърждава твърдения на В. Георгиев като много разумно изтъква ИЕ близост на тракийски корени (от топоними) "perg-", "berg-" с подобни в гръцки, славянски, хетски и германски езици. Общо взето, славянските "бряг/берег" и "праг/порог", немското "Berg", гръцките "πύργος" и "Πέργαμoς", както и хетското "peruna" (sic!) винаги отбелязват скала, височина, високо място, крепост. Тъй че най-вероятно и "пирон", и "Пирин" произлизат от близки корени в тракийски и гръцки, та дори в славянски. Колкото до "рапира", не знам откъде ви хрумна, но според Шарл Дюканж (би трябвало да се пише Шарл дю Френ, сеньор дю Канж и в случая дори няма да е "дьо", но нейсе) има гръцки глагол "'ραπίζω", "удрям". Гледам, че го има и в моя старогръцко-български речник Възможно е от този глагол да идва ранното новофренско прилагателно "raspière", "пробождаща".

Чок мерси, Романе.

Браво, Качо, това се е получило идеално Вече ще пишем само "тракан". Впрочем, титлата може да е и съкратен вид на "тра[кийски] кан". Маготин, Рейвън, една тема за употребите на руни в средновековна България би била много интересна. "Чъртами и рязами", розетата от Плиска, Мурфатлар... все някакви употреби има, но наистина няма рунически надписи като Орхонските или пък като скандинавските. По това би си струвало да се поумува, хем и аз да науча нещо. А и не само аз.

Много хубаво си го скалъпил, наистина Имаш ли идея откъде да прочета повечко конкретно за Classis Britannica и Classis Germanica?

Πείρω - пробождам, промушвам, пронизвам, набождам, обковавам; πειρά - острие; πειρών- сег. деят. прич. от πείρω. Среща се още у класически автори, например у Ксенофонт и Аристофан. Така че думата няма как да не е гръцка. Според "византийското" или Ройхлиново четене дифтонгът "ει" се чете като . А употребата на причастие като съществително е напълно нормална. Думата "пирон" в съвременния български със сигурност е от гръцки произход. Наистина, в новогръцки се казва "καρφί", а не "πειρών". Но и "πειρών" е гръцка дума, при това с много по-дълга употреба. Има и още една класическа дума за гвоздей: "ἧλοϛ". "Фурлански" у нас по-скоро се нарича фриулски и не знам дали е точно самостоятелен език или просто диалект на реторомански. Ако във Фриули днес някой изобщо нарича вилицата си "piron", това е грецизъм. Но е доста по-вероятно да я нарича просто "forchetta" На фриулски "piruç" означава "круша", което явно се родее с италианското "pera" и латинското "pirum".

Що бе, Наум си седи в Плиска и после в Преслав. Накрая само отива да умре при любимий си другар Климент во Македониjа и това е.

Аспар, какво да ти кажа, предпочитам пълни с конкретен материал хроники, съставяни от хора с античен литературно-исторически бекграунд, каменни надписи и писма пред полуприказните каталози на легендарни варварски крале, пред апокрифите и пред късно съставени и многократно редактирани църковни поменици, опиращи се на фолклор. Въпрос на рационализъм. Пък и точно от "цар Пленимир" някак си няма ни един каменен надпис, ни едно потвърждение от втори източник... Синодикът наистина е безкрайно проблематичен източник. Отнасям се към него така, както Качо - към Скилица. Това е част от проблема, бегло засегнат тук - този за критериите ни при работа с извори. Няма как да не се сещам за "Апология на историята или Занаятът на историка" от Марк Блок при тези наши словесни срещи. Спандю, пепел ти на клавиатурата!

Титлата всъщност е "тракан", а не "таркан", което е неправилен гръцки запис. Идва от миналото страдателно причастие "отракан" на глагола "тракам" ("тракиец съм", "готин съм") и е тракийска по произход. Като таркани или по-точно тракани древните траки са титулували своите най-богати сънародници, най-често от благороден произход.

Бориловият Синодик е по-късен дори от Скилица. И е редактиран многократно, както добре знаем. Там страшно много неща са под въпрос, та дори и най-обикновеното на пръв поглед твърдение, че самият Борил е православен. И кой е цар "Пленимир", изброен сред "стари български царе"? Такъв просто няма. "Владимир" пък също не е стар български цар - дори не вярвам да е объркано място на Владимир-Расате (би било абсурдно). Това поставя под въпрос и царуването на Роман. Синодикът е почти неизползваем и безкрайно неконкретен. Трябва предпазливост с него. Ето някои мои бележки по Синодика: Осемстотин години от антибогомилския събор в Търново. Бориловият Синодик, политическото наследство на цар Калоян и късна редакция на текста. Все пак, ако има някакви коментари по текста, нека да са в отделна тема. Всъщност, такава има: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11015&st=0&p=153786&hl=%F1%E8%ED%EE%E4%E8%EA&fromsearch=1&#entry153786 .

Бел. мод. Не чета в тази тема, затова едва сега забелязвам това извержение на Хърс. Не е обърнал внимание на многократни предупреждения за поведението си и за пореден път си е позволил обидно изказване към друг потребител на форумите. Десет дни ограничаване на писането, вдигане на нивото на предупреждение. При още една проява от тоя тип ще го препоръчам за постоянен бан. Ако има недоволства - на ЛС, в report или директно към администраторите. От публичната секция ще се крият всякакви коментари по въпроса. Моите извинения към lila_va, някой от екипа е трябвало да обърне внимание.

Като цяло да, но тук случаят е наистина проблемен. А без Скилица просто няма да минем. Трябва да го съпоставяме с другите извори, а не да го изхвърляме от употреба.

Натрупват се доста екзотични мнения за края на Х в. Интересно защо става така? Качо, Ресавски и Галахад горе-долу се удържат в рамките на традиционната историографска представа, но всеки със свои си малки добавки; проф. Добрев си има свой доста своеобразен възглед, аз пък не крия, че смятам цялата историографска инерция за периода за подлежаща на преразглеждане и проблематична; а Спандю ни пуска малки фишечета информация от любопитни извори, чийто език никой друг не разбира. Защо е така? Защо периодът на Комитопулите е проблематичен? Възможностите за различни интерпретации, датировки и реконструкция на събитията без да се стига до противоречие с изворите са такива, че периодът наистина изпъква като много особен в историята на ПБЦ.

Добави ако искаш и името Aquae Sulis, дн. Бат, Великобритания, за паралел.

Сега провери кога и защо се ползва астериск в езикознанието и може би ще схванеш какво съм имал предвид.

Редактирана версия на файла. Holy Roman Empire.doc

Може да има спомагателни части от италийци, но не римски граждани в ранната Република. Спомагателни части от всякакви неиталийци има през цялото съществуване на легионната система. Траки, гали, нумидийци... няма значение. Предполагам, че илири, траки, даки, далмати, гали и германи са били предпочитани заради качествата си. След 212 г., а нашият Last Roman ще каже дали не и по-рано неиталийци е имало и в редовните части. С късноантичните военни реформи разликата между спомагателните и редовните части се размива все повече, броят на италийците и на пълноправните граждани в армията изобщо спада и се увеличава този на наетите варвари. В ранновизантийския период особена разлика между федерати, наемници и съюзници почти няма.

А възможно ли е ранните българи да имат материална култура, срещаща се по-често у ираноезични народи докато самите българи са алтайскоезични?

Следва, didukaimos, че изобщо не си разбрал какво казва Perkunas КГ, следва, че дума "саракт" всъщност няма. Може би е била "сарак" или "саракос". Поне така излиза от това, което Perkunas казва.

didukaimos, ти знаеш ли изобщо какво е астериск Пренебрежението ми не е към Дуриданов, да знаеш

Ресавски, изобщо не твърдя, че Самуил става цар още в 971. Твърдя, че между 971 (респ. 977, когато Борис загива) и неустановената дата на възцаряване на Самуил изобщо няма български цар. Спандю, ти си ми надеждата и да понауча нещо. Другите не щат да си играят с мене, щото съм невъзпитан и не отбирам от дума Майтапа настрана, ще инвестирам в бирите ти, за да ме светнеш. Колкото до арабската пратеничество, хуморът Ви е приет, но формалистичният Ви опит за паралел бива подминат, Спандевич Така де, и сам схващаш разликата в значението на един събор за араби-мюсюлмани и за българи, хем християни. Казаното за и от Самуел Анеци е любопитно; а дали той не бърка по-ранни персонажи с Алусиан, съперника на Петър Делян и наследник на Йоан Владислав? И, пак, адски любопитно е, че към Комитопулите има такъв интерес от арменски хронисти изобщо. Интересно е това, дето казваш, че Роман може да е скопен, след като е имал деца. Добре, да го приемем за момента. Къде ще са тези деца, когато Самуил става цар? Впрочем, не е скандал да се скопи български принц без деца, ако просто ромеите така са искали - щото, каквото и да си говори Качо, в случая българите са в кофти позиция (и може би точно това кара Комитопулите да се бунят). Или пък ако старият Петър се е надявал да спести на Борис проблеми като собствените си - нали и той на младини се е борил с братя. Именно затова и аз твърдя, че Роман е скопен още приживе на Петър. Впрочем, нищо не пречи скопяването да е станало в Константинопол със знанието на Петър. Ромеите имат традиции по отношение на евнусите. За (липсата на) интегритет на ПБЦ към края на Самуил и при наследниците му вероятно си прав. Нали при смъртта на Йоан Владислав ромеите се договарят с различни аристократи и има раздаване на титли, а не приемат нещо като обща капитулация. Качо, относно датировката на смъртта на Роман всеки знае за противоречието между данните за 997 и (сл.) 1003. В началото на темата съм дал и линк към по-стар мой текст по този въпрос. За данъка съм говорил достатъчно, пък и започваш сам да си противоречиш. Ту "ромеите не са идиоти", ту "ромейската позиция не ме интересува".

Добрютро, Качо Положението с трибута не е толкова просто. Завареното положение се изменя по-бавно от реалността. Съществува и нещо, наречено политическа инерция. Е, че в изворите си пише "България" беше ясно. То и за Византия никъде не пише, че е Византия, ама си я наричаме така. Ти за типологическо разграничение и за разлика между научна терминология и синхронни употреби на понятия си чувал, надявам се. От 971 до момента, в който Самуил става цар, престолът най-вероятно е вакантен. А според ромеите такъв трон направо вече не съществува и Самуил е "апостат", бунтовник, който си присвоява титли. Точното датиране на възцаряването на Самуил е проблем - първо, не е сигурно, че трябва да го свързваме със смъртта на Роман и второ, самата тази смърт е несигурна за датиране.

Комсцагите със сигурност би трябвало да бъдат служители на царя. Който и да е той. Това знае Асохиг. А дали в слечая е така? Впрочем, любопитен е интересът на арменски автори към историята на Комитопулите. Предвид арменската им майка и отношенията им с Таронитите е интересно какво може да се извлече за религиозната, етническата и политическата самоидентификация на Комитопулите. Както и евентуално за арменци в ПБЦ. Но тук Аспандиат може да говори, аз само съм любопитен. Защо Скопие става център на темата след 1018 според мен няма отношение към това къде е била резиденцията на последния владетел. Със сигурност не е заради Роман: дори той да е бил цар (което е съмнително), след него има още трима царе. А и центърът на архиепископията не съвпада с този на темата. Името Роман-Симеон не е нелогично: възможно е скопецът да е бил кръстен и на двамата си знаменити предтечи. Роман умира във Византия, било като пленник, било като сановник, а не в България. Следователно предположението, че неуспехите на Самуил се дължат на смъртта на Роман, е безпочвено. Още повече, че е възможно Самуил да е цар още приживе на Роман. И че датировката на смъртта на Роман е проблемна.